Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Елин
Пелин, 30.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 885 по описа за 2018 година на
РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422, ал.1 от
Във връзка с чл.16 от ЗПК и
за повишаване кредитоспособността си, „Ф. Б.“ ЕООД е
предложил обезпечение предоставено от Гарант - „Ф. Б.“
ЕООД, поради което между ответникът и „Ф. Б.“ ЕООД е
сключен Договор за гаранция № 229028, по силата на който Гарантът се задължава в полза на
кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя. По
силата на чл.5 от Общите условия, които се прилагат към Договор за
гаранция № 229028, кредитополучателят се
е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер
определен в Договора за гаранция, която в случая е такса гаранция от 236,04 лева.
Ответникът не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в
уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД, което е погасило задължените
в пълен размер и по този начин е встъпило в правата на кредитора и за него
възниква правен интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред срещу
кредитополучателя-длъжник.
В изпълнение на разпоредбата на чл.10 т.1-8 от
Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне
която и да е от дължимите вноски на кредитора до 20 дни след съответната
падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която в
случая е в размер на 440.00 лева и представлява административна такса за
събиране на вземането.
На 01.12.2017 г. е сключен
договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити /цесия/ и Приложение Г от
01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочения задължения“ ООД и „Ф.
Б.“ ЕООД /цедент/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочения задължения“ ООД.
Ответникът
С.Р.И. не е открит на известните по делото адреси, поради което с оглед
проведена процедура по чл.47, ал.6 от ГПК му е назначен особен представител,
който да го представлява – адв. Д.П. от САК, който е уведомен за предявения иск,
като в срока по чл.131 от ГПК не депозира писмен отговор. В съдебно заседание оспорва иска като неоснователен както по
основание, така и по размер. Твърди, че цесията е в
противоречие със закона, поради което не е породила своето действие.
В хода на производството по делото е
конституирана като трето лице помагач „А. за с.на в.“
ЕАД на страната на ищеца „А. за к. на п. з.“ ООД,
които твърдят, че правният интерес от искането им за конституиране като страна
по делото произтича от сключен между „А. за к. на п. з.“
ООД и „А. за с.на в.“ ЕАД Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 03.05.2019 г. и Приложение № 1 към него, съгласно който
вземането на настоящият ответник е прехвърлено изцяло, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството-кредитор.
Съдът след като се запозна с
представените по делото доказателства и становищата на страните, намери за
установено следното от фактическа страна:
Видно от ч.гр.д.
№ 261/2018 г. по описа на РС
Елин Пелин е, че е постановена Заповед за изпълнение на
задължение въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 212/29.03.2018 г. против длъжника С.Р.И., ЕГН **********.
Присъдени са следните суми произтичащи от Договор за кредит № 229028/05.02.2015
г. сключен между ответника и „Ф. Б.“ ЕООД - 400.00
лева – главница; сумата от 47,96 лева договорна лихва
за периода от 07.03.2015 г. до 04.08.2015 г.; сумата от 440.00 лева
административна такса за събиране на вземането; сумата от 236,04 лева такса за
гаранция; сумата от 11,05 лева мораторна
лихва за забава върху главницата за
периода от 05.08.2015 г. до 22.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението на 28.03.2018 г. до окончателното й
изплащане. Тъй като длъжникът С.Р.И. не е открит на известните по делото
адреси, заповедта за изпълнение е редовно връчена при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. С разпореждане от
28.08.2017 г. на заявителя е указано на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от уведомяването. Разпореждането е съобщено на заявителя на 12.09.2018 г., като
същия е предявил настоящия иск на 10.10.2018 г., като съдът го намира за допустим,
тъй като е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК от надлежна страна против
лице, за което се твърди, че дължи процесните суми на ищеца, поради което
ищецът е легитимиран да предяви искането си.
По делото са представени
информация за зявка за кредит; Общи условия към договор за гаранция; договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити;
Потвърждение за извършена цесия; уведомление за цесия; пълномощно за
уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията.
От Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 03.05.2019 г. и Приложение № 1 от 03.05.2019 г. към него,
се установява, че вземането на „А. за к. на п. з.“ ООД спрямо ответника С.Р.И.
е цедирано в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД. Представени са и пълномощно, с което „А. за к. на п.
з.“ ООД е упълномощила „А. за с.на в.“ ЕАД да уведоми
от името на „А. за к. на п. з.“ ООД всички длъжници по всички
вземания цедирани с Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г., както и потвърждение за
сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и
договорите.
