№ 1473
гр. Варна, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501652 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Г. Г., като законен
представител на детето М.В. А., р. на 19.02.2008г., срещу решение №№ 260678 от 26.02.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 7587 по описа за 2020 г. на 41-ви състав на Районен съд –
Варна, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.149 СК за осъждане на В. АЛ. АЛ.
да заплати в полза на детето М. издръжка за период от една година преди предявяване на исковата
молба за разликата над 460,05лв. до претендирания размер от 3007,92лв.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, поради
необоснованост. Излага се, че от доказателствата по делото се установява, че от раздялата на
родителите през 2010г. детето М. живее при майка си и тя е полагала грижи за него и го е
издържала. В периодите, в които детето не е било при майката, грижи за него са полагани от
бабата по бащина линия, но не и от бащата, който не е давал и издръжка за детето. Заплатените от
бащата суми за такса за обучение на детето, са от период, преди подаване на исковата молба и не
представляват издръжка. Всички разходи за храна, облекло, отопление, образование, здравословни
нужди, джобни са били покривани от майката, която получава доходи в размер около минималната
за страната работна заплата. Счита също, че определената месечна издръжка за посочения период
не отговаря на нуждите на детето и възможностите на бащата да заплаща издръжка, който е в
трудоспособна възраст и здравословно състояние, което му позволява да доходи от труд в размер
около средния за страната.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да
се уважи в предявения размер от 3007,92лв. Претендира присъждане на разноските по делото.
Въззивницата е подала и частна жалба срещу постановеното по делото определение №
263931/28.04.2021г., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното
решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на жалбоподателката направените от нея
в хода на производството разноски в размер, посочен в представен списък по чл.80 ГПК. Счита, че
неправилно ВРС е приел, че в настоящото производство не се дължат разноски, тъй като освен
1
исковете относно упражняването на родителските права и режим на лични отношения по
отношение на детето са били предявени и разгледани искове за заплащане на издръжка в полза на
детето. Производството по тези искове няма характер на спорна съдебна администрация, поради
което и страните имат право на разноски.
Въззиваемият, с писмен отговор, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Моли решението на ВРС в обжалваната част да се потвърди като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Депозиран е и писмен отговор, с който се оспорва като неоснователна частната жалба
срещу определение № 263931/28.04.2021г., като се излага становище, че постановеното решение
ползва и двамата родители, поради което и направените в производството разноски не могат да
бъдат разпределени съобразно изхода от спора, съгласно правилата на чл.78 ГПК.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбите.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Производството по делото, по което е постановено обжалваното решение е образувано по
искова молба от Г. Г. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу В.
АЛ. АЛ. с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на детето М. А., р. на 19.02.2008г., определяне местоживеене на дето при
майката, определяне на режим на лични отношения на детето и бащата и осъждане на ответника да
заплаща издръжка в размер на 250лв. месечно, считано от датата на исковата молба-08.07.2020г. и
чл.149 СК за осъждане на ответника да заплати издръжка в полза на детето за минало време за
период от една година преди подаване на исковата молба / 07.08.2019г. до 07.07.2020г./ в размер на
3007,92лв./ 201,50лв. – издръжка за м. юли 2019г., по 250лв. месечно за периода м. август 2019г. –
м. юни 2020г. и 56,42лв. за периода 01.-07.2020г./.
В. АЛ. АЛ. е предявил насрещни искания с правно основание чл.127 СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето М. на бащата, при когото да се
определи и местоживеенето му, определяне на режим на контакти между детето и майката, която
да бъде осъдена да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 160лв. месечно.
С постановеното по делото решение упражняването на родителските права по отношение
на детето М. е предоставено на майката Г.Г., при която е определено и местоживеенето му на адрес
в гр.Аксаково, ул.“Орлово гнездо“ №18, определен е режим на лични контакти между детето и
бащата; В.А. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 200лв., считано
от датата н предявяване на иска – 09.07.2020г., като е отхвърлен иска за разликата до 250лв.; В.А. е
осъден да заплати в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител Г.Г. сумата от
460,05лв., представляваща издръжка за период от една година назад преди предявяване на
исковата молба. В тези части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на настоящото въззивно производство е решението, в частта, с която е отхвърлен
иска за издръжка за минало време с правно основание чл.149 СК за разликата над присъдените
460,05лв. до претендираните 3007,92лв.
В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че след фактическата раздяла на
родителите, през 2010г., грижите и финансовата издръжка на детето са поети от нея изцяло. От
момента на раздялата до предявяване на иска ответникът не е давал издръжка за детето. Помощ в
грижите за детето ищцата получавала от майката на ответника, която го вземала след учебните
часове в дома си докато ищцата е на работа. През втория срок на пети клас, М. бил изцяло на
онлайн обучение, поради обявеното извънредно положение, което наложило допълнителни
разходи за закупуване на лаптоп, камера, слушалки, които били поети изцяло от майката. Всички
нужди по отглеждането на детето, разходите за храна, обувки, лекарства, учебни помагала били
поемани от ищцата. Бащата е в трудоспособна възраст, работи и получава доходи, няма
здравословни проблеми или лични специални нужди, което му позволява да заплаща
претендираната издръжка.
2
Ответникът оспорва като неоснователен иска за издръжка за минало време с твърдения, че
е полагал грижи и е давал средства за издръжката на детето, като е заплатил такси за занятия по
английски език в езиков център в размер на 267,95лв. месечно в периода м. 09.208г. – м.05.2020г.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че те са родители на детето М.В. А., р. На 19.02.2008г. През учебната 2019/2020г. М. е
било ученик в СУ »Свети Климент Охридски», гр.Варна, а през учебната 2020/2021г. В СУ» Свети
Климент Охридски», гр. Аксаково, дневна форма на обучение.
Представени са удостоверения и служебни бележки, от които се установява, че детето М. е
посещавало през учебната 2019г./2020г. занятия в Образователен център „Британика“, като в
периода до 31.05.2020г. е покрил нива М1 и Т1 и е издаден сертификат за посетен курс ниво Т1 на
04.06.2020г.
Ответникът е представил по делото разписки, за превежданена суми на Британика Варна
ООД, за заплащане на такси от 07.06.2018г.; 18.07.2018г.; 26.10.2018г. в размер на по 269,90лв.; от
18.12.2018г. – 267,95лв., 22.02.2019г. – 267,95лв. В разписките не е посочено името на лицето
наредило плащането. Представена е разписка от 20.05.2019г. за превеждане на сума в размер на
1241,95лв., представляваща такса на Образователен център „Британика ООД, с наредител Б.Т. А.а,
както и разписка от 29.07.2019г. за превод на сума в размер на 128лв. такса в полза на същия
образователен център, без посочено име на наредител на превода.
По делото са представени копия от фискални бонове, стокова разписка и гаранционна
карта, установяващи извършени разходи в полза на детето М..
От представените медицински документи се установява, че детето М. няма хронични
заболявания.
Не е спорно също, че ответникът е баща на още едно малолетно дете- А., р. на 15.12.2012г.,
в полза на което е осъден да заплаща издръжка в размер на 150лв. месечно, с решение от
22.02.2019г., постановено по гр.д. № 6/2019г. по описа на ВРС.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в периода м. август
2019г.-м. май 2020г. Г.Г. е получавала брутно трудово възнаграждение в размери между 770лв. и
987лв.; в периода м. юли 2020г.-м. септември 2020г. трудовите доходи са в размери между 30,60лв.
и 295лв.; с разпореждане от 07.10.2020г. на Г.Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 08.09.2020г. до 07.07.2021г. в размер на 21,40лв. дневно.
Ответникът е получавал в периода м. август 2019г. – м. ноември 2020г. месечно трудово
възнаграждение в брутен размер от 261, 43лв. до 849,72лв., общо за периода- 9622лв. или средно
месечно по 642лв.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.143 СК, предвижда, че всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитието на
детето, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба издръжката се дължи на ненавършилите
пълнолетие деца, независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.149 СК, издръжка за минало време може да се търси
за една година назад от датата на предявяване на иска.
При осигуряването на издръжката на детето следва да участват двамата родители.
При определяне размера на издръжката на ненавършило пълнолетие дете следва да се
съобразят нуждите на детето и възможностите на родителите.
В случая се претендира заплащане на издръжка в полза на малолетно дете от страна на
3
бащата, за една година назад от предявяване на иска- 09.07.2020г. като от доказателствата по
делото се установява, че родителите са живели разделени, като детето е отглеждано от майката,
която е осигурявала и неговата издръжка. От ангажираните по делото доказателства не се
установява ответникът да е заплащал средства за издръжка на детето за посочения период, поради
което и искът е основателен.
Безспорно е, че ответникът е баща на детето, който е трудоспособен. През периода за който
се претендира издръжка, ответникът е работил и е получавал трудово възнаграждение в размер на
около 600лв. средно месечно. Същият е в трудоспособна възраст, като не са наведени твърдения и
не са представени доказателства, от които да се установяващи влошено здравословно състояние
или наличие на други причини, утежняващи възможността му да да си доставя доходи.
В конкретния случай, отчитайки възрастта на детето, както и и, че издръжката следва да
служи за задоволяване на екзистенц мининума от нужди на детето за храна, дрехи, битови разходи,
но също така и за забавления и занимания, с които детето да се развива и задоволава свои
емоционални, физически и социални потребности, отчитайки и безусловното задължение на
родителите да осигуряват издръжка на своите деца, съставът на съда намира, че необходимите
средства за правилното отглеждане и издръжка на детето за процесния период са били в размер на
300лв. месечно.
Общата издръжката в полза на детето следва да бъде определена в размер на 300лв.
месечно, от които ответникът следва да поеме и заплати сума в размер на 170лв. месечно или общо
за периода 2040лв. При определяне размера на дължимата от майката част от издръжка, съдът
съобразява, че тя полагала преките и непосредствени грижи за детето, купувала е храна и дрехи,
осигурила е дом и заплаща общите ежедневни битови разходи, свързани с поддържането му.
Бащата е в трудоспособна възраст, работи и получава доход в размер около средната за
страната работна заплата, поради което и независимо от обстоятелството, че дължи издръжка и на
друго непълнолетно дете, разполага с възможност да заплати посочената сума, представляваща
издръжка за периода от една година назад от предявяване на исковата молба в полза на детето М..
Настоящият въззивен състав намира, че от представените по делото доказателства не се
установява ответникът да е давал средства за издръжка на детето. Не се спори по делото, че през
процесния период детето е посещавало занятия по английски в Образователен център Британика,
за които е заплащана такса, но от представените платежни документи не се установява тези такси
да са заплащани от ответника. В част от вносните бележки не е посочено името на лицето, което е
направило превода, като и в полза на кое лице са заплатените такси, т.е. дали са заплатени такси за
посещения на М. или друго лице. В една от разпискине като вносител е посочена Б. А.а – баба на
М., на заплащането на суми в полза на детето от трето лице, каквото тя се явява в случая в
отношенията между детето, на което се дължи издръжка и задълженото лице – ответника, не може
да се приеме за изпълнение на законовото задължение на родителя да дава издръжка на детето си.
Освен това и в този платежен документ не е посочено в полза на кое лице са внесените такси за
обучение. Останалите представени документи установяващи плащане на такси за детска градина и
др. са ирелевантни, тъй като касаят периоди преди процесния. Предвид изложеното не са налице
основания, да се признае, че бащата е участвал в издръжката на детето със суми, заплащани за
посещения на занимания по английски език. По изложените съображения, съдът намира исковата
претенция за издръжка за минал период за основателна до размера на 2040лв. Иска за разликата до
3007,92лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изложеното, решението на ВРС, в частите, с които е отхвърлен иска с правно
основание чл.149 СК за осъждане на В. АЛ. АЛ. да заплати издръжка в полза на детето М.В. А. за
периода от 09.07.2019г. – 08.07.2020г. за разликата над 460,05 лв. до 2040лв. следва да се отмени,
като искът се уважи в размер на 2040лв.
Настоящият въззивен състав намира за основателна частната жалба на Г. Г. Г. срещу
определението, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото
решение, в частта за разноските по следните съображения: С решението си ВРС не е присъдил
разноски на страните, въпреки, че и двете са поискали присъждане на такива. Ищцата е поискала
да бъде изменено решението в частта му за разноските, като й бъдат присъдени с оглед уважената
4
част от иска. ВРС е оставил искането с правно основание чл.248 ГПК без уважение, с мотива, че в
производството по спорна съдебна администрация разноските остават в тежест на страните, така
както са напрпавени от тях.
Настоящият състав приема, че производството по чл.127 СК действително представлява
спорна съдебна администрация, но не споделя извода, че не се дължат разноски както исковото
производство, т.е. с оглед изхода на спора. В производството пред районния съд ищцата освен
искане по чл.127 СК е предявила и иск с правно основание чл.49 СК за издръжка в полза на детето.
Предвид частичната основателност и уважаване на този иск искането на ищцата за присъждане на
съдебни разноски е основателно. Производствата по спорна съдебна администрация на
отношенията родител и деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални
норми относно отговорността за разноски в тези производства, поради което и по отношение на
тях намират приложение общите правила на чл.78 ГПК, съгласно които отговорността за разноски
почива на отговорността за вреди, причинени от неоснователни действия. Доколкото
администрацията на тези граждански правоотношения се извършва по преценка на съда,
изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на иск по чл.127 СК и
определяне на размера на дължимите разноски е без значение дали съдът е определил режим
съответен на поискания с молбата. При уважаване на такъв иск не се дължат разноски единствено в
хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК- когато ответникът не е дал повод за завеждане на делото или
изрично признае иска. В случая не са налице посочените предпоставки, а отделно от това, както се
посочи по-горе, с исковата молба е предявен и иск по чл.149 СК, производството по който няма
характер на спорна съдебна администрация. Предвид изложеното и уважаването на исковете по
чл.127 СК и частичното уважаване на иска по чл.149 СК на ищцата следва да се присъдят
сторените от нея в производството пред първа инстанция разноски съразмерно уважената част от
исковете. Определение № 263931/28.04.2021г. следва да се отмени и се допусне изменение на
първоинстонционното решение в частта за разноските, като в полза на ищцата Г. Г. Г. се присъдят
сторените от нея разноски в първоинстонционното производство в размер на 353лв., съобразно
уважената част от исковете.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и частичната основателност на иска с
правно основание чл.149 ГПК, ответникът В.А. следва да бъде осъден да заплати на Г.Г. разноски
в размер на 237лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, а последната да бъде осъдена да заплати на В.А.
разноски в размер на 161лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на Държавата и сумата от още 63лв., представляваща
разликата до пълния размер на дължимата държавна такса по уважения иск с правно основание
чл.149 СК.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260678/26.02.2021г. постановено по гр.д.№7587/2020г. По описа на ВРС, в
частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.149 СК, предявен от Г. Г. Г., ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на детето М.В. А. ЕГН ********** за
осъждане на В. АЛ. АЛ., ЕГН ********** да заплащане в полза на детето М.В. А., чрез неговата
майка и законен представител Г. Г. Г. издръжка за минало време за периода 09.07.2019г. –
08.07.2020г. за разликата от 460,05лв. до 2040лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА В. АЛ. АЛ., ЕГН **********, да заплаща в полза на детето М.В. А. ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Г. Г. Г., ЕГН ********** издръжка в
размер на още 1579,95 лв., над размера на присъдената от ВРС издръжка в размер на 460,05лв. за
минало време за периода от една година назад от предявяване на исковата молба /09.07.2019г. до
08.07.2020г., на основание чл.149 СК.
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260678/26.02.2021г. постановено по гр.д.№7587/2020г. По описа
на ВРС, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.149 СК за раздликата от 2040лв.
до предявения размер от 3007,92лв., както и в частта, в която В. АЛ. АЛ., ЕГН ********** е
осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса за уважената част от иска по чл.149 СК, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОТМЕНЯ определение № 263931/28.04.2021г., постановено по гр.д. № гр.д.№7587/2020г.
По описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на Г. Г. Г. за изменение на Решение №
260678/26.02.20121г. в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ решение № 260678/26.02.2021г. постановено по гр.д.№7587/2020г. По описа на ВРС,
като го допълва в следния смисъл:
ОСЪЖДА В. АЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Баба Рада“ №24, ет.3 да
заплати на Г. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 353лв., представляваща съдебни разноски по
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. АЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Баба Рада“ №24, ет.3 да
заплати в полза на Държавата сумата от още 63лв., представляваща дължима държавна такса по
уважения иск за издръжка за минало време на основание чл.78, ал.6 ГПК и Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В. АЛ. АЛ., ЕГН ********** да заплати на Г. Г. Г., ЕГН ********** сумата от
237лв., представляващи съдебни разнонски във въззивното производство, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на В. АЛ. АЛ., ЕГН ********** сумата от
161 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението в останалото част не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6