№ 267
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000232 по описа за 2022 година
С решение № 260003 от 11.01.2022 г., постановено по т.д. №
1273/20 г. по описа на Окръжен съд С. З., ЗК ,,Л. И.“ АД ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Г. М. ХР. ЕГН ********** 35 000 лева /частичен иск
от 80 000 лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяваща се в претърпени болки и страдания и 2 367,50 лева /две хиляди
триста шестдесет и седем лв. и 50ст./, представляващи имуществени вреди в
резултат на претърпяното от него ПТП на 08.10.2019 г., ведно със законната
лихва от 12.11.2019 г. до окончателното и изплащане , като е ОТХВЪРЛЕН
иска за присъждане на законна лихва за периода от 15.10.2019 г. до 11.11.2019
г., както и искът за неимуществени вреди за разликата над 35 000лв. до
предявения размер от 60 000лв., /предявен като частичен иск от 80 000 лева/,
ведно със законната лихва от 12.11.2019 г.
ЗК ,,Л. И.“ АД е осъдено да заплати на адв. П.К. адвокатско
възнаграждение в размер на 2105.87 лв. с ДДС за осъществена безплатна
адвокатска помощ, на Г. М. ХР. – 411.25 лв. разноски по съразмерност
съобразно отхвърлената част на предявения иск, а в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт - 1494.70 лв. държавна такса, съразмерно на
уважената част на предявените искове.
Въззивни жалби против горното решение са подадени и от двете
страни.
1
Жалбоподателят Г. М. ХР. обжалва решението в частта, с която е
отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до
пълния размер от 60 000 лв., /частичен иск от 80 000 лв./ Излагат се
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в
обжалваната му част и се иска в същата то да бъде отменено като вместо него
се постанови друго, с което искът се уважи в пълния му претендиран размер,
ведно със законна лихва, считано от 12.11.2019 г. Претендира се присъждане
на адвокатско възнаграждение за процесуалния му представител адв. К. на
осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят ЗК ,,Л. И.“ АД обжалва решението в частта, с
която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 20 000 лв. до присъдения размер от 35 000 лв., ведно със
законна лихва, считано от 12.11.2019 г. Счита в тази част решението за
незаконосъобразно и необосновано и моли в същата да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за неимуществени
вреди бъде отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до присъдения размер.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените оплаквания и доводи от страните,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП на 08.10.2019г., около 16:20 часа, по път ***-
***, км. **-*** в посока запад-изток, виновно причинено от М. К. В. при
управление на т.а. влекач „В.“ с per. № ******** и прикачено към него
ремарке с peг. № ********, за който автомобил е била налице валидна
застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно
дружество по застрахователна полица ************** г.
Прието е за установено от първоинстанционния съд, че в случая
са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество – противоправно поведение на водача на
описания товарен автомобил, който е управлявал същия след употреба на
алкохол /3.06 промила алкохол в издишания въздух съобразно с техническо
средство алкотест Дрегер 7510, е задействал спирачната система на
автомобила с максимално спирачно закъснение, оставяйки спирачни следи по
пътната настилка с дължина от 61,85 м, загубил е контрол над МПС и е
напуснал платното за движение надясно по посока на движението си, като
автомобилът се е ударил в дясната крайпътна еластична ограда и е нарушил
нейната цялост и товарната композиция се е обърнала на дясната си страница,
което поведение е квалифицирано като нарушаващо изискванията на чл. 20,
2
ал. 2 и чл. 5,ал.3,т.1 от ЗДвП; нанесени телесни увреждания на Г. М. ХР.,
който е пътувал като пътник в кабината на товарния автомобил, които са
пряк и непосредствен резултат от ПТП; сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното
застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП.
По отношение на горните изводи на съда не се излагат оплаквания
в депозираните въззивни жалби, които касаят единствено размера на
присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. До размер
от 20 000 лв. първоинстанционното решение не е обжалвано по иска за
неимуществени вреди и в тази си част е влязло в сила.
По делото е прието заключение на СМЕ, според което при
процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
фрактура хумери декстра - счупване на раменната кост между
лакътната и раменната става, като счупването е в долната половина;
вулнус лацероконтузум антебрахии декстра - разкъсно- контузна
рана на дясна предмишница в зоната на лакътната става от вътрешната
страна;
вулнус лацероконтузум генус декстра - разкъсно- контузна рана в
зоната на дясното коляно, локализирано пред предното лице на дясното
коляно;
контузио регио орбиталис декстра - контузия на дясната очна
орбита на дясното око, която се изразява с хематом и кръвоизлив.
През първите две седмици лечението на пострадалия е проведено в
болнични условия с проведени 2 оперативни интервенции. Първата операция
е направена в спешен порядък, под обща анестезия, била е необходима за
спасяване на пострадалата ръка; предвид тежката контузия на меките тъкани
и счупването близо до лакътната става е имало риск от кръвонапълване на
меките тъкани с кръв, поради което е направето разсичане на ципата, за да
може отокът да се разнесе, да не се получи притискане на кръвоносните
съдове и не да се стигне до ампутация на ръката. След десет дни, на 18.10.19
г., е направена вече същинската операция на рамената кост с открито
наместване на фрактуратата и вътрешна фиксация /прихващането й с пирон/.
Впоследствие лечението е продължило в домашни условия, целящо
премахването на отока на травмираната зона, намаляне на болковия симптом
и постепенно раздвижване на двете съседни стави на фрактурата - лакътната и
раменната. Изхождайки от възрастта на ищеца към момента на травмата - 60
години и локализацията на фрактурата, вещото лице е заключило, че при
извършеното оперативно лечение костна консолидация настъпва за 3-4
месеца, а твърд костен калус фрактурата се образува до 5-6 месеца.
Г.Х. е възстановен с умерен дефицит в амплитудата на
движенията на дясно рамо, с леко намалена мощ на захвата на дясната ръка, с
3
лека хипотрофия на раменната мускулатура. Няма усложнения от фрактурата.
Недостатъчността и намалената мощ на дясната ръка са следствие от
травмата, получена при процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че
установената отслабена сила на захвата на дясната ръка няма да се увеличи
много във времето, ще остане като дефицит за ищеца. Ищецът хваща с
дясната ръка, но изпуска, няма силата, която има дори лявата му ръка.
От събраните по делото свидетелски показания е установено,
ищецът е изпитвал силни болки след ПТП, не можел да се обслужва сам,
имал нужда от чужда помощ при хранене и обличане и други елементарни
ежедневни дейности, тъй като след инцидента не можел да си служи с дясната
ръка, не можел да я движи, изпитвал безпокойство, плачел, докато се
налагало да му помагат при хранене; Преди ПТП помагал за работа в
градината – поливал, копаел, а сега не работил в градината, гледал само
животни на село, с жена си само пасели като пастири животни на село, имало
друг човек, който да им чисти. Впоследствие се възстановил, но не напълно,
не можел да хваща добре с пострадалата ръка, има болки, когато иска да си
вдигне ръката, не може да пренесе повече от един-два литра вода в бутилка,
тъй като го боли; при преумора ръката му подува и не може да си свие
пръстите.
При така установените увреждания и претърпени болки и
страдания във физически и емоционално-психически план настоящият
въззивен състав намира, че определеното обезщетение за неимуществени
вреди кореспондира с принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. В
случая са съобразени характера на уврежданията, начина на настъпването им,
претърпените две оперативни интервенции, едната от които по спешност, с
цел спасяване на ръката, установената продължителност на възстановителния
период, както и липсата на пълно възстановяване на движенията и захвата на
пострадалата ръка. Ищецът е търпял силни болки от претърпените
увреждания, като същите са били с най-голям интензитет през първия месец,
когато е имало и отоци, след което постепенно са отслабвали и затихвали с
течение на възстановителния период, който съобразно възрастта му е
определен до 5-6 месеца за образуване на твърд костен калус на фрактурата.
Ищецът е имал нужда от чужда помощ при хранене, обличане и други битови
дейности, тъй като не е можел да си служи с дясната ръка за сравнително
дълъг период от време, а това му е създавало неудобства в битов и
емоционален план. Бил е възпрепятстван да извършва движения с
пострадалата ръка, като всеки опит за раздвижване е бил свързан с много
болка и дискомфорт. Отчетен е изживяният стрес по време на пътния
инцидент, както и негативното отражение на получените увреждания и върху
психологическото и емоционално състояние на ищеца, на когото се е
наложило да преустанови или да ограничи силно обичайните си ежедневни
дейности с нужда от чужда помощ. Отчетено е обстоятелството, че в случая
не са настъпили усложения по време на лечението и възстановителния
4
период, но същевременно не е налице и пълно възстановяване на движенията
и силата на захвата на дясната ръка, които според заключението на експерта,
няма да бъдат възстановени и за в бъдеще и ще останат като трайна
последица от получените травми. Именно с липсата на пълно възстановяване
е налице негативно отражение и върху цялостния живот на ищеца, който е
преустановил да работи в градината си, като все още изпитва болки при по-
голямо натоварване на ръката или при опит да я вдигне.
Неоснователни са оплакванията във въззивните жалби, че
присъдената сума като обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
силно занижена, съответно силно завишена, като не кореспондира с трайно
установената съдебна практика за присъждане на обезщетения за подобен вид
травми, съотнесени и към конкретния период, в който е настъпило ПТП.
Цитираните в жалбите решения третират случаи, съществено различни от
процесния казус по редица обстоятелства, поради което не могат да служат за
подобно сравнение. /Напр. с решение № 248/2.8.18 г. по т.д. № 1565/17 г. на
ВКС, ТК, І о., е присъдено обезщетение в размер на 70 000 лв., но това
обезщетение не е за „увредена ръка“, както се сочи във въззивната жалба на
Г.Х., а в решението касае три средни телесни увреждания с претърпени
четири броя операции, счупени прешлени и ребра, трайни увреждания на
лумбални прешлени, настъпили усложнения и т.н.; решение № 23 от 4.2.19 г.
по гр.д. № 2750/18 г. на ВКС, ІV г.о., цитирано във въззивната жалба на
застрахователното дружество, касае „травматична екструзивна луксация на
горен ляв централен резец“/.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на
застрахователното дружество, което твърди, че в случая пострадалият бил се
възстановил напълно за изключително кратък период, без последици за в
бъдеще; след извършената оперативна интервенция пострадалият бил
стабилизиран с подобрение, с добре зараствщата рана още в първите 24 часа,
без субективни оплаквания, че пострадалият можел самостоятелно да се
обслужва след изписването си от болница, че телесните увреждания са довели
до болки в сравнително кратък период от време и са отшумели напълно към
момента. Тези твърдения не кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал. Възстановителният период от около 5-6 месеца,
посочен от вещото лице, не може да се квалифицира като „изключително
кратък“. Установено е, че пострадалото лице е имало нужда от чужда помощ
при извършването на определени битови дейности, тъй като не е можел да
движи ръката си. Препоръката „щадящ двигателен режим“ е свързана именно
с ограничаване на движенията на лицето, което е налагало и необходимостта
от чужда помощ. Не е налице пълно отшумяване на болките и към настоящия
момент, като такива се проявяват при определени движения и по – високо
натоварване. Не е налице и пълно възстановяване на двигателните
възможности на ръката, както и на захвата. Напротив, категорично е
установено,че при ищеца са налице ограничение на едно от основните
движения на ръката – на отдалечаване на ръката от тялото при вдигане
5
настрани спрямо оста на гръбнака с 50 % отклонение от нормалната
амплитуда; налице е отслабена сила на захвата, което е следствие на по-
продължителен период на щадене докато трае възстановителния процес на
раменната кост, ищецът трудно ще може дори да мете с дясната ръка поради
това, че изпуска - в този смисъл са обясненията на вещото лице, дадени в
открито съдебно заседание на 13.7.21 г. Вярно е, че вещото лице е заявило, че
това отчасти се дължи на липса на рехабилитация, но подобни възражения,
които по същество са за съпричиняване, не са наведени надлежно в процеса
от застрахователното дружество /подаденият от него отговор, от една страна,
е бил просрочен и не е разглеждан от първоинстанционния съд, а от друга,
възражения в тази насока въобще не са били направени, поради което същите
са преклудирани/.
Предвид посоченото съставът на ПАС намира, че с обжалваното
решение са отчетени всички релевантни за спора конкретни факти и
обстоятелства, относими към определяне размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, като е определено обосновано и справедливо
обезщетение, отговарящо на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Решението следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.
За разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба на
застрахователното дружество следва да бъде уважено искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адв. К. за осъществената безплатна правна
помощ на Г.Х. като въззиваема страна. Съобразно правилото на чл. 7, ал.2,т.4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да се присъди възнаграждение в размер на 980 лв. + 196 лв. ДДС.
ЗК ,,Л. И.“ АД претендира присъждане на разноски за платена
ДТ, както и юрисконсултско възнаграждение. Платената ДТ е изцяло
относима към подадената от страната въззивна жалба, поради което искането
в тази му част е неоснователно предвид отхвърлянето на жалбата.
Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено във връзка с
отхвърлянето на въззивната жалба на ищеца Г.Х. с обжалваем интерес от
25 000 лв., като на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25,
ал.1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът го определя в
размер на 300 лв.
Мотивиран от горното ПАС
РЕШИ:
6
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260003 от 11.01.2022 г.,
постановено по т.д. № 1273/20 г. по описа на Окръжен съд С. З., В ЧАСТТА
му, с която ЗК ,,Л. И.“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Г. М. ХР.
ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие на увреждания, причинени при ПТП от 8.10.19 г., за разликата
над 20 000 лв. до присъдения размер от 35 000 лева /частичен иск от 80 000
лева/, ведно със законна лихва, считано от 12.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът за
неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до пълния претендиран
от 60 000лв., /предявен като частичен иск от 80 000 лева/, ведно със
законната лихва от 12.11.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. М. ХР. ЕГН ********** от с. О., обл. С. З., ул.,,Х.‘‘
№ 5, да заплати на ЗК ,,Л. И.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ****, район „Л.”, бул. „Ч. В.“ № 51Д 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК ,,Л. И.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ****, район „Л.”, бул. „Ч. В.“ № ***, да заплати на
адв. П.К. от САК със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис № **, на осн.
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на
980 лв. + 196 лв. ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7