МОТИВИ към
присъда по Н О Х д. №393/2011 година по
описа на Видински окръжен съд:
Делото е
било разгледано от състав на Видински окръжен съд и с Решение № 507/22.12.2011
г. на Апелативен съд – София е отменена Присъда № 20/27.06.2011г. по НОХД
№483/2010 г. на този съд.
Наказателното
производство пред Видински окръжен е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Видин против Д.К.М. ***,
живущ *** с ЕГН**********.
Обвинението
е по чл. 115 НК затова, че на 17.11.2009 г. в *** 6/1 М. умишлено умъртвил А. Л.
Ц. ***, на 81 години, чрез притискане на дихателните отвори–нос и уста, което е
довело до механична асфиксия.
По делото като
частен обвинител и граждански ищец е конституирана Д.Г.Г., представлявана от
настойника си Б.П.З. и е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявеният граждански иск срещу подсъдимия Д.К.М. за претърпени
неимуществени вреди от деянието в размер на 100000 лева, като се претендира и
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 17.11.2009 г.
до окончателното издължаване.
Частния
обвинител и граждански ищец по делото Д. Г.Г., представлявана от настойника си Б.П.З.,
чрез повереника си адвокат П.Б. от Адвокатска ко-легия гр. В., иска да бъде
наложено наказание към максималния размер предвиден в закона, като едновременно
с това претендира гражданската претенция в пълен размер ведно със законната
лихва.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Видин поддържа обвинението, така както е внесено с
обвинителния акт и моли съда да наложи наказание лишаване от свобода при
отегчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият не
се признава за виновен, оспорва фактическата обстановка и моли за оправдателна
присъда.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа и юридическа страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Пострадалата
А. Л. Ц. живеела в *** 6/1 с дъщеря си Д.Г.Г., която страда от тежка умствена
изостаналост и е поставена под пълно запрещение. С тях на същия адрес до
смъртта му на 16.04.2009 година живеел и съпругът й Г. Г. Ц..
Подсъдимият Д.К.М.
познавал А. Л. Ц. и Г. Г. Ц. от много години, като бил приятел на последния.
На 30.05.2008 г. двамата съпрузи Г. и А. Ц.
прехвърлили собствеността на жилището си на ул. „Б.” 6/1 на подсъдимия Д.М. и
съпругата му В.М. срещу задължение за гледане и издръжка.
На 03.08.2009 г. подсъдимият Д.М. и
съпругата му продали жилището на Я. К. В..
След смъртта
на съпруга й на 16.04.2009 г. А. Ц. продала друг свой апартамент в *** на
свидетелката Б.П.З..
А. Ц. след
кончината на съпруга й Г. Ц. започнала да се оплаква на близки и съседи, че
подсъдимият М. и съпругата му вече не се държат добре с нея и дъщеря й Д.. Оплаквала
се, че гладуват. Твърдяла, че подс. М. и съпругата му я изнудвали за пари и не
изпълнявали задълженията си по договора за гледане и издръжка.
На 16.10.2009 г. А. Ц. и Д.Г. *** искова
молба за разваляне на договора за продажба срещу задължение за гледане и
издръжка, поради неизпълнението му, срещу подсъдимия М., съпругата му и
последващия собственик на жилището Я. В..
При
новосъздалите се отношения А. Ц. започнала да дава пенсията си на свидетелката Б.П.З.,
нейна съседка, която при нужда носела храна на А. Ц. и дъщеря и Д., канела ги
да вечерят у дома си, понякога ги къпела.
На 17.11.2009 г. свидетелят П.Х.Н., син на
свидетелката Б.З. отишъл в 8,00 часа сутринта в Домашен патронаж - гр. В. за да
плати храната на А. Ц.. На връщане купил хляб и около 8,30 часа го занесъл на А. Ц..
На
почукването отворила А. Ц.. Взела хляба. Казала, че е добре и че „оня” спи.
Така тя наричала подсъдимия. /Последният и съпругата му понякога нощували в
дома на А. Ц./.
На 17.11.2009 г. сутринта в дома на А. Ц.
дошла свидетелката С.Т.Б., която работела в Социален патронаж гр. В.. Дошла да
вземе празните канчета за храна. Взела канчетата, като междувременно видяла, че
вътре в жилището са Д.Г., майка й А. Ц. и подсъдимия Д.М..
На 17.11.2009
г. около 9,30 - 10 часа в дома на свидетелката Б.З. дошла съпругата
на подсъдимия В.М.. Посрещнал я синът на З., свидетелят П.Н. на когото тя
казала, че А. Ц. се е споминала. Той казал на майка си да извика полиция „ако
има нещо да видят, защото сутринта А. беше добре”/цитат от показанията на този
свидетел/.
На 17.11.2009 г. около 10 часа свидетелката Б. се върнала с
канчетата пълни с храна. На позвъняването й се отзовал подсъдимият М., на
когото подала канчетата и си тръгнала.
На 17.11.2009 г. около 10 часа в кабинета на свидетеля Я.С.Г.,
личен лекар на А. Ц. дошла В.М. – съпругата на подсъдимия. Съобщила, че А. Ц. е
паднала лошо. Разстоянието от лекраския кабинет на д-р Г. до дома на
пострадалата е около 50 метра и той веднага отишъл в дома на А. Ц., където констатирал
смъртта й.
Трупът на А.
Ц. бил на диван в спалното помещение на жилището. Разположен по гръб със свит
десен крак в коляното, с опъната лява ръка към главата с китка на възглавницата
и дясна ръка свита върху корема. Под трупа, точно под седалището, имало голямо
петно на изхождане от урина. Долнището на пижамата било мокро с миризма на
урина.
От
изготвената на досъдебното производство съдебно медицински експертизи – първата
№ 33/2010 г. по писмени данни и втората № 83/2010 г. за изследване на трупа на
А. Ц., и двете изготвени от експерта д-р А.И., изслушани и приети в хода на
съдебното следствие се установи:
При външния оглед на трупа се установили:
1. подкожен
хематом в ***– петно с морав цвят; 2. издраскване и кръвонасядане на външния
десен очен ъгъл;
3.
кръвонасядане на върховата област на носа;
4. в ляво от
носа издрасквания разположени косо и напречно с дъговидна форма със забелване
на епидермиса в посока надолу;
5.
издраскване на кожата на брадата с липса на епидермис;
6. подкожен
хематом на дясна слепоочно-теменна област и над дясна ушна мида;
7.
Кръвонасядане на лигавицата на горната устна;
8. голямо
кръвонасядане в основата на дясната китка и пръстите по протежение на цялата
китка;
9.
кръвоизливи с точковиден характер по долните клепачи на двете очи.
При вътрешния оглед на трупа констатациите
били:
1. под мястото
на хематома в *** кръвонасядане и пропиване с кръв в диаметър 5 сантиметра;
2. по
средата на теменната област на главата имало петнисто червено мораво кръвонасядане
с размери 5/3 сантиметра;
3. под
плеврите имало овални разлети кръвоизливи с диаметър 4-6мм.;
4. в дясно
били счупени ІІ-ро, ІІІ-то, ІV-то и V-то ребра по медиоклавикуларната линия с
кръвонасядания на междуребрената мускулатура;
5. в ляво
счупено ІV-то ребро по медиоклавикуларната линия с кръвонасядане. Всички счупени
ребра били с лек ъгъл навътре и като резултат на притискане на гръдната кост.
Изводът на
съдебния медик изготвил двете експертизи е, че смъртта на А. Ц. се дължи на
механична асфиксия, като последица на притискане на дихателните пътища нос и
уста, където са установени характерните кръвоизливи и кръвонасядания. Обяснено
е в експертиза №33/2010 г., че при механичната асфиксия се прекратява достъпът
на въздух в организма през дихателните пътища, в резултат на което бързо се
изчерпва кислородът в тъканите и се натрупва въглена киселина, която в
продължение на няколко минути води до парализа на централната нервна система и
смърт.
Заключението
на експерта относно подкожния хематом в окосмената част на главата и
кръвонасядането в ***, че се дължи на удари от или върху тъп, твърд предмет. За
травматичните увреждания по лицето е посочено, че отговарят да са причинени от
ръце и нокти. Относно счупените ребра заключението е, както се посочи по-горе,
че е резултат на притискане на гръдната кост. Крайният извод на експерта е, че
всички травматични увреждания са прижизнени, тоест нанесени са докато
пострадалата е била още жива.
Съдебния лекар д-р А.И., автор на двете съдебномедицински експертизи дава
заключение, при съпоставяне на находките при отгледа и аутопсията на трупа на А. Ц., че смъртта на последната е настъпила между 9,30 и 10,00 часа на 17.11.2010 година.
По делото е
назначена, изслушана и приета тройна
съдебномедицинска експертиза със задача да отговори на въпросите
1. Каква е
причината за смъртта на А. Ц. и
2.
Съществува ли вероятност смъртта на А. Ц. да не е в резултат на асфиксия.
Тримата експерти доц. Д-р С.Х. -
началник, д-р А.А. - главен асистент и д-р М.Г. – ординатор и тримата от
Клиниката по съдебна медицина и деонтология са единодушни в отговора на първата
задача на експертизата относно причината
за смъртта на А.а Ц.. Заключението им е, че причината за смъртта на А. Ц. е механична асфиксия, вследствие на
механично запушване на външните дихателни отвори /ноздрите и устата/, за
което сочат:
1. целия
комплекс от установени травматични увреждания в областта на лявата буза, носа,
горната устна, брадичката и дясна предушна област, в цялостната механогенеза на
получаването им и
2. трупната
морфологична находка на бързо настъпила смърт с изразени точковидни кръвоизливи
под конюнктивите на очите и кръвоизливите по повърхността на белия дроб.
Тримата
експерти отново са единодушни в отговора си и на втората задача „съществува ли
теоретична вероятност смъртта на Арсена Ц. да не е в резултат на асфиксия”.
Отговорът на
тази задача в експертизата е, че не е установено морфологично доказателство или
патологична находка, които да обосноват теоретично обсъжданата вероятност за
болестна генеза на смъртта на А. Ц..
А. Ц. е
видяна жива за последен път на 17.11.2009
г. около 8,30 часа от
свидетелката С.Б. и свидетелят П.Н..
Около 9,30 часа съпругата на подсъдимия В.М.
съобщава на свидетелят П.Н., че А. Ц. е починала. В
интервала от 8,30 ч. до 10,00 ч. на 17.11.2009 г. А. Л. Ц. е била умъртвена в ***
6/1, като смъртта е била причинена в резултат на механична асфиксия. По същото време в дома й е пребивавал
подсъдимият Д.К.М. – показания на свидетелите П.Н. и С. Б..
На
досъдебното производство е назначена и изпълнена ДНК експертиза на веществени
доказателства заведена под № 10/ДНК-220. Поради невъзможност на експерта В.Г.
да се яви в съдебно заседание експертизата е приобщена към доказателствата по
делото с прочитането й на 11.05.2012 г. по реда и при условията на чл. 282 НПК.
Задачата на
ДНК експертизата е да се определи ДНК профила на А. Л. Ц. и се сравни с ДНК
профила на биологичния материал по ноктените изрезки на подсъдимия Д.К.М.. В
резултат на тази експертиза е установен смес на клетъчен материал по ноктените
изрезки от ръцете на подсъдимия М. от две лица, еднакви за двете ръце. Част от
биологичния материал произхожда от А. Л. Ц., а останалото количество от подсъдимия
М.. Не е установен биологичен материал от друго лице различно от Ц. и М..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът
приеописаната по-горе фактическа обстановка, като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно:
1. Показанията
на разпитаните по време на съдебното следствие свидетели.
2. двете съдебномедицински
експертизи № 83/2010 г. за изследване на труп и № 33/2010 г. по писмени данни,
и двете на експерта д-р А.И.;
3. тройната
съдебномедицинска експертиза на вещите лица доцент С.Х., главен асистент д-р А.А.
и ординатор д-р М.Г., и тримата от КСМД гр. С.;
4. ДНК
експертиза на веществени доказателства заведена под №10/ДНК-220 на експерта В.Г.;
5. протокола
за оглед на местопроизшествие, фотоалбум на огледа на трупа на А. Л. Ц.,
фотоалбум за вземане на образци за сравнително изследване;
6. писмените
доказателства събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие.
Съдът
кредитира показанията на посочените по-горе свидетели П.Х.Н., С.Т.Б., Р.Х.Д., Я.С.Г.,
А.П.И., Б.П.З. и Л.Л.Н., понеже кореспондират помежду си, между тях няма съществени
противоречия и логично и последователно изнасят факти и обстоятелства, имащи значение по делото.
Съдът не взе предвид показанията на свидетеля Т.Б.Н., понеже по никакъв
начин не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по предявеното
срещу Д.М. обвинение.Този свидетел няма никакви спомени, които да са свързани с деня на смъртта
на А..
Съдът не даде в. на показанията на свидетеля М.Л.Б..
В изпълнение на указанията на САС бе проведен задълбочен разпит на този
свидетел. По същество той дава показания, които са предварително заучени. Разказва,
че на 17. 11.2009 г. е видял подсъдимия и дъщерята на пострадалата до
Гимназията, която се намира в близост до дома на пострадалата/дели ги една
градинка с ширина 20-25 метра/. Времето е било около 11-12 часа/ показанията на
този свидетел на 08.06.2012 г. на стр. 3-та от протокола/. Ясно е, че това дори
и да се е случило не е било на 17.11.2012 г., тъй като по това време вече
майката на Д. е била мъртва /смъртта е настъпила около 10 часа преди обяд/,а
там са се провеждали процесуално-следствени действия и е имало много хора.
Каквото и да твърди този свидетел за времетоот 10 до 10,30 часа, неговите
показания не могат да оборят заключението по двете съдебно-медицински
експертизи на д-р И., заключението по тройната съдебно-медицинска експертиза и
заключението по ДНК – експертизата на В.Г., заключенията по тези експертизи
изцяло кореспондират с показанията на останалите свидетели.
Настоящия състав на ВдОС изцяло приема извода на предишния състав, че този
свидетел/който дори не носи часовник/ е лъжесвидетел, но няма никакви надежди
да му бъде потърсена отговорност по чл. 290 от НК.
Трите
съдебномедицински експертизи изготвени на досъдебното производство съдът
възприе изцяло като прецени, че са обективни, компетентни, всестранни и
относими към предмета на доказване в наказателното производство.
ДНК
експертизата съдът възприема, като обективно и безпристрастно изпълнена и я
приобщава към доказателства по делото.
ОТ ЮРИДИЧЕСКА СТРАНА:
От
установената и приета по делото фактическа обстановка съдът прави извод, че
подсъдимият Д.К.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 115 НК.
Извода за авторството на подсъдимия в
инкриминираното деяние е въз основа на преки и косвени доказателства. При
преценката и анализа на тези доказателства съдът намира, че единствения възможен
извод е този, че обвинението е доказано и че подсъдимият Д.К.М. е извършил
престъплението, в което е обвинен.
От обективна страна подсъдимият М. е
умъртвил А. Л. Ц. чрез притискане на дихателните отвори нос и уста, което е довело до
механична асфиксия.
От субективна страна деянието е
умишлено. Подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият М. е имал мотив да извърши
деянието, в което е обвинен. А. Ц. е предявила пред съда иск за разваляне на
договора за продажба на жилището на ул.”Б.” 6/1 в гр. В- срещу задължение за
гледане и издръжка. Понеже този договор не се изпълнявал коректно от подсъдимия
и съпругата му, също страна по този договор, вероятността предявения иск да
бъде уважен била голяма.
При
положение, че иска бъде уважен, подсъдимият и съпругата му щели да изгубят
имуществото, което са придобили по силата на този договор. Умъртвяването на А. Ц.
премахва този проблем.
На второ
място безспорно е установено времето, през което А. Ц. е умъртвена и присъствието
на подсъдимия в дома й по това време.
Няма
съмнение в причината за смъртта на Ц., която е могла да бъде само по насилствен
път, като всички други възможни причини са изключени безрезервно от
медицинските експертизи.
Получените
външни издрасквания по лицето на Ц. отговарят да са направени от нокти, а под
ноктите на подсъдимия М. е намерен клетъчен материал от А..
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 115 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от десет до двадесет години.
С оглед
целите на личната превенция по чл. 36 НК и след като осмисли критериите на чл.
54 НК съдът прие, че наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет
години отговаря на целите на закона. В тази насока следва да се отбележи, че
производството по делото след постановяване на първата Присъда на Видински
окръжен съд е продължило с обжалване пред Софийски апелативен съд от страна на
подсъдимия. Протест от прокурора не е бил подаван, поради което въпреки
наличието на отегчаващи вината обстоятелства настоящия състав, който участва в
гледане на делото не може да наложи по-голямо по размер наказание от
наказателния състав, който е постановил първата присъда. Липсата на протест
против първата присъда се явява пречка за налагане на наказание над средния
размер, каквото би следвало да се наложи с оглед на отегчаващите вината
обстоятелства.
При
определяне на наказанието съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство, че
убийството на А. Ц. е извършено по особено мъчителен начин за убитата. Извода
за тази констатация на съда се извежда от разпита на експертите от тройната
съдебноме-дицинска експертиза: „При пострадалата са налице кръвонасядания,
които могат да бъдат отнесени към така наречените защитни кръвонасядания от
удари насочени към други области на тялото. През този период същата е могла /А.
Ц./ да осъзнае, емоционално да преработи обстановката в която е поставена и
възможността за настъпване на смъртта и.”
Убийство по
особено мъчителен начин за убития е елемент от квалифицирания състав на
деянието убийство – чл. 116, ал. І, точка 6 НК. Поради отсъствието на такова обвинение
съдът приема, че убийството на А. Ц., по особено мъчителен за нея начин, е
отегчаващо вината обстоятелство при обвинението по чл. 115 НК.
Не се
констатираха смекчаващи вината обстоятелства освен чистото съдебно минало на
подсъдимия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал. І във връзка с чл. 61, т. 2 ЗИНЗС подсъдимия следва
да изтърпи наложеното му наказание при първоначален строг режим, както е
постановено с Присъдата.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
По отношение
на гражданския иск – с оглед изхода на делото за претърпените от Д.Г.Г. мъка,
болка и страдание съдът уважи частично предявения граждански иск срещу
подсъдимия М., като го осъди да заплати на гражданската ищца чрез настойника и Б.З.
сумата 20 000 лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като
отхвърли този иск в останалата му част до пълния размер.
Тъй като
гражданският ищец е предявил жалба пред Софийски апелативен съд и е поискал
увеличение на уважената част на гр. иск по първата Присъда на ВдОС, то
производството пред въззивната инстанция се е развило и по негова инициатива,
поради което няма пречки този размер да бъде редуциран, като се увиличи размера
на уважената част от този иск при повторното разглеждане на делото.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Пак с оглед
изхода на делото подсъдимия Д.К.М. бе осъден да заплати държавната такса върху
уважения граждански иск, разноските направени от гражданската ищца и разноските
по делото направени от полицията и съда.
С оглед на
това, че подсъдимият е признат за виновен, той е осъден да заплати разноските,
така както е постановено с присъдата.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: