МОТИВИ към присъдата по НОХД №482 по описа на Варненския
окръжен съд за 2013г.
По отношение на подсъдимия А.А.Ч., Варненският окръжен прокурор е
повдигнал обвинение за престъпления от общ характер, наказуемо по чл.199 ал.1
т.4 вр. чл.198 ал.3 от НК, защото на
07.03.2013 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи - 2 броя медни съдове /менчета/ от по два и три литра, на стойност 32.50
лева, от владението на И.М.Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като
заварения на мястото на престъплението употребил сила /нанасяне на удар и
порезни рани/ спрямо заварилия го Г.В.К., за да запази владението върху
откраднатата вещ.
Съдебното следствие по делото е проведено в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа обвинението.
Акцентира върху данните за съдимостта на подсъдимия, както и върху интензитета
на упражнената принуда спрямо пострадалия. Ангажира теза, че справедливо
наказание за стореното ще е лишаване от свобода за срок около шест години,
което по размер следва да бъде редуцирано по правилото на чл.58а от НК.
Защитникът на подсъдимия
също пледира при липса на спор по фактите. Акцентира върху съдействието на подс.Ч. във връзка с разкриване на обективната истина по
делото. Моли съда да наложи наказание около минималния размер на санкцията,
което да намали по реда на чл.58а от НК.
В последната си дума подс.Ч. заявява,
че е зависим от наркотиците от 1995 година. Сочи, че след излизането си от
затвора единствен полага грижи за болната си майка.
От фактическа страна съдът прие за установени следните
обстоятелства:
Подс. Ч. е многократно осъждан. Към 07.03.2013 г.
спрямо него са влезли в сила 14 осъдителни присъди, като 13 от тях са за
престъпления против собствеността, а последната му присъда - за
престъпление по чл. 354 а ал.5, вр. ал.З т.1 от НК. С определение по НОХД № 4825/2010 г. по
описа на Районен съд - Варна, влязло в сила на 08.09.2010 г., е одобрено
споразумение, съгласно което Ч. е признат за виновен за престъпление по чл. 196
ал.1 т.2, вр. чл. 195 ал.1 т.З
пр.2, вр. чл. 194 ал.1, вр.
чл. 18 ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за
срок от 1 година при строг режим на изтърпяване. С присъда по НОХД № 3753/2008
г. по описа на Районен съд - Варна, влязла в сила на 27.02.2009 г. Ч. е признат
за виновен за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, вр.
чл. 195 ал.1 т.4, вр. чл. 20 ал.2 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2 години при строг
режим на изтърпяване.
На 07.03.2013 г. подс.
Ч. влязъл в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Витоша" № 2 с
намерение да открадне нещо. Той успял да влезе в сградата откъм южния й вход,
водещ към избените помещения, т.к. гвоздеите на
вратата на този вход били разковани и самата врата - отворена. Подсъдимият
стигнал до избеното помещение на свид. И.Х., живуща в
апартамент 18 А. С помощта на тръба той изкривил двете насрещни планки за
заключване на вратата на мазата на свид. Х.,
премахнал катинара и влязъл вътре. Започнал да тършува в мазата и взел две
медни менчета от по два и три литра. В този момент свид.
Г.К., който живеел в същата сграда, слязъл в избените помещения и се отправил
към мазата си, която била
съседна на тази на свид. Х.. Свид.
К. забелязал подс. Ч., който продължавал да тършува в
мазата на свид. Х., по действията му разбрал, че
същият е крадец и за да му попречи да избяга, го блъснал навътре в помещението,
като дръпнал към себе си входната врата на мазата. За да запази владението върху
отнетите вещи, подсъдимият грабнал един стъклен буркан, счупил го и замахнал с
парчето стъкло към лицето и ръцете на свид. К..
Последният се предпазил с ръце, но подс. Ч. му
нанесъл със стъклото няколко порезни рани по двете предмишници, при което свид. К. изпитал силни болки. Въпреки това той успял да
хване подсъдимия за дрехите, двамата се сборичкали и свид.
К. го съборил на земята. Съпротивлявайки се, подс. Ч.
успял да се отскубне, хукнал по коридора и излязъл от сградата през вратата,
водеща към южната й част, носейки в едната си ръка двете менчета. Свид. К. го последвал. Подсъдимият бягал в посока Пощенски
клон № 18 и стигайки до него, хвърлил двете менчета на земята, като продължил
да бяга в посока ул. „Рила". В същото време свид.
В.К. *** в посока от ул. „Г. Бенковски" към ул. „Дрин".
Той видял как подс. Ч. ***, прескача оградата на
булеварда и се отправя към ул. „Рила", където има детска градина. Свид. К. видял, че след подсъдимия тича мъж - свид. К. и запитал последния какво става. Свид. К. му извикал: „Крадец!", при което свид. К. също хукнал след подсъдимия, викайки му да спре. Подс. Ч. се скрил в двор и като се покатерил върху един
автомобил, се опитал са прескочи оградата на детската градина. В този момент свид. К. го пресрещнал и също се качил на капака на
автомобила. Подс. Ч. се опитал да удари и свид. К., но не успял и последният успял да го събори на
земята. След малко пристигнал и свид. К. и двамата
със свид. К. завързали Ч., който продължил да се
съпротивлява, със сезал, за да не избяга. Свид. К. се обадил по мобилния си телефон на полицейските
органи. На място дошли свид. В. В., К. Кирилов и П. Лалов -автопатрул при Първо РУП МВР - Варна. За случая било
докладвано на ОДЧ при Първо РУП Варна, а подс. Ч. бил
отведен в управлението.
За установяване на характера
на телесната повреда, нанесена от подс. Ч. на свид. К. била назначена съдебно -медицинска експертиза /л.
24-25/. Заключението на вещото лице е, че свид. К.
има порезни рани по двете предмишници, двете гривнени
стави, ожулвания по гърба на втори и пети пръсти на
лявата ръка. Порезните рани са резултат на действие на предмети с режещи
ръбове, вкл. парчета счупвано стъкло. Ожулванията по гърба на пръстите на
лявата длан са резултат на удари и тангенциално действие с или върху твърди,
тъпи предмети с подчертани ръбове или груба повърхност. В своята съвкупност
описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1
от НК.
Чрез заключение на съдебно-оценителна експертиза /л. 29/ се установява
стойността на предмета на престъпление -2 броя медни менчета, съответно от по
два и три литра, общо на 32.50 лева.
Назначената
по делото съдебно - психиатрична експертиза /л. 33-35/ установява, че подс. Ч. страда от синдром на зависимост към хероин. Към
момента на извършване на деянието на 07.03.2013 г. /както и към момента на
освидетелстването на 16.03.2013 г./ той е бил в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и
психическото състояние на подс. Ч. му позволява да
възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях и той може да участва пълноценно в наказателното производство.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена чрез приобщените по реда на чл.283 от НПК обяснения на подс.Ч., показания на свидетелите К., Х., К., В., протокол
за оглед, съдебните експертиза и писмените доказателства.
При анализ на доказателствата по делото
се налагат следните изводи:
На практика по настоящето дело няма спорни факти.
Авторството на деянието се установява посредством гласни доказателствени
средства – показания на очевидец К., които кореспондират с протокол за оглед на
местопроизшествие. Сведения за мястото и отнетите вещи се съдържат в
показанията на св.Х. и на св.К..
По време на досъдебното
производство подс.Ч. е отричал авторството на
деянието. Твърдял, че е бил нападнат от св.К., а при
боричкането между двамата последният се порязал на счупен буркан. Обясненията
на подс.Ч. са недостоверни. Същите се опровергават от
заключението на СМЕ, в което са индивидуализирани телесни увреждания по св.К.. При освидетелстването на пострадалия се установили
три рани с гладки ръбове и дължина около 3.5см по предно-външна
повърхност на дясна предмишница и дясна гривнена
става. Констатирана е била и линейна рана с дължина около 6см по задно-вътрешната повърхност на лявата предмишница, както и
линейна рана по вътрешната повърхност на лявата гривнена
става с дължина около 4см. По гърба на втори и пети пръсти на лява длан на св.К. имало червеникави ожулвания с неправилна форма и
размери до 1/2см.
Видно е, че се касае до неконцентрирани порезни
наранявания, които отговарят да са причинени по описания от пострадалия начин –
в момент на предпазване с вдигнати ръце от опитите на подсъдимия да пореже
лицевата му област с парче счупено стъкло. Ако пострадалият бе паднал върху
парчета от вече счупени буркани тогава порезните рани биха били концентрирани в
една телесна област. Липсата на подобна специфика на травмите дава основание на
съда да не приеме тезата на подсъдимия от д.пр. за
достоверна.
В хода на съдебното следствие подсъдимият признава
фактическото обвинение. Това му признание кореспондира изцяло с гласните и
писмени доказателства от досъдебното производство.
След като
прецени всички доказателства релевантни по делото, съгласно чл. 14 от НПК по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия А.А.Ч., в
извършване на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.199 ал.1 т.4
вр. чл.198 ал.3 от НК, защото на 07.03.2013 г. в гр. Варна,
при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 2 броя медни съдове
/менчета/ от по два и три литра, на стойност 32.50 лева, от владението на И.М.Х.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като заварения на мястото на
престъплението употребил сила /нанасяне на удар и порезни рани/ спрямо
заварилия го Г.В.К., за да запази владението върху откраднатата вещ.
Правните съображения за взетото решение са следните:
Подсъдимият е извършил
система от действия под контрола на съзнанието си, насочени към установяване на
собствена фактическа власт върху чужди движими вещи. В момент на установяване
на неправомерно държане върху два медни съда, той е бил заварен от Г.К..
Владението върху процесните вещи подсъдимият е
запазил като е използвал физическа сила. По този начин е осъществил т.нар. “грабежоподобна кражба”.
Деянието е извършено в
хипотезата на чл.29 ал.1 б.”а” от НК. Опасният рецидив се определя от
осъждането на Ч. по НОХД №4825/2010 година по описа на ВРС за престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.18 ал.1 от НК. На подсъдимия е било наложено
наказание от една година лишаване от свобода
при строг режим на изтърпяване.
Настоящето деяние е
извършено в срока по чл.30 ал.1 от НК.
При индивидуализация на
наказанието за стореното от подс.Ч., съдът отчете
следните обстоятелства:
Настоящето престъпление по
чл.199 от НК не разкрива висока степен на обществена опасност характерна за
престъпленията от този вид. Интензитетът на употребената сила не е бил висок,
стойността на отнетото също е ниска.
Личността на подсъдимия
следва да се индивидуализира в два аспекта. Първият и категорично по-тежкият
касае съдебното минало на Ч.. Той е осъждан дванадесет пъти за престъпления
против собствеността на гражданите /осъждането по НОХД № 4825/2010 година
обуславя настоящата квалификация и е изключено от този брой/. Само този факт е
достатъчен, за да наложи категоричен извод за наличието на трайно установени
престъпни навици у Ч..
Вторият аспект на анализ на
личността на подсъдимия е социалния. На първо място подсъдимият е малограмотен.
Той е без социални умения за обществена адаптация, както и без трудова
квалификация. Това го поставя в неравностойно обществено положение, като на
практика след напускането на затвора подсъдимият е лишен от всякаква
перспектива за социална реализация. Към това следва да се добави наркотичната
зависимост - пряко обвързана с ниския социален статус, като именно наркоманията
е станала причина за извършване на настоящето престъпление.
При така изложените факти
съдът счита, че наказанието на
подсъдимия следва да се индивидуализира при условието на чл.54 от НК – малко
над минималния размер в санкцията на чл.199 от НК, а именно лишаване от свобода
за срок от шест години.
По императив на чл.373 ал.2
от НПК това наказание подлежи на редукция по реда на чл.58а ал.1 от НК, като
подсъдимият Ч. следва да изтърпи лишаване от свобода за срок от четири години.
Съдът прие, че това наказание
справедливо ще изпълни целите на генералната и индивидуалната превенция на
наказателната отговорност. Наказанието следва да се търпи в затвор при строг
режим.
Съдът присъди в тежест на подс.Ч. направените деловодни разноски.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: