РЕШЕНИЕ
№ 3562
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20225330103701 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба на А. П. П., ЕГН
********** от ******* против „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 и против „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46.
Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“АД е
сключен договор за паричен заем №**** от 13.12.2021г., по силата на който
му е предоставен паричен заем. Излагат се доводи, че договорът е
недействителен съгласно чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в него
не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него
не е включено възнаграждението за поръчител. Според ищеца се касае до
заблуждаваща търговска практика, която прави клаузата за ГПР
неравноправна, съответно липсва такава и договорът като цяло е
недействителен.
Твърди се, че във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му,
ищецът бил задължен да сключи договор за предоставяне на гаранция с
„Файненшъл България“ ЕООД, който да обезпечи задълженията на ищеца по
договора за кредит. В договора било уговорено възнаграждение за гаранта.
Ищецът счита, че и този договор е недействителен, доколкото с него се
предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което
противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за
сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.
1
От съда се иска да постанови решение, с което да се прогласи
нищожността на двата договора.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който оспорва иска. Счита, че вземанията по договора за
поръчителство не са включени в ГПР, доколкото не са част от него и не са
част от договора за кредит. Излага съображения за действителност на
договорите и настоява исковете да се отхвърлят.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, с който оспорва иска. Излага съображения, че договорът за
поръчителство е действителен, не страда от сочените в исковата молба
пороци и с него се обезпечава задължението по действителна кредитна
сделка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Предявени са искове по чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК срещу „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и по чл.26, ал.1, пр.2 и чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД срещу
„Файненшъл България“ ЕООД.
Видно от представените по делото договори, на 13.12.2021г. между
ищеца А. П. П. и „Изи Асет Мениджъмт“АД е сключен договор за паричен
заем №****, по силата на който дружеството е предоставило кредит в размер
на 800,00 лева. Заемателят е поел задължение за изплащане на кредита на 13
вноски в срок 26 седмици, с фиксиран годишен лихвен процент – 35%, ГПР –
41.69% и общ размер на всички плащания – 877,37 лева. Между ищеца и
„Файненшъл България”ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция
№****от 13.12.2021г., с който П. възлага на дружеството да издаде гаранция
за плащане в полза на „Изи Асет Межинджънт”АД с цел гарантиране
изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен
заем, срещу уговорено възнаграждение за тази услуга в размер на 370,63 лева,
платимо разсрочено с месечните вноски по договора за кредит.
Сключеният договор за паричен заем по своята характеристика
представлява договор за потребителски кредит, поради което по отношение
на неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит
е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до недействителност.
В исковата молба е посочено основание за недействителност на
договора, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Изискването е въведено като гаранция, че
потребителят ще е наясно как се формира неговото задължение. В настоящия
случай, макар в договора да е фиксирана общата дължима сума, нейният
размер не е коректно посочен. На практика това не е реално дължимата сума,
2
защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят
ще направи предвид задължението му по чл.4 от договора да осигури гарант
като обезпечение на кредита. Клаузата за обезпечение реално увеличава
печалбата на кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по
заема, потребителят ще трябва да заплати и възнаграждението на гаранта. Ето
защо посоченият в договора ГПР от 41.69% не отговаря на действителните
разходи, доколкото не включва сумата за обезпечението. Посочването в
договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл.68г,
ал.4 от ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл.19, ал.4 и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Процесният договор не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което същият е
нищожен.
Договорът за предоставяне на гаранция също е нищожен, тъй като с
него се обезпечава една недействителна сделка, която не е произвела правни
последици. Освен това договорът е нищожен и поради противоречие с
добрите нрави, доколкото уговорката потребителят да плати на гаранта сума,
равняваща се на половината от заетата сума, има за цел единствено да
осигури допълнително възнаграждение за кредитора в разрез с изискванията
на специалния закон. При извършена служебна справка в Търговския
регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик
на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е
процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“
ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се
разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че с уговарянето на
възнаграждение по договора за гаранция се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, доколкото същото в последствие ще бъде
разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за
предоставяне на гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за
кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, тъй като плащайки
задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
кредиторът плаща вземането сам на себе си. Със сключването на договор за
гаранция се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
гаранция като цяло на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК, както
и поради липса на основание /основанието не е това което е посочено в
договора/.
По изложените съображения съдът счита, че исковете са основателни и
следва да се уважат. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да
3
заплатят на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 100,00 лева. Тъй като по делото ищецът е представляван от адвокат
С. Н. от **** безплатно /съгласно представения договор за правна защита и
съдействие/ , на адвоката ответниците дължат възнаграждение, съгласно
нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., както следва: „Изи Асет
Мениджъмн”АД следва да заплати сумата 300,00 лева, а „Файненшъл
България”ЕООД – сумата 300,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за паричен заем №****, сключен на
13.12.2021г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър център“, ет.2, офис 40-46 и А. П. П., ЕГН ********** от *****, на
основание противоречие със Закон за потребителския кредит.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция
№*****, сключен на 13.12.2021г. между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 и А. П. П.,
ЕГН ********** от ****, на основание противоречие с добрите нрави и липса
на основание за сключването му.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
център“, ет.2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 да заплатят на
ищеца общо сумата 100,00 лева – направени по делото разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
център“, ет.2, офис 40-46 да заплати на адвокат С. Н. от ****, с адрес на
упражняване на дейността: ***** адвокатско възнаграждение за безплатно
представителство на ищеца в настоящото производство в размер на 300,00
лева.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 да заплати на адвокат С. Н. от
****, с адрес на упражняване на дейността: ***** адвокатско възнаграждение
за безплатно представителство на ищеца в настоящото производство в размер
на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5