Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 2329 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени
искове от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, ЕИК ********, гр. София, представлявано от ******** В.Г., чрез
пълномощник, ю.к., срещу Н.Г.Г., ЕГН
**********,***, за установяване на задължение за заплащане на дължими суми по
договор, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът е сключил Договор
за потребителски паричен на кредит с третото лице БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
ЕАД, по силата на който е получила кредит от 930,77 лв..
Кредитът трябвало да бъде
изплатен на 12 месечни погасителни
вноски, но това си задължение ответникът не е изпълнил. Първата неплатена
вноска била на 18.07.2014 год. крайният срок за погасяване на задължението е
20.06.2015 год.
На 10.01.2017 год. между
първоначалният кредитор и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания,
като цедента упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлянето. Това е сторено с исковата молба.
По заявление по чл. 410 ГПК
от ответника, по ч..гр.д. № 1662/2018
год. на ЛРП била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, връчена по
реда на чл. 47 ГПК.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че съществува
вземане на ищеца към ответника, за които е издадена зааповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1662/2018 год. на ЛРС
в общ размер на 1257,85 лв., от които:
- 797,59 лв. – главница,
- 137,07 лв. възнаградителна лихва за периода 17.07.2014 – 20.06.2015 год.,
- 323,19 лв. лихва за забава за периода 19.07.2014 – 07.08.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът въвежда възражение за погасяване на претендираните вземания по
давност. Оспорва уведомяването за извършината цесия. Оспорва съдържанието на
приложната с и.м. фактура.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в писмена
молба поддържа исковете така, както са предявени и счита, че следва да бъдат
уважени в цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на ответника са
неоснователни. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно и своевременно
призован не се явява. Представлява се от адв. Л. Г., МАК, назначена при условията на чл. 47, ал.
6 ГПК, която поддържа
становището, изразено в писмения отговор.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По ч.гр.д.№ 1662/2018 г. по описа на Ломския районен
съд е издадена на Заповед № 1067 от 24.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 ГПК, в
полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника Н.Г.Г., за сумата от 1257,85 лв., представляваща: 797,59 лв. – главница – задължение
по договор за потребителски кредит № CREX-10792955/19.06.2014 год., както и 137,07 лв. – възнаградителна лихва
за периода 18.07.2014 – 20.06.2015 год. и 323,19 лв. – лихва за забава за
периода 19.07.2014 – 07.08.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2018 год. /датата на
подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 75,16 лв., направени по
заповедното производство.
За издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с
Разпореждане от 15.10.2018
год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 23.10.2018
г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.
В с.з. страните са се съгласили с
изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
От доказателствата по делото се
установява, че между ответника и третото лице ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, на 16.06.2014 год. в гр. Монтана е
бил сключе Договор за потребителски кредит CREX-10792955/16.06.2014 год., по силата на
който третото лице е финансирало покупката на избрани стоки от търговски обект
– санитарен
теракот на обща
стойност 1030,77 лв.,
които ответникът се е задъжил да върне заедно с уговорените лихви и надбавки на
12 месечни вноски от по 93,46 лв., с падеж 20-то число на
месеца в срок до 19.06.2015 год.
Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е 1221,58
лв., без да
е уточнено дали сумата включва главница и такси или главница и лихви. Уговорен
е годишен лихвен процент 29,80% и ГПР 33,31%.
Към договора е приложено копие от
фактура № **********/16.06.2014 год., издадена от ДАНО ЕООД, гр. Монтана на
ответницата, за теракот на стойност 1030,77 лв. с ДДС. При покупката е платена
първоначална вноска в размер на 100 лв., видно от приложената касова бележка.
В исковата молба се
твърди, че на 18.07.2014 год. ответникът е
преустановил плащанията.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.01.2017 год. първоначалният кредитор, БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, ЕИК ********* е прехвърлил две свои вземания към
ответника на настоящия ищец (под № 4344
в списъка-приложение към договора за цесия – вземанията си по Договор за потребителски кредит CREX-10792955 в размер на 797,59
лв. главница, 137,07 лв. лихва и 178,62 лв. – неустойка или общо 1113,28 лв. и вземанията си по Договор за потребителски
кредит CREX-10785142 в размер на 1301,96 лв. главница, 399,52 лв. лихва и 291,57 лв.
неустойка или общо 1993,05 лв.).
По делото е приложено и потвърждение от
цедента, пълномощно, с което цесионерът е упълномощен да извърши уведомяването
на длъжниците от името на първоначалния кредитор и уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне, за което липсват по делото данни да е изпратено и получено от него, поради което
съдът приема, че това е сторено с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването
му по реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това
производство по същество се установява и дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които
е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки
по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера
на претендираното вземане, а в тежест на
ответника е и да установи факта на изпълнение на претендираните задължения,
респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.
Към датата на цедиране на вземането от страна на
третото лице-цедент /10.01.2017 год./, а и към датата на подаване заявлението
по чл. 410 ГПК /23.08.2018 год./, уговореният между страните срок по Договор за потребителски кредит
CREX-10792955/16.06.2014 год.. е бил
изтекъл – на 19.06.2015 год., поради
което и съдът приема, че вземането е изискуемо.
По делото е доказано, че сумата по кредита
е усвоена от ответника – т.е, кредиторът-цедент е изпълнил. Доказано е също, че
срокът за погасяване на задължението е изтекъл, поради което и то е изискуемо.
Не се констатираха
очевидно неравноправни клаузи, за които съдът е длъжен да следи служебно в договора, сключен с потребителя (по смисъла
на чл. 20-24, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават
претендираните суми за лихва.
Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника, адв. Л. Г., МАК за недоказаност на твърдяната изправност на кредитора.
Неоснователо е и възражението за липса на валидно
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от пълномощника/ищец за прехвърляне на вземането /л. 22/ по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено
от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера
срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на
ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.
о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не
участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че
не настъпват последниците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не може да се направи
единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на
длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията
към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото
процесуалният закон в чл. 47, ал. 6 ГПК е предвидил достатъчно надежден
механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством
института на особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на
всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за
извършена цесия.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици.
В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с
обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от
назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при
връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на
процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на
правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето
защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на
него, а не на стария кредитор.
С доклада си по делото съдът изрично е приел и страните са
се съгласили, че претенцията не се оспорва по размер.
За това съдът приема за доказано, че ответницата не е
изпълнила задължението си да заплати на първоначалния кредитор, а след
прехвърлянето на вземането – на ищеца, в качеството му на цесионер, следните
суми, основани на Договор за потребителски кредит CREX-10792955/16.06.2014
год.:
- 797,59 лв. – главница,
- 137,07 лв. възнаградителна лихва за периода 17.07.2014 – 20.06.2015 год.,
- 323,19 лв. лихва за забава за периода 19.07.2014 – 07.08.2018 год.,
За тези суми е издадена Заповед № 1067 от 24.08.2018 год. за
изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1662/2018
г. по описа на Ломския
районен съд.
Заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№ 1662/2018 г. по
описа на Ломския районен съд е подадено на 23.08.2018 год.
Вземането на кредитора по Договор за потребителски кредит
CREX-10792955/16.06.2014 год. е с краен срок за погасяване 19.06.2015 год.
С оглед въведеното от особения
предсавител на ответника възражение за давност, съдът дължи произнасяне.
Възражението е изцяло неоснователно по
отношение на претенцията за главница, изцяло основателно по отношение
претенцията за възнаградителна лихва за периода 19.07.2014 – 20.06.2015 год. в
размер на 137,07 лв. и частично основателно що се касае до претенцияте за лихва
за забава за периода 19.07.2014 – 07.08.2018 год. в размер на 323,19 лв.
По отношение на главницата в размер на 797,59 лв. – възражението е
неоснователно, тъй като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
(23.08.2018 год.) не е бил изтекъл петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД от падежа на
задължението – 19.06.2015 год.
Претенцията за възнаградителна лихва за
периода 19.07.2014 – 20.06.2015 год. в размер на 137,07 лв. е неоснователна, предвид изтеклата към датата на подаване на заявлението
тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД (на 20.06.2018 год., а
заявлението – както се посочи е подадено на 23.08.2018 год.). за това искът за възнаградителната
лихва подлежи на отхвърляне като неоснователен – погасен по давност.
По същата причина –
погасяване по давност, претенцията за 323,19 лв. лихва за забава за периода
19.07.2014 – 07.08.2018 год. е неоснователна за периода от 19.07.2014 –
07.08.2015 год., съответно – основателна за периода 07.08.2015 – 07.08.2018
год.
За посочения период, съобразно чл. 162 ГПК и с помощта на електронен калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html)
съдът установи задължението в размер на 243,15
лв., в който размер искът следва да се уважи, а над него, но претендираният
размер от 323,19 лв. подлежи на отхвърляне за разликата от 80,04 лв. като неоснователен поради погасяването му по давност.
При този изход на спора страните си
дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца разноски
за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото са в общ размер на 568,21 лв.
82,74 % от предявените искове
са уважени, съответно – 17,26% - отхвърлени.
Съответно ответникът ще
следва да заплати на ищеца 470,14 лв. – разноски съобразно уважената част от
исковете.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********, гр. София срещу Н.Г.Г., ЕГН **********,***, за сумата
от 1040,74 лв. (хиляда и четиридесет
лева, седемдесет и четири ст.), от които:
- 797,59 лв. – главница по Договор за потребителски кредит
CREX-10792955/16.06.2014 год., сключен с ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********,
гр. София,
- 243,15 лв. лихва за забава за
периода 07.08.2015 – 07.08.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2018 год. до окончателното плащане,
за които суми е издадена Заповед № 1067 от 24.08.2018 год. за изпълнение на
парично задължение на осн. чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1662/2018 г. по описа на Ломския районен съд,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за сумата от
137,07 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 17.07.2014 – 20.06.2015 год., и за сумата от 80,04 лв., представляваща лихва за забава за периода 19.07.2014 – 07.08.2015 год., като НЕОСНОВАТЕЛНИ
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Н.Г.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********,
гр. София сумата от 470,14 лв., представляваща
разноски пред първата инстанция по настоящото производство и по ч.гр.д.№
1662/2018 г. по описа на
Ломския районен съд съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: