Решение по дело №864/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 2
Дата: 2 януари 2020 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20194310200864
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 02.01.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №864 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С наказателно постановление №19-0906-001085 от 13.08.2019 год. на Николай Васков Недялков,  Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 год., е наложено на П.Н.Б.,  ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00 лева, като е посочено, че при определяне на наказанието е взето под внимание доклад УРИ №906р-5719/09.08.2019 г. по възражение 906000-6105/24.05.2019 г., и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 6 контролни точки, за това, че на 21.07.2019 г. в 10.07 часа в гр. Ловеч на бул. България като водач на лек автомобил – Фолксваген Пасат с рег. №** **** **, държава България при обстоятелства: Ловеч, бул. България с посока на движението към гр. Троян управлява собствения си л.а. Фолксваген с рег. №** **** ** без да поставя обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, с което е извършил: 

            1. Водач на МПС от категории М1, М.2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан,  с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.Н.Б., който го обжалва в срок. Излага, че не е извършил описаното в акта и НП нарушение, и че описаната фактическа обстановка категорично не отговаряла на истината. Излага, че към момента на подаване на възражението, тъй като в автомобила бил сам, не посочил свидетели, които да установят твърдените от него обстоятелства. Излага, че когато споделил в местоработата си, че му е наложено наказание за това, че е шофирал без поставен колан, се указало, че свидетели на спирането му от страна на служителите на КАТ са били св. П. и св. И., които се намирали в непосредствена близост до автомобила му и които видели, че преди да тръгне с автомобила си бил поставил колан. Излага, че бил спрял управлявания от него л.а. на ул. „Раковска” близо до кръстовището с бул. България, където живеел негов познат, когото посетил по определен повод. Излага, че служителите на КАТ били спрели на бул. България, в непосредствена близост от кръстовището с ул. Раковски, откъм центъра. Излага, че единия от служителите бил извън автомобила, и пряк свидетел по поставянето от негова страна на колана, който го спрял в последствие и заявил, че шофира без колан, при все, че го бил видял да си поставя колана. Излага, че тази фактическа обстановка бил описал и в подаденото срещу акта възражение, но то не било взето предвид.   С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С., която моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като неправилно, незаконосъобразно и невярно отразяващо фактическата обстановка ведно с всички законни последици. Излага, че от първия миг на констатирането на така нареченото нарушение от полицейските органи, доверителят и подал възражение, в което много подробно описал фактическата обстановка, като в същото посочил, че служителите на КАТ много добре видели, че тръгвайки от ул. ”Раковски”, където последния бил спрял да се види със свои познат преди потегляне поставил обезопасителен колан, след което се е изнесъл  до знак „Стоп” на кръстовището и потеглил, в посока към театъра. Излага, че там били и доведените от тях свидетели на показанията на които моли съда да даде вяра. Сочи, че доведените от тях свидетели обективно и  безпристрастно заявили, че са станали свидетели на това как доверителят и е поставил колана си преди да тръгне, като последните дали описание и къде се е намирал патрулния автомобил, като описали частично и външния вид на служителят, който спрял доверителят и. Излага, че описана от полицейските служители фактическата обстановка отговаряла на тази описана от доведените от тях свидетели, с тази разлика, че полицейските служители твърдели, че доверителят и е бил без колан, а доведените от тях свидетели твърдели, че доверителят и е бил с поставен колан. Излага, че в подкрепа на показанията на доведените от тях свидетели било и възражението, което още в самото начало доверителят и направил. Моли съда да приеме, че жалбоподателят вярно е описал фактическата обстановка и че показанията на свидетелите са обективни, безпристрастни и верни. Моли съда като съобрази изложено от нея да приеме, че издаденото НП е незаконосъобразно постановено при съществени процесуални нарушения, при невярна фактическа обстановка и да го отмени с всички законни последици.

            Ответникът – ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП - редовно призовани не изпращат представител.

            От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.Г.И., Й.К.П., Й.В.Й., Т.Ц.П. и М.П.И., от становището на жалбоподателят и неговия процесуален представител, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 21.07.2019 година бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. №3304 от св. Й.К.П. в присъствието на св. Й.В.Й., срещу П.Н.Б.,  ЕГН ********** ***, за това, че на 21.07.2019 г. в 10.07 часа в гр. Ловеч, бул. България като водач на лек автомобил – Фолксваген Пасат с рег. №** **** **, държава България при следните обстоятелства: Ловеч, бул. България с посока на движението към гр. Троян управлява собствения си л.а. Фолксваген с рег. №** **** ** без да поставя обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, с което виновно е нарушил чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. С АУАН са  иззети доказателства – к.т. №451858. В АУАН не е вписано възражение. В законоустановения срок е депозирано писмено възражение от жалбоподателят, по което е извършена проверка. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

             Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

             Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7 - дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

             Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, съдът намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно - наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но ако в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.

             Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 22.08.2019 г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.

            За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.

            Настоящият съдебен състав обаче намира, че в случая не е установен по несъмнен и категоричен начин релевантният за спора факт, а именно, че е налице управление на автомобила от страна на жалбоподателят Б. без обезопасителен колан. От показанията на актосъставителя става ясно, че жалбоподателят, в качеството си на водач на л.а. Фолксваген Пасат с рег. №** **** **, е установен да „управлява без колан”. Установява се, че същия се намирал извън служебния автомобил, когато констатирал нарушението и лично той спрял жалбоподателят за проверка. Установява се, че в това време св. Й. се намирал в служебния автомобил, и че жалбоподателят идвал „от еднопосочната улица, която е срещу казармата”.  Установява се, че се намирал на около 20-25 метра от мястото, където възприел жалбоподателят, че е „без колан”, и че това било станало в момента, в който жалбоподателят, който идвал от път без предимство спрял, за да пропусне движещите се по пътя с предимство МПС. В тази насока са и показанията на свидетелят по акта Й., от които се установява, че се намирал в служебния автомобил, разположен на бул. България, когато възприел автомобила на жалбоподателят да идва от ул. Раковска, като водача не си бил поставил обезопасителен колан, и че колегата му подал сигнал на жалбоподателят, за да спре, за да му бъде извършена проверка. Установява се, че той в това време бил вътре в служебния автомобил, който се намирал на разстояние „достатъчно близко от мястото на което бил спрян жалбоподателят за проверка”, че да види, че жалбоподателят е без обезопасителен колан. Така депозираните показания на св. П. и св. Й. противоречат на приложеното по делото сведение с рег. №906р-5551/02.08.2019 г. /л.14 от делото/ от което се установява, че на процесната дата жалбоподателят управлявал процесното МПС без да е поставил обезопасителен колан по време на движение, и че когато ги видял си поставил колана пред тях, но че колегата му Й. вече бил подал сигнал за спиране. С оглед на така констатираните противоречия между показанията на актосъставителят и свидетелят по акта и приложеното по делото писмено сведение от св. П., и като взе предвид показанията на свидетелите В.И., Т. Петрол и М.И., разпитани по искане на жалбоподателя от които се установява, че тръгвайки от мястото, където е бил спрял жалбоподателят, намиращо се ул. Раковски на няколко метра от кръстовището с бул. България, последния си е поставил обезопасителен колан, както и че сигнал за проверка на жалбоподателят е бил подаден от лице описанието на което съответства на св. Й., а не на св. П., съдът намира, че така описаното нарушение остана недоказано и НП следва да бъде отменено. С оглед изложеното, съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателят на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. първо ЗДвП при липса на несъмнени и категорични доказателства, че жалбоподателят Б. е извършил нарушение на чл.137а, ал.1  от ЗДвП.

            Въпреки наличието на противоречия в показанията на разпитаните по делото и формирали се в две групи свидетели, едните от които описват описаната в акта и НП фактическа обстановка /актосъставителят и свидетелят по акта/, а другите /доведените от жалбоподателят свидетели/ опровергават същата и установяват друга фактическа обстановка, съдът намери за безпредметно да отлага делото и да провежда очни ставки между разпитаните по делото свидетели, предвид категоричността в думите на всеки един от разпитаните по делото свидетели, и заявеното от тях, че са категорични за това, за което свидетелстват пред съда. На следващо място, съдът взе предвид и констатираните противоречия между показанията на първата група свидетели и приложените по делото писмени доказателства /в частност писмено сведение от актосъствавителят П./, което още веднъж даде основание на съда да приеме, че провеждането на очна ставка между двете групи свидетели няма да отстрани противоречията. 

            С оглед на гореизложеното и предвид факта, че при разпита си в хода на съдебното производство актосъставителят и свидетеля по акта не дадоха конкретни и безпротиворечиви показания, а от друга страна показанията им бяха опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени средства, съдът намери, че същите не следва да бъдат кредитирани като обективни и достоверни. В същото време показанията на свидетелите В.И., Т. Петрол и М.И., са непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си. Не са налице доказателства, които да поставят под съмнение добросъвестността на тези свидетели при излагане на фактите.

            На следващо място административното наказание глоба е наложено на основание чл.183 ал.4 , т.7 , пр.1-во за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а в АУАН и НП   не е указано кое точно предложение касае нарушението на тази норма, защото категориите МПС , които визира нормата са обозначени в чл.149 от ЗДвП, не може водачът на МПС да е управлявал МПС от всичките изброени категории без обезопасителен колан. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, според който водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП е посочена категорията на МПС-то, на  което жалбоподателят е бил водач, като по този начин е допуснато нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което поставя нарушителя в невъзможност да разбере в какво точно се изразява вмененото му  във вина нарушение и в съответствие с него да организира защитата си. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най - съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение. АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените  в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Пълното текстово и цифрово посочване на нарушената разпоредба е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП. Константна е съдебната практика, приема, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице. Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления. 

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени като законосъобразно.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0906-001085 от 13.08.2019 год. на Николай Васков Недялков,  Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 год., с което е наложено на П.Н.Б.,  ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00 лева, и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 6 контролни точки за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: