Решение по дело №156/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.04.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                                      

      СЪДИЯ:  АТАНАС МАДЖЕВ

 

при секретаря Габриела Владова като разгледа докладваното  от съдията т. д. № 156 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 124 и сл ГПК

Образувано е по искова молба с вх. № 7977 от 22.01.2020 г. подадена от „П.6.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу П.Е.Е., с ЕГН **********, и адрес ***.

Предявени за разглеждане в условията на кумулативно и обективно съединяване са следните осъдителни искове :

1./ иск с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 37 887,27 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи  неправомерно изплатени възнаграждения в полза на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане;

2./ иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 10 742,78 лв., представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане за неправомерно изплатени възнаграждения /37 887,27 лв. /, което лихвено плащане се следва за периода от 04.07.2016 г. до 15.01.2020 г.

3./ иск с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от            2 603,70 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на заплатен от ищеца ДДФЛ върху неправомерно изплатените възнаграждения на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане дължима, считано от  22.01.2020 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане;

4./ иск с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от           20 000 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се във формирана разлика между продажна цена получена по договор за продажба на МПС /Мерцедес С 500 Matic, с рег. № ******/ от 04.05.2017 г. сключен от ответника в качеството му на управител на дружеството-ищец и действителната пазарна стойност на посоченото превозно средство към момента на сделката, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане;

5./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от                    5 483, 33 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане за вреда от продажба на МПС за цена по ниска от пазарната му стойност /20 000 лв. /, което лихвено плащане се следва за периода от 04.05.2017 г. до 15.01.2020 г.;

6./ иск с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от           11 734,81 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи  заплатени със средства на дружеството без да е налице правно основание осигурителни вноски /по ДОО, ЗО и ЗДПО/, които ответникът в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец е следвало да внася в осигурителните фондове за своя сметка, тъй като е имал качеството на самоосигуряващо се лице в периода от м.юли 2016 г. до м.септември 2018 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане;

7./ иск с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от           6 320,00 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди състоящи се във формираната разлика между заплатени в полза на дружеството ангажирано до извършва счетоводни и ТРЗ услуги за ищеца /8 820,00 лв./ и /2 500,00 лв./ стойността, която ищеца би заплатил за същите услуги, ако ответникът в качеството му на бивш управител не е изменил договора за счетоводно обслужване с подписване на Анекс от 01.06.2016 г., чрез който е уговорена промяна /увеличение/ в следващото се възнаграждение за посочения вид услуга, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане.    

В исковата си молба дружеството-ищец поддържа, че ответникът П.Е.Е. е бил е бил вписан за негов управител за периода от 15.02.2010г. до 18.09.2018г. На 20.06.2016г. починал едноличния собственик на капитала на дружеството 0 П. М.С., а на 18.09.2018 г. ответникът бил заличен като управител на „П.6.“ ЕООД и за такъв била вписана З.П.С., която била и единствения пълнолетен наследник на починалия едноличен собственик на капитала. Сочи се, че съгласно Протокол №4 от 05.09.2018г. след решение на новия едноличен собственик на капитала на „П.6.“ЕООД, П.Е. е освободен от длъжността управител на дружеството, но не и от отговорност за действията му като такъв. Новата управителка изискала от предходни такъв да й предаде пълния набор от документацията водена във връзка с дейността на дружеството, в т.ч. и счетоводната такава. Процесът по предоставянето им отнел няколко месеца, а именно до м. септември 2019 г., като в него освен ответника се включило и дружеството извършвало счетоводното обслужване на ищеца, а именно „М.-М.“ ООД. За да се провери дали счетоводните записвания през периода на управление на ответника по отношение на дружеството „П.6.“ЕООД новият негов управител пристъпил към направата на счетоводен и правен анализ на документацията. Резултатите от тази проверка показали, че в периода от 20.06.2016г. до 18.09.2018г. ответникът Е. в качеството му на вписан управител на ищеца е причинил на последния значителни вреди, изразяващи се в неправомерно изплатени възнаграждения на управител,  в т.ч. начислени върху тези възнаграждения ДДФЛ, осигурителни вноски  по  ДОО, ЗО, ДЗПО; продажба на лек автомобил Мерцедес С 500 Matic, рег. №******на цена много по-занижена от пазарната такава; разходи за изплатени възнаграждения на дружество натоварено със счетоводното обслужване на ищеца, съгласно сключен  договор за оказване на счетоводни услуги. Твърди се, че ответникът е нарушил задължението си за добросъвестно управление на дружеството, което се изразявало в това да увеличава патримониума на дружеството, да организира и управлява добре дейността му. Сочи се, че описаните по-горе имуществени вреди за дружеството-ищец се намират в пряка и непосредствена връзка с виновното неизпълнение от ответника на основни негови законови и договорни задължения в качеството му на избран управител. Посоченото обусловило необходимост новия вписан управител на „П.6.“ ЕООД да прибегне към ангажиране на имуществената отговорност на ищеца, като за целта било взето решение от едноличния собственик на капитала в тази насока. В исковата молба е изложена всяка една от причинените на ищеца вреди и са изброени фактите и обстоятелствата от които те произтичат. В този контекст на първо място са изложени твърдения за понесени имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно начисляване и изплащане на възнаграждение на бившия управител и ответник по делото за периода от 20.06.2016г. до 18.09.2018г. Сочи се, че съгласно Договор от 10.02.2010г. на ответника Е. е било възложено управлението на „П.6.“  ЕООД, като съгласно същия не му е  било определено възнаграждение, а е уговорено, че такова ще му се определи съгласно анекс. Според ищеца подобен анекс не е бил сключван, нито е налице вземане на решение от предишния едноличен собственик на капитала на ищеца, в което да се определя възнаграждение на управителя. Освен това липсвал и трудов договор  между дружеството и П.Е., където да е било уговорено заплащането на възнаграждение за възложеното на ответника управление на дружеството-ищец. Пояснява се, че до 20.06.2016г. на Е. не е било начислявано и изплащано възнаграждение за подобна дейност извършвана от него. Изтъква се, че първото такова възнаграждение е изплатено на ответника в качеството му на управител на ищеца на датата - 04.07.2016 г., като това месечно плащане е продължило до 05.09.2018 г.  За целия период изплатените възнаграждения възлизали на сумата в размер от общо 37 887.27 лв. Отсъствало обаче каквото и да е било правно основание за получаването от ответника на подобни плащания от ищца, защото според нормата на ч.141, ал. 7 от ТЗ избраният управител не разполага с правомощието сам да реши, дали и какво възнаграждение му се следва. Напротив той можел да се разпореди със сума под формата на възнаграждение за работата му ако имало писмена воля за определяне на възнаграждение от едноличния собственик на капитала на ищеца. Такава воля в случая обаче не се разкривала. В този контекст предприетите действия по изплащане в полза на ответника за сметка на ищеца на парични възнаграждения за дейността му като управител, били проява на явна недобросъвестност от негова страна, за което говорело и това, че тези плащания водели своето начало след настъпване смъртта на предходния едноличен собственик на капитала на „П.6.“ ЕООД. Следващата група вреди, за която ищецът прави фактически твърдения  са такива под формата на платен от дружеството данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) начислен върху неправомерно изплатените на ответника в качеството му на бивш управител на ищеца суми като месечни възнаграждения за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г. Касаело се за удържани от сметките на дружеството и платени в полза на НАП авансово вноски за ДДФЛ в размер на общо 2 603.70 лв., които са пресметнати върху начислените и изплатени на ответника възнаграждения за същия период. Сочи се, че това са имуществени вреди за дружеството пряко причинени от неправомерното начисляване и изплащане на възнаграждения в полза на бившия управител в периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г. Заявена е и претенция за вреди, причинени от бившия управител на ищеца за заплащане на осигурителни вноски по ДОО, ЗО и ДЗПО върху начислените възнаграждения за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г. И тук се правят твърдения за липса на уговорено възнаграждение за управителя, откъдето според ищеца отпада и необходимостта за осигуряването му на основание чл.4, ал. 1, т. 7 КСО за всички социални рискове. Отбелязва се, че ответникът Е. е следвало да се осигурява за своя сметка, а не да ползва паричния ресурс на ищеца.  Добавя се, че нямало каквато и да е уговорка между страните за понасяне от дружеството на тежестта свързана с осигурителните вноски, които следвало да се заплащат от ответника в качеството му на назначен управител на ищеца. В табличен вид, въз основа на банкови извлечения е предоставена информация за заплатени за сметка на ищеца осигурителни вноски, състоящи се както следва : за периода от м.07 2016г. до м.12 2016г. : за ДОО-сума в размер на 1 935.64 лв.; за ДЗПО-сума в размер на 756,07 лв., за ЗО-сума в размер на 1 209,74 лв.; за периода м.01.2017г. до  м.12.2017г. : за ДОО-сума в размер на 3 520,12 лв.; за ДЗПО-сума в размер на 1 043,67 лв., за ЗО-сума в размер на 1 461,91 лв.; за периода м.01.2018г. до  м.09.2018г.; за ДОО-сума в размер на 758,47 лв.; за ДЗПО-сума в размер на 226,05 лв., за ЗО-сума в размер на 823,14 лв. Или общата сума, която е била заплатена от ищеца за покриване осигурителните вноски дължими от ответника в качеството му на лице, което трябва да се самоосигурява възлизала в размер на 11 734,81 лв. като с тази сума било намалено имуществото на ищеца. Друга група вреди причинени за  ищеца се сочи да са възникнали от предприетата от ответника в качеството му на бивш негов управител продажба на собствения на дружеството лек автомобил Мерцедес С 500 4 Matic с рег. № ******, при цена много по-ниска от пазарната. Твърди се, че съгласно електронно писмо от 07.07.2016г., П.Е. уведомява наследниците З.и М.С.за състоянието на автомобила и иска от тях разрешение същият да бъде продаден по определена от тях цена.  Те дали своето съгласие, като автомобилът бил обявен за продан. С имейл от 22.01.2017 г. Е. ги уведомява, че автомобилът се продава за сумата от 40 000 лв., на което една от наследниците възразила, като поискала продажната цена на автомобила да не бъде по-ниска от 45 000 лв. Последвало изявление от ответника до тази наследница, че автомобилът се продава именно за такава сума, а посочената сума от 40 000 лв. в предходен имейл била грешна. Стигнало се до възлагане на оценител да извърши независима пазарна оценка на автомобила, която била изготвена на 27.02.2017г. и в нея била определена средна пазарна цена на същия в размер от 33 700 лв. Тъй като по сведения на ответника нямало купувачи които да проявяват интерес за придобиване на автомобила на посочената цена му била извършена втора оценка, която определила цена за същия в размер на 32 130 лв. Твърди се, че на 04.05 2017 г. ответникът действащ, като управител на дружеството-ищец сключва договор за продажба на автомобила, като прехвърля собствеността върху същия в полза на Р.Б.срещу уговорена  продажна цена в размер от 15 000 лв. с ДДС. Сочи се, че приходът на дружеството от тази продажба е в размер на 12 500 лв., тъй като 2 500 са дължимо ДДС в полза на НАП. Обръща се внимание на това, че в договорът за продажба е посочена застрахователна стойност на автомобила в размер на 14 000 лв., което означава че същия е продаден на цена по-ниска от застрахователната му стойност. Касаело се за разпореждане с актив на дружеството при цена, която била два пъти по-ниска от пазарната му стойност. Незнаейки за това обстоятелство една от наследниците на едноличния собственик на капитала е изпратила писмо до ответника, искайки от него да преустанови продажбата на автомобила и да не прави други фирмени разходи без да се допита до нея. Ищецът сочи, че от това действие на ответника за дружеството е настъпила имуществена вреда, чиято равностойност е в размер на сумата от 20 000 лв., която е последица от продажбата на актив на цена несъответна на пазарната такава. Действието се квалифицира, като увреждащо за ищеца, защото при извършването му бившия управител не е положил необходимата грижа за определяне на реалната пазарна цена на притежавания от дружеството актив, по отношение на които е допуснато разпореждане. Друга поддържана група вреди настъпили за ищеца се извежда при заявени от него твърдения, че бившия управител е прибягнал към необосновано увеличаване на заплащаното от ищеца възнаграждение по договор за счетоводно обслужване от 23.07.2014г. Изяснява се, че на 23.07.2014 г. е бил сключен договор  за счетоводно обслужване между „П.6.“ ЕООД и „М.-м.“ ООД, по силата на който на последното се дължи възнаграждение по 50,00 лв. месечно във връзка с предоставяни счетоводни услуги. Въз основа на анекс  от 01.01.2016 г. страните по договора се договарят месечното възнаграждение да бъде в размер на 100 лв., при значителна промяна на извършвания обем работа. Твърди се, че  на 01.06.2016г. бившият управител подписва нов Анекс, според който възнаграждението се увеличава вече на 350 лв., платимо от 1 до 5 число на месеца, следващ месеца на обработка на документите. Не се оспорва, че подписването на анекси към договора за счетоводно обслужване е действие попадащо в правомощията на управителя на дружеството, но увеличаването на заплащането трябвало да се договаря само в хипотеза при наличие на значителен обем от работа, какъвто при проследяване движението на банковите сметки не е установен. Сочи, че единствената промяна в документооборота се  състои в изплащане на неправомерните възнаграждения, които управителя започва да нарежда на себе си. Споменава се, че дружеството е отдало само един имот под наем, не е имало лица, наети на трудов договор и не е извършвало друга стопанска дейност. В този контекст уговореното увеличение на възнаграждението за счетоводно обслужване не било продиктувано от увеличен обем на дейността на „П.6.“ ЕООД, което означавало, че този предизвикан от решението на бившия управител разход се явява пряка имуществена вреда за дружеството, чиито размер възлизал на сумата от  6 320,00 лв., и се състоял в уговореното увеличение на възнаграждението за счетоводно обслужване след подписването на анекса от 01.06.2016 г., която е била заплащана в периода от месец 07.2016 г. до месец 09.2018 г. Ищецът моли за постановяване на решение, с което от сезираният съд да се приеме, че дружеството е кредитор на ответника за заявените с ИМ парични вземания и да му ги присъди. Формулира се и претенция за присъждане на разноски.

Ответникът – П.Е.Е. депозира отговор по исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, като оспорва исковете по основание и по размер и моли те да бъдат оставени без уважение. По отношение на исковата претенция заявена в размер от 37 887.27 лв., произтичаща от неправомерно начисляване и изплащане на възнаграждение в негова полза, като бивш управител на ищеца, ответникът привежда довод, че изложената в ИМ фактическа обстановка е неправилна и не почива на реално настъпили факти и обстоятелства. Неговата позиция по фактите е, че бизнес отношенията му с едноличния собственик на капитала на „П.6.“ ЕООД датират от 16 години, като го е съпътствал и му е помагал в бизнеса още от първото му дружество - „Р.С.“ ООД, след това в „С.1“ ЕООД, „С.Б.И.Г.“ ЕООД, „С.Б.И.Г.1“ ЕООД, а освен това е бил управител и на цялата му верига от магазини за електроника. Твърди, че е бил назначен и за управител на опериращите в строителството „С.Б.И.Г.“ ЕООД, „С.Б.И.Г.1“ ЕООД, за което е получавал възнаграждение в размер на 2 000,00 лв. и са му заплащани осигуровки, видно от извлечение на банкова сметка *** „ДСК“ ЕАД за периода 15.02.2010г. до 13.07.2016г. Твърди, че на 10.02.2010г. е назначен за управител на „П.6.“ ЕООД с уговорено възнаграждение в размер на 2 000,00 лв., платими авансово, съгласно чл. 2 от Договора, а съгласно чл. 4 от същия възнаграждението на управителя е за сметка на дружеството. Изяснява, че е било потвърдено, че осигуровките върху възнаграждението му се изплащат от дружеството, а също така съгласно раздел II, чл. 3 имал право да ползва лек автомобил. Отрича сам да си е определял възнаграждение, нито да е увеличавал получаваното след смъртта на едноличния собственик - П. С.. Твърди, че до смъртта на едноличния собственик, възнаграждението му по договора за управление на ищеца му е било изплащано в брой, срещу разписка. Допълва, че всички разписки са предадени на новия управител заедно с другата документация на дружеството. Сочи, че в подкрепа на неговите твърдения е и приложеното към исковата молба банково извлечение от сметката на „П.6.“ ЕООД за периода 01.05.2016г. до 31.05.2016г., откъдето се вижда изтеглянето на сумата от 2 000 лв., както и авансовото заплащане на осигуровки и данък към НАП. Доколкото към даден момент починалия едноличен собственик на капитала на ищеца  се е установил да живее в Испания, същия е създал работни таблици в Google, в които е вписвал приетите разходи, а ответникът в качеството му на управител ги е отчитал. Подчертава, че в таблицата присъства графа „Възнаграждение Пепи за месец - април 2000 лв.“, като на 16.05.2016г. е отразено банково теглене на заплатата в размер на 2000 лв. Оспорва твърдението на ищеца, че сключения с него договор е безвъзмезден, доколкото към същия липсвал анекс. Позовава се на това, че договорът е двустранен и възмезден, съгласно чл.141, ал. 7 ТЗ., а уговореното с него възнаграждение от 2000 лв. е в обичаен размер. Опонира и по твърдението, че единствената дейност, която е извършвало дружеството-ищец се свеждала до отдаването на имот под наем, като посочва, че е бил ангажиран и с управлението на други две дружества, чиито едноличен собственик на капитала е бил П. С. Изяснява цялата фактическа обстановка около незавършения обект, който е бил на етап „Изкоп“ и е трябвало да се изпълнява от дружеството - „С.Б.И.Г.1“ ЕООД, като навежда твърдения, че е положил редица действия за да защити интереса на това дружество и спести разходи за него от недобросъвестни действия на трети лица. Акцентира се и над това, че възникнали затруднения при отдаването под наем на имот, разположен на бул. „******, които не е  бил използван по предназначение и това наложило провеждането на действия по съгласуване с етажните собственици за да продължи ползването на имота и получаването на приходи от наемна цена за дружеството. Ответникът поддържа, че след смъртта на ЕСК на ищеца работата му се е увеличила значително и поради факта на уреждащите се претенции на наследниците му, пояснява, че е имал намерение да напусне поста си, но поради защита на интересите на непълнолетния М.С. е останал. Излага твърдения за добросъвестност при извършване на работата си и бранене интересите на дружеството, дори и след като е преустановено заплащането на възнаграждението му. Оспорва предаването на счетоводната документация да е продължило с месеци. По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху сумите по предявения иск, считано от датата на изплащане на съответната сума  до 15.01.2020г. в общ размер на 10 742,78 лв. прави възражение, че това е всъщност обезщетение за забава, което следва да се разграничава от вземането за законна лихва. Освен това твърди, че искът за лихва има производен характер и зависи от решението на съда относно съществуването на главницата. Ако се приеме, че главно вземане съществува, то се прави възражение за изтекла давност по отношение на всички лихви за периода до 21.01.2017 г. Оспорва като неоснователни исковете за заплащане с дружествени средства на осигурителните вноски начислени върху получените от него възнаграждения. Възразява да попада в обхвата на самоосигуряващите се лица, като отрича да е осъществявал за своя сметка търговска дейност. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал. 7 от КСО, дружеството е длъжно да осигурява своя управител за всички социални рискове. Ето защо по тази претенция на ищеца, ответникът оспорва да е настъпила имуществена вреда. По отношение на вредите извеждани от реализирана покупко-продажбата на лек автомобил Mercedes Benz, модел S 500 4 Matic, рег.№ ******, ответникът изтъква, че първоначалната дата на регистрация на автомобила е 05.12.2007г.  и същия е бил закупен за сумата от                6 000 лв., съответно преди продажбата му са били установени много дефекти по него. В този смисъл автомобилът бил продаден на приемлива цена, като с действието по продажбата му не е  настъпило ощетяване на дружеството. И тук претенцията за лихва се оспорва с довода за несъществуване на главното вземане и невъзможност тя да възникне, като вземане с производен характер. Несъгласие се изразява и спрямо претенцията за имуществена вреда формирана от заплащане на   по-високи суми за възнаграждение по отношение на предоставяната услуга по счетоводното обслужване на ищеца, като пояснява, че Анекса от 01.06.2020г. е сключен лично от П. С.. Освен това уточнява, че още през 2015 г. на дружеството ангажирано да извършава счетоводното обслужване е било заплащано месечно възнаграждение от по 350 лв. и това било видно от фактура № 22/04.02.2015г. Трябвало да се има предвид, че дружествата притежавани приживе от П. С. са такива с ДДС регистрация, чието счетоводно отчитане е доста по трудоемко. Към датата на подаване на исковата молба проучване на пазара на счетоводните услуги показвало, че подобно възнаграждение от 350 лв. е доста под средното за този сегмент услуги. Освен това ответникът разкрива, че при липса на управител е съставил за 2016г. и за 2017г. отчети на дружеството с помощта на счетоводителите и същите са обявени в ТР. След освобождаването му като управител ответникът поддържа, че е предал цялата документация на дружеството и го е оставил без да е натрупало задължения. Допълва, че заявените за присъждане от ищеца парични суми са били надлежно декларирани пред НАП и дружеството е ползвало данъчни облекчения, като е приспадало същите, под формата на разходи преди данъчното облагане. Оспорва дружеството да е подало коригирана декларация пред НАП след отправената претенция за незаконосъобразни разходи. Акцентира, че е изпълнявал дейността си добросъвестно, предоставил е всички документи и действията му са били ръководени с цел защита правата на законните наследници на починалия едноличен собственик на капитала на ищеца. Претендира за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски. При условия за евентуалност моли да бъдат уважени исковете само в размер над сумата, представляваща минимално определеното възнаграждение за длъжността „управител“, което е в размер на  930 лв. за 2016 и 2017 г., а за 2018 г. е в размер на 966 лв. ведно с дължимите осигуровки за ДОО, ДЗПО и ЗО.

Прави възражение за прихващане за сумата от 8 694 лв. на осн. чл.103, ал.1 от ЗЗД  за възнаграждението за управител за срока от 01.01.2018г. до 18.09.2018г. ведно със законна лихва в размер на 1915.65 лв., изчислена  от падежа до 30.07 2020г., както и законна лихва от датата на предявяване на отговора до датата на постановяване на решение. Предвид направеното от ответника възражение за незаплащане на възнаграждение за 9 месеца, претендира присъждане на сумата от 18 000 лв., възнаграждение по 2000 лв. за всеки месец. Оспорва представеното писмо с дата 21.05.2017г. и известие за доставяне № ИД PS 1172 004 JEM F, писмо от 04.07.2017г., Доклад и оценка от  27.04.2017Г. и експертна оценка от февруари 2017г.и моли да не бъдат приети като доказателство по делото, предвид това, че не са събрани по законовия ред.

В срока за отговор от ответната страна е предявено и съдебно възражение за прихващане, което има за предмет насрещни вземания, които ответната страна твърди да има към ищеца, съставляващи, както следва : сумата в размер от 18 000 лв. – сбор от незаплатени възнаграждения по договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г., които се дължат за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г. /по 2000 лв. месечно/; и сумата в размер от 3 405,60 лв. – съставляваща сбор на дължими от работодателя осигурителни вноски върху следващото се възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г., чиито размер е равен на 378,40 лв. – месечно, които са разпределени по следния начин : ДОО – 218,40 лв.; ДЗПО – 56,00 лв.; ТЗПБ – 8,00 лв. и ЗО – 96 лв. Иска се при уважаване на някоя от претенциите на ищеца от съда да се извърши прихващане с насрещните вземания на ответника до размера на по-малкото от двете.

С определение от 12.11.2020 г. съдът е приел за разглеждане в настоящото производство упражненото от ответника – П.Е.Е. с писмения му отговор 30.07.2020 г. по чл. 131 ГПК и пояснено с молба-уточнение от 03.09.2020 г. съдебно възражение за прихващане с притежавани от П.Е.Е. насрещни изискуеми вземания към „П.6.“ ЕООД, както следва : : сумата в размер от 18 000 лв. – сбор от незаплатени възнаграждения по договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г., които се дължат за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г. /по 2000 лв. месечно/; и сумата в размер от 3 405,60 лв. – съставляваща сбор на дължими от работодателя осигурителни вноски върху следващото се възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г., чиито размер е равен на 378,40 лв. – месечно, които са разпределени по следния начин : ДОО – 218,40 лв.; ДЗПО – 56,00 лв.; ТЗПБ – 8,00 лв. и ЗО – 96 лв.      

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

При направена служебна справка в ТРРЮЛНЦ се констатира, че ответникът П.Е. е бил вписан, като управител на дружествата : „П.6.“ ЕООД, „С.Б.И.Г.“ ЕООД и „С.Б.И.Г.1“ ЕООД. По отношение на дружеството - „П.6.“ ЕООД Е. е заемал длъжността управител в периода от 15.02.2010 г. до 18.09.2018 г., а по отношение на дружествата - „С.Б.И.Г.“ ЕООД и „С.Б.И.Г.1“ ЕООД е заемал длъжността управител за периода от  12.12.2015 г. до 18.09.2018 г., съответно за периода от 13.05.2016 г. до 05.06.2019 г. Констатира се, че за същите периоди за едноличен собственик на капитала на цитираните три търговски дружества е вписан – П. М.С..

Съгласно решение взето на 05.09.2018 г. едноличния собственик на капитала на „П.6.“ ЕООД – З.С.а се установява, че  ответникът – П.Е. е бил освободен като управител на дружеството-ищец, съответно е прието решение, че дружеството ще се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала - З.С.а. Решението е взето при съблюдаване формата установена в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма – нотариална заверка на подпис и съдържание.        

На 01.08.2019 г. едноличния собственик на капитала на „П.6.“ ЕООД – З.С.а е взела решение „П.6.“ ЕООД да предяви иск по чл. 145 ТЗ срещу бившия управител – П.Е. за причинените от него имуществени вреди на дружеството. 

Видно от приложен и приет за доказателство по делото договор за възлагане на управление 10.02.2010 г. сключен между „П.6.“ ЕООД и П.Е. от принципала е възложено, а от управителя прието да управлява едноличното дружество с ограничена отговорност в съответствие с действащото законодателство и учредителния акт на дружеството, в т.ч. да изпълнява поставените му бизнес-задачи, като го прави с грижата на добрия стопанин. За дейността си управителя има право на възнаграждение в зависимост от задълженията и отговорностите поети от него с договора за управление, като същото се изплаща ежемесечно и авансово. Налице е клауза, че към момента на сключване на договора не е определя конкретен размер на възнаграждението следващо се на управителя, а е постигнато съгласие това да бъде направено с допълнителен анекс. Според уговорката на т. V.1. договорът се сключва без срок.

Представени са три броя РКО издадени на 12.02.2016 г., 17.03.2016 г. и 14.04.2016 г. от „П.6.“ ЕООД за изплащане на сумите от по 2 000,00 лв. в полза на П.Е. за заплати отнасящи се за месеците – януари, февруари, март 2016 г. Няма данни тези РКО да са осчетоводени при платеца им „П.6.“ ЕООД.  

Представени са два броя платежни нареждания /без отразена дата/, с които „П.6.“ ЕООД е наредило в полза на ТД на НАП – офис Център сумата от по 356,77 лв. с посочено основание – данъци и др. п-ди ЦБ.

Според договор за счетоводно обслужване сключен на 23.07.2014 г. „П.6.“ ЕООД в качеството му на възложител и „М.-М.“ ООД, като изпълнител са се договорили за това, изпълнителят срещу заплащане на възнаграждение да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги обезпечаващи функционирането на дружеството-възложител в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство. Предвидено е, че месечното възнаграждение, което „П.6.“ ЕООД трябва да заплаща на „М.-М.“ ООД възлиза на сумата от 50,00 лв. С два анекса към този договор, сключени съответно на 01.01.2016 г. и на 01.06.2016 г. страните са се споразумели да променят размера на възнаграждението следващо се по така сключения договор, като същото е завишено до 100 лв., считано от януари 2016 г. и до 350 лв., считано от юни 2016 г.

Представено е платежно нареждане с неотразена дата на издаване според което „П.6.“ ЕООД е осъществил плащане в полза на „М.-М.“ ООД на сумата в размер от 350 лв. във връзка с издадена фактура **********/02.10.2014 г.

Приложена е фактура от 05.01.2015 г., която е издадена от „М.-М.“ ООД и има за получател - „П.6.“ ЕООД и касае фактуриране на счетоводни услуги предоставени за м.12.2014 г. възлизащи на сумата от 350 лв.

Приложени са 33 броя фактури издадени за начисляване на следващи се възнаграждения за услуги предоставени по цитирания договор от 23.07.2014 г. изменен с два анекса, които услуги се отнасят за периода от м.02.2016 г. до м. 06.2018 г., като издател на тези фактури е изпълнителя - „М.-М.“ ООД, а получател изпълнителя - „П.6.“ ЕООД.

Съгласно три два броя писмени документи озаглавени – опис на документи „П.6.“ ЕООД се установява, че на 16.10.2018 г. лицето – В.Т.В./за посоченото лице св. С. е пояснила, че е служител на счетоводната къща – „М.М.“/ е предала на З.С.а описаните в тях книжа отнасящи се до дейността на „П.6.“ ЕООД.

Съгласно приемо-предавателен протокол от 10.11.2018 г. се установява, че на посочената дата - В.Т.В./за посоченото лице св. С. е пояснила, че е служител на счетоводната къща – „М.М.“/ е предала на А.С.//за посоченото лице св. С. е пояснила, че е новия счетоводител на „П.6.“ ЕООД посочен от вписаната за управител – З.С.А/ писмени документи означени по заглавие в съдържанието на протокола отнасящи се до дейността на „П.6.“ ЕООД и други дружества.

Представена е електронна кореспонденция разменена между П.Е., Ц.Б. /сега С./ и З.С.а състояща се в изпратени имейли, както следва : от 24.04.2014 г., от 10.10.2014 г., от 02.11.2014 г., от 03.11.2014 г., от 01.12.2014 г., от 05.01.2015 г., от 16.05.2016 г., от 04.07.2016 г. и от 30.09.2016 г.  

Представена е електронна кореспонденция разменена между П.Е. и З.С.а през м. юли 2016 г. и м.01.2017 г.

Видно от удостоверение издадено на 13.07.2016 г. от ЗД „Е.“ АД застрахователната стойност на лек автомобил – „Мерцедес С 500 4 МАТИК“, с рег. № ******възлиза на сумата от 30 000 лв. 

Приложени са доклад за оценка на лек автомобил - „Мерцедес С 500 4 МАТИК“ с актуалност към 27.04.2017 г. изготвен от оценител В. П. според, чието съдържание крайната пазарна стойност на оценявания актив възлиза на сумата от 32 130 лв., както и експертна оценка на употребяван лек автомобил - „Мерцедес С 500 4 МАТИК“ с актуалност към 27.02.2017 г. изготвена от оценител Ж. Е. средната пазарна стойност на оценявания актив възлиза на сумата от 33 700 лв.   

Според договор за покупко-продажба на МПС от 04.05.2017 г. сключен между „П.6.“ ЕООД, чрез законния му представител – управителя Е. и Р.Е.Б.е извършена продажба на лек автомобил – „Мерцедес С 500 4 МАТИК“, с рег. № *******, съгласно която Р.Е.Б.в качеството си на купувач е закупила от „П.6.“ ЕООД цитирания лек автомобил при продажна цена в размер на сумата от 15 000 лв. с вкл. ДДС, като е отразено, че сумата е била заплатена към момента на сключване на договора, съответно е получена по банкова сметка ***. За тази продажба е съставена и издадена фактура от 23.06.2017 г. за сумата от 15 000 лв. с вкл. ДДС.

Приложена е справка от НАП за актуално състояние на трудовите договори със страна „П.6.“ ЕООД към датата – 30.10.2019 г., в която са посочени лица, дата на сключване, прекратяване, длъжност и заплата, сред тях не се констатира да фигурира ответника – Е..        

Ангажирани са детайлни банкови извлечение от сметката на „П.6.“ ЕООД открита в „Банка ДСК“ ЕАД за периода от 01.01.2010 г. до 30.09.2018 г., в чието съдържание са възпроизведени реализираните операции през този период.   

С писмо от 21.05.2017 г. З.С.а в качеството й на наследник на едноличния собственик на капитала дружествата - „П.6.“ ЕООД, „С.Б.И.Г.“ ЕООД и „С.Б.И.Г.1“ ЕООД се е обърнала към П.Е. в качеството му на техен управител, като е поискала от същия да не извършва фирмени разходи без да получи нейно изрично съгласие за това, лек автомобил – „Мерцедес С 500 4 МАТИК“, с рег. № ******следва да се съхранява на конкретно посочено в писмото място, като е забранено на управителя да го ползва, ремонтира и продава, съответно е указано на управителя – Е., считано 01.06.2017 г. да използва всичкия отпуск, който му се е полага. Съгласно известие за доставяне  е отразено, че писмото е получено от адресата му на 29.05.2017 г. Във връзка с извършено оспорване от ответника – Е., че подписът в посоченото известие за доставяне е положен от него и допусната проверка чрез използването на специални знания /прието заключение по назначена СГЕ/ от вещото лице е установено, че подписът за получател в представеното за изследване известие за доставяне от 29.05.2017 г. с бар код ИД PS 1172 004JEM F не е положен от П.Е.. Във връзка с направено от ответника позоваване, че известието за доставяне е прието от лицето – П.Н./дядо на ответника – Е. – факт признат от ответната страна по делото/ при прилагане на специални знания от вещото лице с назначена нова СГЕ е констатирано, че подписът за получател в  известие за доставяне от 29.05.2017 г. с бар код ИД PS 1172 004JEM F е положен от П.Е.Н..

От ответника – Е. е представена и приета за писмено доказателство разпечатка от работен файл от таблици в Google отнасяща се до вписвания извършени на през м.05.2016 г. свързани с различни видове разходи разрешавани от едноличния собственик на капитала – П. С., в т.ч. 2000 лв. – „заплата Пепи за месец – април“.

Представено е копие от трудова книжка издадена на ответника – П.Е., в която са нанесени вписвания, че същия е бил в трудово правоотношение с дружеството – „Р.С.“ в периода от 01.03.1997 г. до 01.05.1998 г.   

По реда на чл. 176 ГПК в съдебно заседание провело се на 18.12.2020 г. са снети обяснения от законния представител на дружеството ищец – З.С.А, като същите са при следното съдържание : Преди смъртта на едноличния собственик на капитала на „П.6.“ ЕООД – П. С. не съм работила, съответно помагала в работата свързана с дейността на „П.6.“ ЕООД и не съм се занимавала със заплатата на П.Е., вкл. не съм била насяно, дали е получавал такава и какъв е бил размерът й. Искам да пояснява, че става дума за дружество, чиято дейност се свежда единствено до отдаване на имущество под наем. Не е вярно, че в периода след 20.06.2016 г. до освобождаването му като управител ответника – Е. се е грижел за делата на „П.6.“ ЕООД, а напротив същият по никакъв начин не ми съдействаше като наследник на починалия едноличен собственик на капитала, а единствено увреждаше интересите ми и създаваше задължения. Отчетите които П.Е. ми изпращаше след смъртта на едноличния собственик на капитала на „П.6.“ ЕООД бяха с недостатъчно съдържание. Оценките на автомобила преследват постигането на две цели, от една страна да се спомогне за подялбата на дружеството, и от друга страна да послужат за изясняване, каква е реалната оценка на автомобила.        

От основното заключение изготвено по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че : според съставените при „П.6.“ ЕООД разчетно-платежни ведомости отнасящи се за периода м.06. – м.12.2014 г., както и тези за самоосигуряващо се лице за м.01.2015 г. – м.12.2015 г. и м.01.2016 г. – м.03.2016 г. няма данни в полза на ответника – П. Е. да е било начислявано и изплащано възнаграждение; за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г. се констатират направени от разплащателната сметка на „П.6.“ ЕООД открита в „Банка ДСК“ ЕАД плащания в размер на сумата от общо 37 887,27 лв., като е посочено същите да са наредени в полза на П.Е. с основание „П.Е. – заплата за конкретно посочен месец“; размерът на осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, които са платени от дружеството за периодите : 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г.; 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г., възлизат на сумите, както следва : 3 901,45 лв. за първия период, 6 025,67 лв. за втория период и 1 807,66 лв. за третия период, като вещото лице прави извод, че така извършените разходи за плащане на осигурителни вноски се отнасят до получаваните от ответника – П. Е. доходи от възнаграждения; размерът на обезщетението за забава, начислено за периода от датата на плащане на всяко месечно възнаграждение в полза на П. Е. до 15.01.2020 г. /датата на депозиране на ИМ с съд/ е пресметнато от вещото лице да възлиза на сумата от общо 10 742,78 лв.; общият размер на ДДФЛ заплатен от „П.6.“ ЕООД за периода от 29.06.2016 г. до 18.09.2018 г. възлиза на сумата от 2 603,70 лв. и тъй като за този период няма данни в дружеството да е имало назначени служители по трудов договор, то се прави заключение, че така изплатените суми за ДДФЛ касаят изключително заплатите начислени и изплатени на ответника – П.Е.; даден е отговор, че размерът на обезщетението за забава начислено върху главно вземане в размер на 20 000 лв. за допуснато закъснение в неговото изплащане за периода от 04.05.2017 г. до 15.01.2020 г. възлиза на сумата от 5 483,33 лв.; що се касае до средния брой месечно осъществени счетоводни записи в счетоводството на „П.6.“ ЕООД вещото лице е посочило, че за първото полугодие на 2016 г. това са 46 броя записа на месец, а за периода от 01.06.2016 г. до 18.09.2018 г. се откриват 28 броя счетоводни записа – месечно; за финансовите 2016 и 2017 г. се констатира, че „П.6.“ ЕООД е изготвило и подало в ТР годишни финансови отчети, съответно няма сведения за извършвани от НАП ревизии; във връзка с размера на лихвата върху изплатените преди 21.01.2017 г. възнаграждения начислена за периода от 21.01.2017 г. до 15.01.2020 г. е пресметнато да възлиза на сумата от 4 238,89 лв., съответно за възнагражденията изплатени след 21.01.2017 г., начислени считано от датата на всяко плащане до 15.01.2020 г. е изчислено да възлиза на 6 050,52 лв.; общият размер на законната лихва върху получените от П. Е. възнаграждения при отчитане на погасителната давност на лихвите, начислени върху възнагражденията, които са му били изплатени преди 21.01.2017 г. до същата дата е пресметнато да възлиза на сумата от 10 289,41 лв.; лихвата за забава върху разликата между размера на минималния осигурителен доход за длъжността по години /за 2016 г. – 930 лв., 2017 г. – 930 лв. и 2018 г. - 966 лв.“ и заявения от ищеца размер на възнагражденията възлиза на сумата от 5 984,09 лв.; законната лихва за възнагражденията следващи се в полза на управителя заявени с отговора на исковата молба за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г. не би могла да се пресметне, поради неизвестност на датата на евентуалното плащане; общият размер на изчислените осигуровки върху възнагражденията за девет месеца /от по 2000 лв. – на месец/, които са за сметка на работодателя възлиза на сумата от 21 405,60 лв.; цените за счетоводни услуги в гр. София съобразени с обема на документоооборота са както следва : до 10 документа – в диапазон между 120 и 160 лв., до 20 документа – в диапазон между 110 лв. – 280 лв.; до 30 документа – в диапазон между 180 и 210 лв., до 40 документа – в диапазон между 150 и 320 лв., до 50 документа – в диапазон между 240 и 280 лв., от 40 до 80 документа – в диапазон между 190 лв. и 380 лв., до 120 документа – в диапазон между 300 и 460 лв., от 121 до 200 документа – в диапазон между 370 лв. – 500 лв. и за над 200 документа по договаряне; допълнено е, че цитираните цени са без начислен ДДС, като обикновено за годишно счетоводно и данъчно приключване и подаване на годишна декларация се заплаща допълнителна такса; към датата продажбата на автомобила -  „Мерцедес С 500 4 МАТИК“, с рег. № ******балансовата му стойност е възлизала на 4 666,68 лв., съответно същият е отразено да е придобит при покупна цена в размер на 7 000 лв.                  

От допълнителното заключение изготвено по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че : в периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. са констатирани тегления от П.Е. на средства по разплащателна сметка открита в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр „П.6.“ ЕООД, чиито размери са отразени надлежно в заключението, но за тях няма пояснение относно основанието, като единственото изключение се отнася до изтеглена на 04.07.2016 г. сума в размер от 2000 лв. за която фигурира основание – „П.Е.Е. – заплата за м. юли 2016 г.“; констатирано е, че през периода от 01.01.2016 г. до 13.07.2016 г. „П.6.“ ЕООД е подавало декларации по образец 1 и 6, съответно според справка „Данни за осигуряване по БУЛСТАТ“ в периода от началото на 2010 г. до 31.12.2016 г. с осигурител - „П.6.“ ЕООД се визуализира резултат, че лицето – П.Е. е бил осигуряван, като самоосигуряващо се лице /вид осигурен „12“/върху посочен осигурителен доход за съответния месец и година, съставляващ, както следва : за м.2010 г. – 168,00 лв., за период м.03.2010 г. – м.юни 2016 г. – 420,00 лв., и за период м.07.2016 г. – м.12.2016 г. сума в размер от 2 160,29 лв.; за периода от 01.02.2010 г. до 13.07.2016 г. при „П.6.“ ЕООД са били осигурявани още шестима работника и служителя  /те са осигурени за всички социални рискове/ и един работещ по втори трудов договор /вид осигурен „4“/, като за осигуряването на тези работници и служители назначени по трудов договор „П.6.“ ЕООД е подавало пред НАП  декларации образец 6, като относно самоосигуряващите се лица декларацията отново е по образец 6, но тя следва да се подава от самото лице, което се осигурява за своя сметка /в конкретния случай от П.Е./ еднократно до 30-ти април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.

По делото след искане от страните е допусната съдебно-техническа експертиза, по която от вещото лице е изготвено експертно заключение, което е изслушано и прието в съдебно заседание на 05.02.2021 г., като според изводите на вещото лице : електронната таблица „Каса nipo”е създадена на 15.10.2015 г.  17,09 ч. от Peter Saldjiev явяващ се  потребител с електронна пощенска кутия – *********@*****.*** като „Owner”, съответно записите в така създадената електронна таблица са били извършвани от потребител ползващ акаунт - *********@*****.*** и на потребител с акаунт – *********************@*****.***, като първата редакция направена в таблицата е от 07.03.2016 г. в 23,28 ч. от потребител с акаунт – *********************@*****.***; времето на изпълнение на записите в таблицата кореспондира на датите отразени в представения към отговора на ИМ снимка на екран; по отношение на входящата електронна пощенска кутия *************@***.** вещото лице потвърждава, че има запазено получено ел.  писмо от 07.07.2016 г. – 01,53 ч. със тема Състояние на автомобилен парк“, като същото е изпратено от електронна пощенска кутия – ******@***.**, като съдържанието на това електронно писмо е идентично с писмото налично на лист – 108 от делото; пояснено е, че след получаване на цитираното писмо в електронна пощенска кутия *************@***.** няма техническа възможност за манипулиране на неговото съдържание; в изходящата електронна пощенска кутия на ********@***.** се съхраняват данни за изпратено електронно писмо от 19.07.2016 г. – 22,43 ч. имащо тема „RE Лексус, Мерцедес, скутер“, като същото е било изпратено до електронните пощенски кутии ******@***.** и *************@*****.***, като съдържанието на това писмо е идентично с приложеното на стр. 110-111 от делото и то е в отговор на получено преди това от ********@***.** електронно писмо от  ******@***.** от 18.07.2016 г. в 22,49 ч., като е посочено че след изпращане на писмото не е технически възможно неговото съдържание да бъде манипулирано; констатирано е, че във входящата електронна кутия на ********@***.** се съхранява получено електронно писмо от 24.01.2017 г. в 03,07 ч. с тема : „RE малко предложения“, като същото е получено от електронна пощенска кутия ******@***.**, като съдържанието му е идентично с приложеното на лист 112 – 113 от делото писмо, като след получаване на писмото не е възможно неговото съдържание да бъде манипулирано; констатирано е, че в изходящата електронна пощенска кутия на zvezdi86@abv.bg има запазено изпратено електронно писмо от 21.05.2017 г. в 21,49 ч. имащо тема : „Уведомление“, като същото е адресирано до електронна пощенска кутия ******@***.**, като съдържанието му е идентично с представеното копие от него на стр. 114 от делото, съответно към писмото има прикачен файл имащ съдържание идентично с представеното хартиено копие на лист 115 от делото, като е направено пояснението, че след изпращането на писмото неговото съдържание не подлежи на манипулиране; констатирано е, че в изходящата електронна пощенска кутия на ********@***.** има запазено изпратено електронно писмо от 04.07.2017 г. в 22,13 ч. с тема : „RE : Уведомление“, като същото е адресирано до електронната пощенска кутия ******@***.** и съдържанието му е идентично с приложеното на стр. 116 от делото писмо, съответно към писмото има прикачен файл имащ съдържание идентично с представеното хартиено копие на лист 117 от делото, като е направено пояснението, че след изпращането на писмото неговото съдържание не подлежи на манипулиране.

За целите на установяване на определени релевантни за спорните права на страните по делото обстоятелства от съда са допуснати гласни доказателства :

В показанията си свидетелката Ц. С. посочва, че дружеството – „П.6.“ ЕООД и е познато, защото счетоводната къща която притежавала обслужвала счетоводството на това дружество, както и на други дружества притежавани от П. С. /сочи дружеството – „С.“/ в периода от 2014 г. до 2017 г. На по-късен етап с оглед инвестиционни намерения у П. С., свидетелката чрез счетоводната си компания помогнала и за учредяването на две нови търговски дружества – „С.Б.И.Г.“ ЕООД и „С.Б.И.Г.1“ ЕООД. Посочва, че управител и на  „П.6.“ ЕООД и на С.Б.И.Г.“ ЕООД, съответно  „С.Б.И.Г.1“ ЕООД бил все П.Е.. Счетоводното обслужване между счетоводната къща на свидетелката и дружествата на С. се основавало на сключен договор, чиито параметри били уговаряни единствено с П. С.. Свидетелката си спомня, че основната търговска дейност на фирмите на С. била концентрирана при дружеството „С.“ /същото стопанисвало аптеки/, съответно другото дружество -  „П.6.“ ЕООД притежавало един имот, който отдавало под наем за заведение и бар. Предоставяните от свидетелката счетоводни услуги на тези дружества били стандартните такива : издаване не документи, фактури, осчетоводяване и водене на регистри, водене на ДДС декларации, възстановяване на ДДС, проверки и комуникация с инспекция по труда, НОИ, месечни отчети, тримесечни отчети, годишни отчети, изготвяне и подаване на различни по вид данъчни декларации, отразявания в ТР, отразявания в НСИ, и изобщо всичко което изисква едно нормално счетоводно обслужване на фирма в България. Свидетелката потвърждава, че е получавала възнаграждение за услугите, които счетоводната й къща е предоставяла на фирмите на С., като размерът на същото се договарял между нея и С.. На по-късен етап, когато през 2016 г.  С. имал нови инвестиционни намерения се стигнало до подписването на анекс към договора за счетоводно обслужване, като това било направено от управителя на  „П.6.“ ЕООД – Е., защото новоучредените две дружества се нуждаели от съвсем различни по вид и обем счетоводни услуги. Преди сключването на този анекс индивидуалното възнаграждение, което било уговорено да се заплаща от „П.6.“ ЕООД не било високо, но това се дължало на обстоятелството, че  дружеството „С.“ с оглед по-големия обем от дейност трябвало да фактурира по-високи разходи, предвид което една част от възнаграждението за счетоводно обслужване на „П.6.“ ЕООД се фактурирало при „С.“. Свидетелката има спомен, че месечните фактури за счетоводно обслужване на „П.6.“ ЕООД били на стойност от 100 лв., а тези за  „С.“  на стойност от 1300 лв. В един момент обаче дружеството „С.“ било продадено и тогава се наложило  „П.6.“ ЕООД да поеме по-високо плащане за счетоводното си обслужване, което довело и до подписването на анекс, където се уговорило възнаграждение в рамките на 350 лв. Когато през м.юни – 2016 г. починал П. С., свидетелката продължила да извършва счетоводното обслужване на дружествата му, но случили съществени промени, защото дълго време между наследниците имало неуредици при приемане на капитала на тези фирми, което затруднявало оперативната счетоводна дейност. Наследници били З.С.А и малолетно дете на П. С. и А. К., като с тях била извършвана многократна кореспонденция за делата на дружествата. Свидетелката имала комуникация и с управителя – Е., който продължил да изпълнява ангажиментите си на такъв. Свидетелката сочи и конкретни имейли чрез които е комуникирала с посочените лица, както и имейл ползван от П. С. приживе за комуникация с нея. Сочи, че нейния имейл е **********@***.**. Основният ползван имейл бил този на дружеството „С.“. Свидетелката пояснява, че справките и цялостната организация на счетоводната работа за дружествата на П. С. след смъртта му били в много завишен обем за нея. Изтъква се, че не е имало указания към свидетелката от управителя- Е. да не предава нищо на наследниците на  П. С., дори напротив целта била цялата документация да бъде предадена на наследниците, които ще продължат дейността на дружествата. Отрича се от нейна страна да е имало възпрепятстване на наследниците за получаване на фирмени документи, нещо повече тя доброволно е предала цялата документация без да бъде подканвана, от когото и да е било. Изтъква, че е получавала пълно съдействие от управителя – Е. за да извършва нормално задълженията си по счетоводно обслужване на „П.6.“ ЕООД след смъртта на едноличния собственик – С..

За опровергаване показанията на свидетелката – С. от ответника е представено електронно писмо от 07.11.2018 г. изпратено от електронна пощенска кутия - ******@**********.*** до електронна пощенска кутия – **********@***.**. с подател – адвокат – С.Г. и получател – Ц. С..  

В повторно извършен разпит на свидетелката – Ц. С. за установяване на допълнителни обстоятелствата, които са й известни във връзка с работата по счетоводното обслужване на дружествата на П. С. същата заявява, че електронното писмо налично на лист 488 от делото е било получено от нейна страна, като ден по-късно тя е отговорила на същото декларирайки, че всички фирмени документи ще бъдат предадени в срок, като така и е станало. Свидетелката изтъква, че З.С.А е приела наследството през 2018 г., като през тази година в периода м.10 – м.12 ставало и физическото предаване на документите и електронно чрез размяна на писма по имейли към новата счетоводителка наета от С.А. Били съставени и протоколи за предаване. Свидетелката сочи, че за да извърши предаването надлежно тя е трябвало да бъде сигурна кои наследник поема дейността на дружеството. Когато се узнало, че това е  З.С.А, от страна на свидетелката били предприети действия по фактическо предаване на цялата фирмена документация. Предаването продължило до м. декември 2018 г., защото З.С.А искала да й се предават документи, който вече са били предадени в по-ранни периоди. Свидетелката пояснява, че през м. 06.2021 г. е изпратила на П. Е. копия на 3 броя РКО, който е открила в жилището си, което освобождавала за продажба. Идеята й да ги изпрати на Е. била продиктувана от това, че става дума за отношения между него и С.. Обстоятелството, че Е. вече не бил управител на „П.6.“ ЕООД не променяло мотивите на свидетелката. Тя сочи, че тези три броя РКО, както и други в същия смисъл издавани преди това са изготвени от нея, като тя е изплащала и сумите по тях в полза на П. Е.. Осчетоводяване на тези ордери не било правено, защото така нареждал П. С.. Когато свидетелката получавала суми пари от С. и било казвано за какво да ги разходи и как да ги разпредели. Тя потвърждава, че е наясно, че дружеството се управлява от неговия управител, но въпреки това е съобразявала указанията на едноличния собственик на капитала. Смята, че е водила надлежно счетоводството на „П.6.“ ЕООД и не е допускала нарушение на закона, като не е осчетоводявала сумите по издаваните РКО. Свидетелката отрича да е предавала документи на другия наследник на П. С., в т.ч. и на К., защото не е имала такива нареждания, а и не са и били искани от тези лица.

В показанията си пред съда свидетелят В.Г. посочва, че е оценител на недвижими имоти и леки автомобили. Няма спомен той да е правил оценка на автомобил притежаван от дружеството „П.6.“ ЕООД, като пояснява, че след проверка в архивите на дружеството, за което работи – „А.“ ЕООД е констатирал, че такава оценка е правена от неговия колега В.П.. Сочи, че е работил като втори оценител по тази оценка, като е проверил, дали дадената стойност от колегата му е приемлива. По спомен на свидетелят автомобилът е бил оценен, както стандартен при съобразяване цените на подобни автомобили със сродни характеристики – година на производство, пробег – така наречения сравнителен метод. Помни, че оценката е правена по снимков материал, като от него не било видно автомобила да е удрян.

В показанията си свидетелят В.П. посочва, че е сертифициран оценител на активи, в т.ч. автомобили. Работел за консултантска къща – „А.“ в продължение на 16 години, където е направил хиляди оценки. Няма конкретен спомен за оценяване на автомобил – Мерцедес на „П.6.“ ЕООД. Пояснява, че когато се възложи направата на конкретна оценка, даденият оценител отива на място за да извърши оглед и заснемане на оценявания обект. Следва изготвянето на оценка, която почива на два метода – разходен и сравнителен. Крайната пазарна стойност е компилация от двата метода. Свидетелят пояснява, че е направил справка в личния си архив, откъдето е почерпил сведения за извършената оценка по възлагане на  „П.6.“ ЕООД. Свидетелят потвърждава, че оценките правени от него са базирани винаги на осъществен непосредствен оглед на дадения обект, като автомобилът на „П.6.“ ЕООД не правел изключение от това правило, но нямал конкретен спомен от извършения оглед. По отразеното в оценката свидетелят посочва, че автомобилът е с кожен салон и няма следи от външни удари, както и наранявания по броя или вътре в купето. Дава сведение, че не е сред задълженията му при извършване на оценката да следи за техническото състояние на дадения автомобил или допълнителни негови параметри.

В показанията си А.В.споделя, че се е познавал приятелски от 2000 г. с П. С., като му е известно, че последния е починал в Испания. Свидетелят е виждал приживе С. да ползва два автомобила – ЛЕКСУС и МЕРЕЦЕДЕС С 500. Той имал интерес от покупка на автомобила  МЕРЕЦЕДЕС С 500, като за такава продажба го информирал – П.Е. и това било няколко месеца след смъртта на С.. Бил запознат с характеристиките на автомобила, тъй като се бил возил в него. Спомня си, че предложената от Е. продажна цена била доста висока, тъй като при справка в сайт за продажба на коли се виждало, че подобни марки автомобили се предлагат за цени с около 10 000 лв. по-ниско от търсената за този автомобил. Обяснението на Е. било, че поддържа връзка с наследниците на С. и те му казват какво да прави. Минала около половин година и Е. отново се свързал със свидетелят, като го уведомил, че наследниците на С. са склонни да преговарят за цената на автомобила - МЕРЕЦЕДЕС С 500. Тогава свидетелят пак проявил интерес за закупуване на този автомобил и отишъл заедно с Е. за да го разгледа на мястото, където бил паркиран – гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Галичица“. Понеже автомобилът по някаква причина не могъл да бъде отключен, свидетелят се разбрал с Е. да отстрани този проблем и да закара колата до конкретен посочен му сервиз, където да бъде проверено нейното състояние. Това се случило около седмица по-късно, като при пробно каране на автомобила в присъствието на механик от сервиза се установило, че същия няма мощност Когато автомобилът бил закачен за компютърна проверка се установило, че при същият се визуализират множество грешки на софтуера – в електрическата система, въздушното окачване, неработещи системи по шофьорската седалка, както и по системите на двигателя. Впоследствие автомобилът бил вдигнат на крик и при огледа се констатирал удар от лявата му страна, съответно изместване на купето. Видян бил и теч от скоростната кутия. Имало и напукана боя, което вероятно се дължало на некачественото й нанасяне. Сочи се, че джантите на колата били много очукани. Този преглед по спомен на свидетеля се състоял някъде в края на март или началото на април 2017 г. Свидетелят потвърждава, че става дума за тунингован автомобил с марката „Лоринзер“, но при направената справка от сервиза се разбрало, че тунинга не е оригинален. Установявайки това технически състояние на автомобила и калкулирайки си евентуалните разходи за ремонт, свидетелят отправил оферта за закупуване на автомобила за цена не по-висока от 10 000 лв.     

В показанията си свидетелят Н.Г.сочи, че съжителства на семейни начала с Р. Б., като тя управлява два автомобила, единия от които е Мерцедес. За неги си спомня, че узнали през пролетта на 2017 г. през обява в сайт за автомобили, като отишли да го разгледат в ж.к. Лозенец. Лицето, което продавало колата се казвало – П.Е.. Видели, че автомобилът е разположен под навес в окаяно състояние – покрит с прах, легнал долу, не можел да запали и да бъде отключен. Свидетелят уведомил Е., че ако отстрани дефектите по автомобила може да се свърже с него за втори оглед. След няколко дни Е. се свързал с него и му казал, че повредите върху автомобила са отстранени и може пак да отиде и да го види. При този оглед свидетелят заварил автомобила да работи /със запален двигател/. Първоначално установил, че има видими забележки по боята и джантите са в окаяно състояние. Предложил да й бъде направен преглед на състоянието в сервиз, като там след направени проверки се установило наличието на много грешки по електроника, двигател, въздушно окачване. Имало проблем с електрониката отговаряща за седалката на шофьора. Договорили се за сумата в размер от 15 000 лв., която била платена по банкова сметка. ***, че автомобилът е оборудван с Лоринстър, което допаднало на жената, с която свидетелят живее. На по-късен етап, когато се проверил номерът на рамата се оказало, че не се касае за оригинално, а за преправяно оборудване. По спомен на свидетелят първоначалната продажна цена на автомобила по обява била 30 000 лв. Заявява, че след закупуване на автомобила се заел да го ремонтира – закупил 4 броя нови джанти, накладки и дискове. Извършил ремонт на две от въздушните възглавници, автомобилът бил пребоядисан, а така също сменил ролка по двигателя, защото имало теч на масло. Закупените нови джанти били с гуми при цена от 500 лв. всяка, като размерът им бил 18 цола.

В приетото заключение по допуснатата САТЕ вещото лице е дало отговор, че  пазарната стойност на лек автомобил – Мерцедес С 500 с рама WDD2211561A196696 към датата – 04.05.2017 г., при допускане на обстоятелствата, че същия е оборудван с оптичния тунинг и се намира в добро техническо състояние /без липса на детайли, агрегати и възли и без повреди/ възлиза на сумата от 33 186 лв. с вкл. ДДС. Тъй като по делото няма данни за конкретното техническо състояние на автомобила преди оценявания момент, то при повредите описани от свидетелят ремонтът му /в зависимост от ползваните части и сервиз/ би варирал между 8 285,86 лв. /при ремонт в неоторизиран сервиз/ и 24 332,63 лв. /при ремонт в оторизиран такъв/. Предвид това според вещото лице продажна стойност в размер на 15 000 лв., която е упомената от свидетеля се явява реална с оглед уврежданията, които е трябвало да бъдат отстранени по лекия автомобил. Даден е и отговор, че към датата на продажбата /04.05.2017 г./ лек автомобил – Мерцедес С 500 с рама WDD2211561A196696 е бил на 9 години, 4 месеца и 29 дни, съответно при справка за наличие на фабрично оборудване с тунинг „Lorinser” е констатирано, че няма данни за такова.                

В съдебно заседание при изслушване на вещото лице – Й., същият пояснява, че в случаят се касае до поставен нефабричен тунинг, който е оптичен – на фарове и брони /тоест на външните детайли на автомобила/, а не такъв на двигател и окачване. Цената на подобен тунинг влияе върху крайната цена на автомобила с не-повече от 1 до 2 %. Основни фактори за определяне на пазарната цена са – година на производство, изминати километри, техническо състояние на двигател, скоростна кутия и окачване и едва след това тежест има външния вид.   

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност на управителя, която произтича от съществуващите между последния и дружеството с ограничена отговорност два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на дружеството за избиране на управител. Предпоставка за реализиране на тази отговорност е наличието на взето от върховния орган на търговското дружество, което в дружество с ограничена отговорност е общото събрание на съдружниците, решение да предприеме действия по ангажиране на имуществената отговорност на управителя за неизпълнение на задълженията му, произтичащи от мандатното и органното правоотношение между него и дружеството. Само върховният орган на юридическото лице – търговец има правомощието по закон да прецени дали да търси обезщетение за причинени от действията на управителя имуществени вреди или да го освободи от отговорност за извършените от него действия, включително такива, които са противоправни и от които са причинени вреди на търговското дружество. Тези правомощия на общото събрание на съдружниците в ООД произтичат от разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ. Ето защо и наличието на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-ищец по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ представлява специална абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения срещу управителя иск с правна квалификация чл. 145 ТЗ, за която съдът следи служебно. В този смисъл се е произнесъл ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 152 от 13.01.2017 г., постановено по т. д. № 2795/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 129 от 02.09.2016 г., постановено по т. д. № 1002/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 115 от 27.11.2012 г., постановено по т. д. № 61/2011 г. по описа на ВКС, II т.о.

От представения по делото протокол от 01.08.2019 г., който се доказа, че е автентичен документ, се установява, че на 01.08.2019 г. от едноличния собственик на капитала на „П.6.“ ЕООД решаващ на основание чл. 147, ал. 2 ТЗ въпросите от компетентността на общото събрание е взето решение да бъде предявен иск срещу бившия управител – П.Е. за причинените от него имуществени вреди на дружеството. В мотивите послужили на едноличния собственик на капитала за вземане на това решение е посочено, че освободеният управител – Е. е извършил действия, с които е причинил имуществени вреди на дружеството, изразяващи се в неправомерно изплатени възнаграждения на управителя, данък върху доходите и осигуровки – ДОО, ЗО и ДЗПО на същия, вреди от продажба на собствения на дружеството лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Matic“, с рег. № ******, на цена, много по-ниска от пазарната такава, както и вреди от изплатени възнаграждения по договор за счетоводни услуги.         От така установените факти, трябва да се заключи, че по делото е доказано, че от едноличния собственик на капитала упражняващ компетенциите на ОС на „П.6.” ЕООД, преди сезиране на съда, е прието решение да бъдат предприети действия за ангажиране на имуществената отговорност на бившия управител – П.Е. за причинените на дружеството вреди, които са предмет на предявените за разглеждане искове по чл. 145 ТЗ, което означава, че е налице специалната абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост.

След като предявените в процеса осъдителни искове са допустими, то съдът трябва да ги разгледа и да се произнесе по същество, а за това е нужно да отговори на въпроса дали по делото се доказва да са се осъществили всички елементи от фактически състав, при който възниква отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ, които са следните: 1) виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди. Това трябва да бъде направено по отношение на всяка група вреди, които ищецът сочи да е понесъл от действията/бездействията на ответния освободен управител в периода, за които му е било поверено управлението на търговско дружество – „П.6.“ ЕООД.

Налични са доказателства, че П.Е. е бил вписан за управител на „П.6.“ ЕООД за периода от 15.02.2010 г. до 18.09.2018 г., като в това му качество в тежест на ответника – Е. са се породили задълженията за извършване на действия по управление на дейността на „П.6.” ЕООД, съответно носене на  отговорност по чл. 145 ТЗ при тяхното неизпълнение. Преди пристъпване към разглеждането на всеки един от фактическите състави необходими за възникване на отговорност по чл. 145 ТЗ за репариране на вреди в имуществената сфера на ищеца е необходимо да се спомене, че принципно изискване е дейността на управителя да бъде насочена към добросъвестно управление и организиране на дружествените работи с оглед предмета му на дейност и увеличаване на патромониума на дружеството.

По отношение иска по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 37 887,27 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи  неправомерно изплатени възнаграждения в полза на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г., настоящият съдебен състав, намира следното :

По въпроса относно правния характер на договора за управление е налице постоянна практика на ВКС, формирана с решение №88 от 22.06.2010г. по т. д. №911/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №306 от 25.06.2012г. по гр. д. №1387/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №204 от 28.07.2014г. по гр. д. №983/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №150 от 29.05.2015г. по гр. д. №5272/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., която настоящият състав изцяло споделя. В посочените решения се приема, че правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя, съответно членовете на съвета на директорите и на управителния съвет, от една страна и дружеството, от друга, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, на което е възложено управлението няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Възнаграждението, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. Въпреки, че договорът за възлагане на управление се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик на капитала, размерът на възнаграждението на управителя не може да бъде определен свободно по съгласие между това лице и управителя при подписване на договора. Основните елементи на мандатното правоотношение - възлагането на управлението и дължимото за това възнаграждение, се определят с решението на общото събрание на съдружниците по чл.137 ал.1 т.5 предл. второ от ТЗ, съответно правомощията на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от проведения от общото събрание избор и от закона. За разлика от решението по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ на ОС, липсата на което не засяга действителността на сключената от управителя разпоредителна сделка, решението по чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ урежда вътрешните отношения между управителя и дружеството и водещ е принципът на подчиненост на управителя на решенията на ОС. Затова и при липсата на такова решение правоотношение между дружеството и управителя не може да възникне. Съгласно чл.137 ал.1 т. 5 предл. второ от ТЗ изрично решение е необходимо и по отношение на размера на неговото възнаграждение. В договора за възлагане на управлението правата на управителя само се конкретизират, като в него следва да се отрази размерът на месечното възнаграждение, определен от общото събрание, начина на плащането му, както и други права и задължения, които страните са поели по силата на постигнатото между тях съгласие - размер и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и други. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №150 от 29.05.2015г. по гр. д. №5272/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., в което се приема, че с договора за управление може да бъдат уредени отношенията, но без да се засяга установеното от закона съдържание на договора, нито решенията на общото събрание /например това за определяне на размера на възнаграждението/.

Отнесено към възлагане управлението на дружеството - „П.6.” ЕООД от едноличния собственик на капитала – С. на управителя и ответник Е. и определяне на неговото възнаграждение казаното по-горе провокира следните изводи у настоящия състав. При справка по партидата на „П.6.” ЕООД, както и при преглед на приложените по делото писмени доказателства не се открива нарочно решение на едноличния собственик на капитала С. за възлагане управлението на дружеството - „П.6.” ЕООД на ответника – П.Е. в качеството му на управител. Такова обаче може да се възприеме, че е било успешно взето с манифестиране волята на едноличния собственик на капитала – С. в представения договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г. сключен с ответника – Е.. Що се касае до размера на възнаграждението, което би се следвало в полза на управителя с оглед дейността му по изпълнение на повереното му управление на „П.6.” ЕООД такъв извод за вземане на решение от подобно естество не би могъл да бъде направен, дори при съобразяване волята на едноличния собственик на капитала – С. изразена в договора за управление от 10.02.2010 г. Съобразно съдържанието на същия е видно, че в полза на управителя е предвидено изплащането на ежемесечно авансово възнаграждение, но няма направена конкретизация относно неговия размер, като е предвидено, че това ще бъде направено впоследствие с подписването на анекс. Данни за сключването на анекс при подобно съдържание  не са разкрити по делото, което означава, че такъв факт не е настъпил в отношенията между страните. Същественото в случая е, че не се открива воля на едноличния собственик на капитала – С. за определяне по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ размер на възнаграждение, което избрания управител следва да получава в периода, за които му е поверено управлението на дружеството. За формирането на конкретен размер на полагаемото се възнаграждение в полза на управителя няма как да се съди и от действията на страните впоследствие при изпълнение на създаденото мандатно правоотношение, защото няма доказателства, от чието съдържание да може да се изведе недвусмислено изявление на едноличния собственик на капитала – С. за определяне конкретно възнаграждение на назначения управител на „П.6.” ЕООД. В тази посока е и липсата на данни за осчетоводяване при „П.6.” ЕООД на парични суми за покриване на подобен разход на дружеството за периода до м.05.2016 г. Аргумент за взето решение за определяне размер на възнаграждение на управителя на „П.6.” ЕООД от страна на едноличния собственик на капитала – С. не може да се черпи и от отразяването извършено в таблица създадена в Google датиращо от 13.05.2016 г., доколкото се касае до неподписан частен документ, който не би могъл да обвърже ищеца с отразените в него обстоятелства с оглед това, че същите са благоприятни за представящия го ответник. Нещо повече изявлението – „2000 лв. заплата Пепи за м. Април“, дори и да се приеме, че е направено от С., то няма как да се кредитира, че касае факт свързан с даване на разрешение да се извърши разход за изплащане на възнаграждение следващо се на ответника – П.Е. по отношение управлението на дружеството - „П.6.” ЕООД, доколкото няма конкретизация в името на лицето, за което се допуска разхода, съответно на дружеството, от чието име да бъде извършен. Тук трябва да се държи сметка и за обстоятелството, че към същия момент  П.Е. освен управител на „П.6.” ЕООД е вписан за управител и на други търговски дружества, чиито едноличен собственик на капитала е П. С.. Що се касае до издадените три броя РКО, които са приобщени по делото за доказателства и са издадени от счетоводителя на „П.6.“ ЕООД за изплащане на сумите от по 2 000,00 лв. в полза на П.Е. за заплати отнасящи се за месеците – януари, февруари, март 2016 г. трябва да се посочи, че същите не инкорпорират изявления направени от едноличен собственик на капитала П. С. свързани с определяне размера на възнаграждението на управителя, а удостоверяват действие по изплащане на определени парични средства в  полза на дадено лице в брой на каса. По делото няма доказателства тези средства да са били изплатени пряко от П. С. на получилия ги управител – Е., а напротив плащането е правено от лицето водещо счетоводното обслужване на  „П.6.“ ЕООД към този момент. На последно място събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелката – С. във връзка с възнаграждението, което се е следвало на П.Е. и начина на неговото изплащане също не са годни за да удостоверят факта на определяне на конкретно възнаграждение, което би се полагало за дейността на избрания управител на „П.6.“ ЕООД, защото в тази им част попадат в забраната установена в нормата на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. По отношение позоваването на ответника, че между него и П. С. е имало създадени трайни отношения на доверие, като последица именно от тях е и ползвания метод за уговаряне на полагащото се на управителя възнаграждение за управление на дружеството – ищец, настоящият съдебен състав е необходимо да посочи, че този довод не би могъл да промени извода, че няма данни за взето от  едноличния собственик на капитала на „П.6.“ ЕООД решение по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за определяне възнаграждение в полза на ответния управител в какъвто и да е било размер, като отношенията на доверие между довереник и доверител при договора за мандат не изключват спазването на установения от закона фактически състав за определяне размера възнаграждението по договора за възлагане на управление. При така изложените разсъждения се налага решаващия извод, че в полза на П.Е. по учреденото между него и ищеца мандатно отношение с договора за управление от 2010 г. няма доказателства за надлежно определен размер на полагащо се месечно възнаграждение за възложената дейност по управление на търговско дружество -  „П.6.“ ЕООД, което означава, че извършването на разходи за заплащане на подобно възнаграждение в очертания с ИМ период от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г. е действие, което противоречи на интересите на дружеството, чрез извеждане от правната сфера на дружеството на парични средства, за чието разходване няма основание, като тези средства са разпоредени със санкцията на ответния управител, чрез изплащането им в негова полза под формата на месечни възнаграждения за цитирания период. Упоменатите действия са довели до настъпването на имуществена вреда за управляваното дружеството съизмерима с неправомерно разплатените от него в полза на ответника парични суми под формата на възнаграждения за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г. Налице е и причинна връзка между противоправното поведение на ответния управител и реализираната имуществена вреда. Размерът на последната също е доказан от ищеца чрез събраните по предвидения в ГПК ред доказателства – писмени и заключение на вещо лице по допусната счетоводна експертиза. Така според приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза размерът на получените в периода от 01.05.2016 г. до 30.09.2018 г. /общо 29 месеца/ възнаграждения възлиза на общата сума от 37 887, 27 лв. За тази сума по отношение на ответника – Е., в качеството му на управител допуснал настъпването на вреди с имуществен характер за дружеството, което е управлявал в цитирания период следва да се приеме, че отговаря на основание чл. 145 ТЗ. Предвид посоченото предявеният за разглеждане осъдителен иск по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 37 887,27 лв. се явява доказан по основание и за пълния му размер и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 10 742,78 лв., представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане за неправомерно изплатени възнаграждения /37 887,27 лв. /, което лихвено плащане се търси за присъждане за периода от 04.07.2016 г. до 15.01.2020 г., настоящият съдебен състав намира следното :

Отговорността по чл. 145 ТЗ е деликтна по своя характер, касае се за т.нар. "управленски деликт" и за изпадането на длъжника в забава не е нужна покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а същия изпада в забава от момента на увреждането - така Решение № 209 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4117/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. В конкретния случай - от момента на разпореждане с процесните суми. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза законната лихва за забава върху тези суми, за периода от съответните разпореждания със средства по сметката до датата на подаване на исковата молба /22.01.2020 г. / възлизат на сумата от общо 10 742,78 лв. /изчислени извършено от вещото лице, съгласно изпълненото и прието експертно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза – отговор на задача 4/. Своевременно обаче още с отговора на ИМ депозиран в срока по чл. 131 ГПК ответната страна е направила възражение за частично погасяване по давност /приложима специална давност по чл. 111, буква „в“ ЗЗД/ на вземането за обезщетение за забава претендирано за периода от 04.07.2016 г. до 21.01.2017 г. Това възражение съдът намира за основателно, доколкото в случая се касае до вземане попадащо в предметния обхват на нормата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД, за чието погасяване приложение намира тригодишния давностен срок. Следователно вземанията за обезщетения за забава начислени върху главното вземане по чл. 145 ТЗ за периода от 04.07.2016 г. до 21.01.2017 г. се явяват погасени по давност, предвид това, че прекъсване на давността по отношение на тях на основание чл. 116, буква „б“ ЗЗД не е настъпило и същите са погасени преди момента на подаване на ИМ в съда – 22.01.2020 г. При служебно извършени от съда на основание чл. 162 ГПК изчисления за размера на обезщетението за забава, което е се следва за закъснението в плащането на главното вземане /37 887,27 лв. / за периода от 22.01.2017 г. до 15.01.2020 г. се констатира, че същото възлиза на сумата от 10 285,53 лв., като в тази си част претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателна, а за разликата над сумата от 10 285,53 лв. до сумата от 10 742,78 лв. и за периода от 04.07.2016 г. до 21.01.2017 г.  неоснователна и подлежаща на отхвърляне.

По отношение иска с правно основание чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 2 603,70 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на заплатен от ищеца ДДФЛ върху неправомерно изплатените възнаграждения на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г., настоящият съдебен състав намира следното :

В изложението свързано с разглеждането на претенцията за вреди от неправомерно направени разходи за заплащане на възнаграждения по договор за възлагане на управление съдът формира извод, че дружеството-ищец не е било носител на задължение да заплаща възнаграждение по договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г., доколкото няма надлежно определен размер на подобно възнаграждение. При липса на задължение за начисляване и изплащане на възнаграждение от „П.6.“ ЕООД в полза на ответния освободен управител – П. Е., то няма основание и за направата на разходи от дружеството за покриване на данък върху доходите на физическото лице, в чиято полза е било начислявано и изплащано съответното възнаграждение в периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г. Допускайки подобен данък да бъде начислен и заплатен за сметка на  „П.6.“ ЕООД ответния управител е допуснал нарушение на задълженията си за добросъвестно управление и организация на дружествените работи, като е засегнал имуществените интереси на дружеството чрез неоправдано лишаване от имущество – направа на разход, какъвто не се следва за „П.6.“ ЕООД. Упоменатите действия са довели до настъпването на имуществена вреда за управляваното дружеството съизмерима с неправомерно разплатените от него в полза на бюджета парични суми под формата на заплатен за ДДФЛ начислен за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г. върху неправомерно заплатени възнаграждения на ответника в качеството му на бивш управител на „П.6.“ ЕООД. Налице е и причинна връзка между противоправното поведение на ответния управител и реализираната имуществена вреда. Размерът на последната също е доказан от ищеца чрез събраните по предвидения в ГПК ред доказателства – писмени и заключение на вещо лице по допусната счетоводна експертиза. Така според приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза размерът на разходваните в периода от 29.06.2016 г. до 18.09.2018 г. парични средства за покриване на разходи за ДДФЛ върху възнагражденията изплатени в полза на ответника за работата му като управител на ищеца възлиза на общата сума от 2 603,70 лв. За тази сума по отношение на ответника – Е., в качеството му на управител допуснал настъпването на вреди с имуществен характер за дружеството, което е управлявал в цитирания период следва да се приеме, че отговаря на основание чл. 145 ТЗ. Предвид посоченото предявеният за разглеждане осъдителен иск по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 2 603,70 лв. се явява доказан по основание и за пълния му размер и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение  иска с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 20 000 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се във формирана разлика между продажна цена получена по договор за продажба на МПС /Мерцедес С 500 Matic, с рег. № ******/ от 04.05.2017 г. сключен от ответника в качеството му на управител на дружеството-ищец и действителната пазарна стойност на посоченото превозно средство към момента на сделката, настоящата инстанция намира следното :

Ищецът извежда легитимацията си на кредитор за вземане за имуществени вреди срещу ответника при твърдения, че последния го е увредил в качеството му на управител, като на 04.05.2017 г. е сключил неизгодна сделка за продажба на актив на дружеството – МПС на цена значително по-ниска от пазарната такава, с което си действие е предизвикал настъпването на имуществена вреда възлизаща в размер на паричния еквивалент между получената продажна цена /15 000 лв./ и реалната пазарна цена на актива – /35 0000 лв./. Тоест поддържа се извършването на действие, с което управителя е засегнал негативно интересите на дружеството, доколкото е предприел извършването на сделка, с която е отчуждил актив – автомобил  Мерцедес С 500 Matic, с рег. № ****** при цена несъответна на пазарната към момента на сделката и с това е лишил дружеството от постъпване на имущество еквивалентно на сумата от 20 000 лв., което съставлява за него имуществена вреда. За да успее да ангажира отговорността на ответника по реда на чл. 145 ТЗ в тежест на ищеца е да установи, че цитираната сделка е била неизгодна за него, доколкото активът е могъл да бъде продаден на цена значително над постигнатата със сделката от 04.05.2017 г. Още тук е необходимо да се отбележи, че за да пристъпи към извършване на сделката на разпореждане с цитираното моторно превозно средство притежание на „П.6.“ ЕООД ответният управител не се е нуждаел от получаване на изрично разрешение от едноличния собственик на капитала, доколкото не се касае до отчуждаване на недвижим имот на дружеството, за което чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ предвижда необходимост от изрично решение на ОС/едноличния собственик на капитала, съответно в съдържанието на действалия към този момент учредителен акт на „П.6.“ ЕООД не е предвидено получаването на подобно разрешение, като предпоставка за валидно разпореждане с имущество на дружеството. Тоест изцяло в правомощията на управителя е да взема подобно решение за отчуждаване на движим актив на дружеството стига този акт да не ощетява интереса на дружеството. Няма нито твърдения, нито събрани данни по делото с цитирания актив – МПС дружеството да осъществява предмета на търговската си дейност, респективно неговото прехвърляне да застрашава нормалното функциониране на търговското занятие на „П.6.“ ЕООД. Напротив събрани са доказателства, че търговската дейност на  „П.6.“ ЕООД през годините се свежда до стопанисването и отдаване под наем на трети лица на търговски площи. Същественият спорен между страните въпрос по отношение на извършеното разпореждане с моторно превозно средство на „П.6.“ ЕООД е дали с извършената на 04.05.2017 г. продажба на автомобила за цена от 15 000 лв. последното е получило насрещна равностойна престация, или пък е било ощетено, поради неполучаване на реална пазарна цена с 20 000 лв. по-висока от реализираната такава. Съвкупната преценката на събраните по делото доказателства свързани с извършената продажба на автомобил -  Мерцедес С 500 Matic, с рег. № ****** притежаван от ответника до 04.05.2017 г., в т.ч. и за неговото техническо състояние към този момент, дава основание на съда да зачете възраженията на ответника, а именно – че постигнатата продажна цена на този актив кореспондира на реалната пазарна такава към релевантния момент на разпореждането предвид състоянието, в което автомобила се е намирал към тази дата. Най-ясно за това състояние свидетелстват показанията на разпитаните свидетели – А.В.и Н.Г., като те не се разколебават от останалите доказателства, в т.ч. от показанията на свидетелите – В.Г. и В.П.. Свидетелите В.и Г.имат преки наблюдения относно техническото състояние на автомобила преди момента на неговата продажба, като те са извършвали няколко огледа на същия, доколкото са имали интерес да го закупят. В показанията и на двамата се разкриват сведения за съществено компрометирано техническо състояние на автомобила с множество видими и допълнително установени след проверка в сервиз повреди на различни части на автомобила. Те очертават подробно тези повреди, като се констатира в значителна степен съвпадение между техните показания, което формира убеждение в решаващия състав, че именно излаганите от тях обстоятелства кореспондират на реалното фактическо положение, в което се е намирал този актив преди момента на неговото отчуждаване. От друга страна показанията на св. Г. и П. са повърхностни и фрагментирани, като същите са изпълнени със съмнения в това което си спомнят, в т.ч. как, от когото и към кой момент е бил извършен огледа на оценяваното от тях превозно средство. Изводите им, че автомобилът е бил без видими увреждания основно се базират на констатациите в самата експертна оценка, което занижава в голяма степен достоверността на така изложения факт, тъй като сведението за него не се черпи от преки наблюдения, а от допускания въз основа на отразеното в оценката. При това положение тези гласни доказателства не биха могли да разколебаят изнесеното в показанията на свидетелите В.и Г., съответно да се даде превес на изнесеното от последните. По отношение на експертните доклади за оценка на коментирания лек автомобил, които са представени от ищеца и приети за доказателства по делото, трябва да се упомене, че същите представляват частни диспозитивни документи, които нямат доказателствена сила да обвържат ответната страна с отразените в тях обстоятелства, тъй като ответника П. Е. по никакъв начин не е участвал  във възлагането или приемането на тези оценки, а напротив същите са създадени изцяло по инициатива на новия вписан управител на ответника – „П.6.“ ЕООД и доколкото установяват благоприятни за ищеца с оглед фактическите му твърдения обстоятелства няма как да бъдат ценени с оглед установяване на актуалната пазарна цена на лекия автомобил към датата на извършване на неговата продажба. Съобразявайки тези заключения по оценка на доказателствата събрани по повод състоянието, респективно цената на продадения през 2017 г. лек автомобил, съдът кредитира приетото заключение по допуснатата САТЕ в частта му при отговора даден в задача 5, където при определяне на пазарната стойност на автомобила вещото лице е отчело целия спектър от увреждания налични в показанията дадени от свидетелите – В.и Г.и е заключило, че цената на автомобила би била в диапазона между 10 000 лв. и 25 000 лв., като основни фактори са : вида и степента на увредите; частите, които биха били вложени за отстраняването им /алтернативни или оригинални/, както и цените на сервиза, на когото би се възложило извършването на ремонта. При това положение реализиране на продажба от страна на ответника при цена от 15 000 лв. с вкл. ДДС не може да се разглежда, като действие което уврежда интересите на дружеството-ищец, тъй като тази цена не излиза от възможния диапазон на пазарна стойност на автомобила при наличие на уврежданията, които бяха възприети да са налице по същия. Следователно действието по продажба на автомобила няма увреждащ за ищеца характер и от него не са произтекли поддържаните в ИМ имуществени вреди в размер на сумата от 20 000 лв. Това обуславя неоснователност на претенцията по чл. 145 ТЗ за присъждане на цитираната сума под формата на парично обезщетение за репариране на вреди от управленски деликт, съответно тя подлежи на отхвърляне с настоящото решение.

По отношение иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5 483, 33 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане за вреда от продажба на МПС за цена по ниска от пазарната му стойност /20 000 лв. /, което лихвено плащане се следва за периода от 04.05.2017 г. до 15.01.2020 г. настоящата съдебна инстанция намира следното :

Основна предпоставка за пораждането на отговорност за заплащане на обезщетение за забава е наличието на главно вземане, чието изпълнение е закъсняло отвъд установения в закона или по волята на страните падеж. В случая с вземането за обезщетение заявено за присъждане, поради забава в заплащането на главно вземане за репариране на вреда в размер на 20 000 лв. от увреждаща продажба  на МПС изложената предпоставка отсъства, тъй като главно вземане за обезщетение на вреди от посочения вид изобщо не е възникнало в полза на ищеца, респективно същият няма как да се легитимира, като носител на производно вземане за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за допусната забава в плащането му. Казаното създава решаващ извод, че предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 483, 33 лв.  е недоказан в своето основание и подлежи на цялостно отхвърляне с настоящото решение. 

По отношение иска с правно основание чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 11 734,81 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи  заплатени със средства на дружеството без да е налице правно основание осигурителни вноски /по ДОО, ЗО и ЗДПО/, които ответникът в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец е следвало да внася в осигурителните фондове за своя сметка, тъй като е имал качеството на самоосигуряващо се лице в периода от м.юли 2016 г. до м.септември 2018 г., настоящата инстанция намира следното :

В изложението свързано с разглеждането на претенцията за вреди от неправомерно направени разходи за заплащане на възнаграждения по договор за възлагане на управление съдът формира извод, че дружеството-ищец не е било носител на задължение да заплаща възнаграждение по договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г., доколкото няма надлежно определен размер на подобно възнаграждение. При липса на задължение за начисляване и изплащане на възнаграждение от „П.6.“ ЕООД в полза на ответния освободен управител – П. Е., то няма основание и за направата на разходи от дружеството за покриване на осигурителни плащания по ДОО, ЗО и ДЗПО във връзка с начислявано и изплащано съответното възнаграждение в периода от 7.2016 г. до м.09.2018 г. Допускайки подобни осигурителни плащания да бъдат начислени и заплатени за сметка на „П.6.“ ЕООД ответния управител е допуснал нарушение на задълженията си за добросъвестно управление и организация на дружествените работи, като е засегнал имуществените интереси на дружеството чрез неоправдано лишаване от имущество – направа на разход, какъвто не се следва за „П.6.“ ЕООД. Упоменатите действия са довели до настъпването на имуществена вреда за управляваното дружеството съизмерима с неправомерно разплатените от него в полза на бюджета на държавното обществено осигуряване парични суми под формата на заплатени различни по вид осигурителни вноски начислени за периода от 01.07.2016 г. до 18.09.2018 г. върху неправомерно заплатени възнаграждения на ответника в качеството му на бивш управител на „П.6.“ ЕООД. Налице е и причинна връзка между противоправното поведение на ответния бивш управител и реализираната имуществена вреда. Размерът на последната също е доказан от ищеца чрез събраните по предвидения в ГПК ред на доказателства – писмени и заключение на вещо лице по допусната счетоводна експертиза. Така според приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза размерът на разходваните в периода от 01.07.2016 г. до 18.09.2018 г. парични средства за покриване на разходи за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО върху възнагражденията изплатени в полза на ответника за работата му като управител на ищеца възлизат на общата сума от 11 734,78 лв. За тази сума по отношение на ответника – Е., в качеството му на управител допуснал настъпването на вреди с имуществен характер за дружеството, което е управлявал в цитирания период следва да се приеме, че отговаря на основание чл. 145 ТЗ. Предвид посоченото предявеният за разглеждане осъдителен иск по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 11 734,81 лв. се явява доказан по основание и до размер от 11 734,78 лв. до която сума същия следва да бъде уважен, а за остатъка /0,03 лв./ до 11 734,81 лв. да бъде отхвърлен.

По отношение на иска с правно основание чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 6 320,00 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди състоящи се във формираната разлика между заплатени в полза на дружеството ангажирано до извършва счетоводни и ТРЗ услуги за ищеца /8 820,00 лв./ и /2 500,00 лв./ стойността, която ищеца би заплатил за същите услуги, ако ответникът в качеството му на бивш управител не е изменил договора за счетоводно обслужване с подписване на Анекс от 01.06.2016 г., чрез който е уговорена промяна /увеличение/ в следващото се възнаграждение за посочения вид услуга, настоящата инстанция намира следното :

Ищецът извежда легитимацията си на кредитор за вземане за имуществени вреди срещу ответника при твърдения, че последния го е увредил в качеството му на управител, като на 01.06.2016 г. е сключил неизгодна сделка, с която е изменил съществуващото правоотношение по договор за счетоводно обслужване с „М.М.“ ООД, като е променен размерът на дължимото възнаграждение от 100 лв. на 350 лв., което възнаграждение значително надвишава стандартните цени за подобна услуга с оглед параметрите на дейността, която развива ищеца, с което си действие бившият управител е предизвикал настъпването на имуществена вреда възлизаща в размер на паричния еквивалент /6 320 лв./ формиран между възнаграждението за счетоводно обслужване, което би се дължало за исковия период при размер актуален преди извършеното изменение /2 500 лв./ и това, което се дължи след извършената с анекса от 01.06.2016 г. промяна /8 820,00 лв./. Тоест поддържа се извършването на действие, с което управителя е засегнал негативно интересите на дружеството, доколкото е предприел изменение на съществуващо облигационно правоотношение, като е допуснал увеличаване в размера на месечната договорна престация свързана с изплащане на месечно възнаграждение за счетоводно обслужване на предприятието на ищеца от 100 лв.  на 350 лв., което възнаграждение е несъответно на пазарните условия и с това е предизвикал извършването на неоправдан разход за дружеството, което съставлява за него имуществена вреда. За да успее да ангажира отговорността на ответника по реда на чл. 145 ТЗ в тежест на ищеца е да установи, че цитираната сделка /анекс/ е била неизгодна за него, доколкото счетоводното обслужване на дружеството е могло да бъде осигурено при заплащане на възнаграждение по-ниско от уговореното с анекса от 01.06.2016 г. Във връзка с установяване на релевантните обстоятелства по фактическия състав свързан с евентуалната отговорност на бившия управител за очертаната по-горе вреда са събрани, както писмени доказателства, така и гласни такива, а също така чрез прието експертно заключение са събрани специални знания във връзка с обема на счетоводните записвания осъществявани при „П.6.“ ЕООД в периода м.01.2016 г. до м.05.2016 г. /46 броя счетоводни записа на месец/ и в периода м.06.2016 г. – 18.09.2018 г. – 28 броя счетоводни записа на месец/. С оглед показанията дадени от свидетелката – С. във връзка със счетоводното обслужване на  „П.6.“ ЕООД в периода преди и след м.06.2016 г. следва да се изтъкне, че се установява същата да е била пряко отговорна като лице от „М.М.“ ООД за счетоводното обслужване на „П.6.“ ЕООД и други дружества, чиито капитал се е притежавал от починалия – П. С.. Същата обаче е пряко заинтересована в качеството й на управител на „М.М.“ ООД от извършената промяна в размера на възнаграждението, което е било договорено да се изплаща от „П.6.“ ЕООД след 01.06.2016 г., предвид което на основание чл. 172 ГПК тези й показания следва да се възприемат, като дадени при заинтересованост, доколкото плащанията на завишените възнаграждения са били получавани от дружеството, чиито законен представител и съдружник е била тя. В този контекст превес следва да бъде даден на установените от вещото лице данни за обема на счетоводните записвания преди и след момента на извършеното изменение /01.06.2016 г./. Тези данни сочат на намаление на обема работа с около 39 %. Това означава, че към средата на 2016 г., а и след това не се наблюдава повишаване в обема на счетоводната работа, което да предизвиква необходимост от промяна в размер на уговореното възнаграждение, а дори обратното налице е намаление в обема на работата. Въпреки това обаче няма пречка страните по договора за счетоводно обслужване да променят следващото се възнаграждение по него, като преценят, че е налице повишение в пазарната стойност на услугата,  което налага актуализиране на уговореното възнаграждение. Дори и да е така обаче, когато се преценява, дали даденото действие уврежда интересите на дружеството трябва да се съобразява, дали променения размер на месечното възнаграждение за счетоводно обслужване /повишаване от 100,00 лв. на 350,00 лв./ кореспондира на средния размер на възнагражденията уговаряни за  счетоводното обслужване на дружества опериращи в гр. София, в т.ч. регистрирани по ЗДДС към исковия период. Изводите на вещото лице относно средния размер на подобни възнаграждения уговаряни в гр. София /при обработка на до 30 документа, вещото лице пояснява, че обработването на някой документи предполага извършването на два счетоводни записа/, но към момента на изготвяне на заключението /м.12.2020 г./ варира между 120 лв. и 160 лв. при обработване на до 10 документа, съответно между 110 лв. и 280 лв. при обработването на до 20 документа и между 180 лв. и 210 лв. при обработването на до 30 документа.  Трябва да се съобрази и това, че посочените цени са без калкулиран ДДС, а така също не включват предоставянето на допълнителни услуги по годишно данъчно и счетоводно приключване, за каквито се установява, че по договора на ищеца с „М.М.“ ООД са били осигурявани. Отчитайки тези цени на пазара на счетоводни услуги и съобразявайки това, че в периода от  м.06.2016 г. до 18.09.2018 г. „П.6.“ ЕООД е регистрирало по около 28 броя счетоводни записа на месец, съответно е ползвало услуга по счетоводно и данъчно приключване настоящият състав намира, че уговаряне на възнаграждение, което надхвърля сумата от 230 лв. месечно би довело до уреждане интересите на дружеството, тъй като в условията на конкуренция, дори и „М.М.“ ООД да не е приемало оферта с подобно възнаграждение е могло да се осигури получаването на услугата от друго дружество на цена не по-висока от 230 лв. – месечно. В този контекст уговаряйки повишаване на възнаграждението на сума в размер 350 лв. бившият управител е сключил сделка, която не е изгодна за дружеството което е управлявал, съответно е предизвикал настъпването на вреди за него, състоящи се в заплащането на по-високо от пазарното възнаграждение за предоставяне на счетоводно обслужване на предприятието на „П.6.“ ЕООД. Тази вреда се състои в разликата над сумата от 230 лв. на месец за периода от м.06.2016 г. до м.06.2018 г. до размера на месечно заплащаната сума под формата на възнаграждение в полза на „М.М.“ ООД за същия период. От събраните по делото доказателства – фактури и извлечения от банкова сметка *** - „П.6.“ ЕООД се установява, че за периода от м.06.2016 г. до м.06.2018 г. вкл. /общо 25 месеца/ дружеството „П.6.“ ЕООД е извършило плащания за покриване на разходи за начислени възнаграждения за услуга по счетоводното му обслужване възлизащи на сумата от общо 8 470 лв., съответно сборът на възнагражденията отговарящи на пазарните цени възприети по горе за същия период /25 месеца х 230 лв./ възлиза на сумата от 5 750 лв. Тоест формира се разлика в размер на сумата от 2 720 лв., която съставлява неоправдан разход за „П.6.“ ЕООД предизвикал намаляване на имуществото му с посочения паричен еквивалент. За тази сума по отношение на ответника – Е., в качеството му на управител допуснал настъпването на вреди с имуществен характер за дружеството, което е управлявал в цитирания период следва да се приеме, че отговаря на основание чл. 145 ТЗ. Предвид посоченото предявеният за разглеждане осъдителен иск по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 6 320 лв. се явява доказан по основание и частично по размер до възприетия такъв от 2 720 лв. и следва да се уважи, респективно за разликата над тази сума до търсената за присъждане горница от 6 320 лв. претенцията следва поради недоказаност да бъде отхвърлена.

По приетото за разглеждане в настоящото производство съдебно възражение за прихващане упражнено от ответника – „П.6.“ ЕООД, съдът намира, че доколкото е налице основателност на част от заявените за разглеждане от ищеца парични претенции, то се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждане и произнасяне по въведеното от ответника в процеса възражение за съдебно прихващане. Същото има за предмет поддържани от ответника – Е. насрещни изискуеми парични вземания към „П.6.“ ЕООД, както следва за сумата в размер от 18 000 лв. – сбор от незаплатени възнаграждения по договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г., които се дължат за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г. /по 2000 лв. месечно/ и за сумата в размер от 3 405,60 лв. – съставляваща сбор на дължими от „П.6.“ ЕООД  в качеството му на работодател осигурителни вноски върху следващото се възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г., чиито размер е равен на 378,40 лв. – месечно, които са разпределени по следния начин : ДОО – 218,40 лв.; ДЗПО – 56,00 лв.; ТЗПБ – 8,00 лв. и ЗО – 96 лв. При съобразяване на вече изложените в настоящото решение мотиви при разглеждане на претенцията за присъждане на вреди по чл. 145 ТЗ от неоправдано извършен разход за заплащане на възнаграждения в полза на ответния бивш управител на „П.6.“ ЕООД  и изложената аргументация за липса на подобно задължение /за изплащане на възнаграждение по договор за възлагане на управление от 2010 г./, което дружеството да има към избрания и вписан негов управител – Е., в т.ч. и за периода от  01.01.2018 г. до 18.09.2018 г., то настоящият съдебен състав намира, че ответникът П.Е. не се легитимира, като кредитор на насрещни вземания, нито за следващо му се възнаграждение по договор за възлагане на управление, нито за изплащане на осигурителни вноски върху тези възнаграждения. Ето защо приетото за разглеждане възражение за съдебно прихващане упражнено от ответника - П.Е. се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.      

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че същото има определен благоприятен резултат, както за ищеца, така и за ответника, то всяка от тези страни разполага с правото да получи присъждане на разноски съответни на уважения, съответно отхвърлен размер на предявените искове – чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Същевременно всяка от страните своевременно и при спазване на изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК е заявила претенция за присъждане на извършените от нея разноски за производството. Исканията за присъждане на разноски са придружени и от доказателства за тяхното реално извършване. В този контекст ищецът формулира искане за присъждане на разноски в общ размер от 10 871,88 лв., чиито вид и размер са детайлно дефинирани в представения и наличен на лист 641 от делото – списък по чл. 80 ГПК. Прегледът на тези разноски показва, че една част от тях не са извършени с оглед участието на страната в настоящото производство, а съставляват заплащане на нотариални такси в развили се нотариални производства, като използването на доказателства създадени в рамките на тези производства за целите на доказването в настоящия процес, но това не обуславя носенето на отговорност от ответника за тяхната направа. Предвид това от заявените за присъждане от ищеца съдебни разноски в общ размер 10 871,88 лв. трябва да се извадят сумите съставляващи заплатени такси в нотариални производства, а именно – 96,00 лв., съответно формираната разлика от 10 775,88 лв. трябва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се приведе в съответствие с уважената част от предявените искове, което дава като краен резултат на полагащи се в полза на ищеца разноски равни на сумата от 7 417,01 лв. На свои ред ответника формулира искане да му се присъдят разноски в общ размер възлизащ на сумата от 7 923,00 лв., чиито вид и размер са детайлно дефинирани в представения и наличен на лист 628 от делото – списък по чл. 80 ГПК. Прегледът на тези разноски показва, че всички те са сторени по повод на реализираната от ответника защита по делото, съответно е доказано тяхното реално извършване под формата на направен разход от страната. Приведени в съответствие с отхвърлената част от исковете полагащите се за ответника – Е. разноски съдът изчислява да възлизат на сумата от 2 470,39 лв. и именно в този размер на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени.   

Така мотивиран Софийски градски съд

 

                                                             Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА П.Е.Е., с ЕГН **********, и адрес *** да заплати на „П.6.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 145 ТЗ сумата в размер от 37 887,27 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи  неправомерно изплатени възнаграждения в полза на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА П.Е.Е., с ЕГН **********, и адрес *** да заплати на „П.6.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от               10 285,53 лв., представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане за неправомерно изплатени възнаграждения /37 887,27 лв. /, което се следва за периода от 22.01.2017 г. до 15.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 10 285,53 лв. до пълния предявен размер от 10 742,78 лв. и за периода от 04.07.2016 г. до 21.01.2017 г.

ОСЪЖДА П.Е.Е., с ЕГН **********, и адрес *** да заплати на „П.6.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 145 ТЗ  сумата в размер от 2 603,70 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на заплатен от ищеца ДДФЛ върху неправомерно изплатените възнаграждения на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане дължима, считано от  22.01.2020 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.6.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу П.Е.Е., с ЕГН **********, и адрес ***, иск с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 20 000,00 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се във формирана разлика между продажна цена получена по договор за продажба на МПС /Мерцедес С 500 Matic, с рег. № ******/ от 04.05.2017 г. сключен от ответника в качеството му на управител на дружеството-ищец и действителната пазарна стойност на посоченото превозно средство към момента на сделката.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.6.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу П.Е.Е., с ЕГН **********, и адрес ***, иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5 483, 33 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане за вреда от продажба на МПС за цена по ниска от пазарната му стойност /20 000 лв. /, което е начислено за периода от 04.05.2017 г. до 15.01.2020 г.

ОСЪЖДА П.Е.Е., с ЕГН **********, и адрес *** да заплати на „П.6.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 145 ТЗ  сумата в размер от 11 734,78 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи  заплатени със средства на дружеството без да е налице правно основание осигурителни вноски /по ДОО, ЗО и ЗДПО/, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 11 734,78 лв. до пълния му предявен размер от 11 734,81 лв.

ОСЪЖДА П.Е.Е., с ЕГН **********, и адрес *** да заплати на „П.6.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 145 ТЗ  сумата в размер от  2 720,00 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди състоящи се във формираната разлика между заплатени в полза на дружеството ангажирано до извършва счетоводни и ТРЗ услуги за ищеца /8 470,00 лв./ и /5 750 лв./ стойността, която ищеца би заплатил за същите услуги в периода от м.06.2016 г. до м.06.2018 г., ако ответникът в качеството му на бивш управител не е изменил договора за счетоводно обслужване с подписване на Анекс от 01.06.2016 г., чрез който е уговорена промяна /увеличение/ в следващото се възнаграждение за посочения вид услуга, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 2 720 лв. до пълния му предявен размер от 6 320,00 лв.

ОТХВЪРЛЯ прието за съвместно разглеждане в производството  възражение за съдебно прихващане упражнено от ответника П.Е.Е., с ЕГН **********, и адрес *** срещу ищеца „П.6.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** имащо за предмет заявени от П.Е.Е., с ЕГН ********** към „П.6.“ ЕООД, ЕИК ****** насрещни вземания съставляващи, както следва : сумата в размер от 18 000 лв. – сбор от незаплатени възнаграждения по договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г., които се дължат за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г. /по 2000 лв. месечно/ и сумата в размер от 3 405,60 лв. – съставляваща сбор на дължими от „П.6.“ ЕООД  в качеството му на работодател осигурителни вноски върху следващото се възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г., чиито размер е равен на 378,40 лв. – месечно, които са разпределени по следния начин : ДОО – 218,40 лв.; ДЗПО – 56,00 лв.; ТЗПБ – 8,00 лв. и ЗО – 96 лв.

ОСЪЖДА П.Е.Е., с ЕГН **********, и адрес *** да заплати на „П.6.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 7 417,01 лв., представляваща разноски, направени в производството развило се пред настоящата инстанция изчислени съразмерно на уважената част от предявените за разглеждане искове.

ОСЪЖДА „П.6.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.Е.Е., с ЕГН **********, и адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 2 470,39 лв., представляваща разноски, направени в производството развило се пред настоящата инстанция изчислени съразмерно на отхвърлената част от предявените за разглеждане искове.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

   СЪДИЯ: