МОТИВИ по н.о.х.д. № 4568/11г. по описа на СГС, НО, 9
състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт и подсъдимият Й.И.Й. е предаден на
съд за това, че на 02.03.2011г.,
около 07.00ч в гр. С., по пътното платно на ул. „Д.С.П.”, с посока на движение
от ул. „К.” към бул. „А. Сергеевич П.”, на 190 метра след
кръстовището с ул. „К.”, при управляване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.”, модел „G-500” c per. № ****, нарушил правилата за движение,
предвидени в: чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП
(На водача на пътно превозно средство е
забранено: „Да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества”); чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДП: (На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: „Когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение”); чл. 21, ал. 1, пр. 2 от ЗДП (При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава предвидената от закона
скорост 50 км/ч.
за населено място за леки автомобили от категория „В”); и чл. 63, ал. 2, пр. 2 от ППЗДП (Надлъжната пътна маркировка има следните изображения,
наименования и значения: „Двойна непрекъсната линия - М2”. „На пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат”), като управлявал
автомобила под въздействието на алкохол, с превишена скорост от 95 км/ч., при разрешена
такава за този участък от пътя от 50 км/ч за населено място, неправомерно
навлязъл в лентата за насрещно движение, пресичайки двойната непрекъсната осева
линия, разделяща двете посоки на движение и реализирал пътнотранспортно
произшествие (ПТП) с движещия се в насрещната пътна лента и обратна посока на
движение, лек автомобил „К.”, модел „К.” с ДК.№ ******, и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице – на С. С. М. на 32 год. - водач на лекия автомобил
„К.” с ДК № ******, и на Д. Б. К. на
53 год. пътник във автомобила, - както и средни
телесни повреди на повече от едно лице - на пътниците от лек автомобил К. с
ДК № ******, както следва: на А.С.М.
на 49 години – счупване на тазова кост в ляво в областта на ацетабулума (ямка
на тазовата кост, оформяща ставна повърхност в която заляга главата на
бедрената кост) с изкълчване на крака в лява тазобедрената става, реализирало
медикобиологичния признак, трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движенията
на левия долен крайник; вътреставно счупване на главичката и на хирургичната
шийка на раменната кост на дясна ръка реализирало медикобиологичния признак трайно
(за повече от 30 дни) затруднение в движенията на десния горен крайник; гръдно
коремна контузия с хемоперитонеум (излив на 500 мл. кръв в коремната кухина);
фисура (пукване) на черен дроб в пети сегмент, подкапсулен хематом на черния
дроб и 3 лезии на чреводържача на тънките черва, реализирало медикобиологичния
признак разстройство на здравето временно опасно за живота; въпреки лечението,
на базата на получената тежка травма и продължителното принудително
обездвижване и залежаване при М. се изявяват тежки възпалителни промени в
белите дробове, реализирали медикобиологичния признак разстройство на здравето,
временно опасно за живота и на Й.К.М.
на 33 години - контузия на мозъка в ляво теменно с травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, реализирало медикобиологичния признак разстройство на
здравето, временно опасно за живота; контузия на гръдния кош със счупване на
VII - VIII - IX то леви ребра, реализирало медикобиологичния признак трайно
затрудняване на движенията на снагата,
като извършил деянието
в пияно
състояние - управлявал
автомобила с концентрация на алкохол
в кръвта - 2,6 %о на хиляда, установено по надлежния ред (с протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол и/или друго
упойващо вещество в кръвта № 7026/7063/02.03.2011 год. на МБАЛ -ВМА - С., и
деянието представлява особено тежък
случай
- престъпление
по чл. 343. ал. 4, вр. ал. 3, пр. І, б.
"а", пр. ІІ и б. "б", пр. І, и пр. ІІ, вр. ал. 1, б.
"б" и б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ НК.
В съдебно
заседание по искане на подсъдимия Й. и защитника му адвокат Х. съдът взе решение
за предварително изслушване на страните и прие наличието на предпоставките за провеждане
на съкратено съдебно следствие. В рамките на изслушването подсъдимият призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тях.
Предвид
самопризнанието на подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, депозирано по реда на чл. 371, т. 2 НПК, подкрепено от
доказателствения материал по делото, съдът с определение, постановено по реда
на чл. 372, ал. 4 НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения представителят на СГП поддържа обвинението, което намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин. Прокурорът предлага на съда да признае подсъдимия
за виновен и да определи наказание лишаване от свобода около максималния размер
на предвиденото в закона.
Сочените от обвинителния
акт за лица, пострадали от престъплението от общ характер (най-близките на
починалите и претърпелите средни телесни увреждания) са конституирани като
частни обвинители, а с изключение на родителите на починалия С.М. – и като
граждански ищци. Така съдът установи като частни обвинители в процеса
наследниците на починалия С. С. М.: овдовялата негова съпруга Б.А.Б. – М. и
малолетното им дете, представлявано от майката, А.С.М.; като частни обвинители
са конституирани и С. и И. М. – родители на починалия. Като частни обвинители
са конституирани трите деца на починалия Д. Б. К. (негови наследници) – Н.Д.М.,
А.Д.К. и Б.Д.К., - а също и жената, с
която са живели на семейни начала в условията на фактическо съжителство – Г.С.Г..
Като частни обвинители са конституирани и А.С.М. и Й.К.М..
Съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от граждански ищци
срещу подсъдимия Й. граждански искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за
претендирано обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, както
следва:
-
от малолетната А.С.М., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Б.Б. – М., за сумата 400 000 (четиристотин хиляди) лева
ведно със законната лихва от
02.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата;
-
от Б.А.Б. – М., ЕГН **********, за
200 000 (двеста хиляди) лева, ведно
със законната лихва от 02.03.2011г.
до окончателното изплащане на сумата;
-
от Н.Д.М., ЕГН **********, от А.Д.К., ЕГН **********, от Б.Д.К., ЕГН ********** и от Г.С.Г., ЕГН **********, поотделно за всеки от тях срещу
подсъдимия, граждански за сумата от по 100 000
(сто хиляди) лева ведно със законната лихва от 02.03.2011г. до окончателното й изплащане;
-
от Й.К.М., ЕГН **********, за 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева
ведно със законната лихва, считано от 02.03.2011г. до окончателното изплащане
на сумата;
-
от А.С.М., ЕГН **********, за 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със
законната лихва от 02.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
Всички частни
обвинители и граждански ищци отправят и искане за присъждане на направените от
тях деловодни разноски.
В хода на съдебните
прения повереникът на частните обвинители и граждански ищци А. и Б. М., и Й.М.
– адвокат С. от САК – пледира за постановяването на осъдителна присъда, с която
на подсъдимия да бъде определено най-тежкото, предвидено за престъплението
наказание, което да се намали с 1/3 съобразно разпоредбата на чл. 58 а НК.
Адвокат С. пледира за уважаване на гражданските искове в размера, в който са
предявени. По отношение на доверителя си М. изтъква, че освен травмите,
претърпени от катастрофата и свързаните с тях оперативни интервенции,
съпътствани с болки и страдания, потърпевшият е в лошо здравословно състояние и
сега, като прогнозата за пълното му възстановяване е крайно неблагоприятна.
Позовавайки се на медицинската документация, повереникът поддържа, че работоспособността
на г-н М. е ограничена до два часа заради настъпилата в резултат на
уврежданията негова невъзможност да концентрира вниманието си в
по-продължителен период от време. Посочва също установена от лекарите
съществуваща възможност, последица от тежката черепна контузия, доверителят й
да развие вбъдеще деменция. Като неимуществени вреди, претърпени от
гражданските ищци А. и Б. М., адвокат С.
очертава тежката загуба на бащата за детето и съпруга за майката. Изтъква, че
между съпрузите е имало хармоничен брак, в който отношенията им са били
сърдечни и близки; че те са градили съвместни планове за своето и на детето си
бъдеще; че в резултат на гибелта на Ст. М. майката и детето, в съвсем крехка
възраст, са лишени от неговата обич и грижи и ще трябва занапред да живеят без
тези топли чувства и подкрепа; че детето ще е лишено от единия си родител с
всички произтичащи от това неблагоприятни последици, както за него, така и за
майката, върху която ще остане отговорността да се грижи сама за отглеждането и
възпитанието му.
Повереникът на
частните обвинители и граждански ищци А. и Б. К., Н.М. и Г.Г. – адвокат С. от
САК, надлежно преупълномощена от адвокат В. от САК - също пледира за постановяване на осъдителен
съдебен акт. Счита, че фактите, признати от подсъдимия и подкрепени от
доказателствата, обосновават правната квалификация на повдигнатото обвинение.
Развива подробно съображения в подкрепа на искането на доверителите й за
определяне на най-тежкото наказание на подсъдимия. Адвокат С. съзира единствено
отегчаващи обстоятелства. За такива определя множеството нарушения на правилата
за движение, извършени от подсъдимия, тежките и много на брой телесни
увреждания, причинени на оцелелите пострадали, тежката степен на алкохолно
опиянение на подсъдимия, значителното превишаване на скоростта, подбрана от
него при управление на превозното средство, а също – предишното му
санкциониране по реда на чл. 78а НК за извършване на деяние, свързано с
употреба на алкохол. Адвокат С. пледира за уважаване на гражданските искове в
пълния им предявен размер досежно всеки от нейните доверители. Изтъква, че е
ноторно страданието, което причинява загубата на съпруг и баща, а оттук – че за
доказателствения предмет на гражданските искове се явява от значение единствено
това, че между починалия и неговите близки и граждански ищци по делото, е
съществувала връзка на обич и силна привързаност.
Адвокат Г.,
повереник на частния обвинител и граждански ищец М., отправя искане за
постановяване на осъдителна присъда. Счита, че при определяне на наказанието
съдът следва да съобрази законовото изискване и да индивидуализира наказанието,
зачитайки предвидената привилегия за подсъдим, признал фактите, както и тежкото
здравословно състояние на подсъдимия. Според становището на адвокат Г., при
този род престъпни деяния, акцентът следва да бъде поставен не толкова върху
размера на наказанието, колкото върху справедливото възмездяване на
потърпевшите. Като подчертава, че поначало никакво обезщетение не може да е
достатъчно да компенсира преживяното от доверителя му, адвокат Г. изтъква, че
размерът му следва да бъде такъв, че поне да компенсира адекватно понесените от
потърпевшия вреди. Във връзка с последните повереникът сочи, че животът на г-н М.
е претърпял рязък обрат след случилото се; че той все още се възстановява като
му предстоят и допълнителни лечения. В обобщение адвокат Г. пледира за
уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер.
Повереникът на
частните обвинители И. и С. М. – адвокат Е. – моли подсъдимият да бъде признат
з виновен в извършване на престъплението по повдигнатото му с обвинителния акт
обвинение. Спира подробно вниманието си на признаците от обективната и
субективната страна на престъпния състав, за да обоснове становището си, че в
случая всички те са изпълнени, като дори следвало да се приеме, че от
субективна страна подсъдимият извършил деянието в по-тежко укоримата форма на
непредпазливостта, а именно: при самонадеяност. Този повереник също изтъква, в
подкрепа на виждането си, че случаят разкрива белезите на особено тежък,
съображения за степента на алкохолно опиване на подсъдимия, за значителното
превишение на допустимата скорост, за лисата на каквото и да е съпричиняване от
страна на другия участник в произшествието. Намира, че подсъдимият е действал
самонадеяно, защото е бил запознат отлично с пътната обстановка. Адвокат Е.
пледира за отмерване на наказание в размер от 12 години, което да бъде
редуцирано с една трета, чийто размер би се явил съобразен с тежкото
здравословно състояние на подсъдимия. Счита, че следва да се наложи и
кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление в същия размер.
Изразявайки личното
си становище, частният обвинител и граждански ищец г-жа Г. заявява, че се
придържа към становището на повереника си.
Частният обвинител
и граждански ищец г-н М. моли предявеният от него граждански иск да бъде уважен
изцяло. Посочва, че животът му се „преобърнал на 360 градуса” и че му предстоят
още операции.
Останалите частни
обвинители и граждански ищци не се възползват от правото си на лично участие в
съдебното заседание.
Защитникът на
подсъдимия Й. – адвокат Х. от САК, заявява в изложението си, че няма да
анализира фактите предвид проведената диференцирана процедура. Концентрира
вниманието си върху тяхната правна оценка и свързаните със същата правни
изводи. На първо място, защитникът изразява несъгласие с възприетата от
прокуратурата и поддържана от частното обвинение квалификация на случая като
особено тежък. Счита, че нито личността на дееца, нито деянието разкриват
изключително висока степен на обществена опасност. В подкрепа привежда като
аргумент твърдение, че вредоносните последици, споменати от поверениците, са
включени в състава на престъплението, поради което и не могат да се третират
като обстоятелства, обосноваващи завишена тежест на деянието. На следващо място – че
подсъдимият е с чисто съдебно минало, като включително освобождаването му от
наказателна отговорност в миналото за престъпление против транспорта е заличено
заради изтеклия срок. Защитникът възразява и срещу доводите, съгласно които подсъдимият
бил санкциониран многократно за нарушение на правилата за движение, като
твърди, че за дългогодишния му стаж като водач на МПС бил санкциониран само
веднъж. Адвокат Х. навежда твърдения и за добри характеристични данни на
подсъдимия, определящи личността на последния в положителна светлина и допринасящи
за извода, че степента на обществена опасност на дееца не е тежка. На следващо
място, защитникът определя като необосновани отправените от другата страна
искания за определяне на наказание към максималния размер. Намира, че
смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало, семейна и социална
ангажираност на подсъдимия, направеното от него самопризнание – следва да бъдат
оценени адекватно от съда и да обосноват извод за определяне на санкция, която
да не се яви несправедливо тежка. Все в тази връзка, адвокат Х. подчертава, че
подзащитният му е достатъчно „наказан” от случилото се, като и на себе си е
причинил тежки увреждания, които ще имат последици за целия му живот. В аспекта
на това намира, че целите на генералната превенция биха били реализирани и без
изолирането на подсъдимия за продължителен период от време в затвора, доколкото
търсеното предупредително въздействие върху останалите членове на обществото е
постижимо и само чрез знанието им за тежкото състояние, в което се е привел
подсъдимият в резултат на стореното от него. В обобщение на своите съображения,
защитникът претендира за приложението на чл. 55 НК при определяне на
наказанието и за отлагане изпълнението на същото по реда на чл. 66 НК. По
отношение на предявените граждански искове адвокат Х. предоставя на съда да
прецени в какъв размер по справедливост следва да бъдат уважени.
В реплика към
защитната реч, адвокат С. обръща внимание, че подсъдимият е признал фактите,
сред които е изнесен и съдържащият твърдение за допуснати множество
административни нарушения на правилата за движение, а оттук – че защитата
оспорва неоснователно соченото фактическо обстоятелство. Повереникът С.
подчертава, че частното обвинение се позовава на данните за предишно нарушение,
за което подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.
78а НК, съзнавайки, че правните последици, свързани с този съдебен акт са
заличени, но считайки за установен факта на стореното в миналото, разкриващо
личността на дееца в негативна светлина. Представителят на частното обвинение
възразява и срещу оценката на защитата на направеното самопризнание, като
припомня, че то е условие за провеждането на диференцираната процедура, по
която е разгледано делото. Допълва, че подсъдимият е шиканирал процеса преди
това, което е наложило прокуратурата да установява със свидетелски показания
неговата възможност да се яви в съдебната зала. Накрая адвокат С. отново
изразява позицията на частното обвинение, че наказанието следва да е във висок
размер, защото иначе не би изиграло своята роля.
В хода на съдебните
прения, изразявайки личното си становище към обвинението подсъдимият заявява,
че съжалява за случилото се, като е изразил съжалението си още от мига, в който
е излязъл от болницата. Изтъква, че няма здравомислещ човек, който би искал да
причини страдания на толкова много семейства, сред които и собственото му.
Предоставя на съда да определи размера на наказанието и заявява, че той, че ще
съобрази с него. Застъпва същото становище и за предявените граждански искове.
В предоставената му
последна дума подсъдимият Й. заявява, че е казал, каквото е искал и няма какво
да допълни.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК,
съгласно която, в случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав приема за
установени следните обстоятелства, така както са изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт:
Подсъдимият Й.И.Й.
е роден на ***г. в гр. С., българин, български гражданин, със средно
образование, неосъждан, женен, неработещ, живеещ в гр. С., кв. „Б.”, ул. „***”
№ **адресно регистриран в гр. С., ул.
„К.И.” № **, ет. *, ап. *, с ЕГН **********. Правоспособен водач на МПС е. Към 02.03.2011г. се водел на
отчет в ОПП -ОДМВР гр. С. и имал издадено свидетелство за управление на МПС №
********* от 2001г., категории „А” и „В”, валидно до 19.10.2011г.
На 02.03.2011 г.
около 07,00 часа (светлата част от денонощието, облачно), в гр. С., кв. „Б.”, подсъдимият
Й. управлявал лек автомобил марка „М.”, модел „G-500” с per. № ****. Движел се по
ул. „Д.С.П.”, в посока от ул.”К.” към бул. „А.С.П.”.
Пътното платно на
ул. „Д.С.П.” е за двупосочно движение с три ленти в едната посока - по посока
на огледа (от ул.”К.” към бул. „А.С.П.”) - и две ленти в насрещното движение,
разделени с хоризонтална пътна маркировка М2 „Двойна непрекъсната линия”. От
двете страни пътното платно е с изградени пешеходни тротоари, с широчина на левия
3,0 метра
и на десния - 3,8 м.
На около 200 метра
след ул. „К.” водачът Й. навлязъл със скорост от около 95 км/ч. в пътната лентата
за насрещно движение като реализирал тежко ПТП с насрещно движещия се със
скорост от около 59 км/ч.
лек автомобил марка „К.” peг. № ******, управляван от С.М.. В последния автомобил
били и пътниците Д.К., Й.М. и А.М., колеги на водача.
Скоростта на
автомобила „М. G-500”
непосредствено преди удара е била около 95 км/ч. Ударът между двата автомобила е бил
челен и ексцентричен, като надлъжните оси на двата автомобила сключвали малък
ъгъл помежду си. Вследствие на удара, л.а. „К.” бил върнат назад спрямо
движението му, и плъзгайки се под малък ъгъл спрямо осевата линия на пътното
платно, се ударил с дясната си страна в десния бордюр, като последвало обръщане
на дясната му страна. Впоследствие автомобилът бил обърнат отново на колелата
си от случайни хора (свидетелите М.Б.К., В.Г.Н., С.И.Я.), с цел да бъдат освободени
пътниците. В това положение автомобилът бил намерен от компетентните органи при
огледа на ПТП.
Лек автомобил „М.”,
вследствие на удара, се обърнал по таван и така продължил движението си, под
ъгъл спрямо осевата линия на пътното платно, като се върнал в неговата пътна
лента за движение. Движейки се около 73 метра той се ударил вдясно на движението му
в еластична ограда (мантинела) и там бил установен на място и намерен от
компетентните органи при огледа на ПТП. Съгласно констативен протокол К 145/02.03.2011
г. и констатираните при посещението на ПТП от съдебен експерт видими материални
щети по двата автомобила, състоянието им било следното:
- лек автомобил „М. G-500” рег. № **** – силна деформация
на цялото купе, особено изразена и съсредоточена в предна лява част;
- лек автомобил „К. К.”, peг. № ****** -
силна деформация на цялото купе, съсредоточена в предна лява част.
В района на ПТП-то,
лек автомобил „К. К.” бил отстоящ на 207,5 метра със задна
дясна гума и на 1,6 метра
от левия бордюр, и на 210,1
метра след ориентира с предна дясна гума и на 3,1 метра вдясно от левия
бордюр. Автомобилът бил в положение на „гуми” при извършения оглед.
Намиращият се в
района лек автомобил „М. G-500”
бил в положение „на таван”, отстоящ с предна дясна гума напред от ориентира на 260,4 метра и на 3,7 метра вляво от десния
бордюр и със задна дясна гума на 262,7 метра напред от ориентира и на 2,2 метра вляво от десния
бордюр.
Двата автомобила се
намирали на 52,0 метра
един от друг, като от лек автомобил „К. К.” към лек автомобил „М. G-500”, по асфалта била
констатирана следа от задиране. Пътната настилка между двата автомобила в
района на произшествието била осеяна с дребни частици с неправилна форма от
гуми, пластмаса и стъкла.
На пътното платно
между двата автомобила били установени: разпиляни ролбар преден - на 245,0
метра след ориентира и на 6,0 метра вляво от десния бордюр; петно кръв с
неправилна форма на 245,5 метра след ориентира и на 3,7 метра вляво от десния
бордюр; множество листа в нанос и поединично; задиране в асфалта на 190,0 метра
след ориентира и на 1,8 метра вдясно от левия бордюр.
За посока на огледа
на местопроизшествие била приета тази от кръстовището с ул. „К.” по ул. „Д.С.П.”
към кръстовището с бул. „А.С.П.”, а за ориентир на огледа - пресечната точка на
линията на тротоара на ул. „К.” с тротоара вдясно на ул. „Д.С.П.” по посока на
огледа. Широчината на пътните ленти в посоката на огледа, считано от левия тротоар
към десния на пътното платно била съответно както следва: 3,3 м; 3,3 м; 3,4 м; 3,5 м; 3,0 м.
В лекия автомобил „К.
К.” били открити труп на мъж на видима възраст 30 години на мястото на водача (С.
С. М.), положение „по очи” и от кръста нагоре върху двигателя, леко трупно
вкочанение, главата - цялата в кръв, в лявата част на таза - открита рана; на
задната седалка зад водача - труп на мъж на видима възраст 50 години (Д. Б. К.),
в положение „по очи”, успоредно на задната седалка.
В резултат на
настъпилото ПТП, водачът на лекия автомобил „К. К.” - С. С. М. и пътникът Д. Б.
К. са починали на място. Пътуващите пътници пострадали както следва: Й.К.М. получил
политравма, фрактура на три ребра, с опасност за живота, съобразно работна
диагноза във ВМА, където бил настанен; А.С.М. бил настанен във ВМА с работна
диагноза: фрактура на таза и лява раменна става. Впоследствие било установено,
че на А.С.М. били причинени следните увреждания: счупване на тазова кост в ляво
в областта на ацетабулума (ямка на тазовата кост, оформяща ставна повърхност в
която заляга главата на бедрената кост) с изкълчване на крака в лява
тазобедрената става, реализирало медикобиологичния признак, трайно (за повече
от 30 дни) затруднение в движенията на левия долен крайник; вътреставно
счупване на главичката и на хирургичната шийка на раменната кост на дясна ръка
реализирало медикобиологичният признак, трайно (за повече от 30 дни)
затруднение в движенията на десния горен крайник; гръдно коремна контузия с
хемоперитонеум (излив на 500 мл. кръв в коремната кухина); фисура (пукване) на
черен дроб в пети сегмент, подкапсулен хематом на черния дроб и 3 лезии на
чреводържача на тънките черва, реализирало медикобиологичния признак
разстройство на здравето временно опасно за живота; въпреки лечението, на
базата на получената тежка травма и продължителното принудително обездвижване и
залежаване при М. се изявяват тежки възпалителни промени в белите дробове,
реализирали медикобиологичния признак разстройство на здравето временно опасно
за живота. На Й.К.М. били причинени: контузия на мозъка в ляво теменно с
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, реализирало медикобиологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; контузия на
гръдния кош със счупване на VII - VIII - IX то леви ребра, реализирало
медикобиологичния признак, трайно затрудняване на движенията на снагата.
Подсъдимият Й.И.Й. също
бил настанен в болница (МБАЛСМ „Пирогов”) с опасност за живота, с работна
диагноза: течност в корема, лекостепенна черепно-мозъчна травма, големи
разкъсно-контузни рани на главата, фрактура на 5; 7 и 8 ребра вляво, спукан
пикочен мехур, счупена костица на ляво стъпало.
Мястото на ПТП било
прав участък, след явно изразен десен завой. Пътното платно било равно, с гладко
асфалтово покритие, без дупки и неравности, леко хлъзгаво.
Мястото на удара било
в лявото пътно платно по посока на движението на лекия автомобил М., на 190 метра след ориентира
по дължина на пътя и на 1,8
метра вдясно от левия край на пътното платно.
На база
установените скорости на процесните автомобили непосредствено преди ПТП, вещите
лица изготвили КМАТЕ заключават, че опасната зона за спиране на лек автомобил „М.”
при скоростта от 95 км/ч,
с която се е движел непосредствено преди ПТП, е била около 123 метра, а опасната
зона на л.а. „К.” при скорост от 59 км/ч, с която се е движел непосредствено
преди ПТП, е била около 54
метра.
Отстоянието на л.а.
„М.” от мястото на удара до мястото, където е пресякъл осевата линия на
платното за движение било около 45
м.
Отстоянието на л.а.
„К.” от мястото на удара до мястото, където се е намирал, когато л. а. „М.” е
навлязъл в насрещното платно за движение било около 27 м.
Според заключението
на КМАТЕ от техническа гледна точка водачът на л.а. „М.”, движещ се със скорост
от 95 км/ч
не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране. Имал
е такава, в случай че се е движел със скорост по-ниска от критичните 73 км/ч, която да му
позволи да премине по завоя без да приплъзнат колелата му по пътното платно.
От техническа
гледна точка, водачът на л.а. „К.”, движещ се със скорост 59 км/ч непосредствено
преди ПТП не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно
спиране.
От
заключението на изготвената по делото КМАТЕ се установява, че причините за
смъртта на С. С. М. и на Д. Б. К. са тежките съчетани травми с увреждания на
жизнено важни органи и анатомични структури, несъвместими с живота.
Установените травматични увреждания са в резултат от въздействието на твърди тъпи предмети с голяма
кинетична енергия и по своята морфология, локализация и тежест могат да се
получат при пътнотранспортно произшествие. Същите са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 02.03.2011г. ПТП.
Видно
от Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол
и/или друго упойващо вещество в кръвта № 7063/02.03.2011 г. по описа на
специализираната химическа лаборатория към ВМА - гр. С., чрез
газхроматографския метод било установено наличие на етилов алкохол в пробите
кръв и урина взети от подсъдимия Й.И.Й. в количество, съответно, в проба кръв -
2.6%о и в проба урина - 1.8%о. Тези резултати обосновали извода на вещите лица
изготвили КМАТЕ, че изследваното лице се е намирало във фаза на насищане на
етиловия алкохол. Така установената концентрация на алкохол в кръвта - 2.6%о
отговаря на тежка степен на алкохолно опиване и следва да се приеме за
окончателна.
От
огледния протокол и единичната техническа експертиза е известно, че до
предполагаемото място на удара няма оставени веществени доказателства от това
ПТП (механични следи, спирачни следи или от плъзгане на гуми по пътното
платно). Изпускането на въздух в предна лява гума на М. било в резултат на
счупване на джантата и разкъсване на профила в момента на удара между двата
автомобила. На тази база КМАТЕ приема, че техническото състояние на двата
автомобила (спирачна система, ходова част и управление) не са в техническа
връзка с настъпването на това ПТП.
Максимално
разрешената скорост за движение на ППС в това населено място била 50 км/ч. От писмо peг. №
6601-294/30.03.2011г. на директор на Дирекция „Т.И.” (л. 233 от делото) е
видно, че в района на ПТП няма допълнително поставени пътни знаци за
ограничаване на скоростта за движение на ППС, т.е. следва да се движат със
скорост до 50 км/ч.
От
справката за съдимост на подсъдимия Й. се установява, че с влязъл в сила на
08.05.1996г. съдебен акт същият е бил освободен от наказателна отговорност за
престъпление по чл. 343а, б. „а”, предл. ІІ НК с налагане на административно
наказание „глоба в полза на държавата” в размер на 3 000 лева на основание
чл. 78а НК. От справката от ОДМВР С. - че са му били налагани наказания по ЗДП
с НП № 1953/11.04.2007г. (влязло в сила) и НП № 7655/2008г.
Така описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена възоснова на
самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от събраните в досъдебното
производство доказателства, закрепени в гласните и писмените доказателствени
средства, а също и чрез способите за събиране и проверка на доказателствения
материал, а именно: показанията на разпитаните свидетели (л. 32 – 46 от
досъдебното производство) - Н.Н., П.П., Е.А., С.Я., М.З., В.Н., А.М., М.К., Б.Б.,
Й.М., констативен протокол, протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с
фотоалбум и скица и оглед на „М. G-500”,
протокол за доброволно предаване на кръвна проба от подсъдимия (л. 132), писмо
от Столична община – Д „Т.И.”, справка от Д „НС 112” с приложен 1 бр. CD c 3
бр. звукозаписи и електронни картони на инцидента, справка за съдимост, справка
от ОДМВР гр.С., заповед за прилагане на ПАМ (л. 52), електронна справка за
нарушения по ЗДП (л. 54), удостоверения за наследници на починалите и преписи
от актове за смърт, АУАН и НП № 7655/08г., АУАН и НП № 1953/07г., протоколи за
химическа и медицински експертизи – СХЕ за определяне на концентрацията на
алкохол и/или друго упойващо вещество в кръвта № 7026/02.03.2011г. (л. 49), протокол
за аутопсия на тялото на Ст. М. (л. 58), СМЕ на труп № 187/11г. (л. 60-65) и
фотоалбум към същата (л. 68), СХИ № 111/11 г. (л. 66), СХИ № А-120/11г. (л.67),
протокол за аутопсия на тялото на Д. К. (л. 70), СМЕ на труп № 186/2011г. (л. 72-76)
и фотоалбум към нея (л. 79), СМЕ № П-89/11г. (л. 81-83), СХИ № А-119/11г. (л. 77),
СХИ № 110/2011г. (л. 78), СМЕ № П-89/11г. (л. 81-83), СМЕ № П-189/11г. (л. 85-88),
епикриза на А.М., СМЕ № 88/11г. (л. 92 ), епикризи на Й.М., СМЕ № П-190/2011г. (л. 96-98), СМЕ № П-93/11г.
(л. 103-106), КСМЕ (л. 108-116) и епикриза на подсъдимия Й., СМЕ на ВД № 92-Б
(л. 123-127), Протокол № Б-101/2011г. за биологична експертиза (л. 129-130), протокол
№ Б-99/2011г. за биологична експертиза (л. 134-135), ДНК на ВД № П/ДНК-109 (л. 145-148),
ATE (л. 150-175) – с изключение на
частта за скоростите на автомобилите, Техническа (л. 177-182), КМАТЕ (л.
184-198).
Така изброените
доказателствени материали, събрани в досъдебната фаза, с изключение само на
частта от АТЕ (л. 150-175), съдържаща отговор на въпросите за скоростта на
двата автомобила, подкрепят напълно самопризнанието на подсъдимия.
Естеството на
диференцираната процедура, предвидена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК
изключва доказателствения анализ. Аргументът се черпи при сравнителен анализ на
съдържанието на нормите на чл. 373, ал. 3 и чл. 305, ал. 3 НПК.
На първо място
следва да се отчете фактът на наличието на двете разпоредби. Явно е, че законът
е въвел отделно изискване за съдържанието на мотивите на присъдата при
провеждане на съкратено съдебно следствие в обсъжданата разновидност.
Разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК очертава съдържанието на мотивите в случаите
по чл. 372, ал. 4 НПК. Изискванията към тях са различни в сравнение с тези,
касаещи съдържанието на мотивите към присъдата, постановена при разглеждане на
делото по общия ред. Съпоставката с нормата на чл. 305, ал. 3 НПК налага
недвусмислено ясния извод, че при диференцираната процедура в разглежданата
хипотеза съдът не извършва доказателствен анализ в мотивите. Разпоредбата,
предписваща изискуемото съдържание на мотивите към присъдата, постановена по
дела от общ характер, разгледани по общия ред създава задължение за съда да
посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали
ги е приел за такива и да изложи съображения при противоречие в
доказателствените материали защо приема едни от тях, а отхвърля други. За
разлика от нея, разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК предвижда единствено, че в
случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. Изключена е възможността за доказателствен
анализ. Логиката на закона е ясна: за да постанови присъда по този ред съдът
следва да е отчел липсата на съществени и значими противоречия в
доказателствата, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. Наличието на такива
означава, че част от тях дефинитивно не подкрепят самопризнанието на
подсъдимия. Ето защо няма как да бъдат включени сред другите. Именно затова в
случаите по чл. 372, ал. 4 НПК е недопустим доказателственият анализ. Иначе не
би имало каквато и да е логика законодателят да въведе отделно изискване за
съдържанието на мотивите и то само по отношение на присъда, постановена в
случаите на чл. 372, ал. 4 НПК. Смисълът на разрешението по чл. 373, ал. 3 НПК
следва да се съзре в необходимостта съдът да реши въпроса за това кои
доказателства (и достатъчни ли са те – както по вид така и по обем) подкрепят
самопризнанието на подсъдимия с определението по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. В
него съдът следва да посочи онези, които го подкрепят, а след това в мотивите
следва да посочи същите тези доказателства. Съдът обаче не може да анализира
противоречия в доказателства, които не е събрал сам възоснова на принципите на
устност и непосредственост. В диференцираните процедури е допуснато отклонение
от последните принципи, но при ясно определени условия – когато
доказателствата, събрани в досъдебното производство подкрепят самопризнанието
на подсъдимия и позволяват извеждането на несъмнен извод за доказаност на
фактите, които е признал, - при наличието на които не се дължи доказателствен
анализ. Така принципите не са игнорирани.
От горното съвсем не следва, че абсолютно
всички доказателства следва да подкрепят самопризнанието на подсъдимия. В този
смисъл е изложеното в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 на ОСНК на
ВКС. В цитирания тълкувателен акт, задължителен за съдилищата, е изтъкнато
изрично, че „изискуемата от закона подкрепа на направеното самопризнание от
приобщения доказателствени материал не следва да се абсолютизира и отъждествява
с необходимост от изключителна еднопосочност на доказателствените източници и
пълна съответност на всички инкорпорирани чрез тях фактически данни”; а също,
че „необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, е, надлежно приобщените и проверените гласни,
писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от
подсъдимия факти”. Съдържанието на доказателствата следва да бъде преценено
внимателно и щом има такива, които не оставят съмнение, че самопризнанието на
подсъдимия не е голословно и присъдата няма да бъде базирана само на него, а
същевременно липсват други, които да внасят основателно колебание в първите и
не са от естество да им бъдат надеждно противопоставени, то няма пречка съдът
да проведе производството по делото по посочения ред.
Важно е и
уточнението, че при провеждането на обсъжданата тук диференцирана процедура
съдът не може да допуска и събира доказателства, които са несъвместими с
признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт. Това
положение също е било предмет на изследване и е разрешено със същия
тълкувателен акт (т. 8 от решението).
В случая изброените
по-напред доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Разгледани
поотделно те установяват отделни фрагменти от фактическата картина, а
проследени в тяхната съвкупност и взаимовръзка – разкриват убедително
цялостната фактология в нейната пълнота.
Налага се
единствено уточнението, че заключението на АТЕ (л. 150-175), в неговата т. 6,
влиза в противоречие с изложения в обстоятелствената част на обвинителния акт
факт за скоростта на придвижване на двете превозни средства. Това е така,
защото със заключението се поддържа, че скоростта на автомобила, управляван от
подсъдимия е била 179.36
км/ч., а тази на автомобила, управляван от починалия Ст.
М. – 47,32 км/ч.
Експертът, съставил това заключение обаче е участвал и в комплексната
експертиза, изготвена по-късно и приела други скорости, а именно тези, посочени
в обвинителния акт. Второто заключение не е подписано с особено мнение от
вещото лице В.Т.С., тоест той е споделил напълно и изцяло изводите на
разширената комплексна експертиза, очевидно неподдържайки предишното си
становище. На следващо място, единичното заключение на вещо лице С. в
обсъжданата част е изцяло немотивирано - не са извършени каквито и да е
изчисления, ползващи като входни данни поне част от наличните ориентири; не е посочен
използваният от вещото лице научен и/или експертен метод, обосноваващ възприетия
краен резултат. При пълната липса на мотивировка на този извод, неговата
експертна обоснованост не може да не се постави под съмнение. Затова
заключението разкрива само формално противоречие (от гледна точка на крайния
резултат) с изготвеното впоследствие разширено такова, но естеството му не
позволява да бъде надеждно и равностойностно противопоставено на другото.
Отделно от това: по – важното е, че
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение обема като факт твърдението, че той е
управлявал моторното превозно средство тъкмо със скорост от 95 км/ч., а не с по-висока.
Съдът е обвързан от тези фактически рамки на обвинението при извеждането на
преценката си по чл. 372, ал. 4 НПК. Така признатият от подс. Й. факт се
подкрепя от заключението на КМАТЕ и в този смисъл признанието не е голословно;
без значение е, че не се подкрепя и от единичното заключение. В обобщение и
като съобрази изложените вече принципни съображения, залегнали и в горецитирания
тълкувателен съдебен акт, съдът прие, че отразеното в единичното техническо
заключение не препятства провеждането на съкратено съдебно следствие, а
мотивира единствено изключването на същото (и то само в частта за т. 6) от
доказателствената съвкупност, подкрепяща направеното от подсъдимия
самопризнание.
Извън горните
факти, очертани в обвинителния акт на прокурора, съдът прие за установени и
тези, свързани с доказването на основанието и размера на приетите за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове, възоснова на показанията
на изслушаните в хода на съдебното следствие свидетели и представените
документи, приети като писмени доказателства в хода на съдебното следствие
(заповед № 60/30.09.2011г. за прекратяване на трудовото правоотношение на св. М.,
епикризи и болнични листове на св. М.). Съдът прие и фактите, разкриващи
актуалното здравословно състояние на подсъдимия, естеството на деянието, за
което е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание в миналото и данни за личността му.
От показанията на
свидетеля Димов, близък на семейство М., техен кум, се установяват отношенията
в същото. Свидетелят разкрива, че Б. и С. М. са имали хубав и хармоничен
съвместен живот, изпълнен с характерните за обичащите се хора чувства на
близост, привързаност и щастие. Той е бил допълнително обогатен от раждането на
дъщеря им, на която с радост, любов и всеотдайност са посветили съвместните си
родителски грижи. Трагичната смърт на С.М. е причинила дълбока скръб на Б.М..
Тя е била съсипана от загубата на любимия си мъж и баща на детето й. Тази
нерадостна и тежка емоция била задълбочена от провалянето на съвместните им житейски
планове, от нерадостната за вдовицата перспектива да продължи сама и без
предишната подкрепа на съпруга си отглеждането на детето им, за което той се
грижел с любов и обич. Малолетната А. била бебе, когато се случил инцидентът с
баща й. Предвид маловръстието й (не била навършила годинка), контактите с баща
й са се ограничавали до типичните за тази възраст полагани грижи за нея от
негова страна. Макар и още непроговорила, малката А. несъмнено се е радвала на
проявите на внимание и обич от страна на баща си, който, съобразно
непосредствените възприятия на св. Димов, е полагал много грижи и е обичал
семейството си, като е бил изключително привързан към детето. В резултат на
ненавременната му смърт, детето А. е лишено от родителската грижа на
биологичния си баща. Към настоящия момент свидетелката Б. М. все още не се е
възстановила емоционално и психически от загубата на съпруга си; тя среща обяснимите
в такава ситуация ежедневни трудности в преодоляването не само на мъката по
загубата на любимия човек, но и в справянето с всички житейски препятствия,
свързани със самотното майчинство.
От показанията на
свидетелите Аглика Виденова и Антония Алексиева се разкриват фактите за
семейните отношения на починалия Д. К.. Приживе той е имал стабилна връзка с Г.Г.,
с която живеели от години на съпружески начала и от която имат син – А.К..
Семейството им било сплотено и включвало и другите две деца на Д.К. (Н. В. и Б.К.),
за които през годините те полагали всеотдайни грижи. Бащата бил близък и с
трите си деца, при все че Н. ***. В период от миналото синът му Б. ***, в
техния дом. Отношенията между всички били сплотени и задушевни. Ненавременната
смърт на родителя им се отразила тежко на всеки от тях. Г.Г. също понесла
трагично загубата на любимия мъж. Тя се радвала на щастлив живот с него –
обичали се, помагали си, разбирали се и се подкрепяли емоционално; били единни
в своята всеотдайност за грижите за децата, а цялото семейство разчитало и
материално на финансовата подкрепа на починалия. Неговата кончина им причинила
дълбоки морални страдания, породени от непоносимото усещане за неговата
липса.
От показанията на
св. М. се установява колко тежък е бил периодът на възстановяване на
пострадалия М.. Освен физическите болки, последица от уврежданията, и медицинските
интервенции, претърпени по време на интензивното лечение, пострадалият М. бил в
продължение на два месеца на легло. Последвал шестмесечен период на ежедневни
прегледи, а после на контролни. Успоредно с това - консултациите с психиатър и
психолог. След стабилизиране на здравословното му състояние пострадалият
предприел действия за започване на работа, но и досега не е възвърнал пълноценната
си форма и изпитва затруднения с адаптацията. Предишното му трудово
правоотношение с „В.**” ЕООД било прекратено със заповед № 60/30.09.2011г. на
работодателя на основание непригодност за изпълняваната работа, изразяваща се в
липсата на нужната физическа издръжливост и концентрираност за изпълнение на
трудовите задължения. Пострадалият М. все още не преодолял и изпитания от
катастрофата шок; след нея започнал да заеква.
Показанията на
свидетеля Г. разкриват обстоятелствата за тежкото физическо и психическо
състояние на пострадалия А.М.. Установяват, че в продължителен период от време
той не е могъл да работи и да полага грижи за семейството си, което е довело до
решението на колегите му да събират парични средства, за да го подпомогнат. От
медицинските документи и заключението на експертизата за него е видно, че
пострадалият е претърпял четири оперативни интервенции докато е бил в здравното
заведение; установява се, че е бил в отпуск по болест за период от близо шест
месеца. В неговите рамки той се е възстановявал от претърпените увреждания,
като освен лечението, прегледите и терапията е претърпял и рехабилитационни
процедури. Счупването на тазовата кост изисква период за пълно функционално
възстановяване не по-малко от 12 месеца.
Актуалното
здравословно състояние на подсъдимия Й. е изяснено чрез назначените и приети от
съда съдебномедицински експертизи. Те са изслушани за решаването на
преюдициалния въпрос, касаещ обективната възможност на подсъдимия да участва в
съдебно заседание. Така разкриват и факта, че в резултат на получените при
произшествието травми подсъдимият е в увредено общо състояние – тежката
гръбначномозъчна травма е довела до структурни увреждания на гръбначния мозък,
които са дефинитивни (окончателни и неподлежащи на възстановяване); с долна
вяла парапареза умерена по тежест за десен и лека за ляв крак; на 17.01.2012г.
е хоспитализиран в нефрологичното отделение на МБАЛ „Токуда” заради хроничен
нефрит, също усложнение в резултат на травмата, получена при произшествието.
Преди
инвалидизирането му (с решение на ТЕЛК № 2394/10.10.2011г.) подсъдимият работел
в „Б.П.” ЕООД като специалист по маркетинг и снабдяване. Трудовият му договор
бил прекратен на 11.10.2011г. съгласно решението на ТЕЛК. Подсъдимият е семеен,
с две малки деца (на 4 и на 8 години). За него са предоставени добри
характеристични данни от съсед и от колега, видно от представените
характеристики. Спрямо подсъдимия Й. е постановен оправдателен съдебен акт (по
НОХД № 10013/09г. по описа на СРС, НО, 11 състав) на 20.01.2012г., за който
няма данни да е влязъл в сила към датата на настоящото произнасяне, по водено
наказателно производство за престъпление по чл. 354а, ал. 3, алт. ІІ, т. 1,
предл. І, вр. чл. 2, ал. 2 НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, като е
оправдан и по двете обвинения. Воденото спрямо Й.Й. досъдебно производство по
д.п. № 292/03г. по описа на НСС и пр.пр. 7028/03г. по описа на СГП е прекратено
с постановление от 22.12.2011г. на прокурор от СГП като не е изяснено дали
същото е било обжалвано от правоимащите лица, изтекли ли са сроковете за
обжалване и било ли е предмет на съдебен контрол.
От служебно
изисканата актуална справка за съдимост на Й.Й. е видно, че в миналото е бил
освобождаван от наказателна отговорност (с присъда по НОХД № 31/96г. на С.ския
районен съд, влязла в сила на 08.05.1996г.) с налагане на административно
наказание „глоба в полза на държавата” по реда на чл. 78а НК за деяние,
осъществяващо признаците на престъпление против транспорта (по чл. 343а, б.
„а”, предл. ІІ НК – за това, че на 27.01.1994г., при управление на МПС нарушил
правилата за движение на чл. 36, т. 8 ППЗДП като не осигурил предимство на
пешеходката К. И. С., пресичаща по пешеходната пътека, в резултат на което по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда (пукване на таза и счупване
на големия пищял на левия крак, обусловили трайно затруднение на движението на
крайниците, както и контузия на мозъка, създала временна опасност за живота на
пострадалата), като след деянието направил всички, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата.
С
оглед установената фактическа обстановка съдът е мотивиран да възприеме
следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
С деянието си подсъдимият
Й. е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл.
І, б. „б”, пр. ІІ, вр. ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ НК, като от
обективна страна при управление на
лек автомобил е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗДП,
вр. чл. 63, ал. 2, предл. ІІ ППЗДП и чл. 21, ал. 1, предл. ІІ ЗДП и е причинил
смъртта на повече от едно лице (на С. С. М. на 32 години, водач на лекия
автомобил „К.” и на Д. Б. К. на 53 години, пътник в същия автомобил) и средни
телесни повреди на повече от едно лице
(на А.С.М. и
на Й.К.М.), и деянието е извършено от дееца в пияно
състояние (с концентрация на алкохол в кръвта 2,6 промила, установено по
надлежния ред), като случаят е особено тежък.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние,
изразяващо се в това, че по време на привеждане и поддържане в движение на
превозното средство чрез въздействие върху механизмите за управлението му, е
извършил нарушение на правилата за движение. Подсъдимият е нарушил визираните в
изброените разпоредби правила, по силата на които като водач на пътно превозно
средство е бил длъжен да се движи с разрешена скорост и в собствената си пътна
лента.
На първо място се е движил с превишена скорост, която
се явява неразрешена по смисъла на чл. 21, ал. 1, предл. ІІ ЗДП, съгласно която
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория
„В” е забранено да превишава стойността на скоростта от 50 км/ч за населено
място. Подсъдимият е подбрал чувствително по-висока скорост на движение,
управлявайки автомобила си със скорост от 95 км/ч.
На следващо място, подсъдимият не е съобразил
поведението си с правилото на чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗДП, вр. чл. 63, ал. 2,
предл. ІІ ППЗДП, тъй като противно на въведената забрана да навлиза и да се
движи в лентата за насрещното движение, разделена надлежно чрез двойна
непрекъсната линия, чието застъпване и пресичане не е позволено, той е навлязъл
с управлявания от него автомобил в пътната лента, предназначена за насрещното
движение, създавайки по този начин пречка за движещо се по нея превозно
средство.
Като не е изпълнил тези свои задължения, подсъдимият
сам се е поставил в невъзможност да реагира своевременно, като дори не е
предприел и действия по намаляване на скоростта и спиране. Ударът би бил
избегнат, ако водачът бе съобразил задължението си да се движи с разрешена
скорост (всъщност той би бил избегнат и при движение на водача със скорост под
73 км/ч), която да му позволи да възприеме навреме възникналата опасност, за да
отреагира адекватно чрез своевременни действия по намаляване и спиране.
Подсъдимият обективно не е разполагал с техническа възможност да спре при
подбраната от него скорост на движение от 95 км/ч. и не е отчел изобщо внезапно
възникналата между двете превозни средства конфликтна ситуация. Движението му с
тази скорост е лишило дефинитивно от възможност за реакция водача на другото
превозно средство, който не е можел да спре аварийно и да предотврати удара,
при все че скоростта на движение на неговия автомобил не е била висока.
Ударът със сигурност не би настъпил и в случай, че
подсъдимият не бе навлязъл в лентата за насрещно движение, тъй като в такава
хипотеза между движенията на двете превозни средства не би имало точка на
конфликтно пресичане.
Следователно, в
резултат на комплексното нарушение на правилата за движение при управление на
МПС, е настъпил удар между водения от подсъдимия автомобил и управлявания от С.М..
В пряка и непосредствена причинноследствена връзка с поведението на подсъдимия,
на С.М. и на Д.К. са били причинени тежки увреждания, несъвместими с жизнените
функции, довели и до смъртта им, а на пътниците в лекия автомобил са били
причинени различни по вид и степен увреждания, които се субсумират под
дефиницията за „средна телесна повреда” по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Като пряка последица
от катастрофата на потърпевшия М. са били причинени четири самостойни травми
(три непосредствено при произшествието и една, възникнала като усложнение,
намиращо се в пряка причинноследствена връзка с първите), всяка от които
изпълва самостоятелно медикобиологичния характер на средна телесна повреда. Счупването на тазова кост в ляво в областта на
ацетабулума с изкълчване на крака в лява тазобедрената става е реализирало
медикобиологичния признак на трайно (за период над 30 дни) затруднение в движенията
на левия долен крайник; вътреставното счупване на главичката и на хирургичната
шийка на раменната кост на дясна ръка е реализирало медикобиологичният признак
на трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движенията на десния горен
крайник; гръдно коремна контузия с хемоперитонеум (излив на 500 мл. кръв в
коремната кухина), фисурата на черен дроб в пети сегмент, подкапсулният хематом
на черния дроб и трите лезии на чреводържача на тънките черва в съвкупност са
реализирали медикобиологичния признак, разстройство на здравето временно опасно
за живота. Въпреки лечението, тези тежки травми, довели до продължително
принудително обездвижване и залежаване на пострадалия, са имали за пряка
последица настъпването на тежки възпалителни промени в белите дробове, което
пък е реализирало медикобиологичния признак на разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Комплексно уврежданията се субсумират от обективна
страна под състава на причинена една телесна повреда; броят им и тежестта на
всяко поотделно са със значение не за съставомерността на деянието, а за оценка
на степента на обществената опасност на същото.
На Й.М. също са били причинени повече от едно
увреждане, които комплексно, но и всяко поотделно осъществяват самостоятелно
признаците на „средна телесна повреда”. Такива несъмнено представляват контузията
на мозъка в ляво теменно с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, обусловило
разстройство на здравето на пострадалия с временна опасност за живота му;
контузия на гръдния кош със счупване на три леви ребра (VII, VIII и IX), довело
до трайно затрудняване на движенията на снагата.
Следователно
подсъдимият е причинил едновременно смърт и телесна повреда на повече от едно лица.
Подсъдимият е извършил деянието в пияно състояние.
Съгласно трайно установената и безпротиворечива съдебна практика, такова е
налице, когато алкохолната концентрация в кръвта на дееца е над 0,5 промила. Последното
изменение на разпоредбата на ал. 3 на чл. 5 ЗДП обаче налага корекция на тази
практика в аспекта на това, че шофирането след употреба на алкохол вече е
забранено въобще, без значение от степента на алкохолната концентрация в
кръвта. Новата редакция на цитираната норма е в сила от месец юли на 2010г.
(изменена е с ДВ бр. 54/16.07.2010г.), тоест била е действаща към момента на
деянието и тъкмо тази забрана е била релевантна за подсъдимия. В този смисъл
инкриминираният праг за алкохолна концентрация в кръвта на водача на превозно
средство по време на управлението му, отличаващ административното нарушение от
престъплението, вече е от 0 промила до 1,2 промила (в тези граници деянието е
административно нарушение). Така че за „пияно състояние” следва да се приема
наличието на алкохолна концентрация в кръвта въобще. В конкретния случай тя е била
2,6 промила, което категорично очертава наличието на квалифициращото
обстоятелство. Поначало законът не поставя като условие наличието на причинна
връзка между пияното състояние и настъпването на произшествието, поради което е
безпредметно (а в принципен план – и невъзможно) обсъждането на евентуална
такава. Затова, въпреки че прие за установено пияното състояние на подсъдимия,
съдът намери, че следва да го оправдае по възведената с акта на обвинението
квалификация за нарушаване на правилото за движение, визирано в чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДП. Факт е, че подсъдимият е нарушил забраната да управлява превозното
средство под въздействие на алкохол, но погазването на това правило за движение
не се изисква да се намира в причинноследствена връзка с настъпването на
вредоносния резултат. Това е така по условие, защото нарушението само по себе
си и без да е нарушено друго правило за движение по пътищата, намерило
конкретен израз в управлението на автомобила, обективно няма как да постави
началото на причинноследствен процес, резултиращ в пътнотранспортно
произшествие. Поради въздействието на алкохола върху човешкия организъм и
обусловената от него дефинитивна опасност за (критично) занижаване на
самоконтрола и координацията, за извеждане на погрешни и неадекватни на
действителната обстановка преценки, законодателят е прогласил за нарушение,
респективно – за престъпление, управлението на МПС след употреба на алкохол.
Ако деецът обаче е извършил единствено това нарушение на правилата за движение,
то той никога не би могъл да бъде отговорен за реализирано пътнотранспортно
произшествие, след като не е допуснал нарушение при извършеното управление на
превозното средство, поставено в причинна връзка с вредоносния резултат.
Следователно дефинитивно се изключва възможността нарушаването на задължението,
закрепено в чл. 5 ЗДП да обуслови в каквато и да е степен настъпването на
резултата. За съставомерността на деянието са релевантни действията по
управление на автомобила, довели до настъпването на самото произшествие. Що се
отнася до нарушаването на коментираното правило, законодателят го е третирал на
плоскостта на квалифицирания състав на по-тежко наказуемото деяние.
На последно място – случаят е особено тежък, тоест
налице е и този признак от обективната страна на престъпния състав. Съгласно
легалната дефиниция (чл. 93, т. 8 НК) такъв случай е разкриващият изключително
високата степен на обществената опасност на деянието и дееца, като критерият за
последното е обективен – настъпилите вредни последици и другите отегчаващи
обстоятелства. Съдът приема, че конкретното деяние разкрива твърде висока
степен на обществена опасност. На първо място подсъдимият е нарушил повече от
едно правило за движение по пътищата, като при това нарушенията са флагрантни
по естеството си. Пътната обстановка не е била усложнена въобще – движението не
е било необичайно интензивно, не е имало неравности и дупки по пътя, не е имало
други участници в движението, допринесли за възникването на внезапна конфликтна
ситуация, която да е изисквала проява на спешна реакция и в този смисъл да е
представлявала затруднение за подсъдимия в качеството му на водач по време на
управлението на превозното средство; подсъдимият е бил запознат с участъка от
пътя, тоест бил е наясно, че след завоя следва прав участък и че за да подходи съобразно
правилата за движение, тоест, за да не навлезе в насрещната лента, е следвало
да се движи с разрешена скорост. Той обаче се е движел със скорост, превишаваща
почти двукратно пределно допустимата, тоест самото нарушение на това правило
разкрива значителна тежест. Управлявал е в пияно състояние превозното като
степента на алкохолно опиване е била тежка – концентрацията на алкохол в кръвта
е надвишавала многократно пределнодопустимата, над която деянието осъществява
състава на формалното престъпление по чл. 343б, ал. НК. Това обстоятелство е
показателно не само за завишената степен на общественото деяние, но и за също
такава на дееца, защото го разкрива в твърде негативна светлина. Като е решил
да управлява автомобила си в тежка форма на алкохолно повлияване подсъдимият не
просто е нарушил правилото за движение, но е проявил и грубо незачитане към
безопасността на останалите участници в движението, още повече, че е управлявал
в утринен час в работен ден, когато хората се придвижват до работа. Вредоносните
последици също разкриват твърде високата обществена опасност на деянието от
гледна точка на това, че на оцелелите потърпевши са били причинени множество
увреждания, медикобиологичната характеристика на всяко от които определя
самостоятелно признаците на средна телесна повреда.
Отново с едновременно значение и за деянието и за
дееца, е механизмът на настъпването на произшествието. В практически план
автомобилът, управляван от подсъдимия буквално е връхлетял върху другия, чийто
водач обективно не е могъл да реагира чрез никаква спасителна маневра;
подсъдимият дори не е предприел аварийно спиране. Този механизъм е обусловен от
тежкото в конкретната хипотеза нарушение по навлизането в насрещната за
движеното на подсъдимия пътна лента. Съдът не може да подмине безучастно при
извеждане на коментираната оценка и обстоятелството, че управляваният от
подсъдимия автомобил е бил тежък (с обща маса 4 300 кг., видно
от отразеното в КМАТЕ) не само в сравнение с блъснатия автомобил (с маса
1420кг), но и сравнен с обичайните леки автомобили. Техническите характеристики
и видът на управлявания от подсъдимия Й. джип, определящи го като мощно
превозно средство, несъмнено осигуряват преимущество на водача му от гледна
точка на собствената му безопасност в случай на сблъсък с друг лек автомобил. Соченото
предимство по отношение на по-надеждната безопасност, подсигурена от
стабилността, здравината, устойчивостта и др. подобни характеристики на превозното
средство, се възприема от съда като задължаващо водача на такъв автомобил да
подхожда отговорно при съблюдаването на правилата за движение, включително като
зачита обективното положение, че удар, който може да не е особено осезаем за
собственото му превозно средство би могъл да е фатален за друг участник в
движението по пътя, чието превозно средство не му осигурява безопасност в
същата надеждна степен. Накратко –
техническите и конструктивни преимущества на дадено превозно средство не следва
да насърчават (у водача му) поведение на пътното платно, неглижиращо в пълна
степен безопасността на другите. Процесният удар е бил твърде силен и неизбежно
фатален за водача и седящия зад него пътник в лекия автомобил „К.”, който
буквално е бил смачкан от страната на стълкновението. А се е случило така,
защото управлявайки собствения си защитен и стабилен джип, подсъдимият се е
придвижвал в градски условия с неразумно висока за същите скорост, като в
резултат на това е навлязъл и в насрещната лента, демонстрирайки безотговорно отношение
към здравето и живота на хората, движещи се с автомобилите по нея. Тези
конкретни проявления на водача по време и във връзка с извършване на деянието
мотивират извод за разкрита висока степен на обществена опасност и на дееца. Те
са с висока тежест и комплексно с обсъдените характеристики на деянието обосновават
извода на съда, че случаят е особено тежък. В отговор на изричния довод на
защитника съдът обобщава, че особената тежест на случая не се извежда от
съставомерните признаци, а от обстоятелства извън тях, допълнителни, но с
отношение към коментираните степени на обществена опасност на деянието и дееца.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. I НК, като
подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Водачът е бил длъжен да спази правилата за
движение. Като е нарушил умишлено същите той не само се е поставил в ситуация
да не може да реагира на каквато и да е опасност (в най-общия смисъл на
думата), но и е създал предпоставки за реализирането на такава. Подсъдимият е
бил длъжен и е могъл да предвиди, че при управление на автомобила с неразрешена
скорост е възможно да не съумее да реагира своевременно и да спре превозното
средство в случай на възникване на опасност, а също и че с навлизането си в
насрещната лента може да блъсне движещото се по нея превозно средство.
Следователно, бил е длъжен и е могъл да предвиди възможността за предизвикване
на пътнотранспортно произшествие, в резултат на което да бъдат причинени смърт и
телесни увреждания на хора. В заключение, подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна съставът на престъплението, за което е бил предаден на съд.
Съдът не споделя довода на адвокат Е., съгласно който
деянието било извършено от подсъдимия в условията на самонадеяност.
Действително, не се нуждае от нарочно доказване факта, че подсъдимият е бил
запознат отлично с особеностите на пътя, доколкото това е маршрутът до дома му.
Не може да се приеме обаче, че в интелектуалните представи на подсъдимия е било
включено предвиждането на последиците от конкретен вид (причиняването на смърт
и увреждания на хора), чието настъпване е считал, че ще може да предотврати.
В обобщение на изложените съображения съдът прие, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по повдигнатото му
обвинение, като, с оглед изложеното по-горе го оправда за нарушението на чл. 5
ЗДП, приемайки, че законът не му придава значение на релевантен
причинноследствен фактор за вредоносните последици, а също и за връзките с
б.”а”, предл. ІІ на ал. 3 на чл. 343 и с б. „б” на ал. 1 на чл. 343 НК. За
последното съдът прие, че прецизният юридически подход изключва препращането
към по-лекия вредоносен резултат, включен в по-тежката квалификация,
респективно към по-леката санкция.
ПО НАКАЗАНИЕТО
С оглед изискването
на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия при
условията на чл. 58а НК. От анализа на цитираната разпоредба е видно, че решаващият
орган следва на първо място да се ръководи от общите изисквания, валидни при
определяне и индивидуализиране на наказанието, и като определи смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тяхното съотношение и значение, да прецени дали
следва да определи наказанието при условията на чл. 54 НК или при тези на чл.
55 НК.
Съдът прие като
смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите
характеристични данни, дадени от негови познати, разкриващи го като социално и
трудово ангажиран гражданин, оставил добри впечатления у тях. За такова отчете
и изразеното от подсъдимия съжаление. Извън посочените съдът не установи
наличието на други от тази категория. Направеното самопризнание не може да се цени за
смекчаващо обстоятелство в конкретната хипотеза, защото то е абсолютна
процесуална предпоставка за провеждане на диференцираната процедура в
разновидността й по т. 2 на чл. 371 НПК, която пък се свързва с прилагането на
дължима по силата на закона привилегия при определяне на наказанието –
предвидено е намаляването му с една трета, а в случаите, в които са налице
основания за приложението и на чл. 55 НК е предвидено налагането на
по-благоприятното наказание. По тези съображения съдът не сподели тезата на
защитата, че процесното самопризнание има по-специфично значение, тъй като било
направено още в досъдебната фаза. Първо, това не е вярно, доколкото подсъдимият
се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Второ, разкриването на
престъплението, с оглед спецификата на конкретния случай, и неговото доказване,
поначало не обосновава, дори и при направено в досъдебното производство
самопризнание, оценката на последното като улесняващо дейността на
правосъдието. Отделен е въпросът за твърдяното изразено критично отношение.
Такова действително е заявено от подсъдимия още в началния етап на разследването.
То намира словесен израз и в изявлението на подсъдимия в съдебно заседание, в
хода на което той изразява съжаление за стореното от него, прието от съда за
смекчаващо обстоятелство. За да оцени обаче дали отношението на дееца е
действително критично осъзнато, съдът не следва да се ограничава само до
словесните изявления на подсъдимия, особено когато са налице обективни фактори
с контролно значение. В аспекта на изложеното съдът намери за основателно
възражението в репликата на един от поверениците, съгласно което процесуалното
поведение на подсъдимия следва да се ползва като ориентир за преценката за
изразената критичност. Процесуалното поведение на подсъдимия не е в полза на
извод, че критичното отношение е дълбоко осъзнато и искрено. Факт е, че подсъдимият
не демонстрира дължимата процесуална добросъвестност в контекста на
декларираната критичност към извършеното. Ползвайки за претекст несъмнено
недоброто си здравословно състояние, той подбра позиция да предизвика
неколкократни отлагания на делото с аргумент, че не може да участва в него.
Съдът отчита, че здравословното състояние на подсъдимия не е добро, но е
категоричен, че не бива да пренебрегне информацията, обективирана в показанията
на поисканите от прокуратурата и изслушани свидетели, разкриваща, че
подсъдимият е пътувал двукратно до гр. С. в периода между съдебните заседания
(и между изготвянето на двете експертизи, натоварени да изследват въпроса с
възможността на подсъдимия да участва лично в съдебното заседание), на които не
се е явил под предлог, че състоянието му не позволява. Тъкмо въз основа на тази
информация съдът прие, че макар и тежко, положението на подсъдимия не е пречка
за участието му в делото. В този смисъл не е пресилено да се приеме, че подсъдимият
не е упражнил добросъвестно своите процесуални права, тоест, че е шиканирал с
тях; това му поведение противостои на заявената осъзната критичност, защото е
показателно за отношението на дееца към разрешаването и приключването на случая.
Иначе, съдът прие позицията на подсъдимия, съгласно която като нормален,
здравомислещ човек той съжалява за причинените страдания – както на другите,
така и на собственото си семейство. По изложените съображения значението на
това съжаление се прие за смекчаващо обстоятелство, но същото не може да се надценява
и да се третира и като израз на осъзнатото критично отношение, за което
претендира защитникът.
Тежкото
здравословно състояние на подсъдимия не се възприе като изключително смекчаващо
обстоятелство и изобщо като такова, което смекчава неговата отговорност. Аргументът
за този подход на съда се черпи от особеността, че то не е резултат от
обективно, поставено извън волята на подсъдимия, нещастно стечение на
обстоятелствата (каквито например са заболяванията на човешкия организъм), а е
причинено от процесното деяние. Въпреки последното, съдът подчертава, че това
състояние на подсъдимия изисква приложението на хуманен подход при определяне
на наказанието. Принципът на хуманно отношение изключва унизително третиране и
неоправдано строго санкциониране на дееца заради здравословното му състояние. Той
налага проява на определена снизходителност при отмерването на санкцията.
Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчита осъществяването на деянието при едновременното
наличие на няколко по-тежко квалифициращи го признака, което несъмнено определя
по-високата степен на обществена опасност на деянието. Тя се очертава и от
това, че вината за катастрофата е единствено на подсъдимия, без каквото и да е
съпричиняващо поведение на другия водач.
Съдебното минало на
подсъдимия действително е чисто, доколкото той поначало не е осъждан на
наказание по смисъла на НК. Г-н Й. е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а НК. Давността
на освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност има за последица
заличаване на правното значение на приложението на института на чл. 78 а НК.
Това означава, че предишното деяние на подсъдимия не би представлявало
принципна пречка за приложението на същия институт при наличието на останалите
изисквания; че следващо деяние не би могло да се квалифицира като повторно.
Заличаването на правните последици от предишното приложение на чл. 78а НК обаче
не отменя факта на осъщественото в миналото деяние, а тъкмо той характеризира отчетливо
отрицателно личността на подсъдимия Й., най-вече в контекста на обстоятелството,
че предишната му проява е била от същия (като на процесната) вид – реализирано
ПТП, при което е било причинено средно телесно увреждане на пешеходка, чието
предимство е било отнето на пешеходна пътека. Тази данна се съобразява от съда
като отегчаващо обстоятелство за личността на дееца. Важен е фактът, че въпреки
проблемния епизод в миналото, в който е бил пострадал човек, подсъдимият не е преформулирал
нагласата си и е продължил да се изявява като недисциплиниран водач на МПС.
Извод за последното се черпи от лошите характеристични данни за подсъдимия като
водач на МПС. Те също са от значение при формиране на преценката за
обществената опасност на личността му и се ценят за отегчаващо обстоятелство. Извличат
се от данните в справката, видно от която е бил санкциониран административно за
различни нарушения на правилата за движение, сред които и такива за превишена скорост и за неправилно движение по
пътното платно (и двата случая следват хронологично освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК).
Данните за
неприключили други наказателни производства принципно също не характеризират
личността на дееца в позитивен план. За наличните такива в конкретния случай
съдът отбелязва обаче, че едното наказателно производство е приключило с
оправдателна присъда на първа инстанция, а другото – с постановление на
прокурор от СГП за прекратяване на наказателното производство. Факт е, че и
двата акта не се ползват със стабилност в правния мир, доколкото присъдата не е
влязла в сила, а за постановлението не са представени данни дали е предмет на
съдебен контрол, респективно какъв е резултатът от произнасянето на съда, или
дали са изтекли сроковете, в чиито рамки може да се упражни съдебен контрол.
Поначало, предвид презумпцията за невиновност, значението на данните за висящи
производства не бива да се надценява. Още по-малко може да му се придаде тежест
в разглеждания случай, в който и двете производства са приключили по
благоприятен за подсъдимия начин, макар и с неокончателни магистратски актове.
Затова съдът не основава изводите си за висока степен на обществена опасност на
тези данни.
От изложеното е
видно, че осезаем превес имат отегчаващите обстоятелства. Той е изразен не
толкова в количественото съотношение между двете групи, колкото в ясно
доминиращата тежест на отегчаващите. Следователно
наказанието следва да се отмери при условията на чл. 54 НК, тъй като не са
налице нито многобройни, нито изключително по характер смекчаващи
обстоятелства, определящи като несъразмерно тежко и най-лекото предвидено в
закона наказание.
За престъплението
по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. І, б. „б”, пр. ІІ, вр. ал. 1, б.”в”, вр.
чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” за
срок от пет до петнайсет години. Съобразявайки данните за съотношението между
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства съдът намери за справедливо да отмери
наказанието лишаване от свобода в размер над средния, но по-близък до него,
отколкото до максималния, предвиден в закона. Поради това намери за адекватна
санкция за стореното от подсъдимия определянето на наказанието в размер на
дванайсет години лишаване от свобода; аргумент за определянето на наказание в
размер, близък до средния е гореспоменатото дължимо хуманно отношение към
подсъдимия, който обективно е във влошено здравословно състояние поне на този
етап. Според съдебния състав така определената санкция е адекватна мярка на
държавна принуда, която е от естество да постигне успешно легитимните цели на
наказателната репресия в личен план за дееца. Същевременно се отчитат и целите
на генералната превенция, които, с оглед зачестилите масови случаи на
пътнотранспортни произшествия с фатален край за човешкия живот, не биха били
постигнати при определяне на по-леко наказание.
Процедирайки по
реда на чл. 58 а, ал. 1 НК съдът намали така определеното наказание с една
трета (с четири години) и осъди подсъдимия Й. на „лишаване от свобода” за срок
от осем години.
Липсата на една от
формалните предпоставки, визирани в чл. 66, ал. 1 НК определя като безпредметно
обсъждането на института на условното осъждане. Той не може да бъде приложен в
случая, тъй като наложеното с настоящата присъда наказание надвишава три
години.
При определяне на
режима на изтърпяване на наказанието съдът съобрази, че престъплението е
непредпазливо, и че подсъдимият е неосъждан, респективно не е търпял наказание
„лишаване от свобода” до момента. С оглед предвиденото в Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) тези две обстоятелства
обуславят въдворяването на Й.Й. за изтърпяване на наказанието в затворническо
общежитие от открит тип (чл. 59, ал. 1, предл. ІІ ЗИНЗС), при общ режим (чл.
61, т. 3 ЗИНЗС).
Съобразно разпоредбата
на чл. 343 г,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”. При определяне на
размера му, зачитайки и правилата на чл. 58а, ал. 5 НК и чл. 49, ал. 2 НК,
съдът намери за справедливо разрешение да отсъди срок от осем години, през
които подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС. Решаващият аргумент
за определяне на този размер бе базиран на обстоятелство, че подсъдимият не е
стриктен водач на моторно превозно средство и е нужно оказването на
по–интензивно въздействие чрез размера на това наказание върху личността на
подсъдимия в качеството му на водач на МПС. То би довело до целения ефект за
вбъдеще подсъдимият да се изявява като спазващ правилата за движение водач на
МПС без да рискува здравето и живота на другите участници в движението. От така
определеното наказание бе приспаднато времето на лишаването на подсъдимия Й. от
същото право по административен ред, считано от 10.03.2011 г.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от гражданските ищци
срещу подсъдимия Й. граждански искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за
претендирано обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, както
следва: от малолетната А.С.М., чрез нейната майка и законен представител Б.Б. –
М., за сумата 400 000 (четиристотин хиляди) лева ведно със законната лихва от
02.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата; от Б.А.Б. – М., за 200 000
(двеста хиляди) лева, ведно със законната лихва от 02.03.2011г. до
окончателното изплащане на сумата; от Н.Д.М., от А.Д.К., от Б.Д.К. и от Г.С.Г., поотделно за всеки от тях срещу
подсъдимия, граждански за сумата от по 100 000 (сто хиляди) лева ведно със
законната лихва от 02.03.2011г. до окончателното й изплащане; от Й.К.М., за 150
000 (сто и петдесет хиляди) лева ведно със законната лихва, считано от
02.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата; от А.С.М., за 100 000 (сто
хиляди) лева, ведно със законната лихва от 02.03.2011г. до окончателното
изплащане на сумата.
Разпоредбата на чл.
45 ЗЗД повелява, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Под “вреди” законът има предвид както имуществени, така и
неимуществени. За да е осъществен съставът на непозволеното увреждане е
необходимо да е налице виновно и противоправно поведение, което да е в пряка
причинна връзка с настъпилите вреди. В случая е установено, че подсъдимият Й. е
действал противоправно, като нарушавайки правилата за движение, при управление
на МПС, е причинил ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на С.М. и на Д.К.,
което на свой ред е довело до причиняване на страдания на близките им, и средни
телесни повреди на А.М. и Й.М., които са им причини болки и страдания. Налице е
причинна връзка между действията на подсъдимия и вредоносния резултат.
Следователно елементите, касаещи обективната страна на състава на непозволено
увреждане, са изпълнени. От субективна страна, за да е осъществен деликт, се
изисква деянието да е извършено виновно. Подсъдимият, както бе изяснено, е
действал виновно, при форма на вината непредпазливост.
Смъртта на С.М. и
на Д.К. без съмнение са причинили страдания на техните съпруги и на децата им. Следователно
на всеки от тях се дължи обезщетение от страна на подсъдимия и в този смисъл е
доказано основанието на всеки от предявените граждански искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът
определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. За да отсъди по
справедливост съдът прецени всички конкретни обстоятелства, изнесени във
фактическата част, със значение за определяне на обезщетението.
На изброените
най-близки на починалите е причинена непоправима и непоносима загуба. Тя никога
не би могла да бъде компенсирана успешно по какъвто и да е начин, в това число
и с парични средства, тъй като липсата на любимия им човек и свързаните с това
отрицателни емоции поначало не могат да бъдат оценени в паричен еквивалент,
защото въобще нямат такъв. Затова настоящият състав възприе, че целта му ще
бъде сведена до усилията да възмезди по справедливост неприятните изживявания
на пострадалите, свързани със загубата на техния близък и негативните последици
от нея, които те са изтърпели, търпят и ще продължават да търпят в ежедневието
си. Обичайните семейни отношения естествено се характеризират с типичната силна
привързаност и проява на грижи, любов и внимание между родителите и между тях и
детето им. Ако не е налице скъсване на тази обичайна връзка, намерило израз в
прояви на разрив в тези отношения, на отчуждение и студенина, то обичта и
близостта между съпрузите и тази към децата й, не се нуждаят от нарочно
изясняване и доказване. Любовта между тези близки хора не може да се оценява
степенувано. Достатъчно е да бъде установено, че между починалия и най-близките
му (партньора и децата) са били изградени типичните семейни връзки на
съвместния живот, изпълнен с разбирателство, обич и хармония, за да се приеме,
че загубата му е трагично събитие в техния живот. Тъй като в разглеждания казус
се установиха точно такива връзки на семейно щастие между починалите и техните
близки, съдът не намери основания да приложи диференциран подход при отсъждане
на обезщетенията. Затова и като съобрази изнесеното (във фактологията) за
отношенията между тях и за начина, по който са понесли загубата, съдът намери
за справедливо да присъди на всеки от гражданските ищци А. и Б. М., Н.М., А. и Б.
К. и Г.Г. обезщетение в размер на по 100 000 лева. Тъй като се дължи и
законната лихва, поискана от всички ищци, съдът я присъди, считано от датата на
деянието. Съдът отхвърли като недоказани по размер гражданските искове на
малолетната А.М. и на Б.М. за разликата до пълния им предявен размер, съответно,
400 000 лева от първата и 200 000 лева от втората.
На всеки от
гражданските ищци А.М. и Й.М. подсъдимият е причинил с поведението си средна
телесна повреда. И двамата са претърпели
множество болки и страдания. Първо са преживели ужаса на катастрофата, която
неминуемо е предизвикала дълбоко негативни емоционални изживявания у всеки от
двамата. На следващо място са претърпели болки от немалкото на брой увреждания,
които са получили, а и от претърпените медицински интервенции (пострадалият М.
е претърпял 4 операции), като при това животът и на двамата е бил поставен във
временна опасност. И двамата ищци са преживели дълъг възстановителен период, който
все още не е приключил, доколкото възстановяването им не е пълноценно; били са
дълго време нетрудоспособни, а пострадалият М. е бил освободен от предишната му
работа заради установената невъзможност да работи в условията на концентрация и
натоварване. Безусловно, причиненото произшествие е променило изклюително неприятно
живота им. Не е спорно и това, че те са търпели интензивни болки и страдания.
Затова и съобразявайки конкретните обстоятелства, изнесени във фактическата
обстановка, съдът намери за справедливо да присъди на всеки от тях обезщетение
в размер на по 40 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, а в останалата част – да отхвърли исковете като недоказани по
размер.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Приобщените като
веществени доказателства по делото лек автомобил марка „М.”, модел „G - 500” с ДК № ****; спортна обувка
(запечатана с картон серия А 057435), еърбек (запечатан с картон серия А
057439), синьо яке (запечатано с картон серия А 057434) и мобилен телефонен
апарат (запечатан с картон серия А 0125880) са собственост на подсъдимия и следва
да му се върнат, тъй като наказателното производство е приключило,
притежаването на вещите не е забранено, същите не са били средство или предмет
на престъпление, не са придобити в резултат на престъпление, няма данни за спор
досежно правото на собственост върху тях, тъй като собственикът им е установен.
Не е налице някое от основанията за отнемането им в полза на държавата. Поради
това съдът отсъди веществените доказателства да се върнат на подсъдимия.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на размер на 5 185, 37 (пет хиляди сто осемдесет и пет лева и трийсет и
седем стотинки), в полза на държавата по бюджета на Съдебната власт, както и 27
200 лева, представляващи дължимата държавна такса в размер на 4 % върху
уважените граждански искове, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК, вр. чл. 11
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – да заплати
и 50 (петдесет) лева - държавна такса за служебното издаване на 10 изпълнителни
листа.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия Й.И.Й. да заплати поисканите и направените (съобразно
доказателствата за заплащане на адвокатските възнаграждения) от частните
обвинители и граждански ищци деловодни разноски, както следва: на малолетната А.М.
и на Б.М. – 500 (петстотин) лева, на И.М. – 2040 (две хиляди и четирийсет)
лева, на Н.М. – 900.00 (деветстотин) лева, на А.К. – 900.00 (деветстотин) лева,
на Б.К. - 900.00 (деветстотин) лева, на Г.Г. – 3 100 (три хиляди и сто лева),
на Й.М. – 500 лева.
Частният обвинител и граждански ищец М. не е отправил в
писмената си молба искане за присъждане на разноските. Направеното от
повереника му адвокат Г. изявление в хода на съдебните прения, съгласно което
претендира уважаването на иска в предявения размер заедно с лихвите и законните
последици, се приема от съда като искане за присъждане на разноските, защото то
се включва в „законните последици”. Няма доказателства обаче нито за
договорено, нито за заплатено възнаграждение, поради което съдът не прие, че
разноските са „направени”. Затова и не ги присъди.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: