О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 17.08.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Евдокия – Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6756 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „О.” ООД – В.М., е
представил пред съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на
кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е обявен в търговския
регистър на 05.12.2017 г.
На 12.12.2017
г. от кредитора „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// е подадено
възражение срещу списъка на приетите от синдика вземания, с което се оспорва
включването в него на вземанията, предявени от кредитора А. В.Г. за получаване
на сума в общ размер от 462 138, 13 лв. Кредиторът посочва, че предявените
вземания не съществуват, тъй като договорът за цесия, сключен на 04.11.2014 г.,
от който те произтичат, е развален в съответствие с уговореното с чл. 11, ал. 1
от неговото съдържание, а именно защото не се установява в продължение на два
месеца от подписване на договора да е извършено прихващане между придобитите с договора
вземания от „О.” ООД и задълженията, които това дружество има към „КТБ” АД /н/.
Позовава се на това, че прихващането, което е извършено между придобитото с
договора за цесия вземане и задълженията на длъжника към „КТБ” АД /н/ е предмет
на предявени пред съда искове, с които е упражнено правото по чл. 59, ал. 3 и
ал. 5 ЗБН и счита, че този факт също е основание за разваляне на договора за
цесия съгласно уговореното между страните по него с чл. 11, ал. 1 от неговото
съдържание. Посочва, че след като договорът за цесия е развален и предвид
обратното действие на развалянето, то е отпаднало задължението на длъжника към
кредитора А. Г. да му заплати уговорената в договора покупна цена. С оглед на
това моли съдът да изключи тези вземания от списъка на приетите вземания на
кредиторите на „О.” ООД, изготвен от синдика.
На 12.12.2017
г. от кредитора „КТБ” АД /н/ е подадено и второ възражение срещу списъка на
приетите от синдика вземания, с което се оспорва включването в него на
вземането, предявено от кредитора П.Г.В. за получаване от длъжника „О.” ООД на сума
в размер на 35 441, 11 лв. Кредиторът посочва, че трудовият договор, от който
се сочи, че произтича предявеното вземане е недействителен и не е породил
правни последици. Посочва, че ако съдът приеме, че предявеното вземане има за
източник договор, който е различен от трудов договор, то трябва да бъде
удовлетворено в производството по несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, както е посочено от синдика в изготвения
от него списък на приетите вземания.
На 13.12.2017 г. е подадено
възражение от кредитора Н.А.П. /НАП/, срещу списъка на приетите от синдика
вземания, с което се възразява срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на предявеното от кредитора А.
В.Г. вземане за получаване от длъжника „О.” ООД на сума в размер на 9 399, 90
лв., представляваща направени разноски за заплатен адвокатски хонорар за защита
по т.д. № 6756/ 2016 г. по описа на СГС, VI-17 състав. Кредиторът сочи, че разноските
за заплатен от кредитора адвокатски хонорар за участие в производството по
несъстоятелност не представляват разноски по несъстоятелността, тъй като не са
сред тези, които са изрично предвидени като такива с нормата на чл. 723 ТЗ. Ето
защо счита, че така предявеното вземане трябва да бъде удовлетворено в производството
по несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1,
т. 3 ТЗ, както е посочено от синдика в изготвения от него списък на приетите
вземания.
С подаденото на 13.12.2017 г. възражение кредиторът НАП
възразява и срещу определената от синдика поредност
на удовлетворяване на предявеното от кредитора П.Г.В. вземане за получаване от
длъжника „О.” ООД на сума в размер на 35 441, 11 лв. Кредиторът счита, че това
вземане произтича от договор за възлагане на управление, а не от трудов
договор, поради което трябва да бъде удовлетворено в производството по
несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност,
както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
По възражението,
подадено от кредитора „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// срещу
списъка на приети вземания в частта с която в него са включени предявените от
кредитора А. В.Г. вземания към длъжника „О.” ООД:
Възражението на кредитора „КТБ”
АД /н/ срещу списъка на приетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 05.12.2017 г. - дата на обявяване на съставените по
реда на чл. 686 ТЗ списъци на приетите вземания, и изтича на 12.12.2017 г. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице,
което има право да направи възражение срещу приемането от синдика на предявено
от друг кредитор в производството по несъстоятелност вземане, както и интерес
от това, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по
неговата основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно.
От
приетите в производството писмени доказателства се установява, че между А. В.Г.,
в качеството му на цедент, и „О.” ООД, в качеството
му на цесионер, на 04.11.2014 г. е сключен възмезден
договор за прехвърляне на вземане. Страните по тази сделка са постигнали
съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера притежавано от него вземане към „КТБ” АД за
получаване на сума в размер на 256 000 евро, възникнало по договор за паричен
влог, а в тежест на цесионера „О.” ООД е възникнало
насрещно парично задължение да заплати уговорената покупна цена, която съгласно
клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора е в размер на 192 000 евро. Договорът за
цесия има действие между страните по него, които са цедентът
и цесионерът, от момента на сключването му, от който
в тежест на всяка една от тях са възникнали предвидените в неговото съдържание
насрещни задължения. Това означава, че паричното задължение на „О.” ООД да
заплати на А. В.Г. уговорената покупна цена за прехвърлените вземания е
възникнало считано от 04.11.2014 г.
Настоящият
съдебен състав трябва да отговори на въпроса дали така сключения договор за
прехвърляне на вземане е бил прекратен след неговото сключване поради сбъдване
на уговорено между страните прекратително условие, в
каквато насока са твърденията на възразилия кредитор „КТБ” АД /н/, и ако е така
какво е действието на това прекратяване в отношенията между страните по
сделката и по отношение на съществуването на паричното задължение за заплащане
на покупната цена /в подаденото възражение кредиторът е посочил, че договорът за
цесия е развален, но съдът счита, че всъщност е налице позоваване не на
разваляне на сделката, а на прекратяването й поради сбъдване на уговорено в нея
условие за това, тъй като от изложените съображения е видно, че кредиторът не
твърди да е допуснато неизпълнение на някое договорно задължение, при който
факт единствено може да възникне потестативното право
за разваляне на договор, а на настъпването на определено условие, при което
страните са се съгласили, че действието на сключения договор ще се прекрати с
обратна сила/.
На първо
място трябва да се отбележи, че съдът намира, че договорът за цесия, като всеки
друг договор, може да бъде прекратен поради настъпване на уговорено в
съдържанието му прекратително условие в хипотезата на
чл. 25 ЗЗД. Този извод се налага при съобразяване на това, че правилото на чл.
25 ЗЗД е общо и следователно приложимо по отношение на всички договори,
включително и на този, имащ за предмет прехвърляне на едно вземане, по
отношение на който липсва предвидена специална норма, която да дерогира посочената обща такава и да изключва възможността
в договора за цесия да бъде уговаряно прекратително
условие, като договорът за цесия не се характеризира и с някакви особености,
които да правят неприложими по отношение на него на правилата на чл. 25 ЗЗД.
В
случая при тълкуване на съдържанието на уговорките, постигнати между страните с
договора за цесия от 04.11.2014 г., се установява, че цедентът
и цесионерът са постигнали съгласие, че
прекратяването на този договор ще е поставено в зависимост от настъпването на
няколко различни бъдещи и несигурни по своя характер събития. С оглед на това,
трябва да се заключи, че договорът за прехвърляне на вземане, който възразилият
кредитор посочва като правопораждащ предявеното
парично вземане факт, е сключен при прекратителни
условия.
С чл. 11,
ал. 1 от договора за цесия страните по тази сделка са уговорили, че той се
прекратява с обратна сила при условие, че в срок до два месеца от подписване на
договора не бъде извършено прихващане, отразено в съответните банкови операции,
между вземанията, които цесионерът придобива с този
договор към „КТБ” АД и неговите задължения към банката. Следователно за да се
счете, че това условие е настъпило, по делото трябва да бъде установено, че в
периода от сключване на договора за цесия, т.е. от 04.11.2014 г. до 04.01.2015
г. не е извършено прихващане с вземането, предмет на договора за цесия и
задълженията на цесионера към „КТБ” АД.
