№ 412
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110156182 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца срещу ответницата по договор за
потребителски кредит № .. от 22.08.2017 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.07.2022 г. по ч.гр.д.
№ ../2022 г. по описа на СРС, 67 състав, както следва:
- 1764,25 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателно погасяване на дълга;
- 396,72 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от
22.07.2018 г. до 25.11.2019 г.;
- 898,02 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за
периода от 23.07.2018 г. до 04.07.2022 г.
Ищецът твърди, че по силата на посочения договор „Т..“ ЕАД е
предоставило на ответницата заем в размер на 2 464,00 лева, като последната
се е задължила да го върне ведно с уговорената възнаградителна лихва на 26
броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като първите 25 броя
вноски са в размер на 131,22 лева всяка, а последната погасителна вноска е
1
изравнителна и е в размер на 131,17 лева или общо сумата от 3411,66 лева,
ведно с договорната лихва по кредита в размер на 947,67 лева в срок до
25.11.2019 г. Дължимите погасителни вноски не са заплатени, като на
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 23.07.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за
забава е 898,02 лева. Твърди, че по силата на договор за цесия вземанията по
процесния договор са прехвърлени от „Т..“ ЕАД на ищеца, като последният е
упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми кредитополучателя за
извършената цесия. Твърди, че длъжникът е надлежно уведомен за
извършената цесия.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК, с който изцяло е оспорила исковете. Твърди, че за така
извършената цесия не е била уведомена и че не дължи претендираните
вземания. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и
правна страна:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.дело № ../2022 г. по
описа на СРС, 67 състав, по което на 20.07.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащането на сумата
1 764,25 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № .. от 22.08.2017 г., ведно със законната лихва за
период от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 396,72 лева,
представляваща договорна лихва за период от 22.07.2018 г. до 25.11.2019 г.,
както и сумата 898,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от
23.07.2018 г. до 04.07.2022 г.
Ответницата е подала възражение срещу заповедта, съответно в
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията.
Предявените искове са за установяване съществуването на задължения,
произтичащи от сключен договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 79
ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
2
обезщетение за неизпълнение.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възникване на
правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание,
предоставянето на сумата и усвояването на кредита от ответницата,
претендираните размери на задълженията, а също така и твърдяното
прехвърляне на вземания и надлежното уведомяване на ответницата за
същото.
При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да установи
погасяване на дълга.
Между страните не се спори, а и по делото безспорно се установява
наличието на възникнало облигационно отношение между „Т..“ ЕАД и
ответницата. Видно от представеното и прието по делото писмено
доказателство - договор за потребителски кредит № .. от 22.08.2017 г.,
страните са постигнали съгласие по същественото съдържание на
съглашението, а именно относно предмета на кредита и поемането на
задължение за неговото връщане. Между страните няма спор, че банката е
изпълнила основното си задължение по договора за предаване на сумата,
предмет на банковия кредит, поради което съдът намира, че съответно за
ответницата е възникнало задължение да върне същия на кредитора при
условията и по реда на сключения между страните договор.
Настоящият договор се явява сключен от лице, притежаващо качеството
„потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите
на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит.
Съдът намира, че в случая следва да се приеме, че е налице нищожност
на включената в договора клауза, касаеща заплащане на еднократна такса за
оценка на риска. Същата е уговорена в т. 7.1. от същия като еднократна такса
за оценка на риска, дължима в деня на подписването на договора на кредит,
която се финансира от кредитодателя и се възстановява от кредитополучателя
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид
3
заявеното от кредитополучателя желание в искане-декларация.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на
цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита, както и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също
действие – чл. 10а, ал. 3 ЗПК. Съдът намира, че посочената клауза
противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, предвиждаща забрана за кредитора да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. В случая чл. 10а, ал. 1 от ЗПК не намира
приложение, тъй като посочената такса за оценка на риска е свързана именно
с усвояването на кредита. Предвидената еднократна такса за оценка на риска
несъмнено е свързана с дейността на кредитодателя по предварителна оценка
на кредитоспособността на длъжника. С разпоредбата на чл. 16 ЗПК
законодателят е предвидил оценка от кредитора на кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора за кредит. Касае се за оценка на
платежоспособността на бъдещия заемател преди страните да се обвържат от
договорно правоотношение. Доколкото оценката на риска предхожда
сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита.
Кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, включително и такава, представена от потребителя,
или в действителност се касае за осъществяване на същинска и присъща на
банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие за отпускане на
заема. Кредиторът като професионалист е длъжен да направи преценка на
възможността на кредитополучателя да върне кредита, т.е. тази оценка е
правно задължение на кредитора, поради което той не предоставя на
кредитополучателя съответна „услуга“, за осъществяването на която да се
дължи насрещна парична престация.
Ето защо, съдът намира за недопустимо за извършването на тази
дейност, предхождаща договорната обвързаност между страните и насочена
4
към преценка кредитоспособността на бъдещия кредитополучател, а с това и
към осигуряване обезпечеността на кредитора, впоследствие да се събира
такса от кредитополучателя. Прехвърлянето на финансовата тежест за
изпълнението на задължението на кредитодателя да извърши оценка на риска
в патримониума на потребителя е неравноправна клауза, водеща до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя, поради
което тя е нищожна.
Съдът намира, че клаузата, уреждаща еднократната такса за оценка на
риска, същевременно противоречи и на добрите нрави, доколкото срещу
уговорената такса кредитополучателят не получава никакво конкретно благо.
Потребителят следва да заплати такса с неясна насрещна престация, като
процесната клауза е предварително уговорена и няма доказателства
потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху
нейното съдържание. Следва да се посочи, че от съдържанието на договора за
потребителски кредит не става ясно какъв е начинът за определяне на размера
на посочената такса и за какво точно действие се дължи същата, като по този
начин не е спазена разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В аспекта на изложеното, съдът приема, че обсъжданата клауза от
договора носи характеристиките и на неравноправна такава по смисъла на чл.
143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност, като внася значително неравновесие в
правата и задълженията между страните. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във
вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално.
Клаузите в потребителските договори не са индивидуално уговорени, когато
са предварително изготвени от търговеца типизирано, а търговецът ги
предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Съдът намира, че в настоящия
случай с клаузата за еднократна такса за оценка на риска по същество се
5
предвижда допълнително възнаграждение за кредитора, което се подкрепя и
от начина, по който е уговорено плащането на това задължение, тъй като
съгласно представения договор за потребителски кредит и погасителния план,
инкорпориран в него, посочената такса се заплаща на вноски, подобно на
главницата и възнаградителната лихва. С оглед гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема, че еднократната такса за оценка на риска следва да се
приеме за нищожна.
Съдът намира, че по делото се установява твърдяното от ищеца
прехвърляне на вземания. Видно от Р. договор за продажба на вземания
(цесия) от 31.08.2018 г. “Т..” ЕАД, в качеството си на цедент, е поело
задължение да прехвърля регулярно /на всеки три – шест месеца/ в полза на
„А.“ ЕАД, в качеството му на цесионер, вземания по договори за
потребителски кредити, сключени с физически лица-потребители, като
страните са уговорили съответните вземания да бъдат индивидуализирани в
отделно приложение № 1 към договора. Страните са уговорили още, че
вземанията ще бъдат прехвърляни ведно с всички привилегии, обезпечения и
други принадлежности, включително начислени несъбрани лихви, такси,
комисионни и разноски. От Анекс от 31.08.2021 г. към Р. договор за продажба
на вземания (цесия) от 31.08.2018 г., се установява, че “Т..” ЕАД прехвърля на
„А.“ ЕАД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към
анекса. С потвърждение за сключена цесия от 31.08.2021 г. п.ът “Т..” ЕАД е
потвърдил прехвърлянето в полза на „А.“ ЕАД на всички вземания, съгласно
Анекс от 31.08.2021 г. към Р. договор за продажба на вземания (цесия) от
31.08.2018 г., които вземания са индивидуализирани в Приложение №
1/31.08.2021 г. От представеното по делото пълномощно от 31.08.2018 г. се
установява, че на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД “Т..” ЕАД е упълномощило
„А.“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които са
предмет на р. договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. и
приложение № 1 към него, сключен между сключен между “Т..” ЕАД, в
качеството му на „п.“ - цедент, и „А.“ ЕАД, в качеството му на “купувач” -
цесионер. В допълнение се установява и че видно от препис-извлечение от
Приложение № 1/29.10.2021 г. към представения Р. договор за продажба на
вземания (цесия) от 31.08.2018 г., сключен между “Т..” ЕАД и „А.“ ЕАД, е
отразено вземане от ответницата Р. К. Д. по Договор за потребителски кредит
6
№ .. от 22.08.2017 г., по който е отпусната сума в размер на 2 200,00 лв., с общ
размер на задължението към 29.10.2021 г. – 2 931,73 лв.
По делото са представени доказателства и за направен опит за
уведомяване на ответницата за прехвърлянето на вземанията – видно от
уведомително писмо с изх. № .../29.10.2021 г., като независимо от това, че
във връзка с това писмо е налице отбелязване, сочещо, че то фактически не е
достигнало до ответницата, то доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и
съобразявайки чл.235, ал.2 ГПК - т.е. фактите, настъпили в хода на процеса,
настоящият съдебен състав намира, че ответницата, посредством връчването
на книжата по настоящото дело (включително тези, касаещи
упълномощаването му да извърши уведомяване), е валидно уведомена за
прехвърлянето на вземанията, поради което и ищецът е материалноправно
легитимиран да предяви настоящите искове.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото се установява
наличието на всички правопораждащи претендираните вземания юридически
факти, като по отношение на размерите на вземанията следва да се посочи, че
липсва изрично оспорване от страна на ответницата, както и че същите
кореспондират с представените писмени доказателства и не са приети
доказателства, които да сочат към извод в различна насока. От друга страна
не се твърди, съответно и не се установява ответницата да е извършила
погасяване в срок на уговорените месечни вноски по процесния договор.
По делото е налице въведено възражение от ответницата за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК,
поради което с оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск
се счита предявен от 04.07.2022 г. – датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент
давността се счита за спряна.
Съдът намира, че следва да се приеме, че по отношение на вземанията
за главница приложима се явява общата петгодишна погасителна давност,
като същата тече от момента на настъпване на изискуемостта на всяка от
месечните вноски – в който смисъл е Решение 50076 от 14.11.2022 г. по т.д. №
1730/2019 г. на ВКС, I т.о. В случая, доколкото искът се счита предявен на
7
04.07.2022 г., то не е налице изтичане на срока по отношение на процесните
вземания за главница, респективно тази претенция следва да бъде уважена.
По отношение на възнаградителната лихва и мораторната лихва
(обезщетение за забавено плащане) е приложимо правилото на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, т.е. за същите е приложима кратката тригодишна давност. С оглед на
това възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
възнаградителната лихва по договора се явява частично основателно.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от когато се счита
предявен искът по чл. 422 ГПК, е подадено на 04.07.2022 г., поради което за
погасени по давност следва да се считат всички вземания за възнаградителна
лихва по вноски с настъпил падеж преди 25.04.2019 г., като се съобрази и
периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през който давност
спрямо процесните вземания не е текла, предвид разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./.
В случая се претендира възнаградителна лихва за периода 22.07.2018 г. –
25.11.2019 г., поради което следва, че погасени по давност са вземанията за
възнаградителна лихва по вноски с настъпил падеж в периода 22.07.2018 г. –
24.04.2019 г. Непогасени по давност са вземанията за възнаградителна лихва
по вноски, падежирали в периода 25.04.2019 г. – 25.11.2019 г., като общият
им размер възлиза на 186,72 лв., изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, до
който размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен,
като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 396,72 лв. и за
периода 22.07.2018 г. – 24.04.2019 г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираното вземане за обезщетение за забавено
плащане погасени по давност се явяват всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 25.04.2019 г. Изчислен от съда, при условията на чл. 162
ГПК и при изключване на частта от месечната вноска, относима към клаузата,
която по-горе е приета за нищожна, размерът на лихвата за забава за периода
от 26.04.2019 г. до 03.07.2022 г. /датата, предхождаща депозирането на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ възлиза на 284,72 лв., до която сума
акцесорният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 898,02 лв. и за периода
23.07.2018 г. – 24.04.2019 г. следва да бъде отхвърлен.
8
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, като на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца, който е направил такова искане, следва
да се присъди сумата 116,49 лв. за сторени разноски в настоящото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата
81,26 лв. сторени разноски в заповедно производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковите
претенции. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на ищеца – 50 лева, при съобразяване на материалния
интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и, че
производството се явява типично за страната, с оглед предмета на дейност на
дружеството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Р. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ДЪЛЖИ НА „А.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. С., о., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 764,25 лева, представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит № .. от 22.08.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 04.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата 186,72 лева, представляваща договорна лихва за периода 25.04.2019 г.
– 25.11.2019 г., и сумата 284,72 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 26.04.2019 г. – 03.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.07.2022 г. по ч.гр.дело № ../2022 г.
по описа на СРС, 67 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за
разликата над уважения размер от 186,72 лева до пълния предявен размер от
396,72 лева и за периода 22.07.2018 г. – 24.04.2019 г. и иска за мораторна
лихва за разликата над уважения размер от 284,72 лева до пълния предявен
размер от 898,02 лева и за периода 23.07.2018 г. – 24.04.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ДА ЗАПЛАТИ НА „А.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., о., сумата от 116,49 лева, представляваща разноски по
настоящото исково производство, както и сумата от 81,26 лева,
9
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № ../2022
г. по описа на СРС, 67 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10