М О Т И В И
към присъдата по НОХД № 337/2017 г. по опис на РС Девня,
четвърти състав
Девненският районен
прокурор е възвел обвинение срещу А.М.С.,
ЕГН ********** за това, че:
1. На 24.08.2017 г. в гр. Девня, обл. Варна управлявал
МПС – мотопед „С. Б.” с рама № **********, което не е регистрирано по надлежния в закона
ред – престъпление по чл. 345 ал.2 от НК и за това,
че:
2. На
24.08.2017 г. в гр. Девня, обл. Варна управлявал МПС – мотопед „С. Б.” с рама № **********, без регистрационни номера с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда – 0, 69 на хиляда, установено по
надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер: АRBB 0009, след като е осъден с влязла в сила присъда за
деяние, съставляващо престъпление по чл.343Б ал.1 от НК, постановена в
производството по НОХД №165/2016 г. по описа на РС Девня, влязла в сила на
27.05.2016 г. – престъпление по чл. 343Б ал.2 от НК.
По решение на съда и със
съгласието на подсъдимия съдебното следствие по настоящото дело е проведено по
реда на глава двадесет и седма, в хипотезата на чл. 372 т.2 от НПК, като в хода
му той признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти. Съгласие за това дава и неговия защитник – адв. Г.. В хода на
съдебното следствие подс. С. дава кратки обяснения, като заявява, че не е
знаел, че управлявания от него мотопед подлежи на регистрация, тъй като редовно
го управлявал в продължение на две години и до сега не е имал проблеми с
контролните органи. В последната си дума подсъдимият заявява, че съзнава вината
си.
В
пледоарията си по съществото на делото, представителят на ДРП поддържа
възведените обвинения, като
счита същите за безспорно доказани въз основа на самопризнанията на подсъдимия
и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които ги
подкрепят. За първото деяние счита, че на подсъдимия следва да се наложи по –
лекото измежду алтернативно предвидените в специалната норма наказания – глоба.
За второто деяние предлага на подсъдимия да се наложат двете кумулативно
предвидени наказания – лишаване от свобода и глоба, определени в минимален
размер. Всички наложени на подсъдимия наказания моли да бъдат намалени на
основание чл. 58а ал. 1 от НК с една трета, след което групирани в едно общо
наказание. Намира основания и за приложението на чл. 343г и чл. 68 ал. 1 от НК
по отношение на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия не оспорва описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка, счита я за безспорно установена, а
обвиненията за доказани. Моли на подсъдимия да бъде наложено минимално
наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. А.М.С. притежавал МПС,
снабдено с двигател за придвижване – мотопед марка „С. Б.” с номер на рамата **********, което често управлявал,
но не бил регистрирал по надлежния ред в КАТ.
С
присъда, постановена по НОХД №165/2016 г. по описа на РС Девня, влязла в сила
на 27.05.2016 г. той бил осъден за престъпление по чл. 343Б ал. 1 от НК. Било
му наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието
изтърпяване било отложено с изпитателен срок от три години, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от девет месеца. СУМПС на подсъдимия било отнето
на 16.05.2016 г., като след изтичане на срока на лишаването му от
правоуправление той не предприел действия за неговото връщане.
На
24.08.2017 г. в около 10, 50 часа той бил спрян за проверка от дежурен
автопатрул на РУ Девня в момент на управление на гореописания мотопед по път
1-2 на разклона за кв. „Гъбена махала” в посока кв. „Химик” на гр. Девня. При
извършената проверка подсъдимият не представил нито СУМПС, нито документи за
управляваното от него МПС. След извършена справка в АИСПП било установено, че
управляваното от подсъдимия МПС не е регистрирано по установения законов ред и
че СУМПС на същият е отнето. По време на проверката подс. С. бил изпробван с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер: АRBB 0009, преминало периодична
проверка на 11.05.2017 г. със срок на валидност от 6 месеца, което отчело
наличие на алкохол в организма му в размер на 0, 69 промила. Предвид отчетените
показания, на водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0405841,
който бил разписан от него и му бил връчен в 11, 30 минути. Подс. С. не
изпълнил предписанието на контролните органи и не се явил на уреченото място,
за да даде кръвна проба за лабораторно изследване.
За
така констатираните нарушения на подсъдимия бил съставен АУАН серия Г,
№958721/24-08.2017 г.,
който също му бил връчен и подписан от него без възражения.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Извода си относно
авторството, времето и начина на осъществяване на деянието съдът гради въз
основа на самопризнанията на подсъдимия и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
които напълно ги подкрепят. По конкретно това са показанията на свидетелите,
разпитани в хода на проведеното разследване, които са свидетели - очевидци на
извършеното деяние, протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с приложения
към него фотоалбум, АУАН, талон за медицинско изследване, справки, в това число
и за съдимост, докладни записки.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че с конкретни
свои действия подс. А.М.С. е осъществил в идеална съвкупност от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и това
по чл. 343Б ал. 2 от НК.
Съгласно
чл.140 ал.2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната. Чл. 3 ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях предвижда в 14 -
дневен срок от придобиване на собствеността или оформяне на вноса, моторните
превозните средства да се регистрират. Моторно превозно средство според §6 т. 11 от ЗДвП е
пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства.
Със
ЗИДНК, обн. в ДВ
бр.95/29.11.2016 г., в сила от 03.12.2016 г. е
изменена разпоредбата на чл. 345 от НК, като законодателят е криминализирал
управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС, каквото подсъдимият не
отрича, че е притежавал. В
конкретния случай подсъдимият е управлявал такова пътно превозно средство
/самият той заявява, че мотопеда има двигател с мощност около 50 кубика/, което
съгласно приложената справка АИС – КАТ не е регистрирано, поради което следва
да се приеме, че е управлявал процесното превозно средство, без да е изпълнил
задължението си да го регистрира по надлежния ред. Това, че той не е знаел, че
управляваното от него превозно средство подлежи на задължителна регистрация в
указания срок не го оправдава, тъй като всеки е длъжен да познава законите в
страната и да ги спазва, респ. непознаването на закона не е оневинително
основание.
Подс. С. е управлявал процесното нерегистрирано
МПС и след употреба на алкохол – с концентрация на алкохол в организма си над
0, 5 на хиляда – 0, 69 на хиляда и то след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за деяние по чл. 343Б ал. 1 от НК. Концентрацията на алкохол в кръвта
му е установена по надлежния ред – с одобрено и редовно тарирано техническо
устройство, видно от приложената към делото справка. Кой
е надлежният ред за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни
превозни средства към момента на извършване на деянието е указвала вече
отменената Наредба №30/27.06.2001г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
Според чл.1 ал.2 от същата употребата на
алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на
съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
Последните се извършват в случаите, в които водачът откаже да даде проба с
техническо средство или физическото му състояние не позволява вземане на проба,
или от водача е взета некачествена проба, както и в случаите, когато водачът
оспори показанията на техническото средство. Дори и да не е налице никоя от
горните хипотези, в случаите, в които техническото средство посочи концентрация
над 0, 5 промила, задължително на водача се издава талон за медицинско
изследване. Такъв талон е бил издаден, видно от служебно изисканото четливо
копие на документа.
Според чл.6 от приложимата към момента
на извършване на деянието наредба, в случай на отказ да получи талон за
медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ
да даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество
от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.
Гореизложеният, макар и в кратък вид, е
надлежният по смисъла на чл.343б ал.1 и ал. 2 от НК, ред за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта, действал към момента на извършване на деянието.
Доколкото в случая, техническото средство е
посочило концентрация над 0, 5 промила, на подсъдимия е издаден и попълнен
талон за медицинско изследване, независимо, че по делото няма данни водачът да
е оспорил показанията на уреда. Право на подсъдимия е било да прецени дали да
се яви, за да даде кръв за лабораторен анализ или не. Самия той не отрича, че
не се е явил за да даде кръвна проба, поради което съдът приема, че
концентрацията на алкохол в кръвта му е била установена по надлежния ред – с
техническо средство, в хипотезата на чл.6 от Наредбата. Концентрацията е
съответствала именно на посочената в обвинителния акт, а именно – 0, 69 промила.
Съдът счете,
че двете престъпления са осъществени от подсъдимия виновно, при вид и форма на
вината пряк умисъл за първото деяние и евентуален умисъл за второто. Той е
знаел, че притежаваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, но
въпреки това го е управлявал. Съзнавал е общественоопасния характер и на второто деяние
– че управлението на МПС след употреба на алкохол е абсолютно забранено от
закона, предвиждал е общественоопасните му последици - че поставя в опасност
себе си и останалите участници в движението по пътищата, допускал е тяхното
настъпване, но напълно ги е пренебрегнал.
Причината за извършване на деянието
съдът отдава на незачитането на законовите повели и запрети от страна на
подсъдимия.
Съдът, съобразявайки се с действащото
законодателство и разпоредбата на чл. 58а от НК,
доколкото това е императивно изискване на чл. 373 ал.2 от НПК, подложи на преценка налице ли са условията за приложението на
разпоредбата на чл. 55 от НК
и прецени, че такива не са налице. В настоящия казус съдът прие, че наказанието
следва да се определи в хипотезата на чл.58а ал.1 от НК, тъй като не констатира
нито многобройни, нито дори едно, но изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да го мотивира да приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК. По
посочената причина съдът определи наказанията при условията на чл. 54 от НК,
като отчете следните обстоятелства:
Като смекчаващо отговорността обстоятелство на подсъдимия съдът
приема доброто му процесуално
поведение, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното
следствие. Няколко пъти в хода на съдебното следствие той заяви, че съзнава
вината си и изрази критично отношение към извършеното. Тази критичност съдът
приема не просто като формален и декларативен
акт, а като явно осъзнаване на стореното.
Самопризнанието на подсъдимия през време
на съдебния процес съдът не отчете като смекчаващо отговорността му
обстоятелство предвид трайно установената съдебна практика в тази насока и
факта, че в хода на досъдебното производство той не е съдействал в никаква
степен за разкриване на обективната истина по делото.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства на подсъдимия за първото деяние съдът отчете предходното осъждане
на подсъдимия и факта, че нерегистрираното по съответния ред МПС е управлявано
от лице с отнето СУМПС и то в пияно състояние.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелства за второто деяние съдът прие неколкократните му предходни санкции
от органите на КАТ като водач на МПС.
Приемайки значителен превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия над смекчаващите такива съдът
определи по – тежкото измежду двете наказания, предвидени в нормата на чл. 345
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода за първото деяние в размер
по - близък до минимума - шест месеца. Принципно тези престъпления са с ниска
степен на обществена опасност. В конкретния случай обаче то е извършено от
осъждано лице, с отнето СУМПС, с множество санкции от контролните органи за
различни нарушения като водач на МПС, в пияно състояние.
Прилагайки правилото на чл. 58а ал.1 НК с оглед диференцираната процедура,
по която протече производството по настоящото дело, съдът редуцира наказанието с 1/3 и наложи крайно наказание от четири
месеца лишаване от свобода, което предвид предходното осъждане на подсъдимия и
съгласно чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи ефективно при общ
режим.
При определяне на наказанието за второто
деяние съдът изходи от принципите на справедливост и хуманност, които стоят в
основата на наказанието и преследваните от него цели. Затова и въпреки
очевидния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия съдът
определи наказанието му лишаване от свобода в минимален размер от една година,
като на основание чл. 58а ал. 1 от НК го редуцира с 1/3 и наложи крайно
наказание от четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно
съгласно чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС при общ режим. При отчитане на правилото на
чл. 57 ал. 2 от НК съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото
наказание глоба също в минимален размер – 500 лева, съобразявайки и неговото
имотно състояние. Това наказание съдът не редуцира предвид разпоредбата на чл.
58а ал. 5 от НК. Проявявайки такава снизходителност към подсъдимия съдът изходи
най - вече от специалната превенция на закона, като прие, че за поправяне на
осъдения не е нужно спрямо него да бъде упражнена по - тежка държавна принуда и
че дори в минимален размер двете кумулативно предвидени санкции биха изиграли
своята поправителна роля спрямо него.
По правилата на чл. 23 ал. 1 от НК,
съдът групира така наложените наказания за двете деяния, извършени в съвкупност,
налагайки по – тежката измежду двете санкции - осем месеца лишаване от свобода,
търпимо при общ режим и глоба в размер на 500 лева.
Предвид извършването на настоящите
умишлени престъпления от общ характер преди изтичането на изпитателния срок, определен на подсъдимия по
НОХД №165/2016 г. по описа на РС – Девня, съгласно повелята на чл. 68 ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение наказанието, чието изпълнение е било отложено -
пет месеца лишаване от свобода, като постанови то да се изтърпи при общ режим
съгласно нормата на чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.
Съдът счете, че с това именно
наказание ще се изпълнят най-добре целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – не само ще се накаже
подсъдимия за извършеното престъпление, но и ще му се въздейства възпиращо и
превъзпитателно. Именно това наказание съдът намира за справедливо и адекватно
на извършените престъпления и подходящо да повлияе поправително на осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, а така също и да въздейства респектиращо
върху другите членове на обществото.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи на
подсъдимите направените в хода на досъдебното и съдебното производство
разноски, като разпореди тяхното заплащане в полза на съответния бюджет.
Воден от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: