Р Е Ш Е Н И Е
№ 1594
гр. Пловдив, 19 юли 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети
юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1286 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
И.Р.Н., ЕГН **********,***, представляван от Адвокатско дружество “Д., П. и Б.”, ЕИК *********, пълномощник, обжалва Заповед №ДЗ-76 от 08.04.2019г. на кмета на община Раковски, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “четири броя оранжерии”, с обща площ от 1085,00 кв.м., находящи се в урегулиран поземлен имот (УПИ) V-1321, кв.122 по плана на с. Стряма, община Раковски, с административен адрес на имота: с. Стряма, ул. ****.
Претендира се обявяване нищожността на оспорения акт. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- кмет на община Раковски, чрез адвокат М.Л.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски; изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя. Като доказателство по делото е прието и становище с Изх.№00-55-5 от 23.05.2019г. в същия смисъл.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 7-8) е изпратена до жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№94И-513-5 от 08.04.2019г. (лист 6) по пощата, като пощенската пратка, съдържаща писмото, е получена на 10.04.2019г. от Л.Н., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 6а). От своя страна, жалбата (листи 3-4) е подадена чрез ответника на 23.04.2019г. или в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
В случая, заповедта е издадена от кмета на община Раковски.
Освен това, противно на направеното от жалбоподателя възражение, въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредените за премахване “четири броя оранжерии” представляват строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, според която норма строежи са: надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство (ЗКН) и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Оранжериите са резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ.
Разпоредените за премахване оранжерии са строежи от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”б” от ЗУТ и чл.10, ал.2 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.), тъй като оранжериите представляват производствени сгради по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №1, според която норма “производствени сгради” са сградите за: производство в строителната промишленост, енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машиноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни продукти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително временните строежи по чл.54, ал.6 от ЗУТ за търсене, проучване или добив на подземни богатства); автобази със сервиз за обслужване; сгради за селскостопански дейности - животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях.
Посоченото се подкрепя и по аргумент от разпоредбата на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, според която норма не се изисква разрешение за строеж за оранжерии с площ до 200,00 кв.м. Разбира се, в нормите на ЗУТ няма легално определение за “оранжерия”, като нормата на чл.9, ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) установява, че разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Според тълковни речници, достъпни в интернет на адрес:
http://rechnik.info/%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F, както и на адрес:
http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F,
оранжерия е отоплявано остъклено помещение за отглеждане на растения.
За нуждите на настоящето производство следва да се приеме, че оранжерия е помещение (затворено пространство), с осигурена възможност за отопляване (естествено и/или изкуствено) и осветляване (естествено и/или изкуствено) за отглеждане на растения.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че разпоредените за премахване оранжерии са преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, противно на направеното от страна на жалбоподателя възражение в тази насока.
Според приетата по делото скица (лист 38) на УПИ V-1321, кв.122 по регулационния план на с. Стряма, одобрен със Заповед №АБ-109 от 18.10.2010г. (лист 39) на кмета на община Раковски, жалбоподателят Н. е собственик на посочения имот, съответно на 1/3 идеална част от имота по наследяване, за което по делото е прието заверено копие на нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка от 28.01.1981г., с №69, том І, Н.дело №204/1981г. (лист 41); както и на 2/3 идеални части по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.12.2007г., с №188, том V, рег.№7160, Н.дело №972/2007г. (лист 36, 40).
На 06.02.2019г. в община Раковски постъпва жалба с Вх.№94М-3664-1 (листи 20-21) от М.С.П., адресирана до кмета и главния архитект на община Раковски. П. заявява искане да бъдат премахнати оранжерии, с обща дължина 30-40м., изпълнени на отстояние само 50 см. по протежение на границата между УПИ VІ-1320 и УПИ V-1321 в кв.122 по регулационния план на с. Стряма.
С писмо Изх.№94И-513-1 от 14.02.2019г. (лист 19) на М. В.- технически сътрудник “ТСУ, С, ОС и СД” (териториално и селищно устройство, строителство, общинска собственост и стопански дейности) се уведомява жалбоподателят, че следва да осигури достъп в имот №1321, с. Стряма, с административен адрес: ул. ****, на 20.02.2019г. от 15:00ч. за извършване на проверка. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 19а), на 22.02.2019г. жалбоподателят Н. получава пощенска пратка.
На 08.03.2019г. работна група от служители на община Раковски, в състав: Ч.К.- началник на Отдел “ТСУ, С, ОС и СД”; М. В.- технически сътрудник “ТСУ, С, ОС и СД”; П.Т.- гл. специалист “ЕКТО”, извършва проверка на място на строеж, извършен в границите на имот №1321, за който е образуван УПИ V-1321, кв.122 по плана на с. Стряма, Ягодово, с административен адрес: с. Стряма, ул. ****.
