Решение по дело №4990/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 143
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Доротея Кехайова
Дело: 20211100604990
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова

Любомир Игнатов
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100604990 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 07.09.2021 г. СРС, НО, 19 състав по НЧХД № 19512 от 2019 година е
признал подсъдимите П. ИЛ. К., Б. Х. ХЮС., ВЛ. ВЛ. СТ., С. К. Й., С. Т. С. за невиновни в
това, че на 02.11.2018 г. в гр. София, бул. „****, сградата на Комисията за защита от
дискриминация (КЗД) като членове на петчленен разширен заседателен състав на Комисията
за защита от дискриминация в съучастие като съизвършители са разгласили позорни
обстоятелства за частния тъжител Т. Д. П., в подписано и от него Решение по дело №
107/2018 г. по описа на КЗД, изразяващо се в следното: „... ответната страна е представила
писмени доказателства в посока на това, че жалбоподателят чрез обиди и заплахи е
упражнявал тормоз спрямо тях“, пред ответниците по същото дело И.Е.Ц. - кмет на СО,
район „Искър“ и Р.Ф.И. - главен юрисконсулт в СО, район „Искър“, поради което и на
основание чл. 304 НПК ги е оправдал по така повдигнатото им обвинение за престъпление
по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. е
ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 НПК частния тъжител Т. Д. П. е осъден да заплати на
Б. Х. ХЮС. и В.В. С. - Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 300 /триста
лева/, както и да заплати на подсъдимата С. Т. С. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 /шестстотин лева/.
Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител, който в
законния срок, е депозирал въззивна жалба, с която се прави искане за отмяна на атакувания
съдебен акт и постановяване на нова осъдителна присъда. С жалбата се излагат твърдения за
неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че несъответствието на датата на
извършване на деянието, посочена в частната тъжба и тази, която е била установена в хода
на съдебното следствие се дължи на техническа грешка. Критикува се изводът на първата
инстанция, за обективна несъставомерност на инкриминираните изрази. Прави се искане за
отмяна на обжалваната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимите лица да
1
бъдат признати за виновни за престъплението, за което са предадени на съд.
В разпоредително заседание проведено на 11.01.2022 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането
на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция
по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В откритото заседание пред втората инстанция частният тъжител поддържа
въззивната жалба. Заявява, че действително е налице техническа грешка в датата, посочена в
частната тъжба като такава на извършване на деянието, която обаче е можело да бъде
коригирана от съда, доколкото номерът на преписката, по която е било постановено
инкриминираното решение, е коректно отразен. На следващо място излага съображения за
обективна и субективна съставомерност на деянието, доколкото инкриминираните изрази са
извън предмета на делото и не е посочено на какви доказателства се базира становището на
подсъдимите. Отбелязва, че подсъдимите лица като членове на КЗД имат негативно лично
отношение към него. Счита, че първият съд е следвало да установи, че в конкретния случай
липсват доказателства за отправени заплахи. Апелира към въззивната инстанция за проява
на смелост, като насочва към изявления на публично известни юристи, отправили критики
към независимостта на представителите на съдебната система. Отправя искане за
аргументиране на твърденията за тормоз, наведени в инкриминираното решение на КЗД.
Защитникът на подсъдимите К., Х. и С. – адв. Б., оспорва депозираната жалба. Сочи,
че инкриминираните изрази не осъществяват състав на престъплението клевета, доколкото
се касае за мнение и извод, правилността на които не подлежат на проверка със средствата и
методите на наказателния процес. Отправя искане за отхвърляне на жалбата на частния
тъжител като неоснователна.
Защитникът на подс. С. – адв. Н., сочи, че се касае за абсурдно обвинение. Приема, че
КЗД е особена юрисдикция, която взема решенията си на база събраните пред състава на
комисията доказателства и отразеното в решението не може да дава повод за обвинение в
клевета.
Подсъдимите лица П. ИЛ. К., Б. Х. ХЮС., ВЛ. ВЛ. СТ., С. К. Й., С. Т. С. не взимат
участие в с.з. пред въззивната инстанция, след редовна процедура по уведомяването им за
него.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалваният съдебен акт, изложеното във въззивната жалбата и допълнението към нея,
както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа
на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
атакуваната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
По същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в
мотивите на присъдата. Въз основа на събрания доказателствен материал,
първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, че подсъдимите П. ИЛ. К., Б. Х.
ХЮС., ВЛ. ВЛ. СТ., С. К. Й., С. Т. С. не са извършили престъплението, за което са
обвинени.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие, в хода на
2
което е приобщил чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК събраните писмени
доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция беше приобщено като писмено доказателство по
искане на частния тъжител отговор на искова молба от Сабрие Сапунсжиева по гр. д. №
48135/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав и Решение по същото дело от 23.09.2021 г.
Въззивната инстанция счита, че вътрешното убеждение на районния съд по
съставомерните факти е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно тяхната
оценка. Първостепенният съд е кредитирал изцяло всички събрани по делото доказателства,
включително и писмените такива, като въз основа на тях е изградил своето вътрешно
убеждение относно фактическата обстановка, която се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав. Въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна на така
установената от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото пред настоящата
инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, които да доведат до промяната й по
същество, а от друга такива не се установиха и от собствения анализ на доказателствените
източници. Поради това настоящата инстанция напълно възприема приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото тя е правилно установена, на база на
вярна и точна преценка на доказателствения материал, а именно:
Подсъдимият П. ИЛ. К. е роден на **** г. в гр. Видин, български гражданин, с висше
образование, работи като член на Комисията за защита от дискриминация, ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул. „****. Същият е неосъждан.
Подсъдимият Б. Х. ХЮС. е роден на **** г. в с. Хърсово, обл. Шумен, български
гражданин, с висше образование, работи като член на Комисията по дискриминация, ЕГН
**********, с адрес в с. Църквица, обл. ****. Същият е неосъждан.
Подсъдимата В.В. С.- Д. е родена на **** г. в гр. Дупница, българска гражданка, с
висше образование, работи като член на Комисията за защита от дискриминация, ЕГН
**********, с адрес в гр. Дупница, ул. ****. Същата е неосъждана.
Подсъдимата С. К. Й. е родена на **** г. в гр. София, българска гражданка, с висше
образование, работи като член на Комисията за защита от дискриминация, ЕГН **********,
с адрес в гр. София, ж. к. ****. Същата е неосъждана.
Подсъдимата С. Т. С. е родена на **** г. в гр. Якоруда, българска гражданка, с висше
образование, работи като член на Комисията за защита от дискриминация, ЕГН **********,
с адрес в гр. София, кв. ****. Същата е неосъждана.
В Комисията за защита от дискриминация постъпила жалба с вх. №44-00-
2621/11.09.2017 г. и допълнение към нея вх.№44-00-941/28.03.2017 г. и с вх.№44-00-
1008/16.03.2018 г., подадени от Т. Д. П. срещу И.Ц., кмет на Столична община - район
Искър и Р.Ф.И., началник отдел „Правно обслужване и жилищна политика“ към Столична
община - район Искър, с изложени оплаквания за тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр.
по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „убеждения“. Според
жалбата е извършена дискриминация чрез налагането на дискриминационни запори и
възбрани, заради 100 лв. възнаграждение за юрист, докато е бил извън страната, което е
използвано, за да му се наложат обезпечителните мерки. Жалбоподателят твърди, че е
дискриминиран по убеждения заради активната си гражданска позиция, с която кметът на
район Искър е бил запознат и с подаването на молби и водене на дела за разкриване на
истината. Били му запорирани апартамент, лека кола, ниви и банкова сметка.
С разпореждане №281/20.04.2018 г. на председателя на КЗД по жалбата е образувана
преписка с №107/2018 г. по описа на КЗД за производство по глава IV от ЗЗДиск. и е
разпределена за разглеждане от петчленен състав, като са били определени следните
членове: Б.Х., О.К., В. С., З.Д.. На същите е възложено да определят председател и
3
докладчик по преписката. Определената за докладчик З.Д. си направила самоотвод на
25.04.2018 г. Съставът определен с разпореждане №281/20.04.2018 г. на председателя на
КЗД за разглеждане на преписка е №107/2018 г. по описа на КЗД на свое заседание е
определил за председател на състава П.К., за докладчик Б.Х. и за подпомагащ експерт е била
предложена П.Х.. Разпоредено е от председателя на КЗД на П.Х. да извършва необходимите
действия, свързани е проучване на преписката.
