Р Е Ш Е Н И Е
№ 2097
гр. Пловдив, 22.11.2023 г.
Административен
съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието
на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАД № 1807
по описа на за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано
е по две касационни жалби:
Касационна
жалба от адвокат В.С. като пълномощник на И.И.Б.,ЕГН **********,*** против
Решение № 903/17.05.2023г. по адм.дело № 2952/2022г. по описа на
Административен съд-Пловдив,в частта,с която е отхвърлен иска на И.И.Б. за
разликата над 8382.00 лева до пълния предявен размер от 20000.00 лева, като
неоснователен и недоказан.По подробно изложени съображения в жалбата се иска
отмяната на оспореното решение като незаконосъобразно,необосновано и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Постъпил
е отговор от ГД „Изпълнение на наказанията“ чрез юрисконсулт Ч., като се
заявява, че се оспорва жалбата. Иска се да се отхвърли същата като
неоснователна и да бъде потвърдено решението в тази част.
Постъпила
е втора касационната жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“, с която се
обжалва решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на И.И.Б.
обезщетение в размер на 8382.00лева за претърпени неимуществени вреди от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 ЗИНЗС в периода 13.12.2018 г. до 11.08.2021 г. и от 03.12.2021 г. до
16.11.2022 г. вкл., както и да му заплати законовата лихва върху тази сума,
считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 16.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се иска да бъде
отменено.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност и на двете
жалби и моли съда да потвърди решението на Административен съд – Пловдив, като
правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба, подадена от И.И.Б. ***, понастоящем
в Затвора гр. Пловдив, ЕГН**********, подадена чрез адв. В.С. срещу ответника
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София с искане да бъде осъден
ответника да заплати обезщетение в общ размер от 20000.00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане, дължащи се на извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията с поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и
претърпени от него в тази връзка неимуществени вреди, изразили се в унижение,
уронване на човешкото му достойнство, обида, възмущение, стрес, притеснения и
психологичен дискомфорт.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се твърди, че неимуществените вреди
се претендират във връзка с пребиваване в Затвора гр.Пловдив, когато ищецът е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за времето от 13.12.2018г до
11.08.2021г., както и от 01.09.2021година до датата на предявяване на исковата
молба. Излага данни, че настъпилите за него неимуществени вреди са пряка и
непосредствена последица от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, обективирани в
липса на достатъчно жилищна площ, липса на условия за нормално житейско
пребиваване, като не е имало надежно отопление през зимния период и необходимо
охлаждане през летния период, липса на постоянен достъп до санитарен възел и до
постоянно течаща топла и студена вода, наличие на лошо осветление и на достъп
до свеж въздух, наличие на мухъл, гризачи и други вредители, като всичко това е
довело до влошаване на здравословното му състояние, както и до неприемливо
уронване на човешкото му достойнство, като той е преживял стрес, болка,
огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност. С така изложените
обстоятелства счита, че са му нарушени правата по чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС.
Исковата
молба е приета за частично основателна.
Съдът
се е произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения и е приел, че
за времето от 13.12.2018г до 11.08.2021г ,така както е посочено в исковата
молба са налице обективните предпоставки за търсеното обезщетение за
неимуществени вреди поради наличие на материалноправни предпоставки да се
реализира съответната отговорност на ответника. За посоченото време ищецът е
бил в пенитенциарно заведение –Затвора –Пловдив -и е търпял посоченото от него
въздействие, дължащо се нарушения на разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС от страна на
затворническата администрация, свързано с нарушение на разпоредбата на чл.43
ал.4 ЗИНЗС за период от 952 дни, което се е изразила в поставянето му да
пребивава в помещения, в които жизнената площ на всяко лишено от свобода лице е
била под 4 кв.м.. За този времеви период са налице материалноправните
предпоставки за търсене на материална отговорност за обезщетяване на причинени
вреди във връзка с незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията,
свързани с поставянето му в нечовешко или унизително състояние при изпълнение
на съответното наказание, които са свързани и с изложените в исковата молба
обстоятелства.
Съдът
е приел също,че частично основателно се явява и искането за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за част от времето на престои в Затвора
-Пловдив от 03.12.2021г. до датата на предявяване на исковата молба
-16.11.2022г.. Представена е справка от 21.12.2022г., справка
рег.№9907/21.12.2022г. на Затвора Пловдив, която обхваща периода на настанени
лица в приемно помещение и с №37, №39 и №36, от която е видно, че за времето от
общо 99 дни в този период ищецът е пребивавал в условията на пренаселеност и за
така посочения период от престоя на ищеца в Затвора –гр.Пловдив са установени
незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата
администрация по смисъла на чл.3 ЗИНЗС, дължащи се на нарушения на изискванията
на чл.43 ал.4 ЗИНЗС.
Така
от събраните доказателства за посочения период съдът установява общо 1051 дни,
по които вземането за обезщетение на ищецът е станало изискуемо.
В
мотивите си съдът се е позовал на чл.43 ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС и разпоредбата на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
както и е цитирал практика на ВАС и ЕСПЧ.
На
следващо място, съдът е приел за неоснователна исковата претенция по отношение
на престоя на ищеца в Затвора Пловдив по останалите изложени в исковата молба
обстоятелства и съответно е отхвърлил иска в тази част. Съдът е приел,че за останалите дни от престоя на ищеца в посочените
помещения не е превишаван максимално определеният капацитет на настанени в тях
лица и лишеният от свобода е разполагал с жилищна площ от 4 кв. м. на човек
Неоснователни
и недоказани са приети твърденията на И.Б., че при изтърпяване на наказанието
му той не е разполагал с постоянно течаща студена и топла вода.Съдът е приел,че
събраните по делото доказателства сочат, че спалните помещения,които е обитавал ищеца са с
лоши хигиенни условия, но е отбелязано, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависят от личните усилия на
лишените от свобода, които се грижат за почистването.Горното не може да бъде
вменено на ответната страна.
Като
неоснователно е прието и твърдението за
наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период, доколкото от страна
на ответника са представени писмени доказателства за извършвани дезинфекция,
дезинсекция и дератизация. Неоснователно
е и изложеното обстоятелство, че помещенията са били незатоплени през студения
период и неохладени през горещият период.
По
отношение на настъпилите неимуществени вреди, първоинстанционния съд е посочил,
че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия като пренаселеност, сами по
себе си са от естество да причинят чувства на унижение и безпомощност. Според
съда, пренаселеността в помещенията е само по себе си такова обстоятелство,
което и обективно води до извод за унизително към човека отношение, доколкото
неминуемо се отразява върху човешкото достойнство. В тази насока е цитирана и
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
По
отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по
справедливост и е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за
частично доказана и по размер, като е посочил, че справедливото обезщетениеследва
да бъде определено в размер от 8 лева/ден (4,09 евро/ден) за част от процесния
период от 13.12.2018г. до 11.08.2021г. и от 03.12.2021г. до 16.11.2022година
вкл.. Съдът е съобразил размера на това
обезщетение с постановените решения по делата Йорданов и Джелебов срещу
България и Иванов и други срещу България, с които се приема, че справедливо
обезщетение, присъдено от националния съд, се равнява това, определено на минимум 4 евро на ден или
на 30 % от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства.
Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца е
присъдено обезщетение по справедливост за посочените общо 1051 дни, което се
определи в размер на 8382.00 /осем хиляди триста и осемдесет и два/ лева. Съдът
е приел,че с така определеният размер най-точно и съответно на нарушението ще
се овъзмезди ищецът за претърпените от него неимуществени вреди, свързани с
нарушения на администрацията по пренаселеност на спалните помещения. В
останалата си част над размера от 8382.00 лева до претендирания размер от
20000.00лева искът се явява неоснователен, недоказан и е отхвърлен. Спрямо този уважен размер на
предявения иск от 8382.00 лева, е уважена уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2022г. – датата на
постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
На
първо място, по жалбата на И.И.Б., съдът намира, че първоинстанционният съд
обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани.
Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и
обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за
необоснованост на оспорения съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
В
случая безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания са в
пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно: от липсата
на достатъчно жилищна площ в рамките, но за част от посочения период в затвора
Пловдив.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че липсват
бездействия от страна на затворническата администрация по отношение на
дезинсекция и дератизация в помещенията, обитавани от лишените от свобода, както
и липса на санитарен възел с течаща студена вода и достъп до топла такава,липсват такива бездействия и по
отношение на отоплението и хигиената в спалните помещения.
В
случая е предоставена пълна информация относно престоя в Затвора Пловдив на Б. и от страна на затворническата администрация
са представени достатъчно доказателства, които да оборят твърденията на
последния.
Предвид
изложеното, съдът намира жалбата на адв. С., като пълномощник на И.И.Б. за
неоснователна.
Напълно неоснователен е касационният довод на
ГДИН, относно преценката на съда за наличие на вреди, тъй като съобразно
разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен обоснован
и логичен извод, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия като
пренаселеност, само по себе си, е от естество, да причини чувства на унижение и
безпомощност. Тези условия са несъответни на минималните критерии и стандарти
на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на минимална жилищна площ за
част от периодите, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо
човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
ЕСПЧ
нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по чл.8, §1 от ЕКПЧ не могат
да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в
упражняването на дейността им. Нормата на чл.8, §2 на ЕКПЧ прави изключение
единствено касателно намеса на държавата, предвидена в закон или е необходима в
интерес на националната и обществената сигурност или икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за
защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно,
тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на
изключенията по §2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на
пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение
на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните с
лишаване от свобода.
Неоснователно е искането на касационния жалбоподател, за отмяна на решението в частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение в размер на 8382 лева за посочените в решението периода за престоя на Б. ***. Изводите на съда за размера на обезщетението, съответстват на правилната преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им въздействие върху жалбоподателя, предвид условията на пренаселеност в килиите, в които е пребивавал в затвора Пловдив в рамките на уважения период,а именно: от 13.12.2018г. до 11.08.2021г. и от 03.12.2021г. до 16.11.2022година вкл.
В
заключение, размерът на така определеното от първа инстанция обезщетение е
съобразено с времевата продължителност на търпените вреди в помещенията, в
които е бил настанен И.Б. и е в съответствие с изведената от закона и дължима
справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая,
при определяне размера на обезщетението, правилно съдът е взел предвид и
практиката на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за справедливост е
определил същото. В тази връзка съдът е изложил подробни и обосновани мотиви,
които настоящия съдебен състав ги споделя изцяло.
Предвид
изложеното, съдът намира жалбата на ГДИН за неоснователна.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
При
този изход на спора и предвид претенциите на касационния жалбоподател И.Б. за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Ето
защо, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, ХХVI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 903/17.05.2023 год.,
постановено по административно дело № 2952/2022 г., по описа на Административен
съд - Пловдив, ХХХVIІІ състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.