В рамките на проверката е прието за установено, че в имота са изпълнени 4 (четири) броя оранжерии, изградени от желязна конструкция, три от които са покрити с полиетилен. Покритите оранжерии са с площ от 184,00 кв.м., 192,00 кв.м. и 200,00 кв.м. и трите покрити оранжерии са на разстояние по-малко от 3,00м. от вътрешната регулационна линия. Непокритата оранжерия е на 3,80м.от регулационната линия и е с площ от 509,40 кв.м.
За изпълнението на строежите не са представени никакви строителни книжа и документи, в това число- одобрен проект, съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга.
За установеното в рамките на проверката се съставя Констативен акт №1 от 18.03.2019г. (листи 17-18), според който акт, предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби (???), същият е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.2, във връзка с чл.223, ал.2 и във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, във връзка с чл.42, ал.3 от ЗУТ- премахване на незаконно строителство.
От съдържанието на посочения констативен акт не може да се направи категоричен извод дали проверката на 08.03.2019г. е извършена в присъствието на жалбоподателя. Според нарочно отбелязване (лист 18), екземпляр от констативния акт е получен от жалбоподателя на 25.03.2019г.
На 27.03.2019г. в община Раковски постъпва възражение с Вх.№94И-513-3 (лист 11) от И.Н. против Констативен акт №1 от 18.03.2019г. Като приложение към възражението са представени три броя заверени декларации от кмета на кметство Стряма, съгласно чл.83, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), съответно от В.Р.А., ЕГН ********** (лист 12), от М.Т.П., ЕГН ********** (лист 13), и от К.В.М., ЕГН ********** (лист 14). Трите декларации са с еднакво съдържание, като и тримата декларатори декларират, че трите парника на И.Р.Н. са направени около 1980г. и от тогава се ползват по предназначение. Деклараторите мислят, че преди това на тези места е имало стари парници от дърво и лозови пръчки.
С писмо Изх.№94И-513-4 от 04.04.2019г. (лист 9) на П.Т.- гл. специалист “СКУТТО” в община Раковски, се уведомява жалбоподателят Н., че административният орган не приема становището му, изложено във възражението против Констативен акт №1 от 18.03.2019г., след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира административното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството в общинската администрация; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. Съответно, направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя е неоснователно.
Според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона- за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Също така, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
Изслушан като свидетел по делото, К.В.М., 62-годишен, обяснява следното (лист 74а): “Познавам И.Н., познавам и имота му в с. Стряма, съседи сме. Там живея, откакто съм се родил, нямам друга адресна регистрация. Оранжериите ги има доста отдавна. Родителите на Н. основно с това се занимаваха, професионално. В началото оранжериите не бяха метални конструкции, а по-примитивни. Такива са били преди време- най–напред са били с дървени пръти, покрити с найлон. След това имаше оранжерии, направени от метални тръби. В течение на времето са модернизирани. Сега има една оранжерия от метални тръби, а другите са от стоманени конструкции от “Полимерстой”. През 80-години оранжериите бяха направени от дървен материал. Дървената конструкция беше заменена с метална конструкция някъде през 1978-80 година. Влизал съм в имота на Н.. Оранжериите са закрепени. Тези от метални ферми лягат с куки, застопорени с метални шипове. Ферма с пета ляга в земята и е закрепена с метални шишове, за да не падне. Петата има два отвора, през тях минават шиповете. Сегашният им вид е следният: има една оранжерия от металните, а другите са от стоманени ферми. Металните тръби и стоманените ферми по едно и също време са направени, а последната четвърта оранжерия е от миналата година. Тя е направена по същия начин– метална е като втората и третата оранжерия. Не съм му помагал при направата на оранжериите. Големината на оранжериите визуално е около 200 квадрата. Около 8 м са широки. Оранжериите са разположени в имота на И.Н. и са съседни. Аз съм съсед с него. Имотът на Н. е съседен с имота на г-н Н.П., който е на изток спрямо този на Н.”.
Изслушана като свидетел по делото, М. К.В.-Т., 34-годишна, обяснява следното (лист 75): “Работя като технически сътрудник в община Раковски. По повод разпоредена проверка, в комисия от 3-ма служители извършихме проверка относно оранжериите в имота на И.Н.. Два пъти съм била на проверки в имота на Н.. Първият път не бяхме допуснати и самият оглед се извърши от съседния имот. В имота на Н. има 4 оранжерии, които са на регулационната граница. 3 от оранжериите бяха покрити с найлон, а четвъртата оранжерия не беше довършена, но конструкцията предвиждаше да бъде парник с три отделни оранжерии. Тя не беше покрита. При първия оглед тази оранжерия беше почти на самата граница. И.Н. каза, че ще премести оранжерията на 3 метра отстояние и такова беше направено. Направихме предупреждение на място на г-н Н., че трябва да премести оранжерията на 3 метра от източната регулационна граница от имота на съседа. Оранжерия №4, това е новата оранжерия, която е закрепена към земята, изградена е от желязна конструкция и имаше бетонови основи. Тя беше от уличната регулация. Разговаряхме за това дали има документи с г-н Н. и той каза, че няма такива документи. Поискахме разрешение за строеж. Предупредихме, че трябва да има такова разрешение и тъй като няма, ще му бъде издаден Констативен акт (КА). Такъв акт не е съставен на място, а в сградата на община Раковски. Не съм съставила лично КА, но съм участвала в съставянето му. Споделила съм преки впечатления от непосредствената проверка и колективно сме изготвили КА, тримата участвали в проверката. Точно не си спомням, но първата проверка беше около 20.02.2019г. Тогава не се видяхме с Н.. Беше уведомен писмено с обратна разписка за проверката, но не ни осигури достъп. Установихме, че има 4 оранжерии. Основите в момента на проверката– не съм сигурна, но мисля че при проверката видях бетона. В обобщение, в качеството ми на служител на община Раковски, като член на комисия съм извършила 2 посещения на място. При първото посещение не ни се осигури достъп и направихме оглед от съседния имот. При втората проверка влязохме в имота на г-н Н. и взехме размери на оранжериите. Това стана на 08.03.2019г. Оранжериите бяха покрити с найлон, а четвъртата още не бе покрита. При втората проверка го предупредихме, че трябва да има разрешение за строеж. По телефона също сме разговаряли”.
Изслушан като свидетел по делото, П.И.Т., 43-годишен, обяснява следното (лист 75): “Работя в община Раковски като главен специалист в отдел “Кадастър”. Извършихме проверка по повод жалба, постъпила в общината за извършване на строеж, намиращ се на границата на съседен имот в с. Стряма. Отидохме с колеги на проверка. Установихме 3 броя трайно закрепени оранжерии, които нямаха допустимото отстояние от имотната граница. Имаше и една, четвърта оранжерия, която е била изградена, но е премахната и тя беше в нужното отстояние, когато отидохме на проверка. Оранжериите не са в права линия, на място имаше отстояние от 0,75 метра и от 1,20 метра от страничната регулационна линия. Четвъртата оранжерия беше закрепена трайно с метални ферми. Разговаряхме със собственика. Той е извършил премахване на части от една от оранжериите, за да се спази отстоянието. Няма схема, лично той го каза. Оранжериите са трайно закрепени за земята, имам предвид, че при дъжд и силен вятър щяха да се наклонят на една страна. Не сме разкопавали, за да видим отдолу как са захванати. Не ни се представиха разрешение за строеж и схема за ВПС (временно поставяемо съоръжение) за оранжериите. Г-н Н. каза, че няма документи, за да докаже, че тези оранжерии са законни. Г-н Н. ни съдействаше. Вътре в оранжериите не сме влизали. Само трите оранжерии бяха покрити с полиетилен”.
Изслушана като свидетел по делото, М.С.П., 67-годишна, обяснява следното (лист 75а): “Съседи сме с И.Н.. В имота има изградени палатки, в които работят. Аз не живея постоянно там. Там съм израснала, понякога ходя там. Палатките са на синура. Искаме те да бъдат на определено разстояние от синурите, както е по закон. Това са оранжерии с метална конструкция, покрити с найлон. Мисля че са 3 на брой. Не знам кога са направени. В последно време са сложени железа за още 1 брой палатка. На 20 дни си ходя и съм упълномощила вуйчо ми да се занимава. От 3-4 години като наследник на майка ми съм поела имота. В този момент оранжерията е навътре, не е точно на синура. С г-н Н. съм имала разправии и преди. Имаше жалба против него преди доста години, когато майка и вуйчо бяха собственици, имаше жалба за водата. Вуйчо от мое име е подал жалба за новите палатки да бъдат на законово разстояние. Миналата неделя отидох там. Найлонът и палатките са там, но не съм се вглеждала, тъй като бях за малко време. Останах с впечатление, че покритите с найлон оранжерии са си там. Но не минах точно по този синур- границата между двата имота. Не сме вдигали ограда на имотната граница. Виждат се палатките като тези, които са отдавна построени са си там, а другите са само железа без найлон”.
Изслушан като свидетел по делото, Н.Т.П., 86-годишен, обяснява следното (лист 76): “Роден съм и живея в с. Стряма. Имотът на И.Н. е продаден от моя баща на прадядо му през 1928г. В имота има къща, направена след 1962 г., Баща му правеше оранжерии с пръти от гората. През 1980г. направи оранжерия само с тръби от Кремиковци. До 1990г. се правеха оранжерии само с тези тръби. След 1990г. година по-модерни започнаха да се правят, с ферми. Тези оранжерии са за разсад. След 1990г. направи две оранжерии- това са тези, покритите с полиетилен. С баща му не сме имали проблеми, макар да даваха топлина в нашия двор и това пречеше на нашите насаждения. През 2018г. и 2019г. започна да изправя трасето. Дворът, който му е продаден от моя баща, е един декар и осем ара и имам документи за това. Започна да прави новата 4 оранжерия. Тя е висока доста и от нея стават три оранжерии. Пуснахме жалба тогава. На 50 см от границата е с нашия имот. Първо отидох при главния архитект и той каза да направя жалба и аз я пуснах. Дойдох в гр. Пловдив, направихме жалба с адвокат и я пуснахме. Това беше жалба за покритите и за непокритите оранжерии, искахме да има отстояние от 3 метра. Когато дойде първият път г-н Ф., архитект на Раковски тогава, И.Н. беше на почивка и направиха само снимка с телефон на имота. На Н. му е бил връчен акт и на новата оранжерия той й премести тръбите. Но на покритите оранжерии не ги премести. Двете оранжерии са правени след 1991г., а първата оранжерийка е преди 1990г., в която се произвежда разсад. Нашите претенции са да се измести на разстояние от 3 метра, което е законовото. 66 метра е разстоянието от пътя по цялото протежение. Топлината от тези оранжерии идва в нашето дворно място и ние не можем да посадим нищо, защото се попарва и ги гори. Пръска и с отрови. Претенциите ни са– да си премести оранжериите и въпросът е уреден. На западната страна има колове на височина не 4,50 м., а на 3,50 м., и на 1 метър е навътре. Има скица на целия квартал 122 и знам това. Живея в моя имот, който е на изток – ПИ 1320. Като негов имот посочвам ПИ 1319, който е под ПИ 1320, който е на племенницата му”.
Предвид обстоятелството, че свидетелите дават обясненията си под страх от наказателна отговорност, както и приетото за установено от фактическа страна от ответника, обективирано в обстоятелствената част на оспорената по делото заповед, следва да се приеме за установено, че процесните оранжерии са изпълнени на място около 1980г. Разбира се, следва да се приеме за установено и че след първоначалното изграждане на оранжериите същите са били поддържани посредством изпълнение на необходимите строителни и ремонтни работи, позволяващи нормалната им експлоатация по предназначение.
Според заключението на вещото лице Я.Р. (листи 57-66) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, размерите на процесните 4 оранжерии, условно номерирани от 1 до 4 в посока от север на юг в УПИ V-1321, кв.122, са както следва (лист 59): Оранжерия №1- площ от 140,40 кв.м., с максимална височина в средата от 2,40м.; Оранжерия №2- площ от 187,20 кв.м., с максимална височина в средата от 3,45м.; Оранжерия №3- площ от 218,94 кв.м., с максимална височина в средата от 2,40м.; Оранжерия №4- площ от 559,80 кв.м. (по очертанието, определено от колоните при терена) и 433,80 кв.м. (по очертанието, определено от дъгите, монтирани за покритие), с максимална височина в средата от 4,10м.
Според Приложение №1 към заключението на експерта Р. (лист 61), източната страна на Оранжерия №1 отстои от регулационната линия между УПИ V-1321 и УПИ VІ-1320 на разстояние от 0,70м. в северния край и на разстояние от 1,10 м. в южния край. Източната страна на Оранжерия №2 отстои от регулационната линия между УПИ V-1321 и УПИ VІ-1320 на разстояние от 1,30м. в северния край и на разстояние от 1,80м. в южния край. Източната страна на Оранжерия №3 отстои от регулационната линия между УПИ V-1321 и УПИ VІ-1320 на разстояние от 1,00м. в северния край и на разстояние от 1,50м. в южния край. Оранжерия №4 отстои по очертанията на колоните от регулационната линия между УПИ V-1321 и УПИ VІ-1320 на разстояние от 1,10м. в северния край и на разстояние от 1,50м. в южния край. Оранжерия №4 отстои по очертанията на дъгите за покритие от регулационната линия между УПИ V-1321 и УПИ VІ-1320 на разстояние от 4,70 м. Части от Оранжерия №4 са изпълнени едновременно и в УПИ ІV-1322, кв.122, който е собствен на жалбоподателя, според приетото по делото заверено копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.09.1997г., с №167, том 57, Н.дело №14224/97г. (лист 68).
На следващо място, според §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г. (какъвто е настоящият случай), за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Между страните не е спорно, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че процесните оранжерии са второстепенни постройки от допълващото застрояване в УПИ V-1321, кв.122.
Според разпоредбите на чл.121 от действалата към 1980г. Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (Наредба №5-1977г., отм.), 1) Второстепенните постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищната сграда. От регулационните линии на съседните парцели те трябва да са на разстояние най-малко 3 м или най-малко 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна (до 45 градуса отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите; 2) Второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид; 3) Второстепенната постройка може да се разположи на самата странична регулационна линия, без да се спазват други изисквания, при денивелация на терена към собствения парцел, равна или по-голяма от нейната височина; 4) Второстепенните постройки могат да се разполагат на регулационната линия, без да се спазват други изисквания, когато парцелът граничи с извънселищната територия; 5) Второстепенните постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда на парцела и най-малко на същото разстояние от жилищни сгради в съседните парцели.
Според разпоредбите на чл.42 от ЗУТ, 1) Постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в УПИ или свързано с допълващо застрояване в съседен имот; 2) Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на УПИ, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ, или плътни огради; 3) При свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на УПИ най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния УПИ при отклонение от южната посока до 45 градуса.
В случая, разпоредените за премахване оранжерии се явяват изпълнени, както в противоречие с правилата и нормативите, действали п време на изпълнението им (Наредба №5-1977г., отм.), така и според правилата и нормите на ЗУТ. Следователно, разпоредените за премахване строежи не са търпими по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, в какъвто смисъл е и становище с Изх.№11-20-8 от 17.05.2019г. (лист 42) на главния архитект на община Раковски.
Вярно е, че две от процесните оранжерии (№1, №2) са с площ, която е по-малка от 200,00 кв.м. и според чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ за тяхното изпълнение не се изисква издаване на разрешение за строеж, нито пък за всяка една от четирите оранжерии се изисква одобряването на инвестиционен проект, по аргумент от чл.147, ал.1 от ЗУТ.
Независимо от последно посоченото обаче, настоящият състав на съда намира, че начинът на разположение на процесните оранжерии в УПИ V-1321, кв.122, включително и в УПИ ІV-1322, в който е изпълнена част от Оранжерия №4, предпоставя извод, че оранжериите са изпълнени в противоречие с предвижданията на ПУП, с който ПУП с установени регулационните граници на УПИ V-1321 и спрямо които регулационни граници следва да бъде разположено допълващото застрояване в имота, което в случая не е сторено. А както се посочи по-горе, незаконен е строеж, който се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП (чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ). Съответно, налице е фактическо основание за издаване на оспорената заповед.
Ето защо, като изпълнени в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, разпоредените за премахване строежи се явяват незаконни по смисъла на закона и като издава заповед за премахването им, кметът на община Раковски прилага материалния закон правилно, а оспорената по делото заповед не е в противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Освен това, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена при липсата на допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид наличието на изискуемите реквизити, включително посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването и, както и редът за нейното обжалване. Вярно е, че в заповедта погрешно е посочено, че фактическото основание за издаването и е хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, вместо чл.225, ал.2, т.1 от закона. Вярно е също така, че в оспорената заповед за обща площ на оранжериите е посочено 1085,00 кв.м., докато общ площ на оранжериите е 1106,34 кв.м. (по очертанията на колоните при терена) или 980,34 кв.м. (по очертанията на дъгите за покритие), според заключението на експерта Р.. Макар посочените обстоятелства да са нарушения на изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.4 от АПК, то същите не са съществени нарушения, тъй като не препятстват възможността на адресата на заповедта да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък препятстват съдебния контрол.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 70).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Р.Н., ЕГН **********,***, против Заповед №ДЗ-76 от 08.04.2019г. на кмета на община Раковски, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “четири броя оранжерии”, с обща площ от 1085,00 кв.м., находящи се в УПИ V-1321, кв.122 по плана на с. Стряма, община Раковски, с административен адрес на имота: с. Стряма, ул. ****.
ОСЪЖДА И.Р.Н., ЕГН **********,***, да заплати
на Община Раковски, ЕИК *********, сумата от 80,00 лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм.
съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/