Р Е Ш Е Н И Е
№ 805
гр.Русе, 26.06.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х-ти граждански
състав в публично заседание на 27.05.20202 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Красимира
Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7243 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Искът е с правна квалификация чл. 9 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) във връзка с чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
Претенцията на ищците се основава на твърдение, че заедно с ответниците са съсобственици на недвижим имот като ищците притежават 1/2 ид. част от дворно място и самостоятелно жилище на първия етаж от сградата, а ответниците 1/2 ид. част от дворното място със самостоятелно жилище на втория етаж. Покривът на сградата се нуждаел от основен ремонт, за което нямало спор между страните. Спорен бил въпросът как да бъде извършен той. Твърди се още, че ответниците са предприел такива действия и са получили нотариална покана, а наследодателят на ищците не дал съгласие за извършване на ремонта при условията, предлагани от ответниците, тъй като изготвения от тях проект променял предназначението на подпокривното пространство с цел да се създаде мансарден етаж. Наследодателят им сам предприел действия за изготвяне на инвестиционен проект за извършване на необходимия ремонт на покрива. Със същият обаче не били съгласни ответниците. Предвид това се претендира за разрешаване на спора по съдебен ред и постановяване на съдебно решение, което да замести съгласието на ответниците за извършване на основен ремонт на покрива в съответствие с инвестиционния проект, изготвен по възлагане от наследодателя на ищците, подробно описан в исковата молба.
Ответниците са подали отговор на исковата молба. Изразяват несъгласие с изготвения от ищцовата страна инвестиционен технически проект като считат, че ограничава правото им на собственост, противоречи на правилата на ЗУТ и променя предназначението на прилежаща част към техния самостоятелен обект. Твърдят, че не са отказвали да се извърши нужния основен ремонт на покрива. Считат, че предлагания от ищците проект третира подпокривното пространство като неизползванемо такова, а всъщност под покрива се намирал използваем таван. Считат, че строителните норми към конструкцията на сградата с оглед наличието на използваем тавана са по-високи от тези, заложени по проекта на ищците. Считат, че същият променя предназначението на таванското помещение от прилежаща част към самостоятелен обект в неизползваемо подпокривно пространство. Поканили наследодателя на ищците да преработи проекта, така че да бъде отразено, че под покрива има използваем таван. Това обаче не било направено. Считат, че не може по реда производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС да бъде променена субстанцията на съсобствената вещ, да бъде преустроена или да бъде изменено предназначението й,а това би станало ако бъде одобрен ремонт съобразно проекта на ищците. Поради това се моли предявения иск да бъде отхвърлен.
За да се произнесе
съдът взе предвид следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени
доказателства е видно, че страните са съсобственици на самостоятелни жилища в сграда етажна собственост като
ищците са собственици на първия етаж, представляващ самостоятелно жилище и на
1/2 ид. част от дворно място, а ответниците
са собственици на самостоятелно жилище на втория етаж и 1/2 ид.
част от дворно място. От представените документи относно правото на собственост
е видно още, че таванът на сградата е
индивидуална собственост и представлява прилежаща част към жилището на ищците
на втория етаж от същата. При построяването на сградата въз основа на договор
от 1964 г. не е предвидено същият да се използва като самостоятелна жилищна
площ. По делото няма спор и относно това, че през годините не настъпвала
промяна в предназначението на същия, както и във вида и съдържанието на правото
на собственост върху двете самостоятелни жилища в условията на етажна
собственост. Промяна е налице единствено върху притежанието на правото на
собственост върху двата обекта като по наследство и по силата на
покупко-продажба към момента техни собственици са съответно ищците и ответниците. Няма спор и относно това че покривът на
сградата се нуждае от основен ремонт. Спорният въпрос по делото е как да бъде
осъществен същия и дали изготвения от наследодателя на ищците инвестиционен
проект отговаря на законовите изисквания за такъв ремонт. По делото не е
представен изготвен от ответниците или праводателя им проект, който да се конкурира с този на
наследодателя на ищците, поради което следва да се обсъди само дали последният
отговаря на законовите изисквания и дали чрез него ще бъдат преустановени
негативните последици от лошото му състояние към момента. За да се отговори на
този въпрос са необходими специални познания от областта на архитектурата и
строителството, поради което по делото е назначена и е приета техническа е-за,
изготвена от в.л. арх.З. Й.. Със заключението на същата се установява че представеният от ищците инвестиционен проект е за
основен ремонт на сградата като запазва формата и размерите на покрива, което
отговаря на определението за основен ремонт по пар.
5, т.42 от ДР на ЗУТ. Проектът е в съответствие със строителните правила на ЗУТ
и подзаконовите нормативни актове по приложението му и осигурява в достатъчна
степен изпълнение на ремонтните дейности. Вещото лице установява че
действително пространството под покрива е използваемо като спомагаемо
складово пространство към жилището на ответниците.
Това пространство не е жилищно, в непредставения по делото проект, изготвен по
възлагане на праводателя на ответниците
неправилно е посочено като „обитаемо пространство“. Вещото лице установява още,
че ремонтът на покрива няма отношение към предназначението на подпокривното пространство, което не предмет на основен
ремонт, при какъвто предназначението му остава непроменено. При това положение
съдът счита че няма законови пречки или такива по целесъобразност, които да са
основание за неизвършване на необходимия ремонт съобразно съобразно
предлагания от ищците инвестиционен проект. По делото не е предложен конкуриращ
се с него проект на ответниците, а този, който е бил
изготвен по възлагане от праводателя им е по-неподходящ,
т.к. предвижда промяна на покривни линии и увеличаване височината и не
съответства на определението за основен ремонт. В съдебното решение не е
необходимо да се посочва, че ремонтът не променя предназначението или правото
на собственост на части от сградата, но с оглед изразените от ответниците притеснения в тази насока и предвид
обстоятелството, че делото е с предмет спорна съдебна администрация на
гражданско-правни отношения то няма пречка да бъде уточнено с изрично
отбелязване в петитума на решението.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК
разноските по делото са в тежест на ответниците.
Същите са направили възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на разноските
за адв. възнаграждение на упълномощения от ищците
адвокат. Съдът намира същото за основателно. Хонорарът на ад. К. по делото е
750 лв., което е чувствително над размерите по чл.7, ал.1, т.4 и т.5 от НАРЕДБА
№ 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, а именно: проведени две с.з.,
представен само един проект за ремонт и заключение на в.л. относно
съответствието на същия с нормативните изисквания в областта на строителството,
съдът намира че следва да бъде присъдено възнаграждение в по-нисък, но не в
минимален размер, а в размер на 300 лв.
Предвид
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШЕВА, на основание чл.32,
ал.2 от ЗС, извършването на
основен ремонт на покрива на съсобствената на
страните двуетажна жилищна сграда, находяща се в
парцел ХIХ-***в
кв.***по плана на гр.Русе с адрес гр.Русе, ул.***№6А, който ремонт да се
извърши в съответствие с изготвения по възлагане на наследодателя на ищците Боян
Б. инвестиционен проект, представен по делото на л.20- л.25, който да се счита
неразделна част от настоящото решение, при който ремонт не се променя
предназначението и собствеността върху подпокривното
пространство като индивидуална собственост към жилището на втория етаж.
ОСЪЖДА ответниците Д.П.Д., ЕГН:********** и А.Б.Ф., ЕГН:********** *** да заплатят на ищците Д.И.Д.,
С.Б.Г. и Д.Б.Г. сумата в размер на 475
лв. – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред
РОС.
Районен съдия: