Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260108
гр. Пловдив, 28. 06. 2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №468/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 50/06.07.2020г., постановена по НОХД № 90/2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив подс.А.Г.Г. е бил признат за виновен в това, че в периода м.март 2007г.-15.06.2009г. при условията на продължавано престъпление и чрез посредственото извършителство на Х.Л.С. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „*“ЕООД в особено големи размери- 174 941,83лв., представляващи ДДС в размер на 129 547,47лв. и годишен корпоративен данък в размер на 45 394,36 лв., като при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, като е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на Закона и Правилника за приложението му /чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС и чл.92 ал.1 от ЗКПО / пред ТД на НАП гр.*и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 133 747,50 лв., поради което и на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.чл.26.ал.1 и чл.54 от НК е бил осъден на пет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, както и на конфискация, като е бил оправдан по обвинението по пункт 2 от обвинителния акт / за данъчния период м.юни 2007г. /. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски.
Присъдата е била обжалвана от адв. Г.К. и от адв. Г.В. като защитници на подс.А.Г. с оплакване за допуснати при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита- да иска събиране и представяне на оправдателни доказателства, както и за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което молят да се отмени и делото се върне за ново първоинстанционно разглеждане или да се отмени присъдата и подсъдимият А.Г. бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение заради липса на извършено деяние от обективна и субективна страна. Подробни съображения в тази насока са изложени в допълнението към въззивната жалба.
Според представителя на А.п.П. жалбата е неоснователна, а присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована следва да се потвърди.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, при цялостната проверка на присъдата приема за установено следното:
Жалбата на подсъдимия А.Г. е частично основателна относно оплакването за явна несправедливост на наказанието.
И според въззивната инстанция доказателствата по делото дават основание да се приемат за категорично установени следните фактически положения: Подсъдимият А.Г.Г. бил едноличен собственик на капитала, управител и представител на „*“ЕООД, ЕИК *със седалище ***. Основната дейност на дружеството била строителство на жилищни и нежилищни сгради. „*“ЕООД било регистрирано по реда на ЗДДС на 23.01.2007 г., а впоследствие от 01.01.2012 г. било дерегистрирано по ЗДДС.
През 2008 г. - 2009 г. счетоводното обслужване на дружеството се извършвало от счетоводната кантора на „*” гр.*с управител св.Х.С., който осъществявал физическото подготвяне на дневниците за покупки и продажби за процесните данъчни периоди на „*“ЕООД, като вписвал в тях лично представените му от подсъдимия фактури и данни за доставки. Св.С. бил надлежно упълномощен от подс. Г. с пълномощно от 17.01.2007г., заверено от нотариус Ж.Н., нотариус в района на *, с рег. № *на Нотариалната камара, да представлява подсъдимия Г., в качеството му на управител на „*“ЕООД, пред ТД на НАП и други институции. Въз основа на дневниците за покупки и продажби св.С. добросъвестно изготвял съответните справки- декларации по месеци по ЗДДС, както и годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, които подавал чрез електронния си подпис до органите на ТД на НАП-*от името на подс.Г.. На практика счетоводната дейност се осъществявала от счетоводителите- св. Л.Т., а впоследствие и св.И.И., които работели в счетоводната кантора на св.С.. Предоставените им от подс.А.Г. първични счетоводни документи описвали в съответните отчетни регистри – дневниците за покупки и продажби и изготвяли месечните справки-декларации (СД) по чл.125 от ЗДДС, които подавали в ТД на НАП гр.*с електронния подпис на св.С.. С подаването на справките -декларациите по ЗДДС се формирали окончателните задължения на „*“ЕООД към бюджета.
Със заповед за възлагане на ревизия №1002960/26.08.2010 г. на „*“ЕООД била назначена данъчна ревизия с обхват установяване на данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС за период 01.01.2007г. -31.12.2009г. за корпоративния данък и съответно за период 23.01.2007 г. -31.12.2009 г. за ДДС, която ревизия приключила с ревизионен акт №*г. Последният бил обжалван по административен ред и бил отменен частично с Решение 341/28.04.2011 г. на зам.-директора на „*” гр.* при ЦУ на НАП, а именно за установени задължения по ЗДДС за периодите 23.01.2007г.-31.12.2009 г.и съответните лихви, както и за установен корпоративен данък за 2007г. и 2008 г. Ревизионният акт не бил обжалван по съдебен път и влезнал в сила на 19.05.2011г. Със заповед № *г. била извършена последваща данъчна ревизия на „*“ЕООД, с обхват установяване на данъчни задължения по ЗКПО за периода 01.01.2007 г.-31.12.2008 г. и по ЗДДС за периоди 23.01.2007- 31.12.2009 г., която приключила с РА № *г., който също бил обжалван по административен ред като с решение на директора на „*” гр.* при ЦУ на НАП бил потвърден в частта досежно непризнат данъчен кредит в размер на 113 207,17 лв. и съответните лихви, както и дължимата сума за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 69 854,83 лв. и начислени лихви- общо 19 255,84 лв. Този ревизионен акт бил отменен в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 20 540,33 лв. и изменен в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2007 г. от 12 670,18 лв. на 4500,03 лв. РА № *г. не бил обжалван по съдебен ред и е влязъл в законна сила на 20.02.2012 г.
В хода на ревизията са били установени задължения по ДДС и корпоративен данък в резултат на извършени насрещни проверки на следните доставчици на „*“ЕООД- „*” ЕООД, „*“ ЕООД, „*” ЕООД, „* *и „*” ЕООД. Става въпрос за т.нар. фирми „бушони“ или „кухи фирми“, които са данъчно регистрирани и служат само за осигуряване на фактури за уж извършени доставки на други дружества, без такива да са налични / за което ще стане дума по-надолу/. Целта е дружеството, получател на мнимата доставка чрез включване в дневниците за покупки, респ. в справките-декларации на тези фактури да бъде завишена общата сума на данъчния кредит, в резултат на което да не бъде платено дължимото данъчното задължение по ЗДДС, следващо от декларираната данъчна основа на извършените продажби.
По този начин подс. Г. като едноличен собственик на капитала и управител на „*“ЕООД е упражнил право на пълен данъчен кредит по неосъществени сделки и така избегнал плащане на ДДС, както следва:
1. За данъчния период месец март 2007г. подс. Г. предоставил на св. С. данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец март 2007 г., а именно данъчна фактура №181/19.03.2007 г., с издател *с данъчна основа на стойност 8 400 лв. и ДДС в размер на 1680 лв., както и данъчна фактура №183/20.03.2007 г., с издател *с данъчна основа на стойност 9 750 лв. и ДДС в размер на 1950 лв., като и двете фактури били отразени в дневника за покупките на *за месец март 2007 г. Така подсъдимият Г. при предоставянето на информация пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „*“ЕООД за месец март 2007 г., в който дневник били отразени тези две данъчни фактури- №181/19.03.2007 г . и №183/20.03.2007 г. Дневникът за покупките се явява с невярно съдържание, тъй като и по двете отразени в него фактури не са били налице реални доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС- дружеството на подс. Г. не е получавало стока и не е извършвало плащане. По посочените две фактури с начин на плащане в брой били приложени фискални бонове, удостоверяващи извършено разплащане в брой. Приложените фискални бонове са били издадени от Фискално устройство (ФУ) с инд. №: *и инд. № на фискална памет:*, което ФУ е било регистрирано на търговско дружество *по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. И двете фактури имали за предмет доставка на арматурно желязо като в случая липсва документация, вкл.транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, които да удостоверяват, че реално е осъществена доставката, а именно извършен превоз на стоката, предаването й на купувача или разплащане по банков път между страните. В така подадената чрез св.С. пред ТД на НАП- гр.*СД по ЗДДС с вх. №1600-0930023/13.04.2007 г. за данъчен период месец март 2007г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 30 575,92 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 115,18 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1065,93 лв. вместо действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 4 695,93 лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 6 115,18 лв. и действителния такъв в размер на 2 485,18 лв., като по този начин е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 3 630 лв.
