Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Хасково, 22.07.2024год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на първи юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ваня Кирева
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2651 по описа за
2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
от „А1 България“ ЕАД /с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр.София, ул.”Кукуш“ №1, против Г.Д.Я., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2057/2027г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди,
че между ищеца и ответника бил сключен Договор за далекосъобщителни услуги №
М4139130 от 21.06.2014г., като възоснова на него били
издадени 4 бр. фактури от 18.07.2014г. до 22.01.2015г., които не били заплатени
от ответника в 15-дневен срок от издаване на съответната данъчна фактура за
ползвани далекосъобщителни услуги. Поради изложеното договорът бил прекратен и
на абоната била начислена неустойка. Ищецът подал заявление по реда на чл.410
от ГПК, като длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата в размер на 313.42
лева, представляваща неизпълнение на договорно задължение за заплащане на
ползвани далекосъобщителни услуги възоснова на
Договор № М4139130 от 21.06.2014г. и 610.69 лева, представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.08.2017г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно
производство.
Ответникът оспорва
предявения иск. Заявява, че не са възникнали твърдените от ищеца правоотношения
и соченият договор за далекосъобщителни услуги е нищожен поради липса на
съгласие, тъй като нито договорът, нито приложенията към него, били подписани
от ищеца. В този смисъл същите били нищожни поради липса на съгласие. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска и му
присъди разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
приложено Ч.гр.д.№ 2057/2017г. по описа на Районен съд-Хасково като
доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че “Мобилтел“ ЕАД е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Г.Д.Я. за
сумата 313.42 лева, представляваща неизпълнение на договорно задължение за
заплащане на ползвани далекосъобщителни услуги възоснова
на Договор № М4139130 от 21.06.2014г.; 89.18 лева, представляващи мораторна лихва, начислена върху дължимата по издадена
фактура № ********* от 05.10.2014г. до 24.07.2017г. сума и 610.69 лева,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2017г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на
25 лева и 180.56 лева – адвокатско възнаграждение. За посочените суми е била
издадена Заповед за изпълнение № 1078/22.08.2017г., срещу която длъжникът е
възразил в срок и на заявителя е било указано да предяви иск за установяване на
вземането си. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника
настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
С влязло в сила Определение № 41/10.01.2018г. съдът е прекратил
производството по делото в частта на предявения иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 89.18 лева.
С оглед основното възражение
на ответника, че Договорът за далекосъобщителни услуги и
Приложенията към него не са подписани от ответника, поради което същите се явяват нищожни поради липса на
съгласие за сключването им, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-графологична експертиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Същото не
бе оспорено от страните. Видно от същото е, че Г.Д.Я.,
ЕГН **********, не е изпълнил подписите в: - Договор №
М4139130/23.06.2014г., сключен между ищеца
и ответника Г.Д.Я. – 5 подписа за „Потребител“ и „Абонат“; - Приложение № 1 към Договор с дата
на подписване 21.06.2014г., „Условия за ползване на тарифни планове Мтел смарт“ – 2 подписа за
„Абонат“; - Допълнение към приложение №1 към Договор № от г. Условия за тарифно
обвързване към тарифни планове Мтел смарт при закупуване на промоционален
пакет /SIM карта + телефон/ или
телефон“ – 2 подписа за „Абонат“; - „Приложение № 3 към Договор № от Ценоразпис
на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги“ с
дата на подписване 21.06.2014г. – подпис за „Абонат“; - „Данни за потребител
към договор № Дата: 23.06.2014г.“ – подпис за „Потребител“.
Съдът прие като доказателство по делото и Досъдебно производство № 65/2016г. по опса на РУ на МВР-Димитровград
за извършено престъпление по чл.309, ал.1 от НК. Производството е водено срещу
неизвестен извършител, но в качеството на свидетел
е бил разпитан ответникът по делото. В
същото Досъдебно производство е била назначена съдебно- графологична експертиза с вещо лице Р. Г., който е дал заключение, че подписите в процесния договор на мястото
за „потребител“ и „абонат“, както и ръкописният текст на името
на ответника „Г.Д.Я.“ не
са изпълнени от ответника, а с голяма вероятност са били
изпълнени от сулжителката на дружеството ищец - П.
А. Т.. След проведени издирвателни мероприятия горното лице не е било
открито, поради което
досъдебното производство е било прекратено с Постановление на Районна прокуратура - Димитровград от 16.08.2023г.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи.
Предявени са при условията
на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото са предявени от заявител
по образувано заповедно производство срещу длъжник, в едномесечния срок от уведомяването му за подадено от длъжника възражение
срещу заповедта за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество
предявените искове са неоснователни по следните съображения:
От всички събрани
по делото доказателства не се установява наличие
на валидно облигационно правоотношение между страните,
възникнало на основание писмен договор
за далекосъобщителни услуги. Ищецът, в качеството си на мобилен
оператор, не установи по несъмнен
начин ответникът да е подписал такъв договор. Напротив, от неоспорените доказателства
и преди всичко от заключението на вещото лице В.М., както и от материалите по ДП № 65/2016г. по описа
на РУ на МВР-Димитровград, съдът се убеди, че ответникът
не е подписал процесния договор, порди което следва да се приеме, че същият е сключен при липса на
съгласие. Ето защо,
не може на
основание
този договор, който е нищожен по смисъла на
чл.26, ал.2 от ЗЗД, да се
търси имуществена отговорност от ответника на основание неизпълнение на договорно задължение.
Правните сделки са нищожни
при липса на воля на
някоя от страните за сключването
им, която липсваща воля при
договорите се проявява като липса
на съгласие. Основната част от фактическия
състав на договора е волеизявлението на страните. Когато от обстоятелствата се установява, че страната не
е имала воля да създаде определено
правоотношение чрез сключването на договора, следва да се приеме
на посоченото законово основание, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие
за сключването му. Липсата на съгласие на която и да
е от страните елиминира консенсуалността на договора, а оттам и действителността на същия. В случая, както вече бе посочено, договорът и приложенията към него, не носят
подписа на ответника. Следователно, те са нищожни поради липса на
съгласие за сключването им.
Ето защо, съдът следва да се произнесе с решение, с което
да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск да се признае за
установена дължимостта на присъдените със Заповед № 1078/22.08.2917г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2057/2017г.
по описа на Районен съд-Хасково суми, като на ответника се присъдят, на основание чл.78, ал.3
от ГПК направените по делото разноски в размер на 750 лева, произтекли от
платено възнаграждение за адвокат в размер на 450 лева и възнаграждение за вещо
лице в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, ЕИК *********, против Г.Д.Я.,
ЕГН **********,***, иск за признаване за
установено, че последният му дължи сумата от 313.42
лева, представляваща неизпълнение на договорно задължение за заплащане на
ползвани далекосъобщителни услуги възоснова на
Договор № М4139130 от 21.06.2014г. и сумата от 610.69 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.08.2017г. до окончателното й изплащане, по
Заповед № 1078/22.08.2017г., издадена по Ч.гр.д № 2057/2017г. по описа на
Районен съд – Хасково, като – НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
- гр.София, ул.“Кукуш“ №
1, ЕИК *********, да заплати на Г.Д.Я., ЕГН **********,***, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 750 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
К. Х.