Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 154/15.10.2010 г., постановено по гр. дело № 156/2010 г. по описа на Районен съд – П., е отхвърлен предявения иск от И. Т. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Б.” № 9, В. А да бъдат ограничени родителските права на В. Д. К., ЕГН * от с. П., Община П. спрямо детето Д. И. Б., ЕГН *, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен предявения от И. Т. Б., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Б.” № 9, В. А против В. Д. К., ЕГН * от с. П., Община П. за изменение на постановените с Решение на ВТОС по в. гр. д. № 25382006 г., упражняване на родителските права и местоживеене по отношение на детето Д. И. Б., ЕГН *, като неоснователен и недоказан. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. К. С. от ВТАК, като пълномощник на И. Т. Б. от гр. В. Т. против Решение № 154/15.10.2010 г., постановено по гр. дело № 156/2010 г. по описа на Районен съд – П.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и необосновано. Излага се, че били нарушени принципите за обсъждане на доказателствата при постановяване на решението, като се игнорирали доказателства и доказателствени средства от съществено значение за спорÓ. Решението противоречало на утвърдената съдебна практика относно родителските права върху деца. Неправилни били изводите на съда относно способността на майката да се грижи добре и адекватно за детето и, че не страда от душевно заболяване. Твърди се, че ответницата реално не била представила никакви доказателства в защита на твърденията си и не била обосновала, че може да се справя с грижите и възпитанието на детето. Свидетелските показания ни били обсъдени според изискванията на закона. Излага се, че неправилно се оценявало поведението на ответницата при упражняването на родителските права и възпитанието на детето. Неправилно съдът некредитирал свидетелските показания и кредитирал заключението на съдебно – психологическата експертиза. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да се уважат предявените искове. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание ответницата по жалбата, въпреки предоставената й възможност не е взела становище по същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 156/2009 година по описа на Районен съд – П. е образувано въз основа на предявени от И. Т. Б. от гр. В. Т. против В. Д. К. от с. П., Община П. Н. Х. К. от гр. В. Т. искове за ограничаване и изменение на родителските права. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като се разделят още преди да се роди детето Д. И. Б.. Твърди се, че още при раздялата бившата му съпруга проявявала неадекватно поведение и необяснима агресивност, сама напуснала семейното жилище и отишла да живее при родителите си. След развода ищецът изплащал редовно издръжката спрямо детето, но никога не могъл да осъществи контакт с него, за да има лични отношения според определение с решението за развод режим на лични контакти. Вече в продължение на три години всяка първа и трета събота от месеца отивал в местоживеенето на детето, но нито веднъж не могъл да осъществи лична среща и контакт с детето, като причина за това било неадекватното и крайно агресивно поведение на ответницата. Твърди се, че същата страдала от психично заболяване с разстройство на съзнанието, като проявявала агресия спрямо всички, които не били съгласни с нейните искания и виждания. Излага се, че след развода тя живяла известно време при родителите си в гр. В. Т.. Заведено било дело за принудително лечение спрямо нея, което било прекратено. От началото на 2008 г. ответницата заживяла в с. П. в дома на баба си А. Т., заедно с детето, като при нея заживял на семейни начала и А. А., с когото често имала караници и сбИ.ия. Твърди се, че детето нямало никакви социални контакти с деца на неговата възраст, не посещавало детска градина, като почти всеки ден било водено в селската кръчма и стояло там до късно, заедно с майка си и нейния приятел. При посещенията в с. П. от родителите на ответницата, детето проявявало агресивно поведение и използвало нецензурни думи. Бабата на ответницата споделяла, че детето се възпитава в агресия и била виждала белези от нанесени удари по него, представляващи зачервявания по бузите и врата. Ищецът излага, че през последните месеци при направени опити със съдействието на съдебен изпълнител да осъществи контакт, ответницата се криела, заключвала се и не била намирана в дома. Със съдействието на отдел „закрила на детето” бил съставен план за осъществяване на контакти, но ответницата категорично отказвала да го изпълнява. Твърди се, че детето живеело в рискова среда, без необходимите социални контакти и лични отношения с баща си. Поведението на майката било опасно, защото страдала от психическо заболяване придружено със системна агресия. Имало опасност за правилното психично и личностно развитие на детето в тази домашна среда. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да ограничи родителските права на ответницата върху малолетното дете и с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. И. Б., ЕГН * на бащата И. Т. Б., ЕГН *; да постанови малолетното дете Д. И. Б., ЕГН * да живее при бащата И. Т. Б., ЕГН *; да определи на майката В. Д. К., ЕГН * режим на лични отношения с малолетното дете Д. И. Б., както следва: да го вижда всяка първа и трета събота от месеца по местоживеене на детето – от 10.00 ч. до 18.00 ч.; да осъди В. Д. К. да заплаща на И. Т. Б., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. И. Б., ЕГН *, месечна издръжка в размер на 60 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни предпоставки за изменение или прекратяване с лихвите за забава при плащането. Пред първоинстанционния съд ответницата е оспорила предявените искове.Излага становище, че винаги е отглеждала детето добре и адекватно. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Страните са сключили граждански брак на 26.01.2003 год. От брака си имали едно дете - Д. И. Б., ЕГН *. Не е спорно по делото, че страните се разделили фактически преди раждането на детето. С Решение № 1311/10.01.2006 г., постановено по гр.д. № 894/2005 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прекратен брака между ищеца и ответницата, като на ищцата е предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Д. И. Б., като на ответника е определен режим на лични отношения с детето всяка първа събота от месеца от 10 до 16 часа по местоживеене на детето. Не е спорно по делото, че определеният режим на лични отношения между бащата и детето не бил спазван, като от тогава бащата нямал никакви контакти с детето. Видно от представеното по делото заверено копие от писмо Изх. № 257/19.03.2010 г. на МБАЛ – П. ЕООД – Детско отделение се установява, че детето Д. Б. е постъпило на лечение в Детско отделение за периода 24.02.2010 г. до 03.03.2010 г. с диагноза Бронхопневмония, като по време на лечението персоналът на отделението не е забелязал детето да е било свръхвъзбудимо, депресирано или да е имало следи от домашно насилие по тялото, като по наблюдение на персонала, майката се е държала добре с него, било е добре обгрижвано от нея и взаимоотношенията между майката и детето са били на добро ниво. От представеното по делото заверено копие от писмо Изх. № 1021823.06.2009 г. на Държавна психиатречна болница – с. Ц. к., Община В. Т. се установява, че лицето В. Д. К. не е настанявано на лечение в ДПБ – с. Ц. к., като през 2008 г. е извършена амбулаторна съдебно психиатрична експертиза за целите, на която лицето е разгледано на седяща визитация в болницата и е поставена диагноза личностово разстройство – смесен тип, като не е провеждано лечение и не е назначаван ежедневен прием на медикаменти. От заверено копие от Медицинско удостоверение № 26-0013/09.02.2009 г. на Окръжен психоневрологичен диспансер – В. Т. се установява, че В. Д. К. не се води на диспансерен учет. От писмо изх. № 93819.06.2010 г. на Кметство, с. П., Община П. се установява, че сигнали за лицата В. К. и А. А.а са постъпвали сигнали само от родителите на В. К., като от други граждани на селото оплаквания от двамата не са постъпвали. Не е постъпвала жалба от г-жа К. за нанасяне на побой на нея или детето от А. А., както и че за г-жа К. няма впечатления относно непристойно поведение и не е нарушавала обществения ред. Видно от представеното по делото заверено копие от писмо Изх. № 11/17.03.2009 г. на Целодневна детска градина № 4 „С.”, гр. П. е, че детето Д. е посещавал детска градина от 14.04.2008 г. до края на м. юни 2008 г. От предстаÔените по делото заверени копия от протокол от 18.07.2009 г. и протокол от 29.08.2009 г. по изп. дело № 274/2008 г. на съдебен изпълнител Д. Б. се установява, че не са осъществени срещи между детето и бащата, като първия път домът е бил заключен, а втория ответницата е заявила, че детето не желае контакт с бащата. От представеното по делото заверено копие от нотариална покана рег. № 2386/24.04.2008 г. на нотариус П. П. се установява, че ответницата е уведомена, че на 17.05.2008 г. ищецът ще посети сина си, за да реализира правата, предоставени му с решение по гр.д. № 894/2005 г. От представеното по делото заверено копие от нотариална покана рег. № 2120/14.04.2008 г. на нотариус П. П. се установява, че ответницата е уведомена, че на 19.04.2008 г. ищецът ще посети сина си, за да реализира правата, предоставени му с решение по гр.д. № 894/2005 г. От представеното по делото заверено копие от нотариална покана на нотариус П. П. се установява, че ответницата е уведомена, че на 07.08.2010 г. ищецът ще посети сина си, за да реализира правата, предоставени му с решение по гр.д. № 894/2005 г. От показанията на св. И. Т., съсед на ответницата и познат на страните се установява, че В. и детето дошли да живеят на село, когато детето било на 4 години. В. имала приятел и заедно с него и детето живеели в къщата на баба й. Св. Т. заявява, че детето е постоянно с В., като същата дори не го пускала да играе с други деца, а А. (съжителят на ответницата) се отнасял към детето приятелски. Заявява, че преди време имало скандал между В. и баба й, след с.който последната била изгонена. Детето биело прабаба си с юмруци. Т. излага пред съда, че бившия мъж на ответницата на всеки месец идвал да вземе детето, но тя не му го давала. От показанията на св. М. Т. – майка на ответницата се установява, че от м. юли 2006 г. В. и детето живеели в с. П. в дома на баба си. Св. Т. заявява, че от години е в лоши отношения с дъщеря си. На няколко пъти се получили конфликти между ответницата и баба й и след един такъв бабата се преместила да живее при св. Т. Именно по данни на бабата св. Т. знаела, че не се спазва режим на детето, както и че детето нападало прабаба си. Заявява, че от 2009 г. и детето започнало да се държи грубо с нея. От показанията на св. О. О. – познат на ищеца се установява, че двама са ходили три пъти до с. П., в съботни дни за осъществяване на контактите на ищеца с детето. Първите два пъти при позвъняванията никой не се показал, а третия път излезнала млада жена с детето и заявила на ищеца, че няма да му даде детето. Ответницата заявила на детето, че не го обича, а то изглеждало стресирано. Свидетелят заявява, че присъствал на случай, при който ответницата казала на ищеца де се откаже от делото, като ще му дава да вижда детето. Пред първоинстанционния съд е представен социален доклад от Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане”, гр. В. Т., в който е изразено становище, че В. К. (ответницата) е емоционално обвързана към Д. и е способна адекватно да осигури физиологичните, образователните и емоционалните му потребности. Изразява се становище, че конфликтът между родителите е изключително изострен и има опасност детето да стане жертва на насилие при изпълнение на изпълнителния лист, като със семейството се работи в насока осигуряване възможност на Д. да поддържа контакт с баща си. Изложено е, че ответницата не съдейства на Комплекса за социални услуги и да настоящия момент не е извършена социална работа. Изразява се становище, че до настоящия момент не са събрани данни и информация потвърждаващи неадекватното обгрижване на детето. В заключение е посочено, че и двамата родители имат желание и възможност да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на Д. И. Б.. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - психологическа експертиза, приета, като доказателство по делото се установява, че детето Д. живее и се отглежда в здравословна семейна среда, създадена от майката, като условията на семейната среда способстват за нормалното личностно развитие на детето. Вещото лице дава заключение, че не са констатирани данни за отклонение от психологическото развитие на детето. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 154/15.10.2010 г., постановено по гр. дело № 156/2010 г. по описа на Районен съд – П. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 131 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс. Видно от представеното по делото заверено копие от Удостоверение за раждане от 03.05.2004 г. на Община В. Т. – дубликат е, че детето Д. И. Б. е родено на ....04.2004 г. от майка В. Д. Б. и баща И. Т. Б.. Към настоящия момент детето е на шест години и десет месеца. По иска с правно основание чл. 131 от Семейния кодекс За да бъде постановено ограничаване на родителските права на ответницата В. К. по отношение на детето Д. Б., по реда на чл. 131 от СК е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно поведението на родителя да представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето или на ал. 2 на чл. 131 от СК, който предвижда, че ограничение на родителските права може да бъде осъществено тогава когато родителят не е в състояние да упражнява родителските си права, поради продължителна физическа или душевна болест или наличието на други обективни причини. В настоящия случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява поведението на майката да представлява опасност за здравето и възпитанието на детето. Напротив от социалния доклад и назначената съдебно-психологическа експертиза се установява, че ответницата е емоционално обвързана към Д. и е способна адекватно да осигури физиологичните, образователните и емоционалните му потребности и, че детето Д. живее и се отглежда в здравословна семейна среда, създадена от майката, като условията на семейната среда способстват за нормалното личностно развитие на детето, както и, че не са констатирани данни за отклонение от психологическото развитие на детето. Установи се също, че конфликтните отношения на родителите се отразяват и на осъществяването на режима на личен контакт между бащата и детето. Установява се, че отношенията между страните постепенно са се влошавали, като към настоящия момент същите са изключително конфликтни, които влияят зле на детето. При изграждане на извода си за липса на застрашаващо поведение на майката спрямо детето, съдът съобрази събраните по делото доказателства в тяхната цялост като от същите не се установява наличие на агресивно поведение на майката към детето. Такова не е установено и в заключението по допуснатата съдебно - психиатричната експертиза, поради което показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцата в тази насока остават изолирани. Съдът намира, че влошените отношения между родителите не следва да влияят на връзката между бащата и детето, тъй като същото има нужда от контакт и с двамата родители, като същият следва да бъде насърчаван от майката, която следва да подготвя детето и да оказва съдействие на бащата за осъществяване на контактите. На следващо място съдът намира, че не се установиха и предпоставките на ал. 2 на чл. 131 от СК, майката да не е в състояние да упражнява родителските си права, поради продължителна физическа или душевна болест или наличието на други обективни причини. От представеното по делото заверено копие от писмо Изх. № 1021823.06.2009 г. на Държавна психиатречна болница – с. Ц. к., Община В. Т. се установява, че лицето В. Д. К. не е настанявано на лечение в ДПБ – с. Ц. к., като през 2008 г. е извършена амбулаторна съдебно психиатрична експертиза за целите, на която лицето е разгледано на седяща визитация в болницата и е поставена диагноза личностово разстройство – смесен тип, като не е провеждано лечение и не е назначаван ежедневен прием на медикаменти, а от заверено копие от Медицинско удостоверение № 26-0013/09.02.2009 г. на Окръжен психоневрологичен диспансер – В. Т. се установява, че В. Д. К. не се води на диспансерен учет. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 131 от СК е неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс Характерното за производството по чл. 59, ал. 9 от СК е, че съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес, изхожда се от съображения за целесъобразност. Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на децата. Предпоставка за промяна на постановените вече мерки е изменение на обстоятелствата. Безспорно е било установено по делото, че страните по него са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение № 1311/10.01.2006 г., постановено по гр.д. № 894/2005 г. по описа на Районен съд – В. Т., влязло в сила на 18.12.2006 год. Упражняването на родителските права върху роденото брака дете – Д. И. Б., били предоставени на майката. От събраните по делото доказателства се установява, че майката В. Д. К. притежава необходимите родителски и възпитателски качества, гарантиращи интереса на детето за неговото правилно отглеждане и възпитание. Към настоящия момент ответницата по жалбата /ответница в производството пред първоинстанционния съд/ живее в дома на баба си в с. П., Община П., заедно с детето и съжителя си А. А.. При отглеждането и възпитанието на детето може да разчита на съдействие на своя приятел А. А.. След раздялата на страните и до настоящия момент детето Д. живее при майка си. И. Б. живее в гр. В. Т., заедно със семейството на сина си и 8 – годишната си внучка. Установява се, че И. Б. е полагал усилия да се справя с обема от родителски задължения към своя син, но майката не допуска контакт между двамата. При тези данни правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не се налага промяна в мерките относно упражняването на родителските права и предоставянето им за упражняване от бащата. Съгласно разясненията, дадени с ПП № 1/1974 г. правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което е наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Ако обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на родителските права, се изменят съществено, то тогава се налага вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства. Анализът, направен от районния съд на събраните по делото писмени и гласни доказателства, докладът на съответната социална служба, налага възприетия и от него извод, че не ±а налице съществени промени в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, обуславящи постановяване на нови мерки по упражняването на родителските права. Интересът на детето е основание за възлагането на родителските права, в т. ч. и за промяна на мерките за упражнението им. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респ. създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му. В случая този интерес е правилно разкрит. В интерес на детето Д., понастоящем на шест години, е той да живее с майка си постоянно, която е с възможности да му осигури необходимите условия за неговото отглеждане, развитие и възпитание. Детето е отглеждано и възпитавано в спокойна и напълно съобразено с възрастта и потребностите му семейна среда, където се чувства сигурно. Осигурени са грижи, както по отношение на физическото му развитие и здраве, така и за развитието му като пълноценна личност. Контактът на майката с детето непрекъснат и същото е стресирано от възможността да бъде отнето от нея. При тези данни преценката на първоинстанционния съд, че следва да бъде отхвърлена молбата на бащата за промяна в упражняването на родителските права е правилна и съобразена с интересите на детето, от които съдът трябва винаги да изхожда при решението си кому да предостави упражняването на родителските права, респективно дали да постанови промяна по реда на чл. 59, ал. 9 от СК. При констатирано несъответствие между правата и интересите на детето с тези на родителя, превес имат първите, поради което следва да се откаже исканата и в случая промяна по чл. 59, ал. 9 от СК. Първоинстанционния съд е извършил правилен анализ на доказателствата по делото, чрез който приел за установено, че бащата не се е дезинтересиран от детето, но не е имал възможност да покаже родителските си качества. Правилен е изводът, че обстоятелството, че майката не изпълнява съдебното решение, с което е определен режим на лични отношения между бащата и детето, не е такова, което да наложи промяна на упражняването на родителските права. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд. При постановяване на Решение № 154/15.10.2010 г., постановено по гр. дело № 156/2010 г. по описа на Районен съд – П., не са допуснати изтъкнаните в жалбата нарушения, които да обуславят неговата неправилност. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първоинстанционния съд. Въз основа на изложеното, съдът намира, че Решение № 154/15.10.2010 г., постановено по гр. дело № 156/2010 г. по описа на Районен съд – П. е правилно и следва да бъде потвърдено. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива на следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154/15.10.2010 г., постановено по гр. дело № 156/2010 г. по описа на Районен съд – П.. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |