Присъда по дело №1176/2021 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви към присъда № 8 от 11.03.2022 г.,
постановено по ВНОХД № 1176/2021 година
по описа на Окръжен съд-Бургас

Производството пред настоящата инстанция е въззивно и е образувано по повод
протест на прокурор в Районна прокуратура-Бургас срещу присъда № 260011 от
20.01.2021г., постановена по НОХД № 2416/2020г. по описа на Районен съд-Бургас, с
която първоинстанционният съд признал подс. Р. Т. Р. ЕГН ********** за невинен и го
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 от НК.
Във въззивния протест и допълнението към него са изложени съображения за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата поради допуснати
от районния съд пороци при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, от
която е направен извод, че осъщественото от подсъдимия деяние не изпълвало състава
на посоченото престъпление. От гласните доказателствени източници били изведени
фактически положения, каквито всъщност не следвали. Неправилно било прието, че
пострадалата М.М. с арогантното си поведение била предизвикала агресивните
реакции на подс. Р.. Свидетелите Д., К. и пациентите, които присъствали на инцидента
(К., К. и К.), сочели, че подсъдимият в действителност имал агресивно и безпардонно
поведение, ескалирало още при пристигането му в болницата. При обсъждане на
показанията на свид. Т. В., съдът не бил отчел и обстоятелството, че тя имала
роднинска връзка с подсъдимия, а освен това изложените от нея данни противоречали
на показанията на останалите свидетели по делото, включително и на записа от
охранителната камера в болничното заведение. Също така неправилно съдът приел, че
изразите, с които се твърдяло, че подсъдимият бил осъществил заканата, не били
категорично установени, въпреки че свидетелите М., Д. и К. посочили конкретните
думи. Не били обсъдени както показанията на полицейските служители, пристигнали
на място, които възприели състоянието, в което се намирала пострадалата, така и
обстоятелството, че свид. М. била сигнализирала за случилото се на ЕЕН 112.
Действията на последната, след възприемане на заканата, също не били ценени според
точното им съдържание. Тя била напуснала работното си място и й била назначена
охрана, тъй като била изплашена от отправената й от подсъдимия закана. Претендира
се отмяна на протестирания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която
подс. Р. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години.
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-
Бургас поддържа протеста изцяло с изложените в него съображения и предлага
първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, а подс. Р. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 от НК и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция подс. Р., редовно призован,
не се явява. Представлява се от защитника си – адв. Т.Д. от АК-Бургас, който счита
1

протеста за неоснователен и моли съда да потвърди атакувания съдебен акт като
правилен и законосъобразен. Налице били множество противоречия в
доказателствения материал, поради което не можело да се направи еднозначен извод,
че поведението на подс. Р. в действителност било такова, каквото е описано в
обвинителния акт. Твърди се, че действията на подсъдимия не били от естество да
възбудят основателен страх у свид. д-р М., следователно същият не следвало да носи
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Повишената му емоционалност, дължаща се на безпокойството му за болния му
близък, и поведението на д-р М. допринесли за агресивното му поведение, което обаче
изобщо не следвало да се преекспонира и да се възприема като реално отправена към
посочената свидетелка заплаха за живота ѝ.
Като взе предвид доводите и съображенията на страните и след цялостна
въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК,
Бургаският окръжен съд счете протеста на прокурора за процесуално допустим, тъй
като е подаден в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от
легитимирана да протестира страна и пред надлежния съд. Разгледан по същество,
протестът е основателен.
По предвидения в НПК ред и форма по делото са събрани достатъчни в обемно и
съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След
самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, включително
събраните в проведеното въззивно съдебно следствие допълнителни гласни
доказателства, настоящата инстанция възприе за установени следните фактически
положения:
Подсъдимият Р. Т. Р. ЕГН ********** е роден в гр. ***** и живее в град
*******, ул. „*****” № **, област ******. Той е ******, ******* гражданин, със
****** образование, ****** и е ******.
На 11.01.2019г., около 11:00 часа, подс. Р.Р. и свид. Т. В. посетили УМБАЛ
„Дева Мария“, гр. Бургас, с адрес: ж.к. „Братя Миладинови“, ул. „Ванче Михайлов“ №
1, тъй като желаели да се снабдят с рецепта за обезболяващи лекарства (морфин),
необходими според тях на страдащия от онкологично заболяване Д. Р. (починал към
настоящия момент) - съпруг на свид. В. и братовчед на подс. Р.. Двамата отишли пред
лекарския кабинет на пострадалата свид. д-р М.М., лекар в отделението по онкология
към същото болнично заведение, където пред служител от отдел „Регистратура“ –
свид. А. Д. (находяща се непосредствено пред врата на кабинета), заявили целта на
посещението си. Последната им указала да изчакат, тъй като д-р М. преглеждала
пациент в кабинета си, но подсъдимият отвърнал, че не иска да чака и настоял да влезе,
като поведението му било агресивно, настъпателно – казвал, че ще „влезе с ритници в
кабинета“, „ще натроши всички“ и други. След като пациентът излязъл, свид. Д. влязла
в кабинета на д-р М., представила й медицинското досие на Д. Р. и й обяснила, че
отвън чакали роднини на болния, които искали от нея да изпише нови обезболяващи
лекарства. М. не желаела подс. Р. да влезе в кабинета, поради което при нея влязла
единствено свид. В.. Д-р М. обяснила на последната, че не може да предпише
желаните от нея лекарства, тъй като вече били предписани други, а лечението не
следвало да се променя толкова бързо. Малко по-късно Д. и В. излезли навън в
коридора, а последната заедно с подс. Р. седнали на намиращите се пред кабинета
столове. Подсъдимият отново говорел на висок тон заявявайки, че щял да „нарита
всички“. След известно време свид. М. отворила вратата на кабинета си и казала на
свид. В. и подс. Р., че няма да изпише исканите от тях лекарства. Чувайки казаното от
2

лекаря, подсъдимият станал от стола, захапал мобилния си телефон, който преди това
държал в ръката си и се отправил в посока свид. М., заявявайки й: „Аз лекарства може
и да не взема, но ти жива няма да си тръгнеш.“, след което слязъл надолу по стълбите,
намиращи се до вратата на кабинета. Свид. М. ясно чула и възприела думите на Р.,
изпитала страх от съдържащата се в тях закана за живота й, поради което помолила
свид. Д. да сигнализира за случилото се на органите на МВР. Последната подала
сигнал по телефона до ЕЕН 112, в резултат на което впоследствие на място били
изпратени служители на Второ РУ при ОД на МВР-Бургас.
След като узнал за инцидента, ръководителят на медицинското заведение
натоварил свид. Н.В., работещ като шофьор на линейка към болницата, с ангажимента
да транспортира с управлявания от него автомобил свид. М. от дома й до болницата и
обратно, както и да й предоставя своеобразна охрана – да присъства в отделението на
д-р М. през работното й времеи да я съпровожда при идването и тръгването й от
работа. Допълнителните ангажименти на свид. В. по транспортиране и обезпечаване
сигурността на свид. М. продължили около месец.
Описаната фактология съдът извлече от събраните и проверени в хода на
първоинстанционното и въззивното съдебно производство гласни доказателства –
показанията на свидетелите М. М. (включително дадените във въззивното съдебно
следствие), А. Д. (включително и от приобщените й по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК
показания, дадени в хода на досъдебното производство), Н.В., С. К. (Г.) (включително
и от приобщените й по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания, дадени в
хода на досъдебното производство), Т. В., Д. К., К. К., Д. Б., М. К., С. С., Т. Б. и О. Ч.,
както и частично от обясненията на подсъдимия Р.; от писмените доказателства и
доказателствени средства – протокол № 79 от 19.02.2019г. от извършена техническа
експертиза, докладни записки, писма, копия на медицински документи, справка за
съдимост на подс. Р. и др., както и от вещественото доказателство по делото – оптичен
носител (диск), съдържащ видеозапис от камера за видеонаблюдение от момента на
инцидента.
Противно на районния съд, настоящата инстанция счита, че по основните
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото и визирани в чл.102 от
НПК, в преобладаващата си част очертаната по-горе доказателствена съвкупност е
еднопосочна и непротиворечива. Действително, показанията на свидетелите съдържат
определени различия и неточности, които обаче, освен незначителни, касаят само
отделни детайли от изследваните по делото обстоятелства, и без особена трудност се
преодоляват чрез задълбочен анализ на всички останали доказателства, извършен при
спазване на правилата по чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НК, както и тези на формалната
логика. Проверяваният съд е следвало да изведе точното съдържание на отделните
източници на фактически данни, без да ги неглижира или извращава, както всъщност е
сторил. Показанията на свидетелите М., Д. и Г. въззивният съд оценява като
обективни, логични, последователни, правдиви и взаимнодопълващи се, а наред с това
– и подкрепени от наличната доказателствена съвкупност, включително и от
приобщения по съответния ред видеозапис. Показанията на тези свидетели позволяват
да се проследи в цялост поведението на подсъдимия преди, по време и след
извършване на деянието. Д. и К. са възприели (визуално и слухово) поведението на
последния още при пристигането му на етажа в болничното заведение, пред вратата на
лекарския кабинет. Независимо от използваните от тях изразни средства, двете
свидетелки са единодушни, че Р. се е държал агресивно, без да е бил предизвикан,
отправял словесни заплахи с неконкретизиран адресат – че ще „счупи“, „натроши“
3

краката на всички, ще „разбие“ вратата на кабинета, ще „изтрепе“ всички и т.н., като
едновременно с това искал да получи желаните от него лекарства преди останалите
пациенти да бъдат прегледани. Свид. М., докато се е намирала в кабинета си, чула част
от казаните от подсъдимия думи, а в по-късен момент, след като вратата на кабинета й
е била вече отворена и тя разговаряла с подсъдимия, ясно възприела отправената от
него закана за живота й, изразяваща се в репликата: „Аз лекарства може и да не взема,
но ти жива няма да си тръгнеш“. Именно тези думи са били възприети и от свидетелите
Д. и К., макар и пресъздадени при разпитите им в по-различен вариант. Д. в
показанията си сочи, че подсъдимият, наред с цитираните по-горе общи
(неконкретизирани към дадено лице) заплахи, е отправил към пострадалата и тези: „…
Ще ми дадеш лекарствата…Ти няма да излезеш жива от тук“ (л.22 от досъдебното
производство), а според К. подсъдимият заявил: „аз няма да взема лекарства, но ти
няма да излезеш жива от болницата“ (л.25 от досъдебното производство). Показанията
и на двете свидетелки при разпита им в първоинстанционното съдебното производство
са в същия смисъл и в действителност не се различават особено от посочените дотук,
което настоящият съд цени като доказателство за достоверността и обективността на
техните възприятия. Липсата на ясен и категоричен спомен у тях относно конкретните
думи и словосъчетания, предмет на обвинението, е изцяло обясним с факта, че от
момента на извършване на деянието – 11.01.2019г., до момента на разпитите им в
първоинстанционното съдебно следствие е изминал продължителен период от време,
при което е съвсем очаквано свидетелите да не са в състояние да възпроизведат съвсем
точно някои от детайлите, касаещи елементите на деянието. От друга страна,
преживеният от свидетелите стрес и разнообразието от заплахи, изречени от
подсъдимия, неминуемо рефлектира върху способността им да запаметят и
възпроизведат абсолютно всеки един детайл от множеството действия и изявления на
подсъдимия по време на деянието. Въпреки изложеното, различията в показанията на
Д. и Г., както и между заявеното от всяка от тях в съдебното и досъдебното
производство, са незначителни и не разколебава извода на съда, че твърденията им са
искрени, непредубедени и достоверни, поради което следва да се ползват при
изграждане на фактическата обстановка по делото. Съдът изцяло кредитира
показанията и на свид. М., въпреки нейната заинтересованост в качеството на
пострадала от деянието, доколкото изнесените от нея факти съответстват на
възприятията на свидетелите Д. и Г., а и на другите свидетели.
Възприятията на друга група свидетелите - К., К. и К., в чиято правдивост
въззивният състав също не намери основание да се усъмни, защото са
незаинтересовани от изхода на делото, а са станали неволни свидетели на
престъплението поради обстоятелството, че като пациенти на на д-р М. са чакали своя
ред пред кабинета й, потвърждават агресивното поведение на подс. Р.. Според
изложените от тези свидетели фактически данни, подс. Р. заявил, че искал да „кърти
врати“ (свид. К. – л.60 от НОХД 2416/2019г по описа на РС-Бургас), отправял заплахи,
говорел агресивно и на висок тон, бил изнервен, а жената, с която е бил (бел. свид. В.),
се опитвала да го успокои. Същото се опитвала да направи и свид. Д. (посочена от
свид. К. – като момичето от регистратурата). Установява се още, че свид. М. изрично е
предупредила подс. Р. да преустанови заплахите, защото в болницата имало
видеонаблюдение и действията му щели да бъдат заснети. Макар свидетелите К., К. и
К.да не са възприели инкриминираните с обвинителния акт думи на подсъдимия,
показанията им безспорно подкрепят свидетелствата на М., Д. и Г. относно
поведението и изявленията на подсъдимия преди деянието.
4

Показанията на свид. Ч. също не подкрепят пряко основния факт, подлежащ на
доказване в процеса - отправената заплаха към свид. М., но безспорно допринасят за
установяване на предшестващото деянието поведение на подсъдимия, изразяващо се
във викане, крещене и настояване да получи медикаменти. Именно тези действия на
подсъдимия провокирали свидетеля да отиде пред кабинета на д-р М., която
изглеждала изплашена и притеснена, и при разговора с нея узнал, че подс. Р. я
заплашвал.
Показанията на полицейските служители, отзовали се на сигнала на Д. и
пристигнали на мястото на инцидента - свидетелите С. и Б., следва да се ценят
дотолкова, доколкото непосредствено след деянието пред тях свид. М. е описала
действията на подсъдимия по същия начин, по който ги е изложила и в хода на
досъдебното и съдебното производство, което потвърждава обективността и
добросъвестността на показанията й. Същото се отнася и за показанията на свид. Б. –
управител на МБАЛ „Дева Мария“-Бургас, пред която свид. М., отново веднага след
деянието, също е пресъздала действията на подсъдимия – Р. се развикал и я заплашил,
че няма да излезе жива от отделението, ако не изпише морфин.
От приложения по делото оптичен носител е видно, че посочените свидетели са
присъствали на мястото и по времето на инцидента. Тъй като представеният
видеозапис не съдържа звук, настоящият състав не успя чрез него непосредствено да
възприеме изречените от подс. Р. думи и изрази, но се установи по категоричен начин,
че поведението на последния е било именно описаното от кредитираните с доверие
показания на свидетелите по делото. Подс. Р. е ръкомахал буйно, невъздържано почти
през целия си престой, приближавал се е настъпателно към персонала в болницата,
опитвал се е да влезе в кабинета на д-р М., непосредствено след като му е било
отказано изписването на лекарствата, докато свид. М. е била до касата на вратата на
кабинета си, той е станал от стола, на който седял, захапал си телефона, след което се е
отправил в посока М. и е изрекъл думи, които посредством останалите доказателства
по делото се установиха по категоричен начин – „Аз лекарства може и да не взема, но
ти жива няма да си тръгнеш“.
В хода на първоинстанционното следствие подсъдимият Р. е депозирал
подробни обяснения, които обаче са в значително противоречие с обсъдения по-горе
доказателствен материал по отношение на изречените от него реплики. Той отрича да
се е държал агресивно към персонала в медицинското заведение и изобщо да е
отправял каквито и да било заплахи към свид. М.. Сочи, че единствено е настоявал да
получи обезболяващи, като дори се бил извинил на присъстващите лица за
емоционалните си реакции и поведение. Обясненията на Р. в тази част се подкрепят
единствено от показанията на свид. В;, която потвърждава, че заедно с подсъдимия са
изразили недоволството си от отказа на д-р М. да им предпише обезболяващи, като са
завили, че няма да си тръгнат от болницата, докато не получат медикаментите, и
отрича да е имало отправени заплахи за живота на лекаря. Лансираната от Р. и
подкрепена от показанията на свид. В; версия настоящият състав възприема като
проявление единствено на гарантираното от закона право на защита на подсъдимия, но
не и като източник на достоверни факти в повъпроса, заплашил ли е Р. с убийство
свид. М.. Изявлението на подсъдимия с инкриминираното съдържание е било
възприето пряко и непосредствено от свидетелите М., Д; и Г;. За ефекта от заканата
обективно свидетелства последвалото поведение на пострадалата М., която веднага
помолила свид. Д;да подаде сигнал на ЕЕН 112, и едновременно с това уведомила за
случилото се своя ръководител свид. Б;, която на свой ред след преценка на ситуацията
5

организирана транспорт и охрана на М.. Налага се извод, че обясненията на подс. Р. и
показанията на свид. В;, в които се отрича подсъдимият да е отправял закана с
убийство спрямо свид. М., стоят в разрез с всички останали гласни доказателствени
източници, писмени и веществени доказателства, остават изолирани и лишени от
фактическа основа и достоверност, поради което въззивната инстанция не ги
кредитира. Все пак, специално що се отнася до показанията на свид. В;, съдът
съобразява, че тя е съпруга на покойния Д; Р. – братовчед на подсъдимия, и се намира
в много близки отношения със самия подсъдим, което логично обяснява избора й да
даде показания в подкрепа на защитната теза на Р.. Извън посочените части, съдът
намира обясненията на подсъдимия и показанията на свид. В; за достоверни, логични и
добросъвестни, тъй като кореспондират с кредитираните показания на другите
свидетели и с вещественото доказателство.
При приетата за установена фактология, след преценка на всички релевантни за
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 от НПК,
въззивният съд достигна до правния извод, че подс. Р.Р. действително е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от
НК, за което е обвинен. От обективна страна, на посочените в обвинителния акт дата и
място, се заканил с убийство на М. А. М., изричайки „Аз лекарства може и да не взема,
но ти жива няма да си тръгнеш“, и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му. Изявлението на Р. съдържа директна и явна заплаха за
живота на пострадалата, която лично я е възприела в момента на изричането .
Изявлението на подсъдимия, с оглед конкретните обстоятелства, интензитета и
съдържанието си, както и цялостното поведение на подсъдимия преди изричането му,
подробно описано по-горе, съдържа потенциал да породи у свид. д-р М. основателен
страх за осъществяване на заканата. Фактическият състав на престъплението по чл.144
ал.3 вр. ал.1 от НК не съдържа изискване лицето, към което е била отправена заканата,
наистина да се е изплашило, а е достатъчно деянието да е осъществено по такъв начин,
че заканването да е било от естество да възбуди у пострадалия основателен страх за
осъществяването му. Отчетливото и категорично манифестиране на закана към д-р М.,
че ще бъде лишена от живот, докато се намира на работното си място, безспорно
притежава посочените в закона характеристики. Не се твърди Р. наистина да е искал,
или да е планирал да лиши от живот пострадалата, но това не е и необходимо за
съставомерността на деянието. Безспорно е обаче, че с инкриминираният израз
подсъдимият противоправно е въздействал върху психиката на М., принуждавайки я да
се опасява за собствения си живот и безопасност, и вследствие от това – да се
придвижва до работното си място с придружител и да се оглежда за подсъдимия при
всяко свое излизане от дома и местоработата си.
От субективна страна, деянието е извършено при „пряк“ умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 предл. първо от НК, като форма на умишлена вина. Подс. Р. е личност с
нормална психика, и предвид календарната му възраст и образователния му ценз, към
инкриминираната дата е разполагал с достатъчно зрялост, знания и житейски опит,
позволяващи му да изведе в съзнанието си ясни представи за противоправния и
общественоопасен характер на деянието. Наред с това той е съзнавал, че заканата
обективно може да предизвика смущение и страх у д-р М., каквато е била очевидната
му цел. Безспорно е предвиждал, че с деянието си ще провокира у пострадалата
негативни емоции на несигурност и страх, и е желал именно тяхното настъпване, като
ответна реакция заради отказа й да се подчини на волята му и да предпише исканите от
него медикаменти.
6

Не може да отмине без коментар приетото в мотивите към първоинстанционната
присъда относно поведението на пострадалата М. преди деянието. Според районния
съд, тя е проявила „вискомерно, безпардонно и надменно поведение“, което в известна
степен предизвикало ответна реакция от подсъдимия. Настоящата инстанция счита, че
такова заключение е произволно, тъй като е напълно доказателствено необосновано.
Не се спори, включително и от страна на подсъдимия и неговия защитник, че след
прегледа на текущ пациент, свид. М. е приела свид. В; в кабинета си и й обяснила, че
лекарствата не следва да се променят толкова често, като аргумент да не изписва ново
лекарство точно на процесната дата. Това поведение на пострадалата М. по мнението
на настоящия съд изглежда напълно съобразено с професионалните стандарти,
житейската и човешката логика, и с положителност не разкрива признаци на
високомерие, безпардонност и надменност, или липса на разбиране от страна на лекар
към пациент. В показанията си във въззивното съдебно следствие свид. М. изрично
заяви, че се ядосала на заповедното и безапелационно искане на подсъдимия да изпише
морфин за братовчед му, и изрично отказала да изпълни искането му, но сторила това
едва след нейните собствени, и на служителите в регистратурата, неуспешни опити да
успокоят подсъдимият и да го убедят да съблюдава определените в отделението ред и
правила. На този фон установеното от доказателствата изначално нападателно и
арогантно поведение на подс. Р., демонстрирано и пред случайни чакащи за преглед
пациенти, няма как да е било провокирано или да се дължи на предшестващо
поведение на пострадалата. В последна сметка, решението какви медикаменти да
изпише, както и дали изобщо да го направи, е принадлежало изцяло на д-р М., като
лекуващ лекар на пациента Д; Р., а отказът да удовлетвори исканията на подс. Р. в
никакъв случай не би могъл да служи като повод или оправдание за поведението на
последния.
За извършеното от подс. Р.Р. престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК е имало
обвинение пред първата инстанция, и срещу оправдателната присъда на районния съд е
подаден протест от прокурора, който е съответен по смисъла на чл.336 ал.2 вр. ал.1 т.2
от НПК, тъй като с него се цели отмяна на оправдателната присъда и постановяването
на нова осъдителна присъда. Въз основа на възприетата от въззивния съд различна
фактическа обстановка, налагаща и различни правни изводи по обвинението, протестът
се явява основателен, поради което на основание чл.334 т.2 от НПК въззивният съд
отмени присъдата на първата инстанция и призна подс. Р. за виновен по повдигнатото
му с обвинителния акт обвинение.
Престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК се наказва с „Лишаване от
свобода“ до шест години. При индивидуализацията на наказателната отговорност,
съдът оцени конкретната обществената опасност на деянието като относително по-
ниска от обичайната за тези престъпления. Въпреки сходството на всички елементи от
престъпния състав с преобладаващата част от престъпленията от същия вид, в
конкретния случай интензитетът на засягане на защитените обществени отношения се
преценява от съда като по-нисък поради установения механизъм на извършване на
деянието, емоционалното състояние на подсъдимия, предхождащо пристигането му и
съпътстващо престоя му в медицинското заведение, както и с оглед личността на
дееца. Заканата е еднократна, изречена е словесно и не е била придружена с физическо
посегателство или заплаха с оръжие. Подсъдимият Р. е неосъждан, отсъстват
твърдения и данни за други негови противоправни прояви, от което следва извод, че
той не е личност с изградени престъпни нагласи, отличава се с ниска степен на
обществена опасност, притежава добри характеристични данни, а разглежданото
7

деяние има изцяло инцидентен характер в неговото битие и поведение. Макар да е
осъществил всички признаци на престъпния състав, налице са убедителни
доказателства, включително съдържащи се в показанията на пострадалата и на
свидетелите Д.и Г., че причината за всички действия на подсъдимия се корени в
желанието му да помогне на своя близък роднина, с когото са били в много близки
отношения и за когото е полагал грижи по време на болестта му. Преди и при
реализиране на деянието, подсъдимият изглежда е изпитвал тревога, притеснение и
вероятно паника за живота на братовчед му. Според настоящия състав тези
преживявания значително са му повлияли, като са блокирали естествените му
задръжки и скрупули при общуване с непознат на публично място, и така са улеснили
дееца при вземане на решението за отправяне на заплахата. Следва да бъде отчетено и
недоброто здравословно състояние на подсъдимия – той е с висока степен на
инвалидност, която изисква провеждането на периодично и продължително лечение.
По делото са налице данни, че подсъдимият понастоящем се лекува на територията на
Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Настоящият съд не установи отегчаващи вината и отговорността обстоятелства.
Въпреки наличието на изброените по-горе множество смекчаващи
обстоятелства, те не са така многобройни, и никое от тях не е изключително по своя
характер, че да изискват приложение на привилегирования режим на чл.55 ал.1 т.2 б.
„б“ от НК. Не е изпълнено и второто изискване за замяна на наказанието „Лишаване от
свобода“ с по-леко по вид – и най-лекото предвидено за извършеното престъпление
наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо извършеното престъпление.
В настоящия случай наказанието на подсъдимия Р.Р. следва да се отмери по
правилата на чл.54 ал.1 от НК при явен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, изискващ определяне на наказанието по вид „Лишаване от свобода“, в
размер близо до установения в чл.39 ал.1 от НК минимум, и по-конкретно за срок от 4
месеца. Така определена по вид и размер, наказателната санкция изцяло съответства на
характера и степента на увреждане на обществените отношения, на интензитета и
последиците от извършеното престъпление, отчита в пълнота личностните
характеристики на дееца и би способствала в най-пълна степен за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК - най-вече за поправянето и превъзпитанието на самия
извършител към поведение, съобразено изцяло със закона и морала.
Поради положителните характеристични данни на подсъдимия, здравословното
му състояние и липсата на предходно осъществена спрямо него наказателна репресия
съдът приема, че за постигане на предупредителен и превантивен ефект спрямо Р., а и
спрямо останалите членове на обществото, не е наложително той да изтърпи
определеното му наказание „Лишаване от свобода“ ефективно. Продължителността на
наложеното наказание не надхвърля 3 години, а наред с това към момента на
извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан, с оглед на което настоящият
състав реши на основание чл.66 ал.1 от НК да отложи изпълнението на наказанието за
минималния изпитателен срок от три години. Доколкото подсъдимият е човек в
активна зряла възраст, чрез отлагане на изпълнението той няма да бъде принудително
откъснат от социалната и семейната си среда, ще продължи да разполага със свобода
на придвижване, ще може да полага труд и да се лекува, като паралелно с това, поне за
продължителността на изпитателния срок, ще е принуден да се въздържа от
извършване на други престъпления под страх от активиране на отложеното наказание.
С оглед решението на съда по въпросите за деянието, дееца, вината и
8

отговорността, на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК подс. Р. следва да понесе
сторените в наказателното производство деловодни разноски в размер на 39.78 лева
(възнаграждение за извършената техническа експертиза), която сума следва да заплати
по сметка на ОД на МВР-Бургас.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

9

Номер на акта:	8
Дата:	11 март 2022 г.
Съдия:	Светлин Иванов Иванов

Дело:	20212100601176
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 ноември 2021 г.

Присъда по дело №1176/2021 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите