Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІV състав, в публично
заседание на 01.10.2018г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ МАЯ НЕДКОВА
секретар :НИНА
ИВАНОВА
разгледа докладваното
от председателя на състава
гр. д. № 1456 по описа за
2018г.
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба от Б.П.З., депозирана
чрез пълномощник- адвокат М.П., срещу решение № 1919/ 08.05.2018г., по гр.д.№
13663/ 2016г. на Варненски районен съд-XVI
състав, с което съдът е отхвърлил предявените искове срещу „ Мигрен“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Милко К. Иванов, както следва:
-иск с правно основание чл. 128, ал.2 вр.
чл.121, ал.3 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудово
възнаграждение в размер на 19736.90лв.
, представляващо разликата между полученото от него трудово възнаграждение за
периода от м.08.2013г. до м.05.2014г.,и минималната часова ставка на
Обединеното кралство Великобритания;
-иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за заплати на
ищеца сумата 4619.88лв.- обезщетение за забава върху сумата 19736.90лв. ,за периода от
21.07.2014г. до датата на предявяване на
иска- 07.11.2016г., поради неоснователност.
Присъдени са разноски,на основание чл.78, ал.
3 ГПК в размер на 1850лв.
Излага съображения за неправилност на
решението, поради незаконосъобразност и необоснованост. Счита, че съдът не е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства ,
конкретното съдържание на сключения трудов договор на 31.07.2013г., в сила от
01.08.2013г., и издадените три командировъчни заповеди от 31.07.2013г.,
20.01.2014г., 27.04.2014г., с които е командирован за извършване на
международни транспортни услуги до страни- членки на Европейския съюз, при
уговорено дневно възнаграждение в размер на 27 евро. През периода на
командироване е пребивавал повече от 30 дни без
прекъсване в една или няколко от държавите, посочени в заповедта, поради
което е налице изменение на мястото на работа по смисъла на чл. 121 от КТ. Според жалбоподателя минималното заплащане
при командироване в държави от ЕС следва да се определи по съществуващите
минимални ставки във Великобритания- 6.31 паунда на час, които са
по-благоприятни за него. Искането е за отмяна на решението и постановяване на
друго, с което исковите претенции да се уважат в пълен размер. Представя
писмена защита.
Въззиваемата страна- „ Миген“ ЕООД, чрез адвокат Н.С., представя писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна по всички възражения срещу
решението.
Съставът на Варненския окръжен съд, съобразно
становищата на страните и писмените доказателства към делото, преценявани при
условията на чл.269 от ГПК и чл.235, ал.2 от ГПК , констатира :
Производството пред районен съд е образувано
по предявени обективно съединени осъдителни искове на Б.П.З. срещу
„Миген“ ЕООД, със седалище и адрес на управление- с.Черковна, община Провадия,
за сумата 19736.90лв., сбор от
дължимо и неизплатено от ответника трудово възнаграждение по периоди: - август
2013г.- 1564.88 паунд / 3584.22 лв./;септември 2013г.- 1514.40 паунда
/3599.91лв.;октомври 2013г.-1564.88 паунда/ 3599.91лв./; ноември 2013г.- 1514.4
паунда /3556.8лв.; декември 2013г.-1262 паунда/ 2956 .75лв./; април
2014г.-141.44 паунда; май 2014г.-1564.88паунда , представляващо разлика между изчисленото трудово
възнаграждение на база минимална
почасова ставка в Обединеното кралство Великобритания /6.31/ и платеното трудово възнаграждение от
ответника за периодите на командироване: 01.08.2013г.- 26.12.2013г.; 28.04.2014г.-31.05.2014г.,на
основание чл.128, ал.2 КТ във
вр.чл.121,ал.3/ отм./ от КТ, със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.86 от ЗЗД.
С
допълнителна молба вх.№ 68048/ 23.11.2017г. уточнява, че от общо начисленото
трудово възнаграждение за посочените периоди - 2351.30лв., са изплатени 1627.65лв. Неплатеният остатък
-723.65лв., е включен в общата претенция от 19 736.90лв. / искова молба-
абзац 5/.
С писмения отговор ответникът
оспорва исковите претенции като неоснователни по изложените фактически и правни
съображения.
Не оспорва , че ищецът е работил по трудов
договор с „Миген“ ЕООД„ , от
01.08.2013г. до 12.06.2014г. на длъжността „ шофьор, товарен автомобил/
международни превози“, за превоз на товари в страни от Европейския Съюз. През
исковия период /август 2013г.- май
2014г./ е бил командирован за превоз на
товари в държави от Европейския съюз / Германия, Франция, Австрия, Люксембург,
Белгия, Холандия, Румъния, Унгария,Чехия,Словакия,Щвеция/. По заповеди
№№172/02.08.2013г., 201/31.08.2013г., 213/30.09.2013г., 241/31.10.2013г. и
271/30.11.2013г., срокът на командироване е непрекъснат от 03.08.2013г. до 26.12.2013г., общо за 146 дни
Със заповед №34/ 20.01.2014г. е командирован в държави от ЕС за период от 21.01.2014г. до 29.01.2014г., общо за 9
дни, а със заповед №127/ 27.04.2014г. е командирован в държави от ЕС, за период
от 28.04.2014г. до 30.05.2014г. общо за 33 дни.
При тези факти счита, че по действащата
нормативна уредба лицата, които извършват постоянната си работа по време на
пътуването-шофьори, летци, моряци, стюардеси, локомотивни машинисти и др., не
са командировани служители, а пътуващ персонал. Дейността „международен превоз“
е уговорена в трудовия договор и конкретизирана в длъжностната характеристика
като трудова функция. Постоянната и многократна промяна на държавите, в които
шофьорът се намира, не означава промяна на мястото на постоянната му работа. По
презумпция, съгласно чл. 66 , ал.3 от КТ, мястото на работа е в самото превозно
средство, там където се изпълняват трудовите задължения. Развити са съображения,
че изискванията на Директива 2002/ 15/ ЕО на Европейския парламент и Съвета от
11.03.2012г., са неприложими към
конкретното отношение, съобразно нормите
на Кодекса на труда- §1, т.4 от ДР на КТ, във връзка с чл.66, ал.1, т.1 от КТ,
чл. 118, ал.2 от КТ, нормите на Наредба за организацията на работното време на
лицата , които извършват транспортна дейност в автомобилния транспорт/ Дв,
бр.77/ 2006/- чл.7, ал.2 и 3.; нормите на Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина- чл.2, ал.1, съобразно които в определението“
командировка в чужбина“ е вложен по-широк смисъл от даденото в чл. 121, ал.1 и
2 от КТ, с право на компенсационни
заплащания-раздел IV „Командировъчни пари на персонала на
сухоземни, въздухоплавателни и водни, и специални транспортни средства“, които
имат различна цел и съдържание от уредбата по II
и III раздел, приложима за
командировките по чл.121, ал.1 и 2 от КТ . Твърди, че командировъчните пари,
заплащани на шофьорите в международния транспорт, се дават заради допълнителните
разходи, които се налагат заради отдалечеността и спецификата на работното им
място в автомобила, но предвид чл.34 от НСКСЧ не представлява същинско
командироване. Счита, че ищецът няма качеството на командирован работник, още
по-малко „командирован в рамките на предоставяне на услуги“, на основание чл.121,ал.3
от КТ. Това е така, защото З. е изпълнявал превози на територията на различни
държави от ЕС, но е работил само при своя работодател и трудовата му функция не
е изисквала да осъществява трудовите си задължения в предприятие на местно лице
за приемащата страна лице- Германия или
Обединеното кралство Великобритания.
Направено е възражение за неоснователност на
претенциите за заплащане на командировъчни за м.08. и м. 09.2013г., като погасени
по давност поради изтекъл тригодишен срок от момента на изискуемостта до
предявяване на иска- 07.11.2016г.
По
релевантните факти и обстоятелства :
С писмени доказателства е установено, че по
трудов договор с „Миген“ ЕООД„ Б.З. е
изпълнявал длъжността „ шофьор“ в периода от 01.08.2013г. до 12.06.2014г.,
съгласно представената заповед № 14/ 10.06.2014г. за прекратяване на ТПО, актуална
справка за състоянието на трудовите договори към 28.10.2016г. Трудовият договор
не е представен по делото и проверка на неговото съдържание, съобразно изискванията
на чл.66, ал.1 т.1-8, от КТ не може да се извърши.
Следва да се приеме за безспорно доказано, че
в периода на разглежданите отношения ищецът е извършвал международни превози с
товарен автомобил в страни от Европейския съюз, на основание издадените от
работодателя командировъчни заповеди, както следва:
1/Със заповеди №№ 172/02.08.2013г.,
201/31.08.2013г., 213/30.09.2013г., 241/ 31.10.2013г.,271/ 30.11.2013г., е
командирован в държави от ЕС/ Германия, Франция, Люксембург, Белгия, Холандия,
Англия, от 03.08.2013г. до 26.12.2013г., общо
за 146 дни.
2/Със заповед №34/20.01.2014г. е командирован
в държави от ЕС/ Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Германия, Швеция и обратно,
от 21.01.2014г. до 29.01.2014г., общо за 9 дни,
3/Със заповед №127/ 27.04.2014г. е
командирован в държави от ЕС/
Германия,Франция,Австрия,Люксембург,Белгия,Холандия,Англия, от
28.04.2914г. до 30.05.2014г. общо за 33 дни.
4/ Със заповед № 12/ 20.01.2014г. е
командирован за извършване на международни транспортни услуги – превоз на
товари в Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, Германия, Дания, Швеция и обратно,
считано от 20.01.2014г./ без краен срок/ с право на дневни командировъчни пари-
27евро;
5/ Със
заповед № 31/ 27.04.2014г., е командирован, считано от 28.04.2014г. в Германия,
Франция, Австрия, Люксембург, Белгия,
Холандия, Англия , без посочен срок в дни.
В обобщение, ищецът е изпълнявал своите
трудови задължения извън пределите на Република България, непрекъснато от
03.08.2013г. до 26.12.2013г. и от 28.04.2014г. до 30.05.2014г., общо 179 дни. Получавал е командировъчни
пари, изплащани отчасти по банкова сметка ***, отчасти чрез издадени разходни
касови ордери.
За размера на получените средства е допусната
съдебно-счетоводната експертиза и заключението в тази част не е оспорено от
страните, кредитира се от съда като непротиворечиво и обективно дадено,
съпоставимо с писмените доказателства по делото .
По
същество на правния спор:
Основание на исковата претенция е чл.128, т.2 КТ във връзка с чл.121,ал.3
от КТ / отм./- действаща норма в периода на разглежданите отношения, през
който ищецът е бил трудово правоотношение с ответника и на изпълняваната
длъжност е командирован в държави-членки на ЕС за извършване на международен превоз.
Съгласно чл.121, ал.3 КТ / отм.ДВ,
бр. 106- 2016г/., когато срокът за командироване в рамките на предоставяне на
услуги в друга държава- членка на Европейския съюз, в друга държава-страна по
Споразумението за европейското икономическо пространство, или в Конфедерация
Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на
командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени
за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата
държава.
Легалното определение на
„командироване по смисъла на чл.121,ал. 3 „ според § 1, т.16 от ДР на КТ / отм.ДВ,
бр.105-2016г., в сила от 30.12.2016г./ е „изменение на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие на страните поради
изпращане на същата или друга работа в друга държава –членка на Европейския
съюз,в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или в Конфедерация Швейцария при условия на работа, съизмерими
със стандарта на приемащата държава, но не
по-неблагоприятни от минималните установени в нея“.
По смисъла на чл.2,ал.1 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина / НСКСЧ/, командировката в чужбина
представлява изпращане на лица за
извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния
командироващ орган.
При тълкуване на отделни текстове
следва да се има предвид, че няма правна идентичност между понятието “място на
работа“, като елемент от съдържанието на трудовия договор по чл.66, ал.1 , т.1
от КТ, и понятието „работно място“, според §1,т. 4 от ДР на КТ, където
работникът по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на
задълженията по трудовото правоотношение. В същия аспект следва да се тълкува и
разпоредбата на чл.7,ал.2 от Наредбата за организацията на работното време на
лицата, които извършват транспортна дейност
в автомобилния транспорт, която в т.1,2 и 3 дефинира работното място в
диапазона на извършваните дейности по транспортиране.
Съобразно издадените заповеди, на основание НСКСЧ, Б.З.
е командировано лице, от кръга на посочените в чл.215 КТ, за изпълнение на трудовите му задължения в друга
държава, извън мястото на постоянната му работа. Командирован е в държави от ЕС
е за срок, който е по дълъг от 30
календарни дни. Изпълнени са елементи от фактическия състав на чл.121,ал.3 КТ
/отм./, предвиждащ третирането му при същите условия на работа, установени за
работниците и служителите в приемащата държава.
Безспорно е обстоятелството, че командироването
не е в местно юридическо лице от
приемаща държава и положеният от ищеца труд не може да бъде приравнен на същите
условия, които са установени за работещите на това място, съответното предприятие.
Както правилно е прието с решението, естеството на трудовата му функция се
изразява в управление на превозното средство по предварително зададен маршрут,
в продължение на цялото работно време. Дейността му е свързана с преминаването
през обозначените в командировъчните заповеди държави от ЕС, в които престоят е
по-кратък от 30 календарни дни във всяка от тях, но съвкупно по-голям от лимитирания
с чл.121, ал.1 от КТ за целия период от напускането на страната до завръщането
му.
При постановяване на решението
първостепенният съд е възприел доводите на ответника в писмения отговор във
връзка с разпоредбите на чл.121,ал.1 и 2 от КТ и чл.6, ал.1,т.1 от Наредбата за
командировките в страната, според които от категорията „командировани лица“ по
признак-полагане на труд извън мястото на постоянната работа, следва да се
изключат шофьори, летци, работници от локомотиви и други, осъществяващи своята
специфична дейност по време на пътуването със съответното превозно
средство. Позоваването на този текст е необосновано, доколкото става
въпрос за ежедневно изпълнение на специфични трудови функции само на
територията на една държава, и прилагането на нормативните изисквания в тези
случаи е безпредметно.
Разглеждащият състав приема, че решението
не е съобразено с изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 16 декември 1996г. относно командироването на работници в рамките
на предоставянето на услуги, в съответствие с която има формирана практика на
касационния съд по идентични случаи.
В приложното поле на Директива 96/71 ЕО, дефинирано в чл.1,т.1,т.3“а“-„в“,т.4,
са всички видове транспорт, с изключение на предприятията от търговския флот по
отношение на моряшкия състав -§2. Нормативната уредба на международния
транспорт в ЕС включва също -Регламент /
ЕО/ № 1072/ 2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009
година относно общите правила за достъп
до пазара на международните автомобилни
превози на товари / преработен/,
Регламент № 1072/ 2009г;
-Регламент
/ЕО/ № 1073/ 2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009
година относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози
и за изменение на Регламент / ЕО/ 561/ 2006 / преработен/ - Регламент № 1073/
2009г.;
Според Регламент № 1072/ 2009г. и
Регламент№ 1073/ 2009г. разпоредбите на Директива 96/ 81 ЕО се прилагат за
предприятия за превози, извършващи каботажни превози. По дефиницията на
чл.2,т.6 от Регламент № 1072/ 2009г. „ каботажни превози“ означават вътрешен
превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение, извършван временно в
приемащата държава членка при условията на регламента.
Изискванията на Директива 96/71 ЕО
са въведени в националното законодателство с чл.121а КТ/ ДВ, бр.105 -2016, в
сила от 30.12.2016./ и Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги / обн. ДВ, бр.2 от
06.01.2017г./.
До приемането на тези текстове е в
сила чл.121, ал. 3 КТ- норма
съотносима с Директива 96/ 71 ЕО и регламента на международен транспорт. При кумулативно
осъществяване на предвидените условия, разпоредбата намира приложение и по
отношение на лицата, които изпълняват своите трудови задължение при превоз на
стоки на територията на друга държава от ЕС, за периоди по-дълги от 30
календарни дни, т.е. в по-благоприятен за тях режим. В този смисъл е
постановеното по чл.290 ГПК решение № 273 от 06.03.2018г. на ВКС по гр.д.№
4431/ 2017г. , III ГО, определение № 752/ 01.01.2018г. на ВКС по
гр.д.№ 2180/ 2018г., IV ГО.
Изложеното обосновава извод за
основателност на предявения иск по смисъла на чл.121, ал. 3 от КТ- приложим в
разглеждания период. Относно размера на исковата претенция по чл.128 КТ във
връзка с чл. 121, ал.3 КТ:
На основание чл.215 КТ и Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина ищецът е получавал командировъчните пари, чрез превод по банкова сметка ***, подписани
от него, съобразно неоспореното заключение на съдебно -графологичната
експертиза. Установените по този начин обстоятелства, съответно доказателствата
за техния размер, не са спорни. Това са суми, дадени на различно правно
основание от работодателя, с цел да покрият лични разходи във връзка с
изпълнение на трудовите задължения на ищеца по време на пътуването. Според
заключението на ССЕ общият размер на изплатените командировъчни пари е 16 935.20лв./ 13 750.10лв. за
2013г. и 3185.10лв. за 2014г./.
В предмета на разглеждане е трудовото
възнаграждение на ищеца, начислено и изплатено в признатите по чл. 121, ал. 3 КТ периоди на командироване в държави от ЕС, за повече от 30 дни непрекъснато:
от 03.08.2013г. до 26.12.2013г. и от 28.04.2014г. до 3.05.2014г.
За установяване на релевантни
факти е допусната съдебно-счетоводната
експертиза, по която въз основа на събраните писмени данни по делото,
счетоводната документация при ответника, и съответните справки, са представени
две заключения – основно и допълнително. Установено е, че получаваното от Б.З.
основно месечно трудово възнаграждение е 414лв. Съобразно броя работни дни от
месеца, за разглеждания период е начислено нетно трудово възнаграждение в размер на 2351.30лв., от което реално са изплатени
2320.39лв. След приспадане на трудовото възнаграждение за периода 21.01.2014г.-
29.01.2014г., общо 9 работни дни, получената разлика представлява реално
изплатено трудово възнаграждение по трудов договор, в периодите на
командироване за повече от 30 дни.
Изчисленията по двете заключения са
направени за петдневна работна седмица и осемчасов работен ден, по брой работни
дни по ведомости за разглеждания период, и възлизат на 14 867.62лв. при часова ставка-6.31 паунда / в сила за
разглеждания период/; 15 318.54лв. при
ставка-6.50 паунда/ в сила за периода октомври 2014г.- октомври 2015г./; и 21 282.42
лв. при ставка 9.00 паунда.
Трудовото възнаграждение на ищеца в
условията на чл.121,ал. 3 от КТ,определено при минимална почасова ставка/ 6.31
п./ на Обединено кралство Великобритания,в сила за разглежданите периоди:
м.08.2013г.- м.12.2013г., м.04.2014г.- м.05.2014г., съобразно заключението на
ССЕ от 11.05.2017г., след транслиране в лева по курса на БНБ е 14 867.62 лв. Материално-правното възражение на ответника за
погасяване на вземанията за м.08.2013г. и за м.09.2013г. в тригодишния срок по
чл.111 б.“а“ от ЗЗД във връзка с чл. 270, ал.2 от КТ, е основателно. Правото на иск по отношение на дължимо и неплатено
от работодателя трудово възнаграждение, е преклудирано, след изтичане на
установения давностен срок, изчисляван от датата на падежа за всяко вземане до
датата на предявяване на иска- 07.11.2016г.
Съобразно изложеното, ищецът има право на възнаграждение,
представляващо разликата от
изплатеното трудово възнаграждение в размер на 1538.58 лв., получено след редукция с възнаграждението изплатеното
за м.08.2013г./324.53лв./ и м.09.2013г./ 324.53лв./, и с възнаграждението за
периода на командироване- 9дни,
21.01-29.01.2014г./ справка 1,с.172/, и възнаграждението, което
следва да получи при по-благоприятни условия на труд в друга държава, в размер
на 10077.86лв.,съобразено с
периодите на командироване от м.октомври 2013г до м. май 2014г., на основание чл. 121, ал. 3 от КТ.
В обобщение на горните констатации и
заключения, искът по чл.128, т.2 КТ във
връзка с чл.121, ал.3 от КТ, е основателен и доказан до размер на сумата 8539.28лв. , представляваща разлика
между изплатеното трудово възнаграждение на ищеца за периодите на командироване
в държави от ЕС / м.октомври 2013г.- м.май 2014г./, и дължимото трудово
възнаграждение по минималната ставка за същия период. На основание чл.86 ЗЗД следва
да се присъди със законната лихва от датата на предявяването му -07.11.2016г.
Исковата претенция, за разликата над 8539.28лв. до 19736.90лв., следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана, както и за периодите –м.август
2013г. и м.септември 2013г.
По
претенцията за обезщетение за забавено плащане на трудово възнаграждение,
определено при условията на чл.121, ал.3 от КТ приема следното:
На основание чл.270, ал.1 и 2 КТ
трудовото възнаграждение е периодично плащане в предприятието, където се
извършва работата. Изплаща се авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго. На основание чл.66 ,ал.1 т.7 КТ и чл. 247, ал.1
и 2 КТ трудовото възнаграждение е
задължителен елемент от трудовия договор, по който страните постигат съгласие. Няма
данни за изменение размера на трудовото възнаграждение, така както е установен
по трудов договор.
В разгледаните случаи на
командироване между страните по делото не е уговаряно възнаграждение,
съпоставимо с минималната почасова ставка в държавите от Европейския съюз. В
периода до прекратяване на трудовото
правоотношение- юни 2014г., няма доказателства за отправена покана от ищеца към
работодателя, относно заплащането на труда при
други условия, според чл.121, ал.3 от КТ, доколкото в негова преценка е
дали не са по-благоприятни спрямо възнаграждението по трудов договор. Искане в
този смисъл е формулирано за първи път с исковата молба.
При тези обстоятелства следва, че до
датата на предявения иск по чл.121, ал.3 от КТ за работодателя не е възникнало
задължение по ликвидно и изискуемо трудово възнаграждение, доколкото и неговият
размер не е конкретно установен по приложимата нормативна уредба.
Претендираното обезщетениа за
забавено плащане следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.
С изложените мотиви, решението
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл.
128, т.2 КТ вр.чл.121, т.3 КТ, за сумата 8539.28лв.
представляваща разлика между дължимо трудово възнаграждение за периода на
командироване в държави от Европейския съюз, октомври
2013г.-26.12.2013г.,28.04.2014г. до 30.05.2014г., по минимална часова ставка на
Обединеното кралство Великобритания, и полученото от него трудово
възнаграждение за същия период, със законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба- 07.11.2016г., и вместо него да се постави уважаване на
исковата претенция в посочения размер.
В останалата част решението следва
да бъде потвърдено , съобразно фактическите и правни изводи на настоящото
съдебно произнасяне.
На основание чл.271 ,ал.1 ГПК съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 1919/
08.05.2018г., по гр.д.№ 13663/ 2016г. на Варненски районен съд-XVI
състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск по чл.128,т.2 КТ вр.чл.121,ал.3 КТ, за сумата 8539.28лв. представляваща разлика между
дължимо трудово възнаграждение за периода на командироване в държави от
Европейския съюз, октомври 2013г.-26.12.2013г., 28.04.2014г. до 30.05.2014г.,
по минимална часова ставка на Обединеното кралство Великобритания, и полученото
от него трудово възнаграждение за същия период, със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба- 07.11.2016г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„МИГЕН”ЕООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление
с.Черковна, община Провадия, област Варна, представлявано от управителя М.К.Д.,
ЕГН-**********, да заплати на Б.П.З., ЕГН-**********, сумата 8539.28лв./ осемдесет хиляди петдесет и
девет лева и 0.28 стотинки/, представляваща разлика между дължимо трудово
възнаграждение за периода на командироване в държави от Европейския съюз
/октомври 2013г.-26.12.2013г., 28.04.2014г.- 30.05.2014г., по минимална часова
ставка на Обединеното кралство Великобритания, и полученото от него трудово
възнаграждение за същия период, със
законната лихва от датата на исковата молба- 07.11.2016г., до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.128, т.2 КТ във
връзка с чл.121, ал.3 от КТ, и чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1919/
08.05.2018г. по гр.д.№ 13663/ 2016г. на Варненски районен съд-XVI
състав, в частите, в които са
отхвърлени: 1/Предявеният иск от Б.П.З.
срещу „МИГЕН“ ЕООД, за разликата над присъдения размер от 8539.28лв. до претендирания размер от 19736.90лв., и за
периода м.август- септември 2013г., като неоснователен, на основание чл.128, т.2 КТ във връзка с чл.121, ал.3 КТ и
чл.111, б.“а“ ЗЗД, и 2/ Предявеният
иск за сумата 4619.88лв.,
представляваща обезщетение за забава върху дължимо трудово възнаграждение от
19736.90лв., за периода от 21.07.2014г. до 07.11.2016г., като неоснователен, на
основание чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.