2. За данъчния период месец август 2007г., подсъдимият Г. предоставил на св. С. за вписване в дневника за покупките на „*“ЕООД данъчна фактура №802/21.08.2007г. с право на пълен данъчен кредит за месец август 2007 г. с издател „*” ЕООД, с данъчна основа на стойност 18 002 лв. и ДДС в размер на 3600,40 лв. и с предмет доставка на тухли и итонг. Макар да не отразявала реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, фактурата била вписана в дневника за покупките за месец август 2007г. на „*“ЕООД. По фактурата с визиран начин на плащане- в брой, бил приложен фискален бон, издаден от ФУ с инд. №: *и инд. № на фискална памет:*. В случая отново липсват документи, които да удостоверят транспортирането на отразените в горецитираната фактура стоки, както и реалното им предаване от продавача *на купувача „*“ЕООД. В така подадената, чрез св.С., пред ТД на НАП- гр.*СД по ЗДДС с вх. №1600-0991666/14.09.2007 г. за данъчен период месец август 2007г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 56 560,97 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 312,20 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 803,60 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 5404 лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 11 312,20 лв. и действителния такъв в размер на 7 711,80 лв., като по този начин е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 3600,40 лв.
3. За данъчния период месец октомври 2007 г. подс.Г. предоставил на св. С. за вписване в дневника за покупките на „*“ЕООД три данъчни фактури, а именно- данъчна фактура № 1103/12.10.2007 г., с издател *с данъчна основа на стойност 11 670 лв. и ДДС в размер на 2334 лв., данъчна фактура № 1108/15.10.2007 г., с издател *с данъчна основа на стойност 12 172,50 лв. и ДДС в размер на 2 434,50 лв. и данъчна фактура №1184/11.10.2007 г., с издател *с данъчна основа на стойност 11 157 лв. и ДДС в размер на 2 231,40 лв. Подсъдимият Г. при предоставянето на информация пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „*“ЕООД за месец октомври 2007 г., в който дневник били отразени тези три данъчни фактури- № 1103/12.10.2007 г., № 1108/15.10.2007г. и №1184/11.10.2007г. Към фактурите били приложени фискални бонове, удостоверяващи извършено разплащане в брой, издадени от ФУ с инд. №: *и инд. № на фискална памет:*. И по тези три фактури не били налице реални доставки на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Същите са били с предмет на доставка арматурно желязо, тухли, шперплат като липсват транспортни документи, удостоверяващи превоза на стоките, приемо-предавателни протоколи, както и документи удостоверяващи разплащания по банков път. В така подадената чрез св.С. пред ТД на НАП- гр.*СД по ЗДДС с вх. № 1600-1017042/14.11.2007г. за данъчен период месец октомври 2007 г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 66 062,69 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 13 413,41 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 200,87 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 7 200,77 лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 13 212,54 лв. и действителния такъв в размер на 6 212,64 лв., като по този начин е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 6 999,90 лв.
4. За данъчния период месец ноември 2007 г., подсъдимият Г. предоставил на св. С. за вписване в дневника за покупките за месец ноември 2007 г. на „*“ЕООД данъчна фактура №*г. с право на пълен данъчен кредит с издател „*” ЕООД, с данъчна основа на стойност 10 550лв. и ДДС в размер на 2 110 лв., с предмет доставка арматурно желязо и тухли. Подсъдимият Г. при предоставянето на информацията пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „*“ЕООД за месец ноември 2007 г., в който дневник била отразена тази данъчна фактура №*г. Към същата бил приложен фискален касов бон за извършено разплащане в брой, издаден от ФУ с инд. №: *и инд. № на фискална памет:*. По тази фактура не е била налице реална доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС като отново липсват транспортни документи, удостоверяващи превоза на стоките, приемо-предавателни протоколи, както и документи удостоверяващи разплащания по банков път. В така подадената чрез св.С. пред ТД на НАП- гр.*СД по ЗДДС с вх. №1600-1026597/13.12.2007 г. за данъчен период месец ноември 2007г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 27 670,12 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 534,03 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 358,21 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 3468,21 лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 5 534,03 лв. и действителния такъв в размер на 3 424,03 лв., като по този начин е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 110 лв.
5. През месец декември 2007 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за вписване в дневника за покупките на „*“ЕООД данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за месец декември 2007 г., а именно данъчна фактура №895/20.12.2007г., с издател *с данъчна основа на стойност 24 000,20лв. и ДДС в размер на 4 800,04 лв., с предмет доставка на стока - арматурно желязо. Подсъдимият Г. при предоставянето на информацията пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „*“ЕООД за месец декември 2007 г., в който дневник била отразена тази данъчна фактура №895/20.12.2007г. Към нея бил приложен фискален бон, удостоверяващ плащане в брой, издаден от фискално устройство с инд. №: *и инд. № на фискална памет: *, което устройство не било регистрирано на търговско дружество *по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По тази фактура не е била налице реална доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС като не са налице транспортни документи, удостоверяващи превоза на стоките, приемо-предавателни протоколи, както и документи удостоверяващи разплащания между страните по банков път. Подсъдимият Г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 4 474,16 лв., като в така подадената, чрез св.С. пред ТД на НАП- гр.*СД по ЗДДС с вх. №1600-1043469/14.01.2008 г. за данъчен период месец декември 2007г., потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 39 229,97 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 845,99 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 325,88 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 4 474,16 лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 7 845,99 лв. и действителния такъв в размер на 3 045,95 лв. като разликата между целия неправомерно ползван данъчен кредит от 4 800,04 лв. и дължимия ДДС за данъчния период в размер на 4 474,16 лв. в размер на 325,88 лв., е била приспадната неправомерно през следващ данъчен период – месец февруари 2008 г.
7. През месец февруари 2008 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за вписване в дневника за покупките на „*“ЕООД данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за месец февруари 2008 г., а именно данъчна фактура №326/29.02.2008г., с издател *с данъчна основа на стойност 28 860,50лв. и ДДС в размер на 5 772,10лв., с предмет доставка на арматурно желязо. Подсъдимият Г. при предоставянето на информацията пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „*“ЕООД за месец февруари 2008 г., в който дневник била отразена тази данъчна фактура №326/29.02.2008г. Към фактурата бил приложен фискален бон досежно разплащане в брой, издаден от ФУ с индентификационен №: *и индентификационен № на фискална памет: *, регистрирано на търговско дружество *по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По тази фактура също не е била налице реална доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС като липсват транспортни документи, удостоверяващи превоза на стоките, приемо-предавателни протоколи, както и документи удостоверяващи разплащания между страните по банков път, а фактурата не била отразена в дневника за продажба на търговското дружество „*“ ЕООД. По този начин е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 6 097,98 лв., като подадената чрез св.С. пред ТД на НАП- гр.*СД по ЗДДС с вх. №1600-1070156/13.03.2008 г. за данъчен период месец февруари 2008 г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 44 324,67лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 864,94 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне, след приспадане на ДДС за възстановяване по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС, в размер на 325,88 лв., като декларираният данък за внасяне е 1401,11 лв. вместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 7 499,09 лв.
7. През месец март 2008 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за вписване в дневника за покупките за месец март 2008 г. на „*“ЕООД две данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит, а именно данъчна фактура №335/19.03.2008г., с издател *с данъчна основа на стойност 27 140 лв. и ДДС в размер на 5 428 лв. и данъчна фактура №341/20.03.2008 г., с издател *с данъчна основа на стойност 27 140 лв. и ДДС в размер на 5 428 лв., с предмет на доставки арматурно желязо. Подсъдимият Г. при предоставянето на информацията пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „*“ЕООД за месец март 2008 г., в който дневник били отразени данъчна фактура №335/19.03.2008г. и данъчна фактура №341/20.03.2008 г. Към тях били приложени фискални бонове досежно осъществени разплащания в брой като в случая не се разчитат индентификационния номер на ФУ и индентификационния номер на фискалната памет от които са били издадени. Тези първични счетоводни документи не били отразени в дневника за продажби на „*“ ЕООД. Отделно от това няма приложени транспортни документи, удостоверяващи превоза на стоките, приемо-предавателни протоколи, както и документи удостоверяващи разплащания между страните по банков път, т.е. и в този случай не е налице реална доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС. По този начин е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 10 856 лв., като в така подадената чрез св.С., пред ТД на НАП- гр.*СД по ЗДДС с вх. №1600-1082812/11.04.2008 г. за данъчен период месец март 2008 г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 87 703,38 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17 540,65 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 104,46 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 10 960,46 лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 17 540,65 лв. и действителния такъв в размер на 6 684,65 лв.
8. През месец юни 2008 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за вписване в дневника за покупките за месец юни 2008г. на „*“ЕООД две данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец юни 2008 г., а именно данъчна фактура № 435/30.06.2008 г. с издател „*“ ЕООД, с данъчна основа на стойност 122 796лв. и ДДС в размер на 24 559,20 лв. и данъчна фактура № 436/30.06.2008 г., също с издател „*“ ЕООД, с данъчна основа на стойност 147 204лв. и ДДС в размер на 29 440,80 лв., с предмет на доставките арматурна заготовка. Подсъдимият Г. при предоставянето на информацията пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „*“ЕООД за месец юни 2008г., в който дневник били отразени данъчна фактура № 435/30.06.2008 г. и данъчна фактура № 436/30.06.2008 г. На фискалните бонове приложени към тези две фактури не се разчита индентификационния номер на ФУ и индентификационния номер на фискална памет, от които са били издадени. Тези две фактури също не били отразени в дневника за продажби на „*“ ЕООД. В случая и по двете фактури не били налице реални доставки на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС. По този начин е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размера на 54 000 лв., като в така подадената чрез св.С. пред ТД на НАП- гр.*СД по ЗДДС с вх. №1600-1126619/11.07.2008 г. за данъчен период месец юни 2008 г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 333 820,26 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 66 764,036 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4614,58 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 58 614,58 лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 66 764,03 лв. и действителния такъв в размер на 12 764,03 лв.
9. През месец юли 2008 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за вписване в дневника за покупките за месец юли 2008г. на „*“ЕООД четири данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец юли 2008 г., всички издадени от търговско дружество „*” ЕООД, а именно данъчна фактура № 1096/11.07.2008 г., с данъчна основа на стойност 20 990 лв. и ДДС в размер на 4 198 лв. с предмет доставка на стока - тухли, тухли газобетонни; данъчна фактура № 1094/13.07.2008 г., с данъчна основа на стойност 33 865 лв. и ДДС в размер на 6 773 лв., с предмет доставка на тухли и цимент; данъчна фактура № 1100/22.07.2008 г., с данъчна основа на стойност 9 416,67 лв. и ДДС в размер на 1 883,33 лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС –с предмет услуга - строително-монтажни работи, както и данъчна фактура № 1092/26.07.2008 г., с данъчна основа на стойност 12 438 лв. и ДДС в размер на 2 487,60 лв., с предмет доставка на тухли газобетонни, теракот. Подсъдимият Г. при предоставянето на информация пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „*“ЕООД за месец юли 2008 г., в който дневник били отразени данъчна фактура № 1096/11.07.2008 г., данъчна фактура № 1094/13.07.2008 г., данъчна фактура № 1100/22.07.2008 г. и данъчна фактура № 1092/26.07.2008 г. Към тези първични счетоводни документи били приложени фискалните бонове относно разплащане в брой между страните, които фискални бонове не били издадени от ФУ регистрирано на „*” ЕООД по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. В случая по горецитираните фактури не били налице реални доставки на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС, както и на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС относно фактура № 1100/22.07.2008 г. Отново не били приложени транспортни документи, удостоверяващи превоза на стоките и предаването им на купувача, както и приемно-предавателни протоколи. По този начин било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 15 341,93 лв., като в така подадената чрез св.С. пред ТД на НАП- гр.*СД по ЗДДС с вх. №1600-1144548/14.08.2008 г. за данъчен период месец юли 2008 г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 249 885,34 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 49 977,03 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5655,37 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 20 997,30 лв. представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 49 977,03 лв. и действителния такъв в размер на 34 635,10 лв.
10. През месец септември 2008 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за вписване в дневника за покупките на „*“ЕООД пет данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец септември 2008 г., всички издадени от търговско дружество „*” ЕООД, а именно данъчна фактура № 1508/08.09.2008 г., с данъчна основа на стойност 28 200 лв. и ДДС в размер на 5 640 лв. с предмет услуга - извършване на строително- монтажни работи; данъчна фактура № 1510/10.09.2008 г., с данъчна основа на стойност 18 600 лв. и ДДС в размер на 3 720 лв., с предмет услуга – строително- монтажни работи; данъчна фактура № 1512/12.09.2008 г., с данъчна основа на стойност 16 170 лв. и ДДС в размер на 3 234 лв, с предмет доставка на стока - камък облицовъчен; данъчна фактура № 1513/15.09.2008 г., с данъчна основа на стойност 15 392лв. и ДДС в размер на 3 078,40лв, с предмет доставка на стока - гипс картон, кнауф; данъчна фактура № 1515/17.09.2008 г., с данъчна основа на стойност 26 323,50 лв. и ДДС в размер на 5 264,70 лв., с предмет доставка на стока - цимент, теракол, гипс-лепило. Подсъдимият Г. при предоставянето на информацията пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „*“ЕООД за месец септември 2008 г., в който дневник били отразени данъчна фактура № 1508/08.09.2008 г., данъчна фактура № 1510/10.09.2008г., данъчна фактура № 1512/12.09.2008 г. данъчна фактура № 1513/15.09.2008 г. и данъчна фактура № 1515/17.09.2008 г. Към първичните счетоводни документи били приложени фискалните бонове относно разплащане в брой между страните, които фискални бонове не били издадени от ФУ регистрирано на „*” ЕООД по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. В случая по горецитираните фактури не били налице реални доставки на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС, както и на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС относно ф. № № 1508/08.09.2008 г. и ф. № 1510/10.09.2008 г. фактура № 1512/12.09.2008г., В случая липсвали транспортни документи, удостоверяващи превоза на стоките и предаването им на купувача, както и приемно-предавателни протоколи и документи, удостоверяващи разплащанията между страните. По този начин е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 20 937,10 лв., като в така подадената чрез св.С. пред ТД на НАП- гр.*СД по ЗДДС с вх. №1600-1172032/14.10.2008 г. за данъчен период месец септември 2008 г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 149 834,64лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 29 966,89 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 284,42 лв., вместо действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 22 221,52 лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 29 966,89 лв. и действителния такъв в размер на 9 029,79 лв.
11. През месец април 2009 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за вписване в дневника за покупките за месец април 2009 г. на „*“ЕООД данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за месец април 2009 г., а именно данъчна фактура №798/30.04.2009 г., с издател „*” ЕООД, с данъчна основа на стойност 7 500 лв. и ДДС в размер на 1 500 лв, с предмет доставка на услуга - строително-монтажни работи. Подсъдимият Г. при предоставянето на информация пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „*“ЕООД за месец април 2009 г., в който дневник била отразена фактура №798/30.04.2009г. Към горецитираната фактура бил приложен фискален бон, който не бил издаден от ФУ, регистрирано на „*” ЕООД по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. В случая по гореупоменатата фактура не била налице реална доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС като в случая не били представени документи, удостоверяващи извършени сторително-монтажни работи. По този начин било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 096,22 лв., като в така подадената чрез св.С. пред ТД на НАП- гр.*СД по ЗДДС с вх. №1600-1287638/14.05.2009 г. за данъчен период месец април 2009 г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 24 170,80 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 834,17 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 403,78 лв. вместо действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 1 096,22 лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 4 834,17 лв. и действителния такъв в размер на 3 334,17 лв., като разликата между неправомерно ползвания данъчен кредит в размер на 1500 лв. и установения като дължим данък по ЗДДС от 1096,22 лв. е приспаднат неправомерно през данъчен период месец май 2009 г.
12. За данъчния период месец май 2009г. подсъдимият Г. включил в дневника за покупките на „*“ЕООД горецитираната фактура №798/30.04.2009г., с издател „*” ЕООД, с данъчна основа на стойност 7 500 лв. и ДДС в размер на 1 500 лв., по която фактура не била налице реално извършена доставка на услуга, съгл. чл.9 от ЗДДС. По този начин било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 403,78 лв., като в така подадената чрез св.С. пред ТД на НАП- гр.*СД по ЗДДС с вх. №1600-1305803/15.06.2009 г. за данъчен период месец май 2009г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 5507,73 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 101,53 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне след приспадане на ДДС за възстановяване по реда на чл.92 ал. 1 по реда на ЗДДС в размер на 3 711,75 лв. вместо действително установения данък за внасяне след приспадане на ДДС за възстановяване в размер на 4 115,53 лв.
Така за посочените по-горе данъчни периоди месец март 2007г ./ с изключение на месец юни 2007г. / до 15.06.2009 г., подсъдимият Г. при водене на счетоводството чрез посредственото извършителство на св.С., използвайки документи с невярно съдържание, а именно отчетни регистри – дневниците за покупките на „*“ЕООД, в които отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, е потвърдил неистина в подадени справки-декларации пред ТД на НАП гр.*и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер 129 547,47лв.
Относно данъчния период месец юни 2007 г. съдът е постановил оправдателен диспозитив, тъй като е било установено, че по данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит №39/11.06.2007г., с издател „*” с данъчна основа 21 000,14лв. и ДДС в размер на 4200,03лв., с предмет на доставката бетонно желязо, периодични профили, която е била отразена в дневника за покупките на „*” ЕООД, е налице реална доставка на фактурираната стока.
За данъчния период- данъчната 2008 г., подс.Г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения (корпоративен данък) в особено големи размери – 45 394,36 лв., предоставяйки на св. С., неверни данни, а именно следните първични счетоводни документи: фактура № 326/29.02.2008 г., фактура №335/19.03.2008 г., фактура № 341/20.03.2008 г., фактура №435/30.06.2008 г.; фактура № 436/30.06.2008 г. с издател „*“ ЕООД, както и издадените от „*” ЕООД: фактура № 1096/11.07.2008 г., фактура № 1094/13.07.2008 г., фактура № 1100/22.07.2008 г., фактура № 1092/26.07.2008 г., фактура № 1508/08.09.2008 г., фактура № 1510/10.09.2008 г., фактура № 1512/12.09.2008 г., фактура № 1513/15.09.2008 г., фактура № 1515/17.09.2008 г., които били съответно отразени в ГДД по чл.92. ал.1 ЗКПО, вх. 1600И0012870/27.03.2009 г. за данъчен период данъчната 2008 г., подадена на 27.03.2009 г. до ТД на НАП-*. По тези фактури, издадени от горецитираните две търговски дружества не са били налице реално извършени доставки на стоки или услуги на „*“ЕООД, съгласно разпоредбите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Горецитираните първични счетоводни документи били осчетоводени в „*“ЕООД по счетоводни сметки от група 60 (като разходи), в резултат на което са намерили отражение върху отчетения финансов резултат на дружеството за 2008 г. На фискалните бонове, приложени към фактурите, с издател „*“ ЕООД, отразяващи извършени разплащания в брой, с изключение на фактура № 326/29.02.2008 г. (издадена от ФУ с индентификационния №: *и индентификационния № на фискална памет: *), не се чете индентификационния номер на фискалното устройство и индентификационния номер на фискалната памет, от които същите са издадени. Приложените касови бонове към цитираните фактури, издадени от „*“ ЕООД и с начин на плащане в брой, не са издадени от ФУ регистрирано на „*“ ЕООД по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Видно от разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от същия закон, данъчно задължените лица ( *и „*” ЕООД) са били длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Следователно липсата на фискална касова бележка от ФУ или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Съгласно нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, поради което финансовият резултат за 2008 г. на „*“ЕООД е следвало да бъде увеличен със сумата от 534 535.67 лв., представляваща сбора от данъчните основи на издадените фактури от *и „*” ЕООД. Реално подс. Г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 45 394,36 лв., като в горецитираната ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО за данъчен период данъчната 2008г., подадена в ТД на НАП – *, е потвърдил неистина относно размера на данъчния финансов резултат – печалба за годината като е посочил такъв в размер на 244 604,72 лв., вместо действителния такъв в размер на 779 140,39 лв. и в резултат е деклариран полагащ се корпоративен данък в размер на 10 процента от тази сума т.е. в размер на 24 460,47 лв., вместо действително дължимия такъв в размер на 77 914,04 лв., като е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери от 45 394,36 лв.
Съгласно заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (том 1, л.124-л.160), се установява, че в подадена на 27.03.2009 г. в ТД на НАП – * ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО с вх. № 1600И0012870/27.03.2009 г. за данъчен период данъчната 2008г. от „*“ЕООД, е бил отразен данъчен финансов резултат- печалба в размер на 244 604,72 лв. и размер на дължимия за 2008 г. корпоративен данък- 24 460,47 лв. Видно от заключението на експерта, съгласно разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО, финансовият резултат на „*“ЕООД следва да бъде увеличен със сумата от 534 535,67 лв., представляваща сбора от данъчните основи от издадените фактури от *и „*” ЕООД, подробно описани в „констативно-съобразителната част на експертизата”, поради липса на документална обоснованост, както и поради констатираните данни, че по процесните фактури, издадени от *и „*” ЕООД, не са налице реално извършени доставки на стоки или услуги на „*“ЕООД, съгласно разпоредбите на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. В ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО за данъчен период данъчната 2008 г. от „*“ЕООД е следвало да бъде отразен данъчен финансов резултат- печалба, в размер на 779 140,39 лв. и размер на дължимия за 2008 г. корпоративен данък (10%) -77 914 ,04 лв. С Акт за прихващане или възстановяване № 917813/05.10.2009 г. са били прихванати изискуеми публични задължения на „*“ЕООД в общ размер на 10 364.29 лв. на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и във връзка с чл. 129 и чл. 169, ал. 1 от ДОПК, в т. ч. 8 059.21 лв. корпоративен данък на дружеството за 2008 г. Така дължимия от „*“ЕООД годишен корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за 2008 г. е в размер на 69 854.83 лв., представляващ разлика между установения дължим данък (77 914.04 лв.) и прихванатия корпоративен данък с Акт за прихващане или възстановяване № 917813/05.10.2009 г. (8 059.21 лв.). Точният размер на дължимите данъчни задължения по ЗДДС на „*“ЕООД за периода 23.01.2007г.-31.12.2009 г., основанието и разпределението им по данъчни периоди, са подробно описани в раздел „констативно-съобразителна част” на експертизата.
Пред въззивната инстанция бе допуснат преразпит на вещото лице Н.А., който потвърди констатациите на изготвеното на досъдебното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза, а по искане на защитата бе допусната и допълнителна такава с конкретно формулирани шест на брой задачи, касаещи най-общо счетоводната отчетност на посочените по-горе доставчици на „*“ЕООД- „*“ЕООД, „*“ ЕООД, „*“ ЕООД, „*“ ЕООД, * ЕООД и * ЕООД по издадените от тях фактури с получател дружеството на подсъдимия А.Г.. Експертизата е отговорила подробно на посочените задачи след запознаване с материалите по делото и изискана допълнителна информация от ТД на НАП, включително по въпроса, че инкриминираните фактури съдържат всички задължителни реквизити, съгласно ЗС, ЗДДС и ППЗДДС. Това допълнително заключение не внася промяна в изводите на първоначалната експертиза и потвърждава становището / по въпрос № 6/, че няма друга причина, извън посочената в РД и РА, т.е. че не са налице реални доставки, „*“ЕООД да не осчетоводи фактурите, описани в обвинителния акт и съответно да използва данъчен кредит по тях и да ги включи при формиране на финансовия си резултат за съответната година към датата на подаване на декларациите. И двете заключения – на основната и на допълнителната съдебно-счетоводната експертиза, са аналитично и професионално изготвени, съдържат пълен и документално обоснован отговор на поставените задачи и следва да се кредитират със съществен принос за пълното и правилно изясняване на делото от фактическа страна.
И според въззивната инстанция, описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подс. Г., включително и в хода на въззивното съдебно следствие, от показанията на свидетелите- ревизора Ф.Г.К., счетоводителите Х.Л.С., И.А.И. и Л.С.Т., П.В.С.- управител на * ЕООД, А.П.Н.- пълномощник на „*“ ЕООД, А.К.Т.- управител на „*” ЕООД, , Л. Д. М.- управител на „*“ ЕООД, Н. И.С.- управител на * ЕООД и И. М. И., закупил през 2008г. *за сумата от 200 лв. от непознато лице, като по съответния процесуален ред съдът е приобщил и показанията им от досъдебното производство, които са потвърдили, частично от показанията на разпитания пред втората инстанция свидетел Г.Б. /пак по искане на защитата /, който е осъществявал инвеститорски контрол на обектите, изпълнявани от фирмата на подсъдимия, от заключенията на основната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и разясненията на вещото лице Н.А. в съдебното заседание, от приложените по делото многобройни писмени доказателства- справки- декларации за ДДС и протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, дневниците за покупки и продажби, ГДД от 18.03.2008г. по чл.92 от ЗКПО на „*“ЕООД с приложените към нея финансови отчети на търговското дружество, ревизионен акт №* г., ревизионен доклад № *г., протоколи за извършена насрещна проверка, РА *г. и ревизионен доклад № *г. на „*” ЕООД, РА *г. на „*” ЕООД, документи от ТД на НАП- протоколи, доклад относно извършена проверка на „*“ЕООД, резолюции за извършване на проверка, искане за извършване на насрещна проверка на „*“ЕООД, искания за предоставяне на документи, РА *г. и ревизионен доклад № *г. на „*” ЕООД, ревизионен акт № *г., издаден въз основа на извършена ревизия на „*“ЕООД, заповед за възлагане на ревизия № *г. на „*“ЕООД, заповед за ревизия № *г., Решение № 341/28.04.2011 г. на зам.-директора на „*” гр.* при ЦУ на НАП, с което е отменен частично РА №* г., искане за извършване на насрещна проверка, протокол за извършена насрещна проверка от 07.06.2011 г., фактури, ГДД по чл.92 от ЗКПО от 27.03.2009 г., справки -декларации за ДДС, протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, ревизионен акт № *г., ГФО на „*“ЕООД, справки- декларации за ДДС на „*“ЕООД, протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, акт за прихващане или възстановяване №917813/05.10.2009г. на „*“ЕООД, справки за задължения издадени от НАП, пълномощно от 17.01.2007г., заверено от нотариус Ж.Н., нотариус в района на *, с рег. № *на Нотариалната камара, с което А.Г. е упълномощил Х.Л. С., протокол №1016645/28.07.2010 г.и приложения към него, декларации обр.6 на НАП, ревизионен доклад №*г. на „*“ЕООД, удостоверения за актуално състояние на „*“ЕООД, копия от фактури и квитанции към ПКО и др., както и от приложените и приети в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
Тези писмени и гласни доказателствени средства, с изключение на обясненията на подс. А. в тази им, установяват, че по изброените по-горе данъчни фактури, а именно ф. №181/19.03.2007 г. с предмет на доставка стока- арматурно желязо, ф. №183/20.03.2007 г. с предмет на доставка стока- арматурно желязо, ф. №802/21.08.2007 г. с предмет на доставка стока- тухли, итонг, №1103/12.10.2007 г. с предмет на доставка стока- арматурно желязо, тухли, шперплат, транспорт, ф. №1108/15.10.2007 г. с предмет на доставка стока- арматурно желязо, тухли, шперплат, транспорт, ф. №1184/11.10.2007 г. с предмет на доставка стока- арматурно желязо, тухли, шперплат, транспорт, ф. №1193/26.10.2007 г. с предмет на доставка стока- арматурно желязо, тухли, шперплат, транспорт, издадени от „*“ ЕООД, ф. №895/20.12.2007 г. с предмет на доставка стока- арматурно желязо, издадена от „*“ ЕООД, ф. №326/29.02.2008 г. с предмет на доставка стока- арматурно желязо, ф. №335/19.03.2008 г. с предмет на доставка стока- арматурно желязо,, ф. №341/20.03.2008 г. с предмет на доставка стока- арматурно желязо, ф. №435/30.06.2008 г. с предмет на доставка стока- арматурна заготовка, ф. №436/30.06.2008г. с предмет на доставка стока- арматурна заготовка, издадени от „*“ ЕООД, ф. №1096/11.07.2008г. с предмет на доставка стока- тухли, тухли газобетонни, транспорт, ф. №1094/13.07.2008 г. с предмет на доставка стока- тухли, цимент, транспорт, ф. №1100/22.07.2008 г. с предмет на доставка услуга- СМР, ф. №1092/26.07.2008 г. с предмет на доставка стока- тухли, тухли газобетонни, транспорт,, ф. №1508/08.09.2008 г. с предмет на доставка услуга- СМР, ф. №1510/10.09.2008 г. с предмет на доставка услуга- СМР, ф. №1512/12.09.2008 г. с предмет на доставка стока- камък облицовъчен, ф. №1513/15.09.2008 г. с предмет на доставка стока- гипс, картон кнауф 1,20 х 1,60, ф. №1515/17.09.2008 г. с предмет на доставка стока- цимент, теракол, гипс-лепило с издател „*” ЕООД и ф. №798/30.04.2009 г. с предмет на доставка на услуга-СМР, с издател „*” ЕООД, не са били налице реални доставки на стоки услуги, както е отразено в тях, в резултат на което „*“ЕООД е ползвало по същите неправомерно данъчен кредит в размер на общо 129 547,47 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Посочените фактури удостоверяват извършване на сделки, за които не се доказва реалността на доставките, т.е. в тези фактури са отразени неверни обстоятелства. Същите са с невярно съдържание, защото доставки в истинския смисъл липсват – стока не е доставена от издателите на фактурите, респ. не е била осъществена реална услуга, разплащания между търговските дружества няма, не е налице и документация- договори, транспортни документи отразяващи превоза на стоките и предаването им на купувача, приемно-предавателни протоколи, от които да се установя, че съответната доставка е действително извършена. На въпросните първични счетоводни документи е бил придаден вид, че отразяват плащания на различни по размер суми от „*“ЕООД на различни съконтрагенти, регистрирани по ЗДДС, като описаните суми във всяка една от фактурите и съответни на тях стойности на ДДС, в действителност не са били платени от „*“ЕООД. Правото на данъчен кредит възниква тогава, когато се извършват облагаеми сделки/доставки, и се начислява ДДС. Реално без да има начислен и платен ДДС, данъчният кредит се явява единствено способ за източване на финансови средства от бюджета. Предвид обстоятелството, че фактурите, са били с невярно съдържание и не са отразявали случили се факти и събития, то това невярно съдържание е било пренесло и върху съставените впоследствие и във основа на тези фактури вторични счетоводни документи, каквито са дневниците за покупки, които подс.Г. е представял за всеки един от инкриминираните данъчни периоди пред органите по приходите- ТД на НАП, както и в ежемесечните справки-декларации по ЗДДС. Следователно всички съставени счетоводни документи в резултат на осчетоводяването на тези неверни първични счетоводни документи са с невярно съдържание, макар и привидно да създават впечатление за редовно водено счетоводство съгласно изискванията на ЗСч.
За фиктивността на сделките говорят и следните, също категорично установени по делото факти: Т.нар. доставчици на „*“ЕООД- търговските дружества „*“ ЕООД, „*” ЕООД, „*“ ЕООД, „ **са нямали назначени служители с трудови договори, включително и наети лица на граждански договори, като предвид липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост същите, не са имали обективна възможност и ресурс да осъществят отразените във фактурите доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС. В това отношение са показателни твърденията на посочените по-горе свидетели- фиктивни управители на тези дружества или подставени лица, че никога не са се занимавали с търговска дейност, счетоводство, с издаване и подписване на фактури, сключване на договори, не познават нито подс. А., нито дружеството му „ „*“ЕООД, нямат представа за процесните фактури, а фирмите просто са им били прехвърляни срещу пари. Свидетелите- управители са дали добросъвестни показания както на досъдебното производство, така и пред съда и няма основание да не им се вярва, още повече, че изнесените от тях факти се потвърждават от изброените писмени доказателства и от заключението на счетоводната експертиза. Както се посочи липсва и документална обоснованост на сделките- документи свързани с извършването на транспорта на строителните материали, нареждания за спедиция, приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи извършването на продажбата, документи за извършени разплащания по банков път, както и договори за извършване на СМР, касаещи три от фактурите, които са с предмет доставка на услуга- СМР, а именно: ф. №1510/10.09.2008 г., №1508/08.09.2008 г. и ф. №1510/10.09.2008г. Отделно от това следва да се има предвид и обстоятелството, че фискалните бонове, приложени към фактурите, с посочен издател „*” ЕООД, а именно ф. №1096/11.07.2008г., ф. №1094/13.07.2008 г., ф. №1100/22.07.2008 г., ф. №1092/26.07.2008 г., ф. №1508/08.09.2008 г., ф. №1510/10.09.2008 г., ф. №1512/12.09.2008 г., ф. №1513/15.09.2008 г., ф. №1515/17.09.2008 г., не са били издадени от фискално устройство, регистрирано на „*” ЕООД по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а „*” ЕООД въобще няма регистрирани ЕКАФП. Фискалният бон пък, приложен към фактура № 895/20.12.2007 г. не е от устройство, регистрирано на *по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, което също обосновава извода, че и в този случай се касае за фиктивна доставка на стока- арматурно желязо. Изводът за фиктивност на доставките се подкрепя и от обстоятелството, че при извършената насрещна проверка на доставчика *е било установено, че процесните пет фактури: ф. №326/29.02.2008 г., ф. №335/19.03.2008 г., ф. №341/20.03.2008 г., ф. №435/30.06.2008 г. и ф. №436/30.06.2008 г., не са били отразени в дневника за продажби на дружеството в съответния данъчен период, нито в следващите данъчни периоди.
Заключението на счетоводната експертиза, основано на анализ на счетоводните документи по делото, също потвърждава извода, че инкриминираните фактури, по които е ползван неправомерно пълен данъчен кредит от „*“ЕООД с доставчици – „*“ ЕООД, „*“ ЕООД, „*“ ЕООД, „*” ЕООД, „*” ЕООД, не осчетоводяват реално осъществени доставки на стоки, респ.услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. Вещото лице е категорично, че в случая не е налице документална обоснованост досежно извършени реални доставки. Отделно от това нито едно от гореупоменатите търговски дружества не разполагало с финансов и кадрови ресурс да осъществи същите. Така че фактурите от доставчиците „*“ ЕООД, „*” ЕООД, „*“ ЕООД, „*” ЕООД и „*“ ЕООД, включени в дневниците за покупки на „*“ЕООД за процесните данъчни периоди, не отговарят на действително извършени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и въз основа на тях без основание е било декларирано право на данъчен кредит включен в приспаднатия такъв чрез прихващане от начисления за данъчния период ДДС.
От показанията на св. Ф.К., участвал в ревизионно производство по отношение на „*“ЕООД, завършило с ревизионен доклад № 1103703/08.09.2011 г. и ревизионен акт № *г на ТД на НАП - *се установява по несъмнен и безспорен начин, че инкриминираните фактури- ф. №181/19.03.2007 г., ф. №183/20.03.2007 г., ф. №802/21.08.2007 г., №1103/12.10.2007 г. ф. №1108/15.10.2007 г., ф. №1184/11.10.2007 г., ф. №1193/26.10.2007 г., с издател от „*“ ЕООД, ф. №895/20.12.2007 г., с издател от „*“ ЕООД, ф. №326/29.02.2008 г., ф. №335/19.03.2008 г., ф. №341/20.03.2008 г., ф. №435/30.06.2008 г., ф. №436/30.06.2008г., с издател „*“ ЕООД, ф. №1096/11.07.2008г., ф. №1094/13.07.2008 г., ф. №1100/22.07.2008 г., ф. №1092/26.07.2008 г., ф. №1508/08.09.2008 г., ф. №1510/10.09.2008 г., ф. №1512/12.09.2008 г., ф. №1513/15.09.2008 г., ф. №1515/17.09.2008 г., с издател „*” ЕООД и ф. №798/30.04.2009 г., с издател „*” ЕООД, са били използвани пред ТД на НАП гр.*като доказателства за реално осъществени сделки от страна на „*“ЕООД с „*“ ЕООД, „*” ЕООД, „*“ ЕООД, „*” ЕООД и „*“ ЕООД, но са документи с невярно съдържание, които са ползвани от подс.Г. за удостоверяване на неверни обстоятелства - мнимата реалност на сделките по тях. За целта тези фактури били отразявани в дневниците за покупки по ДДС и в справките – декларации, без да са били извършени документираните във фактурите доставки на стоки, респ. услуги (СМР) и без да има реално плащане по тези сделки. Справките-декларации не отразявали действителните обстоятелства за дейността на данъчно задълженото лице- „*“ЕООД, макар формално отразената в тях информация да съответства на представените първични счетоводни документи, защото самите фактури отразявали нереални доставки.
Подс.А.Г. е депозирал обяснения пред първата и втората инстанция като твърди, че фирмата му е изпълнявала множество строителни обекти в страната- над 15 на брой, имало лица, които са се занимавали с техническото ръководство и управление на строежите- визира А.А., И.А. и Г.Б., нямал физическата възможност да присъства и осъществява пряк контрол както при извършване на доставките, така и при счетоводното им отразяване. Твърди, че строителните материали са били закупувани от „техническите лица”, които са участвали и в разплащането, а болшинството от фактурите, които е следвало да бъдат осчетоводени са били изпращани по пощата до счетоводната кантора като в „повечето случай други хора са ги носели”. Поради тези причини не бил запознат със съдържанието им, а и св.С. не му бил показвал „фактура по фактура” какво точно осчетоводява. Според него сделките са действителни, след като били отразени в дневниците на доставчиците, а резултатите от ревизията обяснява с некоректното поведение на бившия му партньор И.А., който му бил нанесъл и побой. В тази им част, и според въззивната инстанция, обясненията на подсъдимия А.Г. противоречат на събрания по делото доказателствен материал и представляват негова защитна позиция.
Преценката за знанието на подсъдимия Г. относно неверността на съдържанието на посочените документи, т.е. на умисъл, следва да се изведе на база цялостното му поведение, свързано с управлението на представляваното от него търговско дружество. По делото е установено, че цялостната дейност по управлението на „*“ЕООД се е осъществявала единствено и само от подсъдимия Г.. Видно от показанията на св. С., управител на СК „*”, подс.Г. му е предоставял всеки месец фактури, касови бележки, договори, на базата на които документи са били изготвяне справките –декларации по ЗДДС, като след това са били подавани в ТД на НАП с електронния подпис на свидетеля С.. Св.С. е категоричен, че подсъдимият е бил запознаван всеки месец със съответния финансов резултат на дружеството и дали „*“ЕООД ще внася или възстановява ДДС. От показанията на св.С. се установява още, че подсъдимият Г. е бил запознат и с резултатите на годишното приключване за всички години, които резултати са били обсъждани с него. В тази насока са и показанията на свидетелите Л.Т. и св.И.И., които работели в счетоводната кантора на св.С. през инкриминирания период и осъществявали оперативно счетоводната дейност на „*“ЕООД. Двете счетоводителки включвали предоставените им първични счетоводни документи в съответните отчетни регистри – дневниците за покупки и продажби на „*“ЕООД и изготвяли месечните справки-декларации (СД) по чл.125 от ЗДДС, които били подавани в ТД на НАП гр.*. Видно от показанията на св.И. подс.Г. обикновено сам е носил в счетоводната къща първичните счетоводни документи като след изготвяне на месечните СД по ЗДДС, същият е бил запознаван с резултата, след което последните са били депозирани в ТД на НАП. Свидетелката И. е категорична, че подсъдимият е бил запознат с резултатите по ГДД по чл.92 от ЗКПО, които са били подписани именно от него, в качеството му на управител на „*“ЕООД. Показанията на тези трима свидетели- С., И. и Т.се възприемат от съда като достоверни, непротиворечиви, съответни на писмените доказателства, обективно депозирани и пряко свързани с предмета на делото, поради което имат съществено значение за правилното му осветляване от фактическа страна. На следващо място обясненията на подс.Г. в горния смисъл се опровергават и от показанията на мнимите управители- свидетелите Л.М., А.Н., А.Т., Н.С., И.И., П.С., които твърдят, че не само не познават подсъдимия Г., но са и категорични, че не са имали никакви търговски отношения с „*“ЕООД и че представляваните от тях търговски дружества не са били доставчици на „*“ЕООД. Основната и допълнителната ССЕ също установява документалната необоснованост на сделките, т.е. липсата на съществени и изискуеми по закон документи, които е необходимо да съпътстват всяка сделка. Показанията на св.Г.Б. пред въззивната инстанция са свързани с дейността му на инвеститорски контрол на обектите на „*“и не се отнасят за обстоятелствата свързани с предмета на доказване по делото.
Като цяло дейността на подс. А.Г. се явява продължавана по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, а съставомерният резултат е осъществил чрез използване на посредствено извършителство от страна на св. Х.С., управител на счетоводна къща СК „*”, осъществявала счетоводното обслужване на „*“ЕООД. Подсъдимият предоставял на св. С. процесните фактури, отразяващи нереални доставки, за да бъдат включени в счетоводството на дружеството (дневници за покупки, справки-декларации). Информацията, която св. С. подавал в НАП била на база предоставените му от подсъдимия Г. документи като свидетелят не е знаел / чл.14 ал.1 НК/, че посочените във фактурите доставки на стоки и услуги са фиктивни и че фактурите не удостоверяват реални доставки, като изготвял счетоводната документация, спазвайки принципите на добрата счетоводна практика.
В подадената годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0012870/27.03.2009 г. за данъчен период данъчната 2008г. по описа на ТД на НАП гр.*подсъдимият Г. е посочил данъчна основа за данъчно облагане, като размерът на данъчната основа бил намален с размера на разходите от следните осчетоводените фактури с невярно съдържание, посочени и по-горе, а именно фактура № 326/29.02.2008 г., фактура №335/19.03.2008 г., фактура № 341/20.03.2008 г., фактура №435/30.06.2008 г.; фактура № 436/30.06.2008 г., всички с издател „*“ ЕООД, както и фактура № 1096/11.07.2008 г., фактура № 1094/13.07.2008 г., фактура № 1100/22.07.2008 г., фактура № 1092/26.07.2008 г., фактура № 1508/08.09.2008 г., фактура № 1510/10.09.2008 г., фактура № 1512/12.09.2008 г., фактура № 1513/15.09.2008 г. и фактура № 1515/17.09.2008 г., издадени от „*” ЕООД. Тези фактури са били осчетоводени по счетоводни сметки група 60- като разходи и са намерили отражения върху отчетения финансов резултат на „*“ЕООД за 2008 г. Като резултат от това, вследствие осчетоводяване на разходи по фиктивни сделки за 2008г., бил намален финансовият резултат на „*“ЕООД.
Предвид на изложените съображения, съдът прие за неоснователни- тъй като са доказателствено необезпечени- възраженията на подсъдимия А.Г. и на защитата, акцентирани в допълнителното писмено изложение към въззивната жалба, като имплицитен отговор по маркираните в него обстоятелства се дава още при поднасяне на фактическата обстановка по делото без да е необходимо да бъде преповтаряна. Твърдението за погасяване по давност на процесните вземания на НАП е въпрос свързан с принудителното им изпълнение, а не с наказателната отговорност за деянието от което са възникнали, като за същата безспорно не е изтекла преследвателска давност. Всъщност, подробен, аналитичен и обоснован отговор, възраженията на защитата са получили и в мотивните съображения на първоинстанционтния съд, поради което не се възприема становището за липса на мотиви.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. А.Г. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2, 6 и 7 във вр. с чл.26 ал.1 от НК при условията на продължавано престъпление и при условията на посредствено извършителство чрез Х.Л.С. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за *с ЕИК *в особено големи размери – 174 941,83 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност в размер на 129 547,47 лв. и дължим годишен корпоративен данък в размер на 45 394, 36 лв., като при водене на счетоводството и при упражняване на стопанската дейност е използвал документи с невярно съдържание и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 129 547,47 лв./ този размер коректно е отразен в мотивите на съда с оглед на оправдателния диспозитив вместо 133 747,50лв./.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Г. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
С оглед на посочената правна квалификация на престъплението и при отчитане на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия А.Г. обстоятелства, първостепенният съд е счел, че целите на специалната и генералната превенция могат да се постигнат като наказанието /лишаването от свобода / бъде определено при условията на чл.54 от НК в размер на пет години- „ между минималния и средния и малко под средния размер предвиден за този вид престъпления“. Въззивната инстанция намира, че наказанието в този размер е явно несправедливо, тъй като не отговаря на редицата смекчаващи факти, не е съобразено с тежестта на вината на подсъдимия и личната му степен на обществена опасност, поради което и не би съдействало за реализиране на наказателноправните цели и най-вече на личната превенция, включително и заради отказа на съда / при този размер на наказанието / да приложи института на условното осъждане. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът обосновано е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия и изминалия значителен период от време от извършване на инкриминираните деяния. Процесното данъчно престъпление е отдалечено във времето от м.март 2007г. до 15.06.2009г. и само това е достатъчно основание за смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия. Една такава засилена наказателна репресия, безспорно закъсняла във времето не по вина на подсъдимия, се явява неоправдана не само с оглед на изминалото време от извършване на престъплението, но и предвид данните за личността на подс.А., напредналата му възраст и влошеното здравословно състояние. От друга страна дружеството на което е бил управител подсъдимият по време на инкриминираните деяния- „*“ЕООД- действително е извършвало търговска дейност и строителство на редица обекти, което няма как да не бъде отчетено от категорията на смекчаващите обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства първият съд е взел предвид високата обществена опасност на престъплението, която наистина не следва да бъде омаловажавана, но е получила законодателен израз в предвиденото наказание, т.е. наказания. Според въззивната инстанция действителните обстоятелства, които утежняват отговорността на подсъдимия А. са размерите на укритите данъчни задължения, които значително надвишават квалификацията“ особено големи размери“, визирана в разпоредбата на чл.93, т.14 от НК, както и броят на данъчните периоди, което говори за усложнена престъпна дейност и трайност на престъпния умисъл. Но относителната тежест на тези отегчаващи факти само по себе си не е от такова естество, че да налага завишаване размера на санкцията, още повече, че превалират смекчаващите обстоятелства, които съгласно разпоредбата на чл.54 ал.2 НК обуславят определяне на по-ниско наказание. Преценявайки всички тези обстоятелства, които са от значение за индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия А. в конкретния случай и предвид критерия за справедливостта на наказанието, въззивният съд намира, че целите по чл.36 от НК адекватно могат да се постигнат като се намали размера му от пет на три години лишаване от свобода. Същевременно са налице всички материалноправни предпоставки на разпоредбата на чл.66 ал.1 НК да се отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години като по този начин ще се изпълнят задачите по чл.36 от НК и най-вече с условното осъждане ще се въздейства оптимално спрямо подсъдимия А. с необходимия поправителен и предупредително-възпиращ ефект. В този смисъл обжалваната присъда следва да се измени като се намали наказанието лишаване от свобода и се приложи чл.66 от НК.
Правилно съдът е наложил на подсъдимия Г. и предвиденото кумулативно в нормата на чл. 255, ал.3 НК наказание конфискация, а именно конфискация на наличните суми по банкови сметки, както следва: в „*” АД: *; *; *, в “*” АД: *; *.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, а на основание чл. 189 ал.3 НПК осъдил подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски. Такива са направени и пред въззивната инстанция- за преразпит на вещото лице и изготвяне на ССЕ, общо в размер на 1588,91лв., които също следва да му се възложат в тежест.
Предвид на изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т.1 и т.3 предл.2 от НПК, ПАС
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда № 50/06.07.2020г., постановена по НОХД № 90/2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив като НАМАЛЯ наказанието на подс.А.Г.Г. на три години лишаване от свобода и на основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението му за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подс. А.Г.Г. да заплати по сметка на ПАС направените по делото разноски в размер на 1588,91лв.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.