Р Е Ш Е Н И Е
№….........../18.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13897 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от ЕТ „Л.Г.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество следните
суми: сумата от 1549,82 лв.,
представляваща главница за незаплатена електроенергия по фактури, издадени за
периода от 30.06.2011 г. до 08.10.2012 г. за обект на потребление с абонатен № ***
и клиентски № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 18.12.2014 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 520,67 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от падежа на всяка
фактура до 05.12.2014 г., както и сумата
от 343,88 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатена
държавна такса от 41,41 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 302,47 лв.,
вземанията за които суми са предмет
на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2019***04*** по описа на ЧСИ ***с рег. № *** на КЧСИ и
район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. № 16201/2014 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16201/2014 г. по описа на Районен съд - Варна е издаден изпълнителен
лист, с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1549,82 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури издадени за
периода от 30.06.2011 г. до 08.10.2012 г. за обект с абонатен № ***, клиентски
№***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
в съда - 18.12.2014 г., до окончателното изплащане на задължението, и мораторна
лихва в размер на 520,67 лв. за периода от падежа за всяка фактура до
05.12.2014 г., както и направените по делото съдебно- деловодни разноски в
размер на 41,41 лв. Въз основа на изпълнителния лист
е образувано изпълнително дело № 2015***0401159 по описа на ЧСИ
***с peг. № *** на КЧСИ,
като последното изпълнително действие по делото е извършено на 16.12.2015 г.,
когато взискателят (настоящ ответник) е подал молба с искане за налагане на
възбрана върху недвижим имот на длъжника. На 19.03.2019 г. с постановление на
ЧСИ е прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз
основа на същия изпълнителен лист на 22.07.2019 г. е образувано ново
изпълнително дело № 2019***04*** по описа на ЧСИ Илияна Станчева, по което
взискател е отново ответникът "Енерго - Про Продажби" АД.
Ищецът счита, че
вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист се погасяват с тригодишната
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като се позовава на Тълкувателно решение №
3/2011 г., ОСГТК на ВКС. Намира, че изпълнителното производство е прекратено по
право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и е започнала да тече нова
давност на 16.12.2015 г., когато е извършено последното изпълнително действие,
респ. същата е изтекла на 16.12.2018 г. Новото изпълнително дело № 2019***04***
е образувано на 22.07.2019 г., тоест след изтичане на погасителната давност за
вземанията, поради което същото е незаконосъобразно, предвид погасеното право
на ответника на принудително изпълнение.
По изложените
съображения по същество моли да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите, предмет на
принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело и претендира сторените
по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Атанас Вълчев, поддържа исковата молба и моли за
уважаване на предявения иск. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила и
същата има ефект на установяване със сила на пресъдено
нещо дължимостта на вземанията между страните, респ. за същите е приложима
петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давността е прекъсната още с
подаването на молбата за образуването на изп. дело №
2015***0401159 по описа на ЧСИ Илияна Станчева, доколкото в нея взискателят е
направил искане за проучване имущественото състояние на длъжника и прилагане на
определен изпълнителен способ – запор на движими вещи, възбрана, опис. Отделно
от това, давността е прекъсвана и с предприетите в рамките на принудителното
изпълнение изпълнителни действия, а именно: запор на МПС от 14.10.2015 г. и
възбрани от 13.10.2015 г. и от 15.12.2015 г. Последно давността е прекъсната с
наложената възбрана на 15.12.2015 г. и от тази дата е започнала да тече нова
петгодишна давност, която не е изтекла към момента на образуване на новото
изпълнително дело № 2019***04*** въз основа на същия изпълнителен лист. По
изпълнителното дело също са извършени изпълнителни действия – запор на МПС от
23.07.2019 г., запор на банкови сметки от 25.07.2019 г. и възбрана от
19.09.2019 г., всяко от които е предприето преди да е изтекла новата петгодишна
давност и е прекъснало същата.
По изложените аргументи моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Идентично искане ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Василики Сиапера,
поддържа в открито съдебно заседание и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16201/2014 г. по описа на Районен съд - Варна е издаден изпълнителен лист, с
който ищецът ЕТ „Л.Г.“, ЕИК ***, е осъден да заплати на ответника „Е.П.” АД,
ЕИК ***, процесните суми за
главница за незаплатена електроенергия от 1549,82 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 18.12.2014 г., до окончателното изплащане на
задължението, обезщетение за забава от 520,67 лв., начислено за периода от
падежа на всяка фактура до 05.12.2014 г., както и разноски по делото от 343,88
лв. Същото се установява и от приобщения изпълнителен лист, в който е посочено,
че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила на 28.01.2015
г. (л. 9).
От материалите по приобщеното изпълнително дело № 2015***0401159
по описа на ЧСИ ***с peг. №
*** на КЧСИ се изяснява, че същото е образувано по
молба на „Е.П.” АД срещу ищеца ЕТ
„Л.Г.“ въз основа на издадения изпълнителен лист, като взискателят е отправил
искане за налагане на запор на вземания на длъжника и възбрана на недвижими
имоти. В хода на принудителното изпълнение са извършени редица изпълнителни
действия, а именно: наложен е запор върху пенсията на длъжника Гено Дачев
Генов, вписани са възбрани върху негови недвижими имоти, последната от които на
16.12.2015 г. (л. 63 от изп. дело) и на 06.02.2019 г.
е наложен запор на вземанията на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД
(л. 73 от изп. дело). По молба на длъжника с
постановление от 19.03.2019 г. изпълнителното дело е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и са вдигнати наложените възбрани и запори.
Видно от материалите по приобщеното изпълнително дело №
2019***04*** по описа на ЧСИ ***с peг.
№ *** на КЧСИ, въз основа на изпълнителния лист от
05.05.2015 г. по ч.гр.д. № 16201/2014 г. по описа на
Районен съд – Варна и изпълнителен лист от 18.12.2018 г. по ч.гр.д. № ***г.
ответникът е предприел ново принудително изпълнение срещу ищеца, като
изпълнителното дело е образувано на 23.07.2019 г. и по същото са предприето
изпълнителни действия, вкл. са наложени запори върху МПС на длъжника и върху негови
вземания в „Централна кооперативна банка“ АД, както и възбрани върху недвижими
имоти.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен
иск е с правно основание чл. 439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда
възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението
чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно
основателността на иска е обусловена от наличието на юридически факти,
настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или погасяване
на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. Съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти.
В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно изтекла погасителна давност за вземанията,
като се позовава на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Страните не спорят, а и от обсъдените писмени доказателства се установява наличието
на образувани две изпълнителни производства за принудително събиране на вземанията
- предмет на иска, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение. Правният спор се съсредоточава върху
приложимия давностен срок за погасяване на процесните
вземания.
Настоящият съдебен състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение
следва да се приравни по правни последици на съдебно решение, респ. за
установените в заповедното производство вземания да се приложи регламентираната
в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност. Този извод следва от обстоятелството,
че както осъдителните съдебни решения, така и заповедите за изпълнение по чл.
410 и чл. 417 ГПК имат, освен изпълнителна сила, още и установително
действие и стабилитет. След влизането им в сила е недопустимо воденето на
последващ съдебен процес за същото вземане между същите страни, а установените с
тези актове вземания подлежат на преразглеждане само по реда на изрично
нормативно установени извънредни способи, приложими при изчерпателно изброени
предпоставки за това (чл. 424 ГПК за заповедите за изпълнение, чл. 303 и сл. ГПК за решенията, чл. 240 ГПК за неприсъствените решения). Незачитането на тези
последици на заповедта за изпълнение неоправдано би поставило кредитора, избрал
да защити своето притезателно право по реда на
заповедното производство, в по-неблагоприятно положение, отколкото би имал като
ищец в общия исков процес за същото вземане. Подобно разрешение не кореспондира
със същността на заповедното производство като защита – санкция при
незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в
неизпълнение на изискуемо вземане, и на целта на това производство да се
създаде съдебно изпълнително основание по облекчен ред, когато вземането не се
изпълнява, макар че не се оспорва.
Следователно с влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е
започнала да тече нова давност, която е петгодишна.
Съгласно разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. В теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището,
че при т. нар. „перемпция“ прекратяването настъпва по
силата на закона, като не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а
издаденото от последния постановление има само декларативен характер. Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в
хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др.
От обсъдените писмени доказателства се установява, че
последното изпълнително действие по изпълнително дело № 2015***0401159 по описа
на ЧСИ ***е извършено на 16.12.2015 г., когато е вписана възбрана
върху собствен на длъжника недвижим имот. От посочената дата е започнал да тече
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. същият е изтекъл на 16.12.2017
г., когато изпълнителното производство е прекратено по право. От 16.12.2015 г. е
започнала да тече нова петгодишна давност за вземанията, която към 23.07.2019
г., когато е образувано второто изпълнително дело № 2019***04*** по
описа на ЧСИ Илияна Станчева, все още не е изтекла, като същата е прекъсната и с всяко от извършените
изпълнителните действия по посоченото изпълнително дело.
С оглед на гореизложеното, предявеният
иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Л.Г.“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество следните суми: сумата
от 1549,82 лв. (хиляда петстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща главница за незаплатена електроенергия по фактури,
издадени за периода от 30.06.2011 г. до 08.10.2012 г. за обект на потребление с
абонатен № *** и клиентски № ***, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 18.12.2014 г., до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 520,67 лв.
(петстотин и двадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от падежа на всяка фактура до
05.12.2014 г., както и сумата от 343,88
лв. (триста четиридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса от 41,41 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 302,47
лв., вземанията за които суми са предмет
на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2019***04*** по описа на ЧСИ ***с рег. № *** на КЧСИ и
район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 16201/2014 г. по описа на Районен съд – Варна;
ОСЪЖДА ЕТ „Л.Г.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 100 лв. (сто лева) за
сторените по делото разноски за юрисконсултско адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, след
13.04.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: