РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Костинброд, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20231850101068 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 240 ал. 1 и 2
от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба вх. № 6091 от 15.12.2023
г. подадена от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление : гр. С., бул. „****” № 85, ет. М., със законен представител М.Г.А.
– изпълнителен директор, чрез адв. Д. - САК против А. Б. П., ЕГН **********
от гр. С., ж. к. *****, с която ищецът иска да бъде признато за установено
спрямо ответника, че последният дължи сумата в общ размер на 1 321.96 /
хиляда триста двадесет и един лева и деветдесет и шест стотинки / лева, от
които : 916.67 / деветстотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки
/ лева - главница, сумата от 328.50 / триста двадесет и осем лева и петдесет
стотинки / лева – договорна лихва, за периода от 20.02.2022 г. до 20.12.2022 г.
и сумата от 76.72 / седемдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки / лева
– законна лихва за забава, за периода от 21.02.2022 г. до 27.03.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.03.2023 г. до
изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е
1
предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 500 / 2023 г. по описа на
РС – гр. Костинброд лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление
по чл. 47 ал. 1 от ГПК и не е намерено чрез работодател и е указано на
заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви
иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна
такса.
Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на
сключен между страните Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
ДЗ010145 / 20.12.2021 г. , като е кандидатствал за отпускане на сумата от
1 000.00 / хиляда / лева. След като е бил одобрен на същия е изпратен на
посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит
от разстояние. Същият е потвърдил сключването на договора и съответно
сумата е била преведена чрез системата Е – рау и получена от него на каса на
офис „Изипей“ АД, след представяне на лична карта от ответника.
Ищецът заявява, че съгласно ЗПК / Закона за потребителския кредит / на
ответника е била предоставена преддоговорна информация, като същият се е
запознал с нея и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е
потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“.
Съгласно условията на сключения договор ищецът е поел задължение да
представи да предостави на кредитополучателя заем, под формата на
потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на
задължението е платимо ведно с главницата на равни месени вноски с
посочени в договора падежи : 20.01.2022 г., 20.02.2022 г. и др.
Сочи се, че първата вноска по кредита с падеж 22.01.2022 г. е изцяло
платена, но към дата 27.03.2022 г. кредитополучателят не е погасил нито една
от останалите вноски по кредита, на които падежите са настъпили на
съответните дати.
Твърди се още в исковата молба, че ответникът не е осъществил плащане
на няколко вноски, въпреки че служители са се свързали с него, той не е
изразил желание да извърши плащания.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
2
сумата в общ размер на : 1 321.96 / хиляда триста двадесет и един лева и
деветдесет и шест стотинки / лева, от които : 916.67 / деветстотин и
шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки / лева - главница, сумата от
328.50 / триста двадесет и осем лева и петдесет стотинки / лева – договорна
лихва, за периода от 20.02.2022 г. до 20.12.2022 г. и сумата от 76.72 /
седемдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки / лева – законна лихва за
забава, за периода от 21.02.2022 г. до 27.03.2023 г., ведно със законната лихва
от дата на подаване на заявлението – 28.03.2023 г. до изплащане на вземането,
както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по
заповедното производство и по настоящото производство.
Ищецът редовно призован, не се явява, но е депозирал становище вх. №
4851 / 26.08.2024 г., с което поддържа така подадените искове и моли съдът да
постанови решение, с което да уважи същите.
Ответникът редовно призован по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК не се явява,
не се явява и назначеният му особен представител адв. М. – САК, която е
депозирала молба вх. № 6109 / 21.10.2024 г., с която заявява, че оспорва така
предявените искове, поддържа отговора и моли съдът да отхвърли същите.
Претендира разноски.
Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира
за установено следното от фактическа страна :
От приложената като доказателство заварен препис от заявка №
004548, която е потвърдена на 20.12.2023 г. и е подадена от ответника е видно,
че същият е поискал от ищеца сумата от 1 000.00 / хиляда / лева. След
одобрението му ответникът е сключил с ответника Договор за потребителски
кредит „Екстра“ № ДЗ010145 / 20.12.2021 г. и претендираната от него сума в
размер на 1 000.00 лева му е била преведена чрез системата е – pay, което се
установява от приложения по делото оригинал от разписка №
2000000282967365 / 21.12.2021 г.
От приложения заверен препис от Заповед БНБ – 23940 / 21.02.2020 г. се
установява, че Заповед № РД22 – 2133 / 03.10.2012 г. е изменена, като е
заличен „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК : ****, с рег. № ****и е вписано
„КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр.
С., район ****, с рег. № ***.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422 ал. 1,
във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството и се доказва от
приложените по делото писмени доказателства, че между страните е бил
сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010145 / 20.12.2021
г. записан на магнитен, оптичен или друг носител, с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ съгласно чл. 3 ал. 1 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /
ЗЕДЕУУ /.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от ЗЕДЕУУ електронното
заявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация. Същото се счита за подписано съгласно
чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на
ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и
единствено с ответника, която лично е предоставил на дружеството при
кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в
заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое
друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение
на подписан документ не само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис / чл. 13 ал. 3 от ЗЕДЕУУ /, но
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен
електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която
логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай.
В настоящия случай е представен договор сключен между страните в
писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиките му. Съгласно разпоредбата на чл. 184
ал.1 от ГПК той се предоставя по делото именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
4
Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца,
съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му
договор чрез предоставен e-meail адрес и телефонен номер е равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен
подпис по смисъла на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на
носител, обективиращ частни, подписани от страните документи. Съгласно чл.
180 от ГПК те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им.
С оглед на горното съдът не споделя доводите на назначеният особен
представител на ответника, че по делото не са налични данни относно
извършване на електронен подпис, от който да се направи безсъмнен извод
относно автора на съответния подпис и титуляра на предоставените данни.
Съдът не споделя и доводите на особения представител на ответника – адв.
М. – САК, че производството следва да бъде прекратено, тъй като нямало
доводи ответникът да бъде уведомен по реда на чл. 47 от ГПК.
Напротив и в заповедното производство и в исковото производство съдът е
направил справка в НБДН за адресите : постоянен и настоящ адрес на
ответника, изпратил е съобщение и на двата адреса, а след направена справка
в НАП е изпратил съобщение и по местоработата на ответника, но лицето не е
открито. При което положение е следвало да се приложи разпоредбата на чл.
47 от ГПК.
Въпросният договор е сключен по реда на ЗПФУР,където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като
отношенията между страните в тази връзка се уреждат по
електронен път. Сключването на договора става не чрез подписването му от
кредитополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на
съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на
въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по
договора.
С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел
условията на съглашението. Дали същият се е запознал предварително с
общите условия и дали ги е приел, в случая е без значение, защото той е имал
тази възможност преди да направи онлайн избора си за сключването на
договора. С извършване на това фактическо действие последният се валидира
и страните се задължават по него, а наред с това се считат и обвързани от
5
общите условия, които са неразделна част от съглашението, без да е
необходимо по отношение на клаузите от тях да се изразява отделно
волеизявление за приемането им. Още повече, че изрично в тези общи условия
в раздел IV е записано, че при одобряването на заемателя, на електронната
поща на същия се изпраща като прикачен файл текстът на договора, в който е
маркирано, че ОУ са неделима част от него. Наред с това е посочено, че с
натискане на линка за потвърждение се декларира запознаване и съгласие с
условията на договора, което пък е предпоставка за превеждане на
съответната заемна сума по банковата сметка. По тези съображения съдът
приема, че в случая е възникнало валидно правоотношение по такъв тип
договор за потребителски кредит, по което всяко едно от лицата дължи
изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума
кредитодателят е изпълнил своето основно задължение. Оттук следва, че и
ответникът дължи връщане на заема в съответния срок, като в противен
случай в негова тежест възникват задължения за обезщетение за забава.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства за връщане
на сумата на уговорения падеж, поради което решаващият съдебен състав
приема, че по отношение на същия са налице елементите от фактическия
състав на виновно неизпълнение на поето договорно задължение.
По така изложените съображения, съдът намира, че претенцията с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД е основателна, поради
което следва да бъде уважена в общ размер на 1 321.96 / хиляда триста
двадесет и един лева и деветдесет и шест стотинки / лева, от които : 916.67 /
деветстотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки / лева -
главница, сумата от 328.50 / триста двадесет и осем лева и петдесет стотинки /
лева – договорна лихва, за периода от 20.02.2022 г. до 20.12.2022 г. и сумата
от 76.72 / седемдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки / лева – законна
лихва за забава, за периода от 21.02.2022 г. до 27.03.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.03.2023 г. до
изплащане на вземането.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в заповедното и
исковото производство /, а именно : сумата от 2 162.10 / две хиляди сто
шестдесет и два лева и десет стотинки / лева, от които : 25.00 лева – ДТ в
6
заповедното производство, 480.00 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, 125.00 лева – ДТ в исковото производство, 1 100.00
лева - адвокатско възнаграждение в исковото производство и 432.10 лева –
депозит за назначен особен представител в исковото производство.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Б. П., ЕГН
********** от гр. С., ж. к.****** вземането на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК :
****, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „****” № **, ет. М., със
законен представител М.Г.А. – изпълнителен директор в общ размер на 1
321.96 / хиляда триста двадесет и един лева и деветдесет и шест стотинки /
лева, от които : 916.67 / деветстотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем
стотинки / лева - главница, сумата от 328.50 / триста двадесет и осем лева и
петдесет стотинки / лева – договорна лихва, за периода от 20.02.2022 г. до
20.12.2022 г. и сумата от 76.72 / седемдесет и шест лева и седемдесет и две
стотинки / лева – законна лихва за забава, за периода от 21.02.2022 г. до
27.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, като основателно и доказано.
ОСЪЖДА А. Б. П., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. **** на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК : ****, със
седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „****” № 85, ет. М., със законен
представител М.Г.А. – изпълнителен директор направените по делото
разноски, а именно : сумата от 2 162.10 / две хиляди сто шестдесет и два лева
и десет стотинки / лева, от които : 25.00 лева – ДТ в заповедното
производство, 480.00 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, 125.00 лева – ДТ в исковото производство, 1 100.00 лева -
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 432.10 лева – депозит
за назначен особен представител в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
8