С оглед така установеното от фактическа
страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявените искове за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК са подадени в
законоустановения месечен срок, поради което са процесуално допустими. Налице е
правен интерес от установяване съществуването на вземането на ищеца, тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
С оглед изложените твърдения в
исковата молба отнасящи се до възникването на спорното право, същото се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: валидно
възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит и Договор за
гаранция с твърдяното съдържание; реално предаване на сумата по Договора за
кредит на ответника, респективно извършване на твърдените услуги за събиране вземането; погасяване от страна на гаранта на
задълженията на ответника по договора за кредит; валидно сключен договор за
цесия; надлежно уведомяване на длъжника за цесията; установяване на период и
размер на мораторната лихва. Съгласно разпределяне на доказателствената тежест
тези факти следва да бъдат установени от ищеца.
По делото обаче не се ангажираха от ищеца
каквито и да било доказателства, че ответникът е получил процесната сума по Договор за кредит № 229028/05.02.2015 г.. Договорът за заем е реален и валидното
му възникване се обуславя от получаването на сумата от страна на
кредитополучателя. В случая в доклада си по реда на
чл.140 и чл.146 от ГПК съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже, че
кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, като е предоставил
сумата на длъжника. Такива доказателства обаче на бяха
ангажирани. Освен, че по делото не бяха ангажирани доказателства за сключването на договора за кредит и предоставянето на
заемната сума, не бяха представени и доказателства за сключването на договор за
гаранция, поради което не се установи възникването на каквото и да било
облигационно задължение на ответника С.Р.И. към първоначалния му кредитор „Ф.
Б.“ ЕООД и гаранта „Ф. Б.“ ЕООД.
В тази връзка са представени
единствено Общи условия към договор за гаранция, в началото на които е
посочено, че същите се прилагат към Договор за гаранция, какъвто обаче не е
представен по делото. В цитираните Общи условия не е индивидуализиран кой е клиента по
Договора за гаранция, респективно не се съдържа името на ответника, като тези
Общи условия не са и подписани от страните. В чл.5 на
Общите условия е предвидено, че размерът на таксата за гаранция се съдържа в
Индивидуалния договор за предоставяне на гаранция, какъвто обаче не е представен
по делото.
По
изложените съображения, настоящият състав намира, че по делото не се
установи да са възникнали валидни облигационни правоотношения по Договор за
гаранция с твърдяното съдържание.
От друга
страна ищецът извежда своята легитимация по силата на договор за цесия, сключен
със суброгиралия се в правата на удовлетворения кредитор. Поради това следва да
се установи дали е възникнало правото на суброгация. Предпоставките, за да
възникне правото на суброгация са:
наличие на регресно право, наличие на правен интерес на третото лице да
изпълни чуждо задължение и изпълнение от страна на третото лице на задължението
в пълен размер. Ищецът обаче не ангажира писмени доказателства, от които да може да се направи категоричен и обоснован
извод, че гарантът „Ф. Б.“ ЕООД е изплатило задълженията на ответника към
„Ф.Б.“ ЕООД. След като не се установява гарантът да е изпълнил
задълженията на длъжника, то той не би могъл да встъпи в правата, които
кредиторът има срещу него. При това положение не може да се приеме за доказано,
че в полза на „Ф. Б.“ ЕООД е възникнало регресно вземане спрямо ответника по
сключения между него и „Ф. Б.“ ЕООД Договор за кредит.
В обобщение
на гореизложено, съдът приема, че исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са неоснователни и недоказани и
дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед
изхода на спора, на ищеца не следвада бъдат присъждани претендираните от него
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че С.Р.И., ЕГН **********
***, дължи на ищеца „А. за к. на п. з.” ЕООД, ЕИК ……. представлявано от пълномощника юрисконсулт Д.В.А. със съдебен
адрес:*** следните суми: 400.00 лева - главница
по Договор за кредит № 229028/05.02.2015 г. сключен между ответника и
„Ф. Б.я“ ЕООД, сумата от 47,96 лева договорна лихва за периода от 07.03.2015 г.
до 04.08.2015 г.; сумата от 440.00 лева административна такса за събиране на
вземането; сумата от 236,04 лева такса за гаранция; сумата от 11,05 лева мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 05.08.2015 г.
до 22.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 28.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК №
212/29.03.2018 г. по ч.гр.д. 261/2018 г. по описа на РС Елин
Пелин като неоснователен и недоказан.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач „А. за с.на в.“ ЕАД на страната на
ищеца - „А. за к. на п. з.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 261/2018 г. по описа на РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като
към същото бъде приложен заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: