Решение по дело №1141/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     27.09.2018 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на тринадесети септември                                         две хиляди и осемнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: Ц. ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 1141 по описа за 2018 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F 267713 от 07.03.2017 година на Заместник директор на ТД на НАП – град Пловдив, с което на „Свободни информационни изследвания”, ООД град Стара Загора, представлявано от В.Д.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, във връзка с чл.74, ал.1, предложение второ, от Закона за счетоводството, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд град Стара Загора.

              

 

               

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № F 267713 от 07.03.2017 година на Заместник директор на ТД на НАП – град Пловдив, с което на „Свободни информационни изследвания”, ООД град Стара Загора, представлявано от В.Д.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, във връзка с чл.74, ал.1, предложение второ, от Закона за счетоводството.

                        В жалбата не се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, но се моли съда същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На на „Свободни информационни изследвания”, ООД град Стара Загора, представлявано от В.Д.Н., ЕГН ********** е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 29.09.2016 година за това, че дружеството – предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закона, като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2015 година в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, в законоустановения срок до 30.06.2016 година. При извършената служебна проверка се констатирало, че от страна на търговското дружество не е подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора. Към датата на съставяне на акта за установяване на административното нарушение, ГФО на дружеството за 2015 година не е заявен за вписване и не е представен за обявяване в търговския регистър към Агенцията по вписванията. Нарушението е извършено на 01.07.2016 година в град Стара Загора и е установено на 18.07.2016 година – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо изходящ № 20-00-143/18.08.2016 година на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх.№ 04-01-1156/19.07.2016 година. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това визирано в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, констатирано при извършената проверка е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, е наложено административно наказание – „имуществена санкция”в предвидения в закона минимален размер от 200 /двеста/ лева.

                        За изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

                         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Административното нарушение е установено във връзка писмо изходящ № 20-00-143/18.07.2016 година на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх.№ 04-01-1156/19.07.2016 година, относно това, че дружеството жалбоподател не е изпълнил задължението си да публикува годишен финансов отчет за 2015 година на дружеството, чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, в законоустановения за това срок, а именно до 30.06.2016 година.  

 

 

 

Преценявайки, че по този начин, с това свое бездействие в периода до 30.06.2016 година дружеството, е извършило нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, на 29.09.2016 година свидетеля Ц.Ц. е съставила акт за установяване на административно нарушение, с който формирала административното обвинение срещу жалбоподателя за нарушение на посочена законова разпоредба.  

 

 

 

В срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 07.03.2017 година Зам. Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази описана в АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.

                        Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на свидетеля Ц.Ц..  

 

 

 

На първо място, съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на свидетеля, като последователни, логични и най - важното подкрепени от събраните по делото писмени доказателства.

                        Въз основа на тях 

 

 

 

 се установява, че не само към датата 30.06.2016 година дружеството не е изпълнило своето задължение, предвидено в чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, да публикува годишния финансов отчет на дружеството за 2015 година, чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, но и към датата 29.09.2016 година (датата на съставяне на АУАН), годишният финансов отчет за 2015 година не е бил публикуван.

                        На практика това обстоятелство не се оспорва от самият жалбоподател.

                        Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

                        На първо място, съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно - наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

                        Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството предприятията са длъжни да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма в срок до 30 юни на следващата година, като за търговците това задължение се изпълнява чрез заявяване, вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър.

                        От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установи, че дружеството не е публикувало своя годишен финансов отчет за 2016 година, чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.

        Следва да се отбележи, че това задължение е предвидено за всички търговски дружества, независимо от тяхната правно - организационна форма. На практика е съвсем безспорно обстоятелството, че дружеството е търговец по смисъла на Търговския закон и за него съществува задължение по смисъла на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството до 30 юни на следващата година да бъде публикуван годишния финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. Нормата на чл.38, ал.1 от Закона за счетоводството посочва предприятията, които имат задължение да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган. В т. 1 на ал.1 на този член изрично е посочено, че всички търговци по смисъла на Търговския закон следва да изпълнят това свое задължение чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година..

                        Въпреки, че не е наведено изрично като възражение, за по - голяма пълнота на мотивите, съдът би желал да отбележи, че в процесния случай не е приложима разпоредбата на чл. 28, буква „А” от ЗАНН, поради следните съображения: На първо място прави впечатление, че закъснението за публикуването на годишния финансов отчет на дружеството не е рамките на няколко дни, а даже и към датата на съставяне на АУАН не е изпълнено задължението, предвидено разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Още повече, че липсват доказателства, а още повече не са наведени някакви твърдения, които евентуално да обосноват извод за по - ниска степен на обществена опасност на самото деяние. От друга страна следва да се има предвид, че задължението за публикуване на годишен финансов отчет не е обвързано от наличието на приходи и най - общо казано развиването на стопанска дейност. То е вменено от законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране за финансовото състояние на търговеца, поради което и съдът застъпва категорична позиция, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28, буква „А” от ЗАНН.

        Административно - наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в минимален размер, поради което и пред съда не стои въпроса за нейната завишеност и евентуална несправедливост.   

                        Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: