Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 177
Гр. Перник, 10.10.2022
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария
Христова КАНД № 144/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Е.Р. Ц., с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника му адвокат Б.В. от АК – Кюстендил, срещу съдебно
решение № 312 от 21.04.2022 г., постановено по АНД № 362/2022 г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-1158-002393
от 22.07.2021 г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“ (СПП) при
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР – Перник), с
което на Е.Р. Ц., за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 във
вр. с чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) и
административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 2
(два) месеца.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно – постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния
закон. Излага доводи, идентични на
доводите, наведени в жалбата до първата съдебна инстанция – не е спазена
разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, нарушени са разпоредбите на чл. 40, ал.
1 и чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, нарушени са чл. 42, т. 4 и т. 5, съответно чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като допуснатите нарушения са съществени. Касаторът моли
съда да отмени решението на районния съд и да реши делото по същество, като отмени
процесното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно
уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, не депозира отговор.
В
проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година касаторът, редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат Б.В. от АК – Кюстендил, който поддържа
касационната жалба. Моли съда да отмени решението на първоистанционния съд.
Претендира присъждането на съдебни разноски, съобразно приложения в съдебно
заседание списък.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от главен
юрисконсулт Звезделина В., която оспорва касационната жалба. Моли съда да
остави в сила решението на първата съдебна инстанция, като правилно, мотивирано
и законосъобразно.
В проведеното съдебно заседание на
28.09.2022 година, представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което
предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник,
като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намери
следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срок
и от надлежна страна.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С
НП № 21-1158-002393 от 22.07.2022 г. началникът на СПП при ОДМВР – Перник,
наложил на Е.Р. Ц.
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) и
административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 2
(два) месеца, за това, че на 24.05.2021 г., около 17:00 часа, в гр. Перник, по
ул. „***“, с посока от кв. „Изток“ към центъра, пред бензиностанция „ОМВ“, като
е управлявал собствения си мотоциклет „***“, с рег. № РК *** Х, без табелата с
регистрационния номер на мотоциклета да е поставена на видимо място, като
същата се намирала под задния калник, не се виждала и била поставена на сгъваща
се панта, е извършил административно нарушение по чл. 140, ал. 1 във вр. с чл.
175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението по АНД № 362/2022 г.,
предмет на настоящия касационен контрол, го е потвърдил като законосъобразно.
За
да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, при извършената проверка за
процесуална и формална законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство приел, че в хода му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Разгледал
спора по същество, съдът намерил жалбата за неоснователна.
На
база приобщените по делото писмени и гласни доказателства районният съд приел
от фактическа страна за безспорно установена, като доказана по несъмнен начин и
изцяло, отразената в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
възприета от наказващия орган в НП фактическа обстановка, както и приел същата
за релевантна към състава на вмененото на водача административно нарушение по чл.
140, ал. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Видът и размерът на
наложените за това нарушение и в кумулация две административни наказания,
решаващият първоинстанционен състав приел за законосъобразни и в справедлив
размер с оглед обстоятелствата по извършване на нарушението.
Решението
е правилно.
Съгласно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема фактите, установени от Районен
съд – Перник в обжалваното решение, както и счита същите за изцяло кореспондиращи
с доказателствата по делото. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на
събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Установената
по делото фактическа обстановка е основана в достатъчност и относимост на
доказателствата, същата е възприета след обсъждане както на релевантните факти
и обстоятелства, така и на доводите на страните, а съдебният акт е постановен
след пълен, точен и обективен анализ на приобщените доказателства. Предвид това
извършената касационна проверка не установи в хода на производството пред
районния съд да са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи
основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. ал.
3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН, каквито
доводи съдържа жалбата, но без изложени конкретни и относими съображения за
това.
Настоящата
касационна инстанция споделя и направените от районния съд правни изводи.
По
доводите в жалбата:
Изводите
на решаващия първоинстанционен състав за валидност и процесуална
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство се споделят
изцяло от касационния съд, поради което неоснователни са доводите в тази част
на жалбата, макар и насочени срещу наказателното постановление, а не срещу
решението на районния съд, което именно е предмет на проверка за
законосъобразност в касационното производство.
Без
основание е оплакването на касатора за нарушаване на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.
Цитираната разпоредба регламентира, че НП се издава в едномесечен срок от
получаване на административнонаказателната преписка. Т.е. датата на съставяне
на акта за установяване на административно нарушение, противно на доводите в
жалбата, е ирелевантна към съобразяването на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, който
освен това е и инструктивен, каквото трайно приема и съдебната практика, поради
което неспазването му няма за последица незаконосъобразност на производството
на това основание.
Неоснователни
са и доводите на защитата на касатора, свързани с нарушаване на чл. 40, ЗАНН. Сочи
се разпоредбата на ал. 1 на с. чл., но конкретни доводи за нарушаването, които
съдът да обсъди, жалбата не съдържа. Твърди се, че е нарушен чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, което е без основание. Изискването на чл. 42, т. 7 от ЗАНН (ред. към
датата на съставяне на АУАН) за посочване на ЕГН на свидетелите (отменено към
настоящия момент) цели идентификация на същите, но липсата на този реквизит в
АУАН не съставлява абсолютно съществен порок на формата на акта. Изискването за
посочване на точен адрес на свидетелите е спазено – ЗАНН не уточнява какъв
именно адрес да бъде посочен. Освен това, изискването за посочването на адрес
на свидетелите е свързано главно с гарантираното право на защита на лицето,
срещу което производството се води и разкриване на обективната истина, и е с оглед
събирането на гласни доказателства във връзка с констатациите в акта, съответно
откриване и призоваване на свидетелите, посочени в същия. Тази цел в случая се
явява обслужена, с оглед данните по делото за редовно призоваване на
актосъставителя и свидетеля по акта.
Без основание са доводите за допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5, съответно чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Не кореспондира със съдържанието на АУАН и НП твърдението
на процесуалния представител на касатора, че в същите липсва описание на
нарушение по чл. 140 от ЗДвП. В АУАН, съответно в НП е еднозначно описано, че
„... табелата с регистрационния номер на мотоциклета не е поставена на видимо
място, а е под задния калник и не вижда. Същата е поставена на сгъваща се
панта.“ Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, отнесено към така предявеното
административнонаказателно обвинение регламентира, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства..., които са...
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места...“ Противно
на доводите в жалбата, нито АУАН, нито НП, съдържат обстоятелствено описание,
че „жалбоподателят е управлявал мотоциклет... без регистрационни табели.“ На
свой ред посочването в АУАН и НП в цялост на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в случая не се явява съществено процесуално нарушение, с оглед ясното
съдържание на предявеното фактическо административнонаказателно обвинение, тъй
като същото кореспондира със
съдържанието на посочената за нарушена законова разпоредба. Основно във връзка
с предявените факти е гарантираното право на защита на лицето, срещу което
производството се води. В същия смисъл без основание са и доводите касателно
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, допълнена в АУАН и НП
с предл. трето. Без връзка със съдържанието на разпоредбата са доводите, че с
посочването й по този начин, на нарушителя е предявено, както че управлява МПС,
което не е регистрирано, така и че управлява регистрирано МПС, но без табели с
регистрационните номера. Изложеното в тази част на жалбата се отнася до
разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която не е сред посочените за нарушени
законови разпоредби в АУАН и НП. На следващо място, посочването на „предл. 3“,
в тази част на АУАН и НП действително не съответства на съдържанието на
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но това обстоятелство не следва
да се квалифицира като съществен процесуален порок, тъй като не се установява
да е рефлектирало върху правото на защита на наказания водач – съответна на
предявеното ясно и в пълнота от фактическа страна е нормата, предвиждаща
налагане в кумулация на две
административни наказания – „глоба“ и „лишаване от право“, в съответни
граници/срок, в случай на установено управление на МПС, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
По приложимия материален закон:
Споделят се изцяло и
правните изводи в обжалваното решение за правилното прилагане на материалния
закон в производството по издаване на процесното наказателно постановление. Въз
основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, съответни на
приложимия материален закон са изводите на решаващия първоинстанционен състав за
безспорно доказано по делото наличие на основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на касатора чрез налагане на
предвидените в санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и в кумулация
две административни наказания за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. Управлението на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, на
което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това
места, изпълва обективния и субективен състав на административно нарушение (чл.
6 от ЗАНН) по 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 140, ал. 1, изр. първо,
предл. второ от ЗДвП. Споделят се напълно мотивите, обосновали тази част на
обжалвания съдебен акт, че по делото е доказано по безсъмнен начин предявеното
с АУАН и НП, че табелата с регистрационния номер на мотоциклета на касатора не
е била поставена на видимо място, а под задния калник на МПС. В тази връзка
изцяло се споделя и възприетото от районния съд касателно същността на
регистрационната табела на МПС, нейното предназначение, начинът на
разположението й върху МПС и начинът на поставянето й. Правилни са и изводите в
решението, че начинът на поставяне на регистрационната табела на МПС в случая е
нарушавал установените нормативно изисквания, респективно не е могъл и обслужи
целите, за които тези изисквания са разписани. Обръщането и скриването на
табелата под калника на мотоциклета, също правилно, основано в доказателствата,
е прието по делото, за обслужващо нелегитимна цел – волево укриване на
индивидуализиращи белези на управляваното МПС. Манипулирането на мястото на
поставяне на регистрационните табели на процесното МПС, определено от
производителя (арг. от чл. 10, ал. 4 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства), което без съмнение е
статично и видимо такова, факт на каквото манипулиране по делото е потвърдено включително
посредством показанията на свидетеля, дал обяснения на страната на наказаното
лице, съответно поставянето на регистрационната табела на мотоциклета на
касатора именно на това място, правилно е довело както наказващия орган, така и
районния съд до извод, че табелата не е била поставена на определеното за това
място и по регламентирания нормативно начин (арг. от чл. 10, ал. 5 и ал. 7 от Наредба № I-45/24.03.2000 г.)
Напълно в тази връзка се споделят и мотивите на решаващия
първоинстанционен състав за законосъобразно наложени – в кумулация, и в
справедлив размер, съответно срок административни наказания, съобразено както
със смекчаващите, така и с отегчаващите отговорността на нарушителя
обстоятелства.
С оглед горното не са налице основания за отмяна на решенето на
първата съдебна инстанция и в хипотезата на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.
2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Предвид изложеното решението на Районен съд – Перник, валидно и
допустимо, постановено в производство без допуснати съществени процесуални
нарушения и съобразено с приложимия
материален закон, ще се остави в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да остави без уважение искането на
касатора за присъждане на съдебни разноски.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административен съд – Перник, в касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно
решение № 312 от 21.04.2022 г., постановено по АНД № 362/2022 г. по описа на
Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/