Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък
07.06.2021 год.
Казанлъшкият районен съд,
наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при
участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия
Михайлов АН дело №57/2021г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №20-0284-000937/ 13.04.2020г., издадено от началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък.
Б.Д.Х., недоволен от
наложеното му наказание, моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно. В с.з. същият поддържа
жалбата си и сочи аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна в с.з. не
се представлява, но главен юрисконсулт М. А. изразява мнение в писмено
становище за неоснователност на жалбата. Сочи аргументи в подкрепа на тази негова
позиция.
Съдът, като извърши проверка
на констативния акт /АУАН/ и наказателното постановление и като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките
на преклузивния 7-дневен срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН от лице, имащо правен
интерес и в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество същата е частично
основателна, по следните съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, АНО е приел за установено от
фактическа страна следното: На 05.04.2020г. жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка „Митсубиши Паджеро“ с рег.№ *****, негова собственост, на път
първи клас №5. В 19.58 часа същият преминал през км.183+500м., като не
съобразил поведението си с указателен знак Ж1(Проход Шипка затворен), подминал го и отново не съобразил поведението си с пътни
знаци В2(Забранено е влизането на ППС и в двете посоки) и допълнителна табела
от група Т-17 с жълт фон- „Проходът Шипка-затворен“ и блъснал временно монтираната
метална бариера С3(бариера с монтиран на нея пътен знак В2), преграждаща
дясното пътно платно. Настъпило ПТП с материални щети. Водачът не носил в себе
си контролен талон към СУМПС. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя,
бил предявен и подписан от него без възражения. Не били депозирани и писмени
възражения в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 13.04.2020г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление,с което на жалбоподателя
била наложена глоба общо в размер на 230 лева за извършени нарушения на чл.6,т.1,
чл.5,ал.1,т.1 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Свидетелят
Г.Г. в с.з. поддържа съставения от него АУАН. Неговите показания следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелят
не е бил в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да
го е познавал и не извлича ползи от твърденията си. При това положение липсват
основания за съмнение в достоверността на неговите показания, които следва да
бъдат счетени за обективни и правдиви.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Нормата на
чл.6,т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. От своя страна разпоредбата на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП забранява на всеки участник в движението по пътищата с поведението си да
създава опасности и пречки за движението, както и да поставя в опасност живота
и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Предвид
изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно установено, че на
посочената дата жалбоподателя действително е управлявал л.а.„Митсубиши Паджеро“
с рег.№ *****,на път първи клас №5,км.183+500м., като не съобразил поведението
си с указателен знак Ж1(Проход Шипка затворен), подминал го не съобразявайки
поведението си с пътни знаци В2(Забранено е влизането на ППС и в двете посоки)
и допълнителна табела от грепа Т-17 с жълт фон- „Проходът Шипка-затворен“ и
блъснал временно монтираната метална бариера С3(бариера с монтиран на нея пътен
знак В2), преграждаща дясното пътно платно, причинявайки материални щети върху
собствения си автомобил. С това същият, според актосъставителя и наказващия
орган, е нарушил както разпоредбата на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДП, така и тази на
чл.6, т.1 от ЗДвП.
Макар
деянието му действително да осъществява едновременно съставите на две отделни
административни нарушения обаче съдът намира, че жалбоподателя неправилно е бил
санкциониран с две наказания. Касае се за едно и също деяние, като двете
описани нарушения имат идентичен обект на защита, а именно- безопасността и
сигурността на участниците в движението по пътищата за обществено ползване.
При
преценка на деянието по чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП АНО не е съобразил, че на жалбоподателя
е повдигнато адм.обвинение за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП, която норма,
според него, също е нарушена в настоящия случай. Съотношението между последната
разпоредба и тази на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП е съотношение на обща към специална.
Основен принцип в наказателното право е, че при нарушение на специална норма не
следва да се прилага общата, като общата норма ще бъде нарушена само и
единствено при липса на допуснато нарушение на специалните правила. При неспазване
на определено специално правило водачът отговаря само за неговото нарушаване, а
по отношение на общите правила се прилага принципът на поглъщането. В настоящия
случай съставът на нарушението по чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, касаещ необходимостта
водачите да бъдат внимателни към всички участници в движението, се явява общ,
спрямо специалната норма на чл.6,т.1 от ЗДвП и следователно се поглъща от
последната. При това положение жалбоподателят Х. е следвало да бъде
санкциониран само за деянието му по чл.6,т.1 от ЗДвП, като не е следвало да
бъде ангажирана отговорността му и за нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Поради това обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено в тази му част.
В
описателната част на своите актове и актосъставителят, и наказващият орган са
възпроизвели съдържанието на твърдяната за нарушена разпоредба по чл.6,т.1 от ЗДвП, без да посочат ясно и точно фактическото описание на нарушението,като не
са посочени и обстоятелствата, при които е било извършено то, както и
доказателствата, които го потвърждават. Липсата на конкретика на извършеното
деяние и релевантни към предмета на делото обстоятелства води до ненадлежното
му описание, което безспорно съставлява съществено процесуално нарушение
съгласно чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, защото ограничава правото на
защита на жалбоподателя, който има правото да узнае защо е приет за извършител,
как е установено неговото конкретно участие в извършеното административно
нарушение и от кое негово неправомерно поведение/действие/ произлиза търсената
му административно-наказателна отговорност.
Не е обсъден
и въпросът, относно субективния елемент на нарушението/в НП липсва дори едно
изречение в тази насока/, а именно- могъл ли е водачът да предвиди и предотврати
настъпването на ПТП, съответно- налице ли е от субективна страна нарушение или
случайно деяние по смисъла на чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.15 от НК?
Изложеното
дава основание на настоящия съд да приеме това административно обвинение за
недоказано.
За пълнота
на изложението следва да бъде отбелязано и че нормата на чл.6,т.1 от ЗДвП е
бланкетна и предвижда принципно задължение на участниците в движението, но не
визира при наличието на конкретен пътен знак, какви действия следва да
извършват водачите на ППС. В конкретния случай поведението на водачите на ППС
при наличието на пътни знаци В1, Ж1 и допълнителна табела от група Т17 е
регламентирано, съответно в чл.47,ал.3,предл.2, чл.57,ал.3,предл.1 и
чл.59,ал.2,предл.17 от ППЗДвП, които разпоредби не са посочени от АНО в
атакуваното НП. Липсата на отразяване на конкретната норма, въвеждаща
задължение за водачите на пътни превозни средства да спазват конкретна
забранителна разпоредба се явява съществено процесуално нарушение, засягащо
правото на защита на санкционираното лице и води до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и в тази му част.
По отношение на другото, вменено на Б.Д.Х.,
нарушение- това по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, съдебният състав намира, че в хода
на настоящото административно-наказателното производство, бе доказано по
безспорен и категоричен начин, че същото е осъществено от жалбоподателя- нещо,
което самия той в с.з. потвърди.
Предвид горното и на основание
чл.63,ал.1,пр.II от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0284-000937/
13.04.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, в
частта му, в която на Б.Д.Х., ЕГН **********,***, за нарушения на чл.6,т.1 и
чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания- глоба в размер на
200/двеста/ лева и глоба в размер на 20/двадесет/ лева и го ПОТВЪРЖДАВА в
останалата му част, касаеща нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са
изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: