Решение по дело №525/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН, образувано по жалбата на Директора на РИОСВ Стара Загора против Решение № 14/04.03.2025 г., постановено по АНД №277/2024 г. по описа на РС Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление № 74-53-24/26.11.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора с наложена на „БРИКЕЛ“ ЕАД ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл.164, ал.1 вр. с чл.123в т.2 от ЗООС.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като се поддържа, че от представения месечен доклад, изготвен на основание чл.49-51 от Наредба №6/26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, се установява процентно съдържание на биомаса от 38,27% , което надвишава допустимото процентно съдържание, съгласно условие 8.3.1.2.1 от КР №40-Н2-ИО-АО/2021 г. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът „БРИКЕЛ“ ЕАД ЕИК ********* чрез редовно упълномощен адвокат оспорва жалбата, като твърди, че условие 8.3.1.2.1 от КР позволява използване на биомаса в количество от 357 335 тона за една година, което представлява 20% от общото количество гориво. Следователно превишение може да се отчете на годишна база и едва след използване на посоченото максимално количество по условието. Максималното количество биомаса за една година, представляващо 20% от общото количество гориво, разделено на 12 месеца, дава резултат от 29 778 тона биомаса месечно, което не е надвишено с използването на 17 744,84 тона за месец април 2024 г. От съда се иска да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за един адвокат за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда въззивното съдебно решение да бъде потвърдено.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид наведеното от касатора касационно основание и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от страната, за която въззивното съдебно решение е неблагоприятно и в рамките на 14-дневния срок, но е неоснователна.

Производството по АНД № 277/24 г. по описа на РС Гълъбово е образувано по подадена в срок жалба от „БРИКЕЛ“ ЕАД против НП № 74-53-24/26.11.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора с наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 164 ал.1 от Закона за опазване на околната среда за извършено нарушение на чл.123в т.2 от същия закон – дружеството не изпълнява Условия 8.3.1.2.1 от КР №40-Н2-ИО-АО/2021 г., като надвишава количеството биомаса от 20 % от общото количество гориво – въглища и биомаса, при работата на Горивна инсталация за производство на топлинна енергия, установено на 14.05.2024 г. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №53/27.05.2024 г., съставен от служители при РИОСВ Стара Загора за това, че в периода от 01.04.2024 г. до 30.04.2024 г. на площадката на дружеството в град Гълъбово, „БРИКЕЛ“ ЕАД ЕИК *********, не е изпълнило Условие 8.3.1.2.1 на КР №40-Н2-ИО-АО/20-21 г., като надвишава количеството биомаса от 20% от общото количество гориво – въглища и биомаса, при работата на Горивната инсталация за производство на топлинна енергия, посочено в Условие 8.3.1.2.1, с което дружеството виновно е нарушило чл.164 ал.1 в. с чл.123в т.2 от ЗООС.

Съгласно Условие 8.3.1.2.1 от КР при съвместна употреба на въглища и биомаса при работата на Горивна инсталация за производство на топлинна енергия количеството на биомасата във всеки един момент да не надвишава 20% /357 335т/г/ от общото количество гориво. За месец април е приет като доказателство констативен акт, според който използваните въглища са в количество от 28 631,74 тона, а биомасата е в количество от 17 744.94 тона, поради което участието на биомасата в общия сбор на количествата на двата вида горива е равно на 38,27%, с което е надвишено процентното съдържание от това, което е заложено в Условие 8.3.1.2.1 от КР№40-Н2/2021г.: При съвместна употреба на въглища и биомаса при работата на Горивна инсталация за производство на топлинна енергия количеството на биомасата във всеки един момент да не надвишава 20% /357 335т/г/ от общото количество гориво.

Въззивният съд е отменил НП с доводи, че липсват фактически съставомерни обстоятелства в повдигнатото административно обвинение, с което е нарушено изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно неговото съдържание. Не е посочено онова поведение, чрез което операторът на Горивната инсталация изпълнява Условие 8.3.1.2.1 от КР, поради което отсъства и конкретно деяние – действие или бездействие, чрез което е осъществен съставът на чл.164 ал.1 вр. с чл.123в т.2 от ЗООС.

Решението на въззивният съд за отмяна на НП е постановено при правилно приложение на материалния закон – чл.123в т.2 от ЗООС вр. с Условие 8.3.1.2.1 от Комплексното разрешително.

Обвинението, което е повдигнато с АУАН и с НП, е за надвишаване количеството биомаса от 20% от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1 от КР, но от фактическите съставомерни обстоятелства не се установява неизпълнение на Условието от КР. Съгласно Условие 8.3.1.2.1 от КР количеството на биомасата във всеки един момент не може да бъде повече от 20%/357 335 т/г/. Според административно наказващия орган условията са две – първото е биомасата да бъде до 20% от общото количество гориво, изразходвано през съответния месечен период, в който на основание чл.52 ал.1 вр. с чл.42 от Наредба №6/1999г се подава Доклад с данните за резултатите от СНИ, но без да се превишава количеството от 357 335 т за една година. Това разбиране за съдържанието на Условие 8.3.1.2.1 от Комплексното разрешително не се споделя от настоящия състав на АС Стара Загора. Условие 8.3.1.2.1 от КР е едно и посочва, че 20% са равни на 357 335 тона биомаса от общото количество на всички видове горива, в рамките на период от една година. Това се потвърждава и от чл. 5 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от Наредба № 4 от 5.04.2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци. Съгласно посочената разпоредба в Комплексните разрешителни за съвместно изгаряне на отпадъци, освен списък с вида и количествата на отпадъците, за всеки отделен вид опасен отпадък се посочват и минималните и максималните количества за съответния отпадък, които могат да бъдат изгорени, изразени като маса. В случая максималното количество биомаса, което може да бъде изгорено, е 357 335 тона годишно, което е 20% от общото количество на всички видове горива. Ако се приеме тезата на АНО, то това означава, че операторът на горивната инсталация няма право да изгори 357 335 тона годишно, защото разделено на 12 месеца, се получава резултат от 29 778 тона на месец. За процесния месечен период количеството биомаса е равно на 17 774,94 тона, но не е посочено какво количество биомаса е изразходвано в рамките на период от една година преди това, за да се приеме, че е надвишено ограничението по Условие 8.3.1.2.1 от КР. АНО не посочва минимално ограничение на количеството биомаса, което операторът може да използва в рамките на общото количество гориво, изразходвано в рамките на един месечен период, поради което основателно се явява оплакването на ответника по касация, поддържано и пред въззивният съд, че неправилно е определено времето на нарушението, както и че липсват факти, имащи признаците на превишение на максималното количество биомаса по Условие 8.3.1.2.1 от КР.

Следва да се има предвид, че по определението на §1 т.3 от Наредба №4/05.04.2013г за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, съвместно изгаряне означава производство на енергия чрез изгаряне на отпадъци като основно или допълнително гориво. По тази причина и Условие 8.3.1.2.1 от КР не може да се разбира като използване във всеки един момент на горивен микс, в който биомасата съставлява само 20% от него, а в рамките на период от една година не е повече от 357 337 тона. Количеството 357 337 тона е 20% от общо количество на всички видове горива, които операторът има право да използва, като не може в нито един момент да надвиши това ограничение. Ето защо не може да се направи извод, че към края на месец април 2024 г. е надвишено максималното количество биомаса, въз основа на посочените в НП и в АУАН факти за използване на 17 744.94 тона биомаса и 28 631,74 тона въглища. Условието на КР е за максимално количество биомаса в рамките на период от една година, а не в рамките на период от един месец, нито съдържа изискване за производство на енергия задължително от микс от горива, в който биомасата е 20%, а въглищата са 80%.

По отношение времето на извършване на нарушението следва да се каже, че задължението по чл.50, ал.2 от Наредба № 6 е за подаване на доклада с резултатите от СНИ на емисиите вредни вещества, поради което е неотносимо към условие 8.3.2.1 от КР и не определя времето на превишение на ограничението, посочено 8.3.2.1 от КР.

Като е отменил НП, въззивният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се дължи възнаграждение за един адвокат за настоящата съдебна инстанция в размер на 1300 лв., поискано своевременно с представени доказателства за неговото плащане по банков път, въз основа на договор за правна помощ и съдействие по настоящото съдебно производство.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №14/04.03.2025г, постановено АНД № 277/2024 г. по описа на РС Гълъбово.

ОСЪЖДА РИОСВ Стара Загора да заплати на „БРИКЕЛ“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД № 525/2025 г. по описа на АС Стара Загора.