От
доказателствата, представени към молбата за предявяване на вземанията, подадена
от А. В.Г., се установява, че след сключване на договора за цесия, на
04.11.2014 г. „О.” ООД е отправило изявление до „КТБ” АД, че извършва
прихващане между вземането за получаване на суми по договора за паричен влог,
което той е придобил по силата на сключения на 04.11.2014 г. договор за цесия,
и задълженията, които са възникнали в негова тежест към „КТБ” АД по договор за
кредит, сключен на 28.09.2006 г. Това изявление е обективирано
в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10690/ 04.11.2014 г.
За да
се приеме, че от „О.” ООД е извършено прихващането с вземанията, предмет на
договора за цесия, следва да бъде установено, че правото на това лице да
извърши прихващане е възникнало съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, както и че то е
надлежно упражнено съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Съгласно
чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвиденото в тази норма преобразуващо право да се прихване
възниква тогава, когато две лица притежават насрещни изискуеми и ликвидни
вземания едно към друго.
Съдът
намира, че между страните по материалното правоотношение, възникнало по повод
на извършеното прихващане, които са „О.” ООД и „КТБ” АД /н/ не е спорно, че към
момента на отправяне на изявлението за прихващане съществуват насрещни парични
вземания – тези на „КТБ” АД /н/ са такива, произтичащи от договор за кредит,
сключен на 28.09.2006 г., а тези на „О.” ООД – произтичащи от договор за
паричен влог, сключени между „КТБ” АД /н/, от една страна, и А. В.Г., от друга,
които са придобити от дружеството по силата на договора за цесия от 04.11.2014
г. Това се твърди от „О.” ООД, който посочва, че такива насрещни вземания
съществуват в изявлението за прихващане, отправено до „КТБ” АД /н/, като
съществуването на тези вземания се признава и от банката, която е направила извления в тази насока чрез синдиците в искова молба с вх.
на СГС № 68219/ 18.05.2016 г., с която са предявени пред съда конститутивни искове за обявяване за относително недйствително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ”
АД /н/ на прихващането, извършено от „О.” ООД / в исковата молба банката се
позовава на това, че прихващането е извършено от несъстоятелния длъжник, както
и че то е породило действие, което включва и признаване на фактите, че в полза
на двете юридически лица са възникнали насрещните парични вземания по договор
за кредит и договор за влог/. След като
съществуването и изискуемостта на насрещните вземания, описани в изявлението за
прихващане, отправено от ответника до „КТБ” АД /н/, са безспорни в техните
отношения, то те са ликвидни и с тях е възможно да се извърши извънсъдебно
прихващане. С оглед на това се налага изводът, че към 04.11.2014 г. са
настъпили всички предвидени в закона предпоставки, при които в полза на всяко
едно от лицата, които взаимно си дължат пари, възниква правото да извършват
прихващане между своите насрещни парични вземания, което е и надлежно упражнено
от едното от тях, а именно от „О.” ООД, с изявление, изходящо от това
дружество, което е достигнало до „КТБ” АД /н/ на 04.11.2014 г., на която дата
писмото, в което то е обективирано, е заведено в
банката и му е поставен входящ номер.
За
момент на извършване на прихващането следва да се приеме този, в който е
настъпил неговия погасителен ефект. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД
погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на
прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да
се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали
изискуеми и са били ликвидни, т.е. установени по основание и размер с
постановено между страните съдебно решение или тяхното възникване и размер са
безспорни в отношенията между страните. С оглед на това и предвид установените
в производството факти, то съдът приема, че прихващането с вземането, придобито
от „О.” ООД с договора за цесия, от който произтичат вземанията, предявени от
кредитора А. Г., е извършено на датата, на която изявлението на това лице за
прихващане е достигнало до „КТБ” АД /н/, т.е. на 04.11.2014 г. Към този момент
насрещните вземания на страните са възникнали, били са изискуеми, считали са се
за ликвидни в отношенията между тях, и са били осъществени предпоставките на
чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, при които правото на
прихващане се счита за надлежно упражнено. Това означава, че посоченото
прихващане е извършено преди изтичане на двумесечния срок, посочен в чл. 11,
ал. 1 от договора за цесия и следователно уговореното в тази клауза прекратително условие изобщо не е настъпило и действието на
договора не е прекратено с обратна сила на основание чл. 25 ЗЗД.
Изводът,
че от събраните доказателства се установява, че на 04.11.2014 г. от „О.” ООД е
извършено прихващане с вземанията, предмет на договора за цесия, сключен между
това дружество и А. Г., не се разколебава от обстоятелството, че в
производството е установено, че това прихващане е предмет на предявени пред
съда конститутивни искове с правна квалификация чл.
59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 ЗБН, с които синдиците на за обявяване за относително
недействителни спрямо кредиторите на „КТБ” АД /н/ са упражнили потестативното си право да поискат то да бъде обявено за
относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката,
за разглеждане на които искове е образувано т.д. № 3913/ 2016 г. по описа на
СГС, ТО, VI-7 състав, което е все още висящо. В чл. 59 ЗБН са уредени различни потестативни права, които възникват в полза на кредиторите
на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, да
поискат обявяване за относително недействителни по отношение на тях на
извършени от кредитор прихващания при настъпване на определени факти, които са
разграничени в два отделни фактически състава на чл. 59, ал. 3 ЗБН и на чл. 59,
ал. 5 ЗБН. Упражняването на което и да е от тези преобразуващи права става чрез
предявяване пред съда на конститутивен иск.
Относителната недействителност по правило е правно средство за защита,
установено с изрични законови разпоредби, не в интерес на страните по договора
или по съответната едностранна сделка, които валидно пораждат действие между
тях, а за защита на трети за договора съответно за едностранната сделка лица,
които са увредени от тяхното действие, поради което и ако те бъдат обявени за
относително недействителни, това действие отпада само по отношение на лицата, в
полза на които е уредено потестативното право да
поискат от съда да обяви относителната недействителност. Това правило отнесено
към хипотезите на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, означава, че относителната
недействителност на извършено от един кредитор прихващане, ако бъде обявена от
съда с решението по предявен конститутивен иск, би
имала действие само по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ”
АД /н/, в полза на които лица в закона са уредени потестативните
права да поискат това, но тя не би оказала никакво влияние в отношенията между
страните по извършеното прихващане, които са банката и съответния кредитор,
между които то е породило предвиденото в закона погасително действие, което се
запазва дори и в случаите на постановено положително съдебно решение, с което
прихващането се обявява за относително недействително. Ето защо дори и
предявените пред съда искове с правна квалификация чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал.
5 ЗБН да бъдат уважени и извършеното от „О.” ООД прихващане да бъде обявено за
относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността „КТБ”
АД /н/ с влязло в сила съдебно решение, това не би имало влияние в отношенията
между страните по договора за цесия - А. В.Г. и „О.” ООД, както и в отношенията
между тези лица и длъжника „КТБ” АД /н/, и не би променило направения извод, че
прихващането с придобитите по силата на договора за цесия от 04.11.2014 г.
вземания е извършено и следователно не се е сбъднало уговореното в чл. 11, ал.
1 от този договор прекратително условие.
В
обобщение трябва да се посочи, че по делото се доказа, че договорът за
прехвърляне на вземане, сключен на 04.11.2014 г., между А. В.Г. и „О.” ООД, не
е прекратен по реда на чл. 25 ЗЗД и запазва своето действие между страните,
които са го сключили, и всяка от тях е обвързана от задълженията, които се е
съгласила да възникват в нейна тежест и дължи да ги изпълни точно, включително цесионерът „О.” ООД е длъжен да изпълни поетото с договора
парично задължение за заплащане на покупна цена в полза на цедента
А. В.Г., която е в размер на 192 000 евро, чиято левова равностойност е 375
519, 36 лв. По делото не се твърди, нито се представят доказателства, че
длъжникът „О.” ООД е погасил това свое задължение.
Вземането
на А. В.Г. за получаване на покупната цена по договора за цесия от 04.11.2014
г. е възникнало преди постановяване на решението за откриване на производство
по несъстоятелност и доколкото се доказа, че съществува към момента, както и че
е предявено от кредитора в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, то следва да бъде
включено в списъка с приетите вземания на кредиторите на „О.” ООД с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, както е направено от синдика. В списъка на приетите вземания
трябва да бъде включено и акцесорното вземане за
получаване на обезщетение в размер на законната лихва, дължимо за забавено
изпълнение на задължението за заплащане на покупната цена за прехвърленото
вземане, като тази част от него, което представлява обезщетение за забава,
начислено до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника, е с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 8 ТЗ, а другата част от него, която представлява обезщетение за
забава, начислено след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника, е с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 9 ТЗ. В тази насока е и произнасянето на синдика в съставения от
него списък на приети вземания. В подаденото възражение срещу списъка на
приетите вземания възразилият кредитор „КТБ” АД /н/ не е изложил каквито и да е
самостоятелни съображения за недължимост на това
вземане, а се позовава само на това, че главното вземане не е възникнало, и не
оспорва, че размерът, до който то е възникнало е различен от този, до който е
включено в изготвения от синдика списък, поради което и съдът няма да разглежда
въпроса дали вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е възникнало, кога е станало това и
какъв е неговият размер.
В
подаденото от кредитора „КТБ” АД /н/ възражение не са направени каквито и да
било оспорвания на това, че което и да е от другите вземания, които А. В.Г. твърди,
че има към „О.” ООД и е предявил в производството по несътоятелност
на това дружество, е възникнало и съществува към момента до размера, до който е
включено в списъка на приетите от синдика вземания, както и че редът за
удовлетворяването му в производството по несъстоятелност е този, посочен от
синдика в изготвения списък, поради което съдът не може да се произнася по тези
въпроси с настоящото определение по чл. 692 ТЗ.
С
оглед всичко изложено, се налага крайният извод, че възражението, подадено от
кредитора „КТБ” АД /н/ срещу списъка на приетите от синдика вземания, в частта с
която в него са включени предявените от кредитора А. В.Г. вземания към длъжника
„О.” ООД, е изцяло неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение.
По възражениието,
подадено от кредитора НАП срещу списъка на приети вземания в частта с която е
определен ред за удовлетворяване на веманията,
предявени от кредитора А. В.Г.:
Възражението
на кредитора НАП срещу списъка на приетите вземания също е подадено в срока по
чл. 690, ал. 1 ТЗ – изпратено е по куриер на 12.12.2017
г. видно от датата, посочена в куриерската разписка. Ето защо и предвид факта,
че то изхожда от лице, което има право и интерес да направи възражение срещу определения
от синдика реда за удовлетворяване по чл. 722 ТЗ на вземане, предявено от друг
кредитор на несъстоятелния длъжник, следва да се заключи, че е допустимо и
съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по същество
подаденото възражение е основателно.
Вземането
на кредитора А. В.Г. за получаване от „О.” ООД на сума в размер на 9 399, 90
лв., представлява такова за направени разноски за заплатен адвокатски хонорар
за защита по т.д. № 6756/ 2016 г. по описа на СГС, VI-17 състав, които се
твърди, че следва да бъдат поети от несъстоятелния длъжник. В подаденото
възражение се прави оспорване единствено на определения от синдика ред на
удовлетворяване на това вземане, поради което съдът ще се произнесе само по
въпросите какъв е неговия характер и оттам в кой ред следва да бъде удовлетворено, но не и за това дали от
представените от кредитора доказателства се установява то да е възникнало, по
който въпрос се е произнесъл синдика като го е включил в списъка на приети
вземания, срещу което не е подадено възражение от което и да е от лицата, които
имат право и интерес да направят това, включително от кредитора НАП.
От
отчета, съставен от Адвокатско дружество „Д.и Л.“, обхващащ извършени правни
действия за клиент А. В.Г., за периода от 01.04.2016 г. до 21.08.2017 г. е
видно, че между тези две страни е сключен договор за поръчка, по който адвокатското
дружество се е задължило да извърши по възлагане от кредитора правните действия
по процесуално представителство и защита по т.д. № 6756/ 2016 г. по описа на
СГС, VI-17 състав, което е производството, образувано по молбата за откриване
на производство по несъстоятелност на дружеството „О.” ООД, а кредиторът Г. се
е задължил да заплати възнаграждение за това в размер на 4 806, 09 евро
без ДДС чиято левова равностойност възлиза на 9 399, 90 лв. Датата, на която трябва да се
приеме, че е сключен този договор и извършването на описаните правни действия е
възложено на довереника, е тази, която е записана в отчета като дата на
извършване на услугата и на издаване на сметка за дължими адвокатски хонорар от
адвокатското дружество, а именно 21.08.2017 г., което е след датата, на която е
постановено решението на съда, с което е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „О.” ООД. От тези факти трябва да се заключи,
че вземането на А.В.Г. за сумата от 9 399, 90 лв., което се претендира, че
е възникнало срещу несъстоятелния длъжник, е такова за разноски, направени от
този кредитор във връзка с неговото участие във вече откритото производство по
несъстоятелност, а не такива, направени в производството по разглеждане на
молбата по чл. 625 ТЗ, която не е подадена от това лице, а от друг кредитор по
търговска сделка.
На
следващо място и с оглед така установения характер на вземането на А.Г. за
разноски, трябва да се отговори на въпроса дали то може да се квалифицира като
разноски по несъстоятелността, които подлежат на удовлетворяване с ред по чл.
722, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Разходите,
които са направени във връзка с откриването и провеждането на производство по
несъстоятелност, които се включват в понятието разноски по несъстоятелността,
използвано в чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, са изброени по изчерпателен начин в законовата
норма на чл. 723 ТЗ. В чл. 723, т. 1 ТЗ е посочено, че това са разноските за държавната
такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до
влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
При тълкуване на посочената правна норма се налага изводът, че като разноски по
несъстоятелността се квалифицират само тези разноски, които са направени от
кредитор във връзка с откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на длъжника и до датата на влизане в сила на решението за това, които са както
разходите за платена държавна такса за разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, на
молбата за присъединяване на кредитор, разходите за заплащане на депозит за
допуснати експертизи в производството по чл. 625 ТЗ, а така също и разходите за
адвокатско възнаграждение, което е заплатено от кредитора, поискал откриване на
производство по несъстоятелност или присъединил се по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ, за осъществени правни действия в хода на производството пред съда по
разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ. Само тези разноски подлежат на
удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. Всички други разходи, които
един кредитор е направил за заплащане на възнаграждение за осъществени от упълномощен
адвокат правни действия по предявяване на вземанията му във вече открито
производство по несъстоятелност, по подаване на възражения срещу изготвени от
синдика списъци на приети и неприети вземания и по упражняване на други права
на кредитора в това производство в защита на законните му интереси, не
представляват разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 723 ТЗ и
следователно не подлежат на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Те следва да се квалифицират като разноските на кредиторите във връзка с
тяхното участие в производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 616, ал.
2, т. 4 ТЗ, които разноски не са такива, които са направени с цел да бъде
открито производството по несъстоятелност, а са такива, които са направени от
кредиторите в защита на техните права да получат удовлетворяване на вземанията
си във вече откритото производство по универсално принудително изпълнение. Този
вид вземания за разноски подлежат на удовлетворяване само след пълно удовлетворяване на останалите
кредитори съгласно чл. 616, ал. 2, с ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.
Както
беше посочено, вземането на А.В.Г. за получаване на сумата от 9 399, 90
лв. представлява вземане за разноски, които са направени след влизане в сила на
решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „О.”
ООД и във връзка с участието на този кредитор във вече откритото производство
по несъстоятелност – за извършване на правни действия по предявяване на
вземанията му към несъстоятелния длъжник в
сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ и за упражняване на
всички други права, уредени в закона, с които да се постигне пълно
удовлетворяване на това лице в производството по несъстоятелност. Ето защо тези
разноски са такива по чл. 616, ал. 2, т. 4 ТЗ, а нямата характер на разноски по
несъстоятелността по смисъла на това понятие, определен в чл. 723 ТЗ, и следователно
подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност с ред по чл.
722, ал. 1, т. 12 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, както е посочено от
синдика в съставения от него списък на приетите вземания. Ето защо същият
следва да бъде изменен като описаното вземане на А.В.Г. бъде определено с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.
По възраженията,
подадени от кредитора „КТБ” АД /н/ и кредитора НАП срещу списъка на приети от
синдика вземания в частта, в която в него е включено вземане, предявено от кредитора
П.Г.В.:
Възраженията
на кредиторите „КТБ” АД /н/ и НАП са подадени в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ,
поради което и доколкото тези лица имат право и интерес да направят възражения
срещу включване в списъка на приетите вземания на вземане, предявено от друг
кредитор на несъстоятелния длъжник и определяне на ред за удовлетворяването му,
който му създава привилегия при осребряване на имуществото, то трябва да се
приеме, че са допустими и съдът трябва да се произнесе по тяхната
основателност.
Двете
възражения ще бъдат разгледани заедно, тъй като с тях се оспорва включването в
списъка на приетите вземания и определеният ред за удовлетворяване на едно и
също вземане, а именно на това, предявено от кредитора П.Г.В. за получаване на
сума в размер на 35 441, 11 лв., която представлява неизплатени възнаграждения,
дължими по трудов договор от 01.11.2006 г. и допълнителни споразумения към него
от 01.01.2008 г., 01.03.2009 г. и 01.12.2014 г.,
както и съгласно решение на общото събрание на съдружниците
на „О.” ООД, прието на 16.02.2009 г. за определяне на допълнително
възнаграждение.
На
първо място, съдът трябва да определи какъв е вида на договора, от който се
твърди да произтичат предявените от П.В. вземания, който въпрос има значение
както за неговата действителност, която се оспорва от кредитора „КТБ” АД /н/ и
за реда на удовлетворяване на възникналите от него вземания, който се твърди,
че е определен неправилно от синдика и в двете подадени възражения.
По делото
е представен договор, сключен на 01.11.2006 г., между П.Г.В. и „О.” ООД, който
е наименуван „трудов договор”, изменен с няколко допълнителни споразумения, с
който на физическото лице е възложено да изпълнява длъжността управител на
търговското дружество и е посочен размера на възнаграждението, което то ще
получава месечно за изпълнение на правомощията си на управител.
При
извършена служебна проверка по партидата на дружеството „О.” ООД в търговския
регистър се установява и това, че лицето П.Г.В. е вписан като негов управител в
периода от 25.02.2009 г. до 24.01.2015 г., в рамките на който период се твърди,
че са възникнали вземанията, които са предявени в производството по
несъстоятелност, който е от месец август 2009 г. до месец декември 2014 г. /в
подадената молба за предявяване на вземанията, подадена от П.В., не е уточнен
периодът, за който се твърди, че те са възникнали, но съдът съобразява
приложените към молбата ведомости за заплати и приема, че предявените вземания
представляват неплатената част от възнагражденията, посочени в тези документи,
които са дължими за времето от месец август 2009 г. до месец декември 2014 г./.
Правоотношението,
което се създава между управителя и управляваното от него търговско дружество,
възниква от момента на приемане на решение на върховния му орган за избор на
определено лице за управител. Това правоотношение не е трудово, а има мандатен
характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право.
Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на
управлението, който съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 7 ТЗ се сключва в
писмена форма. Този договор по своя характер представлява договор за поръчка, а
не трудов договор, поради което управителят няма качеството на работник или
служител на дружеството по смисъла на КТ и правоотношението, което възниква от
този договор между лицата, които са го сключили, не е трудово. Основните
правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от
закона и от факта на избирането му от общото събрание, поради което и в
договора за възлагане на управлението неговите права и задължения само се
конкретизират, като в неговото съдържание може да се уговори и размера на
възнаграждението му, начина на плащането му, размера и начина на ползването на
отпуски, различни обезщетения и пр., но това не превръща създаденото мандатно
правоотношение в трудово, дори когато договорът е наименуван „трудов”. Въдът на договора, който е сключен между дружеството и
управителя, който е избран за такъв с решение на върховния му орган, се определя
от характера на основните права и задължения, които възникват за страните по
него, както и от характера на правоотношението между управителя и управляваното
от него ООД, а не от това как страните са озаглавили договора, който са
подписали. Ето защо този договор винаги е граждански, а не трудов, което
означава, че възнаграждението, което се дължи на управителя по него, е
възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като е без
значение как то е наименувано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и
удръжки са правени по него от страна на дружеството. В тази насока е практиката
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 306 от 25.06.2012 г.,
постановено по гр.д. № 1387/ 2011 г. по описа на ВКС, IV гр.о.
С
оглед на изложеното и при съобразяване на факта, че кредиторът П.Г.В. е избран
за управител на „О.” ООД, съдът приема, че правоотношението, което е възникнало
между него и дружеството, е такова по сключен договор за възлагане на
управление, който е вид договор за поръчка, а не трудов договор, както е
наименуван от страните при неговото сключване. Този договор е действителен,
като предвид изложените съображения за неговия характер, се налага изводът, че
към него са неприложими специалните правила за сключване и действителност на
трудовия договор, предвидени в КТ, на нарушаване на които се позовава
кредиторът „КТБ” АД /н/. По силата на така възникналото мандатно правоотношение
за П.Г.В. е възникнало вземане към търговското дружество за получаване на
възнаграждение за изпълнение на правомощията му като управител, което е
определено по размер с решение на общото събрание на „О.” ООД и не се спори, че
неплатената част от него, която е начислена за периода от месец август 2009 г.
до месец декември 2014 г., е в размер на 35 441, 11 лв. Това възнаграждение има
за източник договор, който, както се посочи, е граждански по своя характер, а
не трудов и следователно не представлява вземане, произтичащо от трудово
правоотношение, поради което и не подлежи на удовлетворяване в производството
по несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, както неправилно е
посочено в съставения от синдика списък на приети вземания. То подлежи на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т.
8 ТЗ. Това означава, че изготвеният от синдика списък на приетите вземания
следва да бъде изменен като описаното
вземане на П.Г.В. бъде определено с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 8 ТЗ.
С оглед на всичко изложено, се
налага крайният извод, че съставеният от синдика списък на приетите вземания, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, следва да бъде изменен съобразно посоченото в
настоящото определение, след което същият следва да бъде одобрен от съда на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Предвид одобряване на списъка на
приетите вземания и на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, съдът следва незабавно да
свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ по
възражение с вх. на СГС № 168043/ 13.12.2017 г., подадено от Н.А.П., списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „О.” ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е
обявен в Търговския регистър на 05.12.2017 г., като ОПРЕДЕЛЯ ред на
удовлетворяване на включеното в него вземане на кредитора А.В.Г., предявено
с молба с вх. на СГС № 110243/
22.08.2017 г., за получаване на сума в размер на 9 399, 90 лв., представляваща направени
разноски за заплатен адвокатски хонорар за защита по т.д. № 6756/ 2016 г. по
описа на СГС, VI-17 състав, по чл. 722,
ал. 1, т. 12 ТЗ.
ИЗМЕНЯ по
възражение с вх. на СГС № 168043/ 13.12.2017 г., подадено от Н.А.П. и по възражение
с вх. на СГС № 168031/ 12.12.2017 г., подадено от „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите
на „О.” ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в
Търговския регистър на 05.12.2017 г., като ОПРЕДЕЛЯ
ред на удовлетворяване на включеното
в него вземане на кредитора П.Г.В., предявено с молба с вх. на СГС № 110868/ 24.08.2017 г. за получаване на сума в
размер на 35 441, 11 лв., представляваща неизплатени възнаграждения, дължими по
трудов договор от 01.11.2006 г. и допълнителни споразумения към него от 01.01.2008 г., 01.03.2009 г. и 01.12.2014 г., както и съгласно
решение на общото събрание на съдружниците на „О.”
ООД, прието на 16.02.2009 г. за определяне на допълнително възнаграждение, по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. на СГС № 168028/ 12.12.2017
г., подадено от кредитора „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност срещу списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „О.” ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
който списък е обявен в Търговския регистър на 05.12.2017 г., в частта с която
в него са включени предявените от кредитора А. В.Г. вземания към длъжника „О.”
ООД.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ при съобразяване на извършената промяна списъка на приетите
от синдика вземания на кредиторите на „О.” ООД, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на 05.12.2017 г. и е
изменен от съда с настоящото определение.
СВИКВА на
основание чл. 674, ал. 2 ТЗ събрание на кредиторите на „О.” ООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***-5, офис 24, което ще се проведе на 19.09.2018 г. от 10:00 часа в сградата
на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София,
бул. “********, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско
отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, а именно: 1.
Определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника. 2. Определяне
метода и условията на оценка на имуществото. 3. Избор на оценители и определяне
на възнаграждението им.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: