МОТИВИ
към решение по АНД №317/2016 по описа на КРС:
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за разглеждане обвинителен акт
срещу И.А.К. *** за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 НК.
Съдът с разпореждане от закрито съдебно заседание на 26.02.2016г., след
запознаване с материалите по делото и извършване проверка по реда на чл.248,
ал.2 НПК, е намерил, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по
реда на глава ХХVІІІ НПК.
Според обвинението, К. около
08.00 часа на 02.08.2013г. в гр.Кюстендил, на кръстовището, образувано от
улиците „Ал.Димитров” и „Петър Берон”, при управление на МПС – лек автомобил
марка „ВАЗ” модел 21013 с ДК№СО4362КА, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.25, ал.1 от ЗДвП „водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе отреда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво на платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение”; чл.37, ал.1 от ЗДвП „при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства”, и с това по
непредпазливост е причинил на велосипедиста С. Ф. Ш. от
гр.Кюстендил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на големия
пищял на лява подбедрица, която е довела до трайно затрудняване на движенията
на ляв долен крайник, като деянието е извършено при независимо съпричинителство
на пострадалия С. Ф. Ш. от
гр.Кюстендил.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението.
Предлага на обвиняемия да се наложи административно наказание „глоба“ в
минимален размер.
Обвиняемият е дал съвсем лаконични обяснения на досъдебното производство,
сочейки единствено, че пострадалият бил навлязъл внезапно в кръстовището,
оказвайки се в опасната зона на спиране. Счита, че не е нарушил правилата за
движение по пътищата и не се признава за виновен.
Защитникът
му – адв.А. *** пледира за оправдаване на подзащитния му, анализирайки
събраните доказателства. В случай на противното – за минимално наказание.
Кюстендилският
районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Обвиняемият
И.А.К. е роден на ***г***, българин, *** гражданин, със средно
образование, женен, техник-механик, неосъждан, ЕГН **********.
На
02.08.2013г. около 08:00ч. в гр.Кюстендил обвиняемият К., управлявайки лек
автомобил „ВАЗ” 21013 с рег.№СО4362КА, се движел по ул.“Петър Берон“ в посока
от търговските складове към кръстовището, образувано с ул.“Александър
Димитров“.
На
посоченото кръстовище при зелен сигнал на светофарната уредба той навлязъл в него
с намерение да завие наляво. Спрял вътре в кръстовището, за да изчака имащите
предимство насрещнодвижещи се превозни средства. В следващия момент потеглил,
извършвайки маневра завиване наляво за навлизане в друг път (ул.“Александър
Димитров) в посока гарата на града.
По
същото време по ул.“Петър Берон“, но в обратна посока се движел пострадалият
Шоклев, управлявайки велосипед. Последният навлязъл в кръстовището при
неустановен сигнал на светофарната уредба, движейки се направо по посоката си
на движение.
Предприемайки
извършването на посочената маневра при добра видимост, обвиняемият К. не
пропуснал движещия в насрещното пътно платно велосипедист, а същевременно
поради ненамаляване на скоростта или спиране от страна на велосипедиста Ш.
възникнало пътнотранспортно произшествие - удар между двете превозни средства.
Това се случило на около 2 метра по дължина на пътното платно преди пешеходната
пътека, считано по посока движението на лекия автомобил, а по ширина на пътното
платно – на около 4 метра в ляво по линията на бордюра на ул.“Александър
Димитров“, гледано по посока на движението на лекия автомобил.
В
момента на удара скоростта на лекия автомобил била около 19 км/ч, а на
велосипедиста – около 15 км/ч., като скоростите на двете превозни средства не били
в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Опасната
зона за спиране на превозните средства била около 8-9 метра за лекия автомобил,
съответно около 6 метра за велосипеда,
като от техническа гледна точка ударът бил предотвратим и за двамата участници
в произшествието.
Едва в
момента на удара обвиняемият задействал аварийно спирачната система на
автомобила.
В
резултат на удара велосипедистът бил отхвърлен на капака на автомобила, ударил
главата си в предното му стъкло и паднал на пътното платно в края на процеса на
спиране. К. слязъл веднага от автомобила и се поинтересувал от състоянието на
пострадалия. Била повикана спешна медицинска помощ, като след пристигане на
линейката, съдействал за качването на Ш. в
нея.
Шоклев
получил следните травматични увреждания: многофрагментна фрактура на големия
пищял (тибия) на лява подбедрица. Закрита черепно-мозъчна травма – линеарна
фрактура на черепа в дясна слепоочно теменна област, натъртване на меки черепни
покривки, охлузване или повърхностна рана по кожата на главата, мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието. Възможна контузия
(натъртване) на меки тъкани и болка на дясно бедро. Описаните увреждания били
причинени по механизма на удари с или върху твърд тъп предмет и е възможно да
са получени по посочените време и начин.
Фрактурата
на големия пищял на лява подбедрица причинила на пострадалия трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник. Така установената
черепно-мозъчна травма без наличие на органични мозъчни увреждания и
вътречерепни кръвоизливи причинила разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК. Необходимото време за възстановяване било около 6-8 месеца.
Двамата
водачи не били под въздействието на алкохол или други упойващи вещества.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –
показанията на свидетеля С.И., протокол за оглед на местопроизшествието и
фотоалбум към него, констативен протокол за ПТП, протокол за извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС, медицинската документация
(ИЗ, лист за преглед, епикризи и др.), заключенията на съдебно-медицинската
експертиза, химическите експертизи и петорната автотехническа експертиза и
допълненията към нея, извършени в съдебно заседание, както и справка за
съдимост.
Посочените
експертни заключения не бяха оспорени от страните. Съдът счете, че са
компетентно изготвени и ги прие като доказателства по делото.
Между
посочените доказателства съдът не намери съществени противоречия, които следва
да бъдат обсъждани.
Единственият
факт, който се сочи в обясненията на К. е това, че велосипедистът бил навлязъл внезапно в кръстовището,
оказвайки се в опасната зона на спиране на автомобила. На първо място това
твърдение ясно обслужва защитната позиция на обвиняемия. Само по себе си то е и
абсолютно недостоверно, тъй като е практически невъзможно да се е случило при
положение, че велосипедистът се е движил праволинейно насреща му по
ул.“Александър Димитров“ със скорост около 15 км/ч и при посочените условия на
време и място обвиняемият е имал възможност и задължение да види неговото
приближаване към кръстовището, съответно навлизането му в него.
Не са
кредитирани и показанията на пострадалия Ш.,
които драстично противоречат на всички събрани и кредитирани от съда
доказателствени източници.
Съдът
не е ценил заключенията на единичната и двете тройни автотехнически експертизи.
При всички тях в по-малка или по-голяма степен експертите не са съобразили
отговорите си на поставените им задачи с наличните обективни данни по делото,
респ. произвели са изводи на базата на недостоверни източници, като посочените
по-горе.
Релевантните
обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин, а преценката им
налага извод, че обвиняемият К. *** на кръстовището, образувано от улиците
„Ал.Димитров” и „Петър Берон”, при управление на посочения лек автомобил, е
нарушил правилата за движение - чл.37, ал.1 ЗДвП и с това по непредпазливост е
причинил на С. Ф. Ш. от
гр.Кюстендил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на големия
пищял на лява подбедрица, довела до трайно затрудняване на движението на ляв
долен крайник, с което
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б.”б” във вр.с чл.342, ал.1 НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта и
регулиране на правилата за движение по пътищата. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие “управление на МПС”, като са нарушени правни норми и
правила за движение по пътищата, регламентиращи принципите и начина на
осъществяване на движението по пътищата. Конкретно формата на изпълнителното
деяние е реализирана чрез нарушаване на чл.37,
ал.1 ЗДвП, според който при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. Обвиняемият не се е съобразил с
посоченото правило за движение и нарушавайки го е предизвикал процесното ПТП, в
резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 НК на пострадалия Ш.,
изразяваща се във фрактура на големия пищял на лява подбедрица, довела до
трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник. Нарушаването на
правилото за движение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат.