Бил е изготвен доклад от Б.Х. по преписката като са били конституирани като страни
по нея: жалбоподател Т. Д. П. и ответници: И.Ц. - кмет на Столична община и Р.Ф.И.. Било
е предложено още да бъде насрочено заседание по преписката.
Със Заповед №12-11-2175/12.09.2018 г. на председателя на КЗД е наредено С.С. да
замести О.К. като член на петчленния заседателен състав в заседанието на 12.09.2018 г. от
10:00 ч. Изпратени са били призовки до страните за датата на заседанието, а именно
12.09.2018г. от 10:00 часа.
Подсъдимите П. ИЛ. К., Б. Х. ХЮС., ВЛ. ВЛ. СТ., С. К. Й. и С. Т. С. като членове на
петчленния състав на Комисията за защита от дискриминация, участвали в проведеното на
12.09.2018 г. заседание по преписка №107 по описа на КЗД, по което е бил даден ход и
преписката е била обявена за решаване. Подсъдимите лица като членове на петчленния
състав на Комисията за защита от дискриминация постановили и подписали Решение № 429
от 01.11.2018 г. по преписка № 107/2018 г. В решението членовете на петчленния състав на
Комисията за защита от дискриминация установили, че И.Ц., в качеството му на кмет на
район Искър и Р.Ф.И. - Началник отдел „Правно обслужване и жилищна политика“ към
Столична община - район Искър не са извършили пряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „убеждения“
спрямо Т. Д. П.. Прието е, че жалбоподателят не е третиран по-неблагоприятно на основание
някой от признаците, посочени в разпоредбата на чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр., отколкото е
третирано, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. В мотивите на решението, л. 5, абзац предпоследен било посочено, че:
„Съставът счита, че ответната страна е представила писмени доказателства в посока на това,
че жалбоподателят чрез обиди и заплахи е упражнявал тормоз спрямо тях.“.
След постановяване на въпросното решение тъжителят Т. Д. П. се почувствал
оклеветен от написаното в решението в частта, че „Съставът счита, че ответната страна е
предоставила писмени доказателства в посока на това, че жалбоподателят чрез обиди и
заплахи е упражнявал тормоз спрямо тях“ и с частна тъжба от 14.11.2018 г. е завел
настоящето наказателно дело от частен характер срещу подсъдимите за извършено от тях на
02.11.2018 г. престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие пред районния съда са били приобщени по реда на чл.
283 НПК събраните писмени доказателства, не са били изслушани свидетели и не са били
допускани експертизи.
Правилно първостепенният съд е кредитирал приобщените писмени доказателства по
делото, като резонно е отбелязал липса на противоречия в събрания доказателствен
материал, което не е наложило детайлното му обсъждане.
Действително липсват индиции за недостоверност на приложените писмени
доказателства. Липсва и оспорване от страните на такова основание. Практически предмет
на настоящето производство е не да се установи правилността на решението КЗД, а да се
прецени дали написаното в него в посочената в тъжбата част покрива от обективна и
субективна страна признаците на престъплението клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК.
В тази връзка въззивният съд, както и първостепенният такъв намира, че единствено
посочените по-горе и установени по безспорен и категоричен начин факти по делото, са
4
единствените относими към предмета на настоящето дело. Другите факти, въведени в
процеса, са ирелевантни за правилното решаване на спора по същество. Тези изводи се
налагат с оглед становището на въззивния съд, че първостепенният такъв въз основа на
правилно установена фактическа обстановка е достигнал до правилни и законосъобразни
правни изводи относно липсата на съставомерност на деянието на подсъдимите от
обективна и субективна страна. Анализът на първостепенният съд е достатъчен и като краен
резултат правилен. Същият се споделя изцяло и от настоящия въззивен състав.
Както е приел и първостепенния съд, подсъдимите П. ИЛ. К., Б. Х. ХЮС., ВЛ. ВЛ.
