Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
19.03.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 98 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „ШУЛЦ - 79“ ООД, депозирана против наказателно постановление №
38-0001720/12.12.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, в частта му по т. 2, в която на
дружеството жалбоподател, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАП. В
частта му по т. 1, накаазтелното постановление не е обжалвано и същото е влязло
в сила.
С
жалбата се ангажират твърдения, че в обжалваната част наказателното
постановление е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на така
релевираните твърдения се развиват съображения, че при издаването на АУАН и НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на
защита на дружеството, тъй като акта и наказателното постановление са издадени
в нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, т. 5 ЗАНН, предвид това, че не са посочени доказателства, които имат пряко отношение
към основния факт, предмет на доказване и в наказателното постановление не са
отразени, каквито и да било конкретни обстоятелства по извършване на посоченото
нарушение, които да имат пряко отношение към елементите на състава на същото и
обосноваващи посочената правна квалификация, което е довело до невъзможност
дружеството да проведе ефективно правото си на защита. По същество се ангажират
твърдения, че е приложен неправилно материалния закон и дружеството не е
извършило нарушение по смисъла на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАП. На последно място
се инвокират доводи, че неправилно админстративнонаказващия орган не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и липсват мотиви във връзка с преценка на тези
обстоятелства.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения развива
подробни съображения, във връзка с ангажираните с жалбата твърдения.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните фактически и правни доводи, прецени събраните по
делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 273014/26.11.2019г. против дружеството
жалбоподател, за това, че при извършена на 26.11.2019г. комплексна проверка на
дружеството жалбоподател, притежаващо Лиценз № 7008 за международен обществен
превоз на товари било установено, че транспортното предприятие е допуснало
осъществяване на превоз за собствена сметка на товар на дата 22.03.2019г.,
видно от пътен лист от 22.03.2019г. и Заповед от 22.03.2019г. с товарен
автомобил марка МАН, категория N 3, с рег. № Р 75 31 АТ с водач Н.Й.И., с ЕГН: **********,
който не отговаря на изискванията за квалификация на водача, като след
направена справка в информационните масиви на ИА „АА“ било установено, че
водачът не притежава карта за квалификация за периода от 06.04.2018г. до
12.04.2019г., които факти са субсумирани като нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр.
1 ЗАП.
Акта за
установяване на административно нарушение бил връчен на пълномощник на
дружеството и подписан от същия без възражения.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, за така
приетият за осъществен състав на административно нарушение по чл. 7б, ал. 1,
изр. 1 ЗАП, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи:
Съдът
намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, довело до нарушение на правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което
нарушение е неотстранимо и има за последица отмяна на оспореното наказателно
постановление на процесуално основание, макар и различно от наведените от
страна на дружеството.
Акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
наказателното постановление срещу дружеството, е съставен в присъствието и е връчен
на пълномощник на дружеството, който е удостоверил своята представителна власт с
пълномощно, рег. № 12652/22.11.2019 г., с нотариална заверка на подписите,
извършена от нотариус с рег. № 629 на НК (л. 6 от делото). Видно от
съдържанието на това пълномощно, на пълномощника на дружеството са делегирани
права, да представлява дружеството пред Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, но представителната власт е ограничена и изрично предвидена –
„... да подава, получава и подписва всички документи свързани с дейността на
фирмата“. Липсва упълномощаване от страна на законния представил на
дружеството, пълномощника да представлява същото в хода на административнонаказателно
производство и при съставянето на АУАН, а се касае само и единствено за
представителство при осъществяване на обичайната дейност на дружеството.
Изложеното
обосновава извод, че в настоящия случай при съставянето на АУАН е допуснато
нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2, чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, тъй като
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя или на надлежно упълномощено от него
лице, както и е връчен на лице без представителна власт, в противоречие с цитираните
процесуални правила, което е самостоятелно и достатъчно основание за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и налага неговата
отмяна.
В този
смисъл са и Решение от 29.10.2018г. на Административен съд – Русе, постановено
по КНАД № 247 по описа на съда за 2018г. и Решение от 20.09.2018г. на
Административен съд – Русе, постановено по КНАХД № 216 по описа на съда за
2018г.
От своя
страна административнонаказващият орган е нарушил задълженията си по чл. 52,
ал. 2 ЗАНН, като не е констатирал, че акта не е бил предявен на нарушителя и не
е върнал същия на актосъставителя.
Разпоредбите
на ЗАНН, касаещи връчването на АУАН именно на нарушителя са императивни и не
могат да се тълкуват разширително.
По
изложените мотиви наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед
пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че настоящия съдебен състав
намира за неоснователни релевирани с жалбата и поддържани в хода и по реда на
съдебните прения доводи на пълномощника на дружеството жалбоподател, касаещи
допуснати в хода на производството различни от посоченото от съда съществени
процесуални нарушения, доколкото тези доводи не намират опора в закона и
доказателствата по делото.
Не са
допуснати сочените нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 ЗАНН, тъй като
нарушението, както в АУАН, така и в НП е описано подробно и в същите са намерили отражение
всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност. Не е налице противоречие между
приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
нарушител. Противно на твърдението в жалбата, в АУАН и НП, изрично са посочени
датата на която е извършено нарушението 22.03.2019г., което е именно датата на
която е бил извършен превоза, а така също и всички конкретни обстоятелства, обосноваващи
и дадената правна квалификация, като изрично е посочено, че превозът е извършен
въз основа на заповед на представляващия дружеството, която изрично е цитирана
и приложена към АУАН, посочен е товарния автомобил и че същият е собственост на
дружеството жалбоподател, че превоза е извършен за собствена сметка, като са
посочени и приложени доказателства във връзка със същия, изрично е
индивидуализиран водача, с който е бил извършен превоза и периода през който
същият не е притежавал карта за квалификация.
Във
връзка с възражението, за допуснато нарушение на чл. 42, т. 3 ЗАНН при
съставянето на АУАН, тъй като не е посочено мястото на нарушението в НП, същото
не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото от посочените в АУАН
и приложени по преписката писмени доказателства – пътни листи, безспорно се
установява, че се касае за превоз за собствена сметка, извършен по маршрут База
– Ценово, Ценово – Русе, База – КТМ и КТМ - База, което обосновава и наличието
на териториална компетентност за наказващия орган, като същевременно липсата на
вписано място на извършване на нарушението не е ограничило по никакъв начин
правото на защита на дружеството.
В този
смисъл е Решение от 08.11.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по
КАНД № 258 по описа на съда за 2019г.
Не
представлява съществено процесуално нарушение липсата на мотиви в НП, касаещи
отказа да се приложи чл. 28 ЗАНН, тъй като преценката на тези обстоятелства е
винаги задължителна, но тяхното обективиране в НП не е , тъй като не се съдържа
такова изискване в чл. 57 ЗАНН.
Основателни
са твърденията в жалбата, че в настоящия случай не е осъществен състав на
нарушение от страна на дружеството по смисъла на чл. 7б, ал. 1 ЗАП.
Видно
от представеното в хода на производството по обжалване на наказателното
постановление заверен препис на Удостоверение за професионална компетентност №
142-003060/05.03.2019г., се установява и доказва, че водачът, с който е бил извършен
превоза на 22.03.2019г. е притежавал професионална компетентност, поради и
което с извършването на превоз с посочения водач, дружеството не е осъществило
състава на нарушението по чл. 7б, ал. 1 ЗАП, за което е санкционирано.
С оглед
твърденията в жалбата, следва да бъде посочено, че не е налице твърдяното
противоречие между приетата за нарушена правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение и издирената и приложена санкционна разпоредба на чл.
96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП, доколкото същата предвижда санкция именно, за лице,
което назначи или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени в този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари, каквото изискване е именно посоченото в чл. 7б, ал.
1 ЗАП и именно разпоредба на чл. 96г, ал. 1 ЗАП е съответстващата санкционна
разпоредба на нарушението по чл. 7б, ал. 1 ЗАП.
Не е
налице и твърдяната липса на корелация между фактическото и юридическото
описание на нарушението.
Цитираната
Наредба № 41/04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите и придобиване на начална квалификация е неотносима към
настоящия казус, тъй като същата определя само и единствено условията и редът
за провеждане на курсове за начална квалификация на кандидатите за придобиване
на начална квалификация, за провеждане на курсове за периодично обучение и
извършване на регистрация и издаване на удостоверение за регистрация на лицата,
организиращи и провеждащи курсове за обучение на кандидатите.
По
изложените мотиви, наказателното постановление следва да бъде отменено като
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в полза на дружеството
жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените от същото разноски в хода
на съдебното производство, в размер на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение, а именно 300 лева, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
38-0001720/12.12.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, в ЧАСТТА МУ по т. 2, с което на „ШУЛЦ - 79“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град Русе, ул. „Търговска“ № 22, на основание чл. 96г, ал. 1,
пр. 2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева, за нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАП.
В
частта по т. 1 от НП, същото не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ ДА ЗАПЛАТИ
на „ШУЛЦ-79“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе,
ул. „Търговска“ № 22, на основание чл.
63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА в размер на 300,00
(триста) лева, представляваща разноски в хода на съдебното производство
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: