Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 02.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
Й.
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия Елица Й. гр. д. № 9469 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова молба, с
вх. № 92433/ 17.07.2019 г., с която К.Н.К. ***, ж. к. *********, с ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител, е предявил против ЗАД „О.З.“ АД със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК*********, иск за осъждането му да и заплати
следните парични суми: в размер на 130 000 лв., намален в хода на процеса в размер на 92 000 лв. представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди - претърпени от него
болки и страдания; и в размер на 3 516. 31 лв., увеличен в размер на 3 646.31 лв. като част от 5 000 лв. – обезщетение за нанесените
му имуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП от 15.12.2018 г. с МПС –
л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с рама № WWWZZZ3CZ9R501766, управлявано от неизвестен водач, за който има валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2018 г. до окончателното и
изплащане, претендирани са съдебно – деловодни разноски.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на
15.12.2018 г. в гр. София, на ул. „******“, в района на жилищен блок № ***,
неизвестен водач на л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с рама № WWWZZZ3CZ9R501766,
извършил маневра „Движение на заден ход“, като се блъснал в паркирания зад него
л. а. м. „Рено Клио“ с ДК№ ******, след което рязко ускорил и блъснал намиращия
се от лявата му страна пешеходец К.К.. Последният бил приет по спешност в МБАЛ
„Св. Анна“ АД гр. София със субтрохантерно счупване на дясната бедрена кост и
на десния ацетабулум, травматична руптура на ПКВ и медиален менискус на лява
колянна става, фрактура на лява скапула и на ІІІ до VІІІ леви ребра с хемопневмоторакс,
травматичен шок, деформация в областта на дясно бедро и рана с размери 3 -
4 см. в глутеалната област с данни за пневмоторакс вляво, фрактура на 3, 4, 5,
6, 7 и 8 ребро вляво, като 3 – то и 4 – то са с две фрактурни
линии; фисура на 5, 6 и 7 ребро вдясно; дислоцирана фрактура на диафиза на
десен фемур – открито счупване, тежка ЧМТ; плеврален излив вдясно и вляво.
Извършена му била оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, фемур – кръвна репозиция с метална остеосинтеза, изписан бил
на 03.01.2019 г. При проведен преглед с невролог било установено, че има
активни и пасивни движения в непълен обем, сила и скорост за долните крайници,
налице бил квадрипирамиден синдром – в ляво повече от дясно; налице била
паравертебрална ригидност в цервикален торакален и лумбален отдел, палпаторна
болезненост в т. на вале; СНР – отслабен С5 – С6 и Л2 – Л4 двустранно, повече
вляво, сетивност – хипестезия по С7 и Л5 – ЕС1 дерматоми двустранно,
дискоординационен нео и палеоцеребеларен синдром. Ищецът бил диагностициран с
увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия и увреждане на нерви. На 01.04.2019 г. бил приет в
Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Св. Анна“ АД гр. София за
оперативно премахване на остеосинтезния винт, бил освободен на 01.04.2019
г. При повторен преглед от невролог била
потвърдена диагнозата за увреждане на междупрешленните дискове в поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, увреждания на шийните
коренчета и на n.fibularis, били установени активни и пасивни движения в
непълен обем, сила и скорост за долните крайници, квадрипирамиден синдром –
ляво повече от дясно, паравертебрална ригидност в цервикален торакален и
лумбален отдел, палпаторна болезненост в т. на вале, СНР – отслабен С5 – С6 и
Л2 – Л4 двустранно, повече вляво, сетивност – хипестезия по С7 и Л5 – ЕС1
дерматоми двустранно, дискоординационен нео и палеоцеребеларен синдром. След
ПТП загубил съзнание. В резултат на тези увреждания ищецът търпял силни болки,
съпроводени с главоболие, гадене и световъртеж, които продължавал да търпи и
които довели до затруднение в изпълнението на елементарните хигиенни и битови
дейности. След премахване на имобилизацията се нуждаел от рехабилитация, която
продължавала оздравителния процес. Наложило се да бъде освидетелстван като
временно неработоспособен с решение на ТЕЛК до 11.06.2019 г. Посочените
увреждания се отразили негативно върху психическото му състояние: изпитвал
безпокойство, когато се налагало да пресича пътно платно, изпитвал страх от
автомобили, изпитвал тревожност без видима причина. Преди инцидента работил
като полицай, а след него се тревожил, че негативните промени ще препятстват да
продължи работата си.
По отношение на л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с рама №
WWWZZZ3CZ9R501766, управлявано от
неизвестен водач, за който има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, валидна към момента на ПТП. Отправили
искане за доброволно плащане до ответника, представяйки и банкова сметка, ***.
При тези съображения ищецът намира, че за него е налице правен интерес да
предяви прекия си иск срещу ответника, като настоява да бъде осъден да му
заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания,
душевен и социален дискомфорт в размер на 130 000 лв. и 3 516. 31 лв. като част
от 5 000 лв. за обезщетяване на причинените му имуществени вреди - разходи за
лечение, ведно със следващата се законна лихва върху всяко от главните парични
задължения, считано от датата на увреждането до пълното изплащане на дължимата
сума. Претендира пълно удовлетворение на претенциите.
По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на
предявените претенции по основание и размер с възражението, че отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
възниквала при наличието на кумулативно предвидени предпоставки: валиден
застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение,
вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина,
каквито в случая не били налице. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата
молба, тъй като липсвал акт на наказателния съд с действие по чл. 300 от ГПК, а
останалите факти, които имали значение за гражданските последици от деянието,
подлежали на доказване. Механизмът на ПТП не бил описания от ищеца, тъй като
констативният протокол за ПТП имал обвързваща доказателствена сила единствено
за осъществените пред длъжностното лице факти. В тази връзка липсвали
доказателства относно отговорността на лицето, причинило ПТП, съответно
исковете били неоснователни. Налице било съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пешеходеца, който е имал възможност да възприеме приближаващия
автомобил, да съобрази скоростта на движението му и да го предотврати.
Вредоносният резултат се дължал както на поведението на водача на МПС, така и
на пешеходеца, чието непредпазливо поведение съпричинило настъпването на
вредоносния резултат. Високата степен на съпричиняване на вредоносните
последици налага редуциране отговорността на ответника съобразно чл. 51 ал. 2
от ЗЗД. Заявената претенция за неимуществени вреди била твърде завишена по
размер и не отговаряла на критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Искът като неоснователен, следвало да бъде отхвърлен изцяло или евентуално
намален в съответствие с обема на съпричиняване от страна на ищеца.
Неоснователността на главната претенция предпоставяла и неоснователност на
акцесорната претенция за лихви, като ответникът оспорва и началния момент на
дължимостта им. Отказът на ответника да изплати обезщетение доброволно почивал
на обективни обстоятелства – липса на представени от ищцата документи, което и
на основание чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ предпоставяло начисляването на лихви не
от момента на деликта, а от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Констативен протокол за ПТП № К-797/ 15.12.2018 г.,
изготвен от дежурен ПТП – О „ПП“ – СДВР, посетил местопроизшествието, става
ясно, че на същата дата в около
23.15 ч. в гр. София по ул. „Васил Карагьозов“, от ул. „Проф. ********“ към ул. „Ген.
Майор Васил Делов“ се е движил л. а. м. „Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рама № WWWZZZ3CZ9R501766,
с неизвестен водач, който в района на жилищен блок № *** е извършил маневра
„движение на заден ход“ и е предизвикал ПТП с паркирания вляво зад него л. а.
м. „Рено Клио“ с ДК№ ******, след което рязко е ускорил и е предизвикал ПТП с
намиращия от лявата му страна пешеходец К.Н.К., за което е било образувано
досъдебно производство.
Последният бил отведен в УМБАЛ
„Св. Анна“, където е бил настанен за лечение в Клиниката по ортопедия и
травматология. В анамнезата, снета по данни на пациента в представената
епикриза от 03.01.2019 г., е посочено, че отрича данни да е губил съзнание, колата
е преминала през десния крак и гърдите му. Описани са фрактури на 3,4,5,6,7 и 8
ребра в ляво, като 3 и 4 – то са с по две фрактурни линии, с минимален
пневмоторакс; фисура на 5, 6, и 7 – мо ребро в дясно; дилоцирана фрактура на
диафиза на десен фемур и фрактура на заден ацтабулум в дясно; фрактура на
ангулус супериор на лява скапула. За счупванията на дясно бедро и десен
ацетабулум е била предприета оперативна интервенция чрез кръвна репоззиция и
метална остеосинтеза. Същата е била отстранена хирургично на 01.04.2019 г.,
видно от представената епикриза от 04.04.2019 г.
Представени са амбулаторни
листи от проведени на 21.01.2019 г. и на 19.04.2019 г. медицински прегледи, в
които като основна диагноза е посочено „мозъчно сътресение“, като придружаващи
заболявания са били описани световъртеж от централен произход, увреждане на шийните
коренчета, упреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия. В анамнезата е описано, че след тежка
политравма и ЧМТ с оплаквания от загуба на съзнание изпитвал световъртеж,
замайване, залитане, нестабилна до невъзможна самостоятелна походка, загуба на
равновесие, опъване и болки в шията, изтръпване и слабост в лява ръка, силни
болки в гърба и кръста, ограничени двигателни движения на краката, по – силни в
ляво, с изтръпване и слабост в прасците и ходилата и липса на движение в двете
ходила. За двата прегледа са издадени етапни епикризи, в които е отбелязано, че
са изготвени да послужат пред съдебните власти.
На 10.04.2019 г. е било
извършено МРТ на лява глезенна става в УМБАЛ „Св. Анна“, при което е било
установено наличие на малък ставен излив в талокруралната и субталарната става.
В резултат на травмите и
лечението им е ползвал непрекъснат отпуск по болест от 16.12.2018 г., като с
експертно решение на ТЕЛК при медицинския институт на МВР същият е удължен,
считано от 12.06.2019 г. с 60 дни. В локалния статус е описано, че походката му
е самостоятелна с накуцване надясно. Невъзможен моноподален стоеж в дясно и
клек, с болезнено ограничение на ТБС и лява колянна става и положителни тестова
за предно – медиална нестабилност. Допълнително са представени болнични листи
за периодите 12.07.-10.08.2019 г. и 10.09.-09.10.2019 г.
За медицинското изделие
/остеосинтеза/ съобразно представената фактура ищецът е заплатил 2 240 лв.
с ДДС, 58 лв. потребителска такса, 78 лв. за проходилка, 159,60 лв. общо за
подмишнечна патерица и стол за баня, 580 лв. за МРТ, 3х35 лв. за
рентгенография, 30 лв. за лечебна физкултура, 60 лв. за миография на долни
крайници, както и общо 335,71 лв. за лекарства, съобразно представени фактури,
т.е. общият размер на разходите възлиза на 3 646,31 лв.
За л. а. м. „Фолксваген Пасат
ЦЦ“ с рама № WWWZZZ3CZ9R501766 е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество за периода 21.01.2018 г.-
20.01.2019 г. Ищецът е заявил пред „ОЗК – З.“ доброволно заплащане на
застрахователно обезщетение на 22.03.2019 г., като с писмо, изх. № 99-2757/
24.06.2019 г. е отказано, тъй като дружеството е изискало допълнителни
документи, които страната не е представила.
От представените от СДВР и СГП
справки се установява, че за процесното ПТП е образувано досъдебно производство
за престъпление по чл. 342 ал. 3 б. Б пр. І, вр. ал. 1 пр. ІІІ, по чл. 270 ал.
1 от НК и чл. 345 ал. 1 от НК срещу лицето Захари Захариев Чернев, по което е било образувано НОХД № 4446/ 2019 г.
по описа на СГС, НО, 34 – и състав.
Ищецът е ангажирал гласни
доказателства в подкрепа на своите твърдения.
От показанията на св. С.Г.П.,
която живее с ищеца на семейни начала, е заявила, че е видяла К.Н.К. в деня
след инцидента, в неделя, когато бил настанен за лечение в интензивното
отделение на УМБАЛ „Св. Анна“. Бил с охлузвания по лицето, със засъхнала кръв и
по левия крак, който бил обездвижен. При изписването използвал проходилка,
много трудно се движил и качил в колата, тъй като не трябвало да сгъва крака.
Свидетелката се грижила за ищеца почти денонощно, тъй като трудно се обслужвал
сам – тя се грижила във връзка с нуждите му от храна, ползване на тоалетна,
къпане и пр., което продължило 4 – 5 месеца. Ползвал първоначално проходилка, а
след това патерици, защото трябвало да се раздвижва, постоянното лежане му
причинявало дискомфорт. През м. април постъпил в болница за изваждане на единия
от поставените в крака му винтове, предстояло изваждането и на втория. Изпаднал
в самоизолация, свидетелката се обаждала на негови колеги, за да го търсят и да
не губи контакт с хората и да повдигат духа му. Тъй като имали малко дете,
свидетелката го завела извън гр. София, за да може да се грижи за ищеца, в
резултат на което той не бил виждал детето два месеца. Около 2 – 3 месеца след
инцидента имал силни болки, пиел медикаменти. Според свидетелката и към момента
на нейния разпит К.Н.К. не бил възстановен. Предстоели му две операции. Не бил
в състояние да тича, да кара велосипед, които били обичайни за ежедневието му
дейности. Не бил в същата физическа форма и около година бил нетрудоспособен.
Св. Н.Т.Я., колега на ищеца, е
посочил, че на 15.12.2018 г., по време на изпълнение на служебните им
задължения в Специализираните полицейски сили, предприели проверка на л. а.,
марка „Фолксваген Пасат СС“, тъмно сив на цвят, в ж. к. „Младост 4“. Свидетелят
заявил на водача да изчака за проверка, в резултат на което същият потеглил
рязко назад и се блъснал в паркиран отзад автомобил. К.К. излязъл извън служебния
автомобил, с полицейска униформа и светлоотразителни полицейски знаци. Водачът
на л. а. „Фолксваген“ видял пролука между паркираните автомобили, поради което
подал внезапно газ, автомобилът подскочил на бордюра, ударил ищеца, минал през
него, повлякъл го и избягал. Кракът на последния бил в кръв и кал и в
неестествено положение.
От заключението по назначената
от съда СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищецът К.Н.К. е получил
следните травматични увреждания: открито счупване на дясната бедрена кост под
нивото на трохантерите /субтрохантерна фрактура/ с разместване на костните
фрагменти и счупване на десния заден ацетабулум /главулечната ямка на дясната
тазобедрена става/; счупване на III, IV, V, VI, VII, VIII ребра в ляво /III и
IV на две места/ с пневмоторакс в ляво около 100 мл /навлизане на въздух в
лявата гръдна кухина/; фисура /непълно счупване/ на V, VI и VII ребра в дясно; счупване
на лявата лопатка в областта на горния ъгъл; травма на лявата колянна и лявата
глезенна стави със сходни промени /излив на течност в ставните капсули и травма
на връзки и сухожилия/, които са били установени при извършеното МРТ в хода на
лечението и поради постоянни болки в лявата колянна става. Така описаните увреждания
могат да бъдат получени в условията на процесното ПТП от удар в части на
автомобила и падане на терена. Травмата на предната кръстна връзка е свързана с
ротации в коляното при сгъване/разгъване на коляното /при внезапно спиране,
усукване, промяна в оста или посоката на движение на структурите на ставата,
екстремно преразгъване на коляното или директен удар в горната част на
подбедрицата/, при което поради анатомична свързаност се уврежда и медиалния менискус
/който е травмиран в случая/. Травмата на лявата глезенна става по начина
описан в приложеното МРТ изследване е свързана с ротация и екстремно
сгъване/разгъване. Такива условия за увреждане на колянната и глезенната стави
се получават и в условията на ПТП. Вещото лице е установило травматични
увреждания на вътрешни органи от прегазване от автомобила. Възстановяването от
счупването на ребрата трае в период от около 2 – 2,5 месеца и е настъпило
напълно. Вещото лице е определило следните периоди за възстановяване от
уврежданията, както следва: счупването на дясната бедрена кост, наложило
поставяне на метална остеосинтеза за фиксиране на костните фрагменти е наложило
имобилизация на крайника за срок от 3-3,5 месеца, с очаквано възстановяване на
работоспособността след около 4-6 месеца. Поради оперативно отстраняване на
заключващата плака на имобилизацията след образуване на костния калус вещото
лице е констатирало болка при статични пози /продължително шофиране, седеж и
изправено положение/, което обяснява с оставените в костта метални импланти.
Установената деформация на бедрената кост се дължи на промени в мускулатурата,
които могат да бъдат възстановени при постепенно физическо натоварване, не е
напълно невъзстановен обемът на мускулатурата на дясната подбедрица, която се
очаква да бъде възстановена след раздвижване и натоварване. Според експерта, счупването
на дясната ацетабуларна ямка се възстановява за период от около 5-8 месеца при
имобилизация около 6-9 седмици след получаване на травмата; счупването на
лопатката налага имобилизация на крайника за период 3-4 седмици и ограничаване
на движенията за 45 дни, като е установена остатъчна недостатъчност на обема на
движенията на левия горен крайник спрямо десния при ротация назад, който ще се
възстанови при постепенно физическо натоварване; травмата на лявото коляно -
частично разкъсване на предна кръстна връзка и лезия на задния рог на медиалния
менискус налага имобилизация за период от около 5 седмици, след което при липса
на усложнения обема на функциите се възстановява за около 6-7 седмици, като в
случая поради увреждане на мениска са налице ограничениа на движенията на
ставата /непълна екстензия/, което може да наложи оперативна интервенция за
пластика на връзката и мениска с цел възстановяване на движенията в пълен обем.
Травмата на глезенната става налага имобилизация за около 20-25 дни, като пълно
възстановяване се постига за около 1 месец. Според вещото лице съчетаната
травма на долния крайник и гръдния кош продължава периода за възстановяване,
възможно е субективното чувство на болка при влошаване на метереологичните
условия. Към настоящия момент вещото лице е констатирало добро възстановяване
на ищеца от получените травматични увреждания с наличие на остатъчни
ограничения в движенията на левия горен крайник, левия долен крайник /колянна
става/, намален физически капацитет, болка и дискомфорт в дясна тазобедрена
става при определено продължително статично положение, които промени следва да
са с отзвучаваш характер във времето и да намалеят при възстановяване на
физическия капацитет. Непосредствено след получаване на травмата болките, които
е изпитвал К.Н.К., са били с голям
интензитет и са налагали прилагане на обезболяващи медикаменти. В хода на
оздравителния процес интензитета им е намалявал, като към момента на изготвяне
на експертизата е налице дискомфорт и болки при определени статични положения,
които не налагат прием на обезболяващи медикаменти и се засилват при промяна в
климатичните условия, които оплаквания се очаква постепенно да затихнат. Налице
е деформация в областта на счупването на дясната бедрена кост, по данни на
прегледания предстои лечение на лезията на структурите на лявата колянна става.
Установило е, че липсват данни посочените в приложените фактури „Омни биотик“, „Ефекол“
и „Витамин С“ ампули да са били предписани на ищеца. „Омни биотик“ представлява
пробиотик, който се прилага за подпомагане дейността на храносмилателната
система; „Ефекол“ е хранителна добавка със слабителен ефект върху
храносмилателната система; „Витамин С“ ампули се прилага за повишаване на
имунитета /при вирусни инфекции/ като ампулите от 2 мл, както е посочено във
фактурата се прилагат при деца. Останалите разходи за лечение са свързани с
травматичните увреждания. Вещото лице е дало заключение, че диагнозата мозъчно
сътресение, посочена в представените етапни епикризи, при липса на травма на
главата, поставена повече от месец след инцидента, не може да бъде медицински
издържана да е в резултат от ПТП.
От приетото от съда заключение
по САТЕ се установява, че на 15.12.2018 г. в около 23.15 ч. по ул. „Васил
Карагьозов” се е движил л. а. л. “Фолксваген Пасат” с ДК№ ********, управляван
от неизвестен водач в посока от бул. „Проф. Александър Т.Б.” към ул. „Ген.
Майор Васил Делов”. Когато автомобилът се е намирал на около 8,04-9,0 м. след
трета секция на бл.***, движейки се със скорост от около 20,00 км/ ч., рязко се
е отклонил наляво, възкачил се с предните колела върху ляв бордюр, при което предната
му част е отскочила нагоре с около 0,154 - 0,20 м. от нормалното положение,
преминал е през ляв тротоар към затревената част пред бл. ***. По същото време от
ляво на дясно, косо се е движил пешеходецът К.Н.К. със спокоен ход, като е бил
полуобърнат с дясната си част и с гърба си към предната част на автомобила. Водачът
на автомобилът е имал техническа възможност да възприеме, движещият се в ляво
от него пешеходец, преди да предприеме посочените маневри, тъй като фаровете на
автомобила са му осигурявали осветена зона на около 20 м. пред автомобила и на
около 7,50 м. в ляво от автомобила, а пешеходецът се е намирал на около 6,00 м.
в ляво. Ищецът е възприел приближаващия от дясно автомобил едва, когато е бил
на разстояние от него на около 2,30 м., в резултат на което не е успял да
предприеме действия за своевременното си отместване от траекторията му на
движение. Към момента на удара е бил облечен и оборудван със служебна униформа
и снаряжение, което е съставлявало значителна част от общото му тегло. Ударът в
тялото му е бил нанесен с детайли от купето, разположени около средата между
двата фара, в следствие на което са се получили деформации по купето - ръба на
предния капак се е деформирал нагоре, предната броня се е счупила. Височината
на предния ръб на предния капак в момента на удара определя първоначален удар
по дясната тазобедрена част на тялото на пешеходеца около масовия център в
следствие на което пешеходецът губи равновесие, тъй като е бил в крачка и полубърнат
с дясната си част и с гърба към автомобила. Тъй като в момента на удара е бил в
състояние на много бърз ход (бягане), лявото ходило е било натоварено с теглото
на тялото, а десният крак е бил в процес на отвеждане напред, т.е. не е бил в
контакт с тревната настилка. След първоначалния удар, горната част на тялото се
отклонила (изостанала) и се опряла частично върху предна лява част на предния
капак, след което тялото е било избутано (отхвърлено) по посока на движение на
автомобила, паднало е по лице/корем и попаднало под автомобила, между левите и
десни колела. Това е довело до силно притискане на тялото от ниско
разположените части на купето, едновременно с това автомобилът е продължил
движение напред с последвали опити на водача за отклоняване на волана в дясно и
в ляво, като при това движение са оставени следи от протекторите на гумите по
затревената повърхност, а тялото е било влачено и притискано под автомобила,
след което последният е спрял. Според вещото лице травмите по дясна тазобедрена
става са в резултат от непосредствения удар от автомобила в областта на преден
ръб на преден капак, а травмите по торса (счупени ребра) са от последвалото
падане, попадане под автомобила, притискане от ниско разположените детайли,
влачене и отново притискане. Използвайки данните от протокола за оглед на
местопроизшествие по досъдебното производство, вещото лице е дало заключението,
че мястото, в което е настъпил ударът между автомобила и тялото на пешеходеца,
е било разположено върху затревената зона, на около 7,00 м. в дясно от бл. ***
и на около 8,80 м. след него. Вещото лице е приело, че по делото липсват
описани предмети и автомобили, които да са ограничавали видимостта на водача на
л.а. “Фолксваген Пасат ЦЦ” с ДК № ******** непосредствено преди удара на
пешеходеца. При скорост от около 20 км./ч., каквато вещото лице е определило по
номографичен метод, опасната зона за спиране на автомобила е изчислена на 7.60
м. Водачът на последния е имал зона на пряка и непрекъсната видимост към
пешеходеца от разстояние от около 20 м., каквото е отстоянието между автомобила
и ищеца, поради което е разполагал с техническата възможност да предотврати ПТП
чрез аварийно спиране, тъй като дължината на опасната зона на спиране е била
значително по-малка от зоната му на пряка видимост, т.е. пешеходецът не е
попадал в обсега на дължината на опасната зона на спиране на автомобила при
движение на автомобила със скорост от около 20 км./ч. Дори при скорост от 40
км./ч. опасната зона на спиране на автомобила би била 19,20 м., т. е. по –
малка от зоната на пряка видимост на водача. От техническа гледна точка пешеходецът
е имал възможност да чуе движението на лекия автомобил от разстояние около 20
м., но е могъл да възприеме движението на същия като непосредствено опасност,
едва когато автомобилът вече е бил извършил маневрата ляв завой и е бил с
предната си част на нивото на ляв бордюр, непосредствено преди да навлезе върху
ляв тротоар. Дори да беше ускорил темпа на движение но „спокоен бяг”, т. е.
около 10 км./ч., ищецът не би имал техническа възможност да избегне удара, тъй
като ширината на автомобила е около 1,89 м., а разстоянието което би изминал същият
не би било по-голямо от около 1,4 м.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432 ал. 1
от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл. 380.
За да бъде реализирана
отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени кумулативно
предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да
бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС,
водачът на който е увредил ищеца.
Безспорно се установи, че за
МПС л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с рама № WWWZZZ3CZ9R501766, има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество за периода 21.01.2018 г.- 20.01.2019 г. Съгласно чл. 5 ал. 1 т. 1 и
ал. 2 т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; като е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
В настоящото производство се
установява от показанията на св. Я., потвърдени от заключението по САТЕ и
приложените по делото писмени доказателства, че водачът на л. а. м. „Фолксваген
Пасат ЦЦ“ е допуснал нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗДвП.
Описаният в исковата молба механизъм за настъпване на ПТП се потвърждава от
заключението на вещото лице по назначената САТЕ.
По иска за причинени неимуществени вреди:
В пряк и непосредствен
резултат от допуснатите от водача л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с рама №
WWWZZZ3CZ9R501766нарушения на правилата за движение по пътищата и последвалото
ПТП К.Н.К. е получил следните травматични увреждания: открито счупване на
дясната бедрена кост под нивото на трохантерите /субтрохантерна фрактура/ с
разместване на костните фрагменти и счупване на десния заден ацетабулум
/главулечната ямка на дясната тазобедрена става/; счупване на III, IV, V, VI,
VII, VIII ребра в ляво /III и IV на две места/ с пневмоторакс в ляво около 100
мл /навлизане на въздух в лявата гръдна кухина/; фисура /непълно счупване/ на
V, VI и VII ребра в дясно; счупване на лявата лопатка в областта на горния
ъгъл; травма на лявата колянна и лявата глезенна стави със сходни промени. Претърпените
от него болки и страдания за период от около 8 месеца, по – интензивни през
първите 2 месеца, като към настоящия момент е налице деформация на бедрената
кост поради промени в мускулатурата, с добра прогноза за възстановяване; остатъчна
недостатъчност на обема на движенията на левия горен крайник спрямо десния при
ротация назад във връзка със счупването на лопатката, също с добра прогноза за
възстановяване; ограничения на движенията на ставата /непълна екстензия/ на
лявата колянна става. Вещото лице е констатирало добро възстановяване на ищеца
от получените травматични увреждания с наличие на остатъчни ограничения в
движенията на левия горен крайник, левия долен крайник /колянна става/, намален
физически капацитет, болка и дискомфорт в дясна тазобедрена става при
определено продължително статично положение, които промени следва да са с
отзвучаваш характер във времето и да намалеят при възстановяване на физическия
капацитет.
По отношение на описаните в
исковата молба увреждания: тежка ЧМТ със загуба на съзнание след ПТП, в
резултат на което търпял силни болки, съпроводени с главоболие, гадене и
световъртеж, както поставена диагноза „мозъчно сътресение“ не кореспондират с
доказателствата по делото. В представената по делото медицинска документация е
посочено, че по данни на самия ищец не е губил съзнание, липсват каквито и да е
обективни медицински данни за черепно – мозъчна травма при ПТП, поради което и
диагнозата „мозъчно сътресение“, поставена около месец след ПТП не може да бъде
свързана с произшествието. Твърденията на ищеца за такова травматично
увреждане, причинено му в пряк и непосредствен резултат от ПТП са недоказани.
В исковата молба е посочил, че
при проведен преглед с невролог било установено, че ищецът е бил диагностициран
с увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия и увреждане на нерви, квадрипирамиден синдром – ляво
повече от дясно, паравертебрална ригидност в цервикален торакален и лумбален
отдел, палпаторна болезненост в точка на вале, СНР – отслабен С5 – С6 и Л2 – Л4
двустранно, повече вляво, сетивност – хипестезия по С7 и Л5 – ЕС1 дерматоми
двустранно, дискоординационен нео и палеоцеребеларен синдром. От заключението
на вещото лице по назначената СМЕ не се установява наличието на такива
увреждания, не е представена медицинска документация, които да ги установява,
липсват доказателства да се намират в пряка причинно – следствена връзка с
процесното ПТП, поради което твърденията на ищеца в тази посока са останали недоказани.
Възраженията, релевирани от
страна на дружеството – ответник, за съпричиняване на вредоносния резултат, са
неоснователни, тъй като от заключението по САТЕ се установява, че ищецът е бил
лишен обективно от възможността да предотврати настъпването на ПТП.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата
на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта
на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е
търпял пострадалият, възрастта му към
датата на ПТП – 39 години, както и отражението, което е дало процесното ПТП
върху живота му, както и заключението на вещото лице по СМЕ за много добри
прогнози от пълно възстановянване от травмите. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, видът и характерът на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и оказват върху начина на живот на К.Н.К. съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на сумата
от 20 000 лв., поради които исковата му претенция над този размер до предявения
такъв от 92 000 лв. е неоснователна.
Ищецът е претендирал и на
основание чл. 86 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да му заплати законната лихва
върху главното парично задължение за обезщетение считано от датата на
непозволеното увреждане. Отговорността на застрахователя е договорна, а не
деликтна, следователно лихвата за забава не се дължи от датата на непозволеното
увреждане. От приложената молба до ответното дружество е видно, че на 22.03.2019
г. ищецът е поканил ответника да му изплати обезщетение. В самата молба не е
посочена банкова сметка ***, поискано е сумата за обезщетението да бъде преведена
по банковата сметка, посочена в адвокатското пълномощно. По делото това
пълномощно не е представено и съдът не би могъл да приеме за доказано, че
ищецът е изправил искането си до застрахователя съобразно чл. 380 ал. 3 от КЗ.
В отправения до ищеца отказ да му бъде изплатено обезщетение от 24.06.2019 г. е
посочено, че са му изискани документи с писмо от 25.03.2019 г., каквито не са
постъпили. В тази връзка съдът намира, че на основание чл. 429 ал. 3 от ГПК
дружеството – ответник дължи лихви за забава върху размера на главното парично
задължение в размер на 20 000 лв., считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното и изплащане.
По иска за причинени имуществени вреди:
Ищецът е представил
доказателства за сторени от него разходи в размер на 3 646,31 лв. От
заключението на вещото лице по назначената СМЕ се установява, че липсват данни
посочените в приложените фактури „Омни биотик“, „Ефекол“ и „Витамин С“ ампули
да са били предписани на ищеца. „Омни биотик“ представлява пробиотик, който се
прилага за подпомагане дейността на храносмилателната система; „Ефекол“ е
хранителна добавка със слабителен ефект върху храносмилателната система;
„Витамин С“ ампули се прилага за повишаване на имунитета /при вирусни инфекции/
като ампулите от 2 мл, както е посочено във фактурата се прилагат при деца.
Останалите разходи за лечение са свързани с процесните травматични увреждания.
Следователно от общата стойност на разходите следва да бъдат извадени
стойността на посочените три медицински препарата в размер на 55,80 лв., 13,96
лв. и 10,10 лв., т. е. общо в размер на 79,86 лв., като бъдат присъдени
доказаните от ищеца разходи, свързани с лечението на травматичните увреждания в
резултат на ПТП, в размер на 3 566,45 лв. Както беше посочено по – горе, дружеството
– ответник е изпаднало в забава от момента на подаване на исковата молба в
съда, поради което от този момент дължи законната лихва върху сумата до
окончателното и изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на сторени от
ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на 56,67 лв. На
пълномощника на ищеца, защитавал го безплатно съгласно чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА,
следва да бъде присъдено възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер
на 1 236,99 лв.
На дружеството – ответник също
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете
поради тяхната неоснователност, в общ размер на 3 602,25 лв., от които 3 187,76
лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК*********, да заплати на К.Н.К.
***, ж. к. *********, с ЕГН **********, сумата от 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди - претърпени от него болки и страдания
в резултат на открито счупване на дясната бедрена кост под нивото на
трохантерите /субтрохантерна фрактура/ с разместване на костните фрагменти и
счупване на десния заден ацетабулум /главулечната ямка на дясната тазобедрена
става/; счупване на III, IV, V, VI, VII, VIII ребра в ляво /III и IV на две
места/ с пневмоторакс в ляво около 100 мл /навлизане на въздух в лявата гръдна
кухина/; фисура /непълно счупване/ на V, VI и VII ребра в дясно; счупване на
лявата лопатка в областта на горния ъгъл; травма на лявата колянна и лявата
глезенна стави, получени при ПТП, настъпило на 15.12.2018 г. с л. а. м.
„Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рама № WWWZZZ3CZ9R501766, управлявано от неизвестен
водач, за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2019
г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения от съда размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ до предявения
такъв от 92 000 лв. /деветдесет и два хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК*********, да заплати на К.Н.К.
***, ж. к. *********, с ЕГН **********, сумата от 3 566,45 лв. /три хиляди петстотин
шестдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, като част от 5 000
лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му имуществени
вреди – сторени разходи за лечение на горните увреждания, получени в резултат
на ПТП, настъпило на 15.12.2018 г. с л. а. м. „Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рама №
WWWZZZ3CZ9R501766, управлявано от неизвестен водач, за което МПС има валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения от съда
размер от 3 566,45 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и шест лева и
четиридесет и пет стотинки/ до предявения такъв от 3 646,31 лв. /три хиляди
шестстотин четиридесет и шест лева и тридесет и една стотинки/ като част от
5000 лв. /пет хиляди/ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК*********, да заплати държавна
такса върху уважените искове в размер на 942,66 лв. /деветстотин четиридесет и
два лева и шестдесет и шест стотинки/ по сметка на СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК*********, да заплати на К.Н.К.
***, ж. к. *********, с ЕГН **********, сумата от 56,67 лв. /петдесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки/, представляващи сторени от него съдебно -
деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“
АД със седалище и адрес на управление ***, пл. „Света П.Й.В. *** офис 20,
адвокатско възнаграждение в размер на 1 236,99 лв. /хиляда двеста тридесет и
шест лева и деветдесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА К.Н.К. ***,
ж. к. *********, с ЕГН **********, да заплати на ЗАД „О.З.“ АД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК*********, сума в размер на 414,49 лв. /четиристотин
и четиринадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляващи съдебно -
деловодни разноски и 3 187,76 лв. /три хиляди сто осемдесет и седем лева и
седемдесет и шест стотинки/ адвокатско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част на иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: