Р Е Ш
Е Н И Е
№ 24/23.3.2023 г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЯМБОЛ, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ
На 16 март
2023 год.
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
Секретар Велина Митева
Прокурор Димитринка Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
КАНД №15 по
описа за 2023 г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд -
Ямбол е образувано по касационна жалба от Агенция„Пътна инфраструктура“ - София,
подадена чрез юрисконсулт Я.П., срещу Решение № 190 от 07.11.2022 г. по
Административно наказателно дело № 20222330200873/2022г. на Районен съд – Ямбол,
с което е отменено Наказателно постановление № 6338/03.09.2019 г. на Началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
АПИ-София, с което на Г.В.Р., ЕГН ********** *** 278, за нарушение по чл. 26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, вр.чл. 37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53, ал.1
от ЗАНН е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв.
Решението се счита за неправилно като на първо място
се сочи просрочие на жалбата и в тази връзка не се
споделят доводите на съда досежно адресната
регистрация на жалбоподателя Р..На второ място се твърди нарушение на
материалния закон, което се обосновава с неправилен извод на съда, че процесното деяние не може да бъде вменено във вина на
водача, тъй като същият не попада сред лицата, на които е възложено да снабдят извънгабаритното и/или тежко ППС със съответния документ за
специално ползване на пътищата. Алтернативно се посочва, че съдът е могъл да
приложи разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН като измени НП, прилагайки
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, а не да отмени
обжалваното НП. Иска се отмяна на първоинстанционното
решение и прекратяване на производството поради просрочие
на жалбата срещу наказателното постановление, при хипотеза, че касационният
състав счете жалбата срещу наказателното постановление за допустима – да отмени
решението на Районен съд Ямбол и потвърди НП № 6338/03.09.2022 г. или да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Ямбол.
В съдебно заседание касаторът
Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.Представя становище от юрисконсулт Я.П., с което
поддържа съображенията и исканията в касационната жалба, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания
от касационния ответник адвокатски хонорар.
Ответникът по касацията Г.В.Р., редовно призован, не
се явява и не изпраща процесуален представител.Депозирал е отговор по
касационната жалба със съображения за неоснователност чрез процесуален
представител адв.М.П. ***.С отделна молба до
Административен съд Ямбол моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на
ЯРС и претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., за
което представя доказателства за плащане.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура
Ямбол моли да бъде оставена касационната жалба без уважение като неоснователна.
Счита, че първоинстанционния съд правилно е приел, че
лицето по отношение, на което е ангажирана административнонаказателната
отговорност не може да бъде субект на това административно нарушение, тъй като
не е нито собственик на процесния автомобил, нито
превозвач по смисъла на легалната дефиниция, дадена в Закона за автомобилните
превози.
При проверката по реда на чл.63в от ЗАНН вр. с глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, съдът установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна,
при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна, като по
отношение на обжалвания съдебен акт не се констатират касационни отменителни основания. Съображенията за това са следните:
По делото няма спор за факти, спори се по приложението
на закона.
Не са налице основания за обезсилване на обжалваното
решение и прекратяване на съдебното производство поради просрочие
на жалбата на Г.В.Р. срещу Наказателно постановление № 6338/03.09.2019 г.
на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, АПИ-София. Съдебният акт на ЯРС в тази му част е съответстващ на
събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка касационният състав споделя
доводите на ЯРС по приложението на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН.Константна е съдебната практика в насока, че връщането на пратка с
отбелязване „непотърсена“ не обосновава категоричен извод, че лицето не може да
бъде намерено на адреса.Отделно от това, при наличието на друг известен адрес
освен постоянния адрес на жалбоподателя,
не може да се счете, че лицето е с неизвестен адрес.С оглед на това правилен е
изводът на ЯРС, че не са положени достатъчно усилия от наказващия орган
наказаното лице да бъде търсено и намерено както на постоянния, така и на
настоящия си адрес.
По съществото на спора дали в конкретния случай на
лицето, сочено за нарушител, се следва административно-наказателна санкция, и
дали Районен съд Ямбол на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН е могъл да измени
НП, прилагайки закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, а не
да отмени обжалваното НП съдът счита
следното:
Крайния извод на районния съд за незаконосъобразност и
в тази връзка, че се налага отмяна на наказателното постановление е правилен,
но по различни съображения.
Принципно законът допуска за съда възможност за
преквалификация на нарушението, но това следва да се извършва без да е налице
съществено изменение в обстоятелствата.Според настоящия съдебен състав прилагане
на друг закон, различен от сочения в обвинителната част на НП, несъмнено е
свързано със съществено изменение на обстоятелствата, и не следва да бъде
извършвано за да се гарантира правото на защита на лицето, сочено за нарушител.
Видно от съдържанието на НП, наказващият орган
приравнява две различни хипотези на нарушение, като едната от тях е за
нарушение по Закона за пътищата, а другата е за нарушение по Закона за
движението по пътищата, което води до неяснота на наказателното
обвинение.Посочва, че водачът е следвало да се убеди, че параметрите на ППС не надвишават максимално
допустимите норми или разрешените параметри с разрешение(разрешително или
квитанция за платени пътни такси).
По правилата на Наредба № 11/
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС движението на извънгабаритните и/или
тежките ППС е разрешено да се извършва с разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г./ или след заплащане само
на дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Следователно когато движението
на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото
разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Когато
движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от
Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на
чл.53, ал.1 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за
движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС се
издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3
от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете
на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3
от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт.
Заплащането на такса е фактическо действие,
обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на
оторизиран за това административен орган. Заплащането на такса да бъде
приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26, ал.3 от
ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен
елемент на нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП. Следователно е
налице неяснота на административно наказателното обвинение, което е абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление
Доводите на касатора,
че първоинстанционният съд е могъл да приложи
разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН и да имени НП вместо да го отмени като
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, предвид
мотивите на съда, че отговорността на Р. законосъобразно би могла да бъде
ангажирана за допуснато от него нарушение по чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за
движение по пътищата във връзка със санкционната норма по чл. 177, ал.3 от
същия закон, касационният състав счита за неоснователни. Преквалификация на
нарушението по друг закон вместо сочения за приложим винаги ограничава правото
на защита на наказаното лице и е допустима само при безпротиворечиво
наказателно обвинение.
Поради изложеното обжалваното
решение следва да се остави в сила като се уважи и претенцията за разноски на
ответника по касацията – за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв., което е под минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 вр.
с чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 190 от 07.11.2022 г. по
Административно наказателно дело № 20222330200873/2022г. на Районен съд –
Ямбол.
ОСЪЖДА Агенция„Пътна инфраструктура“ – София да
заплати на Г.В.Р., ЕГН ********** *** 278, разноски за касационната инстанция в
размер на 400(четиристотин) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/
не се чете