Присъда по дело №246/2018 на Окръжен съд - Хасково

мотиви

към Присъда № 26 от 15.06.2018 година, постановена по НОХ дело № 246 по описа за 2018 година на Окръжен съд - Хасково

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна Прокуратура - Хасково обвинителен акт против подсъдимия Е.А.П. ***, по обвинение за това, че на 03.08.2011 година в гр. Свиленград, обл. Хасково, при управление на лек автомобил, марка „БМВ 530", с ДК № *****, нарушил правилата за движение по пътищата /чл, 21, ал. 1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство категория „В" е забранено в населено място да превишава стойност от 50 км./ч./ и по непредпазливост, при независимо съпричиняване с ***гражданин П. С. К., причинил смъртта на *** гражданка М.С.К.- престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 отНК.

След провеждане на разпоредително заседание, по искане на подсъдимия П. и неговия защитник - адв. К., на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдебното производство продължи по реда на чл. 370 и сл. от НПК. При предварителното изслушване на страните, подсъдимият П. заяви, че се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за проверка на същите, а събраните на ДП да се ползват при постановяване на присъдата. Защитникът му - адв. К. също прави искане за разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК, при условията на чл.371,т.2отНПК.

Съдът намери искането за допустимо и основателно, след като се установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което съдебното производство протече по реда на глава XXVII от НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от същия н.а. - без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.

В съдебното производство не са постъпили молби за конституиране на граждански ищци и частни обвинители. Наследниците на пострадалата - Й.К. и Ф.П. не се явиха в насроченото разпоредително заседание, за което са редовно призовани на посочения от тях адрес в страната.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Предвид направеното от подсъдимия самопризнание и преминалото по реда на глава XXVII, при условията на чл. 371, т.2 от НПК съдебно следствие, прокурорът пледира

съдът да признае поде. П. за виновен по повдигнатото обвинение и да му определи наказание „лишаване от свобода" при условията на чл. 55 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, чието изпълнение да бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, както и да наложи наказание „лишаване от право да управлява МПС". Като смекчаващи отговорността обстоятелства се изтъкват самопризнанията на подсъдимия, добрите характеристични данни, чистото му съдебно минало, дългия период от време, който е изминал от извършване на деянието, което не може да му бъде вменено, с оглед пълното съдействие от негова страна и най-вече, че съпричиняването на резултата от негова страна е занижен, предвид поведението на водача на другото МПС - П.К.. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се сочи значителното превишаване на скоростта на движение по пътищата в населени места, както и наложените му административни наказания по ЗДвП.

Защитникът на подсъдимия П. - адв. К. в заключителната си пледоария също навежда доводи за многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като моли да не се вземат предвид нарушенията на ЗДвП, тъй като в един продължителен период от време - над 10 години, подзащитният й не е наказван по административен ред и не са му издавани наказателни постановления. Иска от съда на поде. П. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода" при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като размерът на същото да бъде към минималния предвиден в закона такъв като се приложи и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС" - също в минимален размер.

Подсъдимият П. в личната си защита изказва съжаление за стореното и моли за условно наказание.

Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава XXVII НПК - чл. 371, т. 2, чл. 373, ал. 2 и ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.П. е правоспособен водач на моторни превозни средства от 1992 година, като във времето е придобил квалификации за категории „С", „М", „АМ", ,В" и „ТКТ".

На 03.08.2011 година подс. П.бил в дома си в гр.С. находящ се на улица „О." ***, но се наложило да отиде до квартал „Гарата". При съседите му гостували Ю. А. и З. В., които били пристигнали с ползвания от тях лек автомобил „БМВ 530", с рег. № ****, закупен на лизинг от трето лице. П. поискал колата, за да отиде до отдалечения квартал и след час да я върне, за което получил съгласие от В..

Малко преди обяд на същата дата /03.08.2011 година/ *** гражданин П.К. и съпругата му М.К., които често посещавали гр. Свиленград, за да пазаруват, пристигнали със собствения им лек автомобил „Нисан Съни" с ** рег. № ***** в района на гр. Свиленград, като първоначално се насочили към разположената на преминаващ през града първокласен път I-8 бензиностанция-метанстанция, непосредствено след моста за превозни средства над р. Марица. След като заредил автомобила, водачът му –П. К. излязъл с нея от североизточния изход на бензиностанцията и го насочил обратно на посоката на движение, от която пристигнали, с намерение да се отбие от пътя в ляво на посоката му за движение, веднага след бензиностанцията, по улица преминаваща покрай дигата на р. Марица и водеща към централната част на града.

В същия момент срещу него се приближавал лекия автомобил „БМВ", с рег.№ *****, управляван от Е.П., който се прибирал от кв.'Гарата". Заедно с него в автомобила бил и непълнолетният му син - св. И. П..

Лекият автомобил „Писан", управляван от К. пресичайки осевата линия навлезнал в платното за насрещно движение, в което се движел автомобила, управляван от подсъдимия. Същият се намирал на около 120 м. и се движела със скорост от около 126 км/ч. Приближавайки към колата на К., П. направил опит да я заобиколи от ляво, но това не му се отдало и лекият автомобил марка „БМВ" се ударило с дясната част на предницата си в лявата предна страна на лекия автомобил „Нисан". От удара купето на „Писана" се изместило по посока обратна на часовниковата стрелка и назад по посока на собственото си движение, а „БМВ"-то се отклонило в ляво и малко след това преустановило движението си в лентата за насрещно движение в близост до еластичната преграда.

От удара последвали силни деформации в купето на лекия автомобил „Нисан", дясната предна седалка се изместила силно назад. От инерционните сили и измененията на разположението на частите и агрегатите на пътуващата до водача негова съпруга - М.К. били причинени тежки травматични увреждания и тя починала на място.

В спешна медицинска помощ бил откаран и П. К., за когото не били установени видими травми, поради което същият бил отведен от сина си и дъщеря си в Р. Гърция.

Назначената по делото съдебно медицинска експертиза е дала заключение, че смъртта на М.К. се дължи на претърпяната от нея съчетана травма, изразяваща се в разкъсно контузна рана и хематом на меките обвивки на черепа, разрушаване на скелета на гръдния кош, контузия на белите дробове и средностението, разкъсване на сърцето и кръвоизлив в сърдечната торбичка, разкъсване на левия купол на

диафрагмата, разкъсване на слезката и попадането и в гръдната кухина, контузия на капсулата на десния бъбрек, счупване на гръбначния стълб, счупване на таза, кръвоизлив в коремната кухина.

Назначените по делото автотехническа експертиза и допълнителни автотехнически експертизи са дали заключение, че в момента на удара управляваното от гръцкия гражданин К. МПС се е движело със скорост от 40,6 км/ч., а автомобилът управляван от поде. П. - със скорост 126 км/ч. Сблъсъкът между тях се е състоял изцяло в лентата за движение на лек автомобил „БМВ", в близост до осевата линия. Мотивиран е извод, че ако лекият автомобил марка „БМВ" се е движел с позволената за населеното място скорост - 50 км/ч, а дори и със скорост до 61 км/ч, е била налице техническа възможност за предотвратяване на произшествието, ако водачът му екстрено е задействал спирачките на колата, тъй като за времето за изминаване на разстоянието, от което е възприел, че насрещно движещия се автомобил навлиза в лентата му за движение, докато достигне мястото на удара, другият автомобил е щял да пресече и да се освободи пътя на БМВ-то.

От събраните по досъдебното производство и приобщени в съдебното писмени доказателства се установява, че за периода 2002 - 2007 година на поде. П. са му били съставени три наказателни постановления за административни нарушения по ЗДвП, изразяващи се в: управление на неизправно МПС, превишаване на позволената скорост с 10 км/ч и неносене на необходимите документи, а в периода 2010 - 2012 година е бил санкциониран с глоби по фиш за неспазване на правилата за включване в път с предимство, управление без светлини в светлата част от денонощието и неизползване на предпазен колан.

По досъдебното производство е бил привлечен в качеството на обвиняем водачът на лек автомобил марка „Нисан", модел „Съни" -П. С. К. за извършено престъпление по чл. чл. 343 ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал.1 от НК. От приобщения като писмено доказателство по делото Акт за смърт, издаден от Община О., Р Г., се установява, че същият е починал на 20.01.2016 година, поради което и наказателното производство водено срещу П.К. е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.

Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка е изяснена по несъмнен и категоричен начин, и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото доказателства. Самопризнанието на подсъдимия П., направено в съдебно заседание, проведено на 15.06.2018 година, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, събран на досъдебното производство и кореспондира с възприетата фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По правната квалификация на деянието:

При така установената фактическа обстановка съдът намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин. От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият П. се е движил в населено място /гр. Свиленград/ с несъобразена скорост на управляваното от него МПС - лек автомобил „БМВ 530, с ДК № ****. от назначената автотехническа експертиза безспорно е доказано, че скоростта му на движение е била 126 км./ч. при разрешена скорост от 50 км./ч., което е лишил подсъдимия от възможността да реагира и да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременното предприемане на аварийно спиране, след като е възприел, че управляваното от К. МПС марка „Нисан", модел „Съни" се движи в насрещната посока, но изцяло в лентата на движение на подсъдимия. Несъмнено е налице съпричиняване на резултата от страна на поде. П. и на водача на лекия автомобил „Нисан" - П.К., като степента на съпричиняване от страна на подсъдимия е по-малка в сравнение на другия водач, който също е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. За подсъдимия П. е налице нарушение на правилата за движение в населено място, въведени с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч.: за ППС категория „В" лек автомобил, в населено място 50 км./ч." По делото е установено по несъмнен начин, че подс. се е движил с превишение на максимално допустимата скорост за движение в населено място от близо 76 км./ч. Последвалото пътно-транспортно произшествие и настъпилият вредоносен резултат, а именно смъртта на М.К., са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с допуснатите нарушения на правилата за движение от страна и на двамата водачи на МПС. Тези обективни признаци от състава на престъплението се установяват по безспорен начин от назначените на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп и автотехнически експертизи, както и от показанията на свидетелите. Безспорно е доказано и няма спор по отношение авторството на деянието, извършено от подсъдимия П..

От субективна страна подсъдимият е действал при условията на несъзнавана непредпазливост - той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Задължението за предвиждане произтича от чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като превишаването с 67 км/ч на допустимата за движение скорост от 50 км/ч в населено място е създало предпоставки да не е в състояние да предотврати настъпилото ПТП, а с движението с такава скорост е създал опасност за движението, за живота и здравето на

останалите участници в движението, както и за возещия се с него непълнолетен син - св.П., поради което е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпилите общественоопасни последици.

Поради изложеното съдът призна поде. Е.А.П. за виновенв това, че на 03.08.2011 година в гр. Свиленград, обл. Хасково, при управление на лек автомобил, марка „БМВ 530", с ДК № ****, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство категория „В" е забранено в населено място да превишава стойност от 50 км./ч./ и по непредпазливост, при независимо съпричиняване с**** гражданин П. С. К., причинил смъртта на *** гражданка М.С.К.-престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Причина за извършване на деянието е липсата на необходимата концентрация и съсредоточеност при управлението на МПС, както и несъобразяването с цялостната пътна обстановка и неспазване на установените правила за движение по пътищата.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 343, ал. 1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода" от две до шест години.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, изказаното искрено разкаяние и съжаление за извършеното деяние, ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и сравнително ниската степен на съпричиняване на вредоносния резултат, както и формата на вина. Като смекчаващо отговорността обстоятелство бе отчетено и дългия период от време, който е изтекъл от извършване на деянието, което в никакъв случай не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимия П.. Отегчаващо вината обстоятелство в случая е високата степен на обществена опасност на деянието, свързано със значителното превишаване на допустимата скорост за движене на превозното средство в населено място - с близо 76 км/ч, в резултат на което е причинена смъртта на пострадалата К.. Съдът не отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство наложените административни наказания за извършени нарушения по ЗДвП, тъй като същите са извършени в период преди повече от 10 години.

Във връзка с изложеното съдът счита, че на основание чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-ниското предвидено в закона наказание „лишаване от свобода" се явява несъразмерно тежко,

поради което осъди подсъдимия на наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца.

За постигане целите на индивидуалната и генерална превенции и с оглед добрите лични характеристични данни, както и с оглед констатацията, че личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на обществена опасност, не се налага ефективното изтърпяване на наказанието, поради което съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от 3 (три) години.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1,б. „в", вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложи на подсъдимия Е.А.П. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС". На основание чл. 54 вр. чл. 49, ал. 2 от НК, при определяне размера на това наказание съдът, отчитайки посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а и най-вече с оглед личната и генерална превенция на закона, прие, че справедлив такъв е 2 /две/ години.

С оглед постановената присъда, настоящият състав на основание чл. 189, ал.3 НПК осъди подсъдимия да заплати и направените в досъдебното производство разноски в размер на 945 лв., произтичащи от възнагараждения за вещи лица по назначените експертизи.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.