Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Пазарджик, 08.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публично
заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова
АНД № 1042/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Специализирана болница за продължително лечение и
рехабилитация на пневмо-фтизиатрични заболявания „Св. Петка Българска“ ЕООД
(СБПЛРПЗ „Св. Петка Българска“), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., м. „4-ти километър“, представлявано от управителя Ц.И.Д.,
против Наказателно постановление № 502482-F527736 от
01.04.2020 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което за
нарушение на чл.38 ал.1 т.1 във вр. с чл.16 ал.1 т.4 Закон за счетоводството
(ЗСч) на основание чл.74 ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на
1 187,90 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до това, че НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено при нарушение на
процесуалния и материалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се
явява законовия представител, но изпраща процесуален такъв, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище в подкрепа на
искането за отмяна на НП. Претендира присъждане в полза на
дружеството-жалбоподател разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на НП,
като пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Не прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите изложени в нея и
становищата на страните, съблюдавайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкциониран с НП, за това,
че като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по
смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния си
финансов отчет (ГФО) за 2018 г., като не го е заявило за вписване и представило
за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 01.07.2019 г.
включително (тъй като 30.06.2019 г. е неприсъствен ден).
През отчетния период дружество СБПЛРПЗ „Св. Петка Българска“ било извършвало
дейност през отчетния период 2018 г., което било видно от подадената в ТД на
НАП Пловдив, офис Пазарджик годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с
вх. № 1300И0163251/26.03.2019 г. и от приложения към нея годишен отчет за
дейността. От данните в част V на ГДД се установявало, че нетните приходи от
продажби за 2018 г. били в размер на 1 187 896,86 лева.
ГФО на дружеството за 2018 г. бил заявен за вписване и
представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на
24.09.2019 г. с Вх. № 20190924183752. Налице било закъснение от 2 месеца и 22
дни.
Нарушението било извършено на 02.07.2019 г. в гр.
Пазарджик.
Нарушението било установено на 21.08.2019 г.- датата,
на която НАП била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо вх. №
12-00-316/21.08.2019 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.38 ал.1 т.1
ЗСч.
За констатираното нарушение против
дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № F5257736/2011.2019 г., който бил
предявен и връчен на управителя на дружеството на 26.11.2020 г. срещу подпис.
Въз основа на акта на 01.04.2020 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на управителя на
дружеството-жалбоподател на по пощата на 18.06.2020 г., видно от известие за
доставяне. Жалбата против НП била подадена от законния представител на
санкционираното дружество чрез АНО до РС- В.по куриер на 25.06.2020 г., видно
от товарителница на л.8 от АНД № 238/20 г. на ВдРС, от където е изпратено по
компетентност в ПзРС. При това положение жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред съда.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя-
св. Д.Б..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира,
че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на е допуснато
нарушение на материалния и процесуалния закон. Това е така, тъй като е налице
неяснота относно субекта на нарушението.
Видно от АУАН е, че административното обвинение е
повдигнато на ЮЛ- дружество СБПЛРПЗ „Св. Петка Българска“ ЕООД. В описанието на нарушението като субект на същото е
посочено цитираното ЮЛ. В дадената правна квалификация обаче освен, че е
посочена за нарушена разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч е направена
привръзка и с разпоредбата на чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч, съгласно която
„ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този
закон“. Същият порок е допуснат и от АНО в издаденото НП. То е съставено срещу
ЮЛ- дружеството-жалбоподател, на което е наложена санкцията, но отново от
правната квалификация дадена на нарушението се установява, че се санкционира
ФЛ- управител на дружеството като задължено лице, което не е изпълнило задължението
си по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Няма спор, че задължението за публикуване на ГФО и
заявяването му за вписване и обявяване е както за търговеца (чл.38 ал.1 т.1 от
ЗСч), така и за ръководителя на същото (чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч), съгласно чл.74
ал.1 от ЗСч, съгласно която разпоредба за нарушение по чл.38 от ЗСч носи
отговорност всеки, който е задължен и не публикува финансов отчет, като право
на АНО е да прецени дали ще ангажира отговорността само на единия или другия,
или пък успоредно и на двата задължени правни субекта.
Наличието обаче на противоречие в словесното описание
на нарушението и дадената правна квалификация, водят до невъзможност
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере какво
нарушение му се вменява и в качеството му на търговец или на управител на
дружеството-търговец, а това го лишава от възможността правилно да организира
защитата си. Така допуснатото нарушение е съществено и води до незаконосъобразност
на НП, което пък обуславя необходимостта от неговата отмяна.
Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователна
претенцията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за
допуснато съществено процесуално нарушение в АНП при съставянето на АУАН, като
се претендира, че същият е съставен извън срока по чл.34 от ЗАНН. Твърди се, че
тримесечният срок за съставяне на АУАН е изтекъл преди датата на съставяне на
същия, тъй като АНО е установил нарушителя в по-ранен момент, а именно в деня на
изтичане на срока за обявяване на ГФО в Агенцията по вписванията (АВ)-
02.07.2019 г., предвид публичния характер на Търговския регистър и с оглед на
това че било без значение дали и кога НАП са получили от АВ списъци с
предприятията, които не са заявили за обявяване ГФО (съгласно чл.38 ал.13 т.1
от ЗСч- бел. моя).
Съдът счита, че дали и как е изпълнила задължението си
Агенцията по вписванията да обяви публично незаявяването на ГФО от
дружеството-жалбоподател и дали и кога тази информация е била достъпна в публичния
ТР е без значение за задължението на адм. контролният орган. Няма значение и
това дали тази информация е постъпила в информационните масиви на НАП. За АНП и
спазването на сроковете е от значение дали тази информация, съдържаща данни за
извършено нарушение от конкретен нарушител е достигнала до знанието на
административния (контролен) орган, който има право да повдигне
административнонаказателно обвинение. Казано с други думи дали в съответната
институция към която принадлежи адм. орган има информация, не е достатъчно за
да се приеме, че има установено нарушение с установен автор. В случая Агенцията
по вписванията е информирала ТД НАП с писмо вх. № 12-00-316 постъпило на
21.08.2019 г. Но дори и тази дата не би могла да се приеме като дата на
установяване на нарушението и нарушителя, тъй като е неясно кога св. Б.- актосъставителят
(адм. контролен орган с правомощия да състави АУАН) е узнала предоставената от
агенцията информация. В случая дори в показанията си св. Б. посочи, че е
разбрала по-късно за нарушението, когато е получила от ръководителя на екипа
поканите, които е следвало да връчи на дружеството и управителя- към 19.09.2019
г. Същевременно посочи, че ръководителят на екипа е узнал още на 21.08.2019 г.,
когато е получено писмото от АВ. В този смисъл безспорно е обаче, че най-рА.та
възможна дата за узнаването на нарушението и неговия автор е именно 21.08.2019
г., когато в НАП е постъпила информацията със списъците на предприятия не
публикували ГФО за 2018 г. От тази дата следва да се изчислява тримесечния срок
по чл.34 от ЗАНН и той изтича на 21.11.2019 г. В рамките на този срок срещу
дружеството жалбоподател е бил съставен АУАН, а именно на 20.11.2019 г. Вярно
е, че е съставен в отсъствие на законния представител на дружеството-нарушител,
респ. на упълномощено от него лице, но видно от удостоверение за връчване,
поканата до дружеството е била изпратена по ел. път на 24.09.2019 г., като в
указания срок не се е явил представител на дружеството. Съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя не нарушава правото му на защита, тъй като впоследствие
акта е връчен и то в разумен срок- шест дни след съставянето му- на 26.11.2019
г. тоест това
че актът е съставен в отсъствие на представляващ същото и че дружеството не е
канено за съставянето му, не накърняват правото на защита на дружеството.
Съдът не споделя и направените възражения, че случаят
бил маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и за това, че нетните приходи били
формирани от субсидии от МЗ и НЗОК, а не от приходи от продажби, поради което
не се включвали в приходите по смисъла на чл.74 ал.1 от ЗСч.
Вярно е, че процесното административно нарушение е извършено от дружеството
за първи път, което е посочено и в НП. Вярно е също така, че нарушението е
формално, на просто извършване и от него реални вредни последици за фиска не са
настъпили. Но съдът намира, че обществената опасност на нарушението не е явно
незначителна, за да обосновава приложението на чл.28 от ЗАНН. Доколкото случаят
разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид- ГФО не е
подаден в законовия срок, а със не малко закъснение от 2 месеца и 22 дни, като
видно от датата на която е заявен за вписване (24.09.2019 г.) това е станало
след като дружеството е получило поканата си от органа по приходите за
съставяне на АУАН.От дружеството не се сочат и правнорелевантни обстоятелства,
довели до това забавяне. Това нарушение, макар и формално, е затруднило достъпа
до публична информация на държавни органи и стопански субекти, които евентуално
биха имали интерес към дейността на дружеството, като не може да бъде
пренебрегнато и обстоятелството, че чрез непубликуване на ГФО за 2018 г.
дружеството крие от публичността информация за дейността си, като напр. за
реализирана данъчна загуба за същия период, възможността за сверяване на данни
от ГДД и ГФО (от значение за приходната администрация, която може да предприеме
проверки и ревизии) и др. под. Освен това, задължението за публикуване на ГФО е
периодично такова, има обичаен характер, предвиденият в закона срок от шест
месеца след края на периода е достатъчно дълъг и позволява спокойното попълване
и подаване на отчета. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
търговските дружества, като осъществяващи специфична дейност с цел печалба, са
обект на специални регулации и те следва да организират дейността си по такъв
начин, че да изпълняват стриктно и в срок повишените законови изисквания към
тях, без да могат да се оправдаят с бездействия на техни служители.
По отношение размера на нетните приходи, съдът счита,
че техният размер се формира съгласно §1 т.49 от ДР на ЗКПО във вр. с §1 т.11
от ДР на ЗСч, като сачото изчисление се прави от задълженото лице. Такова
изчисление е направено от дружеството-жалбоподател и размера на нетните приходи
от продажбите е бил подаден на органа по приходите с представената ГДД по чл.92
от ЗКПО. Тоест дружеството само е посочило какъв е размера на нетните му
приходи. В този смисъл ако е смятало, че те са неправилно изчислени е следвало
да подаде кори.гираща декларация, което обаче не е сторено. Не е правена и
ревизия по ДОПК. Затова и АНО е счел, че търговецът правилно е изчислил нетните
си проходи и е взел същите при определяне на санкцията. Дори и обаче този
размер да е значително по-нисък, като се изключат приходите от субсидии, то
отново би се стигнало до санкциониране на дружеството-търговец, макар и със
санкция в по-нисък размер.
С оглед на посоченото по-горе допуснато СПН,
опорочаващо издаденото НП и водещо до неговата незаконосъобразност, НП следва
да бъде отменено.
При този изход от делото основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за
присъждане в полза на въззивника сторените разноски за заплатен адвокатски
хонорар. Искането е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право
на такива разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП по
изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л.9) и платежно нареждане (л.28), от които се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
дружеството-жалбоподател е заплатило в брой на адвокат М.П. от ПзАК. При това
положение ТД на НАП- Пловдив следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в
полза на дружеството-жалбоподател посочените по-горе съдебни разноски, като
поради липса на своевременно надлежно направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски от страна на въззиваемата страна, липсва възможността
за преценка от страна на съда за коригиране на техния размер.
Пак с оглед изхода на делото не може да бъде
удовлетворено искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение и същото следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
Така мотивиран Районен съд
Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 502482-F527736 от 01.04.2020 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с НА Специализирана
болница за продължително лечение и рехабилитация на пневмо-фтизиатрични
заболявания „Св. Петка Българска“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, м. „4-ти километър“, представлявано от управителя Ц.И.Д.,
за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 във вр. с чл.16 ал.1 т.4 Закон за счетоводството
(ЗСч) на основание чл.74 ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на
1 187,90 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА ТД на НАП- Пловдив, представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на Специализирана болница за продължително лечение и
рехабилитация на пневмо-фтизиатрични заболявания „Св. Петка Българска“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, м. „4-ти
километър“, представлявано от управителя Ц.И.Д., разноски в размер на 300
(триста) лева- за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно, искането на процесуалния
представител на наказващия орган- ТД на НАП- Пловдив за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: