Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 09.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №12494 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 160135/08.07.2019 г.
постановено по гр.д.№ 78631/2015 г. по описа на СРС, 56 с-в, е осъдена К.Д.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Е.Е.Застрахователно акционерно
дружество“ - Унгария, вписано в Търговския регистър на Фирмения съд на Будапеща
под номер Cg 01 - 10 - 041574, с адрес на управление: гр. Будапеща, бул. „******,
сгр. Б, чрез клона му „Е.Е.Застрахователно акционерно дружество - клон София“
КЧТ, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******,
по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 17 668,73 лв.,
представляваща авансово получено комисионно възнаграждение, което подлежи на
възстановяване на основание договор за възлагане на услуги по застрахователно
посредничество от 31.10.2008 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 и
8 ГПК сумата от 1816,81 лв., представляваща разноски по делото пред първата
инстанция.
Срещу постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ответника, в която се излага, че решението на СРС е незаконосъобразно,
поради нарушение на процесуалните правила – замяна на ищеца без съгласие на
ответника. Така решението било постановено при липса на процесуална и материалноправна
легитимация.
Настоява се за
отмяна на постановеното от СРС решение и отхвърляне на предявения иск, както и
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Е.Е.Застрахователно акционерно дружество“ - Унгария,
чрез клона му „Е.Е.Застрахователно акционерно дружество - клон София“ КЧТ депозира
писмен отговор, в който сочи, че въззивната жалба е неоснователна по подробно
изложени съображения. Моли за потвърждаване на атакуваното съдебното решение и
присъждане на разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
му част. Не е допуснато
нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е
и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е
образувано по предявен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 17 668,73 лв., представляваща авансово получено комисионно възнаграждение,
което подлежи на възстановяване, по силата на договор за възлагане на услуги за
застрахователно посредничество от 31.01.2008 г.
С оглед дадените
указания по разпореждане на СРС от 15.06.2018 г. във връзка с произнасяне от
въззивната инстанция с определение № 4111/19.02.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 14537/2017
г. по описа на СГС, VI-7 с-в и уточненията по молба от 09.08.2018 г. исковата молба по
предявения иск за реално изпълнение с посочената правна квалификация се счита
предявена от самото юридическо лице, действащ чрез регистрирания негов клон в
Република България. Изразената воля на ищеца сочи на извод, че клонът на
чуждестранното търговско дружество е посочен с оглед на преките отношения,
възникнали между него и клона, и с оглед обосноваване на местната подсъдност,
съотв. призоваването на дружеството - търговец. Първоинстанционният съд се е
произнесъл именно по иск предявен от търговското дружество действащо чрез
неговия клон в Република България. В този смисъл е определение № 176 от
28.03.2017 г. по ч.т.д. № 150/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, постановено по
реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, в което е даден отговор на поставения
процесуалноправен въпрос има ли пречка искова претенция да бъде заявена срещу
регистриран на територията на Република България клон на чуждестранен
застраховател, но да се счита предявена срещу самото чуждестранно юридическо
лице. Даденият в цитираното определение отговор е приложим и в настоящия
случай. Посочването в исковата молба клон на застраховател, имащ местоживеене в
друга държава членка, в качеството му на ищец или ответник, съдържа само по
себе си и посочването на самия застраховател - юридическо лице. Зачитайки тази
задължителна съдебна практика настоящият съдебен състав счита, че сочената
нередовност по исковата молба е била отстранена и претенцията е предявена от
застрахователното дружество регистрирано в Унгария, чрез клонът му регистриран
в Република България. Ето защо обжалваното решение е допустимо като постановено
срещу правосубектна страна. Изложените доводи по подадената въззивна жалба в
обратен смисъл, съдът намира за неоснователни.
Доводи срещу
правилността на постановеното от първата инстанция решение не са заявени.
Чрез представените
пред СРС доказателства е установено и страните не спорят, че между страните по
делото е сключен договор за възлагане на услуги по застрахователно
посредничество от 31.10.2008 г., по силата на който ответницата, като
изпълнител се е задължила да осъществява дейност като застрахователен агент от
името и за сметка на възложителя- ищец, като сключва застрахователни договори
от името и за сметка на възложителя и извършва обслужване на застрахователните
договори, включени в портфейла му. Договорено е, че за всеки, сключен с
посредничеството на изпълнителя застрахователен договор същият получава
комисионно възнаграждение от възложителя в размер, уреден в Приложение N 1 към
договора - Правила за възнагражденията на финансово - застрахователния
консултант на „Е.Е.Застрахователно акционерно дружество“ - Унгария. Според
Правилата /чл. 1.4./ изпълнителят има право на комисионни възнаграждения, както
следва: първоначален комисион за всеки сключен застрахователен договор с
посредничеството на консултанта и бонус продуктивност, представляващ определен
процент от първоначалния комисион, който е дължим, ако застрахователният
консултант въз основа на тримесечно оценяване е постигнал определени нива на
продуктивност, определени в търговската политика на застрахователната компания.
Първоначалният комисион по застрахователните договори се определя като процент
от размера на премиите, дължими за първата година от сключването на
застрахователния договор, като този процент е различен и се определя от вида на
застраховката, срока на застрахователния договор и начина на плащане на
премията / чл. 2.1.1. от Правилата/. Предвидено е, че изпълнителят е изпълнил
възложеното във връзка със застрахователните договори, сключени с
посредничеството му, ако пълният размер на застрахователните премии до третата
година включително на съответното застрахователно покритие бъдат платени на
възложителя или ако срокът на съответния застрахователен договор се прекрати
поради настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователния
договор. Ако съответният застрахователен договор бъде прекратен до три години
след началото на застрахователното покритие поради други причини /извън
настъпването на застрахователно събитие - напр. неплащане на премии, отказ от
договора, неподновяване на договора и т. н. /, изпълнението на задълженията на
изпълнителя по сключените е посредничеството му договори се смята за
„неадекватно“. При „неадекватно изпълнение“ възложителят има право на удръжка
от комисионното възнаграждение на изпълнителя / чл. 3.4. от договора/. Възложителят
придобива право да иска възстановяване на част от платеното комисионно
възнаграждение, както следва: при прекратяване на застрахователния договор
преди изтичане на 12 месеца от сключването му - правото на удръжка е 100 % от
авансово полученото комисионно възнаграждение; при прекратяване на
застрахователния договор между 13-ияи 24-ия месец от сключването му - правото
на удръжка е 66 % от авансово полученото комисионно възнаграждение, а при
прекратяване или трансформиране на застрахователния договор между 25 - ия и 36
- ия месец от сключването му - правото на удръжка е 33 % от авансово полученото
комисионно възнаграждение / чл. 3.3. от договора и чл. 3.1. от Правилата/.
Съгласно чл. 3.1.3.
от Правилата правото на удръжка се упражнява и в случаите, когато договорът за
застрахователно посредничество между възложителя и изпълнителя е бил прекратен.
В чл. 4. от Правилата е предвидено, че за удовлетворяване на правото си на
удръжка, в т. ч. и в случаите след прекратяване на договора за застрахователно
посредничество, възложителят създава комисионен резерв от всички първоначални
комисиони и бонуси за продуктивност, начислени на изпълнителя. Отчислението за
комисионния резерв е в размер на 15 % от първоначалния комисион и бонус за
продуктивност, изплатени върху договори, сключени е посредничеството на
изпълнителя.
В случая чрез събраните
пред първата инстанция доказателства е установено, че на 12.01.2010 г. е
връчено на изпълнителя предизвестие за незабавно прекратяване на договора.
Установено е, че за срока на действие на договора /от 31.10.2008 г. до
12.01.2010 г./ ответницата, като изпълнител е сключила общо 70 бр.
застрахователни договора от името и за сметка на възложителя, както и че за
сключването на тези 70 бр. застрахователни договора възложителят е начислил на
изпълнителя комисионни възнаграждения на обща стойност - 30 840,60 лв., които
са платени. Към момента на изтичането на 42 месеца от прекратяването на договора
/12.07.2013 г/. в сила е бил само един от общо 70 бр. сключени застрахователни
договори и към този момент размерът на дълга на изпълнителя е бил 17 668,73 лв.
С писмо от 19.11.2015 г. възложителят е посочил размера на дълга, като
същевременно изпълнителят е поканен да предприеме действия по погасяването му
съгласно чл.8.2.3.6. от договора за застрахователно посредничество. В производството
не е установено погасяване на задължението на изпълнителя за възстановяване на
сумата 17 668,73 лв., представляваща авансово получено комисионно
възнаграждение, което подлежи на възстановяване.
Своевременно
релевираното в производството правопогасяващо възражение за изтекла давност за
вземането се явява неоснователно. По силата на чл.116, б“б“ ЗЗД предявяването
на иска за вземането прекъсва течението на давността. В случая, искът за
посоченото парично вземане е заведен в съда на 16.12.2015 г. и към този момент
не е била изтекла приложимата обща 5 - годишна погасителна давност /чл.110 ЗЗД/.
Давността е започнала да тече, считано от 12.07.2013 г. /от изтичането на
период от 42 месеца след прекратяването на договора от 31.10.2008 г./. Според
указаното в чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2 на чл. 114 ЗЗД, когато
вземането става изискуемо след покана, давността тече от деня, в който то е
възникнало. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, които изцяло се възприемат
от настоящи състав, че в случая, моментът, в който е можело да бъде установен
размера на вземането, е изтичането на периода от 42 месеца след прекратяването
на договора —12.07.2013 г. /арг. от чл.
8.2.2. и 8.2.3. от договора/. Задължението на ответника произтича от чл.
8.2.3.6. във вр. с чл. 3.3. от договора и чл. 3.1. от Приложение N 1 към
договора и е в резултат от настъпването на определени обективни обстоятелства -
отпадане на съответните застрахователни полици поради неплащане на премиите.
Ето защо, искът за
реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се
уважи, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в
размер на 17 668,73 лв., представляваща авансово получено комисионно
възнаграждение, което подлежи на възстановяване на основание договор за
възлагане на услуги по застрахователно посредничество от 31.10.2008 г.
Поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции постановеното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 160135/08.07.2019 г. постановено по гр.д.№ 78631/2015 г. по описа на СРС, 56
с-в.
Решението не
подлежи на обжалване с оглед указаното в чл.280, ал.3, т.1, пр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.