ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 964
гр.
Пловдив, 26.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав
в закрито заседание на двадесет и шести юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
ЗОРНИЦА
ТУХЧИЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева частно въззивно гр. д. №
947 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх. № 6091/26.05.2020 г. от „Май Плейс“ ЕООД с управител С. Щ.,
действащо чрез пълномощника си адв. Т. – АК - Хасково срещу Разпореждане № 2367
от 08.05.2020г., постановено по гр. дело № 596 по описа на РС- Асеновград за 2020
година.
С
обжалваното разпореждане районният съд е върнал на основание чл. 262, ал. 2, т.
1 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК частна жалба на „Май Плейс“ ЕООД против Разпореждане
на РС - Асеновград за издаване на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 2433/2011
г. по описа на същия съд.
В
жалбата се изразява несъгласие с доводите на първостепенния съд, че дружеството
– жалбоподател няма право на жалба и че е изтекъл срокът за обжалване, който за
въззивника започвал да тече с връчването на Покана за доброволно изпълнение от
ЧСИ, съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК. Формулирано
е искане за отмяна на атакуваното разпореждане.
Като
взе предвид доводите на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият
състав намира за установено следното:
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване
акт и от легитимирано лице. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл.
269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по обжалване на
определения. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение съдът служебно
проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата,
събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора,
както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в
предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да
осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от
волята на страните, обективирана посредством оплакванията за
незаконосъобразност.
Следователно и въззивната инстанция в производството
по чл.
274 и сл. ГПК дължи освен проверка за валидност и
допустимост на обжалвания съдебен акт, и такава досежно неговата правилност без
да е обвързана от доводите за незаконосъобразност, посочени в частната жалба.
За да
постанови обжалваното в настоящото производство разпореждане, първостепенният
съд е приел, че жалбоподателят не е страна по делото и поради това няма право
на жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист – същият не е
нито молител – титуляр на изпълняемото право, нито длъжник по делото, по която
е постановена заповедта за изпълнение, предмет на изпълнителния лист. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 407 вр.
чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е приел, че жалбата е и просрочена.
С
Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019г., постановено по тълкувателно дело
№ 4 от 2017г. на ВКС, ОСГТК, въпросът, по който ВКС е дал тълкуване в т. 2 е
следният: Има ли качеството на длъжник в изпълнителното
производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в
залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която
изпълнението е насочено върху това имущество. ВКС е разсъждавал по поставения въпрос през
призмата на легитимацията на тези лица да осъществяват защита срещу
изпълнението чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител. Върховната съдебна
инстанция достига до извода, че доколкото, съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК
субективните предели на изпълнителния лист обхващат и третите лица дали своя
вещ за обезпечение на чужд дълг, те имат идентично на длъжника процесуалното
качество и права и задължения в
изпълнителното производство. Следва обаче да се отбележи, че още от
формулировката на въпроса е видно, че се касае за правата и задълженията на
ипотекарните/заложните длъжници единствено
в рамките на изпълнителното производство и то в хипотеза, при която
изпълнението е насочено върху тяхното имущество. Действително, съгласно
мотивите на точка две от решението ВКС приравнява правата и задълженията на
тези лица в изпълнителното производство на тези на длъжника дори и в хипотеза,
при която други изпълнителни способи се прилагат спрямо главния длъжник, но
изрично се посочва, че лицето което е дало своя вещ за обезпечение на чужд дълг
разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение.
В аспект на гореизложеното, искането за отмяна
разпореждането за издаване на изпълнителен лист цели да защити длъжника от
материално незаконосъобразно принудително изпълнение. Следователно
няма как да се приеме, че установеното в тълкувателното решение относно
правомощията на ипотекарния длъжник в изпълнителното производство следва да се
приложи по аналогия и за искането по чл. 407 ГПК, тъй като вида на защитата е
друг. Обстоятелството, че съгласно горното тълкувателно решение ипотекарните
длъжници имат идентично качество в изпълнителното производство като на главния
длъжник, а не са трети лица (по смисъла на чл. 440 ГПК) не обуславя извод, че
тези им правомощия се разпростират и по отношение заповедното производство. Друг
аргумент в подкрепа на този извод е фактът, че изрично в точка две на
тълкувателното решение се посочва, че принудително изпълнение се изчерпва с
прилаганите способи, вън от тях принудително изпълнение няма.
Заповедното производство, макар и функционално
свързано с изпълнителното производство, е самостоятелно такова. При
систематично тълкуване е видно, че то е обособено в самостоятелна глава XXXVII ГПК,
отделно от изпълнителното производство, разпоредбата на чл. 407, ал.1 ГПК се
намира в главата за заповедното производство. Частния жалбоподател - ипотекарен длъжник е страна в
изпълнителното производство, но той не е
страна в заповедното производство, което се е развило само срещу
солидарните длъжници по обезпеченото вземане. Съответно ипотекарния длъжник може да търси защита на
правата си по реда на глава ХХХIХ
ГПК,
но не и чрез подаване на жалба против разпореждането за издаване на
изпълнителен лист.
Предвид гореизложеното, безпредметно се явява
разглеждането на въпроса за пропускането на срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, като атакуваното
разпореждане, следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него – оставена
без уважение.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК
определението на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на
обжалване.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 2367 от 08.05.2020г., постановено по гр. дело № 596 по описа на РС-
Асеновград за 2020 година.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: