Р Е Ш Е Н И Е № 14
гр.
Сливен, 07.03.2023 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря
Галя Георгиева и с участието на прокурора Красимир Маринов като разгледа
докладваното от съдия Бозукова КАНД № 277 по описа за 2022 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството е
по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на В.Д.Б. *** против Решение № 407
от 24.10.2022 г., постановено по АНД № 20222230200865/2022 г. по описа на
Районен съд - Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 6748о
от 03.12.2021 г. на Директора на ОДМВР - Сливен, с което на В.Д.Б., на
основание чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 300 лева, за нарушение на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ.
В касационната
жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че РС Сливен не е съобразил, че наложената санкция е
в нарушение на ЗАНН, доколкото заповедите на здравния министър за носене на
маски на закрито не са публикувани в „Държавен вестник“. Държавата не била
осигурила маски, съответно не следвало да изисква задължителното носене на
такива. Носенето на облекло, прикриващо лицето било в нарушение на чл.2 ал. от Закона
за ограничаване носенето на облекло прикриващо или скриващо лицето. Моли съда
да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и
наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата. Моли
съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и
НП.
Ответникът по
касация - ОД МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В
постъпило по делото писмено становище от пълномощник заявява, че оспорва подадената
жалба като неоснователна и излага становището си по същество. Моли съда да
постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Сливен.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Сливен дава заключение, че решението на първоинстанционния
съд е обосновано и мотивирано и следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът, като
провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
намира същата за неоснователна по следните съображения:
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на
събраните по делото доказателства, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 14.11.2021 г., около 15. 00 часа, в сградата на *** ОУ
“П. Х.“ полицейски служители, намиращи
се на територията на училището във връзка с охрана при провеждане на парламентарните
избори и във връзка с увеличената заболеваемост поради "Ковид 19",
респ. контролиране спазването на противоепидемичните мерки в страната, установили
лице – касационният жалбоподател В.Д.Б., без поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба. На нарушителя Б. бил съставен АУАН, затова че не е изпълнил въведената с т.
I. 7 от Заповед № РД 01–743/31.08.2021 г. на МЗ противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от Закон за
здравето, нарушение на разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето. Въз основа на съставения АУАН,
директорът на ОД на МВР - Сливен издал обжалваното пред Районен съд - Сливен
наказателно постановление като приел, че В.Д.Б. е извършил нарушение по чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето и на основание чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето наложил административно
наказание "Глоба" в размер на 300 лева.
За да потвърди
НП, Районен съд - Сливен приел, че доводите на жалбоподателя са неоснователни,
а от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установявало, че Б. е извършил описаното нарушение; същото е описано точно в АУАН;
НП не страда от пороци и е процесуално и материално законосъобразно; АНО
правилно установил състава на конкретното нарушение, подвел го е под конкретна
правна норма, спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като е установил
единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено
и нарушените законови разпоредби.
Решението на
Районен съд - Сливен е валидно, допустимо и правилно.
Наведените в
касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд не се
споделят от настоящият състав на съда. Следва да се отбележи, че решението на
РС Сливен е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Обсъдени са
всички събрани по делото доказателства и всички възражения на нарушителя.
Сливенският районен съд е изложил подробни мотиви за законосъобразността на
процедурата по съставянето на АУАН и по издаване на НП, като тези мотиви се
възприемат изцяло от касационния съд, поради което на основание чл.221 ал.2
изр. второ от АПК съдът препраща към тях и не следва да ги преповтаря. Доводите
изложени в касационната жалба са аналогични с тези заявени и пред
първоинстанционният съд, който последователно ги е обсъдил и оборил. Първоинстанционният
съд е събрал всички необходими доказателства, които са установили извършеното
нарушение на разпоредбата на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ. Свидетелите дават ясни и конкретни свидетелски показания, които
установяват фактическата обстановка по делото. РС е изложил точни и обосновани
доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и
установяването на административното нарушение, както и относно точната правна
квалификация на нарушението. Изцяло се споделя и изводът на първоинстанционния
съд, че при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите Министърът
на здравеопазването има право да издава заповеди, с които да въвежда съответни
противоепидемични мерки. Дали тези мерки са законосъобразни, действително
необходими, правилни и дали нарушават основни човешки права е без значение за
спора, доколкото са въведени с общозадължителен административен акт – заповед
на Министъра, който акт подлежи на изпълнение до изричната му отмяна ли
оттегляне, като гаранцията за изпълнението му е налагането на санкцията,
предвидена именно с чл.209а ал.1 от Закона за здравето във връзка с чл.53 от ЗАНН.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на
същото водещи до отмяната му.
По изложените
по-горе съображения, Административен съд - Сливен намира, че решението на
Районен съд – Сливен следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.
Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 407 от 24.10.2022 г., постановено по АНД № 20222230200865/2022 г. по
описа на Районен съд - Сливен.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: