№ 1145
гр. С., 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ася Събева
Ралица Д.а
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело №
20231000500165 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивни жалби на Р. Г. Л. срещу
решение № 95/ 29.09.2022г. на СОС, 3ти първоинстанционен търговски
състав, постановено по т.д. № 105/21г. в частта, в която е отхвърлен искът
му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 50 000 лв. до 100
000лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и срещу решение №
133/29.11.2022г., постановено от същия съд, състав и по същото дело по реда
на чл.250 от ГПК.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от „ЗАД
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД в частта, в която предявеният иск по чл.432,
ал.1 от КЗе уважен за сумата от 50 000 лв.
Жалбоподателят – ищец твърди, че в атакуваната от него част
първоинстанционното решение е постановено в протИ.речие на материалния
закон и процесуалните правила и е необосновано. Съдът неправилно е
приложил чл.52 от ЗЗД и регламентирания в него принцип за справедлИ.ст.
Определеното обезщетение не отразява действителната тежест на вредите и
търпените от него болки и страдания. То е занижено по размер. Съдът не е
съобразил получените травми и усложненията, довели до няколко
1
оперативни интервенции. Към настоящият момент той все още не е
възстановен напълно като функциите на крайника няма да бъдат
възстановени в пълен обем. При определяне на обезщетението е допуснато
отклонение от практиката на ВКС и не са съобразени застрахователните
лимити. Претендира присъждане на законната лихва от 17.05.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Счита решението, постановено
по реда на чл.250 от ГПК за неправилно. Съдът е приел в основният съдебен
акт, че лихва не се дължи изобщо, тъй като не е посочил банкова сметка.
Това не го поставя в забава по чл.95 от ЗЗД.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
от него част и да постанови друго, с което да уважи иска над сумата от 50 000
лв. до предявения размер от 100 000 лв., както и да отмени решението по
реда на чл.250 от ГПК и да му присъди законната лихва от 17.05.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че в атакуваната от него част
решението на СГС е неправилно и постановено в при допуснати процесуални
нарушения. Съдът е допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД като е надценил
търпените от ищеца болки и страдания. Подценил е факта, че
възстановителният период е протекъл бързо за подобен род травма. От
събраните медицински документи и заключението на медицинската
експертиза се установява, че получените травми не са с голям интензитет и
бързо са отшумели. Не е доказано ищецът да е провел адекватно лечение след
инцидента. Присъденото обезщетение е прекомерно по размер.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск по
чл.432, ал.1 КЗ или да намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
Страните в съдебно заседание чрез процесуалните си представители
оспорват взаимно жалбите.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ . В исковата молба ищецът Р.
2
Л. твърди, че на 28.01.2021г. около 00.20ч. е управлявал автобус марка
„Илизар“ с рег. № ******** по автомагистрала „Хемус“ с посока на
движение гр. Варна. Движел се е в средната лента на движение и на
километър 397ми, движещият се в най- крайна лява лента влекач „Ивеко“
АС440ЛСНГ с рег. № *******, управляван от Г. И. К., е навлязъл изведнъж в
неговата лента за движение и ищецът не е могъл да избегне удара. Виновен за
настъпването на ПТП е водачът К., който е нарушил правилата за движение
по пътищата и му е отнел предимството. Получил е следните травми при
инцидента: множествени счупвания на подбедрицата открити в дясно, голяма
разкъсно- контузна рана в областта на дисталната дясна подбедрица с размер
на 15 см. и от 3 см., разкъсно- контузни рани в размер на около 1 см. в
областта на средната трета на дясната подбедрица, една от които в областта
на фрактурата. За наместване на костите е извършена операция на
29.01.2021г. като му е поставена вътрешна фиксация на тибията и фабулата.
Търпял е изключително интензивни болки и страдания. Собственикът на
Влекач „Ивеко“ е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника. Затова ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., в едно
със законната лихва от 28.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва иска. Не оспорва
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за влекач
„Ивеко“ с рег. № ******** и за полуремарке с рег. № ********. Оспорва
вината на водача на влекача К.. Прави възражение за съпричиняване на
вредата, тъй като ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е
управлявал автобус „Илизар“ с несъобразена с пътните условия скорост,
нарушил е чл.20 и чл.21 от ЗДвП и с неправилно поставен предпазен колан.
Оспорва механизма на ПТП като поддържа, че той не отговаря на описания в
исковата молба. Оспорва всички твърдения, посочени в исковата молба.
Ответникът поддържа, че заболяването при ищеца е било с подобрение,
липсват медицински документи, обвързани с проследяване на здравословното
му състояние и относно възстановителния процес. Поисканото обезщетение
за неимуществени вреди е прекомерно по размер.
Безспорно е, че 28.01.2021г. е настъпило описаното в исковата молба
3
ПТП. За него е съставен Констативен протокол за ПТП № 134/ 28.01.2021г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и скица към него.
Не се спори и е обявено за безспорно обстоятелството, че за товарен
автомобил Влекач „ Ивеко“ с рег. № ******** и полуремарке „Шпитско“ с
рег. № ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника към момента на ПТП.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 17.02.2021г. С писмо
от 05.03.2021г. застрахователят е поискал от Р. Л. да представи документи. С
писмо от 14.05.2021г. е отказал да изплати такова.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил
медицински документи-епикриза от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД за
периода 28.01.2021г. до 05.02.2021г., епикриза от ВМА- МБАЛ С. – 3бр.,
болнични листа за разрешен отпуск за временна работоспособност за периода
28.01.2021г. до 16.07.2021г.
В ходса на процеса са представени решение на ТЕЛК и болнични листа
за периода 17.07.2021г. до 01.04.2022г.
Приета е справка от НОИ по отношение на ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът е представил писмото, с
което е отказал на Р. Л. да му изплати обезщетение за неимуществени вреди и
доказателства за връчването му на ищеца .
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар КСМД и
автоексперт. В медицинската си част заключението е установило
травматичните увреждания, получени от Р. Л.: многофрагментарно
раздробяващо счупване на костите на дясната подбедрица- дясната
голямопищялна кост и малката пищялна кост на две места, четири разкъсно –
контузни рани в областта на дясната подбедрица. Посочено е проведеното
лечение, продължителността на лечебния и възстановителен период.
Затруднението на движението на долния десен крайник при нормално
протичане на възстановителния процес е 7-8 месеца, а при ищеца този срок е
удължен поради настъпили усложнения. Крайникът не е възстановил в пълен
обем своята функция. Извършен е личен преглед на ищеца и е установено, че
4
има самостоятелна походка без помощни средства с накуцване. В съдебно
заседание вещото лице-лекар е допълнило заключението си чрез
допълнителни пояснения.
В автотехническата част на експертиза вещото лице е дало заключение
за мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, предотвратимостта
на удара, причините за настъпване на инцидента. Изготвена е скица на
местопроизшествието.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
безпристрастно.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Л.а е съпруга на ищеца и желае да свидетелства. Тя
заявява, че съпругът й е тръгнал на 27.01. на курс за гр. Варна. През нощта е
трябвало да пристигне, но не й се е обадил. Това е станало на 28.01. от
болницата. Тя споделя своите възприятия за здравословното състояние на
ищеца след инцидента, за лечебния и възстановителен период, както и че за
период от 4 месеца той не е могъл да се обслужва сам. Търпял е болки,
приемал е болкоуспокояващи, антибиотици и медикаменти за разреждане на
кръвта. Не е могъл да спи. Ищецът ходи на раздвижване, накуцва и се
оплаква от болка, които са по-леки.
Свидетелят Ц. е очевидец на ПТП. Заявява, че е станала свидетел на
пътен инцидент между автобус и камион. Той е станал през нощта на 27.01.
2021г. Била е пътник в автобуса и описва какво е възприела за настъпване на
произшествието, каква е била пътната обстановка, къде да се движели двете
МПС.
Свидетелят Ч. К. е бил водач на товарния автомобил и споделя своите
непосредствени впечатления от настъпването на ПТП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетелят Л.а ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради
близките между нея и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв.
Искът е отхвърлен до пълния предявен размер, отхвърлен е и искът за
5
присъждане на законната лихва.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ и
искане за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за
упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и
свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е
тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г.
по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. №
859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се
установява, че ищецът Л. е отправил писмена претенция към въззивника-
застраховател. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса, а в него
застрахователят е отказал да плати застрахователно обезщетение. С оглед на
това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
6
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на
влекач „Ивеко“ и ремарке „Шпитско“ е била застрахована при
жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. По делото не се спори относно механизма
му и получените увреждания от ищеца. Не се спори, че са настъпили
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования, поради което застрахователят е пасивно материално
легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и дължимостта на законната лихва .
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедлИ.ст- чл.52 от ЗЗД. СправедлИ.стта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е комплексна експертиза, която в медицинската си
част е посочила получените от ищеца травми: многофрагментарно
раздробяващо счупване на костите на дясната подбедрица- дясната
7
голямопищялна кост и малката пищялна кост на две места, четири разкъсно –
контузни рани в областта на дясната подбедрица. По своята същност те не са
жИ.тозастрашаващи. Останалите травми, изразяващи се в четири разкъсно-
контузни рани в областта на дясната подбедрица, по своя медико- биологичен
характер, са причинили на ищеца временно разстройство на здравето
неопасно за жИ.та, както и болки и страдания. Фрактурата на десния долен
крайник е създала временни затруднения в придвижването. Лечението при
ищеца, непосредствено след инцидента, е извършено в лечебно заведение в
гр. Варна, където е извършена оперативна интервенция с кръвна репозиция и
метална остеосинтеза на фрактурата. След това са извършени още три
оперативни интервенции във ВМА- С., състояли се на 17.03.2021г.,
25.05.2021г. и 11.06.2021г. Лечебният и възстановителен период е бил по-
продължителен в сравнения с нормално протичащият от 7-8 месеца. При Р.
Л. е повече от една година и се дължи на настъпили усложнения поради
продължителен процес на костно срастване. Към момента тази процес е
завършил, но са налице остатъчни прояви, свързани с ограничаване на
движението на глезенната става, болезненост при натоварване, които ще
останат пожизнено. Пострадалият се движи самостоятелно, но с накуцване.
По своя медикобиологичен характер фрактурата на дясната подбедрица е
довела до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за
период по- дълъг от 30 дни, в случая повече от една година. След всяка
оперативна интервенция ищецът е следвало да се движи с помощни средства
за период от 45 дни. Според свидетеля Л.а той не е имал възможност да се
обслужва сам, не е могъл да става като физиологичните нужди е задоволявал
в леглото. Това е продължило четири месеца. Приемал е медикаменти:
болкоуспокояващи, антибиотици и за разреждане на кръвта. Все още ходи на
раздвижване. Като съобрази, че има трайни негативни последици от
получените от ПТП травми, по- дългия възстановителен период с оглед
получените усложнения и четирите проведени оперативни интервенция,
свързани с поставянето и изваждането на метална остеосинтеза, счита, че
справедлив размер на дължимото обезщетение е 70 000лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2021г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при
8
справедлИ.то репариране на неимуществените вреди. / Р № 34/27.03.2020г. по
т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о., Р № 60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г.,
ВКС, I т.о./Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните
последици от тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са
предмет на доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене.
Определеният размер на обезщетение на Р. Л. от 70 000 лв. представлява
107 минимални работни заплати за страната за 2021г./650 лв. МРЗ за 2021г./
и 48 средно месечни заплати при 1454 лв. средно месечна работна заплата за
страната за месец януари на 2021г. Определеното обезщетение е съответно на
жизнения на стандарт на страната към праворелевантния момент.
Поради изложеното решението на СОС следва да се потвърди в частта,
в която предявеният иск е уважен за 50000лв. и в частта, в която е
отхвърлен над 70 000 лв. до пълния предявен размер. Решението трябва да се
отмени в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 50 000 лв. до 70 000лв.
По искането за присъждане на законната лихва.
С исковата молба тя се претендира от 28.01.2021г., т.е. от датата на
ПТП. С въззивната жалба срещу решението, постановено по чл.250 от ГПК тя
се претендира от 17.05.2021г., т.е. по чл.497 от КЗ- три месеца след
предявяване на писмената претенция пред застрахователя. Въззивният съд
приема изложеното в Р № 167/30.01.202г. по т.д. № 2273/18г., ВКС, II т.о., че
„непосочването на банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл. 380,
ал.3 КЗ, не касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание
за отказ за образуване на щета по застрахователната претенция и за
определяне на размера на застрахователното обезщетение. Непосочването на
банковата сметка от увреденото лице като кредитор възпрепятства
единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в хипотезата,
когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила
съдебно решение. Когато произнасянето по застрахователната претенция по
чл.498, ал.1 КЗ е отказ на застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано
с недължимост или недоказаност на същото по основание или размер,
въпреки представяне на изисканите от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3
КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от застрахователя
доказателства по реда и условията на чл. 106, ал. 3 КЗ, неизпълнението на
9
длъжника не е поради непосочване на банкова сметка от увреденото лице. В
този случай не е налице причинна връзка между неизпълнение на
задължението за посочването й и неизплащането на застрахователното
обезщетение. Така, според решение № 194 от 03.02.2016 г. по т.д. №
1890/2014 г. наI т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, забавата на
кредитора по чл.95, ал.1 ЗЗД е хипотеза, в която поведението на кредитора е в
причинна връзка с неизпълнението на длъжника. Забава на кредитора по
чл.380, ал.3 КЗ е налице само, ако неплащането на обезщетението се дължи
единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо
се дължимо по чл. 380, ал.1 вр. ал.3 КЗ съдействие от страна на кредитора за
изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на обезщетението.
Когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо,
не може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от
кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да
отпадат негативните последици на собствената му забава.
С оглед горното, ВКС приема, че когато застрахователят е в забава по
чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е определил дължим размер на застрахователно
обезщетение и оспорва изцяло претенцията на увреденото лице, включително
в съдебното производство по чл. 432, ал.1 КЗ, в хода на което е посочена от
увредения банкова сметка за изплащане на застрахователното обезщетение,
не е налице забава на кредитора по см. на чл.380, ал.3 КЗ за периода от
изпадане на длъжника в забава по чл.497, ал.1 КЗ до посочване от увреденото
лице на пълните и точни данни за
банковата сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението.“
В случая застрахователят е отказал плащане, тъй като е приел, че не са
налице елементите от фактическият състав на деликта, а именно
протИ.правно поведение. С отговора на исковата молба оспорването е в
същия смисъл. Той не е определил застрахователно обезщетение на
пострадалия, затова само отсъствието на данни за банковата му сметка не е
препятствала изплащането му. Затова ответното дружество е в забава и
дължи законната лихва от 17.05.2021г. до окончателното изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди, така както е поискана от ищеца.
Решението трябва да се отмени в частта, в която е отхвърлено искането
за заплащане за законната лихва, считано от 17.05.2021г. до окончателното
10
изплащане.
По разноските пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя -ответник се дължат
разноски за производството пред САС в размер на 300 лв.
Той следва да заплати държавна такса по сметка на СОС в размер на
400 лв. за уважената част от иска от въззивния съд.
Жалбоподателят- ищец е направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. Адв. К. се дължи
според уважената част от иска и то е в размер на 5 450лв. и още 3420 лв. за
производството пред СОС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 95/ 29.09.2022г. на СОС, 3ти първоинстанционен
търговски състав, постановено по т.д. № 105/21г. и решение №
133/29.11.2022г. постановено по реда на чл.250 от ГПК в частта, в която е
отхвърлено искането за присъждане на законната лихва върху обезщетение
за неимуществени вреди / чл.409 КЗ/, както и в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 50 000 лв. до 70 000лв.,
както и в частта, в която са присъдени разноски на „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД за първоинстанционното производство над сумата от 148, 50 лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. С.,
бул. „Г.М.Д.“ № 1 и със съдебен адрес: гр. С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 чрез адв. И.
Ц. да заплати на Р. Г. Л., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** и със
съдебен адрес: гр. С., бул. „***“ № **, ет.* чрез адв. С. Н. законната лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50 000лв., считано от 17.05.2021г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. С.,
бул. „Г.М.Д.“ № 1 и със съдебен адрес: гр. С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 чрез адв. И.
Ц. да заплати на Р. Г. Л., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** и със
съдебен адрес: гр. С., бул. „***“ № **, ет.* чрез адв. С. Н. още 20 000лв. /
двадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди на основание
11
чл.432, ал.1 от КЗ, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.05.2021г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът по чл.432, ал.1 от
КЗ е уважен за сумата от 50 000лв. и е отхвърлен над 70 000 лв. до пълния
предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА Р. Г. Л., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** и със
съдебен адрес: гр. С., бул. „***“ № **, ет.* чрез адв. С. Н. да заплати на „ЗАД
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 и
със съдебен адрес: гр. С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 чрез адв. И. Ц. сумата от 300 лв. /
триста лева / разноски пред САС.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. С.,
бул. „Г.М.Д.“ № 1 и със съдебен адрес: гр. С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 чрез адв. И.
Ц. да заплати на адв. С. К. Н., гр. С., бул. „***“ № **, ет.* сумата от 5 450 лв.
/ пет хиляди четиристотин и петдесет лева / адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв. за производството пред САС и още 3420 лв. / три хиляди
четиристотин и двадесет лева/ за производството пред СОС.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. С.,
бул. „Г.М.Д.“ № 1 и със съдебен адрес: гр. С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 чрез адв. И.
Ц. да заплати по сметка на СОС 400 лв. / четиристотин лева/ държавна такса.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е отхвърлено
искането за заплащане на законната лихва върху претендираното обезщетение
за периода от 28.01.2021г. до 16.05.2021г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12