СТ., С. К. Й. и С. Т. С. са посочили, че в рамките на производството протекло пред
комисията, като особена юрисдикция, са били предоставени писмени доказателства в посока
на това, че жалбоподателят чрез обиди и заплахи е упражнявал тормоз спрямо ответната
страна. Въззивният съд се съгласява със становището на СРС, че изразите, използвани в
решението на петчленния състав на КЗД, инкриминирани в тъжбата на ЧТ П., съставляват
само извод от страна на подсъдимите, който те са направили в рамките на образуваното
пред тях производство, инициирано от частния тъжител. То обективира становище на
състава на комисията във връзка с водената преписка, интерпретация на доказателствата по
делото и извод базиран на събраните пред тях доказателства. В случая е без каквото и да е
било значение какво е отношението към тъжителя на подсъдимите лица, тъй като видно от
решението, че никъде в него подсъдимите не са посочили и не твърдят ЧТ да е заплашвал
ответниците по преписката пред КЗД.
В решението си подсъдимите единствено са извели свои съждения и са направили
свое тълкуване на поведението на участниците в образуваната пред комисията преписка,
като са отбелязали, че „съставът счита, че ответната страна е предоставила писмени
доказателства в посока на това, че жалбоподателят чрез обиди и заплахи е упражнявал
тормоз спрямо тях“, без да въвежда твърдения за престъпно поведение от страна на
тъжителя П.. Касае се, както е посочил и първостепенния съд, за изводи и становище на
подсъдимите, а не за конкретни факти, за които се твърди, че са се случили.
На следващо място правилно първостепенният съд е приел, че в случая се касае за
дейност на държавен орган, който при осъществяване на своята дейност и при разрешаване
на конкретни спорове, дължи произнасяне след събиране на необходимите за това
доказателства. Дали формираните от членовете на състава на комисията фактически и
правни изводи, са правилни или не, подлежи на проверка по съответния ред предвиден в
ЗЗДискр. Доколкото обаче се касае за изводи относно фактите и правото, същите не могат да
осъществяват състав на престъплението клевета.
Без съмнение е възможно акт на държавен орган, какъвто е КЗД, да съдържа
клеветнически твръдения в случай на ексцес относно произнасянето по спора, с
разрешаването на който е сезиран. Случаят обаче не е такъв. В решението на КЗД, в което се
твърди от тъжителя, че се съдържат клеветнически изрази, членовете на състава са
извършили единствено оценка на събрания в рамките на производството пред тях
доказателствен материал, като са направили извод, че по тяхно становище ответната страна
е предоставила писмени доказателства в посока на това, че жалбоподателят чрез обиди и
заплахи е упражнявал тормоз спрямо тях.
Да се приеме, че всеки път, когато в рамките на дейността си държавен орган при
извършване на оценка на доказателствен материал, на която базира изводите си относно
фактите или правото, се осъществява състав на престъпление клевета е абсурдно и лишено
от каквато и да е било житейска и правна логика. Без значение са изразните средства, с
които се извежда становището относно възприетите факти, стига с тях да не се въвеждат
твърдения за извършено престъпление или позорно обстоятелство от конкретно лице със
съзнанието, че то е невинно, респ. не го е извършило.
В този смисъл напълно правилни са изводите на първостепенния съд, че в реда на
5
нещата е подсъдимите да се позовават на представени пред тях писмени доказателства със
съответно съдържание, за да мотивират правните си изводи отнсно спора, с разрешаването
на който са били сезирани. Пак в реда на нещата е подсъдимите да изложат в решението си
известните им факти добросъвестно по начина, по който са ги възприели. Именно това е
било сторено от подсъдимите лица. Същите са посочили, че: „съставът счита, че
ответната страна е предоставила писмени доказателства в посока на това, че
жалбоподателят чрез обиди и заплахи е упражнявал тормоз спрямо тях“. В
инкриминирания с тъжбата израз подсъдимите в нито един момент не са потвърдили
тъжителят П. лично или в съучастие с други лица да е упражнявал тормоз спрямо някого.
Липсват и такива, сочещи го като съпричастен по какъвто и да било начин към други
противоправни действия. С посочения израз подсъдимите практически не само не приписват
на тъжителя извършване на позорни или престъпни действия, но се позовават на
представени пред тях от други лица писмени доказателства в подобна насока. В този
контекст е напълно нормално подсъдимите в рамките на дейността си по разрешаване на
спорове да извършат оценка на достоверността на събраната пред тях доказателствена
съвкупност. Използваните от тях изрази не съдържат твърдения за факти, а съставляват по
съществото си коментар на събрани писмени доказателства.
Горното потвърждава извода, че целта на подъсдимите с постановяването на
решението, съдържащо инкриминирания с тъжбата израз е била именно да постанови
мотивиран акт, правилността на който би могла да бъде предмет на проверка по реда
предвиден в ЗЗДискр. Следователно целта не е била да бъде засегнато доброто име на
тъжителя, а субективната оценка на тъжителя относно инкриминирания израз, няма правно
значение.
Възраженията на частния тъжител, че не са били изследвани цялостно отношенията
му с членовете на петчленния състав, постановил Решение № 429 от 02.11.2018 г. по
Преписка № 107/2018 г. на КЗД, не могат да бъдат споделени. Съдът разглежда обвинението
така, както то е очертано с частната тъжба и не може да излиза извън неговите рамки или да
изследва въпроси, които го надхвърлят. Тъжителят П. ясно е посочил кой израз от
решението на подсъдимите е възприел като клеветнически и именно той е бил предмет на
подробен анализ от страна на първата инстанция. Независимо дали между страните в
настоящето наказателно производство съществуват и други правни спорове следва да се
подчертае, че същите следва да бъдат разрешени от компетентния за това орган, без от това
да може да се направи извод за тенденциозност в поведението при упражняване на
задълженията на подсъдимите лица, които законът им вменява. Единствено за пълнота
въззивният съд отбелязва, че представеният от частния тъжител пред въззивната инстанция
отговор на искова молба е във връзка с образувано производство по реда на ГПК след
постановяване на инкриминираното решение на състава на КЗД.
Не може да бъде споделен и доводът на частния тъжител, че посочената в частната
тъжба дата на извършване на деянието е резултат от техническа грешка, която би могла да
бъде отстранена от съда. Следва да се подчертае, че в обстоятелствената част на тъжбата
частният тъжител задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на лицето/лицата, срещу които е подадена. Към
тях се отнася и времето на извършване на престъплението. Грешката (според тъжителя) в
посочването на фактите от тази категория не може да бъде отстранена за първи път с
присъдата, доколкото това би съставлявало съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като при всяко положение води до ограничаване на правата на страните в
съдебното производство, а би създадало и предпоставки за допускане на абсолютното
процесуално нарушение. В своята тъжба Т.П. сочи, че престъплението клевета е
осъществено на 02.11.2018 г. по Преписка № 107/2018 г. на КЗД. По делото изобщо не се
установява на посочената дата да е било постановено Решение, съдържащо инкриминирания
с тъжбата израз. Ето защо се възприема като верен изводът на първия съд, че на
6
инкриминираната с тъжбата дата – 02.11.2018 г., не е било осъществено деянието описано в
частната тъжба. Недопустимо е лицата, предадени на съд да бъдат евентуално признати за
виновни и осъдени за деяние, извършено по време, различно от посоченото в тъжбата, тъй
като това би означавало да бъдат осъдени по непредявено обвинение, за което не са се
защитавали.
Въз основа на всичко изложено, въззивният съд намира възраженията на ЧТ за
неоснователни, а присъдата на СРС, с която е приел, че деянието на подсъдимите нито от
обективна, нито от субективна страна осъществява състава на престъплението по чл. 147, ал.
1 от НК, за правилна и законосъобразна, постановена изцяло съобразно смисъла и духа на
закона. Изводите на СРС, че подсъдимите, обективирайки в решението си анализ на
представени пред тях писмени доказателства са изпълнили задължението си да постановят
мотивиран акт, в спорно по същността си производство, са законосъобразни и правилни. В
този смисъл и правилно подсъдимите са били признати за невиновни и на основание чл. 304
от НПК оправдани изцяло по повдигнатото им обвинение, без да е било необходимо да се
обсъжда въпроса дали са налице останалите квалифициращи признаци от обективна и
субективна страна на престъплението, за което подсъдимите са били предаден на съд.
Въззивният съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта относно
направените по делото разноски, като прие, че правилно тъжителят е осъден да заплати
същите за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК,
когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на
частния тъжител.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение, с което прие, че следва да
потвърди изцяло постановената първоинстанционна присъда.
Предвид това атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, постановена
без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 07.09.2021 г. на СРС, НО, 19 състав по НЧХД
№ 19512 от 2019 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7