РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. ХАСКОВО, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20215600500706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. А. А. против Решение № 260130/
14.07.2021 г. по гр. д. № 1360/2020 г. на Районен съд – Димитровград, с което
е признато за установено, че дължи на „Първа инвестиционна банка” АД
сумата от 4000 лв., представляваща главница - неизплатено задължение по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по Разплащателна сметка № *** г., договорна
лихва за времето от 08.07.2017 г. до 08.07.2020 г. в размер на 2170 лв.,
законна лихва за времето от 09.07.2020 г. до 27.07.2020 г. в размер на 21. 11
лв., разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита в размер на
24 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г.,
за което е издадена Заповед № 350/30.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по гр. д. № 782/ 2020 г. по описа на РС –
Димитровград.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като се оспорват изводите на районния съд за
валидност на договора и за липса на изтекла погасителна давност.
Жалбоподателят иска да се отмени обжалваното решение, вместо което се
постанови ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове.
1
Въззиваемият „Първа инвестиционна банка” АД оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Между страните по делото е сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка №*** г. за срок от две година, който се
подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в общите
условия на банката.
От заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че усвоеният банков кредит - овърдрафт по картовата
разплащателна сметка на П.А. за периода от 08.11.2007 г. до 23.02.2021г. е в
размер на 7640 лв. Всички изтеглени чрез кредитната карта суми са от АТМ,
като последното теглене е на 10.04.2012 г. Общият размер на неиздължената
главница е 4000 лв., дължимата възнаградителна лихва за периода 19.04.2012
г. - 20.12.2016 г. е 8295. 85лв., а за периода от 08.07.2017 г. до 08.07.2020г. -
2170 лв. при лихвен процент от 18%. Законната лихва за времето от
09.07.2020 г. до 27.07.2020 г. е в размер на 21. 11 лв.
С Покана, връчена на ответницата П.А. на 18.06.2020 г., „Първа
инвестиционна банка” АД я уведомила, че към 13.05.2020 г. задълженията й
към банката са в общ размер на 19862. 09 лв., като й е предоставен 7 - дневен
срок за доброволното им погасяване.
На 28.07.2020 г. „Първа инвестиционна банка” АД депозирала в РС -
Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК за сумата от 4000 лв. - главница, непогасена договорна лихва за времето
от 19.04.2012г. до 08.07.2020г. в размер на 10850. 54 лв., непогасена
наказателна лихва за времето от 08. 05. 2012 г. до 12.03.2020 г. в размер на
4923. 18 лв., непогасена наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. до
08.07.2020 г. в размер на 128. 41 лв., законна лихва за периода 09.07.2020 г. до
27.07.2020 г. в размер на 21. 11 лв., годишна такса за поддръжка за 2012 г. и
2013 г. в размер на 78 лв., разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост в размер на 24 лв., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 28.07.2020 г., което е уважено изцяло със заповед за изпълнение от
30.07.2020 г. по ч. гр. д. № 782/ 2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Между страните е сключен на 18.09.2007 г. договор за овърдрафт
кредит, по отношение на който ответницата П.А.А. оспорва валидността на
клаузата за автоматично продължаване на срока на договора поради
противоречието й със ЗЗП. Според т. 3 от договора срокът за ползване на
овърдрафта е до 18.09.2009 г., който се подновява автоматично при
2
условията, предвидени в общите условия на банката. В т. 36. 1 от общите
условия е предвидено, че срокът за ползване на овърдрафта се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че титулярят не
е уведомил банката за прекратяване на договора най – малко 60 дни преди
изтичане на текущия срок, респ. банката не е уведомила титуляря за
прекратяване за прекратяване на договора най - малко 30 дни преди изтичане
на текущия срок. Цитираната клауза от общите условия съдържа признаците
на чл. 143, т. 9 ЗЗП, тъй като срокът, в който потребителят следва да заяви
изрично желанието си за прекратяване – най - малко 2 месеца преди
изтичането му, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича. При
определяне на крайния срок, до който потребителят следва да заяви
желанието си прекратяване на договора, пропускането на който води до
автоматичното му продължаване, следва да се държи сметка за интересите и
на двете страни: от една страна, в интерес на потребителя е този срок да бъде
максимално близък до изтичане срока на договора, за да има повече време да
прецени интереса си от неговото продължаване, а, от друга, в интерес на
търговеца е този момент да бъде достатъчно отдалечен от изтичане на срока,
за да подготви технически прекратяването му и да оптимизира дейността си.
В случая с оглед характера на процесния договора и предмета на дейност на
търговеца следва да се приеме, че оптималният срок, до който потребителят
следва да заяви желанието си за прекратяване на договора, е 15 дни преди
изтичането му, който е достатъчен за банката да подготви технически
прекратяването му. Уговарянето на по – дълъг срок е в разрез с изискването за
добросъвестност по чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като накърнява правото на
потребителя да се откаже от договора, ако междувременно е отпаднала
нуждата му от него. В този смисъл клаузата по т. 36. 1 от общите условия,
според която кредитополучателят следва най – малко 2 месеца пред изтичане
на договора да заяви желанието си за прекратяването му, попада в хипотезата
на чл. 143, т. 9 ЗЗП, което я прави неравноправна и неприложима между
страните.
Разпоредбата на чл. 143, т. 9 ЗЗП, предишна т. 8а, е в сила от 01.08.2015
г. (ДВ бр. 57/ 2015 г.). Принцип в гражданското право е, че валидността на
правните сделки се преценя към момента на извършването им и последващата
промяна на правната уредба не касае тяхната действителност. В областта на
потребителското право, обаче, при което основен приоритет е защита правата
на потребителите като по – слабата в икономическо отношение страна,
промяната на правната уредба следва да се прилага и за заварените случаи от
влизането й в сила, тъй като в противен случаи ще се стигне до нееднакво
третиране на потребителите, обвързани от едни и същи неравноправни
клаузи. Следователно клаузата на т. 36. 1 от общите условия е престанала да
действа от 01.08.2015 г. и предвид липсата на възможност за автоматичното
продължаване на договора едногодишният срок от последното му
продължаване на 18.09.2014 г. е изтекъл на 18.09.2015 г. Прекратяването на
договора за кредит е направило изискуеми вземанията на банката за
3
непогасената главница и начислените до 18.09.2015 г. лихви, от който момент
е започнала да тече и погасителна давност.
От заключението на приетата от районния съд съдебно – счетоводна
експертиза е видно, че последното теглене от АТМ устройство чрез
кредитната карта е на 10.04.2012 г., като общият размер на непогасената
главница е 4000 лв. Както се отбеляза по – горе, вземането за непогасената
главница е станало изискуемо с изтичане срока на договора за кредит на
18.09.2015 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
28.07.2020 г., т. е. преди изтичане на общата 5 годишна давност по чл. 110
ЗЗД, поради което правилно на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 116, б. „б“
ЗЗД районният съд е приел, че вземането не е погасено по давност. Поради
това, като е уважил предявения иск за непогасената главница от 4000 лв.,
районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди в тази част.
Обжалваното решение е неправилно в частта, в която районният съд е
уважил предявения иск за договорни лихви за периода 08.07.2017 г. –
27.07.2020 г. в размер на 2170 лв. Вземането за договорните лихви е станало
изискуемо с прекратяване на договора на 18.09.2015 г. и тъй като не е
предявено в тригодишния срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е погасено по давност. В
тази част решението следва да се отмени, вместо което се постанови ново, с
което искът се отхвърли като неоснователен.
Решението следва да се отмени и в частта, в която е уважен предявеният
иск за разноски за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита в
размер на 24 лв., тъй като изискуемостта на вземанията е настъпила с
изтичане срока на договора, поради което уведомяването на длъжника за
предсрочната му изискуемост не е било необходимо.
В частта относно уваженият иск за законна лихва (обезщетение за
забава) върху главницата в размер на 21. 11 лв. за периода 09.07.2020 г. –
27.07.2020 г. решението е правилно и следва да се потвърди.
Решението в частта, в която „Първа инвестиционна банка” АД е
осъдена да заплати на П. А.А. направените по ч. гр. д. № 782/ 2020 г. на РС –
Димитровград разноски в размер на 572. 66 лв., е влязло в сила поради
необжалването му.
При това положение следва да се ревизират направените в заповедното
производство разноски, като съобразно установеният размер на дължимите
вземания ответницата П.А.А. следва да заплати на „Първа инвестиционна
банка” АД сумата от 230. 42 лв. за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед крайният резултат от спора решението следва да се ревизира и в
частта относно дължимите в исковото производството разноски. Предвид
уваженият размер на предявените искове П. А. А. следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски за ДТ, вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 779. 96 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответницата следва да се присъдят разноски в 524. 12 лв. съобразно
4
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260130/ 14.07.2021 г. по гр. д. № 1360/2020 г. на
Районен съд – Димитровград в частта, в която признато за установено по
отношение на П. А. А., че дължи на „Първа инвестиционна банка” АД
договорна лихва за времето от 08.07.2017 г. до 08.07.2020 г. в размер на 2170
лв., разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита в размер на
24 лв., в частта, в която П. А.А. е осъдена да заплати на „Първа
инвестиционна банка” АД разноски по ч. гр. д. № 782/ 2020 г. в размер на 170.
07 лв., разноски по делото в размер на 829. 06 лв., както и в частта, в която
„Първа инвестиционна банка” АД е осъдена да заплати на П. А.А. разноски
по делото в размер на 6. 33 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Първа инвестиционна банка” АД против
П. А.АТ. иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата от 2170 лв.,
представляваща договорна лихва за времето от 08.07.2017 г. до 08.07.2020 г.,
както и предявения иск по чл. 422 ГПК за сумата от 24 лв. - разноски за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260130/ 14.07.2021 г. по гр. д. №
1360/2020 г. на Районен съд – Димитровград в частта, в която е признато за
установено по отношение на П. А. А., че дължи на „Първа инвестиционна
банка” АД сумата от 4000 лв., представляваща главница - неизплатено
задължение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по Разплащателна сметка № *** г.,
както и сумата от 21. 11 лв. - законна лихва за времето от 09.07.2020 г. до
27.07.2020 г.
ОСЪЖДА П. А.А. да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД
сумата от 230. 43 лв. - разноски по ч. гр. д. № 224/ 2015 г. на РС –
Димитровград.
ОСЪЖДА П. А.А. да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД
направените по делото разноски в размер на 779. 96 лв.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД да заплати на П. А.А.
направените по делото разноски в размер на 524. 12 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6