Определение по дело №917/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на БД”С. И.” П. О.-Б.,против решение №1166/11.02.13г на РС-Б. по гр.д.№1988/12г по описа на с.с., с пр. осн. чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваният акт са уважени изцяло исковете по чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3, докато производството по иска по т.4 е прекратено, поради недопустимостта му.

Недоволен от така постановеното решение е останал работодателя, който го намира за незаконосъобразно. Поради това иска неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, излагайки подробни съображения.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционното решение, за което също подробно аргументира.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, П. съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка, досежно исковете по чл.344, ал.1, т.т.1,2 и 3,вр. с чл.225, ал.1 КТ.Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че между страните е налице трудово правоотношение по силата на който въззиваемата е заемала длъжността „главен счетоводител”, с подробно описани в представената длъжностна характеристика права и задължения. Не се спори, че на въпросната длъжност ответницата е възстановена със заповед№83/25.06.12г на управителя на БД”С. И.”-Б. в изпълнение на съдебно решение по успешно проведени от нея искове по чл.344, ал.1,т.т.1,2, и 3 КТ. Установено е също така, че с решение №20 по протокол №2/11.02.11г с т.9 ОбС-Б. е намалил числеността на персонала за Д. 714 „С. бази за спорт за всички” от 27 на 22 щатни бройки, считано от 01.04.11г и е задължил кмета да внесе предложение за утвърждаване структурата в съответствие с новата численост и организация на дейността. Според представените длъжностни и поименни щатни разписания в сила от 01.04.11г длъжността „главен счетоводител” вече не съществува.

С два договора за счетоводно обслужване, съответно от 02.04.12г и 02.07.12г, БД”С. И.” е възложило на изпълнителя Я.И. цялостното счетоводно обслужване за периода април – септември 2012г(вж.чл.1 от договорите) срещу уговореното в чл.2 заплащане.В цитираните договори са уговорени подробно правата и задълженията на страните, приемането на извършената работа,цените и начина на разплащане, както и предвидените неустойки.Видно от приложените таблици, изпълнителя е осъществявал възложената му работа на посочените дати в описаните часове. Вещото лице е констатирало, че ведомостите за периода януари – юни 2012г за „главен счетоводител” са подписвани от финансовия експерт П. О.-Б. и Я.И..

Със заповед №84/25.06.12г на управителя на БД”С. И.”, връчена на въззиваемата на 26.06.12г, трудовото й правоотношение за длъжността „главен счетоводител” е прекратено на осн.чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата във вр. с решение №20/11.02.11г на ОбС-Б. и утвърдено от кмета на длъжностно щатно разписание от 01.04.11г.След уволнението З. не е работила по трудово правоотношение(вж.служебната бележка от БТ пред РС, декларацията, а също и представената пред настоящата инстанция служебна бележка с изх.№1053/14.05.2013г).

Анализирано е и заключението на вещото лице в останалата му част.

П. тези данни РС неправилно е счел атакуваното уволнение за незаконосъобразно.

Въззиваемата е уволнена на осн.чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение на щата.Този извод се обосновава от посоченото в уволнителната заповед №84/25.06.12г основание за нейното издаване, което е напълно достатъчно и без цитиране актовете на ОбС и кмета П. О. –Б.. Законодателя е въвел изискване за мотивираност единствено П. дисциплинарното уволнение, докато П. прекратяването на трудовите правоотношения на посоченото по-горе основание в КТ липсват задължителни изисквания за съдържание–мотиви или други конкретни вписвания, извън текста на правната норма на чл.328, ал.1, т.2 КТ. Ето защо в случая не е налице поддържаната от ищцата незаконосъобразност, което схващане произтича от редакцията на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, обосновано с нормата на закона(вж.Р1671/04г на ВКС,ІІ ГО и др.). Поради това изложените в тази връзка доводи на въззиваемата не намират опора в закона, за разлика от тези на жалбоподателя.

Съкращаването на щата по см. на чл.328, ал.1, т.2 КТ означава фактическо премахване за в бъдеще на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка, което прави невъзможно нейното запазване.Законосъобразното осъществяване на сложният фактически състав на съкращаването на щата изисква то да е реално, да е налице към момента на уволнението и да е извършено от оторизирания за това орган.

От събрания доказателствен материал се установи по категоричен начин, че в случая действително е налице съкращаване на заеманата от въззиваемата длъжност, извършено от оправомощените органи. На това сочат представените решение №20/11.02.11г на ОбС-Б. по протокол №2/11.02.11г и утвърдено от кмета на длъжностно и поименно щатно разписание от 01.04.11г, според които длъжността „главен счетоводител” липсва към момента на уволнението. Съпоставката им със съществуващите преди това щатни такива допълнително обосновава извода, че към момента на уволнението – 26.06.12г - заеманата от въззиваемата длъжност не съществува.Възстановяването на З. на заеманата длъжност в резултат на воден преди това съдебен спор, не променя горните изводи, тъй като доколко е формирана сила на пресъдено нещо и са налице решаващи мотиви на съдебния акт, то касаят друго основание, различно от настоящото.Поради това не са в състояние да ангажират настоящият състав.

Необосновано РС е приел, че в случая е налице фиктивно съкращаване на щата, основавайки се на сключените два договора за счетоводно обслужване. Това е така,понеже П. ползваното от работодателя в настоящият казус основание за уволнение се съкращават щатове, а не дейности. Функциите на съкратената длъжност могат да отпаднат, но също така да бъдат разпределени между други работници и служители, или част от тях(или изцяло) се възложат за извършване на лица по граждански договор. Това е въпрос на целесъобразност от компетентността единствено на работодателя и не подлежи на съдебен контрол.Обратното е равносилно на недопустима намеса на съда в организационната Д. и управлението на работодателя.В тази насока е разбирането на ВКС, изразено не само в цитираните от БРС определения №№1039/11г и 1428/12г, ІІІ ГО на ВКС, но и в Р1266/05г по гр.д.№767/03г, Р1396/05г, ІІІ ГО на ВКС и др.). Решение №17/13г на ІV ГО на ВКС, въпреки задължителният му характер, не променя горните изводи, понеже е неотносимо към процесното уволнение. Анализа на правомощията на страните от представените два договора за счетоводно обслужване от 02.04.12г и 02.07.12г налага извода, че риска остава за изпълнителя в съответствие с изискването на чл.258 ЗЗД. Именно уговорките в чл.2,3,7,11,17 обосновават оставането на риска за длъжника – очевидно е, че Я.И. не би могла да претендира възнаграждението по чл.2 ако не изработи в цялост възложеното, свеждащо се до „цялостното счетоводно обслужване на бюджетната Д. на възложителя” за договорения период.П. частично изпълнена работа ще има право на частично плащане, само П. положение че извършеното отговаря на поставените изисквания. Всичко тези клаузи, представляващи по същество отлики с трудовия договор,наред със санкционните клаузи(вж.чл.16 и 17) изключват привидността на двата договора. Отсъствието на каквито и да е изисквания за престиране на работна сила и то през посочен отрязък от време, на точно определено място срещу безусловно уговорено възнаграждение, допълнително обосновава извода за отсъствие на каквото и да ново трудово правоотношение с Я.И., на мястото на уволнената. Освен това - предмета на двата договора включва само „цялостното счетоводно обслужване на бюджетната Д. на възложителя” без останалите функции от длъжностната характеристика, присъщи за всеки „главен счетоводител”(ръководни, контролни и др.п. по отношение на финансово-счетоводната Д.).Оттук и несъстоятелността на доводите за фиктивно съкращение, извлечени както от цитираните два договора, така и от представените таблици за явяване на работа на Я.И., и справките за нейната натовареност.Следва да се отбележи, че П. договора за изработка и трудовия, в крайна сметка се дължи труд срещу възнаграждение, заради което твърдо уговореното възнаграждение в чл.2 от договорите не е в състояние да подкрепи ищцовата теза. Представените две удостоверения №№ 18/06.07.12г и 19/06.07.12г също не водят до търсената от въззиваемата промяна, дори да се счета за редовно представени, тъй като е въпрос на работодателска преценка, кому да възложи тази част от функциите на главния счетоводител.Меродавни както се изтъкна, в случая е премахването на заеманата от Захова длъжност в щатната структура на работодателя.

По изложените съображения исковете за отмяна на атакуваната уволнителна заповед и възстановяване въззиваемата на заеманата преди това длъжност, се явяват неоснователни.

Неуважаването на горните искове води до неоснователност и на иска за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.Въпреки оставането й без работа вследствие уволнението, търсената от нея обезвреда по цитираната норма не й се дължи от работодателя, тъй като се установи че е в резултат на правомерните му действия.

Отсъствието на подбор е безспорен факт в настоящият процес, но неизвършването му не опорочава уволнението, тъй като се съкращава единствена длъжност(вж. щатните разписания), П. което за работодателя липсва каквото и да е задължение за извършване на подбор. Липсва законово задължение да предложи на съкратената други свободни длъжности, което води до несъстоятелност на изложените в тази връзка доводи.

Невръчването на предизвестие също не опорочава уволнението – последното,респ. неспазване срока на предизвестие, е релевантно единствено за дължимостта и размера на съответното обезщетение.

Не се установи поддържаната от въззиваемата злоупотреба с право от страна на работодателя.Съкращаването на щата й, както се установи, е в съответствие със законовите изисквания, поради което липсват основания за квалифициране действията му като злоупотреба с право. Целесъобразността на описаните по-горе действия на въззивника, които не подлежат на съдебен контрол, не могат да бъдат квалифицирани като недобросъвестно упражняване на права.Още повече, че не се установи да са в разрез с императивни правни норми.

Като не е съобразил горното РС е процедирал в разрез с материалният е процесуалният закон, която води но неправилност на решението, в частта му досежно исковете по чл.344, ал.1, т.т.1,2 и 3,вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ето защо същото ще следва да се отмени и вместо него така предявените искове се отхвърлят като неоснователни.

Що се отнася до жалбата срещу решението досежно иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ, то същата е недопустима.Впредвид постановения резултат, въззивника не е разполагал с правен интерес да обжалване прекратяване на производството по иска за поправка основанието за уволнение в трудовата книжка, поради което жалбата ще следва да се остави без разглеждане, а производството по него се прекрати.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

С оглед постановения резултат и по арг. на чл.359 КТ въззиваемата дължи на работодателя заплащане на направените по делото разноски пред двете инстанции, които съобразно уважената част на жалбата възлизат общо на 617,86лв, включващи юрисконсултско възнаграждение и 30лв, платени за вещо лице.Останалата сума, платена за експертизата, остава за сметка на бюджета на съда.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №1166/11.02.13г на РС-Б. по гр.д.№1988/12г по описа на с.с. в частта му досежно исковете по чл.344, ал.1, т.т.1,2, и 3,вр. с чл.225, ал.1 КТ, и присъдените държавни такси и разноски в полза на БРС и ищцата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на Н. И. З., ж.Б., ул.”Хр.С.”№24, .1, срещу БД”С. И.” П. О.-Б., както следва: за признаване заповед №84/25.06.12г на управителя на БД"С. И." П. О.-Б., с която е прекратено трудовото й правоотношение поради съкращаване на щата по чл.328, ал.1, т.2 КТ за незаконосъобразна и нейната отмяна; възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност "главен счетоводител" и присъждането й на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4 131лв за времето през което е останала без работа, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и на разноските по делото.

ОСТЯВА БЕЗ РАЗГЛЖДАНЕ жалбата на БД”С. И.” П. О.-Б. срещу прекратителната част на атакуваното решение и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по нея.

ОСЪЖДА Н. И. З., ж.Б., ул.”Хр.С.”№24, .1, да заплати на работодателя си БД”С. И.” общо сумата от 617,86лв, представляващи направени по делото разноски пред двете инстанции съобразно уважената част на жалбата.

Решението в прекратителната му част може да се обжалва в едноседмичен, а в останалата - едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: