№ 149
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502852 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „СК“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл. „Тройката“,
ул. „Сердика“ № 2, чрез пълномощника по делото адвокат Р. Т., против
решение № 260434 от 07.08.2022 г., постановено по гр.д. № 10257/2019 г., по
описа на Районен съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя против Т. Б. Б., ЕГН **********, обективно съединени
установителни искове за признаване в отношенията между страните
дължимостта на следните суми от Б., като солидарен длъжник: 11 441,65 лева
– главница – сбор от наемни вноски за периода 05.06.2017 г. – 05.10.2017 г.
/по 2288,33 лева месечно/ по договор за наем от 01.09.2016 г. и общо 1146,46
лева – обезщетения за забава за периода 06.06.2017 г. – 31.07.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението
в съда – 05.09.2018 г. до окончателното погасяване, за които, в условията на
солидарна отговорност, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
9058/18.10.2018 г. по ч.гр.д. № 14425/18 г. на ПРС.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
1
необоснованост на обжалваното решение. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд,че ответникът имал качеството на поръчител по
договора за наем по смисъла на чл. 138 и следв. от ЗЗД. Настоява се, че Т. Б.
Б., ЕГН **********, се е задължил по договора не като поръчител , а като
съдлъжник по чл. 101 от ЗЗД - какъвто извод се обосновавал
от съдържанието на клаузите в договора, както и от обстоятелството, че
ответникът е едноличен собственик на капитала и управител на юридическото
лице-наемател. Искането към въззивния съд е отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново по същество на правния спор, с което
исковите претенции да бъдат уважени с присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалба от
въззиваемия Т. Б. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адв. С.
Х., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно
и допустимо. По правилността на контролирания акт, съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
Окръжен съд- Пловдив, като взе предвид доводите и съображенията на
страните, и приобщените по делото доказателства, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал.2,
пр.1, вр. с чл. 228, вр. с чл. 121 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , предявени по реда на чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК от ищеца СК“ ООД, ЕИК *********, за
признаване за установено в отношенията между страните,че ответника Т. Б.
Б., ЕГН ********** , солидарно със „СЕЛЕНА 211" ЕООД, му дължи сумата
от 11 441,65 лева – главница – сбор от неплатени наемни вноски за периода
05.06.2017 г. – 05.10.2017 г. /по 2288,33 лева месечно/ по договор за наем от
01.09.2016 г. и общо 1146,46 лева – обезщетения за забава за периода
06.06.2017 г. – 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
2
считано от постъпване на заявлението в съда – 05.09.2018 г. до окончателното
погасяване, за които, в условията на солидарна отговорност, е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9058/18.10.2018 г. по ч.гр.д. №
14425/18 г. на ПРС.
Поддържа се в исковата молба, че ищцовото дружество е собственик
на 50 % идеални части от помещение с площ от 98 кв.м., находящо се в
сграда с идентификатор 07079.612.214.2, изградена в ПИ с ид. 07079.612.214
по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 4. С договор за
наем сключен на 01.09.2016 г. съсобствениците предоставили за временно-
за срок от две години и възмездно ползване на „Селена 211“ ЕООД,
ЕИК:*********, процесното помещение. С договора била определена
месечна наемна цена в размер на 1600 евро без вкл. ДДС за периода от 01-ви
януари до 30 - ти април и 1800 евро без вкл. ДДС за периода от 01-ви май до
31 -ви декември, платима от наемателя от 1-во до 5-то число на текущия
месец по централния курс на БНБ, която наемна цена се разпределя между
всички наемодатели, съобразно правата им в съсобствеността. Така съгласно
уговореното в договора между страните , дължимата на ищцовото дружество
от наемателя месечна наемна цена възлиза на 800 евро без вкл. ДДС или в
левова равностойност изчислена според фиксинга на БНБ е в размер от
1564.66лв. без ВКЛ. ДДС в периода от 01- ви януари до 30-ти април и 900
евро без вкл. ДДС или в левова равностойност изчислена според фиксинга на
БНБ в размер от 1760,25лв. без вкл. ДДС за периода от 01 - ви май до 31 - ви
декември. Ответникът Т. Б. Б. сключил договора като съдлъжник и приел да
отговаря солидарно и с цялото си имущество пред наемодателите , в случай
на неизпълнение на задълженията от страна на наемателя „Селена
211“ЕООД. Договорът за наем бил прекратен считано от 01.11.2017г. по
молба на наемателя, който не изпълнил задълженията си по договора и не
заплатил дължимата наемна цена за периода от м.06.2017г. до м.10.2017г. вкл.
възлизаща в общ размер на сумата от 11441,65 лева с вкл.ДДС, поради което
изпаднал в забава и дължи на наемодателя обезщетения за забава за периода
06.06.2017 г. – 31.07.2018 г. в общ размер на сумата от 1146,46 лева .
Ответникът е оспорил исковите претенция като неоснователни и е
поддържал, че е изтекъл шестмесечния преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД за
ангажиране на неговата договорна отговорност, тъй като имал качеството на
поръчител по договора за наем , а не на съдлъжник. Релевирал е и вързажение
3
за изтекла в негова полза погасителна давност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове. Като е тълкувал по реда на чл.20 от ЗЗД волята на
страните обективирана в договора е заключил, че ответникът има качеството
на поръчител по договора за наем и приложение намира разпоредбата на чл.
147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предвиждаща, че поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Посочил е , че заявлението по чл.410 от
ГПК е било подадено в съда на 05.09.2018г., след изтичането на 6-месечния
преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – за всички наемни вноски по
договора за наем , вкл. и за последната , по отношение на която срокът е
изтекъл на 05.04.2018 г., а за предходните вноски – далеч преди това.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства е документално установено, че на 01.09.2016г. между
съсобствениците на недвижим имот - помещение с площ от 98 кв.м.,
находящо се гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 4, сред които и ищеца, от една
страна като наемодатели и наемателя „Селена 211“ ЕООД, ЕИК:*********, е
сключен договор за наем по силата на който, наемодателите са предоставили
на наемателя за временно ползване - за срок от 2 години, собствения си
недвижим имот, срещу задължението на наемателя да заплаща месечна
наемна цена в размер на 1600 евро без вкл. ДДС за периода от 01-ви януари
до 30 - ти април и 1800 евро без вкл. ДДС за периода от 01-ви май до 31 -ви
декември, платима от наемателя от 1-во до 5-то число на текущия месец по
централния курс на БНБ, която наемна цена се разпределя между всички
наемодатели, съобразно правата им в съсобствеността. Съгласно приложение
№1 към договора за наем дължимата от наемателя „Селена 211“ЕООД на
наемодателя „СК“ООД месечна наемна цена за периода 01-ви Януари – 30-
ти април възлиза в размер на 1877,59 лева с вкл. ДДС, а за периода 01-ви
4
май-31-ви декември в размер от 2112,3 лева с вкл.ДДС. Договорът за наем е
бил подписан и от ответника Т. Б. Б., ЕГН ********** , като солидарен
длъжник. Съгласно разпоредбата на чл.23 от договора, раздел V „ Гаранции“
страните са постигнали съгласие и наемателите са приели Т. Б. като гарант
(солидарно задължено лице) за изпълнение на задълженията на наемателя по
договора. В чл.24 от договора е обективирано съгласието на Т. Б. с така
поетата солидарна отговорност, който е приел в случай на неизпълнение на
задълженията на наемателя да отговаря за същите в пълен обем с цялото си
имущество. В случай на забава или неизпълнение на задълженията от страна
на наемателя по договора , наемодателите и съгласно клаузата на чл.25 от
споразумението, имат право да предявят претенциите си към който и да е от
длъжниците- „СЕЛЕНА 211“ ЕООД, ЕИК ********* или Т. Б. Б. с ЕГН
**********.
С писмено уведомление от 25.10.2017г. наемателят е прекратил
наемното правоотошение считано от 01.11.2017г.
Така основният спорен по делото въпрос, поставен и с въззивната
жалба, е дали ответникът Т. Б. е сключил договора за наем в качеството си
на съдлъжник по чл. 101 от ЗЗД или на поръчител в хипотезата на чл.138 и
сл. от ЗЗД.
В титулната част на процесния договор за наем е посочено, че страните
по него са съответно съсобствениците на недвижимия имот-наематели;
„СЕЛЕНА 211“ ЕООД –наемател и Т. Б. Б., ЕГН ********** - солидарен
длъжник. Квалификацията „солидарен длъжник“ е обща, тя не дава
информация за същината и характеристиките на отговорността на
длъжниците към кредитора.Квалификациите на правоотношението, давани от
страните, сами по себе си също не са определящи за неговата същност; важни
са съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях
цел.
В сключения между страните на 01.09.2016г. договор за наем изрично
е уговорено, че търговският обект се предоставя за временно и възмездно
ползване на наемателя „Селена 211“ООД , което търговско дружество дължи
заплащане на наемодателите на уговорената наемна цена, съгласно правата
им в съсобствеността. В договора също изрично е уговорено, че ответникът
ще гарантира за изпълнение на задълженията на наемателя по договора и
5
при неизпълнение от последния на задълженията по договора ищецът има
право да предяви претенциите си към който и да е от длъжниците.
При тези данни по делото основателни са възраженията на ответника по
делото, че има качеството на поръчител по договора за наем на недвижим
имот, както законосъобразно е приел и първоинстанционноя съд с
обжалваното решение.
Поръчителството, уредено в чл. 138 и сл. от ЗЗД, е договор, по силата на
който едно лице –поръчител – се задължава спрямо кредитора на друго лице
да отговаря за неизпълнение на неговото задължение. Поръчителството
разкрива белезите на акцесорен, обезпечителен, комутативен, безвъзмезден и
формален договор, с който поръчителят се задължава към кредитора на едно
трето лице /главен длъжник/ да отговаря с цялото си имущество за
изпълнението на чуждото /главно/ задължение.Поръчителството е и
акцесорна сделка, тъй като отношението кредитор – поръчител зависи от
отношението кредитор – главен длъжник. Отговорността на поръчителя
възниква, прехвърля се и се прекратява с възникването, прехвърлянето и
прекратяването на главното вземане.
Според разпоредбата на чл. 101 ЗЗД, трето лице може да встъпи като
съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с
длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може
да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният
длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжници.
От сравнителния анализ на двата института е видно, че както
съдлъжникът /встъпилият в чужд дълг при условията на чл. 101 ЗЗД/, така и
поръчителят отговарят солидарно с главния длъжник. Докато отговорността
на поръчителя е акцесорна и зависи от главния дълг /от отношението
кредитор-длъжник/, то съдлъжникът отговаря спрямо кредитора на собствено
основание. Спецификата на двата вида солидарна отговорност е различна.
При встъпването в дълг едно трето на правоотношението между кредитор и
главен длъжник лице се съгласява да поеме съществуващото задължение като
солидарен длъжник. Встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото
правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с
него. Затова в случаите на чл. 101 от ЗЗД отговорността на встъпилия нов
6
длъжник може да съществува само ако съществува първоначалния дълг.
Отговорността на встъпилия обаче не е акцесорна на главното задължение,
каквато е отговорността на поръчителя, чиято отговорност винаги е
акцесорна.
Съдът, като анализира съдържанието на уговорените в писмения
договор права и задължения на страните по него,предоставянето на
търговския обект за временно и възмездно ползване на наемателя „Селена
211“ООД , поетото от него задължение да заплаща дължимата наемна цена,
изпълнението на което задължение е прието да бъде гарантирано от
ответника Т. Б. Б. и който ще бъде лично отговорен ако наемателят не
изпълни поетите с договора задължения, намира, че намерението на страните
по договора и преследваната от тях цел, е Т. Б. Б. да обезпечи дълга „Селена
211“ООД . Задължението на ответника по делото е акцесорно и уговорено
като поръчителство. Т. Б. Б. е действал при сключване на споразумението в
качеството си на управител и представляващ търговското дружество в
рамките на правомощията по чл. 141 ТЗ, но не е поел в лично качество
задължение да отговаря като съдлъжник за изпълнение на дълга на
дружеството.Задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани
в ЗЗП разпоредби на общностното право, в които се дефинира какво е
функционална свързаност между физическо лице съдлъжник по договора за
кредит и кредитополучател търговец , на която практика се
позовава жалбоподателя, е неотносима към настоящия правен спор ,тъй като
касае хипотеза по спор във връзка с договор за кредит с търговско
дружество и обезпечителни договори с физическо лице, качеството му на
потребител по Закона за защита на потребителя и възможността да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит.
Предвид горното за задължението на ответника е приложима
разпоредбата на чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предвиждаща, че поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е
предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Срокът е
преклузивен и изтичането му води до прекратяване на самото поръчителство
/а не на правото на иск/ – така мотивите към т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС – ОСГТК. Съгласно уговореното между страните в договора за заем,
задължението за плащане на наемната цена е от първо до пето число на
текущия месец. Тоест падежът за заплащане на последната претендирана по
7
делото наемна вноска-тази за м. 10.2017 г. е настъпил на 05.10.2017г. Считано
от този момент до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
05.09.2018 г., когато искът се счита предявен, съгласно фикцията на чл. 422,
ал. 1 ГПК, е изтекъл предвиденият в чл. 147, ал. 1 ЗЗД преклузивен 6-месечен
срок и отговорността на ответника е отпаднала /срокът изтича на 05.04.2018 г.
за последната вноска, а за претендираните преди нея – далеч преди това /.
При това положение следва да се приеме, че поръчителството на
ответника Т. Б. Б. е било прекратено на осн. чл. 147, ал. 1 ЗЗД преди
предявяване на настоящите искове. Ето защо исковете срещу този ответника
са изцяло неоснователни.
По изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивната инстанция и тези на районния съд обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер
от 950 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260434 от 07.08.2022 г. постановено по
гр.д. № 10257/2019 г. по описа Районен съд –Пловдив, ХХI гр. състав.
ОСЪЖДА „СК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, пл. „Тройката“, ул. „Сердика“ № 2 да заплати на Т. Б.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 950 лева-
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9