Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 29.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на първи декември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Е.Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 1 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 243197 от 14.10.2019 г. СРС, 52
с-в, по гр.д.№ 10292/2017 г. е осъдил „С.“ АД да заплати на С.А.Б. на основание
чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ сумата от
20 355,65 лв.-обезщетение за претърпени вследствие на дискриминационно
отношение при определяне на трудово възнаграждение на ищеца за работа в „С.“ АД
на длъжността „стоковед“ за периода от 25.02.2014 г. до 25.02.2017 г.
имуществени вреди, формирани като разлика от получено за същия период трудово
възнаграждение в размер на 1 200 лв. и това на останалите служители в
дружеството, заемащи същата длъжност в размер на 1 800 лв., като е
отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
21 600 лв., както и сумата от 4 328,18 лв.-обезщетение за претърпени
вследствие на дискриминационно отношение имуществени вреди, формирани като
разлика от получено допълнително възнаграждение за придобит стаж и
професионален опит, определен като процент от посочения по-висок размер на
трудовото възнаграждение и дължимото за периода от 23.06.2012 г. до 22.01.2013
г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 5 240 лв.
С решение №
20233069 от 22.10.2020 г. СРС е допуснал изменение на постановеното решение №
243197 от 14.10.2019 г., като във втория диспозитив на същото вместо „от
23.06.2012 г. до 22.01.2013 г.“ да се чете „от 25.02.2014 г. до 25.02.2017 г.“.
Срещу
решение № 243197 от 14.10.2019 г. е постъпила въззивна жалба от ответника-„С.“
АД в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че същото е
неправилно като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и е
необосновано.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е разместил
доказателствената тежест, като е приел, че в тежест на ответника е да докаже,
че не е налице неравно третиране на ищеца за процесния период.Поддържа
становище, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е дискриминиран през
процесния период, нито че твърдяната от него дискриминация е на основание някой
от признаците по чл.4 ЗЗДискр.Излага доводи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че решение № 168/20.07.2010 г. на КЗД и решенията на ВАС, с
които същото е частично потвърдено, го обвързват.Твърди, че съдът не е обсъдил ангажираните
от него писмени и гласни доказателства, от които е установено, че не е налице
неравно третиране на ищеца и същият получава равно възнаграждение с това на
друг служител на идентична длъжност и със същите отговорности.Изразява
становище, че макар да са частни документи, с оглед характера си те не биха
могли да бъдат издадени от друг, освен от работодателя, подкрепени са от гласни
доказателства и доказват обстоятелството, че не е налице неравно третиране на
ищеца с това на друг служител със същите отговорности и не е следвало да бъдат
кредитирани, още повече, че ищецът не е оспорил длъжностните характеристики от
25.02.2014 г. и от 08.01.2014 г., подписани от него, нито размера на трудовото
възнаграждение, получавано от него и от този служител.Твърди, че липсват
мотиви, обосноваващи преценката на съда относно присъдения размер на
обезщетението, като съдът е приел автоматично, че следващото се на ищеца
възнаграждение следва да бъде равно на това на други стоковеди в отдела,
изпълняващи специализирани функции, а не на това на стоковеда, изпълняващ
аналогични с тези на ищеца функции.Излага твърдения, че в решението на КЗД от
2010 г. и в решенията на ВАС, които частично го потвърждават, не е посочен
размер на възнаграждение, който следва да бъде определен на ищеца.Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът
по въззивната жалба- С.А.Б. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е
правилно.Поддържа становище, че не е налице твърдяното от въззивника
разместване на доказателствената тежест, и че с исковата молба ищецът е
представил доказателства, от които може да се направи извод, че спрямо него е
проявена дискриминация поради неравноправното му третиране и с оглед
презумцията на чл.9 ЗЗДискр. ответникът следва да докаже, че не е налице
неравноправно третиране.Твърди, че представените от ответника служебни бележки
от 18.06.2018 г. и длъжностни характеристики не са нови доказателства и възможността
за приемането им е била преклудирана, същите са оспорени и събраните
доказателства не установяват достоверните им дати.Правилно е определен и
размера на обезщетението съобразно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза /ССчЕ/, като съдът е съобразил, че за процесния период на ищеца е
заплащано всеки месец с 600 лв. по-малко от дължимото основно трудово
възнаграждение, като в резултат на проявеното дискриминационно отношение на
ответника не му е изплатено и съответното допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр.Ищецът- С.А.Б. твърди, че като служител на „С.“
АД на длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“ е бил подложен на дългогодишна
непрекъсната дискриминация по признак „лично положение“, установена с влезли в
сила решения на Комисията за защита от дискриминация и на съдилищата.Твърди, че
с решение по гр.д.№ 5507/1999 г. на СРС, 67 с-в е отменено наложеното му
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.С решение по гр.д.№
4091/2001г . на СРС, 74 с-в е признато за незаконно и е отменено наложеното му
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е възстановен на предишната му
работа.След около 8 месеца в резултат на преднамерено отрицателно отношение към
него отново му е наложено наказание „уволнение“, като с решение по гр.д.№
3047/2005 г. СГС, II-В с-в е отменил уволнението и го е възстановил на работа.На
19.10.2009 г. ищецът е бил възстановен на работа, но трудовото му
правоотношение е било прекратено поради съкращаване на щата.С решение по гр.д.№
7241/2012 г. СРС, 79 с-в е отменил уволнението.Твърди, че още преди второто му
уволнение ръководството на ответното дружество не му е възлагало конкретни
задачи и не е привеждало трудовото му възнаграждение в съответствие с дължимото
за длъжността му.След възстановяването му на работа на 19.10.2009 г. до третото
му уволнение, считано от 23.12.2011 г. спрямо него са извършени едновременно
множество негативни и ограничителни действия, като дискриминацията е установена
с влязло в сила решение № 168/20.07.2010 г. на КЗД, потвърдено в съществената
си част с решение № 8263/10.06.2011 г. по адм.д.№ 10545/2010 г. на ВАС, VII отд., оставено в
сила с решение № 14092/02.11.2011 г. по адм.д.№ 11154/2011 г. на 5-чл. с-в на
ВАС.На 22.07.2010 г. в ответното дружество е получено уведомление на КЗД с
покана в 1-месечен срок да бъдат предприети мерки за изпълнение на наложената
мярка за изравняване на основното му трудово възнаграждение с това на
останалите му колеги на същата длъжност, но до прекратяване на трудовия му
договор, считано от 23.12.2011 г. това предписание не е изпълнено.С решение № II-55-35/20.06.2013
г. по гр.д.№ 48955/2012 г. СРС, 55 с-в е постановил да му бъде изплатено
обезщетение за имуществени вреди от дискриминация при определяне на трудовото
му възнаграждение за периода 19.10.2009 г.-23.12.2011 г., а с решение 347/24.11.2015 г. по гр.д.№ 1530/2015 г. на
ВКС, IV ГО отново е установено дискриминационно
отношение спрямо него по отношение размера на трудовото му възнаграждение,
което се е отразило в размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.Твърди, че
след отмяна на последното му уволнение със заповед № Д-63/25.02.2014 г. на
изп.директор на дружеството е възстановен на работа и му е определено основно
трудово възнаграждение от 1 200 лв.Излага твърдения, че така определеното
му възнаграждение не съответства на влязлото в сила решение на ВАС, потвърдило
в съществената част решението на КЗД.Твърди, че въпреки множеството решения на
КЗД и на съдилищата ответникът продължава да проявява дискриминационно
отношение към него, като отказва да приведе трудовото му възнаграждение в
съответствие с дължимото за длъжността му и съгласно влезлите в сила решения,
като определеното му основно трудово възнаграждение е в размер на 1 200
лв. вместо 1 800 лв.За периода 25.02.2014 г.-25.02.2017 г. са му заплащани
с 600 лв. по-малко от дължимото основно трудово възнаграждение, а с оглед
задължението на работодателя за заплащане на допълнително възнаграждение за
придобит стаж и професионален опит за същия период от време в резултат на
проявеното дискриминационно отношение не са му заплатени 5 240 лв. от
дължимото възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 21 600
лв.-обезщетение за претърпени вследствие на дискриминационно отношение
имуществени вреди при определяне на трудово възнаграждение за периода от
25.02.2014 г. до 25.02.2017 г., както и сумата от 5 240 лв.-обезщетение за
претърпени вследствие на дискриминационно отношение имуществени вреди при
определяне на допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит
за периода от 25.02.2014 г. до 25.02.2017 г. със законната лихва върху сумите
от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
С
решение от 19.01.2001 г. по гр.д.№ 507/1999 г. СРС, 67 с-в е признал за
незаконна и е отменил заповед № 26 от 16.06.1999 г. на изп.директор на „С.“ АД,
с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на С.А.Б..
С
решение от 09.12.2002 г. СРС, 74 с-в, гр.д.№ 4091/2001 г., влязло в сила на
24.02.2004 г., е отменено уволнението на С.А.Б., извършено със заповед № VI-2/14.03.2001 г.
на изп.директор на „С.“ АД, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ същият е възстановен на
заеманата до уволнението длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“.
Със
заповед № II-81/19.04.2004 г. изп.директор на „С.“ АД е възстановил,
считано от 19.04.2004 г., С.А.Б. на длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“.
С
решение от 25.10.2006 г., влязло в сила на 23.10.2008 г., СГС, II-в с-в, по гр.д.№
3047/2005 г. е отменил като незаконосъобразно уволнението на С.А.Б., извършено
със заповед № VI-2 от 13.12.2004 г. на изп.директор на „С.“ АД и го е
възстановил на длъжността „стоковед“ в отдел „Внос“.
Със
заповед № Д-279/19.10.2009 г. изп.директор на „С.“ АД е възстановил С.А.Б. на
длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“.
С
решение № 168/20.07.2010 г. по преп. № 262/2009 г. Комисията за защита от
дискриминация /КЗД/ е наложила на основание чл.76, ал.1, т.1 ЗЗДискр. на „С.“
АД принудителни административни мерки с оглед преустановяването на нарушението
на чл.14, ал.1 ЗЗДискр., като е му е предписала да изравни занапред от
връчването на решението индивидуалното основно трудово възнаграждение на С.А.Б.
на длъжност „стоковед“ с това на останалите му колеги, изплащано им на същата
длъжност.Решението в тази част е влязло в сила на 02.11.2011 г.
С
решение от 29.08.2012 г., влязло в сила на 10.12.2013 г., СРС, 79 с-в, по
гр.д.№ 7241/2012 г. е признал за незаконно и е отменил извършеното със заповед
№ 207/21.12.2011 г. на изп.директор на „С.“ АД уволнение на С.А.Б. на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ и е възстановил ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност-„стоковед“ в отдел „Внос“.
С
решение от 20.06.2013 г., влязло в сила на 02.08.2013 г., СРС, 55 с-в, по
гр.д.№ 48955/2012 г. е осъдил „С.“ АД да заплати на С.А.Б. на основание чл.71,
ал.1, т.3 ЗЗДискр. сумата от 42 068,00 лв.-обезщетение за имуществени
вреди от дискриминация при определяне на трудовото възнаграждение на ищеца за
работата му при ответника на длъжност „стоковед“ за периода 19.10.2009
г.-23.12.2011 г.Съдът е приел за база на обезщетението основно трудово
възнаграждение в размер на 1 800 лв., каквото е получавал служител на
същата длъжност /Т.К./ за същия период.
Със
заповед № Д-63/25.02.2014 г. изп.директор на „С.“ АД е възстановил С.А.Б. на
длъжност -„стоковед“ в отдел „Внос“ с основна месечна заплата в размер на
1 200 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа-23,1%
върху основното трудово възнаграждение.Заповедта е подписана с възражение от
ищеца по отношение на размера на основната месечна заплата, която не е
съобразена с решение на ВАС, влязло в сила на 03.11.2011 г.
С
решение № 347/24.11.2015 г. ВКС, по гр.д.№ 1530/2015 г. е отменил решение №
19029/11.12.2014 г. по гр.д.№ 6564/2014 г. на СГС в частта, с която иска на С.А.Б.
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за
разликата над 3 32,40 лв. до 12 992,40 лв. и е осъдил „С.“ АД да заплати
на С.А.Б. и сумата от 9 670 лв. на основание чл.225, ал.1 КТ.Видно от
мотивите на решението ВКС е приел, че размерът на обезщетението следва да се
определи въз основа на трудовото възнаграждение, което работодателят е дължал
действително-2 165,40 лв., от които 1 800 лв.-основно възнаграждение,
полагащо се при равно третиране със служителите, заемащи същата длъжност и
изпълняващи същите трудови функции и 365,40 лв.-допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, на която база е определено и
обезщетението по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр., присъдено с влязлото в сила решение
по гр.д.№ 48955/2012 г. на СРС.
Със
заявления с вх.№ № 191-00-55/25.01.2016 г., 193-00-41/29.03.2016 г. ищецът е
поискал възстановяване на невнесените му здравни осигуровки за периода след 19.10.2009
г., обезщетение за оставане без работа върху брутно трудово възнаграждение в
съответствие с решение № 347/24.11.2015 г. на ВКС и актуализиране на основната
му заплата на 1 800 лв.
От
заключението на приетата по делото ССчЕ на вещото лице Е.М.е установено, че
размерът на разликата между претендираното основно месечно възнаграждение от
1 800 лв. и реално заплащаното обезщетение от 1 200 лв. за периода
25.02.2014 г.-25.02.2017 г. възлиза на 20 355,65 лв., а на разликата в
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за същия
период-на 4 328,18 лв.
Представена
е служебна бележка изх.№ 134/18.6.2018 г. на гл.счетоводител на „С.“ АД
основната заплата за длъжността „стоковед“ без профилиране на длъжностна
характеристика в отдел „Внос“ за периода 25.02.2014 г.-15.02.2017 г. е в размер
на 1 200 лв.Заемащите длъжността служители са С.А.Б. и Константин Петров
Караджов.
Със
служебна бележка изх.№ 136/18.06.2018 г. началник отдел „Личен състав“ на
ответното дружество е удостоверил, че за процесния период отдел „Внос“ се е
състоял от общо 7 щатни бройки, от които 6 за длъжност „стоковед“, както
следва: А.Я.и Я.С.-с профил „Активни вещества, Реактиви, Стандарти и
Лабораторни консумативи“; А.Х.и Т.К.-профил „Помощни вещества, Първични,
Вторични и Напечатани опаковъчни материали“, К.К.и С.Б.-без специфично
профилиране.На всички лица длъжностните характеристики са връчени срещу подпис.
Представена
е длъжностна характеристика на длъжността „стоковед“, отдел „Внос“ в сила от
01.01.1999 г., връчена на ищеца на 19.10.2009 г.Видно от служебна бележка изх.№
138/18.06.2018 г. на „С.“ АД ищецът е назначен на трудов договор от 23.09.1997
г. и е заемал длъжности „стоковед“ в отдел „Външни пазари“ от 23.09.1997 г. до
01.04.1998 г. и „стоковед“ в отдел „Внос“ от 01.04.1998 г.Трудовият му стаж към
датата на издаване на документа е 38 г., 0 м. и 2 дни.
Ответното
дружество е представило и длъжностни характеристики за длъжността „стоковед“, профил „Активни вещества,
Реактиви, Стандарти и Лабораторни консумативи“, връчени на 08.01.2014 г. на А.Я.и
Я.С.; за длъжността „стоковед“, профил „Помощни вещества, Първични, Вторични и
Напечатани опаковъчни материали“, връчена на А.Х.и Т.К. съответно на 08.01.2014
г. и на 09.01.2014 г., както и длъжностна характеристика за длъжността
„стоковед“ без посочено профилиране с посочена дата на влизане в сила-2012 г.,
връчени на С.Б. на 25.02.2014 г. и на К.К.на 08.01.2014 г.На документите е
посочена дата на влизане в сила-01.01.2014 г.Същите са утвърдени от
изп.директор на „С.“ АД.
Представените
от ответника длъжностни характеристики и служебни бележки са оспорени от ищеца
като антидатирани.
Разпитаната
по делото свидетелка Е.Ч.твърди, че работи в ответното дружество от 21 години
на длъжност „началник отдел“ и задачите й са свързани с връчване на длъжностни
характеристики.През 2013 г. са били подготвени нови, профилирани длъжностни
характеристики на служителите в отдел „Внос“.В отдела работят един ръководител
и няколко стоковеди, профилирани по двама-„Активни вещества печатни материали“,
а другите са специализирани в доставки.Има и двама колеги, на които
задълженията не са профилирани.Връчването на длъжностните характеристики е
станало след коледните празници.Свидетелката заявява, че те са били утвърдени
от изпълнителния директор на дружеството и не се извеждат с номер.Твърди, че длъжностната
характеристика е била връчена на ищеца през м.02.2014 г. при възстановяването
му от съда.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите възпроизвеждат лични
впечатления, кореспондират с представените писмени доказателства и липсват
други, които да ги опровергават.
Пред
въззивната инстанция е представено решение № 462957/02.08.2018 г. на СРС, 41
с-в, гр.д. № 29956/2017 г., влязло в сила на 18.09.2018 г., с което „С.“ АД е
осъдена да заплати на С.А.Б. на основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. сумата от
6 193,11 лв.-обезщетение за претърпени вследствие на дискриминация на
признак „лично положение“ за имуществени вреди, формирани като разлика между
реално изплатеното му обезщетение за безработица от НОИ за периода 23.06.2012
г.-22.01.2013 г. и това, което би получил при осигурителен доход, равен на този
на служители при „С.“ АД, назначени на длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“ и
изпълняващи идентични с трудовите функции на С.А. Б..
С
решение № 42689/18.02.2019 г. СРС, 128 с-в, гр.д.№ 59503/2018 г. „С.“ АД е
осъдена да заплати на С.А.Б. на основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. сумата от
12 017,97 лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на
дискриминация по признак „лично положение“ имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснат доход в резултат на оставане без работа поради незаконно уволнение за
периода 10.09.2013 г.-24.02.2014 г., като обезщетението е определено на база
1 800 лв.
С решение № 351728/02.03.2018 г. СРС, 118 с-в,
по гр.д.№ 61866/2014 г. е признал за установено по предявения от С.А.Б. иск
срещу „С.“ АД с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр., че „С.“ АД при
прекратяване на трудовия договор на ищеца със заповед № 207/21.12.2011 г е
нарушил правата на ищеца по чл.21 ЗЗДискр. за прилагане на еднакви критерии от
работодателя при осъществяване на правото на едностранно прекратяване на
трудовия договор, както и че в периода 13.11.2009 г.-23.11.2011 г. са нарушени
правата на ищеца, свързани с равенство в третирането при упражняване правото на
труд, като не са му възлагани конкретни служебни задачи и не му е осигурено
адекватно работно място и условия на труд с оглед спецификите на заеманата
длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“ и е осъдил ответника на основание чл.71,
ал.1, т.3 ЗЗДискр. да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв.-обезщетение за
неимуществени вреди от нарушени права на ищеца за равноправно третиране от
работодателя при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на
трудовия договор, извършено със заповед № 207/21.12.2011 г., както и нарушаване
правата на ищеца на равно третиране при упражняване правото на труд за периода
13.11.2009 г.-23.11.2011 г., както и сумата от 2 000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди от установено с влязло в сила решение № 168/20.07.2019 г.
на КЗД дискриминационно действие, изразяващо се в неосигуряването на възнаграждение,
съответстващо на установения в
предприятието минимум за длъжността „стоковед“ за периода 13.11.2009
г.-23.12.2011 г.
С
решение № 2966/23.04.2019 г., влязло в сила на 25.03.2020 г. СГС, II-в с-в, по гр.д.№ 7149/2018
г. е отменил решението на СРС, 118 с-в в частта, с която е отхвърлен иска на С.Б.
срещу „С.“ АД за сумата над 2 000 лв. до 10 000 лв.-обезщетение за
неимуществени вреди и е уважил иска в тази част, като е потвърдил решението в
останалата част.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. всяко лице, чиито права по този или
по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви
иск пред районния съд, с който да поиска обезщетение за вреди.
Първоинстанционният съд
е приел, че с решение № 168/20.07.2010 г. на КЗД е установено неосигуряване на
равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения-„стоковед“ в
отдел „Внос“ по отношение на ищеца в сравнение с останалите му колеги за
периода от 19.10.2009 г. до момента на постановяване на решението,
представляващо дискриминация на основание „лично положение“.С решение по гр.д.№
7241/2012 г. на СРС, 79 с-в е прието, че ищецът е поставен в по-неблагоприятно
положение спрямо своите колеги, които изпълняват идентична длъжност и което е
довело обективно до по-ниски показатели по утвърдените критерии за съкращаване
на една щатна бройка „стоковед“, а с решение от 24.11.2015 г. по гр.д.№
1530/2015 г. на ВКС, IV ГО, с което е установен размера на обезщетението за
периода 23.12.2011 г .-23.06.2012 г. въз основа на трудово възнаграждение,
полагащо се при равно третиране на служителите, заемащи същата длъжност на
1 800 лв. основно месечно възнаграждение и 365,40 лв.-допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.На базата на така
установените факти съдът е направил извод, че те обосновават вероятност за
наличието на дискриминация при което ответникът следва пълно и главно да
докаже, че принципът за равно третиране не е нарушен.Съдът е приел, че
представените служебни бележки не обосновават категоричен извод, че е
извършено изравняване на
възнаграждението на ищеца с това на останалите служители на същата длъжност,
изпълняващи същите трудови функции през процесния период, тъй като те са частни
документи и се ползват само с формална
доказателствена сила, и че не са ангажирани доказателства по-високият размер на
останалите служители на същата длъжност да е резултат от прилагане на обективни
критерии.
Настоящият съдебен
състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.Не се установи при постановяване на решението да е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
Неоснователно е
оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в
негова тежест е да установи, че не е налице неравно третиране за процесния
период.Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които
може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация, а ответникът носи
доказателствената тежест да установи обратното- че правото на равно третиране на ищеца в
конкретния случай не е нарушено /определение № 819 от
29.11.2019 г. по гр.д.№ . 2956/2019 г., ВКС, III ГО; определение № 757/10.11.2020 г., гр.д.№ 2169/2020 г.,
ВКС, III ГО; определение №
10/10.02.2022 г., гр.д.№ 2557/21 г., III ГО; решение №
183/08.06.2015 г., гр.д.№ 7381/2014 г., IV ГО/.С представеното по делото решение № 168/20.07.2010
г. по преп. № 262/2009 г. Комисията за защита от дискриминация е предписала на
„С.“ АД да изравни занапред от връчването на решението индивидуалното основно
трудово възнаграждение на С.А.Б. на длъжност „стоковед“ с това на останалите му
колеги, изплащано им на същата длъжност.С решение № 347/24.11.2015 г. ВКС, по
гр.д.№ 1530/2015 г. е прието, че основното трудовото възнаграждение на ищеца е
1 800 лв., полагащо се при равно третиране със служителите, заемащи същата
длъжност и изпълняващи същите трудови функции и 365,40 лв.-допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит.След последното уволнение обаче
ищецът е възстановен на работа с по-ниско основно трудово
възнаграждение-1 200 лв.С посочените решения, които са задължителни за
страните и за съда на основание чл.177, ал.1 АПК вр. чл.302 ГПК, респ. чл.297 ГПК и чл.298, ал.1 ГПК е установено
наличието на дискриминационно отношение спрямо ищеца на признак „лично
положение“.При това положение в тежест на ответника е било да установи, че
определянето на по-нисък размер на основно трудово възнаграждение за процесния
период не се дължи на неравното му третиране спрямо другите служители на същата
длъжност, и че по-ниското основно трудово възнаграждение се дължи на обективни
причини.
Работодателят се позовава на
новонастъпили факти-приемането на нови длъжностни характеристики и разпределяне
на служителите на длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“ в различни профили, като
длъжността на ищеца е без определен профил и възнаграждението му е равно на
това на служител на същата длъжност.
Съдът намира за
неоснователно оспорването на датите на представените длъжностни характеристики
и служебни бележки, тъй като ищецът не притежава качеството на трето лице по
смисъла на чл.181 ГПК /в този смисъл-решение № 177 от 13.06.2012 г. по гр.д.№
1672/2011 г. на ВКС, III ГО; решение № 235/04.06.2010 г., гр.д.№ 176/2010 г., II ГО/.Оспорените частни документи обаче не се ползват с
обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето им и ако същата
бъде оспорена, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства,
като доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си
правни последици от фактите удостоверени или обективирани в частния документ
/решение № 167 от 03.07.2018 г., гр.д.№ 4020/2017 г., ВКС, IV ГО; решение № 32 от 18.06.2019 г., т.д.№ 1109/1018 г.,
ВКС, I ТО/.В случая достоверността на датите е установена от показанията на
разпитаната по делото свидетелка Е.Чакърова.Поради изложеното съдът намира, че
представените утвърдени длъжностни характеристики за процесната длъжност, в
сила от 01.01.2014 г., са с достоверна дата.
Същите обаче не доказват
тезата на въззивника за равно третиране на ищеца със служители, заемащи същата
длъжност.В заповедта за възстановяване на работа на ищеца е
посочено, че същият заема длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“.Новите длъжностни
характеристики касаят същата длъжност в същия отдел.Въвеждането на профил за
част от тях не променя вида и естестеството на длъжността.От съпоставката на
представените по делото длъжностни характеристики е видно, че изискванията за
заемането им са идентични, като не може да се направи извод за съществено
различие в трудовите функции, които да обуславят обективно различие в основното
трудово възнаграждение на отделните служители.Липсва и
подписано допълнително споразумение за намаляване на размера на основното
трудово възнаграждение, нито са представени доказателства, че възнаграждението
на служителите с посочен профил е по-ниско от 1 800 лв.Ирелевантно е
обстоятелството, че и служителят К.К.получава основно трудово възнаграждение от
1 200 лв., тъй като не е ясно какво е съдържанието на трудовото му
правоотношение и какви са причините за получаване на основна заплата в такъв
размер.
Поради изложеното съдът
счита, че работодателят не е доказал твърдението си, че е заплащал
възнаграждение на ищеца през процесния период, съответстващо на
възнаграждението на служителите на същата длъжност съгласно изискванията на
чл.14 ЗЗДискр. и предявените искове се явяват основателни.
Други конкретни
оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора
и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноски за настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лв.Направеното от въззивника възражение
по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като с оглед цената на иска и на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения договореният и заплатен от въззиваемия адвокатски
хонорар не надвишава предвидения минимум, който възлиза на 1 270,50 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 243197 от 14.10.2019 г. на СРС, 52 с-в, по гр.д.№ 10292/2017 г.,
поправено на основание чл.247 ГПК с решение № 20233069 от 22.10.2020 г. СРС, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА
„С.“ АД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.А.Б.
с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата 1 200 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.