Р Е Ш Е Н И Е
№ 1581
гр.
Пловдив, 24 август 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ
състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди
и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря
ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1134
по описа на съда за 2020год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 226 от АПК и чл. 156 и сл. от ДОПК. Същото е образувано във връзка с
решение № 6195 от 27.05.2020г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. дело № 12621/2019г. по описа на съда, с което е
отменено решение № 1577/19.07.2019г., постановено по адм.
дело № 1378/2018г. по описа на Пловдивски административен съд и делото е
върнато на друг състав на първоинстанционния съд за
ново разглеждане. От страна на касационната инстанция са дадени задължителни
указания за излагане на съображения дали следва да бъдат приспаднати нормативно
признати разходи от 25% съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ
за всяка една от ревизираните години, в случай, че се касае за доходи от
свободни професии, граждански договори и др.
С.П.Н., ЕГН: **********, с
ЕТ „СТЕФАНИ 13 – С.Н.“, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с адрес за кореспонденция и
по чл.8 от ДОПК гр.Хисар, ул.“Антон Билкин“ № 30 е
обжалвала Ревизионен акт № Р-16001616006125-091-001/06.02.2018г., издаден от Й.Т.М.,
на длъжност Началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и Д.А.И.,
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Стара
Загора, ръководител на ревизията, потвърден
и изменен с Решение № 221 от
24.04.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” гр. Пловдив, с която са определени допълнително дължими суми за данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 3 511лв., ведно с прилежащи лихви в размер
на 2 060,12 лв.; за 2012г. в размер на 3 582лв., ведно с прилежащи лихви в
размер на 1 736,50лв.; за 2013г. в размер на 6 497лв., ведно с прилежащи
лихви в размер на 2 489,57лв. и
за 2014 г. в размер на 2 952,37лв., ведно с прилежащи лихви в размер на
831,32лв. и допълнително определени
вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице: за 2011г.
ДОО в размер на 2 072,72лв., ведно с прилежащи лихви в размер на
1 354,96лв.; ЗО в размер на 1 259,45лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 760,12лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 809,65лв., ведно с прилежащи лихви
в размер на 542,87лв.; за 2012г. ДОО в размер на 2 042,39лв., ведно с
прилежащи лихви в размер на 990,09лв.; ЗО в размер на 1 276,50лв., ведно с
прилежащи лихви в размер на 618,83лв.; ДЗПО – УПФ в размер на 798,81лв., ведно
с прилежащи лихви в размер на 386,75лв.; за 2013г. ДОО в размер на
2 483,34лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 951,58лв.; ЗО в размер на
1 552,09лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 594,74лв.; ДЗПО – УПФ в
размер на 970,06лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 371,71лв.; за 2014г.
ДОО в размер на 2 586,71лв., ведно с прилежащи лихви в размер на
728,36лв.; ЗО в размер на 1 616,69лв., ведно с прилежащи лихви в размер на
455,22лв.; ДЗПО – УПФ в размер на 1 010,43лв., ведно с прилежащи лихви в
размер на 284,51лв.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от
съда. Основните оплаквания са, че в случая не са налице
предпоставките по чл. 122, ал. 1 ,т. 7 от ДОПК за извършване на ревизия по реда
на чл. 122 от ДОПК, поради което и незаконосъобразно както облагаемите основи
за задълженията за данъци, така и осигурителния доход за задължителните осигурителни
вноски, са определени по този ред. Сочи се, че направените изводи от ревизиращите са в резултат на
неправилна преценка на събраните доказателства в хода на ревизията и при
неправилно приложение на материалния закон. При ревизията са ангажирани доказателства,
че РЛ е разполагало с доходи с установен източник, които да послужат за
извършване на разходите през годините, както и са получени дарения от близки
роднини в значителни размери, също формирани от техни доходи с установен
произход. Иска се оспорения ревизионен акт да бъде отменен като
незаконосъобразен. Претендира се и присъждане на сторените разноски по
производството. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
жалбата и депозирана при първоначалното разглеждане на делото писмена защита от
пълномощника адв. А..
Ответникът – Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юр. К., е на становище,
че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се
присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в
оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, като допълнителни
съображения са изложени в депозирани по делото писмени защити пред първоинстанционния съд при първоначалното и повторното
разглеждане на делото.
Ревизионният акт е обжалван
в рамките на предвидения за това срок, пред решаващия орган в структурата на
НАП, който с решението си го е потвърдил в частта, предмет на съдебното
производство. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно
- осигурителна практика” гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален
срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р - 16001616006125-020-001/07.09.2016г., издадена от Й.Т.М. -
Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложено извършване на данъчна
ревизия на жалбоподателката с обхват установяване на
следните видове задължения за следните периоди : Данък върху доходите на ФЛ -
свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2011г. – 31.12.2015г. Определен е краен срок на
извършване на ревизията от три месеца, считано от връчване на ЗВР, което е
направено на 09.09.2016г. С последваща
ЗИЗВР № Р-16001616006125-020-002/11.10.2016г. в обхвата на ревизията са
включени Вноски за ДОО, Здравно осигуряване и ДЗПО - Универсален пенсионен фонд
– за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2011г. – 31.12.2015г., като е определен краен срок на
ревизията до 09.12.2016г. Крайният срок за извършване на ревизията е продължен
със ЗИЗВР № Р - 16001616006125-020-003/09.12.2016г., издадена от същия орган по
приходите, до 09.07.2017г.
Преди изтичане на крайния
срок на ревизията, със Заповед № Р– 16001616006125-023-001/06.01.2017г.
производството е спряно на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, след което
е възобновено със Заповед № Р – 16001616006125-143-001/07.09.2017г., като е
посочен срок на ревизията след възобновяването: 11.09.2017г. Преди изтичане на
крайния срок на ревизията, със ЗИЗВР № Р – 16001616006125-020-004/07.09.2017г.
е променен член на ревизиращия екип, като крайният срок на ревизията е останал
непроменен: 11.09.2017г. Със ЗИЗВР №
16001616006125-020-005/11.09.2017г. е определен нов краен срок на ревизията до
09.10.2017г. Преди изтичане на крайния срок, със Заповед № Р –
16001616006125-ЗИД/03.10.2017г. на изпълнителния директор на НАП срокът на
извършване на ревизията е удължен до 30.03.2018г. Издадена е последваща ЗИЗВР № 16001616006125-020-006/03.10.2017г., с
която е определен краен срок на ревизията, съобразен със заповедта на
изпълнителния директор на НАП, а именно : 30.03.2018г.
Заповедите са подписани с
квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.
В хода на ревизионното
производство е съставен Ревизионен доклад
№ Р- 16001616006125-092-001/13.12.2017г., подписан с квалифицирани
електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното лице. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, е подадено възражение от страна на
ревизираното лице вх. № 70-00-1204/23.01.2018г., без приложени към него писмени
доказателства. Въз основа на констатациите в РД е издаден оспореният в
настоящото производство ревизионен акт, подписан с квалифицирани електронни
подписи и надлежно връчен на ревизираното лице.
В тази насока следва да се
констатира, че от приобщените по делото доказателства, съставляващи данни от
технически носител на информация се
установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и
ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис респ.
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл.
изм. - дв, бр. 85 от 2017 г.) към момента на подписването на електронните
документи.
С оглед делегирането на
правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, по делото
е представена Заповед № РД-09-456 от 04.04.2016г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив (л. 3 – 5).
Ревизионния акт е обжалван
от ревизираното лице на основание и в срока по чл.152 от ДОПК с жалба вх. №
70-00-2397 от 16.02.2018г. по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив, като с Решение
№ 211 от 24.04.2018г. Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за
приходите е потвърдил и изменил процесния ревизионен
акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.
Последвало е подаването на
жалба на основание и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, с която спора относно
законосъобразността на ревизионния акт в посочената част, е отнесен пред
Административен съд - гр. Пловдив, по повод на която жалба е образувано и
производството по настоящото дело.
Изложеното до тук налага да
се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно ревизионния
доклад и ревизионния акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за
това органи по приходите. Както ревизионния доклад, така и ревизионния акт са
съставени в предвидената за това форма.
Ревизионният акт е валиден административен акт, като издаден от материално
компетентен, териториално компетентен и компетентен по степен административен
орган, в съответствие и с приетото от Общото събрание на колегиите при
Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016г. по
тълкувателно дело № 10/2016г. (Съгласно което, ревизионен акт, който при приложимата
след 01.01.2013г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е
издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118,
ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен).
Настоящият
съдебен състав намира за установена по делото следната фактическа обстановка:
като местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, С.Н. е данъчно
задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3 т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите,
получени от него през данъчните периоди, включени в обхвата на ревизията. За
периода от 01.01.2011г. – 31.12.2015г. са подавани
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани доходи от трудови
правоотношения, от продажба на непреработена земеделска продукция и от
дейността като ЕТ „Стефани 13 – С.Н.“. Жалбоподателката
е семейна със съпруг Н.Т.Н. и две деца – едното пълнолетно, другото
непълнолетно за част от ревизирания период.
С Протокол №
1430865/07.12.2017г. са присъединени доказателства от информационната система
на НАП, свързани с РЛ и свързани с него лица.
На основание чл. 37, ал. 3,
чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство, на
ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени
обяснения, с което са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които
имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи
за издръжка на лицето, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани
финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за
ревизирания период.
От страна на лицето са
представени документи и обяснения във връзка с връченото искане. Декларирано е,
че с договори за дарение от 27.10.2014г. са получени дарения в размер на
97 000лв. от родителите й П.Б.Б.и П.С.Б. и в
размер на 50 000лв. от бащата на съпруга й Т.Н.П..
На основание чл. 47 от ДОПК, във връзка с декларираните от Н. данни са изпратени ИПДПОТЛ до община
Хисаря, отдел „Местни данъци и такси“, служби по вписванията, ОД на МВР, ТП на
НОИ – гр. Пловдив, както и банкови институции относно открити и закрити банкови
сметки и предоставени други услуги. Извършени са насрещни проверки на лицата,
по отношение на които е декларирано, че са предоставили парични средства на РЛ
под формата на дарение през месец октомври 2014г.
При анализ на събраните
доказателства е констатирано, че считано от 2014г. ЕТ „Стефани – 13“ започва
изграждане на обект „семеен хотел със СПА център“ в гр. Хисаря, като изпълнител
на СМР е ЕТ „Д.О.. – Дилайт“. Във връзка с този
обект, ЕТ е ползвател по договор № 16/311/00913/14.10.2014г., съгласно клаузите
на който му е отпусната помощ от ДФ „Земеделие“ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от програмата за развитие на селските райони,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Съгласно договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова
помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя
разходи, свързани с осъществяването на проекта. Първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ е в размер на 335 035,38лв.
През ревизирания период са
извършени покупки на недвижими имоти – ливада в с. Старосел през 2011г. и
общинско място в гр. Хисаря през 2014г. От семейство Н. е закупен и в
последствие продаден на ЕТ „Стефани 13“ недвижим имот – дворно място и жилищна
сграда в него в гр. Хисаря, ул. ***** и ******през 2013г. Извършени са и
разходи за покупка на МПС през 2014г. на стойност 40 011лв. в режим на
СИО, такива за издръжка на домакинството, комунални и други услуги, пътувания в
чужбина, заплатени местни данъци и такси и направени вноски в ЕТ „Стефани 13“,
подробно описани в РД (л. 131 – 132 гръб от адм. дело
№ 1378 от 2018г.).
Извършен е анализ на
посочените лица – дарители за възможността за предоставяне в дарение на
значителни парични средства. В тази връзка, е изискана информация от ТП на НОИ
– гр. Пловдив по отношение размера на получаваните от тях пенсии и периода на
получаването им, както и наличието на доходи с друг източник. Съгласно
получената информация, лицето П.Б. получава пенсия, считано от 01.05.1999г.,
която е в размер на 440лв. към 2009г. и на 527лв. към 2013г.; лицето П.Б.получава
пенсия, считано от 01.01.2000г., която е в размер на
180лв. към 2009г. и на 215лв. към 2013г. и лицето Т.П.получава пенсия, считано
от 2004г., която е в размер на 275лв. към 2009г. и на 322лв. към 2013г. Наред с
това е констатирано, че след пенсионирането си посочените лица са работили по
трудови правоотношения, но са получавали трудови възнаграждения в малки
размери. По отношение на лицето Т.П.са констатирани покупка на поземлен имот в
с. Старо Железаре за 2008г. и продажби на земеделска земя в с. Доброселец през
2007г. на съсобствен недвижим имот земеделски земи в
с. Старо Железаре през 2015г. и на гараж, в режим на съсобственост със сина му Н.Н.. По отношение на лицето П.Б. е констатирана продажба на съсобствени недвижими имоти в с. Мехилци
през 2014г., а за П.Б. – продажба на поземлен имот в гр. Хисаря през 2013г.
Семейство Б. са отдавали под наем земеделски земи в с. Старо Железаре и в гр.
Хисаря, но не са представени документи за получени ренти. Посочени са и
реализирани доходи от отдаване под наем на стаи за гости и продажби на
наследствени имоти, като не са посочени конкретни размери на тези доходи.
При анализ на данните от
събраните доказателства ревизиращите органи по приходите са направили извод, че
дарителите са пенсионери от продължително време и получаваните от тях пенсии са
в неголеми размери, за да имат възможност да спестят значителните парични
средства, които са посочени в договорите за дарение от м. 10.2014г. Наред с
това, при ревизията на сина си Н.Н. Т.П.е декларирал,
че му е дарил парична сума в размер на 160 000лв. към м. 01.2011г., т.е.
дори да се приеме, че сумата е с произход спестявания и продажби на недвижими
имоти, за периода от 2011г. до 2014г. лицето е било в невъзможност да спести
още 50 000лв., предвид ниските си доходи и неизвършени продажби на други
недвижими имоти преди 2015г.
След извършен анализ на
наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП –
Пловдив, събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от
изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ и други,
подробно описани в РД, органите по приходите са приели, че жалбоподателката
не е разполагала с декларираните и обложени доходи, които да покриват като
размер извършените от нея разходи за периода на ревизията.
След извършен анализ на
всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от
направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни
органи, е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените
доходи за ревизираните данъчни периоди – наличие на предпоставките на чл.122 ал.1
т.7 от ДОПК, според която „декларираните и/ли получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до определяне на
данъчните основи за посочения период по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. С оглед на
това, на основание чл. 124, ал. 1 от с.к., на лицето е връчено уведомление, с
което е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства
по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. ще бъде определена по
реда на чл.122 от ДОПК.
Предвид установеното
обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са пристъпили
към определяне на основата за облагане с данъци, като са взели предвид всяко от
относимите към лицето обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК, а именно: - т. 1., т. 2., т. 3., т. 4., т. 5., т. 6., т. 7., т. 8., т.
9., т. 10., т. 14. и т. 16.
Въз основа на събраните
доказателства, органите по приходите са приели, че към 01.01.2011г.
РЛ не разполага с налични парични средства в брой с доказан произход, като
следва да се приеме за разполагаема сумата в размер на 5 000лв. При
извършената съпоставка е констатирано значително нарастване на наличните
парични средства по банкови сметки, които от 124 846,15лв. в началото на
периода стават 180 054,21лв. в края на периода. При липса на спор относно
другите постъпления на парични средства и направените разходи е изчислен
недостиг на парични средства в размер на 39 894,44лв., които са приети за
доходи с неустановен произход. След приспадане на вноските за ЗОВ – авансови и
за годишно изравняване, включително определените при ревизията по реда на чл.
124а от ДОПК, е изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ в размер на 35 119,79лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък
в размер на 3 511,98лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 060,12лв.
По аналогичен начин е
извършена рекапитулацията на паричните средства за 2012г., като не е налице
значително нарастване на паричните средства по банкови сметки – от
180 054,21лв. в началото на периода стават 181 295,59лв. в края на
периода. Същевременно, с НА № 64/16.05.2012г. е закупен недвижим имот – УПИ и
сгради в гр. Хисаря, в режим на СИО, като частта на Н. е в размер на
39 116,50лв. Именно от извършването на тази покупка се формира недостиг на
парични средства в размер на 40 229,17лв., който е приет за доход с
неустановен произход. След приспадане на вноските за ЗОВ – авансови и за
годишно изравняване, включително определените при ревизията по реда на чл. 124а
от ДОПК, е изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 35 827,09лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък в
размер на 3 582,71лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 736,50лв.
За 2013г. отново се
наблюдава значително нарастване на паричните средства по банковите сметки на
РЛ, които са в размер на 181 295,59лв. в началото на периода и стават
260 968,11лв. в края на периода. При липса на спор относно продадените и
закупени недвижими имот и другите постъпления на парични средства и направените
разходи на парични средства през годината, се изчислява недостиг на парични
средства в размер на 70 164,50лв., който е приет за доход с неустановен
произход. След приспадане на вноските за ЗОВ – авансови и за годишно
изравняване, включително определените при ревизията по реда на чл. 124а от ДОПК, е изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
в размер на 64 977,48лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък в размер
на 6 497,75лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 489,57лв.
За 2014г. отново е
констатирано значително нарастване на паричните средства по банковите сметки,
които са в размер на 260 968,11лв. в началото на периода и стават
296 988,59лв. в края на периода. През годината са извършени разходи за
придобиване и ремонт на недвижим имот, за покупка на МПС, вноски на парични
средства в брой и банкови преводи към ЕТ „Стефани 13“. При извършената
рекапитулация е изчислен недостиг на парични средства в размер на
94 467,08лв., които са приети за доход с неустановен произход. След
приспадане на вноските за ЗОВ – авансови и за годишно изравняване, включително
определените при ревизията по реда на чл. 124а от ДОПК, е изчислена данъчна
основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на
87 952,93лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък в размер на 8 795,29лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 2 611,34лв.
Горестоящият
административен орган е намерил за неправилен подходът на ревизиращите органи
за включване в разходната част на паричния поток на средства, трансферирани от
банковите сметки към ЕТ, тъй като същите нямат характер на разходвани парични
средства в брой. При изключване от разходната част на паричния поток на сумата
в размер на 59 729,52лв. е изчислен недостиг на парични средства в
по-малък размер – 34 737,56лв. След приспадане на вноските за ЗОВ – авансови
и за годишно изравняване, включително определените при ревизията по реда на чл.
124а от ДОПК, е изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ в размер на 29 523,73лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък
в размер на 2 952,37лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 831,32лв.
В хода на ревизията е
констатирано, че през процесните ревизирани периоди жалбоподателката е разполагала с доход с неустановен
източник, предвид извършените покупки на недвижими имоти и строителство по
стопански начин на недвижим имот къща в гр. Хисаря. За периода от 14.08.2012г.
до 18.02.2013г. РЛ се е осигурявало като самоосигуряващо
се лице, което упражнява стопанска дейност като регистриран земеделски
производител. Считано от 06.12.2013г. е осигурявано като самоосигуряващо
се лице, упражняващо дейност като ЕТ „Стефани – 13“. Изчислени са вноски за ЗОВ
за 2011г. за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.,
съответно за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г.
В решението на горестоящия административен орган
вноските за ЗОВ за годишно изравняване за 2011г. са намалени, ведно с
прилежащите лихви, като е съобразено обстоятелството, че са дължими от начален
момент 15.02.2011г. при съблюдаване на
Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016г. на ВАС.
Авансовите вноски за ДОО и
ДЗПО – УПФ са определени върху минималния месечен размер на осигурителния доход
съгласно ЗБДОО за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., като е съобразено че са
внасяни авансово вноски върху осигурителен доход от трудови правоотношения за
целия период и като самоосигуряващо се лице за
периода от 2012г. до 2014г. включително. Вноските за ЗОВ за годишно изравняване
са определени върху разликата между максималния годишен размер на осигурителния
доход за всяка една от годините в размер на 24 000лв. (до 2013г.), на
26 400лв. за 2013г. и на 28 800лв. за 2014г. и осигурителния доход,
за който през всяка една от годините са внесени авансово осигурителни вноски.
Изчисленията на ревизиращите органи са направени на л. 143 гръб – 146 гръб от адм. дело № 1378 от 2018г.
Ревизиращите органи по
приходите са определели облагаемата данъчна основа на ревизираното лице за процесните ревизирани периоди по особения ред, предвиден в
разпоредбата на чл. 122 от ДОПК, поради което и на основание разпоредбата на чл.
124а от ДОПК, са определили окончателния размер на осигурителния доход за тези
периоди, съгласно реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. В тази връзка органите по
приходите са приели, че доколкото събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, не дават основание за противното, то ревизираното лице е
извършвало трудова дейност, за която на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40,
ал. 1, т. 2 от ЗЗО дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо
се лице.
Така, ревизиращите органи
са определили и следващите се задължения за внасяне на осигурителни вноски на
ревизираното лице и прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета,
а именно вноски за Държавното
обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се
лице; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо
се лице, вноски за ДЗПО - УПФ на самоосигуряващо се
лице за процесните
ревизирани периоди на 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. и прилежащи лихви
за несвоевременното разчитане с бюджета.
При съдебното обжалване на
РА при първото разглеждане са приети писмени доказателства за получаваните
доходи от дарителите Т.Н.П., П.С.Б. и П.Б. Б.. Въз основа на представените доказателства е направен
извод за възможност дарителите Б. да предоставят на жалбоподателката
дарените през 2014г. парични средства в размер на 97 000лв. Същевременно,
е направен извод за невъзможността дарителят П., баща на съпруга на жалбоподателката, да извърши декларираното през 2014г.
дарение в размер на 50 000лв. Тези изводи на първоинстанционния
съд при първоначалното разглеждане на делото са приети от касационната
инстанция за правилни и законосъобразни.
В хода на съдебното
производство при първоначалното
разглеждане на делото са изслушани и приети, без заявени резерви от страните, основно и допълнително заключение
по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ) на назначеното вещо лице М.Ш.. След анализ на събраните по делото доказателства
вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи: вещото лице е
посочило налична парична сума в брой при жалбоподателката
към 01.01.2011г. в размер на 10 953,85лв.;
проследило е движението на парични средства по банковите сметки и е потвърдило
стойностите, посочени в РД и е изключило от разходната част на паричния поток
на парични средства, извършени чрез банкови преводи или в брой, но от съпруга Н.Н..
В допълнителното заключение
вещото лице е направило рекапитулация на паричния поток, като е приело за
начално салдо към 01.01.2011г. сумата в размер на
10 953,85лв. изтеглена в брой от банкова сметка ***ия
поток плащания, извършени от банкови сметки и в брой, но от съпруга й. В нито
един от вариантите заключението (с включване и без включване в приходната част
на паричния поток на получените дарения от П. и П. Б. и Т.П.) не се получава
недостиг на парични средства, съответно доходи с неустановен произход. В този
случай, не са дължими данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите
лихви и вноски за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви. Касационната инстанция е
посочила в мотивите на постановеното от нея съдебно решение, че в касационната
жалба на ответника е извършено възражение относно подхода на вещото лице и
извършените от него изчисления, но заключението не е оспорено своевременно в
производството пред първоинстанционния съд, съответно
не са ангажирани други доказателства.
В хода на съдебното
производство при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд като свидетели са разпитани лицата Т.Н.П., свекър на жалбоподателката,
П.С.Б., майка на жалбоподателката и Н.Т.Н., съпруг на
жалбоподателката. Касационната инстанция е намерила
за правилен изводът на първоинстанционния съд относно
кредитиране на показанията на посочените свидетели, но преценката им съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като изхождат от пряко заинтересовани от
изхода на делото лица.
При повторното разглеждане
на делото, с цел изясняване на спорния въпрос дали се касае за недекларирани
доходи с определен източник, по отношение на които са законоворегламентирани
нормативно признати разходи, е прието заключение по ССЕ, изготвено от вещото
лице М.Ш.. В съдебното заседание по приемането му е направено изрично
възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника по
отношение на приспадане на нормативно признати разходи в размер на 25% от
изчислената данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ,
съответно изключване от разходната част на паричния поток на определена парична
сума, което е намерено за неправилно в решението на първоинстанционния
съд при първоначалното разглеждане на делото.
В изпълнение на поставените
задачи вещото лице е извършило преизчисление на
паричния поток на жалбоподателката за всяка една от
ревизираните години, като е включило в приходната му част парични средства,
изтеглени от банковите сметки, съответно в разходната част – парични средства,
внесени по банковите сметки. За 2011г. вещото лице е изчислило недостиг на
парични средства в размер на 32 283,36лв., колкото са посочени и в
решението на първоинстанционния съд при
първоначалното разглеждане на делото. След приспадане от посочената сума на
нормативно признати разходи в размер на 25% е получен облагаем доход в размер
на 24 212,52лв. Тъй като изчисленият облагаем доход, върху който са
дължими вноски за ЗОВ за годишно изравняване, надвишава максималния размер на
осигурителния доход, съгласно ЗБДОО, вещото лице е изчислило вноските за ЗОВ за
периода от 15.02.2011г. до 31.12.2011г., съобразно Тълкувателно решение № 1 от
18.05.2016г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС. Изчислените от вещото лице
вноски за ЗОВ за годишно изравняване съвпадат като размери с тези, изчислени в
решението на горестоящия административен орган. След
приспадането им от дохода с неустановен произход, намален с нормативно признати
разходи в размер на 25% се изчислява данъчна основа за облагане с данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 20 034,71лв., съответно дължима сума за
данък в размер на 2 003,47лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 176,69лв.
Аналогично са направени
изчисленията на дължимата сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012г.,
ведно с прилежащите лихви, като са потвърдени изчисленията, направени от
ревизиращия екип на вноските за ЗОВ за годишно изравняване, ведно с прилежащите
лихви.
За 2013г. е извършено преизчисление на паричния поток, като от разходната част е
изключена сумата в размер на 6 210лв., представляваща ½ от сумата
за покупка на недвижим имот, стойността на който, според вещото лице, е
заплатена от съпруга и следва да се третира изцяло като негов разход. По този
начин е изчислен по-малък размер на недостигащите парични средства –
54 994,01лв., спрямо този, изчислен в решението на първоинстанционния
съд при първоначалното разглеждане на делото – 61 204,01лв. При намаление
на недостигащите парични средства с 25% нормативно признати разходи, е изчислен
облагаем доход в размер на 41 245,51лв. При съобразяване на максималния
годишен размер на осигурителния доход за 2013г., съгласно ЗБДОО, от
26 400лв., са изчислени вноски за ЗОВ, в размера, посочен в решението на горестоящия административен орган, ведно с прилежащите
лихви. Изчислена е дължима сума на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на
3 605,85лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 381,72лв.
За 2014г. вещото лице е
приело, че доходът с неустановен произход, изчислен в решението на горестоящия административен орган, от 34 737,56лв., е
в размер, най-благоприятен за жалбоподателката. Този
доход е намален с 25% нормативно признати разходи, спрямо поставената задача и
е изчислен размер на осигурителния доход от 26 053,17лв. Този размер на
осигурителния доход е по-малък от максималния годишен размер на осигурителния
доход, съгласно ЗБДОО за 2014г., което предполага преизчисление
на вноските за ЗОВ да годишно изравняване. Същите са изчислени върху
осигурителен доход в размер на 17 461,85лв. = 26 053,17лв. –
3 551,32лв. осигурителен доход по трудови правоотношения – 5 040лв.
осигурителен доход, върху който се изчисляват авансови вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице. При направените изчисления, вещото
лице е посочило, че се дължат вноски за ЗОВ за годишно изравняване в следните
размери: ДОО – 2 235,12лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
629,36лв., ЗО – 1 396,95лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
393,35лв. и ДЗПО – УПФ – 873,09лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
245,84лв.
В разпита си в съдебното
заседание по приемане на заключението вещото лице е направило уточнение, че е
намалявала облагаемия доход, изчислен по реда на чл. 122 от ДОПК в решението на
първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане
на делото с 25% нормативно признати разходи, тъй като е имала такава поставена
задача. През 2013г. е изключила от разходната част на паричния поток сумата в
размер на 6 210лв. = ½ от стойността на придобиване на недвижим
имот, тъй като по делото са представени доказателства, че е изплатена в брой от
съпруга, т.е. следва да бъде третирана като негов разход. Вещото лице е
процедирало по аналогичен начин в основното заключение, като е посочило кои
суми изключва от разходната част на жалбоподателката
и причината, поради която тези суми са изключени и този му подход е намерен за
правилен в решението на първоинстанционния съд.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
В случая, на първо място
следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са
установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода
на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК.
Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е
постановен в изискваната от закона писмена форма и съдържа законоустановените
реквизити съобразно разпоредбата на чл. 120 от ДОПК.
Касационната
инстанция е намерила за правилен и изводът на първоинстанционния
съд, че несъмнено в случая са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. В тази насока данните, съдържащи се в документите и
останалите доказателствата, приобщени в хода на ревизионното производство, са
наложили несъмнения извод, че през процесните
ревизирани периоди Н. е разполагала с недекларирани доходи в значителен размер,
тъй като е извършила вноски на значителни парични средства в брой по банкови
сметки, което е довело до нарастване на паричните средства, както й е
извършвала разходи за закупуване на недвижими имоти и МПС, в режим на СИО,
както и такива за строителство на сграда през 2014г.
Съгласно мотивната част на решението на касационната инстанция,
спорен между страните се явява въпросът относно размера на облагаемите основи
за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за процесните
ревизирани периоди. Дадени са задължителни указания при повторното разглеждане
на делото да бъдат изложени аргументи по твърденията на жалбоподателката,
че след като в обхвата на извършваната ревизия са включени доходи от „свободни
професии, граждански договори и др.“ следва да бъдат приспаднати нормативно
признати разходи в размер на 25% и дължи ли се такова приспадане.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно твърдението за задължително приспадане на нормативно
признати разходи в размер на 25% от изчислената данъчна основа по реда на чл.
122 от ДОПК. Следва да бъде посочено, че действително ревизията е възложена за
определяне на „данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански
договори и др.“, но в случая се касае за неизчерпателно изброяване. В
разпоредбата на чл. 10 от ЗДДФЛ са изчерпателно изброени облагаемите доходи, в
зависимост от техния източник, а в глава Пета от ЗДДФЛ е посочен начинът на
формиране на данъчната основа за доходите от трудови правоотношения, доходи от
стопанска дейност като ЕТ, доходи от друга стопанска дейност, доходи от
прехвърляне на права и имущество и от наем или друго възмездно предоставяне за
ползване на права и имущество. В зависимост от източника на доходи е определен
и начинът за формиране на данъчната основа, като за доходите от друга стопанска
дейност и доходите от възмездно предоставяне на права и имущество са посочени
конкретни размери на нормативно признати разходи. В случая с нормативно
признатите разходи водещ критерий е неговият източник и доказването по несъмнен
начин на този факт, за да бъдат приложени съответните разпоредби и да бъде
формирана данъчна основа за облагане след приспадане на нормативно признати
разходи, съобразно съответната разпоредба на материалния закон.
В настоящия случай, по
делото не е спорно между страните, че жалбоподателката
Н. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които е посочила, че е реализирала доходи
с определен източник – трудови правоотношения, продажба на земеделска
продукция, дейност като ЕТ и от продажба на недвижимо имущество. В случая основната причина, поради
която ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК е значително нарастване на парични средства по банковите
сметки на РЛ за 2011г., 2013г. и 2014г., извършени
покупки на недвижими имоти,
МПС и разходи за строителство
за 2012г. и 2014г. Така, например, за 2011г. вноските в брой са в общ размер на
47 250лв., а тегленията в брой
– 2 480лв., за 2012г. – вноски в общ размер на 111 940лв. срещу тегления в общ размер на
36 100лв., за 2013г. вноски в общ размер на 71 973лв. срещу тегления в общ размер на
7 550лв. и за 2014г. вноски в общ размер на 383 596лв. срещу тегления в общ размер на
141 750лв. През периодите,
в които са правени вноски на парични
средства в брой по банкови
сметки РЛ не е декларирало други
източници на доходи, с изключение
на тези от трудови
правоотношения и извършвана независима икономическа дейност, които са в
много малки размери (таблици
на л. 129 от адм. Дело № 1378 от 2018г.).
Съдът намира
за правилни твърденията на ответника, че се касае за неизчерпателно изброяване на видовете доходи на
ФЛ, които се облагат по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ с данъчна
ставка в размер на 10% при формирана обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Общата
данъчна основа може да представлява сбор от данъчните основи, формирани по реда на
чл. 25, 30, 32, 34 и 36 от ЗДДФЛ, в случай на несъмнено
установен източник на
дохода, при прилагане на намаленията
под формата на нормативно признати разходи и/или данъчни облекчения.
По делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства,
че РЛ е реализирало доходи от свободни
професии и/или граждански договори, за да бъде намален изчисленият
по реда на
чл. 122 от ДОПК доход с именно с нормативно признати разходи в размер на 25%. Следва
да бъде отбелязано, че в разпоредбите на чл. 29, 31 и 33 от ЗДДФЛ са предвидени нормативно признати разходи не само в размер
на 25%, но и такива в размер на 60%, 40% и 10%, но жалбоподателката не претендира да
е реализирала доходи от такива
източници, които да предполагат по-висок или по-нисък размер на нормативно признатите разходи. За да бъде приложено едно или повече от посочените намаления на облагаем доход с нормативно признати
разходи, дори в случаите на недеклариран доход, следва да бъдат ангажирани несъмнени доказателства за неговия източник, каквито не са представени в хода на съдебното производство. В тази връзка, заключението
на вещото лице относно намаление на изчислените облагаеми доходи с нормативно признати
разходи от 25% не следва да
бъде кредитирано, тъй като изчисленията
са направени под условие, в
случай, че бъде доказано, че жалбоподателката
е реализирала недеклариран
доход с източник свободна професия
и/или от граждански договор. Правилно е прието
в хода на ревизията, че се касае
за доход с неустановен произход,
послужил за извършване на вноски по банкови сметки и придобиване на
имущество от Н., тъй като доходът с деклариран източник от трудови
правоотношения, от продажба на имущество, от дейност като ЕТ и от продажба на земеделска продукция
е в много ниски размери и не може да обоснове най-малкото значителното нарастване на парични средства по банковите
сметки. Касационната инстанция е намерила за правилни изводите на първоинстанционния
съд при първоначалното разглеждане на делото, че е доказан
единствено доходът от дарение от родителите на жалбоподателката в размер на 97 000лв., направено през 2014г. Този доход, обаче, не е достатъчен дори да «покрие» направената в брой вноска по банкови сметки през годината в размер на
383 596лв.
Заключението на вещото
лице не следва да бъде кредитирано и по отношение изключването
от разходната част на паричния
поток за 2013г. на сумата в размер на
6 210лв., представляваща ½ от покупната цена на недвижимия имот. В решението
на първоинстанционния съд е
посочено, че този подход на
вещото лице е неправилен и несъобразен
с разпоредбата на Семейния
кодекс относно придобиване
на имущество в резултат на съвместен
принос, доколкото не е доказано обратното.
В основното заключение, прието при първоначалното разглеждане на делото, както и при разпита си в съдебното заседание при приемане
на заключението при повторното
разглеждане на делото, вещото лице е поддържало експертния си извод, че цялата
сума за покупката на недвижимия
имот е заплатена от съпруга на жалбоподателката на
две вноски – през 2013г. и през
2014г. Действително, при първоначалното разглеждане
на делото е приет за
правилен подходът на вещото
лице за изключване от разходната
част на паричния поток на направени
от жалбоподателката плащания
не в брой, а по банков път,
какъвто е и подходът на горестоящия административен орган
при изключване от разходната
част на паричния поток за 2014г. на направени по банков път вноски в
ЕТ. По отношение на покупката
на посочения недвижим имот,
обаче, вноската е извършена в брой от съпруга, а не по банков път, несъмнено се касае за придобиване на недвижим имот в
режим на СИО и следва посочената
сума от 6 210лв. да намери отражение в разходната част на паричния поток
на Н. за 2013г. В тази връзка,
следва да бъдат преповторени изчисленията, направени в решението на първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на делото по отношение рекапитулацията
на паричния поток за 2013г.
По така изложените
аргументи, обжалваният РА следва да бъде изменен, В ЧАСТТА на допълнително
определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г. и
2013г., ведно с прилежащите лихви и потвърден В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ относно
допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2012г. и 2014г. и вноските за ЗОВ за годишно изравняване, в размерите, посочени
в решението на горестоящия административен орган.
С оглед изхода на настоящия
правен спор, претенциите на страните за присъждане на направените по делото
разноски са основателни, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.
Съгласно представения списък с разноските на л. 22 жалбоподателката
е направила разноски за разглеждане на делото в общ размер на 6 557,91лв. и
съобразно уважената част на жалбата следва да й бъде присъдена сумата в размер
на 306,91лв. (триста и шест лева и деветдесет и една стотинки).
На основание разпоредбата
на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията й към 26.10.2016г.) и чл. 8, ал. 1, във връзка чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията й към 15.05.2020г.) на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита при първоначалното и при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. На основание чл. 9, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.) на ответника следва да бъде
присъдено и възнаграждение за производството пред касационната инстанция, пред
която не е представляван от юрисконсулт, но процесуалният представител е депозирал
становище за неоснователност на касационната жалба и са направени разноски за
държавна такса. Съобразно отхвърлената част на жалбата следва да бъде присъдена
сумата в общ размер на 3 880,20лв. = 2 х 1 940,10лв. за
първоначалното и повторно разглеждане на делото пред първоинстанционния
съд и в общ размер на 1 477,79лв. за разглеждане на делото пред
касационната инстанция, включително възнаграждение за юрисконсулт и съответната
част от държавната такса за касационното обжалване. Или на ответника следва да
бъде присъдена сумата общо в размер на 5 357,99лв. (пет хиляди триста
петдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки).
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалбата на С.П.Н., ЕГН **********,
с ЕТ „СТЕФАНИ 13 – С.Н.“, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с посочен в жалбата
съдебен адрес:***, офис 202, Ревизионен акт №
Р-16001616006125-091-001/06.02.2018г., издаден от Й.М., на длъжност Началник
сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и Динко Иванов, на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара
Загора, ръководител на ревизията, потвърден
и изменен с Решение № 221 от
24.04.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” - гр. Пловдив, В ЧАСТТА на
дължимите суми за данък по чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ за 2011г., КАТО НАМАЛЯВА същите от 3 511лв. на
2 810лв. и прилежащите лихви от 2 060,12лв. на 1 650,35лв. и за 2013г. от 6 497лв. на 5 601лв.
и прилежащите лихви от 2 489,57 лв. на 2 146,13 лв.;
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Н., ЕГН **********, с ЕТ „СТЕФАНИ 13 – С.Н.“,
ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с посочен в жалбата съдебен адрес:***, офис 202,
против Ревизионен акт № Р-16001616006125-091-001/06.02.2018г., издаден от Й.М.,
на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията и
Динко Иванов, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.
Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с
Решение № 221 от 24.04.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” гр. Пловдив, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която са определени следните дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012г. в
размер на 3 582лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 736,50лв. и
за 2014г. в размер на 2 952,37лв., ведно с прилежащи лихви в размер на
831,32лв., както и допълнително са определени вноски за ЗОВ за
годишно изравняване за самоосигуряващо се лице: за
2011г. ДОО в размер на 2 072,72лв., ведно с прилежащи лихви в размер на
1 354,96лв.; ЗО в размер на 1 259,45лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 760,12лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 809,65лв., ведно с прилежащи лихви
в размер на 542,87лв.; за 2012г. ДОО в размер на 2 042,39лв., ведно с
прилежащи лихви в размер на 990,09лв.; ЗО в размер на 1 276,50лв., ведно с
прилежащи лихви в размер на 618,83лв.; ДЗПО – УПФ в размер на 798,81лв., ведно
с прилежащи лихви в размер на 386,75лв.; за 2013г. ДОО в размер на
2 483,34лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 951,58лв.; ЗО в размер на
1 552,09лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 594,74лв.; ДЗПО – УПФ в
размер на 970,06лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 371,71лв.; за 2014г.
ДОО в размер на 2 586,71лв., ведно с прилежащи лихви в размер на
728,36лв.; ЗО в размер на 1 616,69лв., ведно с прилежащи лихви в размер на
455,22лв.; ДЗПО – УПФ в размер на 1 010,43лв., ведно с прилежащи лихви в
размер на 284,51лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на С.П.Н., ЕГН **********,
с ЕТ „СТЕФАНИ 13 – С.Н.“, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с адрес за кореспонденция и
по чл. 8 от ДОПК гр. Хисаря, ул. “Антон Билкин“ № 30
сумата в размер на 306,91лв. (триста и шест лева и деветдесет и една стотинки)
разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА С.П.Н., ЕГН **********, с
ЕТ „СТЕФАНИ 13 – С.Н.“, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с адрес за кореспонденция и
по чл. 8 от ДОПК гр. Хисаря, ул. “Антон Билкин“ № 30
да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от
5 357,99лв. (пет хиляди триста петдесет и седем лева и деветдесет и девет
стотинки) равностойност на осъществената юрисконсултска
защита и заплатената държавна такса за касационното производство, съобразно
отхвърлената част на жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/