№ 184
гр. Варна, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Наталия П. Неделчева
Златина Ив. Кавърджикова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502484 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба вх.№295260/28.07.2021г. на „КМГ ВЕЛЕС“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв. Т.Т., срещу решение № 261999 от 18.06.2021г., постановено по гр.
дело № 15347/2020г. на ВРС, ХХ VI-ти състав, с което са уважени
предявените от С. Н. АС., ЕГН ********** срещу дружеството обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от
КТ и чл.128, ал.2 от КТ. В жалбата e изразено становище за неправилност, и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при
нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения.
Въззивникът счита, че дисциплинарното наказание е наложено в изпълнение
на законовоустановената процедура, поради което се явява законосъобразно.
Сочи, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл.195 от КТ.
Намира, че работодателят правилно е определил вида на извършеното
нарушение на трудовата дисциплина и наложеното наказание съответства на
тежестта на извършеното деяние. Въззивникът не оспорва размера на
претендираните суми, но твърди, че те са платени на възззиваемия. Сочи се,
че последният е изнесъл от офиса на фирмата ведомостите за заплати, поради
което въззивникът не разполага с писмени доказателства за извършените
плащания. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде
отменено като му бъдат присъдени направените разноски пред двете
инстанции.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор излага
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са
налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният
съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал
1
до правилен извод за основателност на предявения иск. Моли се жалбата да
бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а
първоинстанционното решение –потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, предявени от С. Н. АС., ЕГН **********,
срещу „КМГ ВЕЛЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Г. Бенковски“ № 79, ет.10, ап.4, както следва: 1)
иск за признаване на извършеното със Заповед № 4/26.08.2020г. на
управителя на ответното дружество уволнение за незаконно и неговата
отмяна на осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ; 2) за заплащане на сумата от 3900
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 6 месеца, считано от 26.08.2020г. на осн. чл.344,
ал.1, т.3 от КТ; 3) иск по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 3549,26
лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода
от м. януари 2020г. до м.август 2020г., формирана както следва: 114,63 лева за
м. януари 2020г., 504,39 лева за м. февруари 2020г., 504,39 лева за м. март
2020г., 504,39 лева за м. април 2020г., 504,39 лева за м. май 2020г., 504,39
лева за м. юни 2020г., 504,39 лева за м. юли 2020г. и 408,29 лева за м. август
2020г.; 4) иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 190,42 лева,
представляваща сбор от законна лихва за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения за периода от падежа на всяко от тях до 25.11.2020г., от
която сума: 9,52 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.януари
2020г. в размер на 114,63 лева за периода от 01.02.2020г. до 25.11.2020г.;
37,83 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.февруари 2020г. в
размер на 504,39 лева за периода от 01.03.2020г. до 25.11.2020г.; 33,49 лева
върху дължимото трудово възнаграждение за м.март 2020г. в размер на 504,39
лева за периода от 01.04.2020г. до 25.11.2020г.; 29,28 лева върху дължимото
трудово възнаграждение за м.април 2020г. в размер на 504,39 лева за периода
от01.05.2020г. до 25.11.2020г.; 24,94 лева върху дължимото трудово
възнаграждение за м.май 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от
01.06.2020г. до 25.11.2020г.; 20,74 лева върху дължимото трудово
възнаграждение за м.юни 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от
2
01.07.2020г. до 25.11.2020г.; 16,39 лева върху дължимото трудово
възнаграждение за м.юли 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от
01.08.2020г. до 25.11.2020г.; 18,23 лева върху дължимото трудово
възнаграждение за м.август 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от
26.08.2020г. до 25.11.2020г. В условията на евентуалност при отхвърляне на
претенцията за отмяна на незаконното уволнение ищецът предявява иск по
чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 305,27 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 12 работни дни от
2020г. и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7,80 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от 305,27 лева за
периода от 26.08.2020г. до 25.11.2020г. Претендират се и направените по
делото разноски. Ищецът твърди, че работил в ответното дружество по силата
на трудов договор №3/27.01.2020г., като е заемал длъжността „главен
счетоводител“ в условията на външно съвместителство с работно време от 4
часа на ден. Уговорено било месечно трудово възнаграждение в размер на 650
лева, платими в брой. Поради обявеното в страната извънредно положение
във връзка с пандемията от COVID-19 през м. март, страните се договорили
ищецът да извършва своята работа от вкъщи при условията на работа от
разстояние. През м. септември докато подготвял ведомости за трудовите
възнаграждения за предходния месец, ищецът установил, че трудовото му
правоотношение е прекратено на 26.08.2020г., за което не бил уведомен.
Опитал се да осъществи контакт с ответното дружество, но не успял. На
02.10.2020г. получил по пощата Заповед № 4/26.08.2020г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение поради неявяване на
работа. Заповедта била датирана като получена на 17.09.2020г., без да е
положен подпис на ищеца. Ищецът твърди, че не са му били искани
обяснения, нито бил изслушван преди дисциплинарното уволнение. Счита
дисциплинарното уволнение за незаконосъобразно поради неспазване на
процедурата по чл.193 от КТ. Оспорва заповедта като немотивирана съгласно
изискванията на чл.195 от КТ като твърди, че в същата не се посочва кога и
при какви обстоятелства е извършено нарушението и липсват мотиви. Прави
възражение и за изтекла погасителна давност за налагане на дисциплинарното
наказание съгласно чл.194 от КТ. Оспорва да е извършил посоченото
дисциплинарно нарушение – неявяване на работа, като твърди, че е
извършвал работа от разстояние, и е бил на разположение на работодателя
3
през работното си време. Излага също, че за целия период на трудовия
договор, а именно от м. януари 2020г. до м. август 2020г. не му е заплащано
трудово възнаграждение, с падеж първо число на следващия месец, което е в
общ нетен размер от 3549,26 лева. Ищецът твърди, че за 2020г. не е използвал
12 дни платен годишен отпуск, поради което при прекратяване на трудовото
правоотношение му се дължи обезщетение в размер на 305,27 лева, което
също не му е заплатено, като претендира същото в условията на
евентуалност. По изложените съображения моли предявените срещу
ответното дружество искове да бъдат уважени като основателни.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба. С писмено становище, представено преди о.с.з. предявените
искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението на ищеца, че
сключеният между страните трудов договор е бил при условията на външно
съвместителство, както и наличието на договорка между ищецът да извършва
работа от разстояние. Твърди, че ищецът е получил в пълен размер
полагаемите му се трудови възнаграждения на ръка, за което се е подписвал
по ведомост в офиса на дружеството. Твърди още, че ищецът постоянно
отсъствал от работа и затова му била изпратена по куриер покана от
24.07.2020г. за даване на писмени обяснения в 14-дневен срок във връзка с
извършените от него нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
системно неявяване на работа. Поканата била получена лично от адресата на
27.07.2020г., след което било наложено дисциплинарното наказание. Твърди
се, че от м. август ответникът ползва услугите на счетоводна фирма и при
поискване на документацията, е установено, че същата липсва и без съгласие
на управителя е изнесена от главния счетоводител (ищеца), поради което
липсват фактури, ведомости за заплати, досиета и др. За посоченото била
сезирана прокуратурата.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, като по силата на трудов
договор №3/27.01.2020г. ищецът е заемал длъжността „главен счетоводител“.
4
Трудовият договор е сключен при условията на чл. 111 от КТ /допълнителен
трудово договор при друг работодател/, като е отбелязано, че е взето съгласие
от работодателя по основния трудов договор; за място на извършване на
работата е определено гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“; договорът е за
неопределено време при 4-часово работно време на ден с уговорено месечно
трудово възнаграждение в размер на 650 лева, и платен годишен отпуск в
размер на 20 работни дни.
Със заповед №4/26.08.2020г. на управителя на ответното дружество,
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, считано от 26.08.2020г. с посочени
причини за прекратяване на трудовия договор: дисциплинарно уволнение
поради системно неявяване на работа. Вписано е, че заповедта е връчена на
лицето на 17.09.2020г., но липсва подпис на служителя Сезар Нехат А..
Представен е плик, с който се твърди, че заповедта е била изпратена по
пощата на 29.09.20г. и получена от ищеца на 02.10.2020г.
По делото е приета заповед №14/24.08.2020г. на управителя на
ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
уволнение, на осн. чл. 188, т.3 вр. чл. 190, ал.1, т.2 КТ поради системно
неявяване на работното място за повече от два работни дни в периода 27.01.-
24.07.2020г.
В същата е посочено, че управителят Галина Минчева СТ. въз основа на
сигнали с вх. № 1/10.04.2020г. и с вх. № 2/30.06.2020г., подадени от Ц.М.В.,
технически ръководител в дружеството, е извършил проверка, при която е
установено, че С.Н. А. системно не се е явявал на работното си място за
повече от два работни дни за периода 27.01.2020-24.07.2020, поради което на
основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ и чл.193, ал.3 му е
наложено наказание дисциплинарно уволнение. На следваща страница са
положени три подписа за свидетели, удостоверяващи отказа на служителя да
подпише заповедта.
Представени са и докладни записки № 1/10.04.2020г. и №
2/30.06.2020г., изготвени от Ц.М.В., технически ръководител водоснабдяване
и канализация, с които управителят на „КМГ ВЕЛЕС“ ЕООД е уведомен за
извършени проверки, при които е установено, че С. Н. АС. е отсъствал от
работа без предупреждение или писмена молба в продължение на повече от
5
два дни в периода 03.02-05.02.20, 09.02.20, 17.02-21.02.20, 28.02.20, 04-
06.03.20, 17.03.20, 20.03.20, 23-25.03.20, 01.06-03.06.20, 05.06.20, 08.06-
10.06.20, 12.06.20, 15.06-19.06.20, 22.06-26.06.20. И в двете докладни е
записано, че С. Н. АС. не желае да се запознае с докладната и отказва да
положи подпис
Представена от ответника е и покана за даване на обяснения по чл.193,
ал.1 от КТ от 24.07.2020г., с която ищецът е поканен в 14-дневен срок от
получаване на поканата да се яви в гр. София, бул. „Владимир Вазов“ № 90 за
изслушване пред работодателя или даване на писмени обяснения относно
извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2,
изразяващо се в системно неявяване на работа без представяне на
оправдателен документ за периода 27.01.2020-24.07.2020. Към поканата е
приложена нечетлива разписка от куриер „Еконт“, на която има подпис на
С.Н..
Представена от ответника е и Заповед № 10/13.03.2020г., издадена от
управителя на ответното дружество, с която предвид обявеното извънредно
положение работното време в офиса е определено, както следва: С. Н. АС. да
продължи да бъде на 4-часов работен ден с месторабота гр. София, бул.
„Владимир Вазов“ № 90, като ще ползва помещението за обработка на
фирмена документация в часовете 11-15 часа; Ц.М.В. да има достъп до офиса,
находящ се в гр. София, бул. „Владимир Вазов“ № 90 в часовете 8,30-9,30
часа и 17-18 часа; Б.В.А. да продължи на 4-часов работен ден и да се явява
според график, изготвен от техническия ръководител директно на
строителния обект в час, посочен от прекия му ръководител. Изрично е
записано по отношение на С. Н. АС., че в случай, че не може да стигне до
посочения адрес своевременно е длъжен да уведоми ръководството на
фирмата писмено или по имейл, за да му бъде осигурен достъп до същото
така, че да няма друг човек в офиса или график за работа вкъщи.
Представени от ищеца са 8 броя фиша за заплати за месеците януари –
август 2020г., съгласно които са му начислени заплати с нетен размер, както
следва: 114,63 лева за м. януари 2020г., 504,39 лева за м. февруари 2020г.,
504,39 лева за м. март 2020г., 504,39 лева за м. април 2020г., 504,39 лева за м.
май 2020г., 504,39 лева за м. юни 2020г., 504,39 лева за м. юли 2020г. и 408,29
лева за м. август 2020г.
6
В о.с.з., проведено на 18.05.2021г. е разпитан свидетелят Ц.М.В. –бивш
служител в ответното дружество. Свидетелят излага, че с ищеца работили
заедно в ответното дружество, като той лично е предавал документи на
ищеца в качеството му на счетоводител. С. първоначално -от началото на
февруари до към края на м. март изпълнявал длъжността си в офиса на
дружеството, находящ се в гр. София, бул. „Владимир Вазов“ № 90. Идвал и
през април месец, но нередовно. Имало издадена заповед заради пандемията
свидетелят и другият служител на дружеството да работят по определен
график в офиса - до обяд, а ищецът – следобед, или обратно. Този график е
важал и за ищеца и той е следвало да изпълнява служебните си задължения
всеки ден. Ключове от офиса имали само св.В. и ищеца. Тъй като В.
получавал СМС при всяко изключване на СОТ-а в офиса и от това съдел, че
ищецът не е влизал в офиса в някои дни. Сочи, че ищецът е идвал в офиса 3-4
пъти месечно. Свидетелят е заплащал възнагражденията на другите
служители. Той ги получавал в брой от управителката СТ., и след това ги
давал на другите лично. Два пъти се случило да не ги предаде лично, а да ги
остави в офиса. Имало и ведомости, върху които се подписвали като
получавали парите, но след това тези ведомостите и други документи
изчезнали от офиса. Заявява, че ведомостите на дружеството са изчезнали и
че ги е взела ищеца, тъй като той бил единственото лице, което имало ключ
от офиса освен самия свидетел. За случая с ведомостите В. бил викан да дава
обяснения в полицията.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законо-установената писмена форма, поради което същото е
валидно.
7
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
По така предявените обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, в тежест на работодателя е
да установи, че е упражнил законосъобразно правото си да прекрати
трудовото правоотношение на посоченото основание
В случая трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 190, ал.1,
т. 7 КТ, а именно поради наложеното най-тежко дисциплинарно наказание
„уволнение”.
Дисциплинарната отговорност е такава за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване на определена
процедура и въз основа на мотивирана заповед, като тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху
работодателя.
Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС,
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на
заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от
тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.
Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както
към изискването на член 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието
работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения,
така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на
дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми
8
съдът следи служебно.
Във връзка с изискването на писмени обяснения, с което е свързано
основаното възражение на ищеца, съдът съобрази следното:
Представената от работодателя разписка, находяща се на стр. 58 от
делото е нечетлива- не може да се установи нито името и адреса на
получателя, нито имената на подателя, нито дата на изпращане или
получаване, предвид което съдът счита, че твърдението на ответното
дружество, че предварително е поискало писмени обяснения от ищеца остава
недоказано.
Отделно от това следва да се посочи, че в поканата не са точно и
изрично посочени дните, в които ищецът не се е явил на работа.
Действително, те са посочени в докладните записки, но видно от
отбелязването, направено върху тях, С.А. е отказал да се запознае с тяхното
съдържание.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че в хода на настоящото
производство работодателят не е доказал чрез пълно и главно доказване, че е
спазил процедурата по чл. 193 КТ преди да наложи дисциплинарното
наказания.
Съдът намира за основателно и следващото възражение на ищеца, а
именно, че заповедта не е недостатъчно мотивирана, тъй като в същата не са
посочени конкретни дати, на които ищецът не се е явявал на работа, а само
периода, с който това се е случило.
Липсват приложени други безспорни писмени доказателства, към които
заповедта да препраща, предвид което настоящият състав счита, че заповедта
не отговоря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.
Следва да се отбележи също, че по делото липсват и доказателства къде
точно е мястото на работа на ищеца, т.е. къде същият е следвало да се яви за
да престира своя труд. В тази връзка съдът съобрази, че в подписания от двете
страни трудов договор е №3/27.01.2020г. е посочено място за извършване на
работата: Гр. Варна, ул. Г. Бенковски, а ответникът твърди, че мястото на
работа е в гр. София.
По делото не се установи наличието на последващо споразумение,
подписано и от двете страни, с което мястото на работа да е променено по
9
взаимно съгласие. От изложеното в Заповед №14 не може да се направи извод
на кое работно място – в кой офис не се е явявал ищеца.
По изложените съображения, настоящият състав счита, че заповедта се
явява незаконосъобразна само на тези основания, и следва да бъде отменена
без да се разглежда по същество въпросът дали действително са извършени
твърдяните от работодателя нарушения.
Предвид основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като
основателен следва да бъде уважен и кумулативно съединения иск с правно
осн. чл. 344, ал.1, т.3 КТ. Съобразно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца.
По настоящото дело е безспорно, че ищецът е останал без работа в
процесния период, както и че брутното му трудово възнаграждение за месеца
предхождащ уволнението е в размер 650 лева, което се установява и от
представения фиш за работна заплата за м.юли 2020г. Предвид изложеното
дължимото обезщетение за период от 6 месеца е в размер на 3900 лева,
поради което искът се явява основателен.
Независимо, че трудовото правоотношение, което е прекратено
незаконно е възникнало на осн. чл. 111 КТ, то обезщетението по чл. 344, ал.1,
/3 КТ се дължи, тъй като именно в резултата на незаконното уволнение
ищецът е бил лишен от брутното си трудово възнаграждение по това
допълнително правоотношение.
По иска с правно основание чл. 128 КТ, съдът съобрази следното:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „главен
счетоводител“ за периода от 27.01.2020г. до 26.08.2020г.
След се установява, че ищецът реално е полагал труд по така
съществувалото трудово правоотношение, то съобразно разпоредбата на чл.
128 КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд, както и да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 КТ трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост, или по писмено
10
искане от същия – на негови близки или по банков път. При изплащане по
ведомост, полагането на подпис от страна на получилия трудовото си
възнаграждение работник удостоверява получаването на сумата.
Доколкото ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил
наличието на валидно трудово правоотношение, както и, че е изправна страна
по договора, то в тежест на работодателя е да установи изпълнението на
своето задължение по чл.128 КТ.
Тълкувайки разпоредбата на чл.270 КТ, се налага изводът, че трудовото
възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата,
както и че може да бъде изплащано лично на работника/служителя по
ведомост, или срещу разписка, или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. Законодателят е предвидил и възможност
трудовото възнаграждение /отново по писмено искане на работника/ да бъде
преведено на влог в посочената от работника банка. Изчерпателното
изброяване на всички възможни начини за плащане на трудовото
възнаграждение навежда на извод за императивност на цитираната правна
норма, което респективно изключва възможността за други начини за
погасяване на задължението на работодателя.
Работодателят твърди, че е изплатил дължимото се трудово
възнаграждение, но доказателства в тази връзка не са представени. Само от
показанията на св, В. при липсата на други доказателства тези факти не могат
да бъдат приети за установени, още повече, че според самия свидетел в два от
случаите той е оставил парите, а не ги е връчил лично на ищеца. Не са
представени и никакви писмени доказателства – подписани ведомости, РКО
или др. писмени доказателства, с оглед на които да се направи обоснован
извод, че дължимите възнаграждения са били действително изплатени.
Декларациите на други служителите, работели при този работодател не могат
да установят тези факти, тъй като те имат характер на писмени св. показания,
което е в противоречие с установения в ГПК принцип за непосредствено
събиране на доказателства пред състава, разглеждащ делото. От друга страна
от обстоятелството, че на други служители същият работодател е изплащал
регулярно тр.възнаграждения по никакъв начин не може да се направи
обоснован извод, че те са били изплатени и на ищеца.
От трудовия договор се установява, че уговореното месечно брутно
трудово възнаграждение на служителя е 650 лева, а от представените фишове
за работни заплати, неоспорени от ответника, се установява, че за всеки от
процесните месеци са начислени трудови възнаграждения, както следва:
114,63 лева за м. януари 2020г., 504,39 лева за м. февруари 2020г., 504,39 лева
за м. март 2020г., 504,39 лева за м. април 2020г., 504,39 лева за м. май 2020г.,
504,39 лева за м. юни 2020г., 504,39 лева за м. юли 2020г. и 408,29 лева за м.
август 2020г.
Доколкото липсват доказателства претендираните суми да са заплатени,
то искът с правно основание чл. 128 КТ е основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 3549.26 лв., представляваща неизплатени тр.
възнаграждения за периода м. януари до м. август 2020г.
Съгл. чл. 128, т. 2 КТ работодателят следва да заплаща трудово
възнаграждение в установените срокове. При липса на друга уговорка между
страните и с оглед обичайната практика, следва да се приеме, че трудово
възнаграждение се начислява и заплаща ежемесечно. Предвид което това
ответникът дължи лихви за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение. Следователно, на ищеца следва да се изплати и дължимата
11
законна лихва върху така присъденото възнаграждение, считано от 1-во число
на месеца, следващ този, за който е дължимо възнаграждението, а именно
сумата от 190.42 лв.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваната част.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата страна
следва да бъде присъдени направените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, които съдът, предвид представения списък и
доказателства определя в размер на 500.00лв.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261999/18.06.2021г., постановено по гр.
дело №15347/2020г. по описа на ВРС, 26-ти състав.
ОСЪЖДА „КМГ ВЕЛЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Г. Бенковски“ № 79, ет.10, ап.4 да заплати на С.
Н. АС., ЕГН **********, с адрес: с. Чернолик, общ. Дулово, обл. Силистра,
ул. „Янтра № 3 сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12