№ 20701
гр. ................, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110143026 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ищеца ЗАД „................ АД, ЕИК
.............. със седалище и адрес на управление: гр. ..................... обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за установено, че ответника З................” АД,
ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. .......... дължи на ищеца ЗАД
„................ АД сумата 412,34 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за
вредите, причинени на лек автомобил „.......... от настъпило на 14.09.2018 г. в гр.
................ ПТП и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.05.2023 г., до окончателното погасяване и с правно основание чл. 86 ЗЗД - сумата
125,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница за периода от
18.05.2020 г. до 18.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 15429/31.05.2023 г. по ч.гр.д. № 26770/2023 г.,
по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „ЗАД ................ АД извежда съдебно предявените права при твърдения,
че на 14.09.2018 г. в гр. ................. в посока на движение към ул. „.....................“ и на
кръстовището с ул. „............. е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил „.........., по отношение на който бил застраховател по имуществена
застраховка „Каско”, и лек автомобил ....................... за който бил налице сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. В
резултат от произшествието, на застрахования при ищеца автомобил били причинени
вреди, за отстраняването на които ищцовата страна заплатила сума в размер на
11584,39 лева, като сторил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди се, че
вина за настъпилото ПТП имал водачът на застрахованото при ответника МПС, който
при извършване на маневра „ляв завой“ не пропуска и отнема предимството на
насрещнодвижещият се лек автомобил „........... Предвид наличието на застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за управлявания от делинквента
автомобил, ищецът счита, че със заплащането на застрахователното обезщетение по
сключената имуществена застраховка се е суброгирал в правата на увреденото лице
срещу застрахователя по гражданска отговорност на причинителя на вредите, който
следвало да заплати сумата от 11599,39 лв., включваща регресно вземане за
1
изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за
определянето му. След изпратена регресна покана, ответното дружество платило чрез
прихващане само част от дължимото обезщетение, а именно сумата от 11187,05 лв.,
като остатъкът до пълния размер – 412,34 лв. не е заплатен, поради което подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, както и за сумата
от 125,54 лв., представляваща обезщетение за забава да периода от 18.05.2020 г. до
18.02.2023 г. Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и
претендира разноски.
Ответникът в подадения в срока по 131 ГПК отговор на искова молба оспорва
предявените искове само по размер с доводи, че са завишени цените за труд и
материали, поради което счита, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
надвишава действителната стойност на вредите. Признава всички други факти,
изложени в исковата молба в това число и сочения от ищеца механизъм на настъпване
на процесното ПТП.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че на 14.09.2018 г. около 08,40 ч. в гр. ................, кв. ...............“, в
посока на движение към ул. „.....................“ на кръстовището с ул. „............., водачът на
лек автомобил .................... при маневра „завой наляво“ не пропуска и отнема
предимството на насрещнодвижещия се лек автомобил „................. и предизвикал
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което било увредено имущество на
трето лице, а именно лек автомобил „................., с което ищецът имал сключена
имуществена застраховка „Каско“ с полица № .................. г., въз основа на която
заплатил обезщетение в размер на 11599,39 лева с включени ликвидационни разноски в
размер на 15.00 лева. Не е спорно също така и обстоятелството, че виновният водач
към датата на настъпване на ПТП-то е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, а последният след
отправена от ищеца покана е платил част от претенцията – сумата от 11187,05 лв.
Същите обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателства – протокол за ПТП № 1704974 от 14.09.2018 г., уведомление за щета,
опис на щетите по претенция, опис – заключение по щета, възлагателно писмо,
приемо-предавателен протокол, фактура, калкулация – ремонт, доклад по щетата,
платежно нареждане, покана за плащане и уведомление за прихващане.
От представената по делото застрахователна полица № .......... се установява, че
на същата дата ищецът и ............... са сключили договор за имуществена застраховка
„Каско” за лек автомобил „................., с период на покритие на застраховката от 00:00
часа на 23.01.2018 г. до 23:59 часа на 22.01.2019 г.
Представени са общи условия на ищеца по застраховка „Каско “.
За изясняване на размера на вредите е назначена съдебна автотехническа
експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло като обективно,
безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице е изчислило стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „................. на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, а именно сумата от 12151,80 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
2
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП.
Въз основа на събраните в хода на делото доказателства и липсата на спор между
страните се явява доказано възникването на регресно вземането на ищеца за платеното
от него застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахованото при
ищеца по застраховка „Каско “ лек автомобил „................., от виновното поведение на
водачът на лек автомобил .................... последното застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, до размера
на платената от ищеца извънсъдебно сума в размер 11599,39 лв.
Спорен между страните е въпросът за размера на вредите, като съдът намира за
неоснователни доводите на ответника, че претенцията е в завишен размер. Размерът на
регресната претенция следва да се определи съобразно действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната
стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото
имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на настъпилата вреда. Както бе посочено, стойността необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на 12151,80 лв., която стойност, от една страна е по-
висока от размера на определеното и заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение, а от друга страна по делото не се доказват наведените от ответника
твърдения за завишеност на разходите за ремонт.
На основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
обичайните разноски, направени за определяне на обезщетението. Съдът приема, че
сумата от 15 лв., съставлява обичаен разход за определяне на застрахователното
обезщетение по смисъла на посочената разпоредба, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
Не е спорно между страните, че с извършено плащане ответникът е погасил
регресното си задължение до размер 11187,05 лева, като за плащане на остатъкът до
претендирания от ищеца размер от 412,34 лева с включени ликвидационните разноски
не е ангажирал доказателства.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални предпоставки,
които обуславят възникването на спорното материално право, поради което искът е
основателен в предявения пълен размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок 30 дни от представянето на всички
доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането. От
представената по делото покана е видно, че ищецът е отправил регресна покана до
ответника, получена от последния на 14.03.2019 г., от която дата е започнал да тече 30
дневният срок за определяне и изплащане на размера на задължението по регресната
претенция. Следователно по отношение на регресното вземане ответникът е изпаднал в
забава от изтичането на 30 –дневния срок от получаване на поканата за доброволно
изпълнение до завеждането на иска, а именно на 14.04.2019 г. Ищецът претендира
обезщетение за забава за периода 18.05.2020 г. – 18.02.2023 г., като предвид
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава преди началната дата на
претендирания период, то предявеният иск се явява основателен. Следва да се
отбележи, че изчислената от съда законна лихва по реда на чл. 162 ГПК при
съобразяване на времето, през което не се дължи лихва предвид извънредното
положение, е в размер по-голям от претендирания.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
3
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство, които са в размер 25 лева - заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство, които са в
размер 50 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЗАД .........” АД, по реда
на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, че
З................” АД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. ................, ул.
........... ДЪЛЖИ НА ЗАД „................ АД, ЕИК .............. със седалище и адрес на
управление: гр. ..................... сумата 412,34 лв., представляваща неплатена част от
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „.......... от настъпило на
14.09.2018 г. в гр. ................ ПТП и обичайни ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.05.2023 г., до окончателното погасяване и сумата 125,54 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главница за периода от 18.05.2020 г. до
18.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 15429/31.05.2023 г. по ч.гр.д. № 26770/2023 г., по описа на СРС, 157
с-в.
ОСЪЖДА З................” АД, ЕИК ................., със седалище и адрес на
управление: гр. ................, ул. ........... да заплати на „................ АД, ЕИК .............. със
седалище и адрес на управление: гр. ................, ул. ................. представлявано от
изпълнителните директори М.............. ............. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата
от 75 лв. – разноски в заповедното производство и сумата 450 лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4