Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __ .06.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на пети юни през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 3416 по описа за
2018 г.:
Производството делото е образувано
по предявения от Т.М. К.ЕООД, ЕИК ********, гр. Варна срещу Е.П.П.АД иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване
съществуване на вземане в размер на 19 лв., претендирано
като обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на
такса за възстановяване на нерегламентирано прекъсване на електрозахранването в
нарушение на Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД в обект, собствен на П.П.,
находящ се в ********, придобито с договор за цесия от 12.03.2017г., сключен
между Т.М. К.ЕООД и П.П., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
3521/17.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 703/2018г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба ищецът Т.М. К.ЕООД твърди,
че е придобил вземане в размер на 19 лв. по договор за цесия сключен с П.П., последната явяваща се потребител на електроенергия по
силата на влезли в сила Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД в обект, собствен на П.П.,
находящ се в ********.
Поради нерегламентирано прекъсване на
електрозахранването в обекта собствен на цедента в
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ОУ, изискващ предварително писмено уведомяване
преди прекъсването, П.П. е заплатила на ответника
сумата от 19 лв. за възстановяване й, което съставлява вреда под формата на
претърпяна загуба от неизпълнение на договорно задължение.
Посоченото вземане е прехвърлено с договор
за цесия, за което ищцовото дружество е уведомено и въпреки изпратената и
получена покана за доброволно изпълнение търсената сума не е възстановена на цесионера преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Правният интерес от предявяване на
специалния установителен иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК възражение, с което длъжникът е оспорил дължимостта на вземането.
Ответникът Е.П.П.АД
е депозирал писмен отговор, с който признава, че цедентът
П.П. е потребител на ел. енергия за посочения обект,
който е обвързан от ОУ, но оспорва в патримониума му да е възникнало вземане за
обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, което да е придобито от цесионера.
Поддържа се, че електрозахранването в обект,
находящ се в ********, е прекъснато, поради забава в плащането на цената на
доставена електроенергия по фактура от 12.09.2016г. с падеж до 03.10.2016г. и
фактура от 10.10.2016г. с падеж до 01.11.2016г., на осн. чл. 34 ОУ.
Следователно виновното неизпълнение на
задължения от страна на потребителя на ел. енергия, произтичащи от общите
условия, е дало основание на ответника да прекъсне електрозахранването, а
плащането на таксата за възстановяването му, е извършено в съответствие с ОУ.
След погасяване на таксата от 19 лв. и
задълженията по фактурите електрозахранването в обекта на ищеца е възстановено.
Въз основа на изложено се настоява за отхвърляне
на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В производството по ч.гр.д. № 703/2018г. на Районен
съд – Варна в полза на Т.М.
К.ЕООД е издадена
заповед № 352/17.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Е.П.П.АД за заплащане на сумата от 19 лв., представляваща договорна вреда,
изразяваща се в заплащане на сумата по фактура от 14.11.2016г., настъпила
вследствие на неизпълнение от страна на „Е.П.“ АД на договорно задължение,
предвидено в Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД за
уведомяване на абоната за предстоящо прекъсване на електрозахранването в обект,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в ********, което вземане
е прехвърлено с договор за цесия от 12.03.2017г., сключен между цедента П.П. и цесионера „Т.М. К.” ЕООД, за което длъжникът „Е.П.” АД е
уведомен с нарочно уведомление от 24.04.2017 г. и сторените по делото съдебно –
деловодни разноски от 325 лв.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Е.П.П.АД е оспорил дължимостта на сумата, депозирайки
възражение по образец.
Установителният е
процесуално допустим, предявен при спазване изискванията на чл. 414, ал. 2 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Между
страните е безспорно, че П.П. е потребител на
електроенергия по смисъла на Общите условия на електроразпределителното дружество
относно обект, находящ се в ********.
Безспорно е още, че снабдяването на електроенергията в
посочения обект, е било прекъснато на 14.11.2017г.,
поради неизпълнение на задължение на абоната, произтичащо от разпоредбата на
чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на Е.П.П.АД, публикувани на официалната
страница на дружеството - https://www.energo-pro.bg/bg/Obshti-usloviya-Bitovi-klienti,
а именно, за заплащане стойността на използваната енергия в предвидените
срокове.
В случая, се касае за задължения за доставена и ползвана
електроенергия, обективирани във фактура № **********/12.09.2016г. с падеж до
03.10.2016г. в размер на 32, 60 лв. и фактура № **********/10.10.2016г. с падеж до 01.11.2016г. на стойност 61, 81 лв.,
обстоятелство, което не е спорно между страните, установяващо се и от
извлечение за фактури и плащания към
22.03.208г. /л. 23/.
Плащането на възникналите задължения по издадените
първични счетоводни документи, е
извършено едва на 19.01.2017г. /л. 23/.
Наред със сумата от 94, 41 лв. /32, 60 лв. + 61, 81
лв./, абонатът е заплатил и стойността на фактура № **********/14.11.2016г. от
19 лв. с ДДС, представляваща такса за възстановяване на електрозахранването.
Таксата от 19 лв., е погасена чрез плащане, извършено
на 19.01.2017г., факт, обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и подкрепен от
фискален бон от същата дата /л. 7/.
С договор за цесия, сключен на 12.03.2017г., П.П. е прехвърлила на Т. ЕООД вземането си за сумата от 19
лв., представляващо вреда, настъпила, вследствие на неизпълнение от страна на Е.П.П.АД на договорното задължение, предвидено в общите условия
за уведомяване на абоната за предстоящото прекъсване.
За извършеното прехвърляне на вземане Е.П.П.АД е било уведомено на 24.04.2017г. /л. 9 и л. 10/.
Цесионерът Т. ЕООД е поканил длъжника да изпълни
доброволно задължението си за заплащане на сумата от 19 лв. в седемдневен срок
от поучаването й, представляваща вреда, настъпила вследствие на неизпълнение от
страна на Е.П.П.АД на договорното задължение,
предвидено в общите условия за уведомяване на абоната за предстоящото
прекъсване /л. 11/.
При неизпълнение на всички договори, без
оглед на предмета им, или поради тяхното неточно изпълнение, неизправната по
см. на чл.79, ал.1 ЗЗД, страна дължи обезщетение за неизпълнението, което
съгласно общото законово правило на чл.82 ЗЗД обхваща както негативните, така и
позитивните вреди, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението
и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е
недобросъвестен, то отговорността му е за всички преки и непосредствени вреди.
Глава седма от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.П.П.АД регламентира
условията и реда за прекратяване или прекъсване на снабдяването с електрическа
енергия.
Така, в чл. 20, ал. 1 от ОУ е предвидено, че Е.П.П.“ АД има право да поиска от „Е.С.” АД с предишно наименование
Е.П.М. АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електроенергия, в случай, че
битов потребител в срок от 10 дни не изпълни което и да е свое задължение,
произтичащо от ОУ или от подписаните допълнителни споразумения, вкл. и при забава в плащането на дължимите суми.
Според ал. 2 от същата разпоредба Е.П.П.АД следва да изпрати до потребителя писмено предизвестие,
съдържащо предупреждение, че ако в определения срок в тези ОУ не последва
изпълнение или допуснатото нарушение не бъде отстранено, ще последва прекъсване
или ограничаване снабдяването с електрическа енергия. При неизпълнение от
страна на потребителя, след изтичане на дадения срок Е.П.П.АД
може да поиска от Е.П.М. АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
електрическа енергия.
В действащата след 17.07.2017г.
разпоредбата на чл. 123, ал. 6 ЗЕ изрично е предвидена възможността за
прекъсване на електрозахранването при неизпълнение на задължението на
потребителя за своевмременно заплащане на потребената ел. енергия. Прекъсването
е приложимо, наред с предвидените възможности за събиране на вземанията на
електроснабдителното дружество по реда на чл. 410 ГПК и за разсрочване на
плащането по искане на потребителя / последноти е възможност, а не задължение
на ответника/.
В конкретния случай, електрозахранването до обекта на
ищеца е прекъснато, на осн. чл. 123, ал. 6 ЗЕ, в сила
от 17.07.2012г. и чл. 20, ал. 1 ОУ, поради съществуващи задължения за доставка
на ел. енергия към ответното дружество в размер на 94, 41 лв., които не са
заплатени на падежа.
Ответникът не твърди и не
доказва, че е изпратил до потребителя писмено предизвестие, съобразно чл. 20,
ал. 2 ОУ.
Ищецът настоява, че неизпълнението на задължението,
произтичащо от чл. 20, ал. 2 ОУ, а именно да се изпрати на потребителя писмено
предизвестие с предоставяне срок за доброволно изпълнение, е довело до
причиняване на имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане
на сумата от 19 лв.
В конкретния случай, заплащането на сумата
от 19 лв., явяваща се такса за възстановяване на електрозахранването не
съставлява вреда под формата на претърпяна загуба, а санкция за неизпълнение на
договорно задължение. Плащането й е резултат от неизпълнението на задължението
на потребителя, произтичащо от чл. 17, т. 2 от Общите условия, да заплаща в уговорените срокове цената на
доставена и потребена електроенергия.
Неизпълнение на задължението на ответното дружество да
изпрати писмено предизвестие не води пряко до настъпване на твърдяната вреда в
имуществената сфера П.П. под формата на претърпяна
загуба, а е резултат от собственото недобросъвестно поведение на потребителя, в
отклонение от изискуемото поведение по чл. 17, т. 2 ОУ, от което същият не може
да черпи изгодни за себе си последици.
Липсата на вреда и пряка причинно – следствена връзка с
неизпълнението на поето задължение, сочи, че в патримониума на потребителя не е
възникнало вземане за имуществени вреди, което да е надлежно прехвърлено с
договор за цесия на цесионера Т. ЕООД.
Доколкото ищцовото дружество не се легитимира като
носител на спорното материално право, придобито с цесионния
договор, то предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора в полза на ответната страна Е.П.П.АД следва да се присъдят сторените по делото съдебно –
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. ЕООД, *** срещу Е.П.П.АД, ЕИК ********, гр. Варна иск за установяване съществуване на
вземане в размер на 19 лв. /деветнадесет
лева/, представляващо обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба
от заплащане на такса за възстановяване на нерегламентирано прекъсване на
електрозахранването в нарушение на Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Е.П.П.“ АД в обект, собствен на П.П., находящ се в ********, придобито с договор за цесия от
12.03.2017г., сключен между Т.М. К.ЕООД и П.П., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
16.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед № 3521/17.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 703/2018г. на Районен съд – Варна по реда
на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Т. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П.АД,
ЕИК ********, гр. Варна сумата от 360
лв. с ДДС /триста и шестдесет лева/, представляваща сторени съдебно –
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: