Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №

                                 

гр.Русе, 23.05.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 24-ти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Галя Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 1047 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

             

Ищцата Т.Р.И. твърди, че  на 11.10.1993г. Г. А. А.е прехвърлила на своя племенник и неин баща Р.Т. А. собствения си недвижим имот - АПАРТАМЕНТ А, находящ се в гр.Р., ул.М. Д., бл.М. Д., вх.., ет.. (самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.176.1.9) срещу задължение за гледане и издръжка. С нот.акт №153, том XVII, дело №5711/1997г. родителите на ищцата дарили на нея това жилище и към настоящия момент И. е собственик на описания апартамент и съответно плаща данъци за него. Твърди още, че Г. А.не е запазила право на ползване върху имота, но същата обитавала това жилище по свое желание и като част от грижите за нея.

В началото на м.декември 2016г. при посещение при леля си Г. в жилището, родителите на ищцата заварили вътре настанена първата ответница Е.Ш.. На поставените й въпроси какво прави в имота, тя отговорила, че е там със съгласието на Г. А.а. От своя страна Г. А.обяснила, че нейна племенница е натрапила присъствието на Ш. в апартамента, за кратко. Родителите на ищцата взели възрастната Г. А.в своето жилище, за да полагат непосредствени грижи за нея.

След като узнала, че в апартамента живее първата ответница, ищцата заедно със съпруга си отишла в жилището и разговаряли с нея. В хода на разговора Ш. поела ангажимент да заплати всички битови сметки и до края на календарната година да освободи апартамента. След Нова година, тъй като Ш. все още обитавала апартамента водили няколко разговора с нея и се договорили на 20.01.2017г. апартамента да бъде освободен.

На уговорената дата заварили в апартамента освен първата ответница и В.Н., които заявили че не бива да бъдат безпокоени, няма да напуснат апартамента и са сменили ключалката.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците В.Д.Н. и Е. Т. Ш. да опразнят и й предадат владението на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ А, находящ се в гр.Р., ул.М. Д., бл.М. Д., вх.., ет.. (самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.176.1.9. Претендира и направените по делото разноски.

Ответницата Е. Тасева оспорва основателността на предявения иск. Предявила е насрещен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против ищеца по делото -Т.Р.И. за сумата от 3000.00 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени й от ищцата в размер на 2500.00 лева и имуществени вреди в размер на 500 лева, както и иск по чл.75 ЗС и чл.76 от ЗС.

Ответницата В.Д.Н. не възразява относно обстоятелството, че е живяла известно време в апартамента на леля си – Г. А.а.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

За защита правото си на собственост всяко лице може да предяви ревандикационния иск по чл.108 от ЗС. Последният включва две свързани помежду си искания – да се установи съществуването на правото на собственост на ищеца и да се осъди ответникът, който владее без основание да прекрати по-нататъшното упражняване на фактическото владение върху спорния имот и да го предаде във владение на собственика. Следователно ищцата, за да проведе успешно защитата си по ревандикационния иск, следва да докаже наличието на три кумулативни предпоставки: 1. че е собственик, 2. че имотът се намира във владение или държане на ответника, 3. че ответникът владее или държи без основание.

В настоящия случай е налице конкуренция за право на собственост между ищеца и ответниците по отношение на процесния недвижим имот. Категорично по делото се установи че е налице първата предпоставка, обуславяща основателността на реивандикационния иск, а именно ищцата да е собственик – нот.акт за дарение на недвижим имот № 153, том XVII, дело №5711/1997г. на В.Симова - нотариус при РРС.

Ответниците, чрез процесуалния си представител признават, а и от свидетелските показания се установява, че процесния недвижим имот е освободен от ответниците. Е.Ш. е предала ключа за апартамента на ищцата, макар и след завеждане на настоящия иск. С оглед изложеното, предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен в частта, в която се претендира ответниците да бъдат осъдени да предадат собствеността и владението върху недвижимия имот.

По предявения насрещен иск с правно основание чл.45 ЗЗД:

Съгласно чл.45 и сл. ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди- имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена последица от увреждане. Съгласно изложените елементи от правопораждащия претенцията факт и при разпределение на доказателствената тежест съобразно разпоредбата на чл.127 ГПК  в тежест на ищеца Е.Ш. е да установи наличието на  противоправно действие или бездействие, предприето от ответника – Т.И., което му  е причинило вреда, както и  причинната връзка между двете. Ответникът е този който следва да докаже  липсата на вина в деянието му.

Нито един елемент, изискуем съобразно чл.45 ЗЗД, за да се ангажира деликтна отговорност не е доказан по делото. Ищцата Ш. не доказва наличието на противоправното  действие, което тя сочи в насрещната си искова молба, като причинило й вредите. За да бъде едно деяние или поведение противоправно съдът приема, че е достатъчен факта с него да са причинени  вреди било то поради нарушена правна разпоредба или поради несъответствие с изискванията на добрите нрави. При деликтната отговорност  противоправността на деянието се тълкува по-широко от противоправността в други правни отрасли и е достатъчно  за да се приеме, че едно деяние е противоправно  да са настъпили вреди, при липса на основание, които да оправдават тяхното настъпване. Липсват каквито и да било надлежни доказателства  поведението на ответницата по този иск да противоречи на законова разпоредба или добрите нрави и да причинява  неоправдани  вреди на ищцата. Липсват надлежни доказателства ищцата да е претърпяла имуществени вреди - поради липса на доказателства за претърпени такива вреди и противоправно поведение съдът приема, че не може да се установява връзка между двете като елемент от правопораждащия исковата претенция юридически факт.

Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от деликтно поведение на ответника е недоказан по основание, поради което същият следва да бъде изцяло отхвърлен.

По предявения иск с правно основание чл.75 и 76 от ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл.75 ЗС и съобразно разпределената с доклада по чл.146 ал.1 ГПК доказателствена тежест ищцата следва да докаже факта на упражнявано владение в продължение на повече от 6 месеца до момента на отнемането му. За този факт по делото не са събрани гласни и писмени доказателства. Нито една от посочените от нея свидетели ( св.Р.С. и св.С.Е.) не установи момента, в който Ш. се е нанесла да живее в апартамента. Същата твърди, че е била наемател в една от стаите на апартамента, и като такава би била в качеството си на държател, а не владелец. Съгласно чл.68, ал.2 от ЗС държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не дължи като своя. Право на посесорна защита по чл.75 ЗС и 76 ЗС има владелеца, а не държателя, поради което иска се явява неоснователен.

Предвид уважаването на иска ответниците дължат на ищеца разноски по делото в размер на 1322.91 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК

            Поради изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

            ПРИЗНАВА за установено спрямо В.Д.Н. ЕГН:********** и  Е. Тасева Ш., с ЕГН **********, че Т.Р.И., с ЕГН **********,***, е собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ А, находящ се в гр.Р., ул.М. Д., бл.М. Д., вх.., ет.. (самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.176.1.9, на основание чл. 108 ЗС, като

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Р.И., с ЕГН ********** против В.Д.Н. ЕГН:********** и  Е. Т. Ш., с ЕГН ********** иск, в частта, в която се иска да бъдат  осъдени ответниците да предадат на Т.Р.И., с ЕГН ********** владението върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ А, находящ се в гр.Р., ул.М. Д., бл.М. Д., вх.., ет.. (самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.176.1.9, като неоснователен, на основание чл. 108 ЗС.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Т.а Ш., с ЕГН **********, против Т.Р.И., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3000.00 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени й от И. в размер на 2500.00 лева и имуществени вреди в размер на 500 лева, както и иск по чл.75 ЗС и чл.76 от ЗС изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

  ОСЪЖДА Е. Т. Ш., с ЕГН **********  и В.Д.Н. ЕГН:********** да заплатят на Т.Р.И., с ЕГН **********, сумата от 1322.91 лв. дължими разноски в настоящото производство.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Окръжен съд- Русе.

            Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

Районен съдия: