Р Е Ш Е Н И Е №185
04.02.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 106/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.П.П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, чрез адв. Г. К.-П. против Електронен фиш Серия К, № 2593452 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди електронният
фиш да не съдържа задължителен реквизит на съдържанието си – дата на издаването
му, да не е посочено точно и ясно мястото на извършване на нарушението,
електронният фиш да е бил издаден извън предвидените в ЗАНН срокове за това.
Поддържа още техническото средство, с което е установено нарушението, да не
съответства на одобрения тип и да не е преминало последваща проверка. Взема
становище да е налице погрешна правна квалификация на нарушението. Оспорва да е
извършил вмененото му във вина административно нарушение. Моли електронният фиш
да бъде отменен. В постъпила допълнително по делото писмена молба жалбоподателят
поддържа жалбата и искането си за отмяна на ЕФ, моли делото да бъде разгледано
в негово отсъствие и претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят П. не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.П.П., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият
орган не разполага с разписка, от която да се установи датата на връчване на екземпляр
от електронния фиш на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме
за своевременно подадена, тъй като липсват данни срокът за обжалване въобще да
е започнал да тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това от писмо с вх. №
4427/20.01.2020 г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив се
установява, че в системата за управление на АНД има въведена дата на връчване
на електронния фиш 18.12.2019 г. Жалбата е подадена на 27.12.2019 г., установено
от датата на пощенското клеймо на плика, с който тя е изпратена, поради което
дори и ЕФ да е бил връчен на отразената дата 18.12.2019 г., то срокът по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП отново се явява спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следа да
бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 23.02.2019 г. в 14:44 часа в гр. Пловдив, на ул. „В.
Левски“ до № 121 в посока бул. „Дунав“ жалбоподателят В.П.П. управлявал лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** със скорост на движение от 78 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост
било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен
номер 11743ca. Стойността
на измерената скорост от техническото средство била 81 км/ч, като след
приспаднат толеранс от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на
движение от 78 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на
разрешената скорост с 28 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против
жалбоподателя П. бил издаден Електронен фиш Серия К № 2593452, с който му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № *** , е от одобрен
тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. (лист
23 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен
номер 11743ca е преминало
последваща периодична проверка на 11.10.2018 г. със заключение,
че същото съответства с одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване, включително защитни стикери.
Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3км/ч при движение
до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (рег. №
1030р-5526/25.02.2019 г.) се установява, че на дата 23.02.2019 г. мобилна
система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 11743ca е заснела статични изображения с
начален час на работа 11:30 ч. и краен час на работа 17:30 ч. и с място на
контрол гр. Пловдив, ул. „В. Левски“ до № 121, където е действало ограничение
на скоростта на движение от 50 км/ч.
От приложения към преписката снимков материал се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. №
*** е била 81 км/ч, а заснемането е било извършено на 23.02.2019 г. в 14:44
часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** (лист 12
от делото) се установява, че същото е собственост на жалбоподателя В.П.П..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул.
„В. Левски“ до № 121 в посока бул. „Дунав“; датата – 23.02.2019 г.; точният час
на извършване на нарушението – 14:44 ч.; регистрационният номер на МПС – *** ; собственикът,
на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят В.П.П.; описание
на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост 78 км/ч при
ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
***, че с ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. чл. 7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. беше отменен, поради което от 16.01.2018 г. мястото за
контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната
му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в
интернет страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не
съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Същевременно съдът намира, че установяването на
нарушението е извършено в съответствие с нормативно разписаните правила и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между
процесния електронен фиш и приложения към него клип от радар № 11743ca. От
Протокол за използване на АТСС се установява, че процесното техническо средство
е било позиционирано в гр. Пловдив, на ул. „В. Левски“ до № 121. Работата с
техническото средство е започнала на 23.02.2019 г. в 11:30 часа и е приключила
в 17:30 часа на същата дата. Именно в този времеви интервал е заснето и
процесното статично изображение от техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca.
Неоснователно е възражението за издаване на
електронния фиш в нарушение на правилото по чл. 34 от ЗАНН чрез непосочването
на дата на издаване на електронния фиш. Няма как непосочването на
обстоятелство, което не съставлява част от задължителното съдържание на
обжалвания акт, а именно дата на издаване, да влече неговата
незаконосъобразност. Съдът вече изложи мотивите си защо приема задължителните
реквизити на съдържанието на ЕФ да са били надлежно спазени. Следва да се посочи,
че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим режимът на чл.
34 от ЗАНН в смисъла, вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не се
съставя, като в този смисъл е и трайната съдебна практика (така Решение № 1315 от 24.06.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1282/2015 г. на Административен съд – Пловдив). Електронният фиш по
силата на закона представлява не изявление на определен орган, а електронно
такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на
което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи, което обстоятелство в случая е
спазено. В тази връзка неоснователно се явява възражението за допуснато
нарушение по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за
съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на
наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване
на електронните фишове. В производството по издаване на електронен фиш се
прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за
неуредените случаи. В хипотезата с издаване на електронния фиш не са предвидени
два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и
връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на
наказателно постановление. Електронният фиш е едновременно и двете. В него се
съдържа описание на нарушението, което се констатира с техническо средство, и се
налага наказание, предвидено в закона (така Решение
№ 2013 от 18.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1962/2019 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение №
786 от 08.04.2019 г. по к.а.н.д. № 3876/2018 г. на Административен съд –
Пловдив).
Сроковете, които се преценяват в настоящото
производство, са давностните срокове за налагане на наказанието. Дори и да се
предположи, че волята на жалбоподателя е била да направи възражения за изтекла
давност, то това възражение отново би бил неоснователно. Продължителността на давността
съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл.
11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ред. -
изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г.
Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на
нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от
прекратяването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН,
ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила
съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице, след което
започва да тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от
време давността е била спирана или прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК вр.
чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 23.02.2019 г.,
т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на приложимата давност е 4 година и 6
месеца, с изтичането на който административнонаказателното преследване за
извършеното административно нарушение се изключва. Видно е, че срокът на
давността не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт, поради
което възражението е неоснователно.
Неоснователно е и твърдението да не е надлежно
индивидуализирано мястото на извършване на нарушението. Посочено е в
електронния фиш, че деянието е осъществено в гр. Пловдив, на ул. „В. Левски“ до
№ 121 в посока бул. „Дунав“. Така направеното описание позволява мястото на
извършване на нарушението да бъде отграничено от кое да е друго място, като не
възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателя в нарушение на установените правила. Съдът приема, че описанието
на нарушението отговаря на стандарта по чл.57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а възражението
е неоснователно.
Оборено от доказателствата по делото е и възражението,
че процесното техническо средство не е било изправно и не е преминало
последваща периодична проверка. Фактът, че техническото средство отговаря на
одобрения тип е доказан по делото от постъпилия протокол от проверка №
59-С-ИСИ/11.10.2018 г. Периодичността на извършваните проверки на лазарни
скоростомери е една година, поради което при използването си на 23.02.2019 г.
това действие е било в обхвата на последната успешно премината периодична
проверка. По тези съображения съдът намери възражението за неоснователно, а
измерването на скоростта на движение е извършено от одобрен тип средство за
измерване, преминало последваща периодична проверка.
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен
състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен
материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което
му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на 23.02.2019
г. в 14:44 часа в гр. Пловдив, ул. „В. Левски“ е управлявал лек автомобил „Ауди
А 3“ с рег. № *** , като се е движил със скорост от 78 км/ч при разрешена
скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при
форма на вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е
управлявал моторно превозно средство, с каква скорост се е движил, както и
какво е действащото ограничение при движение в населено място и на посочения
пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на
извършеното превишаване на ограничението на скоростта на движение.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на
жалбоподателя. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства
жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното
движение на 23.02.2019 г. на собствения му лек автомобил с превишена скорост и
в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на автомобила
от друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.
Следователно установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на
превозното средство се смята за извършител на нарушението, санкционирано с
електронния фиш, се явява необорена, а издаването на процесния ЕФ против
жалбоподателя е направено при правилно приложение на закона.
Несподелимо е възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение чрез неправилна правна квалификация на извършеното
нарушение. Последното е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Това е законовата разпоредба, в която е разписано конкретното задължение за
водачите на пътни превозни средства за определено поведение, чието неизпълнение
ще осъществява състав на административно нарушение, а именно забрана за водач
на пътно превозно средство за движение със скорост над максимално разрешената. Тъй
като стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава, не е била сигнализирана
с пътен знак и не е била различна от посочената в ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, то правната
квалификация на нарушението е правилно определена, а нарушение на закона не е
допуснато.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Съдът счита,
че правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 28 км/ч, поради което то
попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират
случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в
населено място. Съдът намира и че правилно е била установена превишената
стойност на скоростта от 78 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в
него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта,
както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената
скорост, която в случая по делото се установи да е 81 км/ч, се извадят 3 км/ч
толеранс в полза на водача. След извършване на изчислението се получава и
установената стойност на скоростта, а именно 78 км/ч, каквато стойност е
посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 50
км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 28 км/ч. По тези
съображения съдът намира и че не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост. Съобразявайки, че видът и размерът на
приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, то
съдът приема, че наложеното наказание е правилно определено и не се налице основания
за неговото изменение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв трябва да бъде
потвърден.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за
присъждането на разноски е неоснователно.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 2593452 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на В.П.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