№ 111567
гр. София, 06.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110134300 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С...“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу И. Хачатарян и за вземане за неустойка за забава в размер на сумата 300
лева. Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претенцията за договорна неустойка в размер на 354,56 лв. и неустойка за
забава в размер на сумата 200 лева следва да бъде отхвърлено, като съображенията за това са
следните:
По отношение на заявеното вземане за неустойка съдът намира следното: Нормата на
чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице
ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище
на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или
място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка за
забава в размер на сумата 300 лева, е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК -
напр. чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не
поражда права и задължения за страните. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането
на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира,
поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и
обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник,
който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения,
като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица
1
правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се приеме, че изпълнява и
санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до
осигуряване на поръчител и/или банкова гаранция не е определено като предварително
условие за сключване на договора, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. На следващо място по отношение
претендираната неустойка /при неосигуряване на обезпечение от страна на длъжника/ в
размер на 354,56 лв., съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение от
длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от която
заявителят черпи право да претендира сумата от 354,56 лв. е недействителна като
противоречаща на законови разпоредби. Съдът следва да съобрази констатираната
нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в заповедното производство, тъй като в
разпоредбата на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава,
ако искането на заявителя противоречи на закона. При достигане до този правен извод съдът
съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411,
ал.2, т.2 ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление, вх. № 1856/06.06.2024 г.,
подадено от „С...“ ООД срещу И. Хачатарян, в частта, в която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 300 лева, представляваща
неустойка за забава и по отношение на претенцията за договорна неустойка в размер на
354,56 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2