Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети август хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1507 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.
25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20190731155720, депозирана от „П.Б.“ ЕООД,
чрез адв. М.М., срещу отказ № 20190718142951-3/24.07.2019 г. на Агенцията по
вписванията - Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано
вписване на промяна на седалището и адрес на управление на дружеството.
Жалбоподателят намира за незаконосъобразен отказа, чиито мотиви са, че
представеното удостоверение за актуално състояние на едноличния собственик на капитала
Л.Х.Б.В. трябва да бъде снабдено с апостил. Приложеното удостоверение за
актуално състояние било издадено от Търговския регистър на
Търговско-промишлената камара в Амстердам и било електронен документ заверен с
валиден електронен подпис. Представен бил и заверен превод на същото, съгласно изискването
на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1. Електронният документ отговарял на Регламент (ЕС)
910/2014 г. на Европейския Парламент и на Съвета относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и от него се установявало по несъмнен начин името на лицето и качеството,
в което действа, както и че същото изпълнява публична функция. При издадените
електронни документи, удостоверени с квалифициран електронен подпис,
истинността на подписа и качеството, в което е действало лицето, подписало
документа, се удостоверява чрез проверка на сертификатите и удостоверителните
вериги, които са неразделна част от самия документ.
Жалбоподателят сочи, че представено в същия вид електронно удостоверение за
актуално състояние вече било прието от ДЛР при подаване на предходно заявление
Г2 и не следвало да се толерира двойнствен стандарт от страна на ДЛР.
Предвид изложеното,
жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни
указания на Агенция по вписванията – търговски регистър за вписване на
заявените обстоятелства.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към
заявление А4 вх. № 20190718142951, намира следното от фактическа и правна
страна:
Със заявление А4 вх. № 20190718142951,
депозирано от адв. М.Д.М., са заявени за вписване обстоятелства в Група 5.
Седалище и адрес на управление. Към заявлението са приложени Адвокатско
пълномощно, Протокол от решение на едноличния собственик за промяна на
седалището и адреса на управление, актуален Дружествен договор, декларация по
чл.. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
На 19.07.2019 г. са
дадени указания от ДЛР да се представи доказателство за платена държавна такса
и удостоверение за актуално състояние на едноличния собственик, придружен от
надлежен превод.
Със заявление Ж1 рег. № 20190722150215 е представена квитанция
за платена държавна такса и удостоверение за актуално състояние като електронен
документ, както и превод на същото на български език.
На 23.07.2019 г. ДЛР
отново е дало указания за представяне на удостоверено с апостил удостоверение
за актуално състояние, тъй като същото е с произход Холандия.
Със заявление Ж1 рег. №20190723155323
е представено същото удостоверение за актуално състояние.
Със
заявление Ж1 рег. №20190724100742 е депозирана и молба, в която се обръща
внимание на ДЛР, че е представен оригинален електронен документ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
Чуждестранните официални
(публични) документи се представят в Република България след легализация.
Легализацията се извършва от нарочно натоварени държавни органи и има за цел да
удостовери, че документът е официален документ в държавата, където е издаден,
чрез удостоверяване името и качеството на лицето, което го е издало.
Легализираният чуждестранен публичен документ има доказателствената стойност на
официален документ и в Република България.
Съгласно чл. 2
от Конвенция за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публични актове, всяка договаряща
държава освобождава от легализация документите, по отношение на които се
прилага тази конвенция и които трябва да се представят на нейна територия. По
смисъла на тази конвенция легализация представляват единствено формалните
процедури, чрез които дипломатическите и консулските служители на държавата, на
чиято територия трябва да се представи документът, удостоверяват истинността на
подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при
необходимост автентичността на печата или марката, поставени върху документа.
Република България е
страна членка по Конвенцията от 2001 г.
Според
чл. 3 от Конвенцията единствената формална процедура, която може да се изисква
за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето,
подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката,
поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това
орган на държавата, от която произхожда документът. Удостоверението по чл. 4 от
Конвенцията е Апостил, издаван по образец.
За
да може да се приеме тезата на жалбоподателя, че при чуждестранните електронни
документи, изходящи от страна-членка на Европейския съюз легализацията чрез
апостил се заменя от подписания с квалифициран електронен подпис документ,
същият следва да е възможно да удостовери лицето което го е положило и
функцията, в която го е сторило, а именно на служител на Търговския регистър
при Търговско промишлената палата на Холандия.
От
разпоредбите на Регламент (ЕС) 910/2014 г. на Европейския Парламент и на
Съвета, които са транспонирани в Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, се установява действително, че е възможно чрез
квалифициран електронен подпис и удостоверяване на квалифицирана
удостоверителна услуга, да се идентифицира лицето и качеството, в което то
действа, предвид следното:
Според чл. 17 от
Регламента всяка държава членка определя надзорен орган, в чиито правомощия е
включително да предоставя квалифициран статут на доставчици
на удостоверителни услуги. Според чл. 24, т. 1 от Регламента при издаването на квалифицирано удостоверение за
удостоверителна услуга доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги
проверява чрез подходящи средства и в съответствие с националното право самоличността и, ако е приложимо,
всички специфични данни за физическото
или юридическото лице, на което се издава квалифицираното удостоверение, което
може да стане включително чрез удостоверение за квалифициран електронен подпис.
Съгласно т. 12
от Преамбюла на Регламент ЕО № 910/2014 г. целта на
регламента е да се гарантира, че при достъпа до трансгранични онлайн услуги,
предлагани от държавите членки, е възможно да се осъществят сигурна електронна
идентификация и сигурно електронно удостоверяване на автентичност.
Съгласно т. 22
от преамбюла на Регламента, с цел да се допринесе за
общото им трансгранично използване, удостоверителните услуги следва да се
допускат като доказателство при съдебни производства във всички държави членки.
Според чл. 184 ГПК възможно е документ да бъде
представен като електронен документ, като автентичността му по възможност се
проверява от съдията чрез разчитане на електронния подпис.
Според
т. 23 от Преамбюла на Регламент ЕО № 910/2014 г., доколкото регламентът създава
задължение за признаване на удостоверителна услуга, тази удостоверителна услуга
може да бъде отхвърлена само ако
носителят на задължението не може да я прочете или провери поради технически
причини извън неговия пряк контрол. Това задължение само по себе си обаче
не следва да налага на публичен орган да се сдобива с хардуера и софтуера,
необходими за техническото разчитане на всички съществуващи удостоверителни
услуги.
Следователно, ако един чуждестранен публичен документ
е представен в охранителното производство като електронен документ и е възможно
чрез разчитане на електронния подпис да се установи удостоверената чрез него
самоличност и качество на лицето, което го е подписало, предвид
удостоверяването на електронния подпис от доставчик на квалифицирани
удостоверителни услуги, на който са възложени удостоверителни услуги от
държавен (публичен) надзорен орган, то не би било необходимо допълнително
удостоверяване самоличността и качество на лицето, което го е подписало, чрез
апостил.
При отваряне на
представения от жалбоподателя електронен документ – удостоверение за актуално
състояние на едноличния собственик на капитала Л.Х.Б.В. и при разчитане на
електронния подпис, с който е подписан, се чете само името на титуляра – Ф.С.. При
валидиране на подписа се изписва надпис на английски език, удостоверяващ, че
валидността на подписа е непозната (Validity is
unknown). При това положение не може да се приеме, че така положеният електронен
подпис е на лице, което го е подписало като служител на търговския регистър при
Търговската камара на Холандия, съответно – че това е официален удостоверителен
документ относно правния статут на едноличния собственик на капитала на „П.Б.“
ЕООД, включително относно представителството на едноличния собственик. Последният
е компетентен да вземе решение за изменение на дружествения договор, каквото
изменение представлява изменението на адреса на управление. След като не може
да се установи, поради липса на удостоверение за актуално състояние на
едноличния собственик, че оправомощено лице е взело решение от името на
едноличния собственик, не може да се приеме, че представеното решение на
едноличния собственик за изменение в седалището и адреса на управление на
дружеството е взето надлежно, съответно – че промяната е валидно възникнала.
Проверката по чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ не установява промяна да е направена в
съответствие със закона.
Горното води до
съвпадение на крайните изводи на ДЛР и съда, поради което обжалваният отказ се
явява законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от
изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20190731155720, депозирана
от „П.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** чрез адв. М.М., срещу отказ №
20190718142951-3/24.07.2019 г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър
и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписване
по заявление А4 вх. № 20190718142951.
Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването
му на жалбоподателя.
СЪДИЯ:
Съгласно чл. 3,
т. 15 от Регламента „квалифицирано удостоверение за
електронен подпис“ означава удостоверение за електронни подписи, което се
издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на
изискванията, предвидени в приложение I. Съгласно Приложение І към Регламента
Квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат:
а)
указание най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че
удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен
подпис;
б)
набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното
удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който набор
включва най-малко държавата членка по установяване на доставчика и:
— за
юридическо лице: наименованието и, където е приложимо, регистрационния номер
според официалните регистри,
— за
физическо лице: името на лицето;
в)
най-малко името на титуляря или псевдоним; ако се използва псевдоним, той се
посочва ясно;
г)
данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за
създаване на електронния подпис;
д)
информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението;
е)
идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на
квалифицирани удостоверителни услуги;
ж)
усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на
издаващия доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги;
з) място, където
удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен подпис или
усъвършенствания електронен печат, посочени в буква ж), е на разположение
безплатно;
и) място
на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на
квалифицираното удостоверение;
й)
когато данните за създаване на електронен подпис, свързани с данните за
валидиране на електронен подпис, се намират в устройство за създаване на
квалифициран електронен подпис, това съответно се указва най-малко във форма,
подходяща за автоматизирана обработка.
Съгласно чл. 3
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.
3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.
Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламента, „електронен
документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. , а според
чл. 3, т. 10 от Регламента „електронен подпис“ означава данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се
подписва. Според чл. 3, т. 14 от Регламента
„удостоверение за електронен подпис“ означава електронен атестат, който
свързва данните за валидиране на електронен подпис с физическо лице и
потвърждава най-малко името или псевдонима на това лице.
Съгласно т. 23
от Регламента, доколкото регламента създава
задължение за признаване на удостоверителна услуга, тази удостоверителна услуга
може да бъде отхвърлена само ако носителят на задължението не може да я прочете
или провери поради технически причини извън неговия пряк контрол. Това
задължение само по себе си обаче не следва да налага на публичен орган да се
сдобива с хардуера и софтуера, необходими за техническото разчитане на всички
съществуващи удостоверителни услуги.