По делото не се установи категорично при какъв сигнал на светофарната
уредба пострадалия Ш. е навлязъл в кръстовището. Този факт е от значение за
преценката дали същия е допринесъл за възникване на произшествието. Във всички
случай обаче, т.е. дори да е навлязъл неправомерно в кръстовището на червен
сигнал, обвиняемият е бил длъжен да го пропусне преди да завърши предприета
маневра, съобразно посоченото правило за движение. В този смисъл, ирелевантно за
наказателната отговорността на обвиняемия е коментираното обстоятелството, за
разлика от неговата репаративна такава.
Обвиняемият, извършвайки маневра завой наляво е следвало да прецени, както
скоростта, така и разстоянието, на което се намира велосипедистът, като
съобразно обективните данните по делото, той е имал добра видимост, както и
обективната възможност да го пропусне да премине безпрепятствено, както го
задължава нормата на чл.37, ал.1 ЗДвП. Същият не се е съобразил съзнателно със
това задължение, като неговата субективна преценка за разстоянието и скоростта,
с която се е движил велосипедът се е оказала обективно грешна. Той е имал
задължението, ако не е в състояние да определи разстоянието и скоростта да не
довършва маневрата, въпреки че е бил навлязъл в кръстовището, до момент, в
който може да стори това, без да попречи на насрещно движещото се превозно средство.
При преценката относно вменените за нарушени правила за движение по
пътищата, които се намират в причинна връзка с настъпването на вредоносния
резултат, съдът прие, че такава е само разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗДвП, която
създава конкретни задължения за водачите при завиване наляво за навлизане в
друг път.
Разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП, която регламентира задълженията на
водачите при различни хипотези, в частност при завой на ляво, но касателно
движещите се покрай превозното средство автомобили, т.е. не касае насрещно
движещите се автомобили, а тези движещи се попътно на него, поради което същата
няма отношение към инкриминирания резултат.
По изложените съображения съдът оправда обвиняемия за допуснато нарушение
на чл.25, ал.1 ЗДвП.
Обвинителната тезата за независимото съпричинителство от страна на
пострадалия е изначално несъстоятелна.
Субект
на престъплението е обвиняемият К.. Той е действал непредпазливо, при условията
на “небрежност”, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е можел да ги предвиди.
Предвид
изложеното съдът призна К. за виновен в извършване на посоченото престъпление и
на основание чл.78а, ал.1 и 4 НК го освободи от наказателна отговорност, като
му наложи административни наказания.
За да
приложи разпоредбата на чл.78а НК, съдът прие, че: конкретното престъпление е
извършено непредпазливо; за това престъпление се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или пробация; деецът не е осъждан и по отношение на
него не е прилаган този институт, както и че от деянието няма нанесени и
невъзстановени имуществени вреди.
Размерът
на глобата съдът определи, като взе предвид: степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, доходите на
обвиняемия и семейното му положение.
Степента
на обществена опасност на деянието е завишена. Този извод съдът направи като
взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения, времето, мястото,
начина на извършване на престъплението.
Степента
на обществената опасност на дееца е ниска – преценен е от съда като солиден
човек в напреднала възраст, оценил стореното.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, напредналата му възраст.
Не се
установиха отегчаващи отговорността обстоятелства.
Размерът на глобата съдът определи при
наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства – хиляда лева.
На
основание чл.343г НК съдът наложи на К. и кумулативно предвиденото наказание
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.
С така
определените административни наказания съдът прие, че ще се постигнат целите на
наказанието по отношение на обвиняемия и на останалите членове на обществото.
Обвиняемият
беше осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на 790 лева по
сметка на РУ - гр.Кюстендил, както и 370 лева по сметка на Районен
съд-гр.Кюстендил.
По
тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: